Мотиви
по НОХД № 753/2020г.
по описа на Софийски градски съд –Наказателно
отделение, 2 състав
В Софийски градски
съд – Наказателно отделение е внесен обвинителен акт срещу Л.Я.Д. за това, че за времето от 03.12.2013 г. до 19.04.2018 г. в гр.
София, ул. **** в качеството си на длъжностно лице – Директор на юридическо
лице по чл. 60 от Закона за администрацията – Д.К.И.към М.НА В.Р., назначена
със Заповед № Т1/20.10.2006г. и преназначена със Заповед Т-3925/01.07.2012г., не положила
достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното й
имущество – Паметник - символ на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста
/предмет на договор № 14/08.08.2013
г., сключен между ДКИ към М.НА В.Р. и „А.С.- М.Ц.“ ЕООД/ като не е предприела необходимите действия за
транспортиране на паметника, от леярната в село Брестовица до гр. София, където
е било възможно да бъде съхраняван в двора на Министерството на външните
работи, не е сключила договор за отговорно пазене, не е съставила протокол, с
който да предаде паметника за отговорно пазене и не е предприела съответно
необходимите действия за опазване на целостта на паметника и от това последвала
значителна повреда, разрушаване и повреждане на паметника, с което причинила
значителни щети на Министерството на външните работи на Република България в
размер на 31 960.00 /тридесет и една хиляди деветстотин
и шестдесет/ лева - престъпление
по чл. 219, ал.1 НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението. Счита, че описаната фактическа обстановка в
обвинителния акт се доказва по безспорен начин с помощта на свидетелските
показания и от приложената документация. За представителя на държавното
обвинение е безспорно качеството на лицето като субект на престъплението по чл.
219 от НК, тъй като подсъдимата по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК е
длъжностно лице. Прокуратурата с категоричност намира за установено възлагането
от страна на МВнР и сключването на договор за изработка № 14 от 08.08.2013 г. с изпълнител „А.С.- М.Ц.“ с предмет изготвянето
на паметник. В пледоарията си представителят на СГП изтъква, че вследствие на
неполагане на дължимата грижа по съхранение и запазване на паметника от страна
на подсъдимата, същият е погинал, а отпуснатите парични ресурси за неговото
изработване са били изцяло изплатени на скулптора – М.Ц.. Прокурорът намира, че
обвинителната теза се подкрепя от свидетелските показания на М.Ц., У., П. и А.. По отношение
на свидетелските показания на Й.П. и обясненията на подсъдимата представителят на
държавното обвинение счита, че същите следва да се кредитират частично. Той
коментира втория сключен договор между ДКИ и скулптора, за да обоснове извода
си, че съгласно договора за монтиране и транспорт не са възникнали никакви
задължения на М.Ц., свързани със съхранението на скулптурата. Представителят на
държавното обвинение изразява становище, че в случая е налице пълно бездействие
от страна на подсъдимата като в заключение излага убеждението си, че престъплението,
за което й е предявено обвинение, е съставомирно от
обективна и субективна страна. По отношение на наказанието счита, че то следва
да бъде определено към законовия минимум и няма пречка за приложение на
разпоредбата на чл. 66 НК. Защитникът на подсъдимата – адв. В. моли съда да постанови оправдателна присъда. Коментира
повдигнатото обвинение, като намира, че прокуратурата не е посочила нормативни
актове, от които произтичат задълженията на подсъдимата Д. за полагане на
необходимата грижа съгласно задължителната практика – Постановление № 7/1976 г. на
Върховния съд. Изтъква, че посочената норма на чл.3, ал.1 от Закона за
финансово управление и контрол в публичния сектор е прекалено обща и от нея не
може да се черпят основания за отговорност на подсъдимата. По отношение на чл.
6, ал.3 от Устройствения правилник на Държавния
културен институт защитата излага аргументи, че също не създава нужните
задължения по изработка и съхранение на процесната
вещ. Твърди се, че изработването на скулптурата е част от проект на Министерски
съвет, за чиято изработка са отпуснати отделни целеви средства, които не са от
бюджета на ДКИ. Защитникът подкрепя посоченото твърдение с решението на МС от
14.02.2013 г. и от Постановлението на МС от 15.02.2013 г., от които посочва, че
е видно отпускането на целевите средства към ДКИ, с които е възложено на подсъдимата да се изпълни
поръчката със спечелилия конкурса за избор на скулптор. След този анализ адв. В. прави заключение, че именно възлагането с Постановление
на МС е източникът на ангажираност на подсъдимата, а не посочените от
държавното обвинение нормативни актове. В тази връзка посочва, че именно Министерски
съвет е осъществявал кореспонденция с Израел във връзка с транспорта,
поставянето и монтажа на паметника. Защитата засяга въпроса и за разликата
между паметник и скулптура в духа на задълженията на изпълнителя на поръчката
за изработка на паметник, изхождащи от сключения договор от месец август 2013г.
с М.Ц.. Прави се анализ на причините за сключването на втория договор с предмет
транспортиране на процесната вещ към Израел, като се излагат
твърдения, че подписването му е служило за потвърждение на задълженията на
автора за транспортиране на паметника, за отпускането в рамките на финансовата
година на остатъка от целевите средства, както и че монтажът на паметника в
Израел ще се забави поради политически причини. Защитникът коментира и
съставения констативен протокол, сочейки, че същият не е доказателство за
приемане и прехвърляне на паметника. Аргументира се с това, че в посочения
случай подписаният договор не е чиста хипотеза на договор за изработка по
Закона за задълженията и договорите, а е договор по създаване на поръчка на
произведение и е свързан с авторското право и чл. 42 от ЗАПСП. Адвокат В. акцентира и върху това, че няма
прехвърляне на собствеността и фактическата власт върху паметника, тъй като
първият договор включва клауза за монтаж, с оглед на което ангажиментът на скулптора
не е приключвал с изработването на произведението. В своята пледоария
защитникът посочва, че съгласно проведената комуникация между Израел, МВнР и
скулптора няма яснота към 2017г. къде ще бъде поставено произведението на М.Ц.,
за да се съобразят спецификите на терена, на който ще бъде поставен и да се
прецени дали ще е необходимо да се правят модификации на паметник, с оглед на
което обосновава липсата на завършеност на процесния
паметник. В защита на подсъдимата адв. В. посочва и
проведената кореспонденция между Израел, МВнР и М.Ц. по отношение на спора на
кое място да бъде поставен паметника и необходимостта от внасяне на корекции по
самото произведение. В пледоарията си защитникът подлага на анализ втория
сключен договор, като изтъква, че същият по своята същност съдържа клаузи на
комисионен и спедиционен, които са уредени в
Търговския закон /ТЗ/, като в тази насока коментира, че рискът от погиване на
вещта е за скулптора. Адвокат В. обсъжда и възможността подзащитната
й Д. да премести паметника в скулптурния парк на МВнР като посочва, че Л.Д. е
нямала такива правомощия. Акцентира и върху обстоятелството какво се е случило
с процесния паметник, заявявайки, че по делото не е
изяснено дали същият е погинал или е разрушен до някаква степен. Излага мнение,
че е възможно скулптурата, изработена по сключения договор с ДКИ, да е
паметникът, който е монтиран в София. В тази връзка изследва времевата
хронология относно изготвянето на паметника, който следва да бъде монтиран в
София. Акцентира върху липсата на свидетелски показания, с изключение на тези
на М.Ц., относно съществуването на два готови паметника. В заключение адв. В. намира, че не е доказано какво се е случило с
паметника и кой е отговорен за това. Твърди, че подсъдимата е изпълнила
всичките си задължения, свързани с изработката на паметника.
Защитата в лицето
на адвокат В. в своята пледоария изразява убеждението си, че подсъдимата е
невинна и моли съда да я оправдае. Същият се присъединява към становището на
адвокат В.. В хода на съдебните прения посочва, че в повдигнатото обвинение
липсва акт, съгласно който подзащитната му в
качеството си на длъжностно лице има задължения, свързани с изработката на този
паметник. В тази връзка посочва, че извън обвинителния акт остава и писмото на МС,
с което се ангажира подсъдимата с изработването на процесния
паметник. В защитната пледоария коментира длъжностната характеристика на Д. като
изтъква, че главно задълженията й са свързани с Художествения фонд, от който не
е част изработеният паметник. Доразвива казаното от адвокат В. относно разликите
между паметник и скулптура. Отправя критика към обвинителния акт, състояща се в
липса на фактология относно дължимите грижи от страна
на Л.Д., както и факти относно изпълнителното деяние. Изтъква, че подсъдимата е
подходила отговорно и коректно във връзка с поставената й задача като е
сключила коментираните договори, обезпечила е част от отпуснатите й парични
средства със съставена запис на заповед. Констатира пред съда, че по случай
изработването на паметника, на подсъдимата не са изпратени документите от
проведения конкурс за избор на скулптор, както и не са й дадени допълнителни
указания извън коментираното писмо от МС към директорката на ДКИ. Защитникът
анализира подробно правата и задълженията на страните по сключените договори
като в тази връзка посочва, че липсва съставен приемо-предавателен
протокол, с който да се прехвърли вещта към ДКИ. Твърди, че подсъдимата е
нямала необходимата компетенция да сложи скулптурата в парка на МВнР. Сочи, че М.Ц.
е бил в комуникация с българския посланик в Израел и е бил запознат с
проблемите при транспортирането и забавянето при намирането на подходящо място
за паметника. Присъединява се към казаното от другия защитник, че има
доказателства, които насочват към това, че скулптурата, която е направена
съобразно сключения договор между ДКИ и търговското дружество на М.Ц. ***. В пледоарията
анализира свидетелските показания на А., Ц. и У., за да определи поведението на
автора на скулптурата като некоректно спрямо ДКИ. В края на изложението си
адвокат В. посочва основните причини, поради които преценява, че неговата подзащитна е невиновна по повдигнатото й обвинение. От една
страна защитникът изтъква недотам прецизираното обвинение, което не е очертало
елементите на състава на престъплението по чл. 219 НК, както и липса на
задължение на Л.Д. да транспортира паметника до Израел и да сключи договор за
отговорно пазене. Заявява, че отношенията, свързани с отговорното пазене на
паметника, са уредени на практика с втория подписан договор.
В хода по същество
подсъдимата Д. подкрепя изцяло позицията на своите защитници. По време на
дадената й възможност за последна дума тя заявява, че по отношение на
възложеното си е свършила добросъвестно и коректно задълженията в условия на
трудна политическа обстановка.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност установи
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Л.Я.Д.
е родена на *** ***, живее в гр. София, ул. „********, с българско гражданство,
омъжена, неосъждана, с висше образование, пенсионер, ЕГН: **********. С решение № 92 на Министерски
съвет от 14.02.2013 г. е бил приет Национален план за събития и инициативи във
връзка с честването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи като
част от него е било предвидено изработване и поставяне на паметници в гр. Тел
Авив, Израел и в гр. София, Република България. Във връзка с изпълнението на предвидената
в приетия план инициатива по изработването на паметник е бил подписан Договор №
МС 50/28.02.2013г.
между Администрацията на Министерски съвет и Съюза на българските художници
/СБХ/, с който Администрацията на МС възложила на СБХ да организира и проведе
конкурс за изготвяне на идеен проект за изработване на паметник-символ за
отбелязване на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста. Конкурсът
бил спечелен от М.Ц.. На 30.05.2013г. във връзка с поставянето и монтирането на
спечелилия проект за изработване на паметник се провел разговор между посланика
на Република България в Израел Д.М.и скулптора М.Ц., предмет на който били
обстоятелствата, които забавят изпълнението на проекта.
С писмо от
31.05.2013г., изхождащо от Главния секретар на МС, е било възложено на Държавния
културен институт /ДКИ/, съгласно проведения конкурс и избрания идеен проект,
да изпълни поръчката като за осъществяването й в писмото е посочено, че ще
бъдат отпуснати допълнителни бюджетни кредити в размер на 50 000 лева на
ДКИ.
Директор на
Държавния културен институт в посочения времеви период била подсъдимата Л.Д..
В писмо от
05.08.2013 г. от Министерството на финансите до МС и МВнР във връзка с решение
№ 92 на Министерски съвет от 14.02.2013 г. било обективирано
извършване на корекция по бюджета на МС, като са увеличени разходите по бюджета
на МВнР в размер на 50 000 лева в следните направления:
политика „Външна политика“, програма „Публична
дипломация“, ведомствени разходи.
На 08.08.2013г. бил сключен договор № 14 между Държавния културен
институт, представляван от Л.Я.Д. като възложител и „АРТ – С.– М.Ц.“ ЕООД, представлявано от св.
М.Ц. като изпълнител. С договора ДКИ възложил на „АРТ – С.– М.Ц.“ ЕООД да
изработи паметник – символ на българския принос в спасяването на евреите от
Холокоста, както и да участва при монтирането на произведението в Израел.
Договорът бил със срок до 20.10.2013 г. като в него била включена и клауза, че
договорните отношения между страните се прекратяват след изпълнение на техните задължения.
Възнаграждението, което следвало да се изплати на изпълнителя било в размер на
31 960 лева, като 50 % от сумата следвало да се плати авансово, а останалата
част след изработка на паметника и изплащането било обвързано и със
задълженията на изпълнителя по чл. 5 от сключения договор, свързани с
придружаване на произведението в Израел и съдействие за неговото поставяне. Към
сключения договор била приложена и техническа спецификация, в която са описани
труда и материалите, необходими за изработката на паметника, в края на
съдържанието на която е описано, че сумата по договора е предназначена за
изработването на паметника. На
12.08.2013 г. въз основа на фактура от 08.08.2013 г. на
изпълнителя М.Ц. били преведени парични средства в размер на 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева от страна на ДКИ с материално отговорно лице –
подсъдимата Л.Д..
Скулпторът М.Ц. се
заел с изработката на гипсов модел на паметника, съгласно предварително
изготвения проект от него. С
анекс, подписан на 01.10.2013г., към сключения договор № 14 от 08.08.2013 г. бил удължен срокът на договора до 10.12.2013 г. Паметникът бил
отлят в леярната в село Брестовица. На
03.12.2013г. изработването на скулптурата било удостоверено с представянето на
снимков материал от страна на изпълнителя и със съставен констативен протокол,
подписан от подсъдимата Д., свидетелите Й.П. и С.К.. След констатирането на
изработването на паметника с фактура № 2 от 06.12.2013 г. ДКИ изплатил остатъка
от уговореното възнаграждение съгласно сключения договор. С Договор № 18 от 17.12.2013г. ДКИ
възложил на търговското дружество „А.С.– М.Ц.“ ЕООД срещу възнаграждение от
18 000 лева да транспортира изработения паметник до мястото, което е било
предвидено за инсталирането му. Посоченото задължение е включвало и изработване
на транспортна опаковка, застраховка, карго и всички
разходи, свързани с транспорта. Съгласно чл. 3, т. 2 и т. 3 от договора изпълнителят
е имал задължения да осъществи монтирането на създаденото произведение в Израел
на собствени разноски, при съдействието на ДКИ и Посолството на България в
Израел. В сключения договор бил определен и срока на изпълнението, който бил
обвързан с планираното от Посолството в Тел Авив монтиране и откриване през м.
март 2014г. Изплащането на възнаграждението било планирано да се осъществи
авансово в размер на половината от уговореното, а втората половина от паричните
средства щели да се изплатят след предоставянето на парична гаранция в размер
от 9000 лева.
На 17.12.2013г. св.
М.Ц. предоставил на ДКИ съгласно условията на сключения договор банкова
гаранция в уговорения размер от 9000 лева. След това възложителят /ДКИ/ изплатил
възнаграждението съгласно сключения договор в размер на 18 000 лева. Предоставянето
на банковата гаранция било удостоверено от страните по договора чрез съставен
протокол от 17.12.2013 г., в който било обективирано,
че изпълнителят следва да представи отчет, който да съдържа свършената от него
работа по сключения договор и изразходването на предоставените парични
средства, за които действия да приложи счетоводна документация.
В периода между
2014г. до края на 2017г. не са били предприети конкретни действия по изпълнение
на задълженията по транспортиране на паметника в Израел. Между посолството на
Република България в Тел Авив и МВнР се е водила активна комуникация по повод възникнали
колебания относно мястото на поставяне на изработения паметник, както и неколкократно отлагане на откриването му. Посочените трудности
били известни на св. М.Ц. и ДКИ.
През месец ноември
2017 г. подсъдимата в качеството й на директор на ДКИ била уведомена, че
предстои посещение на министър-председателя на Република България в Тел Авив
през 2018 г., в рамките на което било планирано да бъде открит паметникът. След
получената информация подс. Л.Д. предприела действия
по задвижване на процедурата по транспортиране на паметника в Израел. За тази
цел след уговорка със скулптора, свидетелите М. А. и М.Ц. отишли в леярната в
с. Брестовица, където паметникът бил оставен. Там те били посрещнати от помощник
- леяр, който им казал, че леярят, който отливал паметника, е починал.
Свидетелите А. и Ц. констатирали, че от самия паметник останали части, които
били силно амортизирани. Между свидетеля А. и помощник
- леяря бил проведен разговор, от който А. разбрал, че между М.Ц. и леяря,
който е работил по изработването на паметника, съществували неуредени финансови
взаимоотношения във връзка с извършената работа, като Ц. дължал 1500 лева на
леяря за искани от скулптора корекции по паметника.
За установеното в
леярната в село Брестовица св. М. А. написал доклад до подсъдимата Л.Д.. От
своя страна тя информирала М.НА В.Р. Е.З.относно случилото се.
Изложената
фактическа обстановка се обосновава от свидетелските показания на М.Ц., както и
от частично приобщените му такива, депозирани в досъдебната фаза на процеса /л. 56
- 59, папка I/, М. А., Г.П., Г.У., С.К. и депозираните от нея
в досъдебната фаза на процеса /л. 72, папка I/, Й.П., П.К., обяснения на
подсъдимата Л.Д., писмени доказателства – характеристика за длъжността „Директор
на юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията“ /л. 34 – 38, папка I/, договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 30/ОМ- Д/2018 г., ведно с офертно предложение
за изработка на скулптура /л. 6 – 17, папка II/, писмо от Дирекция
„Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“, ведно със
счетоводна документация /л. 18 – 27, папка II/, контролен лист за предварителен контрол /л. 29, папка II/, заповед № 95 -00-168/05.03.2018 г., ведно с докладна записка /л. 31 – 35, папка II/, договор за възлагане на обществена поръчка № 58/2018г. ведно с
ценово предложение, техническо предложение, фактури и приемно-предавателен
протокол /л. 40 –
53, папка II/,
докладна записка /л. 58 –
60, папка II/, договор
за възлагане на обществена поръчка за услуга № 03/06.06.2018 г., ценово
предложение /л. 62 –
73, папка II/,
застрахователна полица на застраховка „Товар по време на превоз“ ведно с
документация към нея /л. 76 – 88, папка II/, заповед № ЧР -12/03.08.2018г. /л. 89, папка II/, разходен касов ордер /л. 92, папка II/, копие на самолетни билети /л. 95 – 97, папка II/, застрахователна
полица ведно с вносна бележка и дебитно писмо /л. 98 – 100, папка
II/, кореспонденция между
посолството на Тел Авив и МВнР /л. 103 – 106, папка II/, докладна записка от ДКИ с изх. № 0299 /л. 5 – 8, папка III/, договор № 13 от 15.12.2017 г. ведно с анекс № 1 и № 2 /л. 9 – 13, папка III/, платежно нареждане /л. 14, папка III/, електронна кореспонденция /л. 15 – 24, папка III/, писмо от ДКИ към МВнР /л. 25, папка III/, писмо от БНБ ведно
със SWIFT съобщение
и фактура /л. 26 –
28, папка III/, писмо
от ДКИ до „Кунсттранс спедиция“
ООД /л. 29,
папка III/, докладна
записка от Л.Д. ведно с копия от документи към нея /л. 5 – 18, папка IV/, писмо от дирекция „Бюджет и финанси“ /л. 11 – 12, том V/, копие от писмо от
МВнР от 23.07.2013 г. /л. 15 – 16, том V/, копие от писмо на МВнР с изх. № ФС 04.01.1993/12.07.2013г. /л.21, том V/, копие от писмо от Администрацията на МС към ДКИ /л. 19, том V/, копие от писмо от Дирекция
„Правна“ към МВнР /л. 23 – 24, том V/, договор от 28.02.2013 г. между Администрацията на МС и
СБХ /л. 25 – 27, том V/, копие от писмо от Министерство на финансите до МС и ДКИ /л.28 – 29, том V/, копие от писмо от ДКИ от
12.07.2013 г. /л. 30, том V/, копие от писмо от Администрация на МС /л. 31, том V/, копие от договор № 14 от
08.08.2013г. между ДКИ и „А.С.– М.Ц.“ ЕООД ведно с техническа
спецификация, удостоверение /л. 32 – 37, том V/, копие от анекс към
договор № 14 /л. 38, том V/, копие на докладна записка от Й.П. /л. 39 – 40, том V/, копие от констативен
протокол /л. 41, том V/, копие от договор № 18 от 17.12.2013г. между ДКИ и „А.С.– М.Ц.“
ЕООД /л. 42 – 44, том V/, копие от банкова гаранция ведно с фактура и протокол /л. 45 – 47, том V/, копие от грами /л. 51 – 94, том V/, копие от запис на заповед /л. 101, том V/, копия на заповеди от МВнР /л. 107 – 109, том V/, копие от трудов договор /л. 110-111, том V/, конкурсна програма за
изграждане на паметник - символ на
спасяването на българските евреи /л. 33 – 35, том VI/, доклад до Столичен общински съвет /л. 36, том VI/, решение на СОС /л. 39 - 40, том VI/, предварителна виза за
конкурсно проучване /л. 41, том VI/, копие от резултати от конкурса за изграждане на паметник - символ на спасяването на българските евреи /л. 51 – 52, том VI/, заповед № ЧР - 95 – 00 – 137 от МВнР /л. 52 – 55, том VII/, заповед № Т – 730/19. 04.2018г. /л. 56, том VII/, копие от протокол № 2 от
09.03.2018г. /л. 66 – 75, том VII/, копие от трудов договор № 2/20.10.2016 г. /л. 83 – 84, том VII/, копие от кадрова справка за Л.Д. /л. 89 – 90, том VII/, копие от документация от дисциплинарно дело срещу Л.Д. /л. 94 – 120, том VII/, фотокопие от искова молба
от ДКИ към МВнР до СГС и определение № 20134 от 22.01.202 г. /л. 83 - 86 от съдебно производство/, копие от статии във в-к „Стандарт“ и в-к „24 часа“ /л. 102 - 106 съдебно производство/, решение № 92 на МС от 14.02.2013г., публикувано в ДВ и
съобщение на правителствена пресслужба от 14.03.2018
г. /л. 219 - 223 от съдебно производство/, справка за съдимост, както и от способа за доказване –
съдебно-счетоводна експертиза /л. 28 – 41, том VII/. За да установи
качеството „длъжностно лице“ на подсъдимата, заеманата от нея длъжност и
конкретните задължения, които тя включва, съдът се довери на Заповед № T - 1/21.10.2006 г. на М.НА В.Р.,
Заповед № T - 3925/01.07.2012 г. на Министъра
на МВнР, длъжностна характеристика за директор на ЮЛ по чл. 60 от Закона за
администрацията, както и от обясненията на подсъдимата Д.. От посочените
писмени доказателства и от обясненията на Л.Д. съдът установи, че подсъдимата е
назначена на длъжността „директор“ на Държавния културен институт на
21.10.2006г. със Заповед №: T
-1/21.10.2006 г. От длъжностната характеристика съдът
извлече информация за мястото на длъжността в структурата на Министерството на
външните работи, както и преките задължения на заемащия длъжността. Обобщено
задълженията на подсъдимата включват: ръководни дейности по управление на
художествения фонд, дейност по реализация на проектите на ДКИ, осъществяване на
взаимодействие и координация на дейността на ДКИ съвместно с галерии, музеи,
задгранични представителства, неправителствени и международни организации,
контрол върху свързаното с дейността на ДКИ законодателство и Устройственият правилник на института, изготвяне на ежегоден план за дейност на
института и проект на бюджет, както и задължения, характерни за ръководител на
всяка организация по назначаване, прекратяване на трудови и служебни правоотношения
на служителите, сключване на договори, свързани с дейността на института и
други задължения, които са възложени по административен ред от принципала М.НА В.Р.. Сведения за идейния проект за
изработването на паметника, инициатора и организатора му, свързаните с това
конкурсни процедури за избор на изпълнител и участието на ДКИ в процедурата
съдът почерпи от обясненията на подсъдимата, свидетелските показания на М.Ц. и Й.П..
От гласните доказателствени средства се установява,
че изработването на паметника е част от поредица от действия, свързани с
честването на 70-та годишнина от спасяването на българските евреи като съгласно
обясненията на подсъдимата инициатор за създаването му е Министерски съвет.
Това твърдение на Л.Д. намира потвърждение и в показанията на свидетеля Й.П.,
който пред съда излага информация, че изработването на паметник е било
възложено на ДКИ от Министерски съвет като коментира и че за тази цел на
института са отпуснати и целеви средства специално предназначени за тази
задача. Тези обстоятелства, наведени от страна на подсъдимата и свидетеля П.,
намират опора и в писмената доказателствена
съвкупност, в това число в писмото от Администрацията на МС, адресирано до
института и подсъдимата в качеството й на директор, с което е възложено като
задача на директора на ДКИ да изпълни поръчката по изработване на избрания
идеен проект за паметник. От съдържанието на писмото се установява, че
изработването на паметника е част от инициатива за честване на 70 -годишнината
от спасяването на българските евреи, която е организирана от Министерски съвет,
включваща освен изработването на паметник и други културни мероприятия, с които
да се отбележи честването. Сведения относно организатора на конкурсната
процедура по избор на идеен проект за създаване на произведение, което да е
изработено от скулптурни материали, се съдържат в приобщения Договор № МС – 50/28.02.2013 г., сключен
между Администрацията на МС като възложител и Съюза на българските художници –
изпълнител. За протичането на самата конкурсна процедура, изискванията за
проекта, членовете на журито и крайното класиране съдът изгради представа от
приобщените като писмени доказателства разпечатки от обявлението на конкурсната
процедура и крайното класиране, качени на интернет страницата на Съюза на
българските художници. От тях се черпи информация, че идейният проект на
свидетеля М.Ц. е класиран на първо място. Обстоятелствата около
сключването на договорите между ДКИ и скулптора М.Ц. се установяват от
обясненията на Л.Д., свидетелските показания на М.Ц., Й.П. и писмените
доказателства. Л.Д. излага подробно, че чрез полученото писмо от
Администрацията на МС на института е било възложено да изпълни поръчката с избрания
от СБХ скулптор, за която задача е било предвидено отпускане на допълнителни
средства от бюджета в размер на 50 000 лева. Твърденията на подсъдимата се
подкрепят от свидетелските показания на Й.П., съдържащи информация, че задачата
на института е била да сключи договор с предварително избрания скулптор, за
който е била предоставена парична сума. Информацията от гласните доказателствени средства е в синхрон с приобщеното писмо от
МС, както и с писменото уведомление от Министерството на финансите до МВнР като
първостепенен разпоредител с бюджетни средства, с което е извършена корекция по
бюджета на МВнР и са отпуснати 50 000 лева. Посочената парична сума е била предназначена именно за
ДКИ, което обстоятелство се потвърждава и от изпратеното писмо от подсъдимата Д.
в качеството й на директор на института към директора на дирекция „Финанси и
управление на собствеността“ към МВнР да се извърши корекция на бюджета на ДКИ.
Информация относно правата и
задълженията, свързани с изработката и монтирането на паметника, съдът извлича
от приложения като писмено доказателство Договор № 14 от 08.08.2013г.
От съдържанието му съдът установи, че възложител по него е ДКИ, а страна - изпълнител
е „А.С.– М.Ц.“ ЕООД, представлявано от свидетеля М.Ц.. Предметът на сключения
договор включва изработката на паметник и участието на изпълнителя в
монтирането му в Израел като в замяна на посочените задължения възложителят се
задължава да заплати на изпълнителя сумата от 31 960 лева. Съгласно
договора посоченото парично задължение е съгласувано да бъде изплатено на два
пъти като първоначално е следвало да се изплати авансово 50 % от сумата в размер
на 15 980 лева в седемдневен срок от сключването на договора срещу
издадена фактура, а остатъкът - след изработката на паметника. Изложените
обстоятелства по договора намират потвърждение и в гласните доказателствени
средства. Л.Д. и Й.П. излагат сведения, еднопосочни със съдържанието на
клаузите на договора и неговия предмет. Свидетелят и подсъдимата коментират
задълженията на изпълнителя като посочват, че освен изработката на
произведението, свидетелят Ц. като страна по договора е имал логистични, технически
и други задължения, които изискват специфична грижа, тъй като самата изработка
на паметника съставлява творчески процес и изисква усилия и действия от страна
на изпълнителя до поставянето на инсталирането му на предвиденото място в
Израел. Спецификата на дейностите, свързани с изработката на паметника, се
онагледява и от приобщената техническа спецификация като приложение към
сключения договор. Свидетелят М.Ц. в
показанията си пред настоящата инстанция посочва и конкретната сума и начина на
плащане. Показанията на свидетеля Ц. се препокриват с обясненията на
подсъдимата относно начина на плащане. Л.Д. подробно разяснява задълженията на Института във
връзка със сключения договор, които били от финансов характер. Изпълнението им
се установява и от приобщените фактури от 08.08.2013г. и 05.12.2013г., както и въз основа на
показанията на скулптора М.Ц., който посочва, че е получил авансовото плащане
преди изработката на паметника, а остатъкът от сумата -след като са
констатирали с протокол изработката на произведението.
По отношение изработването
на процесния паметник и съставения протокол,
удостоверяващ изработката, съдът изгради своите изводи въз основа на
обясненията на подсъдимата, свидетелските показания на М.Ц., Й.П. и от
приобщените от досъдебната фаза на процеса показания на С.К.. Свидетелите
еднопосочно изтъкват, че изработката на паметника е удостоверено със съставен
протокол. Скулпторът М.Ц. дава сведения, че след като е изработил паметника е
предложил свършената работа да бъде проверена на място, но от ДКИ са поискали
да представи снимков материал. Ц. посочва, че снимките е дал на свидетеля Й.П.,
след което бил съставен и протокола. Свидетелят
П. излага твърдения, които потвърждават показанията на М.Ц. относно
удостоверяването на изработването на произведението, като посочва, че
скулпторът е представил снимков материал, тъй като в посочения времеви период институтът
е нямал възможност да командирова служители, които на място да установят
завършеността на паметника поради ограничения в бюджета на държавното учреждение. Сочените
причини от страна на свидетеля П., поради които служителите на ДКИ не са могли
да проверят на място свършената работа от страна на св. М.Ц. се препокриват
изцяло и с обясненията на подсъдимата, която също посочва като причини финансовите
пречки, свръхнатовареността и малкия брой служители,
работещи в Института. Информацията,
носена от тези гласни доказателствени източници се
подкрепя и от съдържимата в приобщеното копие на съставения констативен
протокол. От него се установява, че комисия в състав - свидетелите П., К. и
подсъдимата Д. са констатирали изработката на паметника, въз основа на което са
превели и останалата парична сума, дължима на скулптора. Приобщеният протокол
потвърждава твърдението на Л.Д., че същият не е приемо-предавателен
протокол, а само установява изработката на произведението. Л.Д.
дава сведения относно подписания договор на 17.12.2013г. между Института и М.Ц.,
който, съгласно нейните обяснения, бил сключен с цел да затвърди ангажиментите
на скулптора Ц., касаещи транспортирането и монтирането на паметника в Израел.
Подсъдимата разказва подробно, че след констатацията на изработването на
паметника поради ограничения финансов ресурс, с който е разполагал института, и
необходимите грижи за паметника, които следва да бъдат полагани от неговия
създател, е преценила, че същият следва да бъде оставен на съхранение на
посоченото от скулптора място - в
леярната, в която е бил отлят. В тази насока са и свидетелските показания на Й.П.,
който излага твърдения, че вторият сключен договор между института и автора на
паметника е имал за цел да застрахова учреждението, безпротиворечиво свидетелствайки, че при този вид творческа
дейност е практика паметникът да бъде оставен на съхранение на избраното от
скулптора място. Свидетелят посочва, че при транспортирането се изисква
паметникът да бъде разглобен на части, които следва да бъдат опаковани по
определен начин, който да обезопаси пренасянето на произведението към мястото
му на инсталиране. Й.П. излага информация в хода на съдебното заседание, че
институтът е нямал практика да превозва всякакъв вид скулптори в двора на
Министерството на външните работи, тъй като съхраняваните там произведения са
били част от определена колекция, а институтът не разполага с помещение или
обособено място, на което може да се съхраняват по подходящ начин такъв тип
произведения. Свидетелят твърди, че прехвърлянето на паметника и съхранението
от страна на института не е било предмет на обсъждане, тъй като изисква
допълнителен финансов ресурс, който следва да бъде отпуснат от принципала – МВнР и едно такова решение от страна на ДКИ би
било проява на самодейност. Излагат се сведения и относно фонда на ДКИ, който
включва различни скулптурни произведения, като свидетелят П. категорично отрича
процесния паметник да е бил част от фонда. Същият
разказва подробно, че включените във фонда произведения са внимателно подбирани
и следва да отговарят на определени изисквания. Тези данни се потвърждават и от
обясненията на самата подсъдима – тя изнася информация относно скулптурния парк
пред МВнР, свързана с произведенията включени в него. Изтъква, че паркът има
специален статут и включва знакови произведения на българското скулптурно
изкуство като пространството на парка се е използвало за официални
дипломатически събития. Л.Д. твърди, че включването на монументално
произведение в скулптурния парк не е било в правомощията на ДКИ. По отношение
на преместването на паметника на по-подходящо място за съхранение посочва, че
освен разходи за транспорт едно евентуално преместване и поставянето му в
скулптурния парк би изисквало и изграждането на постамент, за чиито действия е
необходимо да се изразходят допълнителни финансови средства, с които ДКИ не е
разполагал. Подсъдимата категорично отрича да са отпускани допълнителни целеви
средства от страна на МВнР във връзка със съхранението по паметника, извън
предоставените й за изработката му и транспортирането му до Израел. В тази част
обясненията на подсъдимата намират доказателствена
опора в показания на свидетеля П. относно правомощията на института, режима и
особеностите на скулптурния парк.
Носената от гласните доказателствени източници информация се подкрепя от
приобщения като писмено доказателство договор № 18 от 17.12. 2013г. с предмет
транспортиране и монтиране на изработения паметник. Съгласно клаузите на
договора изпълнителят М.Ц. е следвало да транспортира и монтира готовото
произведение в Израел, като същият е притежавал задължение да изработи и
транспортната опаковка. В изпълнение на възложеното скулпторът е могъл да
ползва съдействието на ДКИ, МВнР и посолството на България в Израел. Възнаграждението,
описано в договора, е в размер на 18 000 лева - заплащането на сумата е
уредено да се осъществи еднократно като половината от сумата е предвидено да
бъде обезпечена с представена от страна на изпълнителя банкова гаранция в
размер на 9000 лева. Съгласно съдържанието на договора срокът на изпълнение не бил
изрично определен, а обвързан с планирането от посолството в Тел Авив монтиране
и откриване на паметника, като е посочен времеви период – месец март 2014г. В
тази насока са и показанията на скулптора М.Ц., който посочва, че монтирането
на паметника не е било изрично определено и е било въпрос на политическа
уговорка. От
обективираното в приобщените банкова гаранция №
30-919-971534 за добро изпълнение, фактура от 17.12.2013г. и протокол от същата
дата съдът почерпи информация относно извършеното плащане от страна на
възложителя – ДКИ към изпълнителя по сключения договор за монтиране и
транспортиране на изработения паметник. В съставения протокол страните са
онагледили изрично, че предоставената банкова гаранция служи, за да осигури
доброто изпълнение на задълженията по договора. Обстоятелствата около
забавянето на изпълнението на договора и възникналите пречки съдът установи
освен от свидетелските показания на М.Ц., Г.П. и обясненията на подсъдимата Д.,
а и от приложената комуникация между МВнР и посолството ни в Тел Авив. Съгласно
твърденията на свидетеля Ц. самото поставяне на паметника е било отложено, а две
години след неговото изработване от института са се свързали с него, за да му
съобщят, че има решение от страна на Израел за поставянето му. Относно
забавянето свидетелят твърди, че е разговарял лично с посланика на България в
Израел, сочейки го като лицето, което е съдействало за осигуряване на място в
Израел. Излага сведения, че е имало честа смяна на конкретното място, на което
е следвало да бъде поставен паметникът. От приобщените показания на М.Ц. от
досъдебното производство съдът почерпи информация, че паметникът е останал 4
години в предвиденото от скулптора място и че същият не е осъществявал
постоянна комуникация с леяря, тъй като е предполагал, че няма да се изпълни
поръчка за неговото транспортиране. Сведения относно забавянето по
транспортиране на паметника се извличат и от свидетелските показания на Г.П.,
която е била част от комисия към Инспектората на ДКИ, осъществяваща проверка свързана
с унищожаването на паметника. Свидетелката излага информация, че при проверката
е констатирала многократното отлагане на откриването на паметника поради
политически причини и посочва, че тези обстоятелства са били извън
възможностите на ДКИ. Информация за забавянето се съдържа и в обясненията на Л.Д.,
от които съдът извлича сведения, че поради отлагането на монтирането на
паметника е сключен и вторият договор със скулптора. Подсъдимата посочва, че до
2017 година същата не е получавала конкретна информация относно това кога
паметникът следва да бъде транспортиран и монтиран от страна на МВнР. Съгласно приобщената
комуникация между МВнР и посолството в Израел съдът установи припокриване в
информацията за причините за забавянето и дискусиите за мястото на поставяне на
изработения паметник. От приобщените разпечатки се вижда, че първоначално е
било предвидено монолита да бъде инсталиран късната
есен на 2013г. или през пролетта на 2014 г., като от приложената комуникация
става ясно, че възникналите обстоятелства от административен, процедурен,
технологичен и художествен характер са обсъждани със скулптора М.Ц. и
координатора на проекта. От последващо съобщение от
посланика на българската държава в Израел съдът извлича данни, че са се
обсъждали различни варианти къде следва да бъде инсталирано изработеното
произведение. Съгласно полученото съобщение от посолството в Тел Авив на
24.09.2014г. се констатира забавянето на поставяне на паметника и се извличат
сведения, че същото следва да бъде обвързано с предстоящото съставяне на ново
правителство в България. От открита обикновена грама с дата 31.10.2014г. се
установява, че откриването на паметника в Израел е било прогнозно определено да
се състои около 24 май 2015 година. В последващата
кореспонденция между двете държави от 21.12.2017г. се констатира изместването
на откриването на паметника и от последното приобщено съобщение е видно, че е
предвидено то да се състои през 2018г. при планирано посещение на
министър-председателя на Република България
в Израел.
Съдът кредитира съдържимото
в посочената доказателствена съвкупност, тъй като не
се установиха различия в показанията на свидетелите и писмените доказателства относно
фактите по забавянето на монтирането на паметника в Израел и причините за това.
Обстоятелствата след получаване
на информация от страна на подс. Л.Д. за предстоящото
откриване на паметника се установяват от нейните обяснения и свидетелските
показания на М.Ц., М. А. и Г.У.. Л.Д. излага твърдения, че през месец ноември
2017 година е получила обаждане от заместник-М.НА В.Р., от когото била
осведомена, че предстои откриване на паметника в Тел Авив през 2018г. Поради предстоящото
откриване тя е разпоредила на свидетеля М. А. заедно с М.Ц. да отидат до
леярната в с. Брестовица, където е оставен на съхранение процесният
паметник. Подсъдимата изтъква, че от извършената проверка е констатирано, че
паметникът не е наличен и са останали остатъци от материала, необходим за
изработването му. По-подробни сведения относно извършената проверка на място
съдът придоби от свидетелските показания на М.Ц. и М.А.. Последният излага
информация, че заедно със скулптора са отишли пред леярната, която е била заключена,
като след обаждане на М.Ц. са се появили работници и са отворили вратата. Свидетелят
посочва, че паметникът не е бил наличен и от него е имало само една част, която
е била силно амортизирана. Излага сведения, че от работник в леярната разбрал,
че леярят, който е изработвал паметника, е починал, а между леяря и М.Ц. имало
недовършени финансови взаимоотношения и паметникът след смъртта на леяря
останал навън. Работникът обяснил на свидетеля А., че са нямали телефон на М.Ц.,
за да го уведомят за ситуацията в леярната. М.Ц. излага сходни твърдения,
свързани със състоянието на паметника, като посочва, че произведението е било
нарязано на части, като излага данни, които са еднопосочни с показанията на М. А.
относно това, че собственикът на леярната и човекът, който е отливал паметника,
е починал. Скулпторът излага сведения, че действително е имал неуточнени
финансови отношения с него като последният е следвало да извърши определени
корекции по паметника, след което св. М.Ц. е щял да изплати сумата от 1000 лева
на леяря. Свидетелят Ц. излага информация, че не е сключвал договор с леярната
в село Брестовица за съхранение на паметника, а е и имал само устна уговорка,
тъй като е работил съвместно с леяря дълго време и му имал доверие.
За изследваните
обстоятелства около съхранението на паметника е разпитан Г.У.,***. Свидетелят
изтъква, че е чиракувал при леяря С.Ш.като му е помагал в работата. Излага
информация, че е започнал да стопанисва леярната от 2016 година, когато е имало
поръчки, които не са били потърсени от поръчителите си. Разказва за поръчката
за процесната скулптура, определяйки състоянието й
към момента, в който е започнал да стопанисва леярната, като лошо, тъй като за същата
не са били полагани грижи, не е била под надзор и не е била потърсена дълъг
период от време. Свидетелят сочи, че М.Ц. го е потърсил по телефона през месец
декември 2017 г., за да се поинтересува за скулптурата и тогава разбрал за
състоянието й. Св. У. дава сведения и за посещението на скулптора заедно с М. А.
в леярната. Свидетелят описва повредите на паметника - металният слой на скулптурата
бил корозирал и имало множество
пукнатини и спукани заварки. Излага информация, че в последващо
посещение М.Ц. е взел наличните парчета от скулптурата и ги откарал със себе си.
Подробно излага сведения относно целостта на паметника при неговото предаване
от леярната и това, че същият е бил на парчета. Отрича да знае да е имало писмена уговорка
между М.Ц. и С.Ш.относно съхранението на скулптурата. Г.У. дава информация, че
в леярната са изработвани две скулптури, които са били идентични, като относно
изпълнението на първата скулптура М.Ц. е имал забележки. Съдът се доверява на
изложеното от свидетелите Ц., У. и А. по отношение на състоянието на скулптурата
и резултатите от извършената проверка. Свидетелските показания намират
потвърждение и в съставения доклад от М. А. до директора на ДКИ Л.Д., в който
свидетелят описва състоянието на паметника и причините, поради които
скулптурата се намира в това състояние.
Фактическата обстановка
след констатирането на влошеното състояние на изработения паметник съдът
установява от обясненията на подсъдимата. Л.Д. дава информация, че след като е
разбрала резултатът от проверката за състоянието на скулптурата веднага е
уведомила принципала за констатациите. От приобщената документация по дисциплинарното
дело, водено срещу подсъдимата съдът установи, че въз основа на Заповед №
ЧР-95-00-68 от 23.02.2018г. е образувано дисциплинарно производство срещу директора на ДКИ - Л.Д.. То е приключило със
Заповед № ЧР-95-00-137, с която на подсъдимата е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“. От приобщената в досъдебното производство Заповед №
Т-730/19.04.2018г.
се изяснява, че трудовото правоотношение на подсъдимата е прекратено. Сведения
относно проведената вътрешноведомствена проверка и образуваното дисциплинарно
производство спрямо подсъдимата се съдържат и в свидетелските показания на Г.П.
- член на комисията, осъществяваща проверката спрямо подсъдимата във връзка с
погиването на паметника. Свидетелката излага факти за констатираните
обстоятелства във връзка с осъществената проверка спрямо подсъдимата. Тя
посочва, че извършената документална проверка е установила, че между предмета
на двата подписани договора между ДКИ и „А.С.М.Ц.“
ЕООД има припокриване по отношение на частта, свързана с транспорт и монтаж на
вече изработения паметник, както и че към момента на проверката паметникът не е
бил наличен. Посочва, че към момента на проверката е имало известни колебания
относно състоянието на паметника - дали същият е бил наличен или не е бил в
своята цялост, но не се е извършвала негова физическа проверка, а само такава по
писмени документи. В резултат на осъществената проверка не е било установено
сключване на договор за съхранение или отговорно пазене между страните. По
отношение на отлагането на транспортирането му в Израел тя изнася идентични
обстоятелства с тези от останалите свидетелски показания и писмени
доказателства и те са свързани с усложнената политическа обстановка и смяната
на правителства във времевия период. Относно проверката Г.П. посочва още, че
няма налична документация за осчетоводяване на паметника в архивите на ДКИ.
Твърденията на свидетелката са в синхрон с останалите източници на доказателствена информация. По отношение на правната
същност на съставения констативен протокол съдът не възприема становището на Г.П.,
че ДКИ като възложител и страна по договора са осъществили владение върху вещта,
тъй като от установената фактическа обстановка не се доказва предаване на
паметника във фактическа власт на института, а съобразно съставения документ се
установява единствено свършената работа от страна на скулптора. От приобщените два броя записи на заповед с поемател М.Ц. съдът установи, че подсъдимата е предприела
конкретни действия, свързани с възстановяване на сумата по сключения договор в
размер на 18 000 лева. От приобщените приходни касови ордери съдът
констатира и връщането на паричната сума от страна на скулптора.
По отношение на
обстоятелствата, касаещи изработката на друг паметник, финансиран с парични
средства от фонда „XIII века България“, съдът се довери на показанията на М.Ц., Г.У., Й.П., П.К. и обясненията на подсъдимата и приобщената на хартиен
носител статия от вестник „24 часа“. Съгласно доказателствената
съвкупност съдът установи, че изначално е било планирано изработването на два
идентични паметника, които да бъдат поставени в София и в Израел. Скулпторът М.Ц.
излага твърдения, че първоначално е изработил паметника, финансиран от ДКИ,
след което е започнал работа по втория паметник, чието изпълнение е било
възложено от фонд „XIII века България“. Свидетелят дава информация, че вторият паметник след
изработката му е бил монтиран на предвиденото за целта място в София, а първият
паметник е останал на съхранение в леярната в село Брестовица. Излага сведения,
че работата за втория паметник е започнала след като е приключила изцяло
изработката по първата скулптура. Свидетелят твърди, че е имал възражения
спрямо изработката на паметника, финансиран от фонд „XIII
века България“, като е дължал на леяря – С.Ш.1000 лева
под условие да изпълни докрай изработката. Изтъква, че е дал интервю по повод
паметника в Израел за вестниците „24 часа“ и вестник „Стандарт“. За
изработката на тези паметници, съдът извлече данни и от свидетелските показания
на Г.У.,***. Свидетелят споделя, че знае за поръчка за изработка на двата
паметника като единият е бил изработен изцяло и е монтиран до Народното
събрание в гр. София, а другият е останал в леярната на парчета. Излага
твърдения, че монтираният паметник в София е вторият изработен по време, но не
се ангажира да посочи времевия период, в която е била финализирана
работата по паметника, поставен в гр. София. След предявяването на снимковия
материал на паметника свидетелят заявява, че не може да определи коя от двете
работи е заснета, тъй като между тях няма разлика. Излага сходна с информацията
от М.Ц., че скулптурата, предназначена да бъде поставена в град София, не е
изплатена изцяло, но за разлика от скулптора посочва, че при изработката на
първата скулптура е било необходимо да се извършат корекции и това е забавило
нейното изливане. Свидетелят У. допълва, че не е посещавал редовно леярната
през периода от 2010 до 2016 година, а само по време на ваканции, с оглед на
което не е бил свидетел на целия процес по изработка на двата паметника. Свидетелят
П. по отношение на паметниците депозира информация, че поради невъзможността да
се транспортира готовият паметник за Израел е било разрешено паметникът да се
монтира в София и да се открие при предстояща визита на президента на Израел, а
вторият паметник да бъде изработен и след изясняване на спорните въпроси с
транспортирането му да бъде изпратен в Израел. Й.П. излага твърдения, че
инсталираният паметник в София е първият паметник, който е бил изработен въз основа
на подписан договор между скулптура М.Ц. и ДКИ. По отношение на статиите,
публикувани в печатните издания, отразяващи изработката на процесните
паметници, съдът извлече информация от свидетеля П.К.. Същият твърди, че е
отразил добросъвестно информацията, която му е споделил М.Ц.. Разказва, че към
момента на интервюто единият паметник е бил монтиран в София, а за другият не
може да каже със сигурност. От приобщената статия във вестник „Стандарт“ от
12.09.2015г. съдът извлече информация, че към момента на публикуване на
статията съобразно съдържанието й, че паметникът, предназначен за монтиране в
Тел Авив е бил в процес на изработка, а този за монтиране в София е бил готов и
предстои неговото откриване. В журналистическата статия е посочен като инвеститор
фонд „XIII века
България“. От съдържанието на статията във вестник „24 часа“, публикувана през
2016 година, съдът установи, че отново като единствен инвеститор е посочен фонд
„XIII века
България“, както и информация, че единият паметник е в София, а другият е в Тел
Авив. Самата подсъдима коментира, че информацията, публикувана в медиите
относно паметниците и тяхното финансиране, е противоречива и не отговаря на
истината.
Този съдебен състав
при съпоставката и анализа на доказателствената
съвкупност, касаеща изработката на паметниците и
възможността предвиденият за монтиране паметник в Израел, финансиран от ДКИ, да
е поставен в София, констатира, че са налице съществени противоречия, от които не
може да се установи по категоричен начин, че поставеният в гр. София паметник е
предметът на настоящото производство и
той е следвало да бъде транспортиран в Израел.
Фактите, касаещи
пренасянето на остатъците от паметник от леярната в село Брестовица, бяха
изяснени чрез показанията на М.Ц., М. А., Г.У. и Й.П.. Съгласно свидетелските
показания на М.Ц. същият е посетил за втори път леярната в село Брестовица и
заедно с М.М.е взел останалите части от паметника и
ги е закарал в леярната в село Требич. Потвърждение
на казаното от скулптура съдът констатира в показанията на М. А., който твърди,
че в началото на 2018г. е посетил леярната в село Требич,
където са предприети наново действия по сглобяване и отливане на паметника. В досъдебната фаза са приобщени заверени
фотокопия на документи, предоставени от МВнР относно обстоятелства извън
инкриминираното деяние, свързани с провеждани процедури по обществени поръчки
за довършване на изработката на паметника. Тази писмена доказателствена
маса не следва да бъде коментира, тъй като попада извън обхвата на повдигнатото
на подсъдимата обвинение. Подобно е отношението на съда и към договорните
отношения между подсъдимата Д. в качеството й на директор на ДКИ и
транспортната фирма „К. В.“, тъй като те също попадат извън предмета на делото
и писмените доказателства относно тези отношения не следва да бъде обект на
анализ поради липса на относимост към повдигнатото на
подсъдимата обвинение. Съдът взе предвид приложената по
делото справка за съдимост на подсъдимото лице, от която извлече данни за липса
на предхождащи осъждания. В
коментираната доказателствена маса, състояща се от
гласни доказателствени средства и писмени
доказателства съдът не откри наличието на съществени противоречия при
съпоставката им, извън обстоятелствата около изработката на паметниците и
възможността предвиденият за монтиране паметник в Израел да е поставен в София,
поради което при изграждане на крайния си извод относно съставомерността
на деянието и съпричастността на подсъдимата към него съдът се довери на приобщените
доказателства.
Размерът на реално
платените суми от страна на Д.К.И.при министъра на МВнР във връзка с
изпълнението на двата сключени договори между ДКИ и изпълнителя се изясняват от
приложените писмени документи, които са взети предвид от експертите, изготвили
заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Тяхното заключение се базира на
наличните и относими писмени доказателства, поради
което съдебният състав не намира основание да се съмнява в неговата обективност
и обоснованост. С оглед на което съдът възприе като компетентно изготвено
експертното заключение в частта относно констатациите по преведените и платени
суми на М.Ц. и размера на впоследствие възстановена от него.
Установените от
съда фактически положения го мотивират да приеме, че подсъдимата Л.Д. не е
осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 219, ал.1 от НК. Подсъдимата
Л.Д. притежава изискуемото от разпоредбата на визираната правна норма качество
„длъжностно лице“. Съгласно чл. 60 от Закона за администрацията Министерски
съвет може да създава с постановление на свое подчинение или към министър
експериментални лаборатории, изследователски институти, образователни центрове
или центрове за обучение, медицински или рехабилитационни
центрове или други. Въз основа на чл. 1, ал. 2 от Постановление на МС № 109 от
06.06.2005г. за създаване на Д.К.И.към МВнР във вр. с чл. 60 от ЗА – ДКИ е юридическо лице, със седалище в
гр. София, второстепенен разпоредител с бюджетни средства към М.НА В.Р.. Безспорно
качеството на длъжностно лице на подсъдимата се установява от приобщените като
писмени доказателства - Заповед № T -1/21.10.2006 г. на министъра
на МВнР, Заповед № T - 3925/01.07.2012 г. на министъра
на МВнР, длъжностна характеристика за директор на ЮЛ по чл. 60 от Закона за
администрацията. Съгласно длъжностната характеристика на Л.Д. в качеството й на
„директор“ на ЮЛ по чл. 60 от ЗА същата разполага с правомощия по ръководство,
контрол и управление на дейностите и работата на института. С оглед на това подсъдимата е изпълнявала ръководна
работа, свързана с управление на чуждо имущество в юридическо лице и в този
смисъл нейната функция изпълва състава на чл. 93, ал.1, б. „б“ НК, даващ
легална дефиниция на понятието „длъжностно лице“. От
обективна страна предмет на престъплението по чл. 219, ал.1 от НК е чуждо за
извършителя, но поверено му имущество /в процесния
случай/ и това е паметник - символ на
българския принос в спасяването на евреите от Холокоста.
Основният въпрос, който според настоящия съдебен състав следва да бъде
изследван по отношение деятелността на подсъдимата, е доколко спрямо нея са
налице разписани задължения, свързани с изработването и съхранението на
имуществото - предмет на престъплението. В обвинителния акт прокурорът е
посочил, че подсъдимата не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл. 3,
ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФКУПС/,
чл. 6, ал. 3 от Устройствения правилник на Държавния
културен институт и задълженията, произлизащи от длъжностната й характеристика.
На първо място, в цитирания чл. 3, ал. 1
от ЗФУКПС е разписана обща норма, съобразно която ръководителите на бюджетни
организации по ЗПФ, каквато организация е ДКИ, отговарят за постигане на целите
на организациите, като управляват публичните средства по законосъобразен,
икономичен, ефикасен и ефективен начин. В подобен смисъл е и посочената в обвинителния
акт разпоредба на чл. 6, ал.3 от Устройствения
правилник на ДКИ, която гласи, че директорът „организира, координира и
контролира цялостната дейност“ на Института. Цитираните от прокуратурата
разпоредби представляват обобщен израз на правомощията, които е притежавала в
качеството си на ръководител на бюджетна организация подсъдимата. Същевременно и
двете норми обвързват Л. Димитров с пряката дейност на института. В
повдигнатото обвинение прокурорът е посочил и част от задълженията на подсъдимата,
съдържащи се в длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност.
Посочените задължения са свързани с ръководство, организация, координация и
контрол на цялостната работа на ДКИ, както и дейностите, свързани с
Художествения фонд, дейности в изпълнение на програмата на Института в сферата
на културната дипломация и международното културно сътрудничество, както и
ръководство на проектите на Института. Към посочените задължения подсъдимата е
имала ангажимент да сключва договори, свързани с цялостната дейност и развитие
на Института. Видно от длъжностната характеристика обемът от правомощия на
подсъдимата е пряко свързан с дейността на Института.
В настоящия случай от събраната доказателствена
съвкупност съдът констатира, че отговорността на Л.Д. във връзка с изработката
на процесния паметник е ангажирана и произхожда от
изпратеното писмо от Администрацията на Министерски съвет към подсъдимата в
качеството й на директор. От съдържанието на същото по недвусмислен начин се
установява, че след проведен конкурс измежду представените идейни проекти и
избор на конкретен проект за изработване на паметник – символ за отбелязване на
българския принос в спасяването на евреите от Холокоста, се възлага на ДКИ да
изпълни поръчката като за това начинание се отпускат към бюджета на Института
допълнителни целеви средства в определен размер на 50 000 лева. С оглед това
сключването на договор за изработка на паметника с избрания предварително
изпълнител и договор за транспортирането
му са възложени като задължения на подсъдимата от страна на Министерски съвет и
не изхождат и нямат нищо общо със задълженията и правата й, произхождащи от заеманата
от нея длъжност като директор на ДКИ. Това обстоятелство се доказва и от самото
действие по допълнително финансиране на Института и отпускане на предвидените в
строго определен размер целеви средства. Поради това и цитираните в
обвинителния акт нормативни актове и разпоредби не създават задължения на
подсъдимата, които да се отнасят до изработката на процесния
паметник. В тази връзка от длъжностната характеристика на подсъдимата е видно,
че основните задължения на Л.Д. са свързани основно с Художествения фонд.
Съобразно гласните доказателствени средства се
установи, че изработвания паметник не е част от фонда. С оглед на което
подсъдимата е разполагала с ограничен кръг от правомощия по отношение на
изработеното произведение, изхождащи от възложеното й като задача с писмото от
МС. От друга страна при изпълнение на поставената задача подсъдимата е получила
единствено коментираното писмо от Министерски съвет, с което й се възлага да
изпълни поръчката. На Л.Д. не са дадени допълнителни указания, съгласно които
да прецизират и опишат подробно дължимото поведение и необходимостта от предприемане
на допълнителни действия, извън подписване на договора с избрания изпълнител.
Съдът установи, че подсъдимата е предприела действия по изпълнение на
възложената й задача по изработката на паметника като е сключила договор № 14/08.08.2013 г. с изпълнител „А.С.– М.Ц.“ с предмет изработка на
паметника и монтаж на произведението в Израел. Впоследствие след неговото
изработване Л.Д. е сключила втори договор с предмет, свързан с
транспортирането, инсталирането, застраховането на изработеното произведение. От
друга страна при преценка дали с поведението си подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние на безстопанствеността в проявлението му на неполагане на
достатъчни грижи, съдът следва да прецени реалните възможности, с които е
разполагало подсъдимото лице. С оглед на това следва да се изследва
възможността за полагане на достатъчно грижи, като се обсъдят дали са налице
обективни или субективни причини, въз основа на които Л.Д. не е могла да
предприеме необходимите действия по запазване на изработения паметник. В този
смисъл съдът отчита, че във времевия период на изработката на паметника са били
налице обективни причини, които са били извън контрола на подсъдимата и са довели
до забавяне на транспортиране и монтиране на скулптурата в Израел. От
приобщените доказателствени източници съдът установи,
че поради усложнената политическа обстановка в България и по-точно смяната на
правителството в инкиминирания времеви диапазон откриването
на паметника е било многократно отлагано. От приложената кореспонденция между МВнР
и българското посолство в Израел съдът констатира и възникнали колебания
относно мястото на поставяне на паметника, което също оказва забавящ ефект
върху предстоящото транспортиране на произведението. От комуникацията се
установява, че изначално е липсвала яснота относно момента на транспортирането
на скулптурата. По отношение на възможността, с която
е разполагала подсъдимата Д. за съхранение на изработеното произведение,
държавното обвинение е посочило конкретни действия, които Л.Д. е могла да
предприеме, за да предотврати погиването на паметника. Като възможни действия
са описани транспортиране на паметника в двора на МВнР, сключване на договор за
отговорно пазене и съставяне на протокол, с който да се предаде изобретението
за отговорно пазене. В хода на съдебното следствие възможността скулптурата да
бъде съхранявана в скулптурния парк в двора на МВнР и условията, на които
следва да отговаря едно произведение се изясниха от показанията на разпитани
свидетели. От доказателствената съвкупност съдът не установи,
че Л.Д. е имала задължения и правомощия да разпореди изработената вещ да бъде
преместена в скулптурния парк. Стана ясно, че в него попадат определен вид
скулптури, които имат призната творческа стойност и които са част от фонда на
Министерството /каквото част изследваният паметник не е/, а самият парк се е
използвал за провеждането на официални дипломатически събития. Още повече, че
за осъществяването на самото транспортиране и монтиране на скулптурата е било необходимо
ангажирането на определен финансов ресурс, с който Институтът, осъществявайки
дейността си с точно отмерен бюджет, не е разполагал. Към транспортните разходи
е следвало да бъде предвидено и изграждането на специален постамент, на който е
следвало да бъде поставен паметника.
От друга страна съдът счита, че подсъдимата е положила дължимата грижа, с
която да изпълни възложеното й от страна на Министерски съвет, което
обстоятелство прозира и от сключването на втория договор, който има за цел да конкретизира
задълженията на изпълнителя – М.Ц. във връзка с транспортирането и монтирането
на скулптурата по подробен начин, като същата е предвидила и постоянното
отлагане на транспортирането на паметника да бъде обезпечено с предоставянето
на банкова гаранция. В
тази връзка от съдържанието на кореспонденцията между посолството в Израел и
МВнР се вижда, че от израелска страна е поискано да се внесат корекции по паметника
и да се премахне пластичният елемент „звездата на Давид“, което обстоятелство
допълнително затвърждава необходимостта
произведението да бъде на разположение на неговия автор.
Всъщност от наличната доказателствена маса се изяснява, че с изработването на
паметника от св. М.Ц. той не преминава въ владение на
Държавния културен институт, а отразеното в констативен протокол от
03.12.2013г. обективира факта на изработване на паметника
– символ на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста и е
основание за превеждане на Ц. на остатъща от
дължимата по чл. 11 от договора между двете страни сума. В този смисъл
подсъдимата не е имала задължения да обезпечи съхраняването на този паметник,
чието последващо транспортиране и поставяне е било в
задълженията на самия скулптор Ц.. Тя е положила дължимите от нея грижи в обема
на правомощия, отмерени от длъжността й и от договора между ръководеното от нея
държавно учреждение и изпълнителя. Поради
констатацията за липса на осъществяване на състава на престъплението от
обективна страна се явява безпредметно обсъждане наличието на субективна страна
на престъплението, за което Д. е обвинена.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 190, ал.1 от НПК, съдът присъди направените по делото разноски
в размер на 1259.60 лева да останат за сметка на Държавата.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: