РЕШЕНИЕ
гр. София, 06.11.2018 г.
В ИМЕТОНАНАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията МИХАЙЛОВА гр. д. № 651 по описа за две хиляди и осемнадесета година, за
да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 435,
ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на „Ф." ООД срещу постановление за отказ да
се прекрати производството по изп. д. № 201379304000021
по описа на ЧСИ Н. Д., per. № 793, с район на действие Софийски окръжен съд.
В жалбата се поддържа, че неправилно органът по принудително
изпълнение е отказал да приложи разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и да
постанови прекратяване на изпълнителното дело, като не е отчел факта, че взискателят не бил предприел действия, от естество да
прекъснат давността, в продължение на повече от две години.
Искането е за отмяна на
посоченото действие на органа по принудително изпълнение.
Ответникът по жалба изразява
становище за нейната неоснователност.
Представени са обяснения на
съдебния изпълнител по обжалваното постановление на основание чл. 436, ал. 3 ГПК.
Жалбата срещу постановлението
за отказ да се прекрати производството по изп. д. №
201379304000021 по описа на ЧСИ Н. Д., per. № 793, с район на действие Софийски окръжен съд, е
подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, тъй като
изхожда от лице, легитимирано да обжалва, и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Производството по изп. д. № 201379304000021
по описа на ЧСИ Н. Д., per. № 793, с район на действие Софийски окръжен съд, е
образувано на 18.01.2013 г. по молба на „Р.
(Б.)" АД въз основа на изпълнителен лист от 22.10.2012 г.,
издаден срещу „Ф." ООД, Г.С.Б. и З.Г.Б. по ч. гр. д. № 1 014/2012 г. по
описа на PC - гр. Самоков,
за заплащане на парични суми по договор за кредит от 14.11.2006 г. и анекси към
него.
На 05.03.2013 г. са наложени запори върху вземания на длъжниците от търговски банки в страната, като е наложена и
възбрана върху имот, служещ като обезпечение на вземането на кредитора - взикател.
С молба от 30.01.2013 г. взискателят
„Р. (Б.)" АД е поискал от органа
по принудително изпълнение да бъде присъединен като взискател
по изп. д. № 201379304000032 по описа на ЧСИ Н. Д., per. № 793, с район на действие Софийски окръжен съд, по
което взискател срещу същите длъжници
е отново „Р. (Б.)" АД.
Това искане е било уважено.
На 01.10.2018 г. длъжникът е сезирал органа по
принудително изпълнение с молба вх. № 07210 да прекрати изпълнителното дело,
тъй като от последното изпълнително действие през 2013 г. са изминали повече от
две години, през които кредиторът е бездействал.
Позовавайки се на решение от
29.08.2018 г., постановено по гр. д. № 493/2018 г. по описа на СОС, с което е
отхвърлена жалба на дружеството-длъжник против отказ за прекратяване на
изпълнението, съдебният изпълнител е постановил атакувания пред съда в настоящото
производство отказ.
Постановлението за отказ да се
прекрати изпълнителното производство е незаконосъобразно.
Основанието за прекратяване, предвидено в нормата на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, на която се позовава длъжникът-жалбоподател, предпоставя
бездействие на взискателя по вече образувано
изпълнително дело за период от време, надвишаващ две години. Изтичането на този
срок води до прекратяване на започналото изпълнително производство (но не и до
погасяване на материалното право на взискателя).
Прекратяването в този случай настъпва по силата на закона (TP №
47/65 г. на ОСГК на ВС), а с постановлението си съдебният изпълнител само
констатира настъпилото прекратяване, като издаването му, сега предвидено
изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо не само с оглед
прогласяване на това прекратяване, а и за да се приложат някои от последиците
му (напр. чл. 433, ал. 3 ГПК).
В настоящия случай след извършването на изпълнителните действия през
2013 г. до депозиране на настоящата жалба други изпълнителни действия не са
извършвани, поради което е настъпила перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която съдебният изпълнител е следвало да
констатира.
Настоящият съдебен състав ревизира становището си, обективирано в решение от 29.08.2018 г., постановено по гр.
д. № 493/2018 г. по описа на СОС. Разпоредбата
на чл. 456 от ГПК не предвижда възможност за присъединяване на
изпълнителни дела, а само възможност на взискател по
едно изпълнително производство да се присъедини към друго такова. Това обаче не
води до обединяване на отделните изпълнителни производства, които продължават
да съществуват самостоятелно. Към момента на образуването на производствата по
изпълнителни дела № 201379304000021 и № 201379304000032 взискателят е
бил един и същ, поради което не са били налице предпоставките по чл. 456
от ГПК за присъединяване на взискател от едно
изпълнително производство към друго такова. Съществувала е възможност за
образуване на едно изпълнително производство по двете молби, което обаче не е
направено.
По изложените
съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Н. Д., peг. №
793, с район на действие
Софийски окръжен съд,
обективиран
в разпореждане от 04.10.2018 г., да прекрати
производството по изп. д. № 20137930400021 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ВЪРЩА делото на ЧСИ Н. Д., peг. № 793, с район на действие
Софийски окръжен съд, за издаване на постановление, с което да констатира
прекратяване на изп. д. № 20137930400021 на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: