Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 08.03.2021 г.
гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На осми февруари
2021 година В публичното съдебно заседание в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Анатолия Атанасова
разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА
В.гр.д.№ 10 по описа на съда за 2021 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца А.С.М., действащ чрез
адв. А.С.- ТАК, срещу решение № 360/07.12.2020 г., постановено по гр.д.№
888/2020 г. по описа на Търговищки районен съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявения от А.С.М. ***, представлявана от кмета д-р Д.Д., иск за собственост
на следния недвижим имот: Имот с идентификатор № 73626.160.904 с площ от 412
кв.м., в местността „Драката”, в землището на гр.Търговище, при граници :
73626.160.129; 73626.160.132;73626.160.133;73626.160.134 и 73626.160.885, като
неоснователен.
С оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност по подробно изложени
доводи и съображения, въззивникът моли
за неговата отмяна и уважаване на предявения иск, претендира разноски за двете
инстанции. Основните оплаквания се свеждат до следното: и двамата ищци черпят
правата си въз основа на едно и също правно основание- предварителен договор, с
праводател едно и също лице, за което е извършено вписване в емлячните регистри
(обстоятелство, признато от ответника), като собственици са вписани
приобретателите по договора, единият от които е въззивникът; общината не е
доказала на какво основание имотите са вписани като общинска собственост; съдът
не е обсъдил обстоятелството, че за имота няма съставен АЧОС; необосновано е приел, че имот № 904 има
характеристиката на имот по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след като общината не е
представила доказателства, че имотът е предоставен за безвъзмездно ползване и
като такъв е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По делото не са
налице данни процесният имот да е бил включван в ТКЗС или друго подобно
образувание, или да е отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10
ЗСПЗЗ, поради което и необоснован е извода на съда, че не може да бъде придобит
по давност.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК писмен отговор не е постъпил.
В с.з. въззивникът поддържа жалбата, с изложените в нея доводи и
съображения. Процесуалният представител на Община Търговище счита жалба за
неоснователна, претендира разноски.
При извършената проверка по реда на
чл. 267-269 ГПК, при съответното прилагане на чл. 262 ГПК, съдът констатира,
че въззивната жалба е депозирана в срок,
от надлежна страна, при редовно упълномощаване, срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване, извършена е редовна размяна на книжа, поради което е процесуално
допустима.
В частта, с която е уважен предявения иск за собственост за имот с
идентификатор 73626.160.134 (записан като имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ), решението
като необжалвано е влязло в сила.
Решението, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:
Предявеният установителен иск за собственост (след направеното уточнение) е
обоснован с твърденията на ищците, че са собственици по наследство и давност на
недвижими имоти в гр.Търговище, м.“Драката“ – ищецът, настоящ въззивник, притежава
имот с идентификатор № 73626.160.904 с площ от 412 кв.м., а ищцата Р. В.- притежава
имот с идентификатор № 73626.160.134 с площ от около 300 кв.м. Ищецът А.М. владее имота от 09.10.1976
година, когато с предварителен договор, заедно с бащата на Р. В.и трето лице, са
закупили 0.200 дка лозе и 1.000 дка празно място (идентични със съществуващите
по сега действащия кадастрален план на
гр. Търговище три отделни имота с посочени идентификатори). От тогава те са в
тяхно владение. Изложени са твърдения, че закупеният имот никога не е бил
внасян в ТКЗС, ДЗС или АПК, като след закупуването през 1976 г. всеки от
купувачите е установил владение върху реална част от имота, които реални части
по сега действащия кадастрален план представляват ПИ с идентификатори както
следва: 73626.160.904, 73626.160.134, 73626.160.171, и в резултат на изтекла
давност ищецът А.С.М. е станал собственик на ПИ с идентификатор 73626.160.904. Процесният
имот е записан като общинска собственост, с посочено основание § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, с което ответникът е оспорил правата му, обуславящо правен интерес за
ищеца от предявяване на установителния иск за собственост.
С писмен отговор, депозиран в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът е заявил становище за неоснователност на иска,
предявен от А.М., с възражения, че имотът е зем.земя по параграф 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, за който ищецът не е подал заявление в посочения в закона срок; същият е
частна общинска собственост, и ищецът не е могъл да го придобие по давност.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна:
Видно от представения по делото писмен договор на 09.10.1976 г. К.Г.И.е
продал на посочените в договора три лица, едно от които ищецът по делото,
следния недвижим имот: 0.200 дка лозе и
1.0 дка празно място в м. „Драката“, при посочени съседи. В емлячните регистри
са установени имоти записани на купувачите по договора – за всеки от тях от по
400 кв.м.(което се признава от ответника в отговора на ИМ), закупени с договор
от Б.М., чрез зет й. Не се спори че имотът попада извън регулационните граници на гр. Търговище.
Ищецът позовава правото си на собственост на изтекло в негова полза давностно
владение, за доказване на които твърдения пред районния съд са събрани гласни
доказателства. От показанията на св. М.З., св. С.В. и св. Н.В.се установява, че ищецът А.М.,
заедно с бащата на другата ищца и трето лице, са закупили тези имоти преди
повече от 30-35 години. При закупуването на имота, с писмен договор, купувачите
си го разделили и от тогава ищецът владее своята част спокойно и явно, неоспорвано
от никого. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като дадени от
незаинтересовани лица, имащи непосредствени впечатления, отговарящи и на
приетите по делото писмени доказателства. Тези факти се установяват и от приложения
по делото предварителен договор, в частност се подкрепят и от заключението на
изслушаната и приета от първоинстанция съд съдебно-техническа експертиза.
Според заключението на СТЕ, неоспорена от страните, която се приема и от
съда, процесните два имота (73626.160.904 и 73626.160.134), граничещи един с
друг, са идентични с част от имота, предмет на представения писмен договор –
вещото лице е достигнало до този извод, извършвайки подробна съпоставка на
посочените в договора граници/съседи (към 1976 г. не е имало план на
местността), записванията по разписния лист към стария кадастрален план за м.
Драка“ от 1987 г., съпоставка на описаните имена на съседите с тези от стария
кадастрален план и кадастралната карта. Имотите съществуват в реални граници в
м. „Драка“. Със статут на земеделска земя, V-та категория. Не са възстановявани.
Процесният имот с идентификатор
73626.160.904 е идентичен с част
от поземлен имот № 133а по стария кадастрален план за м. „Драка“ от 1987 г. По
разписния лист към стария кадастрален план целият имот 133а е записан като лозе
на А.С.М..
Действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Търговище,
м.“Драка“ са одобрени със заповед РД-18-18/17.06.2005 г. (л.6). В приложената към
делото извадка от кадастрален регистър към плана на новообразуваните имоти в м.„Драка“,
кадастрален район 160 на гр.Търговище, е видно, че имот с идентификатор № 73626.160.904
е посочен като земеделска земя по § 4 от ЗСПЗЗ („За земеделски труд и отдих“).
Записан като общински имот, частна общинска собственост (л. 33).
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд прави следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск за
собственост – чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 108 ЗС.
Съгласно сочената разпоредба всеки има право да предяви
иск, за да за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Няма спор в настоящото производство, установява се и от събраните писмени и
гласни доказателства, че от закупуването на имота пред 1976 г. ищецът е владял
процесното място (явно, спокойно, непрекъснато владение, неоспорвано от никого),
каквато безспорно владение са осъществявали и останалите двама приобретатели на
съответните части от закупения общо имот от 1.200 дка (в тази насока
свидетелските показания). В същото време е съществувал и
съществува в реални граници, предвид отразяването му и съгласно заключението на
вещото лице.
По делото не са събрани доказателства този имот, въпреки включването му
като зем.земя в плана за земеразделяне, да е бил включен в ТКЗС, да е бил обект
на кооперативно земеползване, да е одържавяван, да е отнеман, отчуждаван, след
надлежно обезщетяване. Не е установено и същият да е бил предоставян за
ползване на лица по постановление на Министерсткия съвет ( на каквото обстоятелство
се позовава ответникът), за да подлежи на земеделска реституция по реда на § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Самото записване като общински имот само по себе си не го
прави такъв.
Съгласно установената съдебна практика, не всички земеделски земи подлежат
на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като целта на закона е да се върне едно
предходно фактическо или правно положение, което е било създадено в резултат на
отнемане (ограничаване) от държавата на правото на лична(частна собственост) на
земеделските земи. Когато имотът, като процесният, не е бил коопериран по
силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, и макар
да е извън регулационните граници, то такъв имот не подлежи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи било във фонда по чл. 19
ал. 1 от ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината, било като имот по
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (на което обстоятелство се позовава ответникът по делото) не
намира опора в закона.
Правният резултат, който страните по устния договор от 1976 г. са целяли -
придобиване от купувача на правото на собственост, не е бил постигнат предвид
извършване на разпореждането в ненадлежна форма, а правните последици на
упражняваното от купувача владение не са могли да настъпят поради въведения със
Закона за собствеността на гражданите /ЗСГ/ от 1973 г. /отм./ ограничителен режим
за разпореждане с недвижими имоти и за придобиването им по давност - чл. 15,
ал. 1; чл. 29 ЗСГ /отм./. Забраната за притежаване на такива имоти отпада с
отмяната на глави първа и втора на закона през 1990 г. /ДВ, бр. 21 от
13.03.1990 г./, а с това става възможно и придобиването им по давност. Нормата
на чл. 5, ал. 2 ЗВСНОИ, въвеждаща ограничение за приложението на посочения
оригинерен придобивен способ, е неприложима по причина, че имотът не подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ.
С оглед на тази фактическа обстановка, настоящият въззивен състав споделя
съдебната практика, според която разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по
отношение на имоти, като процесния - за
който липсват данни да е включван в ТКЗС или други формирования, или фактически
да е отнет, след надлежно обезщетяване на собственика, съответно – да е
предоставян за ползване по силата на постановление на МС. Искът по чл. 124 ал.
1 ГПК е надлежно правно средство за защита на собствеността, а давността -
допустим способ за придобиване на правото на собственост.
Лицата, които не са правоимащи по ЗСПЗЗ, а твърдят да са придобили права
върху селскостопански имот /земеделска земя/, в резултат на извършено в тяхна
полза разпореждане от собственика на такъв имот, без да е спазена формата по
чл. 18 ЗЗД, могат да защитят претендираното субективно материално право по
общия исков ред. Предявеният положителен установителен иск от купувача срещу
общината, според която имотът е със статут на земя по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
допустим. При наличните по делото доказателства искът е и основателен. Предвид
отпадане на забраната по чл. 29 ЗСГ /отм./ през 1990 г., в полза на ищеца е
осъществен фактическият състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС още
през 2000 г. и към датата на предявяване на иска – 03.08.2020 г., той е
придобил на оригинерно основание правото на собственост върху спорния имот.
Доколкото имотът не е бил и не е общинска собственост, спрямо същият не е
действала забраната на чл. 86 от ЗС/1951г. и придобивната давност по чл.79 ал.1
от ЗС е приложим способ за придобиване по давност.
Тезата на ответната страна относно невъзможността за придобиване по давност
на процесния имот е обоснована с твърдението, че се касае за зем.земя, правото на ползване върху която е било
предоставено на други лица. От доказателствата по делото обаче не се установява
това твърдение, поради което и съдът намира за неоснователни доводите на
въззиваемата страна, че се касае за имот по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и единствения
начин за придобиване собственост върху имота е реституцията му по реда на §4 и
сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, (каквато процедура не е предприемана), но не и чрез
давност.
С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира, че предявеният установителен
иск за собственост е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Районният съд е достигнал до друг правен извод и краен резултат, поради
което решението му следва да бъде
отменено и предявеният иск – уважен.
С оглед основателността на иска, основателно се явява искането на
въззивника за присъждане на разноски за двете инстанции – за първа инстанция
300лв. адв.възнаграждение и 50 лв. д.такса, за въззивната инстанция – 300лв.
адв.възнаграждение и 15 лв.- д.такса. Доколкото не е съобрана изцяло дължимата
държавна такса (чл. 18 ал. 2 вр. с чл. 1 Тарифата – 25.00 лв., внесена 15 лв.)
и с оглед изхода от делото, следва да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на ОС- Търговище разликата от 10.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 360/07.12.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 888/2020 г. по описа на Търговищки районен съд, В ЧАСТТА,
в която е отхвърлен предявения от А.С.М. ***, представлявана от кмета д-р Д.Д.,
иск за собственост на следния недвижим имот: Имот с идентификатор № 73626.160.904
с площ от 412 кв.м., в местността
„Драката”, в землището на гр.Търговище, при граници: 73626.160.129;
73626.160.132; 73626.160.133; 73626.160.134 и 73626.160.885, на осн. чл. 124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ, с адрес гр. Търговище, пл. “Свобода”,
представлявана от кмета д-р Д.Д., че А.С.М.,
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***,
офис 81, чрез адв. А.С.-ТАК, е собственик на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор № 73626.160.904 с площ от 412 кв.м., в местността „Драката”, в землището на гр.Търговище, при
граници: 73626.160.129; 73626.160.132; 73626.160.133; 73626.160.134,
73626.160.885 и 73626.905160 - на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ, с адрес гр. Търговище, пл. “Свобода”, представлявана от кмета д-р Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ на А.С.М., ЕГН ********** ***,
съдебен адрес ***, офис 81, адв. А.С.-ТАК, сумата от сумата от 665.00 лв.,
представляващи разноски по делото (350лв.-за ТРС и 315 лв.- във въззивното
производство) – на осн. чл. 78 ал. 1 вр.
с чл. 273 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ, с адрес гр. Търговище, пл. “Свобода”, представлявана от кмета д-р Д.Д. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Търговище д.такса
в размер на 10 лв.
В частта, с която е уважен
предявения от Р.С. В.установителен иск за собственост за имот с идентификатор
73626.160.134, решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от връчването му на страните на основанията
по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.