№ 3
гр. Поморие, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно
наказателно дело № 20222160200225 по описа за 2022 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от В. Е., гражданин
на Федерална Република Германия, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.З. З., против
наказателно постановление (НП) № 22-0320-000517/16.09.2022 г. на началник група към
ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба в размер 1 000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, затова, че на
16.09.2022 г., в 11.26 ч., в гр.Поморие, на ул. „Княз Борис І“, управлявал лек автомобил
„Фолксваген”, с рег. № *******, след употреба на алкохол, с концентрация 0.88 на хиляда в
издишания от водача въздух, констатирано с техническо средство Дрегер 7510, с фабричен
№ ARВВ-0080.
В жалбата се иска от съда да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощника си
адвокат, който поддържа подадената жалба.
АНО не взема участие в производството. Представя преписката по проведеното пред него
производство, като в придружаващото преписката писмо е изразеното становище за
оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.
Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП
като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид от
1
фактическа страна следното.
На посочените в АУАН и НП дата – 16.09.2022 г., съпругата на жалбоподателя В. Е. подала
сигнал в РУ – Поморие, че жалбоподателят е в неизвестност, като посочила автомобила, с
който същият се придвижвал – „Фолксваген”, с рег. № *******.
При предприети във връзка със сигнала издирвателни действия от служители на РУ –
Поморие, в лицето на св. С. М. Д. – мл.автоконтрольор в РУ – Поморие при ОДМВР –
Бургас и А.С.С., жалбоподателят бил установен в хотел в гр.Поморие.
Полицейските служители обяснили на жалбоподателя, че трябва да ги придружи до РУ –
Поморие. Жалбоподателят заявил, че ще стори това с автомобила си, който се намирал пред
хотела и поел управлението на същия, като в автомобила се намирал и горепосочения
полицейски служител А.С..
При пристигане в РУ – Поморие Стефанов съобщил на св.Д., че е усетил мирис на алкохол
от водача, поради което на последния била извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух – Дрегер 7510, с фабричен № ARВВ-0080, което отчело концентрация на
алкохол в кръвта на жалбоподателя 0.88 на хиляда.
Посоченото техническо средство е преминало успешно периодична проверка за техническа
изправност на 25.05.2022 г., извършената проверка е със срок на валидност шест месеца,
видно от представения по делото списък от 25.05.2022 г., поради което към датата на
нарушението – 16.09.2022 г., средството, с което е извършена проверката е било технически
изправно
След проверката с техническо средство актосъставителят и свидетел Д. издал талон за
изследване с № 138795, в който отразил положителния резултат от техническото средство,
като проверяваното лице отказало да подпише талона, който отказ бил удостоверен с подпис
от свидетел.
Във връзка с показанията на техническото средство св.Д. съставил акт за установяване на
извършено административно нарушение (АУАН) № 571736/16.09.2022 г.
АУАН е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител и на свидетел,
при отказ на нарушителя да го подпише и да получи препис от акта, установен с подписа на
свидетел.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП № 22-0320-000517/16.09.2022 г.,
препис от което нарушителят отказал да получи, за което е положен подпис от свидетел.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв.,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
2
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.
Основното възражение на жалбоподателя е за липсата на преводач в
административнонаказателното производство.
Безспорно е, че нарушителят е немски гражданин и не разбира български език, като
владеенето на посочения език не се установява от обстоятелството, че жалбоподателят е
собственик и управляващ на регистрирано в страната търговско дружество.
Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното
производство е регламентирано в чл.6, §3, б.е на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е
защитено с нормата на чл.21, ал.2 от НПК, чрез принципното правило, че лицата, които не
владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на
чл.55, ал.3 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да му се предостави писмен
превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане
на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на
въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция.
Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство.
Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на
основание чл.84 ог ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството
по обжалване на наказателните постановления пред съда.
Неприложима е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК, с която в българското законодателство е
транспонирана Директива 2010/64/ЕС, относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения
от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и
когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.
При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така
и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво
нарушение са обвинени.
Именно с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката
за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач.
Преценката, дали липсата на преводач при съставяне на АУАН и при връчване на
наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение не следва
да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което
автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния
принцип за върховенството на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ предвид чл.47 и чл.48, §2 от
Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид
упражняването на правото на свободно движение на гражданите. Изхождайки от
конкретиката на визираните в наказателното постановление нарушения, поведението на
властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания,
3
засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се
направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и
индивидуалния интерес и права на личността.
Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните
постановления за административни нарушения на „наказателно обвинение“ по смисъла на
ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение
на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и
че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него
език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на
правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес
пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно
Директива 2010/64/ЕС, относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство и Директива 2012/12/ЕС, относно правото на информация в наказателното
производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения,
например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред съд. т. е. преценката за нарушено право на защита в
случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на
правото на справедлив съдебен процес.
Изрично в посочения смисъл Решение № 2423/ 20.12.2018 г. по к. а. н. д. № 3070/2018 г. на
АдмС – Бургас, а така също и Решение № 809/05.05.2015 г. по к. н. а. х. д. № 2354/2014 г. на
АдмС – Бургас.
Изхождайки от конкретиката на визираното в наказателното постановление нарушение,
поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите
на наказания, засегнати от наложените наказания и развитието на процедурата в цялост,
настоящият съдебен състав намира, че в случая не е постигнат справедлив баланс между
обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.
Вмененото на жалбоподателя нарушение не е леко, по смисъла на горепосочените
Директиви, същото засяга сериозно интересите му, съответно установяването на
нарушението е по нормативен ред, установен в НАРЕДБА № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, включващ освен използването на технически средства и съставянето на
документи указващи възможността за медицинско и химическо лабораторно изследване при
несъгласие с показанията на техническото средство.
При така посочената специфика на нарушението и реда за установяването му липсата на
преводач в административнонаказателственото производство представлява съществено
нарушение на правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на
разбираем за него език, което нарушение е самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно.
4
Дори и съдът да приеме, че не е налице горепосоченото нарушение на правото на защита на
жалбоподателя, НП е незаконосъобразно, тъй като според съда в случая е налице
провокация към нарушение.
Провокация към нарушение (престъпление) е налице, когато съответните служители, в
случая такива по чл.170 ЗДвП, прилагат такова въздействие върху субекта/нарушител, че го
предизвикват/склоняват да извърши нарушение (престъпление), което той не би извършил –
Решение № 189/03.02.2015 г. по н. д. № 515/2014 г., II н. о. на ВКС и посочените в него
решения на ЕСПЧ.
В случая при установяването на жалбоподателя от контролните органи той не е управлявал
МПС, поел е управлението и е осъществявал същото в присъствието на полицейските
служители, поради което съдът приема, че нарушението е осъществено под въздействието на
контролните органи.
Провокацията към нарушение (престъпление), съставлява нарушение на правото на
справедлив процес по чл.6 от ЕКПЧ, при установяването му решаващият съд е длъжен да
приложи ефективен механизъм за поправянето му, като такъв в случая е отмяната на
обжалваното НП.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК.
По силата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид посоченото и с оглед изхода на делото, на жалбоподателя се дължат разноски,
представляващи заплатено от него адвокатско възражение в размер 400 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0320-000517/16.09.2022 г., на началник група
към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие.
ОСЪЖДА ОДМВР – Бургас да заплати на В. Е., род. на ********** г., гражданин на
Федерална Република Германия, сума в размер 400 лв. (четиристотин лева), представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5
6