№ 146
гр. Габрово, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско
дело № 20214200500347 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 260170/31.05.2021г., постановено по гр.д. № 2564/2019г., Габровският
районен съд е признал за установено, че ЯН. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Габрово,
ул.“*****“ № 24 дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ,ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 548,59 лв.
представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с
абонатен № *********, в периода 05.12.2016г. до 04.05.2017г., ведно със законната лихва
считано от 25.02.2019г. до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2858/23.05.2019г., по ч.гр.д. №
966/2019г. на ГРС, на осн. чл. 5422, ал. ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Със същото решение е отхвърлен иска на „Теленор България“ ЕАД- София против
Я.Г. за сумата от 501,67 лв. , представляваща незаплатени лизингови вноски за мобилно
устройство марка XPERID модел Z5 Compact Black, по Договор за лизинг от 01.06.2016г. , с
абонатен номер *********, дължими за периода м. 05.2017г. – до м. 05.2018г., като
неоснователен и недоказан.
С решението съдът се е произнесъл и по разноските.
В законния срок, така постановеното решение е обжалвано от ищеца „Теленор
1
България“ ЕАД- София, чрез процесуалния му представител адв. В.Г. – САК в частта, с
която е отхвърлен иска за сумата от 509,67 лв., представляваща дължими лизингови вноски.
Твърди, че в тази част обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закони.Неправилно първоинстанционният съд приел, че договорът за лизинг ,
на който се основава претенцията е нищожен на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, тъй като не са спазени
изискванията на ЗЗП, а именно договора за лизинг не може да бъде разчетен без специално
техническо средство. Тези изводи на съда били неправилни и незаконосъобразни.Касаело се
до договор за лизинг, за който не намират приложение разпоредбите на ЗПК, в който пък е
залегнало изискването договора да бъде разписан на шрифт по-голям от 12. В случая
намирал приложение Закона за защита на потребителите, но изискванията на този закон да
се предостави на потребителя вярна и пълна информация преди сключване на договора били
изпълнени. По делото липсвали доказателства и за нелоялна търговска практика, което би
могло да доведе до нищожност на договора. Договора за лизинг съдържал ясна и
изчерпателна информация за условията при които се сключва, условията на договора,
индивидуализация на вещта, месечните вноски, падежа им, правата и задълженията на
страните и др. Задължението на лизингодателя било удостоверено от самия договор - чл. 4,
поради което за лизингополучателя възниква задължението да заплати уговорените
лизингови вноски на осн. чл. 345, ал. ТЗ във вр. с чл. 233,ал.2,прел.1 ЗЗД,чиято изискуемост
настъпвала с издаването на съответната месечна фактура. По делото липсвали доказателства
установяващи лизинговите вноски да са заплатени, нито за това, лизинговата вещ да е
върната.Тъй като не е било спорно, че вещта предмет на договора за лизинг е предадена,
нито за стойността й, то следва да бъде заплатена останалата част от стойността й.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с
което предявеният иск да бъде уважен и в тази част.Претендират се разноски.
Ответницата, чрез назначения й особен представител в писмен отговор е оспорила
жалбата. Твърди се, че решението в тази част е правилно и обосновано и моли да бъде
потвърдено. Твърди, че от обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно броя на
дължимите лизингови вноски. Представеният договор бил с толкова дребен шрифт, че това
налагало извод за неговата недействителност, доколкото е било невъзможно нормалното
разчитане на съдържанието му и запознаването на страната с клаузите в същия.Счита, че
разпоредбите на чл. 68б-68к от Закона за защита на потребителите имат за цел да осигурят
защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики при отправяне на
предложение за сключване на договор за продажба на стоки и услуги и нарушаването им,
което се наблюдавало в случая. Като приел, че при тези факти и поради нарушение на
добрите нрави сключеният между страните договор за лизинг е нищожен и на това
основание е отхвърлил иска за претендираният размер на лизинговите вноски,
първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което моли да
бъде потвърдено.
Съдът, намира въззивната жалба като подадена в срок, от надлежна страна и срещу
2
подлежащ на обжалване акт, за процесуално допустима.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част , до
размер на 501.67 лв., представляваща стойност на лизингови вноски за мобилно устройство
марка XPERID модел Z5 Compact Black, по Договор за лизинг от 01.06.2016г. , с абонатен
номер *********, дължими за периода м. 05.2017г. – до м. 05.2018г., която претенцията е
била отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд, но в посочената по-горе обжалваната част направените правни
изводи са незаконосъобразни.
Решението на първоинстанционния съд съответства на два различни типа
претенции, предявени като обективно съединени искове. На първо място, ищецът е
предявил иск за установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по
твърдения на кредитора (чл. 410 ГПК). Основанието на иска е очертано като дължимост на
вземане за цена на далекосъобщителна услуга, доставяна на абонат чрез предоставен номер
от доставчик - оператор на мрежа. Първоинстанционният съд е разгледал по реда на чл. 422
ГПК и уважил частично този иск. По тази установителна претенция произнасянето на
първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.
Втората предявена претенция е по осъдителен иск. Осъдителният иск е бил
съединен като претенция, предявена на различно основание. След като изрично е заявил, че
не предявява иск за горницата по заповедта, поради начисляване в крайна фактура на друг
вид вземания, кредиторът е поискал осъждане по общия ред на тези различни задължения. В
исковата молба ищецът е свързал осъдително сборно искане за 509.67 лв. с ново посочени
факти по начисляване дължими лизингови вноски: ползване на предоставени от доставчика
на лизинг мобилни устройства; неизпълнение на клиента да плати три поредни фактури за
ползването, упражнено право на предсрочно прекратяване на абонамента от доставчика и
обобщаване на всички останали неизпълнени задължения по обединените договори за трите
номера в една обща крайна фактура; начисляване в крайната фактура и на остатъчни
лизингови вноски за предоставените две устройства ( марка XPERIA модел Compact Black
и TABLET марка Telehor Smart Tab Blaik), които доставчикът счита за предсрочно
изискуеми при прекратяване на предоставянето на мобилните услуги и забава на плащания
според уговорка в общи условия, като общата цена на тази претенция е заявена за сумата от
509,67 лв..
При постановяване на решението си първоинстанционния съд е разгледал така
докладваните допустими два иска и уважил частично само иска по чл. 422 ГПК, като
отхвърлил иска по осъдителния иск за сумата от 501,67 лв. – претенцията за лизингови
3
вноски относно предоставено мобилно устройство марка XPERIA модел Compact Black и
не се е произнесъл по претенцията в размер на 8.00 лв. за мобилно устройство TABLET
марка Telehor Smart Tab Blaik, като само в тази отхвърлителна част решението е обжалвано.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото доставчикът е представил писмени документи, носещи подпис на
ответницата. Тезата на представителя й за отричане на всякаква доказателствена стойност на
писмените договори се извежда от оспорването на валидността на сделките, сключени в
писмена форма, но това оспорване може да се отнесе само до пораждането на материални
права. Автентичността на документите и авторството им обаче не са оспорени, поради което
и формалната им доказателствена сила обвързва съда. Въззивният съд приема ( на осн. чл.
180 ГПК), че вписаното в договорите съдържание ангажират ответницата като лични нейни
волеизявления за първоначално закупуване на абонамент за доставка на услугите на
мобилния оператор, предоставяни при общи условия, с които клиента е бил запознат и
ползване на лизинг на предадени от доставчика устройства, с които тези услуги да бъдат
потребявани.
Валидността на тези споразумения се оспорва с позоваване за нищожност поради
противоречие със Закона за защита на потребителите и Закона за електронните съобщения.
Тези възражения са обсъдени в обжалвания акт. Оплакването за необоснован извод за
нищожност на договарянето, породило правата на кредитора е основателно, поради което и
въззивният съд следва да изложи самостоятелно преценката си по тези възражения.
На първо място, съдът съобразява, че не всяко нормативно изискване за поведение
(дори и да е въведено с акт с ранг на закон) съдържа императивна забрана за отклонение от
него, предвидена в обществен интерес. Само ако с конкретна правна норма се ограничава
правото на свобода на договаряне между равнопоставени субекти, респективно се отрича
обвързаността на договарящите се, може да обоснове и е основание за нищожност на сделка
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД (Решение № 98 от 27.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №
60379/2016 г., IV г. о., ГК). Нямат такъв характер правилата за съдържанието и начина за
сключване на сделките, с които предприятията, предоставящи свързване към обществени
електронни съобщителни мрежи и/или обществени електронни съобщителни услуги
предлагат обслужване на крайните потребителите. В тази връзка не е допустимо по
аналогия изисквания за потребителско кредитиране (каквото е правилото за съставяне на
документа с печатен шрифт поне в размер 12) да се прилагат съответно и към други
потребителски договори. Вярно е, че в чл. 3, ал. 3 от Закона за потребителския кредит е
посочена приложимостта му и към договора за лизинг с уговорка за придобиване на
собственост от лизингополучателя, но това правило следва да се възприема като относимо
за финансовия лизинг като сделка, съдържаща елемент на кредитиране, което увеличава
разходите на придобиването на веща от лизингополучателя с допълнителна цена, включена
в лизингови вноски (чл. 342, ал. 2 ТЗ). Когато обаче доставчикът само предоставя на клиента
4
си като лизингова вещ нужно за ползването на основната услуга устройство, придобито като
оборотна стока (оперативен лизинг) не само че такова оскъпяване липсва, но и клиентът
получава отстъпка от основната услуга. Затова и автоматично пренасяне на последици по
чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК към сделките, сключени от ответницата не е оправдано.
Допълнително, в конкретния случай въззивният съд констатира, че сам по себе си
начина на графично оформление на процесните писмени договори не е от вид, който да
затруднява обективно физическо лице със средни зрителни възможности да възприеме
съдържанието на текста (сравним с вестникарски текст). В тази връзка следва да се отчете и
факта на възпроизвеждане на копията, представени по делото, от които е видно, че са
намалени по размер образи на оригинали (границата на хартиения носител е ясно видима в
рамките на отпечатаното копие). Затова не само принципно, но и конкретно по това
комплексно правоотношение, възражението за нищожност поради нарушение на въведено в
закона изискване за уговаряне на ясно съдържание на сделката в леснодостъпна за
възприемане от абонатите форма не е основателно.
Второто възражение за нищожност представителят на ответницата по жалба е
основал на накърнени правила, защитаващи потребители във всички случаи когато се
договарят с доставчици на услуги извън професионалните си интереси, уредени в Закона за
защита на потребителите. И по това възражение относими са само разпоредбите на този
закон, които изрично отричат валидността на сключените сделки. Не са такива нито
правилата за предварително запознаване на потребителя с особеностите на предмета на
сделката (чл. 4 от ЗЗП), нито забраните за нелоялни или подвеждащи търговски практики
(чл. 68в и чл. 68е ЗЗП), доколкото чрез тях не се постига неравноправност на правата и
задълженията на страните по потребителския договор. Нито едно от оплакванията на
ответницата по жалба обаче не се свързва с обосноваване на дисбаланс, който да предоставя
необосновано преимущество на доставчика, да лишава потребителя от възможности,
съхранени за насрещната страна или по друг начин да нарушава равновесието, характерно за
добросъвестно уговорени насрещни престации. Само наличието на клаузи (извън
съществения предмет на сделката), наложени недобросъвестно от търговеца в ущърб на
потребителя законът урежда като основание за нищожност(чл. 146, ал. 1 ЗПК), съответно
каквито и други нарушения на правилата в този закон да са допуснати, те няма да опорочат
договора до претендираната от ответницата степен на абсолютна нищожност.
В заключение въззивният съд намира, че правоизключващите възражения на
ответницата не са основателни. Налице са валидно възникнали задължения на абоната, със
съдържанието, договорено в поредицата от сделки за достъп до услугите по мрежата на
доставчика и за ползването на предоставените от него технически устройства. Както вече се
посочи, основното съдържание на договорите за лизинг, както и размерите на отделните
лизингови вноски за устройства, предадени на клиента са удостоверени като взаимно
договорени от насрещните страни в писмени договори и затова размерите им са установени
чрез противопоставим на длъжницата съставен от нея документ. Независимо каква
5
преддоговорна информация е получила ответницата, при подписването на комплекта от
книжа, предоставени й от доставчика ведно с копие от общите условия, и особено след като
е получила и вещите, тя не е можела да не съзнава, че се задължава насрещно към
доставчика да заплаща цена за ползването им. Като разумен потребител със средни
възможности, всеки абонат може да се информира достатъчно от текста на писмените
съглашения за обема на договорените услуги и цената им, както и за крайна цена на
предоставената му, но не платена от него вещ на значителна стойност и погасителния план
за издължаването й на лизингови вноски. Преценката на това минимално съдържание на
всяка от пакетните сделки не разкрива дисбаланс, тъй като на основното задължение на
потребителя по заплащане на абонаментни такси и лизингови вноски кореспондира
насрещна престация, предоставена вече от доставчика чрез активирането на номерата и
предаването на устройствата за тях. Служебната проверка, предприета от въззивния съд в
изпълнение на задължението по чл. 7 ГПК не поражда обосновано съмнение за
неравноправност, което да налага и допълнително изследване на целия фактически състав на
основание за нищожност на клауза от договора.
Длъжницата не е обосновала възражение за плащане на начислените лизингови
вноски по предоставените мобилни устройства по погасителните планове. Длъжницата не се
е позовала на упражнено от нея право да върне предсрочно лизингованите вещи на
доставчика, поради което дължи цената за ползването им до края на уговорения срок, с
която се изчерпва и придобивна стойност на веща, задържана от лизингополучателя.
Неплатената от потребителя цена за ползване на устройството в цялост следва да се присъди
на неудовлетворения кредитор. Осъдителната претенция е основателна и следва да бъде
уважена до размер на сумата от 501,67 лв., частта в която има произнасяне от
първостепенния съд по заявения от „Теленор България“ ЕАД осъдителен иск. В останалата
обжалвана част, за сумата от 8.00 лв. за мобилно устройство TABLET марка Telehor Smart
Tab Blaik по Договор за лизинг от 23.12.2015г. въззивната жалба следва да бъде оставена
без разглеждане, като процесуално недопустима, предвид липсата на произнасяне по този
иск от районния съд, който пропуск може да бъде поправен по реда на чл. 250 ГПК.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в обжалваната част за сумата от 501,67
лв. и предявеният осъдителен иск в тази част да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 505 лв. от които 300 лв. за
особен представител, 25 лв. д.т. и 180 лв. адвокатски хонорар.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260170/31.05.2021г., постановено по гр.д. № 2564/2019г. на
6
Габровския районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на „Теленор България“ ЕАД-
София против ЯН. Г. Г. за заплащане на сумата от 501,67 лв. , представляваща незаплатени
лизингови вноски за мобилно устройство марка XPERID модел Z5 Compact Black, по
Договор за лизинг от 01.06.2016г. , с абонатен номер *********, дължими за периода м.
05.2017г. – до . 05.2018г., ,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЯН. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул.“*****“ № 24 да заплати на
„Теленор България“ ЕАД- София,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 501,67 лв./петстотин и
един лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски за
мобилно устройство марка XPERID модел Z5 Compact Black, по Договор за лизинг от
01.06.2016г. , с абонатен номер *********, дължими за периода м. 05.2017г. – до . 05.2018г.
ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба подадена от „Теленор България“ ЕАД-
София,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, против решение № 260170/31.05.2021г., постановено по гр.д.
№ 2564/2019г. на Габровският районен съд сумата над 501,67 лв. и до размер на 509,67 лв.,
като процесуално недопустима.
ОСЪЖДА ЯН. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул.“*****“ № 24 да заплати на
„Теленор България“ ЕАД- София,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 505 лв./ петстотин и пет
лева/ разноски по делото за въззивната инстанция на осн. чл. 78 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7