Р Е Ш Е Н
И Е № 202
гр.Пловдив, 16.04.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно
заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №784 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „БУЛГАРЛИЗИНГ
БУРГАС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк „Братя
Миладинови“ бл.38/39, представлявано от Д.Н.Т., чрез пълномощник адв.А.Д., съдебен
адрес ***, твърди, че между страните е сключен договор от 31.01.2014 г. за участие в специална
балансираща група, по който ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници, а ответникът е краен снабдител по смисъла на §1, т.28а,
б.а) ЗЕ и координатор на специалната балансираща група. Твърди, че неразделна
част от този договор са т.нар. принципи за разпределяне на небалансите с
характер на общи условия, публикувани в сайта на ответника съгласно
изискванията на чл.91, ал.2 ЗЕ, според които „небалансите“ представляват
отклонения между утвърдения график и агрегираните измерени стойности на
членовете на балансиращата група. Съответно, в случаите, когато измерената
стойност е по-малка от стойността на утвърдения график, е налице „отрицателен
небаланс“ или „недостиг“, обратно – когато измерената стойност е по-голяма от
тази по графика – налице е „положителен небаланс“ или „излишък“. Твърди, че в
договора е уговорено ищецът да изготвя ежедневни почасови прогнози (графици) за
производство на ел.енергия от ВЕЦ „Камчия“. Ищецът твърди, че е изготвил и
изпратил на електронен адрес, посочен в договора, ежедневните почасови прогнози
за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Същевременно ответникът изготвил
ежемесечни извлечения за небаланси, в които били посочени стойности на нетна
договорена позиция за същия период, несъответстващи на заявените такива в
ежедневните прогнози, предоставени от ищеца. Респективно, неверни били и
изчислените от ответника стойности за положителен и отрицателен небаланс в
същите извлечения. Ищецът поддържа, че по този начин ответникът едностранно е
коригирал почасовите прогнозни стойности, което не съответства на закона и
договора. Право на координатора било да изчисли стойностите на положителния и
отрицателния небаланс (разликата между прогнозното и реално доставено
количество ел.енергия), но на база заявеното от производителя прогнозно количество.
Твърди се още, че ответникът е издал месечни фактури със стойността на
вземането си за небаланс, определено по горния неправилен начин. Въпреки
възраженията на ищеца, ответникът не коригирал фактурите за периода от месец
януари 2015 г. до месец декември 2015 г. В този период ответникът издал 12 на
брой фактури, стойността на които била платена чрез извършено прихващане с
вземанията на ищеца по договор за продажба на електрическа енергия за същите
периоди. Тъй като стойността на т.нар.“разходи за небаланси“ е била неправилно
определена от ответника, ищецът поддържа, че не е дължал на същия прихванатите
суми в общ размер 58 523,74 лв., поради което формулира петитум ответникът да
бъде осъден да му възстанови общата сума от 58 523,74 лв., представляваща
недължимо платена стойност на разходи за небаланси, уточнена по фактури и
периоди в исковата молба. След изменение на исковете, допуснато в последното по
делото съдебно заседание, претенцията е сведена до общата сума 36 143,29
лв., платена по фактурите за периода от януари 2015 г. до юли 2015 г.,
включително, която се претендира ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане. (По отношение на разликата до първоначално заявения
размер на исковете производството по делото е прекратено поради отказ от
искове.) Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Хр.Г.Данов“ №37, чрез пълномощник юрк.Щ.Р., оспорва исковете. Признава, че
между страните е сключен посоченият от ищеца договор, като не оспорва и
качеството на всяка една от тях по договора. Поддържа, че между страните е
сключен и договор за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми
източници, по който ищецът е производител на енергията, а ответникът – краен
снабдител и купувач. (Твърдения за което индиректно се излагат и в исковата
молба.) Поддържа също така, че самият ответник участва в специална балансираща група,
координирана от обществения доставчик „Национална електрическа компания“ЕАД.
Възразява, че е отразявал изцяло и без корекции заявените от производителя
прогнозни стойности в прогнозния сумарен график, като всяко разминаване в
графиците, което евентуално се явява само за периода от 01.01.2015 г. до
31.07.2015 г., не се дължи на негови действия, а е резултат от действията на обществения
доставчик, който отказва да се съобразява с подадените от ответника прогнозни
графици по силата на договора между тях. Развива подробни съображения в тази
насока. Евентуално възразява, че не дължи цялата стойност на посочените от
ищеца фактури, тъй като в нея се включват не само т.нар.балансиращи разходи, но
и възнаграждение за услугата администриране на балансирана група, дължимо
независимо от стойността на разходите по силата на чл.4, ал.1 от договора. По
изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.
Конституирана е
подпомагаща страна на ответника – „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище,
ул.“Триадица“ №8, представлявано от П.А.И.. Подпомагащата страна също оспорва
исковете. Не оспорва качеството си на обществен доставчик. Претендира, че в
това си качество има задължение да определя прогнозите на крайните снабдители,
като така определените количества са задължителни за производителите. Поддържа,
че има право да извършва корекции в графика по силата на Правилата за търговия
с електрическа енергия и Закона за енергетиката. Позовава се и на чл.31 ЗЕВИ в
редакцията преди приемането на новата ал.13, обн.ДВ, бр.56/2015 г., в сила от
24.07.2015 г. Възразява, че след 31.07.2015 г. корекции в графиците на крайните
снабдители не са извършвани. По изложените съображения моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор в отношенията
между страните, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници.
Няма спор, а това се
установява от приетия по делото договор, че между ищеца, в качеството на
производител на електрическа енергия и член на балансираща група, от една
страна, и от друга – ответникът, като координатор и краен снабдител с
електрическа енергия, на 30.01.2014 г. е сключен договор за участие в специална
балансираща група по смисъла на чл.11, т.9 от Правилата за търговия с
електрическа енергия. Според договора ищецът участва в групата с енергиен обект
ВЕЦ „Камчия“, негова собственост. Ответникът – координатор, закупува,
респективно продава от/на ЕСО необходимото количество балансираща енергия за
покриване на небалансите, предизвикани от ищеца, а последният се задължава да
заплаща на координатора разходите, направени за покриване на причинените от
него небаланси, ведно с възнаграждение за предоставяната услуга – чл.1, ал.3 и
ал.4 и чл.4, ал.1 от договора. Уговорено е координаторът да изготвя месечни
извлечения за небаланси, в които да посочва небалансите, изчислени съгласно Общи
принципи за разпределение на небалансите на „ЕВН ЕС“ЕАД, представляващи
неразделна част от договора. Уговорено е месечното извлечение за небаланси да
съдържа прогнозно производство на енергийния обект в кВтч и данни от средствата
за търговско измерване на обекта в кВтч, съответно изчисления енергиен излишък
или енергиен недостиг отново в кВтч, както и месечните разходи за балансиране в
лева. Според договора – чл.7, т.2, производителят се задължава да изпраща на
координатора ежедневно почасовите прогнози за производство на енергийния обект
един работен ден преди деня на доставката. (Съдейки по взаимосъвпадащите
изявления на страните, възможността производителят да възлага на координатора
изготвянето на ежедневна почасова прогноза е изключена, след като ищецът е
подал заявление за самостоятелно изготвяне на ежедневни почасови прогнози от
27.04.2014 г на л.22, с което ответникът се е съгласил.) За дължимата от
производителя стойност на небаланси за съответния месец и за уговореното
възнаграждение за администриране на небалансите ответникът следва да издава
месечна фактура. В чл.13 страните са се споразумели, че координаторът има право
да прихваща дължимите от производителя суми срещу всякакви вземания на
последния към него, в това число с вземания, произтичащи от договора между тях
за изкупуване на електрическа енергия, какъвто няма спор, че е сключен и по
който ищецът е производител, а ответникът – купувач на електроенергията. Последният
договор е приложен на л.649 до л.653 от делото.
Приети са по делото Принципи
за разпределение на небалансите в специална балансираща група на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕС“ЕАД
на производители от ВИ и ВЕКП, за които няма спор, че обвързват страните. В т.6
от принципите е посочено, че небалансите са отклоненията между утвърдения
график и агрегираните измерени стойности на членовете на балансиращата група,
отнесени към координатора на балансиращата група, които се изчисляват за всеки
период на сетълмент (според т.4.11 „период на сетълмент“ е един астрономически
час). Според т.7 от принципите за производител на електрическа енергия, член на
балансиращата група, е налице „недостиг“ в случай, че измерената стойност е
по-малка от стойността по утвърдения график, а „излишък“ е налице, когато
измерената стойност е по-голяма от стойността на утвърдения график. Според т.8
общественият доставчик определя небалансите на координатора, а в т.4.7 е
посочено, че обществен доставчик е „Национална електрическа компания“ЕАД. Предвидено
е в принципите, че координаторът изчислява индивидуалния месечен отрицателен
или положителен баланс на всеки член на групата, както и цената на баланса на
произведен кВтч енергия по нарочна формула.
Установява се, че
ответникът е издател на дванадесет на брой фактури с получател ищцовото
дружество и предмет – балансиране на електроенергийната система и
администриране на балансираща група за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015
г. за обект ВЕЦ „Камчия“, както следва: ф-ра **********/31.01.2015 г. на
стойност 4 055,29 лв.; ф-ра №**********/28.02.2015 г. на стойност
7 636,42 лв.; ф-ра №**********/01.04.2015 г. на стойност 4 208,50
лв.; ф-ра №**********/01.05.2015 г. на стойност 3 428,92 лв.; ф-ра
№**********/01.06.2015 г. на стойност 12 591,05 лв.; ф-ра
№**********/01.07.2015 г. на стойност 10 316,89 лв.; ф-ра
№**********/01.08.2015 г. на стойност 4 499,77 лв.; ф-ра
№**********/01.09.2015 г. на стойност 3 105,68 лв.; ф-ра
№**********/01.10.2015 г. на стойност 2 501,58 лв.; ф-ра
№**********/01.11.2015 г. на стойност 1 617 лв.; ф-ра
№**********/01.12.2015 г. на стойност 3 866,20 лв.; и ф-ра
№**********/01.01.2016 г. на стойност 696,44 лв.
Установява се, че след
всяка издадена фактура от горепосочените ответникът е изпращал на ищеца
изявление за прихващане на вземането си по фактурата срещу задължението си към
ищеца за същия период, произтичащо от договора за изкупуване на електрическа
енергия, до размера на по-малкото от тях. Задълженията на ответника, срещу
които се извършва прихващането, са отразени във всяко изявление и не се
оспорват от страните. Няма спор също така, че с прихващането вземанията на
ответника по горепосочените фактури са погасени изцяло, като ищецът е получил
плащане по фактурите за продажба на електрическа енергия, намалено със
стойността на т.нар.разходи за небаланси и възнаграждение за администрирането
им по процесния договор за участие в специална балансираща група.
Няма спор и се
установява още, че ищецът е подавал на ответника ежедневни почасови прогнози за
производство на електроенергия от процесния енергиен обект, както и, че ответникът
е издавал месечни извлечения за небаланси, в които в графа „нетна договорена
позиция“ са отразявани количества, различни от прогнозните, посочени от ищеца.
Въз основа на тези различни количества е определяна и стойността на небалансите
за всеки месец.
Установява се, че след
получаване на всяка фактура ищецът е отправял до ответника писмено възражение
относно извлечението за небаланс, в което е посочвал, че извлечението е
изготвено в противоречие със сключения между страните договор
№ДБ-512/30.01.2014 г. и отразените в него стойности на положителен и
отрицателен небаланс са неверни.
Прието е по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което стойността на
компонента „балансиране на електроенергийната система“ с включен ДДС по всички
фактури, издадени от ответника през 2015 г., е 55 893,33 лв. Останалата
част от общата стойност на фактурите включва компонента „администриране на
балансираща група“. Налице е несъответствие между стойностите в предоставените
от ищеца на ответника ежедневни почасови прогнози за производство на
електрическа енергия от обект ВЕЦ “Камчия“, от една страна, и стойностите,
отразени в графа 3 „Нетна договорена позиция“ на месечните извлечения за
небаланс, съставени от ответника. При прогнозни количества в общ размер 1 063,185
MWh за определени дати, посочени в експертизата, количествата за същите дати в
коригираните графици са сумарно 684,879 MWh, т.е. стойностите, подадени като
прогнозни от ищеца, са занижени в месечните извлечения, изготвени от ответника.
За периода януари – декември 2015 г. ответникът всекидневно е прибавял
прогнозата, дадена от ищеца, към общата прогноза за производство от
водноелектрически централи в балансиращата група, без да променя стойностите, предоставени
от ищеца. Корекциите в прогнозното производство са следствие от действия на
„НЕК“ЕАД, което е известявало на ЕСО стойности, по-ниски от тези, получени от
ответника. Такива разлики са констатирани в графиците за периода от месец
януари до месец юли 2015 г., включително. В резултат от тези корекции разходът
на ищеца за балансиране е увеличен с 30 119,41 лв. без ДДС (с ДДС
36 143,29 лв.), при дължими разходи за небаланси в размер 16 458,37
лв. без ДДС, определени като разлика между подадените от ищеца прогнозни
количества електроенергия и реално произведените за същия период. По фактури
съпоставката между заплатените от ищеца разходи на база коригираните графици и
определените на база прогнозите на ищеца разходи за небаланси е направена в
приложение №2 към експертизата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Правоотношенията между
страните се уреждат от Закона за енергетиката, Закона за енергията от
възобновяеми изочници и Правила за търговия с електрическа енергия, издадени за
приложение на последните, като следва да бъдат съобразявани редакциите на
нормативните актове, действали към момента на установяване на правоотношението.
В тази връзка се установява, че между страните е сключен договор за участие в
специална балансираща група по смисъла на чл.11, т.9 ПТЕЕ, датиращ от
30.01.2014 г., както и, че правоотношенията по изкупуване на електрическа
енергия и по координиране, определяне и заплащане на т.нар. разходи за
небаланси, се отнасят за периода от януари до юли 2015 г., включително.
Следователно приложими са редакциите на посочените нормативни актове, действащи
в този период от време. Няма спор между страните, че ответникът е координатор
на балансиращата група, в която членува ищцовото дружество – производител на
електроенергия от възобновяеми източници, както и, че на ответника е възложено
– със закона и с договора, да определя и разпределя небалансите, получени като
разлика между прогнозното и реално произведено количество електрическа енергия,
която последният, респективно общественият доставчик, е длъжен да изкупува.
Първоначално в договора от 30.01.2014 г. е уговорено, че ищецът възлага на
координатора да изготвя ежедневна почасова прогноза, но няма спор, че след
подаване на заявление от 24.07.2014 г. (на л.22) ищецът е заявил желание
самостоятелно да изготвя ежедневни почасови прогнози и ответникът се е съгласил
с това, при което за ищеца е възникнало правото и задължението по договора да
изпраща на координатора ежедневно почасовите си прогнози за производство на
обекта, за който се отнася договора за балансираща група. Няма спор, а това се
установява и от доказателствата, че ищецът е изпълнявал това си задължение през
процесния период от време, както и няма спор за това, което се установява и от
приложените по делото извлечения, че в месечните извлечения по чл.9 от договора
ответникът е посочвал в графа „нетна договорена позиция“ стойности, които за
определени дни и часове са се различавали от подадените от ищеца прогнози. Според
действащата по това време нормативна уредба – чл.155 и сл.ПТЕЕ, разноските за
покриване на небалансите в съответната балансираща група, на която са членове,
се заплащат от производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници. Това задължение на ищеца произтича и от договора – чл.1, ал.3 и ал.4
и чл.4, ал.1. Според редакцията на чл.155, ал.9 ПТЕЕ, действала към процесния
период от време (ДВ, бр.39 от 2014 г.) изчисляването и разпределянето на
разходите от образуваните небаланси се извършва съобразно принципите за тяхното
разпределяне, разписани в общите условия на координатора на балансираща група,
като производителите на електрическа енергия, включително от възобновяеми
източници и високоефективно комбинирано производство, заплащат разноски за
покриване на небаланси в съответната балансираща група, на която са членове, само в случай на разлика в подадените от
тях графици и реалното производство. Когато производителят не подава график
за производство, координаторът на съответната балансираща група го изготвя от
негово име. Или според закона, обвързващ страните, ищецът заплаща разноски за
покриване на небалансите, когато има разлика между подадените от него графици и
реалното производство. От съдържанието на нормата следва още, че разходите
следва да се определят като разлика между подадените от производителя на електроенергията
прогнозни графици и реалното производство. Според експертизата, приета по
делото, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните, разликата между подадените от ищеца прогнози за
процесния период и реално произведените от него количества се съизмерява със
сумата 16 458,37 лв. без ДДС. Същевременно, сумарно платената от него
стойност на небалансите за същия период, определена във фактурите, издадени от
ответника, се равнява на 46 577,78 лв. без ДДС, или заплатени са повече
30 119,41 лв. без ДДС, съответно 36 143,29 лв. с ДДС. От доказателствата
по делото се установява, че тази разлика се дължи на коригираните стойности на
предоставените от ищеца прогнози в месечните извлечения, издадени от ответника.
Последното пък е в резултат от действията на обществения доставчик, който също
играе роля на координатор на балансираща група според ПТЕЕ – третото
лице-помагач „Национална електрическа компания“ЕАД, което е коригирало
стойностите, подадени от ответника и съвпадащи с тези на ищеца. Установената по
делото корекция от страна на „НЕК“ЕАД е без правно основание. Няма такова
основание, предвидено в договора, от една страна. От друга, основание за това
не може да почива и на закона. В тази насока е Решение №250/07.11.2018 г. на
ВКС по т.д.№1513/2017 г., ІІ т.о., според което общественият доставчик няма
правомощие да налага корекции в подадените от производители на електрическа енергия от
възобновяеми източници прогнозни графици. В разпоредбата на чл.93а, ал.1 ЗЕ в
относимата редакция (ДВ, бр.17.07.2012г.) са уредени няколко хипотези на
изкупуване от обществения доставчик на електрическа енергия от производители,
присъединени към електропреносната мрежа: по договори за дългосрочно изкупуване
на разполагаемост и електрическа енергия, както и електрическа енергия,
произведена от възобновяеми източници, от високоефективно комбинирано
производство на електрическа и топлинна енергия и количеството електрическа
енергия, определена по реда на чл.4, ал.2, т.8 ЗЕ. Разпоредбите на чл.93а, ал.2
и ал.3 ЗЕ (в редакцията преди изм. от 2015г.) уреждат изкупуването на
електрическа енергия, определена в рамките на разполагаемостта по чл.21, ал.1,
т.21 ЗЕ, т.е. само изкупуването на електрическа енергия по договори за
дългосрочно изкупуване на разполагаемост, но не и изкупуването на електрическа
енергия от възобновяеми източници. Този извод следва както от граматическото
тълкуване на посочените разпоредби, така и при съобразяване на разпоредбата на
чл.162, ал.1 ЗЕ (редакция ДВ бр.59 от 2013г.). Произведената от ищеца
електрическа енергия не попада в категорията, уредена в чл.93а, ал.2 и ал.3 ЗЕ (в
относимите редакции), тъй като не се изкупува по договор за изкупуване на
разполагаемост и електрическа енергия. Ищецът като производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници не попада в групата на конвенционалните
централи, с които съгласно чл.15, ал.2, т.2 ПТЕЕ се сключват договори в рамките
на разполагаемостта, а попада в хипотезата на чл.15, ал.2, т.4 ПТЕЕ, отнасяща
се до договорите, сключвани с производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници и по комбиниран начин, които не са обвързани с
определяне на разполагаемост. В тази връзка следва да се отбележи, че в решение
№ ТЕ – 025 от 31.07.2015г. на КЕВР (публично достъпно на сайта на КЕВР), е
посочено, че с оглед вида на използвания първичен енергиен източник при
производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и технологията
на производство при производители на електрическа енергия от високоефективно
комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, за тези
производители не се определя индивидуална разполагаемост. Посоченият извод
следва и при съобразяване на разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗЕВИ (редакция ДВ,
бр.109 от 2013 г.), уреждаща задължението на обществения доставчик и на крайните
снабдители да изкупят цялото количество електрическа енергия от възобновяеми
източници, доколкото в настоящия случай не са налице предвидените в тази
разпоредба изключения от това задължение.
По изложените съображения
следва да бъде отречено правото на „НЕК“ АД като обществен доставчик да
извършва корекции в подаваните от ищеца ежедневни почасови графици за
производство, възпроизведени дословно в графиците, обобщавани от ответника като
координатор на групата. След като липсва законово и договорно основание за коригиране
на прогнозните данни на производителите от страна на обществения доставчик,
липсва такова основание и в лицето на крайния снабдител – координатор в
балансиращата група на ищеца. Според задълженията на последния в договора,
същият следва да определя и разпределя небалансите – да ги администрира, за
което получава и съответно възнаграждение. Координаторът няма нито задължение,
нито право да коригира прогнозните данни, предоставяне от производителя, когато
в договора е уговорено същите да се изготвят от последния. Ето защо без
основание същият е отразявал коригираните от „НЕК“ЕАД данни в месечните
извлечения и сумата 36 143,29 лв., платена от ищеца в резултат от
некоректни данни, фигуриращи в същите извлечения, изготвяни от ответника, се
явява платена без основание по процесните фактури, като по фактури същата се
разпределя според приложение 2 към заключението на счетоводната експертиза (колона
9, където сумите са без ДДС) и е, както следва: по ф-ра **********/31.01.2015
г. – 2 090,96 лв.; по ф-ра №**********/28.02.2015 г. – 3 792,98 лв.;
по ф-ра №**********/01.04.2015 г. – 3 577,70 лв.; по ф-ра
№**********/01.05.2015 г. – 2 271,53 лв.; по ф-ра №**********/01.06.2015
г. – 12 047,56 лв.; по ф-ра №**********/01.07.2015 г. – 9 028,02 лв.;
по ф-ра №**********/01.08.2015 г. – 3 334,54 лв.
Възраженията на
ответника, че липсвало виновно поведение от негова страна, тъй като вземанията
са определени въз основа данни, коригирани от трето лице – общественият доставчик,
се намират за неоснователни. Субективният елемент в поведението на страната в
случая няма значение, тъй като претенцията срещу нея не е за обезщетение за
виновно неизпълнение на договорните задължения, а за връщане на разходи за
небаланси, платени без основание. В хипотезите по чл.55, ал.1 ЗЗД субективният
елемент при плащане и получаване на средствата не подлежи на изследване и не
може да се отрази на извода относно наличието или не на основание за плащане. Така
е прието в решение от 24.06.2016 г. на ОС Пловдив по т.д.№242/2015 г. по описа
на същия съд и решение №40 от 20.02.2017 г. на АС Пловдив по в.т.д.№566/2016
г., постановени по спор между същите страни за предходен период от време. Посоченото
възражение е относимо единствено спрямо отношенията между ответника и третото
лице-помагач, които, обаче, не са предмет на това производство.
Неоснователно е и
възражението относно това, че всички процесни фактури са счетоводно отразени от
ищеца и въз основа на същите последният е ползвал данъчен кредит, което било
индиция за това, че вземанията се признават, доколкото в договора се съдържа
клауза – чл.10, ал.5, според която независимо от наличието или не на възражения
срещу фактурираните разходи, производителят следва да заплати същите.
Следователно горните действия, включително заплащането на разходите, не могат
да бъдат възприемани като признание на вземанията от страна на ищеца.
В обобщение, исковете,
след изменението, допуснато в последното по делото съдебно заседание, се явяват
основателни и следва да се уважат изцяло, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 36 143,29 лв., получена без основание, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 22.12.2017 г., до окончателното
плащане.
При този изход на спора и
с оглед направеното искане, на ищцовата страна следва да се присъдят разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК. В резултат от направения частичен отказ от искове,
производството е прекратено в една негова част, при което ответникът, който
също претендира разноски, има право на такива на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Ищецът е заплатил държавна
такса, от която му се следва част, съразмерна на уважения иск след изменението,
а именно – сумата 1 445,73 лв. Отделно от това, същият претендира и е
направил разноски за: възнаграждение на вещо лице в размер 300 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер 3 000 лв., платено изцяло в брой според приложения
по делото договор за правна защита и съдействие. Ответникът възразява за
прекомерност на адвокатското възражение. В тази връзка съдът констатира, че
минималното възнаграждение за адвокат в производство с материален интерес
58 523,74 лв. се равнява на 2 285,71 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като следва да бъде съобразяван материалният интерес при
сключване на договора за правна защита и плащане на възнаграждението.
Уговореното адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. не се явява прекомерно
спрямо горния минимум, с оглед правната и фактическа сложност на делото, която
е свързана със специфични правоотношения и прилагане на специфична правна
уредба. Ето защо съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно и
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК не следва да бъде прилагана. От разноските в
общ размер 3 300 лв. на ищеца следва да се присъди част, съразмерна на
уважения иск, а именно – сумата 2 038 лв., като общият размер на таксата и
разноските, които следва да се присъдят в тежест на ответника е 3 483,75
лв.
Ответникът е направил
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер 300 лв. и претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв., общо 600 лв., от които
съразмерно на прекратената част от претенцията на същия следва да се присъдят
229,45 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“ №37, да заплати на „БУЛГАРЛИЗИНГ
БУРГАС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, жк „Братя
Миладинови“ бл.38/39, представлявано от Д.Н.Т., сумата 36143,29 лв. (тридесет и шест хиляди сто четиридесет и три
лева и 29 ст.), ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 22.12.2017
г., до окончателното плащане, представляваща платени без основание разходи за
небаланси за периода от м.януари 2015 г. до м.юли 2015 г., включително, по
договор за участие в специална балансираща група на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД на производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници или от комбиниран цикъл на производство №ДБ-512/30.01.2014 г., като
по фактури сумата се разпределя, както следва: 2 090,96 лв. – по ф-ра
**********/31.01.2015 г.; 3 792,98 лв. – по ф-ра №**********/28.02.2015 г.; 3
577,70 лв. – по ф-ра №**********/01.04.2015 г.; 2 271,53 лв. – по ф-ра
№**********/01.05.2015 г.; 12 047,56 лв. – по ф-ра №**********/01.06.2015 г.; 9
028,02 лв. – по ф-ра №**********/01.07.2015 г.; е 3 334,54 лв. – по ф-ра
№**********/01.08.2015 г.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“ №37, да заплати на
„БУЛГАРЛИЗИНГ БУРГАС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Бургас, жк „Братя Миладинови“ бл.38/39, представлявано от Д.Н.Т., сумата 3 483,75 лв. (три хиляди
четиристотин осемдесет и три лева и 75 ст.) – деловодни разноски в
производството по т.д.№784/2017 г. на ПОС, ТО, ХVI състав.
ОСЪЖДА „БУЛГАРЛИЗИНГ БУРГАС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Бургас, жк „Братя Миладинови“ бл.38/39, представлявано от Д.Н.Т.,
да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“ №37, сумата 229,45 лв. (двеста двадесет и девет лева и 45 ст.) –
деловодни разноски в производството по т.д.№784/2017 г. на ПОС, ТО, ХVI състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: