№ 11405
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110157812 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „Електрохолд Продажби”
ЕАД против М. В. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
98а, вр. чл. 107 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи сумата в размер на 360,58 лева, представляваща главница за цена на
доставена и потребена електрическа енергия за период от 04.12.2021 г. до 04.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 14.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 10,24 лева, представляваща мораторна лихва за период от 25.01.2022 г.
до 31.05.2022 г.
Ищецът сочи, че се намира в облигационни правоотношения с ответника, които се
регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Електрохолд Продажби“ ЕАД, които са общоизвестни и са публикувани в издания на
периодичния печат. Излага доводи, че е доставчик на електрическа енергия на обособена
територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л – 135 – 11/29.11.2006 г. Сочи, че доставял на ответника
електрическа енергия до недвижим имот, находящ се в ........................., за което били
издадени отделни фактури, станали изискуеми, а именно: Фактура № ********* от
10.01.2022 г., за периода от 04.12.2021 г. до 03.01.2022 г., на стойност 178,70 лв. , по която е
начислена лихва за забава в размер на 6,25 лв. за периода от 25.01.2022 г. - 31.05.2022г.;
Фактура № ********* от 10.02.2022г. на стойност 87,91 лв. за периода 04.01.2022 г. -
02.02.2022г. с начислена лихва за забава в размер на 2,35 лв. за периода от 25.02.2022 г. —
31.05.2022г.; Фактура № ********* на стойност 83,95 лв. за периода 03.02.2022 г. -
1
04.03.2022г., по която е начислена лихва за забава в размер на 1,54 лв. за периода 25.03.2022
г. - 31.05.2022 г. и Фактура № ********* от 11.04.2022 г. на стойност 10,02 лв. за периода от
05.03.2022 г.-04.04.2022 г. с начислена лихва за забава на стойност 0,10 лв. за периода от
27.04.2022 г. до 31.05.2022 г. Излага, че изискуемостта на фактурираните задължения
настъпвала след изтичане на десетдневния срок за плащане на задълженията за консумирана
електрическа енергия съгласно общите му условия, които ответникът – потребител, е приел
без възражения. С оглед на обстоятелството, че М. В. П. не е погасила процесните
задължения по фактурите, ищецът моли съда да признае за установено спрямо нея, че
същата дължи сумите, за които е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 32010/2022 г. на СРС, а именно: сумата в размер на
360,58 лева, представляваща главница за цена на доставена и потребена електрическа
енергия за период от 04.12.2021 г. до 04.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
14.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и за сумата в размер на 10,24 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 25.01.2022 г. до 31.05.2022 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа, че съдебно
предявените вземания са необосновани, недоказани и начислени в нарушение на закона.
Оспорва твърдението на ищеца да е ползвала електрическа енергия през процесния период,
като в тази връзка сочи, че захранването до имота й било преустановено едностранно от
доставчика.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно и от представената справка от индивидуалната партида на
ответника М. В. П. от Агенцията по вписванията за периода от 01.01.1991г., до 08.10.202г. се
установява, че въз основа на съдебно решение същата фигурира като единствен собственик
на апартамент и мазе, находящи се в гр. София на адрес ..............
По делото от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и обосновано, титуляр на обекта за процесния период в
електронния масив на ищеца се води ответника М. В. П.. Вещото лице обобщава, че
количеството електроенергия, доставено на абоната за процесния период и незаплатено,
е1188 kWh дневна и 528 kWh нощна. Според експертизата количеството електоренергия по
процесните фактури съвпада с доставеното и отчетено количество от СТИ с фабр. №
50581606 за кл.№ 300004271360. При монтажа и до демонтажа му на 12.05.2022г. СТИ е в
техническа изправност и отговаря на изискванията за качество на ДАМТН.
От приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неплатена и
дължима сума по процесните 4 бр. фактури е 360,58 лева, а дължимата се лихва за забава
върху главницата, съгласно приложимите общи условия, е в размер на 10,24 лева.
2
При тези факти, съдът приема следното от правна страна:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.дело №32010/2022г. по описа на СРС, 113 състав, по
същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
е разпоредено длъжникът М. В. П. да заплати на кредитора „Електрохолд продажби“ АД
сумите от 360,58 лева, представляваща главница за цена на доставена и потребена
електрическа енергия за период от 04.12.2021 г. до 04.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 14.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и за сумата в размер на 10,24 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 25.01.2022 г. до 31.05.2022 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срок е подал възражение, a
установителният иск в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т. 1 ГПК е предявен в законовия срок за
това.
С оглед на идентитета в размера на претендираните суми в исковото и заповедното
производство и в основанието, от което същите произтичат, съгласно посоченото в
заповедта за изпълнение и исковата молба, съдът намира, че предявените искове са
процесуално допустими.
По основателността на предявените искове, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ и чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника при общи условия, по силата на което е доставил
електрическа енергия в твърдените количества и достъп до разпределителната мрежа и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.92, т.4 от Закон за енергетиката, страна по
облигационното правоотношение по доставка на електрическа енергия до обект за битови
нужди е крайният клиент. Понятието „краен клиент“ по смисъла на ЗЕ, е дефинирано в
т.27г. от ДР и гласи: „ Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване. Използвано в посочения смисъл понятието „краен
клиент“ не предполага същият, освен да купува ел. енергия или природен газ за собствено
ползване, едновременно с това и да е собственик или вещен ползвател на недвижимия имот.
По делото ответникът не оспорва наличието на облигационно правоотношение по
договор за доставка на електрическа енергия с ищеца по отношение на имота, находящ се в
гр.София, ж.к. „Младост 2“, бл. 240, вх. 1, ет. 7, ап.13, като единственото възражение, което
релевира в тази връзка е, че считано от 07.03.2022г. електрозахранването към имота било
преустановено. По силата на това облигационно правоотношение между страните
ответникът е задължен да заплаща на ищеца стойността на доставената електрическа
3
енергия. В покрепа на твърдението, че имотът не е бил електроснабден, по делото е
представена само молба от ответника до ищеца, която, обаче, доколкото удостоверява
изгодно за издателя си обстоятелство, не се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Наред с това, преустановяването на електроснабдяването, дори и да се приеме за
установено, че е настъпило на посочената в изходящата от ответника молба, касае малка
част от процесния период и доколкото има характера на санкция съдържа имплицитно
признание за неизпълнението на задължението за плащане на цената за доставената
електроенергия, която количествено и стойностно се установява с категоричност по делото
от приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. При тези съображения
искът с прано основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.98а от ЗЕ за сумата от 360,58
лева, дължима за доставена през периода 04.12.2021г. - 04.04.2022г. ел.енергия е
основателен и следва да бъе уважен.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Предвид основателността на иска за цена на ел.енергия основателна се явава и
претенцията за законна лихва за периода от 25.01.2022г. до 31.05.2022г. и за сумата от 10,24
лева.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на
разноски, от които 25 лева за държавна такса, 650 лева - за вещи лица, и 144 лева - за
адвокатско възнаграждение в исковото производство и 25 лева за държавна такса и 96 лева
за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ал. 1 ГПК по отношение на
М. В. П. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: .................. съществуването на
вземанията на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“№159 на основание чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.98а от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите от
360,58 лева, представляваща главница за цена на доставена и потребена електрическа
енергия за период от 04.12.2021 г. до 04.04.2022 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.
„Младост 2“, бл. 240, вх. 1, ет. 7, ап.13 с клиентски номер 300004271360, ведно със законна
лихва за период от 14.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и за сумата в размер на
10,24 лева, представляваща мораторна лихва за период от 25.01.2022 г. до 31.05.2022г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 27.06.2022г. по ч.гр.д.№
32010/2022г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. П. с ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: .................. да заплати на “ ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ЕАД с ЕИК
4
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“№159
сумата от 121 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 819 лв. за разноските
в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати по гражданско
дело №32010/2022г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5