№ 13253
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20241110103108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 вр.с чл. 415, ал. 1 и чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 15478/17.01.2024 г., предявена от „.“ ЕООД с ЕИК
., седалище и адрес на управление: гр. София, . № 81В, ап.3, представлявано от ., срещу В. Г.
В., ЕГН **********, гр. ., ул.. № 11, ет. 1, ап. 1, положителен установителен иск по чл.422
във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240 и чл. 99 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумите 1600,00 лева (хиляда и шестстотин лева), представляваща главница,
ведно със законна лихва за период от 15.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 349,40
лева (триста четиридесет и девет лева и 40 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 18.12.2018 г. до 31.03.2020 г., сумата 699,87 лева (шестстотин деветдесет и девет
лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 18.12.2018 г. до
13.09.2023 г., сумата от 1 578,60 лева (хиляда петстотин седемдесет и осем лева и 60
стотинки), представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство,
ведно със законна лихва за период от 15.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 634,10
лева (шестстотин тридесет и четири лева и 10 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 18.12.2018 г. до 13.09.2023 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК по ч. гр.дело № 57786/2023 г. на СРС, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за
процесното вземане, което било уважено, като поради депозиране на възражение от страна
на длъжника срещу заповедта, на заявителя е указано правото да установи вземането си по
исков ред, което обуславя правния му интерес да предяви настоящия иск.
Сочи, че вземането по иска произтича от Договор за потребителски кредит №
1188557 от 18.12.2018 г., сключен между длъжника и "." ЕАД, обезпечен чрез Договор за
предоставяне на поръчителство от 18.12.2018 г., сключен с "." ЕООД, като вземанията са
прехвърлени в полза на "." ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 02.03.2021 г. Твърди, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за паричен
заем, като е предоставил договорената сума в размер на 1600 лв., дължими на 15 броя
вноски по 129.86 лв. в срок до 31.03.2020 г. при фиксиран лихвен процент от 41.24 % и
1
годишен процент на разходите от 50 %. Твърди, че на същата дата ответникът е сключил
Договор за предоставяне на поръчителство с „. което именно е погасило целия дълг на
23.02.2021 г., подробно описани в исковата молба. След прехвърляне на вземанията на
ищеца, същият е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на посочени от лицето
имейл адрес. Моли съда да уважи исковите претенции Претендира и направените разноски.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1
ГПК, като го оспорва. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Счита ищеца за нелигитимен, тъй като договорът за цесия бил недействителен, тъй като е с
два цедента – „. и „.“ ЕООД. Излага съображения за незаконосъобразност на договорната
обвързаност на поръчителя „.“ ЕООД и сочи, че е в противоречие с чл. 8 от ЗЗД. Счита, че
договорът за цесия, по който „.“ ЕООД е страна, не поражда никакви действия между
страните, като незаконосъобразно сключен, и че не съответства по своята същност на чл. 21
от ЗЗД. Счита, че ищецът няма активна правна легитимация да предяви и поддържа
исковите претенции. Прави възражение за местна неподсъдност. Моли исковата молба да
бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
-ти
Видно от приложеното ч.гр.д. № № 57786/2023 г. на СРС, I ГО, 120 състав, в полза
на ищеца е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, като заявлението е депозирано в РС – гр.
Белоградчик на 18.09.2023 г. Делото пред РС – Белоградчик е било прекратено, поради
местна неподсъдност и изпратено на СРС. С оглед на това, че срещу заповедта е постъпило
възражение от длъжника, на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен
иск по реда на чл. 415 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от водене на
настоящото производство.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че
вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 1188557 от 18.12.2018 г.,
сключен между длъжника и "." ЕАД, обезпечен чрез Договор за предоставяне на
поръчителство от 18.12.2018 г., сключен с "." ЕООД. Видно от Приложение № 1 към
Договора за потребителски кредит, същият е сключен за сумата от 1600 лв., срок на
договора 15 месеца, лихвен процент от 30.93 %, годишен процент на разходите - 50 %, като
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в общите
условия (чл. 11 от ОУ). Общият размер на задълженията по договора за кредит възлизат на
1949.40 лв., като крайният падеж е 31.03.2020 г.
Представен е Договор за поръчителство от 18.12.2018 г., сключен между „. и „. по
който „. като поръчител по Договор за потребителски кредит, сключен между „. и В. Г. В.,
се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения по
Договора за кредит.
Ответницата от своя страна е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с
„.“ ЕООД на 18.12.2018 г. за обезпечаване на Договора за кредит, сключен между нея и „..
„.“ ЕООД е поело по посочения договор задължението да отговаря солидарно с главния
длъжник по Договора за кредит за всички задължения по него срещу възнаграждение за това
в размер на 1578.60 лв. общо, платим на месечни вноски от по 105.24 лв.
На 02.03.2021 г. „. и „. като цеденти, са прехвърлили на ищеца, като цесионер,
вземанията си, произтичащи от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора в техния размер към 23.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В тежест на ищеца е в настоящото производство да докаже чрез пълно и главно
доказване наличието на валидно правоотношение между ответника и праводателя на ищеца
2
по договора за кредит; изпълнение на задълженията на кредитодателя по отношение на
ответника по договора за кредит; погасяване на вземането по отношение на първоначалния
кредитор на ответника от „.“ ЕООД; валидно извършване на прехвърлянето на процесните
вземания от „., кредитодател, и "." ЕООД, поръчител по договора за кредит, на ищцовото
дружество; валидно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията в
полза на ищцовото дружество преди датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 57786/2023 г. на СРС, размера на дължимите главница и лихви, както и
прекъсване или спиране на давностния срок, с оглед направеното възражение от ответника.
Ответникът оспорва исковите претенции, в това число активната легитимация на
ищцовото дружество. От събраните по делото доказателства липсват каквито и да било
данни, че процесните вземания, претендирани от ответника, са били включени в предмета
на договора за прехвърляне на вземания, сключен между „. и „. като прехвърлители от една
страна, и ищцовото дружество, като приобретател, от друга, и че са валидно прехвърлени на
ищеца, тъй като липсва списък с прехвърлените вземания – описания в Договора за цесия
„Приложение 1“. Не се установяват конкретните вземания, които са били прехвърлени,
поради което не се установява и активната легитимация на ищцовото дружество, поради
което съдът счита, че възражението на ответника в тази посока е основателно.
При събраните доказателства в хода на заповедното и исковото производство,
настоящият съдебен състав приема, че не е доказано валидно прехвърляне на процесното
вземане от първоначалните кредитори към ищеца, поради което и искът се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед горното, съдът не следва да разглежда останалите възражения на ответната
страна, в това число и това за погасяване на вземания по давност, тъй като не се установява
основателност на исковата претенция по посочените по-горе съображения.
При този изход на спора, само ответникът има право на разноски. Същият е направил
искане за присъждане на разноски и е представил копие на Договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че е заплатил адвокатско възнаграждение от 700 лв. Ищцовото
дружество е възразило срещу размера на възнаграждението за адвокат, претендирано от
ответника, което се явява основателно, предвид характера на производството, неговата
фактическа и правна сложност, разглеждането и приключването му в едно открито съдебно
заседание, цената на иска и обстоятелството, че делото е разгледано в открито съдебно
заседание в отсъствие на страните. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
съгласно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при конкретната цена на иска по
настоящото дело, възлиза на 564.98 лв. Следва адвокатското възнаграждение, заплатено от
ответника да бъде намалено до размера от 565.00 лв.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр.
София, . № 81В, ап.3, представлявано от ., срещу В. Г. В., ЕГН **********, гр. ., ул. . № 11,
ет. 1, ап. 1, установителен иск по чл.422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240 и
чл. 99 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите 1600,00 лева (хиляда и шестстотин
лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 15.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 349,40 лева (триста четиридесет и девет лева и 40
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 18.12.2018 г. до 31.03.2020 г.,
сумата 699,87 лева (шестстотин деветдесет и девет лева и 87 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 18.12.2018 г. до 13.09.2023 г., сумата от 1578,60 лева (хиляда
петстотин седемдесет и осем лева и 60 стотинки), представляваща възнаграждение по
3
Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за период от 15.09.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 634,10 лева (шестстотин тридесет и четири лева и 10
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 18.12.2018 г. до 13.09.2023 г., за
които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 57786/2023 г. на СРС, 120
състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. София, . № 81В,
ап.3, представлявано от . да заплати на В. Г. В., ЕГН **********, гр. ., ул. . № 11, ет. 1, ап. 1,
сумата от 565.00 (петстотин шестдесет и пет) лева за направени разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4