Р Е Ш Е Н И Е №28
Град Несебър, 11.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№
824/2018г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано въз
основа на предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
Ищецът Н.Т.К. с ЕГН **********,***,
твърди, че е потребител на електрическа енергия, доставяна й от ответника „Е.Б.Е.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Д.,
Ж.П.С.и М.М.М.-Д., с клиентски номер ********, както
и че с писмо от 24.07.2018г. е била уведомена от ответното дружество, че при
извършена проверка на измерването на ел. енергия на обект с номер на
измервателна точка (ИТН) ****** в село Р., улица М. № *, община Несебър, на
клиент с клиентски номер ********, е констатирано, че електромерът е
манипулиран и не отчита количеството консумирана ел. енергия. Поради това е
направена корекция като за периода от 03.06.2016г. до 04.08.2016г. е начислена
допълнително ел. енергия на стойност 1 750,46 лева, за която сума е
издадена фактура № ****** / 27.07.2018г. Ищцата счита, че допълнителната ел.
енергия й е била начислена неправомерно в нарушение на ЗИ и ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН
ЕС, и при неспазване на ПИКЕЕ. Това е така, защото ищцата не е присъствала на
проверката, не е била уведомявана за извършването й, липсвал констативен
протокол от проверката, а документите, изготвени във връзка с проверката, не са
й били надлежно връчени. Ответникът неправомерно е начислил допълнителна ел.
енергия на посочената стойност и неправилно е определен периода на извършената
корекция на ел. енергия. Липсват данни за виновно поведение от страна на
ищцата, от което да са настъпили вреди за ответното дружество, както и липсват
данни за въздействия върху електромера, намиращ се извън имота, достъп до който
електромер имат единствено служителите на „Е.Ю.” ЕАД. Ако е имало неточности
при отчитането и измерването на ел. енергия от електромера, те не са причинени
от ищцата. Наред с това, предвид липсата на извършване на последващи проверки в
Българския институт по метрология и липсата на данни за умишлено въздействие
върху СТИ, е невъзможно да се определи началният момент, от който се е появила
грешката в отчитането на потребената ел. енергия, което от своя страна не е
основание за едностранно извършване на корекционна процедура и за ангажиране
отговорността на ищеца-потребител като му се начислява количество ел. енергия
през произволно посочен период. Счита констатациите за неизправност в
отчитането на електромера за недоказани, а оттам и за неоснователна претенция
за заплащане на посочената стойност на допълнително начисленото количество ел.
енергия. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на „Е.Б.Е.” ЕАД, че Н.Т.К. не му дължи сумата в размер
на 1 750,46 лева по фактура № ****** / 27.07.2018г. за отчетен период от
03.06.2016г. до 04.08.2016г. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба по
същество на спора се заявява, че на 04.08.2016г. е била извършена проверка от
служители на ответното дружество на СТИ – електромера, монтиран в обект,
стопанисван от ишцата, когато е бил подменен този електромер с друг поради
необходимостта да бъде предаден за метрологична експертиза. За извършените
действия е бил съставен констативен протокол. Резултатите от метрологичната
експертиза установили, че електромерът не съответства на метрологичните и техническите
изисквания и е отчел с 13098,87 кВтч по-малко от реално консумираната
електрическа енергия, която като количество е съхранена в регистъра на
електромера, като е остойностил разликата в кВТЧ между сумарната и първа, втора
и трета тарифи, което количество е реално консумирана електрическа енергия в
размер на 12 804 кВтч, равняващо разликите на отчетените от електромера
показания и действителните такива, чиято стойност е 1 750,47 лева с
включен ДДС. Стойността е изчислена съобразно инструкциите, съдържащи се в
чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, като в случая било без значение кой точно е извършил
въздействието върху техническото средство, включително и независимо дали не
може и не следва да се вмени във вина на потребителя, поради което този въпрос
е ирелевантен за правото на доставчика на ел. енергия да извърши едностранно
корекция при неточно измерена доставена електроенергия. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен, ако бъде приет за допустим. Претендира разноски.
Ищцата не се явява в съдебно
заседание и не се представлява. В представени писмени бележки моли искът да
бъде уважен. Посочва, че представеният по делото констативен протокол не е
съставен по правилата на ПИКЕЕ, същият не е изпратен на ищцата. Недоказано по
делото е твърдението, че през периода от 03.06.2016г. до 04.08.2016г. в обекта
на потребление е доставена електроенергия на стойност 1 750,46 лева.
Оспорва отговора на исковата молба, подаден от ответника.
Ответното дружество не се
представлява нито от законен нито от процесуален представител в съдебно
заседание. Също с отделна писмена молба заявява, че поддържа доводите, изложени
в отговора на исковата молба за неоснователност на предявения от ищцата иск.
Моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат заплатени разноски, съобразно
приложения списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата при условие, че искът бъде
приет за основателен.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът Н.Т.К. е абонат с
клиентски номер ******** и като такъв ползва електрическа енергия и дължи
нейното заплащане на ответното дружество. Доставената от ответника електрическа
енергия е за обект с номер на измервателна точта (ИТН) ****** в село Р., улица М.
№ *, община Несебър, а монтираният в този обект електромер, като средство за
търговско измерване (СТИ), отчитащ потребената електренергия, е с фабр. номер ******.
На 04.08.2016г. А.К. и П.С. –
служители в „Е.Ю.“ ЕАД, са извършили на основание чл.42 и чл.44 от Правилата за
измерване количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в присъствието на
свидетелите Д.П.и П.П., а на основание чл.47 и чл.48,
ал.2 от ПИКЕЕ са съставили констативен протокол № 268662/04.08.2016г. Описано
е, че електромер фабр.№ ****** е демонтиран и поставен в безшевна торба,
пломбирана с пломба № 409221 за предаване за експертиза в ГД „МИУ” РО.
На 21.02.2018г. е съставен
Констативен протокол № 257 от метрологична експертиза на средство за измерване,
от който е видно, че метрологичната експертиза на електромера е извършена от З.Ч.и
Д.Г.– старши експерти в ГД „МИУ” РО – Пловдив, която експериза е извършена въз
основа на заявление № 0000-29-49788 на „Е.Б.Е.” ЕАД. При извършването на
експертизата не са установени механични дефекти по кутията, на клемите, на
клемния блок на електромера; налице са необходимите обозначения на табелката на
електромера. При направен външен оглед не са констатирани следи от
нерегламентирана намеса. На дисплея на електромера се визуализират следните
тарифи за активна електроенергия: 1.8.0 (сумарна тарифа) – 017954,53 кВтч;
1.8.1 (първа тарифа – 000985,68 кВтч; 1.8.2 (втора тарифа) 003869,98 кВтч. При
сравняване на стойностите им се констатира разлика от 13098,87 кВтч между сумарната (1.8.0) и първа и втора тарифи (1.8.1
и 1.8.2). Електромерът е отчел с 13098,87 кВтч по-малко от реално консумираната
енергия. Въз основа на тези данни е направен извод, че електромерът не
съответства на метрологичните и техническите изисквания.
На 17.07.2018г. е била изготвена
справка за коригиране на сметката за електроенергия към КП № 257/21.02.2018г.,
според която на обекта на ищцата за периода от 30.05.2016г. до 04.08.2016г. (35
календарни дни) са доначислени 8060 кВтч електроенергия с единична цена
0,140976 лв на кВтч с обща стойност 1 136,27 лева с включен ДДС, и за периода
от 03.06.2016г. до 30.06.2016г. (27 календарни дни) са доначислени 4744 кВтч
електроенергия с единична цена 0,129468 с обща стойност 614,20 лева, или обща
стойност на доначислената електроенергия от 12804 кВтч в размер на 1 750,47
лева. За тази сума е издадена факура № ****** / 24.07.2018г., а като основание
за нейното издаване е посочено, че сумата е дължима вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за електромер № ****** за период от 03.06.2016г. до 04.08.2016г.
На 24.07.2018г. е било изпратено
писмо от „Е.Б.Е.” ЕАД до ищцата, с което е уведомена, че на 04.08.2016г.
служители на „Е.„Ю.” ЕАД са демонтирали и предали за експертизна проверка в
Български институт по метрология електромер с фабричен № ****** от измервателна
точка (ИТН) ****** в село Р., улица М. № * на клиент с клиентски номер ********,
а служители на Бългаски институт по метрология констатирали, че електромерът е
манипулиран и не отчита, за което е издаден констативен протокол №
257/21.02.2018г. от Български институт по метрология. Вследствие на това
ползваната от потребителя електроенергия е неизмерена, съответно незаплатена, поради
което на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ ще й бъде коригирана
сметката за ел. енергия за периода от 03.06.2016г. до 04.08.2017г. – за 62 дни,
като допълнително начислената дължима сума вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия,
е на стойност 1 750,46 лева.
От представеното по делото
заключение по извършената съдебно-техническа експертиза се установява, че съгласно
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско
измерване № 257/21.02.2018г. на БИМ върху електромера е извършена неоторизирана
намеса, в резултат на което е променена тарифната таблица. Отчетеното
количество електроенергия по регистрите, които се визуализират на дисплея, е
по-малко от реално консумираното. Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
търговско измерване № 257/21.02.2018г. на БИМ отразява техническо състояние на
СТИ № ******, което е резултат от външно неправомерно въздействие върху
електромера. Съгласно заключението на т.5 на метрологичната експертиза, на
дисплея се визуализират три тарифи за активна енергия: 1.8.0 (сумарна тарифа) –
017954,53 kWh;
1.8.1 (първа тарифа – нощна) – 000985,68 kWh; 1.8.2 (втора тарифа – дневна) –
003869,98 kWh.
Сумата от първа и втора тарифа е 4855,66 kWh и е с 13098,87 kWh по-малко от сумарната. Това потребление
е отчетено в „скрит” регистър, който не се визуализира на екрана на електромера
при ръчно отчитане, както и при прочитане на регистрине дистанционно. Тъй като
тази разлика не е отчетена, тя не е заплатена. Извършената манипулация води до
частично измерване на електрическата енергия. Неотчетеното количество
електроенергия е изчислено правилно и точно, в съответствие с чл.50 от ПИКЕЕ
(обн. ДВ, бл.98/12.11.2013г.) – в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното кличество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане
на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Допълнително начислената енергия е за 12804 кВтч. Тя е изчислена като от
сумарната тарифа 1.8.0 е извадена сумата от количествата дневна и нощна тарифа,
натрупана в регистрите за периода от януари 2016г. до 11.05.2016г., когато
елекромерът е отчитал точно е вярно консумираната електрическа енергия.
Неизмереното количество елекроенергия е правилно остойнностено съгласно чл.51,
ал.1 от ПИКЕЕ – по действащата цена, по която операторът на разпределителната
мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на
технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. При изчислението на
дължимата сума са отразени промените на цените за 1 kWh преди и след 30.06.2016г. Дължимата сума
е 1 750,47 лева. Според самоотчета на електромера точка С.2.1.,
неоторизираната намеса е извършена в 19:48:53 часа на 11.05.2016г., когато
електромерът е регистрирал смяна на тарифната таблица, като не могат да се
извлекат данни от тарифните зони. Процесният електромер фабричен номер ****** е
трифазен и в Списъка за определяне на периодичността на последващи
проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
приет със Заповед № А-441 на председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор от 13.10.2011г., обн. ДВ, бр.85 от 2011г., е в точка 26 –
Електромери – трифазни с мощност до 10 MVA с периодичност на проверките – четири
години. В констативен протокол от метрологичната експериза на БИМ №
257/21.02.2018г. е записано, че електромер фабричен номер ****** е произведен
през 2014г. и е пломбиран с фирмен знак – пломба на производител. Има допълнителна
метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифициран
орган, извършил оценяването от 2014г. Монтиран е на обекта на 02.02.2016г.,
следователно следващата метрологична проверка трябва да се извърши през 2018г.
Изслушана в съдебно засеание вещото лице С.Р.У. заявява, че поддържа
заключението като уточнява, че в констативния протокол на „Е. Ю.” ЕАД е отразено,
че липсва пломба на клемата, което не се е отразило на начина на измерване,
като грешката, констатирана в експертизата, е в рамките на допустимата, докато
експертите на БИМ не са могли да установят тарифната зона, нито тарифните зони
са могли да се установят чрез самоотчета на електромера. Допуска електромерът
сам да се е повредил вследствие на експлоатация или изхабяване, не е
задължително някой да го е манипулирал за да се стигне до това неточно
отчитане. Електромерът е монтиран през месец февруари 2016г.
Разпитан в качеството му свидетел, единият от служителите на „Е.Ю.” ЕАД,
изършили проверката – А.Х.К. на длъжност „ел.
монтьор”, заявява, че не си спомня подробности от проверката, която е имала за задача
да се демонтира електромера за метрологична експертиза. Не си спомня при
замерванията и с оглед състоянието на електромера да е установена неправомерна
намеса. Не си спомня по какъв начин са търсени живущите в имота – обекта на
потребление.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
В производството по предявения
отрицателен устанвителен иск ответникът следва да докаже пълно и главно
основанието на вземането си като установи същото и по размер, а ищецът следва
да докаже възраженията си срещу неговото съществуване. В случая ответникът
основава вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на
едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел. енергия от
ищцата, затова следва да установи пълно и главно предпоставките за неговото
упражняване. Това е и основният спорен между страните по делото въпрос – дали
са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел. енергия да
извършва едностранна корекция на потребената електроенергия за релевирания
период.
Съгласно задължителната практиа
на ВКС, залегнала в Решение № 115 от 20.05.2015г. по гр.д.№ 4907/2014г., ІV
г.о., през периода от 17.07.2012г., когато влиза в сила изменението на
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (обн. ДВ, бр.54/2012г.), до
16.11.2013г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.98/2013г.), не
съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно
да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно
поведение от страна на потребителя. В същото решение е обобщена постановената
до момента на произнасяне съдебна пракика на ВКС. В този смисъл се явява и
Определение № 812 от 02.11.2015г на ВКС по търг. дело № 3053/2014г., І т.о., с
което не е допуснато касационно обжалване на посоченото в него въззивно
решение, предмет на касационната проверка. В последното, след обобщение е
анализ на задължителната съдебна практика и съобразяване с измененията на
нормативната уредба е посочено, че възможността на доставчика да коригира
сметките на крайния клиент за минал период не се отрича в случаите, при които е
доказан периодът на неточното отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, и при доказано неправомерно виновно поведение от страна на
потребителя, напортив – същата се признава. С
изменението на закона за енергетиката с ДВ, бр.54/12г. съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2 и по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ за предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Прието е, че е налице правна възможност доставчикът на електрическа енергия да
извърши едностранна корекция на сметките на свои абонати за минал период поради
устновено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, при
съобразяване на възможното реално енергийно потребление като критерий, като
корекция в сметката на потребителя е допустима, когато отклоненията в
показателите на консумираната елекрическа енергия се дължат на неправомерно
действие от страна на потребителя и доствчикът е установил периода на грешното
измерване или неизмерване, и е определен размерът на реално консумираната
електрическа енергия за този период.
Съгласно даденото в Определение №
232 от 12.03.2016г. на ВКС, по търг. дело № 1713/2015г., І т.о., задължително
тълкуване по въпроса относно едностранната корекция на сметките на потребителя
за минал период от време, е формирна практика на ВКС с Решение №
111/17.07.2015г. по търг. дело № 1650/2014г., І т.о., Решение №
173/16.12.2015г. по търг. дело № 3262/2014г., ІІ т.о. и Решение №
203/15.01.2016г. по търг. дело № 2605/2014г., І т.о., според която с изменение
на Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012г. (чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1,
т.6) съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно очитане на потребената електрическа енергия, но
само при наличие на : 1) действащи правила за измерване на количеството
електроенергия, регламентиращи установяване на случаите на измерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекции на
сметките на предоставената ел. енергия, и 2) установен в общите условия на
договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Съгласно
Решение № 115/20.05.2015г. по гр.д.№ 4907/2014г. на ІV г.о. на ВКС, за периода
от 17.07.2012г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ (обн. ДВ, бр.54/2012г.) до влизане в сила на новите ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр.98/2013г.) не съществува законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само
пради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електренергия, без да е доказан периодът на същото, размерът на
реално консумираната ел. енергия и неправомерно поведение от страна на
потребителя за този период, поради което остава актуална задължителната
практика на ВКС, формирана по приложението на ЗЕ преди посоченото изменение на
закона. За този извод ВКС е взел предвид обстоятелството, че с оглед изричното
правило на приетия със ЗИДЗЕ (ДВ, бр.54/2012г.) нов чл.104а, ал.2, т.5, б.”а”
на ЗЕ, операторът на ел. енергия има правото на едностранна корекция на
сметките в негова полза, в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна на схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл.120, ал.3 от ЗЕ. Възникването и упражняването на това право обаче е
свързано от закона с определени предпоставки. На първо място, считано от
17.07.2012г. законодателно е разширен кръгът на материята, която следва да се
регламентира от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
като за първи път е въведено изискването именно с тях да се уреди материята за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия
(чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ). Посочените правила (и преди и след изменението на
закона) се приемат съгласно ал.2 на чл.83 от ЗЕ, с акт на административен орган
ДКЕВР (сега КЕВР) по предложение на енергийните предприятия. Новите правила, с
които в изпълнение на чл.83 от ЗЕ се уреждат случаите и начините на извършване
на преизчисление на количеството електрическа енергия, са приети от ДКЕВР с
протокол № 147/14.10.2013г. и са обнародвани в неофициалната част на ДВ,
бр.98/12.11.2013г. Второто изискване, въведено на 17.07.2012г. с чл.104а, ал.2,
т.5 и чл.86, ал.1, т.6 от ЗЕ, е част от задължителното съдърание на общите
условия към договорите да бъде редът за уведомяване на клиентите при извършена
по горецитираните правила корекции на сметката, независимо дали тя е в полза на
крайния снабдител или на клиента (б.”а” и б.”б” на чл.104а, ал.2, т.5 на ЗЕ).
Разпоредбите на чл.48 – 51 от
ПИКЕЕ са пирети в нарушение на чл.12 от Закона за норматилните актове. С
Решение № 1500 от 2017г. на ВАС на Република България – ДВ, бр.5 от 2017г., е
обезсилено Решение № 12897 от 01.12.2015г., постановено по адм. Дело № 9462 по
описа за 2014г. на Върховния административен съд в частта, с която се отменят
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т.3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013г.
наДържавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен
вестник, брой 98 от 12.11.2013г., и делото е прекратено в тази част поради
оттегляне на жалбата относно сочените текстове. Следователно, при противоречие
на подзаконовия нормативен акт със законова разпоредба, съдът следва да приложи
нормата от по-високия по ранг нормативен акт. Разпоредбите на чл.48 – 51 от
ПИКЕЕ са приети от КЕВР в нарушение на предоставената й делегация по чл.83,
ал.1, т.5 от ЗЕ. Те са посветени на начина на определяне и изчисляване на
стойността на количеството електрическа енергия при установено неточност
вследствие на извършените два вида проверки. При внимателен прочит на чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ се устновява, че такова правомощие не е делегирано на КЕВР,
поради което с тези текстове тя е излязла извън делегираната й компетентност.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за
прилагане на отделни разпоредби или подрадзделения на нормативен акт от
по-висока степен. Като подзаконов акт по неговото прилагане с правилата може да
се урежда само материята, за която е предвидено да бъдат издадени – чл.12 от
ЗНА. Не е допустимо в подзаконовия нормативен акт да бъдат предвидени
разпоредби, с които се допълват или изменят законовите разпоредби, за
прилагането на които е издаден подзаконов нормативен акт. Тези текстове,
издадени без право на делегация, са незаконосъобразни.
В общите
условия на ответното дружество не се съдържа ред за уведомяване на клиенти
при извършена едностранно корекция на сметката му за минал период. След
изменението на ЗЕ – ДВ, бр. 54/2012г. и според съображенията по Решение № 111/17.07.2015г.
по търг. Дело № 1650/2014г., І т.. и Решение № 115/20.05.2015г. по гр.д.№
4907/2014г., ІV г.о. на ВКС, принципните положения относно корекцията на сметки
не са променени с оглед вменените от законодателя задължения на крайния
снабдител с електрическа енергия – за предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка. Дори и да се приеме, че е налице законова делегация
на чл.83, ал.2, изр. 2 от ЗЕ за приемане от ДКЕВР на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително и за установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно
измерена ел. енергия, то все още в общите условия на договорите не е предвиден
ред за уведомяване на клиента при извършване корекция на сметка, поради което и
въпросът за възможността да се извършва корекция на сметки на доставена
електроенергия, както и на предпоставките за извършване на такава корекция, все
още са в сила разрешенията, дадени в цитираните по-горе решения на ВКС.
Необходимо е в приетите общи условия да се съдържа конкретен ред за уведомяване
на клиента при едностранна корекция на сметката му, като такъв ред не е уреден
в тях. В този смисъл в тази част общите условия следва да се допълнят за да са
налице всички предвидени в закона предпоставки (чл.28 от ОУ за ДПЕЕ на ЕС урежда
съобщаване на клиента след като вече процедурата по коригиране на сметка е
приключила и едва тогава да му се изпращат документи, т.е. без да има
възможност потребителят да участва в самата корекционна
процедура, съответно без да е уведомяван за нейното провеждане). С оглед изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че не е налице една от предпоставките за да възникне в
патримониума на ответното дружество правото на едностранна корекция на сметките
на клиентите.
Освен горното, съдът намира, че в
настоящата хипотеза от страна на ответника не е доказано и че е спазена
процедурата по уведомяване на клиента, предвидена в ПИКЕЕ. Съгласно чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ в случаите на съставяне на
констативен протокол за проверка в отсъствие на клиента, операторът на
съответната мрежа изпраща констативния протокол от проверката на клиента с
препоръчано писмо с обратна разписка. В процесния случай не е спорно между
страните, че констативният протокол от 04.08.2016г. не е съставен в
присъствието на собственика на имота. От съдържанието на писмото, изготвено от
ответното дружество и приложено по делото от ищцата, е видно, че то е съставено
и изпратено едва на 24.07.2018г. и не по повод констативния протокол за
техническа проверка и подмяна на средството за измерване, а след изготвянето на
констативния протокол от експертизата на средството за измерване. Ето защо
съдът намира, че ответникът не доказа да е спазено изискването за връчване на
протокола с препоръчано писмо с обратна разписка.
На следващо място, както се посочи
по-горе, констативният протокол от 04.08.2016г. не е съставен в присъствието на
собственика на имота. Видно от текста на констативния протокол той е подписан
от двама свидетели, които обаче са индивидуализирани само с имена, без посочен
адрес и/или ЕГН. Посоченият начин на индивидуализация не позволява
установяването по несъмнен начин на самоличността на въпросните лица с оглед
преценката присъствали ли са действително при подписването на протокола,
положените от тях подписи техни ли са и спазено ли е изискването свидетелите да
са лица, които не се намират в служебна зависимост от оператора на
електрическата мрежа.
От друга страна, липсва
доказано от ответника неправомерно действие от страна на потребителя, довело до
неизмерване или неточно измерване на количеството потребена
електрическа енергия, който елемент от фактическия състав също следва да бъде
установен, за да се ангажира отговорността му. Задължителната съдебна практика на
ВКС подчертава необходимостта от констатиране на такова поведение на
потребителя за законосъобразна корекция в потребеното
количество електрическа енергия от страна на доставчика на енергия. За
ангажиране на отговорността на потребителя е необходимо установяване на виновно
поведение на последния, в каквато насока се явява и тълкуването, дадено в
Решение № 38/15.05.2014г. на ВКС по търг. дело № 5/2013г., І т.о.
Според действащото
законодателство (чл.120, ал.1 от ЗЕ и чл.28, ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г.)
средствата за търговско измерване, както и електромерните
табла са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да
ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им
функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното
въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на
такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и
коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да
докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на абоната до
електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви
данни в тази насока не може да се презюмира виновно
поведение на потребителя по извършване на неправомерна манипулация или
осъществяване на нерегламентиран достъп. Клиентът няма как да носи отговорност,
защото той няма задължения по експлоатация на уреда, нито пък по делото се
установяват негови неправомерни действия, а и такива не се твърдят от
ответника. В тази връзка е недопустимо да се ангажира отговорността на абоната
чрез едностранна корекция в сметката му за минал период, защото
правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и
единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора
представлява основание по смисъла на чл.82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за
всички настъпили за контрахента й вреди. Затова, след
като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, липсва
законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция, която би
могла да се извърши единствено ако абонатът е осуетил или препятствал
правилното отчитане.
Отделно от това, едностранната
корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия противоречи на
норми от действащото законодателство, които уреждат потребителските права –
чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите. Коментираните клаузи
от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието
им със закона, защото нарушават основни принципи за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на
потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в
неравностойно положение, защото няма как да защити интересите си при предприета
от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период вследствие
на твърдяното неизмерване на ел. енергия. Именно в този смисъл нормите са
неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от
страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при
добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената й
енергия.
Измененията на материалния закон
не създават право за едностранна корекция на сметки на клиента, а касаят
съдържанието на общите условия на оператора при реда за уведомяване на абоната
в подобни случаи. Такава законова възможност за корекция на сметка за ел.
енергия за изминал период съвсем не означава автоматично начисляване на суми за
неизмерена ел. енергия, а предвижда такова само и единствено след надлежно
доказване на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на потребителя,
регламентирани в чл.48, ал.1, чл.47 и чл.45 от ПИКЕЕ (последните две от които –
отменени с горецитираното решение на ВАС),
включително след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.
енергията, неправилното/неточното й измерване или неизмерване се дължат на
виновното поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за
вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната
отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение,
доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за
субективното му отношение, поради което нейното залагане в правната норма е
правомощие единствено от законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се
съдържа в ЗЕ, поради което остава общата разпоредба на чл.82 от ЗЗД,
регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази
норма, както по-горе вече беше посочено.
Предвид изложеното, съдът
намира, че предявеният иск е основателен, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по несъмнен начин,
че изчислената вследствие на корекцията сума, му се следва в посочения размер,
поради което ищецът не дължи нейното заплащане.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски за платена държавна такса в размер на 71 лева.
Следва да му бъдат присъдени и разноски за платено адвокатско възнаграждение в
пълния претендиран размер от 400 лева, които съдът
намира за доказани, т.е. действително направени, и в който размер са посочени в
приложения списък по чл.80 от ГПК. Съдът намира възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за неоснователно, като взе предвид, че по силата на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено минимално възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 352,53 лева; освен за процесуално представителство
договорът за правна защита и съдействие има за предмет и изготвянето и
внасянето на исковата молба; към процесуалните действия следва да се отнесат и направените
доказателствени искания и представените по делото подробни
писмени бележки. Поради това съдът намира, че би било несправедливо да бъде
намален размерът на разноските, като в полза на ищцата се присъди част от
заплатения от нея адвокатски хонорар, без да се отчете фактическата и правна
сложност на делото.
На ответника не му се следват
разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.Д., Ж.П.С.и М.М.М.-Д., че Н.Т.К.
с ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата в размер на 1 750,46 лв. (хиляда седемстотин
и петдесет лева и 46 ст.), за която е издадена фактура № ****** / 24.07.2018г. за
отчетен период от 03.06.2016г. до 04.08.2016г., представляваща допълнително
начислена електрическа енергия, за която се твърди, че е ползвана, но не е
измерена, съответно не е заплатена.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Р.Д., Ж.П.С.и М.М.М.-Д.,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.К. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 471 лв.
(четиристотин седемдесет и един лева), представляваща направените по делото
разноски, включващи платена държавна такса в размер на 71 лева и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: