№ 30
гр. Радомир, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20251730200086 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник отдел „Рибарство и контрол – Западна
България“, гр. С. към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури е наложил на жалбоподателя Г. С. Г., за нарушение на чл. 30, ал. 3,
т. 1 ЗРА и т. 4.4.3 от заповед № РД-09-89/03.02.2022 г. на министъра на земеделието,
административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева, на основание чл. 70, ал. 1 ЗРА,
като на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА са отнети 1 бр. сребриста каракуда с тегло 1,100 кг и 1 бр.
люспест шаран с тегло 1,300 кг, върнати обратно във водата от проверяващите – мъртви,
както и 1 бр. черна телескопична въдица „Maver”, модел „Telecarp 360”, с монтирани 3 бр.
куки и фидер хранилка, с 1 бр. макара, сива на цвят, марка „DAM“, 1 бр. телескопична
въдица „Silstar“, модел „Telecarp“, с 1 бр. макара „DAM“, светлокафява, както и 1 бр. телен
живарник и 1 бр. телескопичен кеп със сива дръжка.
Недоволен от така наложеното му административно наказание, жалбоподателят е
обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По подробно изложени във въззивната
жалба и в съдебно заседание съображения, моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията
правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди атакуваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност
1
на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя административно
нарушение.
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № . г., съставен от М. В. А., на
длъжност „с. „ЗБ“, сектор Благоевград и в присъствието на свидетеля С. А. М., е установено,
че на 26.09.2024 г. в 11,40 ч., на яз. „Пчелина“, лицето Г. С. Г. е извършвал любителски
риболов посредством 2 бр. въдици, потопени във водата под негов контрол и в работно
положение, като лицето е задържало в бяла найлонова чанта два броя риба, като едната е от
вида „шаран“, а другата от вида „каракуда“. На язовир „Пчелина“ е забранено задържането
на риба целогодишно със заповед, издадена от министъра на земеделието. Така описаното
деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение на разпоредбата на
чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА. На основание чл. 90, ал. 1 ЗРА са иззети следните видове риба: 1 бр.
сребриста каракуда с тегло 1,100 кг и 1 бр. люспест шаран с тегло 1,300 кг. Иззети са и 1 бр.
черна телескопична въдица „Maver”, модел „Telecarp 360”, с монтирани 3 бр. куки и фидер
хранилка, с 1 бр. макара, сива на цвят, марка „DAM“, 1 бр. телескопична въдица „Silstar“,
модел „Telecarp“, с 1 бр. макара „DAM“, светлокафява, както и 1 бр. телен живарник и 1 бр.
телескопичен кеп със сива дръжка. АУАН е връчен на нарушителя на 26.09.2024 г., който е
отказал да го подпише, като отказът е удостоверен с подписа на свидетеля В. Т..
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя
срещу така съставения АУАН.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящото производство НП № .
г., като със същото е наложил на Г. за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА и т. 4.4.3 от заповед
№ РД-09-89/03.02.2022 г. на министъра на земеделието административно наказание „глоба“ в
размер на 1500,00 лева, на основание чл. 70, ал. 1 ЗРА, като на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА са
отнети 1 бр. сребриста каракуда с тегло 1,100 кг и 1 бр. люспест шаран с тегло 1,300 кг,
върнати обратно във водата от проверяващите – мъртви, както и 1 бр. черна телескопична
въдица „Maver”, модел „Telecarp 360”, с монтирани 3 бр. куки и фидер хранилка, с 1 бр.
макара, сива на цвят, марка „DAM“, 1 бр. телескопична въдица „Silstar“, модел „Telecarp“, с
1 бр. макара „DAM“, светлокафява, както и 1 бр. телен живарник и 1 бр. телескопичен кеп
със сива дръжка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от
жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
2
атакуваното НП. Едва след като констатира липсата на такива процесуални нарушения,
съдът следва да разгледа и разреши спора по същество, като изследва и реши въпроса
относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на
същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материалноправните норми и
правилно ли е определен размерът и видът на наложеното административно наказание.
Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП. При провеждане на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са
издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени
са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била
ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и
неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.
Наред с това, съдът констатира, че процесният АУАН е изготвен надлежно от
контролните органи, като в него са посочени освен свидетелите, присъствали при
установяване на нарушението, така и свидетел по отказа на жалбоподателя да го подпише и
да получи препис от същия, като последното обстоятелство, а именно отказът на
жалбоподателя, е удостоверено от свидетеля В. А. Т., чиито имена са вписани в АУАН, като
свидетел по отказа и същият е подписал последния в това си качество. В разпоредбата на чл.
43, ал. 2 ЗАНН е посочено от законодателя, че когато нарушителят откаже да подпише акта,
това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на когото, се
отбелязват в акта. Процесуалният закон – ЗАНН, урежда четири категории свидетели, които
е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели,
присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата,
мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат
ясна представа за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в
акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както
от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на
извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено
обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага само в случай,
че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43,
ал. 2 ЗАНН, какъвто е и св. Т.. За да не възникнат съмнения в обективността и
3
безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в
обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 ЗАНН следва да е лице, различно
от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В разглеждания случай, действително така
посоченото изискване е спазено, с оглед на което съдът не констатира нарушения, свързани
със съставянето и предявяването на АУАН на нарушителя.
По съществото на правния спор съдът приема така описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези, приложени в
административнонаказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и
пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: акт за установяване на
административно нарушение № 17. г., наказателно постановление № . г., заповед № РД-09-
89/03.02.2022 г. на министъра на земеделието, както и доклад от инспекция на лица,
извършващи любителски риболов от 26.09.2024 г.
В хода на съдебното следствие са разпитани от страна на
административнонаказващия орган актосъставителят М. А. и свидетелят по акта и по
установяване на административното нарушение С. М.. И двамата свидетели са очевидци на
констатираното нарушение от жалбоподателя, като точно препредават фактическата
обстановка, подробно описана в процесните АУАН и НП, поради което съдът им дава вяра.
Показанията на така посочените свидетели са изчерпателни, непротиворечиви и напълно си
кореспондират, както помежду си, така и с описаната фактическа обстановка в процесните
АУАН и НП. Ангажираните от страна на жалбоподателя в хода на съдебното следствие
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. С., не опровергават
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, тъй като изложеното от свидетеля не
оборва заявеното от свидетелите А. и М. относно наличието на уловена и задържана от
жалбоподателя в найлонова чанта риба, която към момента на извършване на проверката е
била мъртва.
С оглед на изложеното дотук, съдът приема за безспорно установена фактическата
обстановка, така, както е описана същата в АУАН и НП, а именно, че на 26.09.2024 г. в 11,40
ч., на яз. „Пчелина“, лицето Г. С. Г. е извършвал любителски риболов посредством 2 бр.
въдици, потопени във водата под негов контрол и в работно положение, като е задържало в
бяла найлонова чанта два броя риба - „шаран“ и „каракуда“.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА предвижда, че министърът на земеделието и
храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите, определя временни забрани за
стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 или определени
зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми, а съобразно чл. 70,
ал. 1 ЗРА, който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 3, т.
1 и ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, се наказва с „глоба“ от 1500,00 до 3000,00 лева, ако не подлежи на
по-тежко наказание.
По делото не е спорно, че язовир „Пчелина“ е воден обект по смисъла на чл. 3, ал. 1,
т. 2 от ЗРА. Със заповед № РД-09-89/03.02.2022 г. на министъра на земеделието е забранено
4
извършването на риболов през 2022 г., 2023 г. и 2024 г. в рибностопанските обекти по чл. 3,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРА. Също така, с тази заповед, в т. 4. 1 е посочено, че се забранява
риболовът с всякакъв вид риболовни уреди и средства в участъците на реките и водните
обекти, както следва: язовир „Пчелина“ - участъкът от устието на р. Струма, включващ
заливите, затворени между точки с координати: 42.52.3183°N, 22.872267°Е, 42.526133°N,
22.867633°Е и 42.525983°N, 22.888417°Е, 22.887950°Е, но освен това следва да се вземе
предвид и забраната, която е въведена в т. 4.3, а именно че се забранява през периода 2022 г.
- 2024 г., при извършване на любителски риболов, задържането на улова от всички видове
риба в следните обекти: язовир „Пчелина“, област Перник, извън участък, посочен в т. 4. 1, в
който уловът е изцяло забранен.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на съдебното следствие, а така също и в
хода на самото административнонаказателно производство, са събрани достатъчно
доказателства, на които съдът дава вяра и които са достатъчни, за да обосноват преценка за
реализиране на състава на твърдяното нарушение. В тази връзка, следва да се посочи, че от
показанията на свидетелите А., М. и Т. се установява, че на 26.09.2024 г. в 11,40 ч. в
землището на с. Ковачевци, на място с GPS координати: 42°3150N 22°5109E Г. С. Г. е
извършвал любителски риболов, посредством 2 бр. въдици, потопени във водата в работно
положение и контролирани със съзнателни действия, вследствие на което от страна на
лицето били уловени и задържани 1 бр. сребриста каракуда с тегло 1,100 кг и 1 бр. люспест
шаран с тегло 1,300 кг. С това си деяние жалбоподателят е реализирал състава на чл. 70, ал. 1
ЗРА, тъй като е осъществявал улов на риба в период, в който е действала забрана, въведена
със заповед на министъра на земеделието.
В случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като се касае за формално нарушение, за което е без значение настъпването или не на
каквито и да са вредни последици, като процесният случай не се откроява от останалите
такива, за да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Обществената опасност на
деянието и конкретно – негативният му ефект във връзка с опазване на рибния ресурс в яз.
„Пчелина“ не са свързани с цената на уловената риба в търговската мрежа. В случая
обществената опасност на деянието следва да се прецени като немалка, предвид интересите,
които се защитават, като в тази връзка съдът съобразява изложеното от свидетелите А. и М.,
че жалбоподателят е предупреждаван многократно за извършени от него нарушения,
свързани със задържането на уловена риба от яз. „Пчелина“. По делото не са ангажирани
доказателства за многобройни смекчаващи обстоятелства или такова с изключителен
характер. Същевременно възрастта на жалбоподателя, както и твърденията в жалбата му за
влошено здравословно състояние и недобро финансово състояние, предвид на това, че
разчита единствено на пенсия, са обстоятелства, които не биха могли да обусловят
прилагането на чл. 28 ЗАНН. Тези обстоятелства са били отчетени от наказващия орган при
индивидуализацията на наказанието с определянето на наказанието в минимален размер.
Имущественото състояние е от значение при определянето на размера на наложеното
наказание на основание чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В тази връзка и обстоятелството, че длъжникът
5
не разполага със средства за заплащане на наложената му глоба не го освобождава от
отговорност. В противен случай би се стигнало до положение, при което неплатежоспособни
лица извършват действия, нарушаващи установения ред на държавно управление, след което
биват оправдани за извършените от тях незаконосъобразни действия, с аргумент, че нямат
средства да заплатят наложените им санкции, което не само би било юридически
неоправдано, но и би довело до несправедливо третиране и до неравенство на гражданите
пред закона, абсолютно недопустимо на основание чл. 6, ал. 2 от Конституцията на
Република България.
С оглед на горното, правилно административнонаказващият орган на основание чл.
70, ал. 1 ЗРА е наложил наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева. Наложеното с
наказателното постановление наказание е в съответствие и с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27
ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно. Наложеното административно наказание е в минимален размер, с оглед
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗРА, поради което неговият размер не може да бъде намален.
Правилни са и изводите за приложение на разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗРА относно
отнемането в полза на държавата на уловената риба, както и на уредите, средствата и
приспособленията, с които те са придобити.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление № . г. следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № . г. на началник отдел „Рибарство и
контрол – Западна България“, гр. С. към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Г. С. Г., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ЖК „Н.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1500,00 лева, на основание чл. 70, ал. 1 ЗРА, за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1
ЗРА и т. 4.4.3 от заповед № РД-09-89/03.02.2022 г. на министъра на земеделието, като на
основание чл. 90, ал. 1 ЗРА са отнети 1 бр. сребриста каракуда с тегло 1,100 кг и 1 бр.
люспест шаран с тегло 1,300 кг, върнати обратно във водата от проверяващите – мъртви,
както и 1 бр. черна телескопична въдица „Maver”, модел „Telecarp 360”, с монтирани 3 бр.
куки и фидер хранилка, с 1 бр. макара, сива на цвят, марка „DAM“, 1 бр. телескопична
въдица „Silstar“, модел „Telecarp“, с 1 бр. макара „DAM“, светлокафява, както и 1 бр. телен
живарник и 1 бр. телескопичен кеп със сива дръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия административен съд в 14-
дневен срок от съобщението до страните.
6
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7