РЕШЕНИЕ
№
1517
гр. Пловдив, 12.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на единадесети юни, през две хиляди и двадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 586 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.М.С. ***,
против Решение № 2153-15-28 от 04.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ -
Пловдив, с което е отхвърлена жалба на С. против Разпореждане № **********/Протокол
№ 01459 от 13.11.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ Пловдив, с което на Д.С. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване за 50 на сто трайно намалена работоспособност от 20.06.2019 г. и не
е зачетен осигурителен стаж към осигурител СД „Надежда“, в частта относно
началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност.
Жалбоподателят в жалбата си до
съда, както и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. Д., моли за
отмяна на решението, в частта му относно приетата начална дата, от която се
дължи заплащането на пенсията, като излага съображения, че като такава следва
да се определи датата 04.02.2015 г., съставляваща датата на издаване на ЕР на
ТЕЛК № 0284/002. Прави се искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.,
оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В
писмено становище по съществото на делото се сочи, че пенсиите за инвалидност
не възникват по силата на закона, а въз основа на влязло в сила експертно
решение на ТЕЛК, като инвалидността, като състояние на трайна нетрудоспособност,
възниква от определена дата, която се определя и документира от органите на
медицинската експертиза. Обсъдени са хипотезите на чл.94 от КСО, като е
отчетено, че за жалбоподателя С. са били налице основанията по чл.94, ал.1 от КСО и съобразно с това и разпоредбата на
чл.73, ал.1 от КСО пенсията ѝ е била отпусната от датата на инвалидизирането ѝ – 20.06.2019 г., определена с
влязло в сила решение на ТЕЛК. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото отхвърля предходна жалба на
лицето с искане за признаване на по-ранна дата за начална такава за изплащане
на пенсията му. Същата е депозирана в законоустановения срок с оглед датата на
връчване на оспореното решение, видна от приложеното по делото копие от
известие за доставяне, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване.
Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
С молба-декларация до ТЕЛК вх. №
15521/22.11.2013 г., жалбоподателят С. поискала първично освидетелстване от
ТЕЛК. След извършено освидетелстване, на С. било издадено ЕР на ТЕЛК с №
0116/009 от 14.01.2014 г. Същото било обжалвано от С. пред НЕЛК, като с ЕР на
НЕЛК № 0703 от заседание 237 от 30.09.2014 г. било отменено и върнато на ТЕЛК
за ново освидетелстване решението от 14.01.2014 г. Последвало ЕР на ТЕЛК с №
0284 от заседание 022 от 04.02.2015 г. Същото
било обжалвано и отменено с ЕР на НЕЛК № 0021 от заседание 004 от 11.01.2017
г., с което преписката била върната за ново освидетелстване от ТЕЛК. С.
обжалвала това решение на НЕЛК пред Административен съд Пловдив, където по адм.
дело № 728/2017 г. с решение № 519/11.03.2019 г. ЕР на НЕЛК било отменено и
преписката изпратена на ТЕЛК за ново произнасяне. Въз основа на решението на
съда ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД издала ЕР № 3559 от заседание 118 от
28.06.2019 г. Въпросното ЕР на ТЕЛК не било обжалвано от страна на
жалбоподателя С., а с решение № 07835 от заседание №387 от 10.07.219 г. на
Медицинската комисия при ТП на НОИ Пловдив, това ЕР на ТЕЛК било потвърдено по
оценката на трайно намалената работоспособност, датата и срока на инвалидизиране. Според ЕР на ТЕЛК с № 3559/118 от 28.06.2019
г. била призната на С. 50 процента трайно намалена работоспособност, дата на инвалидизация 20.06.2019 г. и срок на определения процент
ТНР една година – до 01.06.2020 г. Като необжалвано това ЕР на ТЕЛК, връчено на
С. на 28.06.2019г., влязло в сила. На 12.07.2019 г. С. подала заявление за
отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване вх. № 2112-15-1021 в
ТП на НОИ Пловдив, към което приложила ЕР на ТЕЛК № 3559 от заседание 118 от
28.06.2019 г. Въз основа на събраните по преписката по заявлението на С.
доказателства за осигурителен доход и инвалидизиране,
с Разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив с № ********** по
протокол № 01459 от 13.11.2019 г., на С. била отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, считано от 20.06.2019 г. – датата на инвалидизирането, като със същото разпореждане не бил
зачетен осигурителен стаж на С. при осигурителя СД „Надежда“. Жалбоподателят С.
обжалвала разпореждането само в частта му относно началната дата на отпускане
на пенсията за инвалидност пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, като в жалбата
си изложила съображения, че първото издадено ѝ решение на ТЕЛК е било
обжалвано, последвали са още няколко решения, които също са били обжалвани, но
те се основават на една единствена молба-декларация от месец 11.2013 г., като в
тази връзка е поискала да ѝ се изплати пенсия за инвалидност, считано от
месец януари 2014 г. По жалбата, Директорът на ТП на НОИ се произнесъл с
обжалваното по настоящото дело решение № 2153-15-28 от 04.02.2020 г., с което
отхвърлил жалбата срещу разпореждането на ръководителя на пенсионното
осигуряване като неоснователна. Като мотиви за това си решение Директорът на ТП
на НОИ посочил, че С. е спазила предвидения в чл.94, ал.1 от КСО двумесечен
срок от придобиване правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване –
датата на инвалидизиране, съгласно чл.73, ал.1 от КСО
/20.06.2019 г./, поради което и пенсията ѝ за инвалидност поради общо
заболяване е отпусната от тази дата, която е определена с ЕР на ТЕЛК №
3559/28.06.2019 г. Посочено е изрично, че датата на инвалидизиране
се определя от органите на медицинската експертиза, като не е в компетентността
на Директора на ТП на НОИ да се произнася по този въпрос.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО
и в предвидената в закона форма, като съдържа правните и фактически основания
за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда не е
допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила и решението е постановено в съответствие с материалния закон. За тези
си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се
в приетата административната преписка.
Съгласно разпоредбата на чл.72 от КСО, пенсия за
инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена
работоспособност, а според разпоредбата на чл.73, ал.1 от КСО, правото на пенсия за инвалидност се поражда
от датата на инвалидизирането. Моментът или
началната дата, от която се отпускат пенсиите се определя съобразно с
предвиденото в нормата на чл.94 от КСО и съвпада с датата на придобиване на
правото, когато заявлението с необходимите документи за отпускането на пенсията
са подадени в 2-месечен срок от тази дата. Специалната разпоредба на чл.94,
ал.3 от КСО / в редакцията ѝ към момента на подаване на заявлението от С.
и произнасяне на административния орган, а именно в сила от 01.01.2019 г./, относима само към пенсиите за инвалидност, предвижда, че
извън случаите по ал.1 на чл.94 от КСО, пенсията за инвалидност се отпуска от
датата на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, ако необходимите документи за
пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за
обжалване на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК по отношение на правоимащото
лице.
Следва да се има предвид, че инвалидизирането
като правнорелевантен факт се установява и
удостоверява с ЕР на компетентния орган по медицинската експертиза на работоспособността
и не настъпва по силата на закона /В този см. са напр. Решение № 1473/18 г. по
адм. дело № 237/2017 г., Решение № 5507/2016г. по адм. дело № 14734/2015 г. на
ВАС и др./. Следователно, за да е налице възможност изобщо дадено лице да упражни
надлежно правото си на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е
необходимо да е налице влязло в сила експертно решение, в което да е определена
датата на инвалидизирането му, относима
съгласно чл.73, ал.1 от КСО, към момента на пораждане на правото на пенсия за
инвалидност. Именно поради това са предвидени и различни хипотези при
определяне началната дата на отпускане на пенсията в нормата на чл.94 от КСО,
защото е възможно датата на инвалидизация,
удостоверена по предвидения за това ред с ЕР на ТЕЛК /НЕЛК/ да предхожда
значително неговото влизане в сила.
В конкретния
случай, от съдържанието на жалбата срещу разпореждането на ръководителя на ПО
при ТП на НОИ, с което е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване
на С., може да се направи извод, че същата е поискала определянето на началната
дата за изплащане на пенсията ѝ да бъде съобразено със специалната разпоредба
на чл.94, ал.3 от КСО, или така началната дата да е тази на молбата-декларация
за освидетелстване, депозирана до ТЕЛК, по която се е развило административното
производство, приключило с издаването на ЕР на ТЕЛК № 3559/28.06.2019 г. Следва
да се има предвид, на първо място, че нормата на чл.94, ал.3 от КСО се прилага
само за пенсиите за инвалидност, когато не са налице случаите на чл.94, ал.1 от КСО, тоест, когато поради каквато и да било причина е пропуснат двумесечният
срок по ал.1. Прилагането на тази по-благоприятна начална дата на изплащане на
пенсията е обвързано от разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО, както със срок на
депозиране документите пред ТП на НОИ, така и с конкретно ограничение, свързано
датата на инвалидизиране. В случая, С. действително е
подала документи за отпускане на пенсия към 12.07.2019 г., или в рамките на
едномесечния срок от изтичане за нея срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК №
3559/28.06.2019 г., доколкото то ѝ е връчено на 28.06.2019 г. Законът в
нормата на чл.94, ал.3 от КСО обаче, поставя ограничение, свързано с датата на инвалидизиране, като посочва, че пенсията за инвалидност се
отпуска от датата на подаване на заявлението-декларация до ТЕЛК, при спазване
на посочения едномесечен срок, но не
по-рано от датата на инвалидизиране. Следователно
и дори и да са изпълнени останалите елементи от посочената хипотеза на чл.94,
ал.3 от КСО, то най-ранната дата, от която в случая може да се отпусне пенсията
е датата на инвалидизиране, посочена в ЕР на ТЕЛК –
20.06.2019 г., която именно дата е посочена като начална такава за изплащане на
пенсията и в процесното разпореждане за отпускането ѝ. Посоченото ограничение
в нормата на чл.94, ал.3 от КСО е в съответствие с цитирания по-горе текст на
разпоредбата на чл.73, ал.1 от КСО, предвиждащ, че правото на пенсия за
инвалидност се поражда от момента на инвалидизирането.
Следователно и напълно законосъобразен ще бъде отказът да се отпусне пенсия от
дата, която предхожда датата на пораждане на правото на пенсия въобще,
доколкото противното ще е в противоречие с принципа по чл.73, ал.1 от КСО.
Както е посочил и ВАС в посоченото вече Решение № № 5507/2016г. по адм. дело №
14734/2015 г., не е възможно в противоречие с нормата на чл.74, ал.1 от КСО да
се отпусне пенсия от една по-ранна дата, предхождаща датата на възникване на
самото право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Нормата на чл.94, ал.3 от КСО е специална и се
прилага извън случаите на ал.1 на чл.94, ал.1 от КСО. В случая, правилно
административният орган е отчел факта, че С. е депозирала заявлението си за
отпускане на лична пенсия за инвалидност в рамките на двумесечния срок от
датата на придобиване на правото на пенсия за инвалидност, а именно от датата
на инвалидизиране, посочена в ЕР на ТЕЛК от 28.06.2019
г., поради което и правилно и при приложение на тази по-благоприятна законова
хипотеза, в сравнение с втората хипотеза на чл.94, ал.1, пр.2 от КСО, пенсията
на С. е била отпусната от датата на инвалидизация
20.06.2019 г., а не от датата на подаване на документите за пенсиониране.
Поради това и законосъобразно е била определена началната дата на изплащане на
пенсията.
Неясно остава за съда защо жалбоподателят С. в жалбата си
вече против решението на Директор на ТП на НОИ и пред съда желае пенсията
ѝ да бъде отпусната именно от датата на издаване на второто поред ЕР на
ТЕЛК от 04.02.2019 г. и на какво законово основание се опира това ѝ
искане, като се има предвид, че това ЕР не е влязло изобщо в законна сила,
сиреч не е породило правни последици и освен това, определената с него ТНР е 36
процента, сиреч дори и това ЕР да бе влязло в законна сила, въз основа на него
изобщо не би могла да се определи пенсия за инвалидност, съобразно с
изискването на чл.72 от КСО. Вероятно в тази насока жалбоподателят С. е искала да препрати към датата на инвалидизирането, посочена в това ЕР на ТЕЛК от 04.02.2015 г.,
макар да не го е посочила в жалбата и да не го твърди пред съда, защото тази
дата на инвалидизиране иначе съвпада с датата на
подаване на заявлението-декларация до ТЕЛК за освидетелстване. Съдът вече обсъди неприложимостта на нормата
на чл.94, ал.3 от КСО за „връщане“ началната дата на отпускане на пенсията
назад – към момента на подаване на заявлението-декларация до ТЕЛК от 2013 г.,
предвид датата на възникване на правото на пенсия, която е по-късна. Това ЕР на
ТЕЛК от 04.02.2015 г., както се посочи, е било обжалвано и е отменено по
административен ред с ЕР на НЕЛК, станало предмет пък на съдебно обжалване и
също отменено с изпращане преписката за ново произнасяне на ТЕЛК. Сиреч,
въпросното решение от 04.02.2015 г., на което се позовава жалбоподателя не е
влязло в сила и поради това не е породило последиците, свързани с определянето
на трайно намалена работоспособност, дата на инвалидизиране
и срок на определения процент ТНР. Ето защо и искането да се приеме, че датата
04.02.2015 г. следва да се счете за начална за изплащане на пенсията е
неоснователно и липсва законова основа да бъде признато за такова.
В тази насока, ако жалбоподателят С. е била несъгласна с
определената в ЕР на ТЕЛК № 3559/28.06.2019 г. дата на инвалидизация,
то същата е имала възможността да обжалва това ЕР на ТЕЛК в предвидения за това
срок, нещо, което С. не е сторила. При това положение и предвид влизането в
сила на това ЕР на ТЕЛК, за пенсионните органи не е съществувала друга възможност
освен, като приложат закона съобразно с конкретните обстоятелства, да се
съобразят с посочената в ЕР начална дата на инвалидност 20.06.2019 г., която,
съобразно с точно приложения чл.94, ал.1 от КСО, а и в конкретния случай и
съобразно с чл.94, ал.3 от КСО, следва да е началната дата, от която да се
изплаща отпуснатата на С. пенсия за инвалидност поради общо заболяване. И това
е така, доколкото действително не е в правомощията на органите на ТП на НОИ да
определят датата на инвалидизирането, която се
определя от органите на медицинската експертиза на работоспособността, каквито
са ТЕЛК и НЕЛК. Все в тази връзка не е и в правомощията на съда в настоящото
производство с предмет законосъобразността на решение на Директора на ТП на НОИ
по разпореждане за отпускане на пенсия, да преценява дали правилно е определена
датата на инвалидизиране на жалбоподателя С., при
наличието на валидно и неоспорено от нея експертно решение на ТЕЛК.
Ето защо и правилно е била отхвърлена с обжалваното
решение на Директор на ТП на НОИ жалбата на С. против Разпореждането за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в частта му
относно началната дата на изплащане на пенсията. Предвид изложеното и съдът
намери, че следва да отхвърли жалбата срещу това решение като неоснователна.
При посочения
изход на спора и при своевременно заявената претенция, на ответника следва да
бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 100 лв. /сто лева/ на основание чл.78, ал.8
от ГПК, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.С. ***, против Решение №
2153-15-28 от 04.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив.
ОСЪЖДА Д.М.С. ***9, да заплати на ТП на НОИ –
гр. Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/ възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: