Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети
септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа
докладваното от младши съдия Киримов в.гр.дело № 2115 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 530347 от 09.11.2018 г., постановено по
гр.дело № 72681/2017 г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в, е признато за установено
по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.Г.М. дължи на „Т.С.” ЕАД
сумата от 4009,38 лв., от която 3948,66 лв. – неплатена главница по договор за
доставка на топлинна енергия в имот находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб.
№ 345682, през периода м.05.2013 г. до м.04.2015 г., както и дължима сума за
реално потребена енергия, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г. и
№ **********/31.07.2015 г., 60,72 лв. – главница за дялово разпределение за
периода м. 05.2013 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва за периода от
21.07.2017 г. до изплащане на сумите; сумата от 908,35 лв., от която 890,86 лв.
– обезщетение за забава върху сумата за главница за топлинна енергия, за
периода 15.09.2014 г. до 30.06.2017 г. и сумата от 17,49 лв. – обезщетение за
забава върху сумата за главница за дялово разпределение, за периода 15.09.2014
г. до 30.06.2017 г.. С решението ответницата е осъдена да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 807,95 лв. сторени в производството разноски, в
полза на „Т.С.“ ЕАД.
Горепосоченото решение е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.” ООД.
Решението е обжалвано изцяло в законоустановения срок от
ответницата С.Г.М.. Жалбоподателката поддържа, че решението на СРС е неправилно,
тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. По делото липсвали доказателства
за наличието на облигационно правоотношение между страните и за дължимостта на
претендираните суми. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел
дължимостта на сумата по обща фактура от 31.07.2014 г. за периода 01.05.2013 г.
до 30.04.2014 г., тъй като всички суми преди 21.07.2014 г. били погасени по
давност. Излага доводи, че не е дължима и сумата по обща фактура от 31.07.2015
г., тъй като падежът ѝ е след процесния период. Твърди, че не дължи и
присъдената лихва за забава, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства да е
изпълнил задълженията си описани в Общите условя, за публикуване на фактури за
процесния период на интернет страницата си, поради което не е изпаднала в
забава. Сочи, че не дължи и сумите за дялово разпределение, тъй като на първо
място са погасени по давност, а на следващо място сумата за дялово
разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ, се заплаща на дружеството
за дялово разпределение, а не на ищеца, който не е страна по това
правоотношение. Излага съображения, че не дължи лихва за забава върху
неплатените суми за дялово разпределение, тъй като по отношение на услугата не
е предвиден срок за плащане, поради което длъжникът изпада в забава при
отправена покана за плащане, а по делото не били ангажирани доказателства в
тази насока. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените
искове – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не изразява становище
по въззивната жалба.
Третото лице-помагач „Б.Б.” ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо, но е частично неправилно.
Установено е по делото, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК -
"
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.". В конкретния случай от
представения по делото договор № 2404 от 25.03.1996 г. между „Топлофикация
София“ АД и С.Г.М. за покупко-продажба на топлинна енергия за адрес гр. *******следва категоричният извод, че последната е
придобила качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди, съобразно
посоченото в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК. Видно от разпоредбата на глава VI „Общи разпоредби“, чл. 6.1.
от процесния договор, същият е сключен като безсрочен и може да бъде прекратен
по искане на всяка страна чрез едномесечно писмено предизвестие. С оглед
изложеното, в тежест на ответника се явява да докаже обстоятелството на
прекратяване на договора, но доказателства в тази насока не са ангажирани по
делото. В подкрепа на изложеното се явява и представения по делото списък на
етажните собственици /възложители/ – неразделна част от протокол от Общо
събрание от 19.11.2001 г.. Този документ по своето правно естество е частен
свидетелстващ и е подписан от ответницата /като авторството му не е оспорено в
хода на настоящото производство/, поради което се ползва с доказателствена
сила. Следователно ответникът се явява потребител на енергия за битови нужди по
смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, § 1, т. 2а от ДР ЗЕ (Нова
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
По
възражението на въззивника, обективирано във въззивната жалба и отговора на
исковата молба, за погасяване по давност на вземането на „Т.С.“ ЕАД за периода
преди 21.07.2014 г., настоящата инстанция намира следното. Съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича
от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид
това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са
процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответницата за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни. Действащите в период до
м.03.2014 г. Общи условия предвиждат, че претендираните суми за този период са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници,
касаещи процесния период до месец м.02.2014 г. ,(доколкото през
март 2014 г. преди влизане в сила на Общите условия от 2014 г. е станало изискуемо
вземането за м.02.2014 г. и по отношение на него ще намерят приложение
разпоредбите на Общите условия от 2008 г. ), тригодишният давностен срок тече
от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане.
Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 12.03.2014 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява
за задължението
и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, когато е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общите условия, влезли в сила през 12.03.2014 г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня,
следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от
01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г.
В
конкретния случай сумата дължима за топлинна енергия за периода от м.05.2013 г.
до м.02.2014 г. се явяват погасени по давност, тъй като падежът за заплащане на
задължението за м.02.2014 г. е настъпил съобразно действащите Общи условия от
2008 г. на 31.03.2014 г., поради което тригодишният давностен срок за него е
изтекъл на 31.03.2017 г., а исковата молба е подадена от ищцовото дружество на 21.07.2017 г., т.е след
изтичане на погасителната давност за сумите дължими за периода от м.05.2013 г.
до м.02.2014 г.
Погасени
по давност се явяват и сумите претендирани за доставена топлинна енергия за
м.03.2014 г. и м.04.2014 г., които са включени в обща фактура № 0056165551/31.07.2014 г. За тях намират приложение общите условия на "Т.С." ЕАД сила от 12.03.2014
г., поради което с оглед горепосоченото вземането за м.03.2014 г. е било
погасено по давност на 01.04.2017 г., а за м.04.2014 г. - на 01.05.2017 г., т.е
преди депозиране на исковата молба.
Ирелевантно
е обстоятелството, че ищцовото дружество е издало впоследствие обща
фактура № **********/31.07.2014
г., в която е включило сумите за потребена топлинна енергия през целия период
от м.05.2013 г. до м. 04.2014 г., като е сторнирал преди това издадените
фактури. Задължението за заплащане на посочената в тази обща фактура сума не е възникнало с издаването и, то е възникнало преди
това и то въз основа на ползването на топлинната енергия. Ако бъде прието
становището на ищеца, че давността започва да тече след изтичане на срока за
плащане на общата фактура, би се предоставила възможност кредитора по едно
вземане по своя воля да сторнира включено в дадена фактура вземане и да издаде
нова за същото и така да продължава до безкрай давностния срок на вземането си.
По
отношение на сумите дължими за останалата част от исковия период,
т.е от м.05.2014 г. до м.04.2016
г., за които е издадена обща фактура №
**********/31.07.2015 г., настоящият състав намира, че погасени по давност са вземанията за
периода от м.05.2014 г. до м.06.2014
г., включително доколкото изискуемостта на месечното задължение за м.06.2014 г. е настъпила съобразно предвиденото в общите условия на
ищцовото дружество, в сила от 12.03.2014 г., на 01.07.2014 г., а тригодишният давностен срок е изтекъл на 01.07.2017 г., т.е преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
С
оглед изложеното, погасена по давност се явява дължима сума, представляваща
цена на потребената топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до 30.06.2014 г., която съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза се равнява на 1735.52 лева, от които 1621.78 лева за периода от
м.05.2013 г. до м.04.2014 г. и 113.74 лева - за периода от м.05.2014 г. до м.06.2014 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, с
погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, поради което погасени
са и претендираните лихви за забава върху горепосочените вземания.
Ето
защо въззивният съд намира, че непогасена по давност е останала сумата от 1904.02 лева, представляваща цена
за доставената, но незаплатена топлинна енергия до имота с абонатен номер 345682 за периода от м.07.2014
г. до м.04.2015 г.,
както и сумата от 239.42 лв. съгласно СТЕ, по изравнителна сметка за периода –
м.05.2014 г. – м.04.2015 по Обща фактура № **********/31.07.2015 г. г.. Непогасено по давност е и вземането по
изравнителна сметка, отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014 г./за
отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г./ в размер на 69,73 лв., тъй като само то
възниква едва след изтичане на отчетния период въз основа на резултат от
изравнителната сметка. С оглед изложеното общият размер на
непогасените вземания претендирани от ищеца е 2213,14 лева..
Неоснователно
е поддържаното възражение, че в исковата сума са включени задължения извън
исковия период. Видно от представената счетоводна справка за аб. № 345682 (л. 15 от делото), претенцията
на ищеца се формира от вземания по 2 бр. общи фактури - с № ********** от 31.07.2014
г. и с № ********** от 31.07.2015 г. и изравняване от 31.07.2015 г. Видно от представената по делото обща фактура № ********** от 31.07.2014 г. за сумата от 1691,47
лв., същата касае периода м.05.2013
г. - м.04.2014 г., който попада в
исковия период. Видно от представената по делото обща фактура № № ********** от 31.07.2015
г. за сумата от 2257, 19 лв., същата касае периода м.05.2014
г. - м.04.2015 г., който също попада в
исковия период. Изравняването за м.07.2014 г. и м. 07.2015 г. също касаят заявения исков период.
По отношене на вземането за обезщетение за забава върху
непогасената главница за периода от м.07.2014 г. до м.04.2015 г. са действали
Общите условия от 2014 г., според които продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2,
които не са заплатени в срок, т.е. само върху сумата по общата фактура за
съответния отчетен период на база изготвената изравнителна сметка, а не върху
месечните прогнозни сметки за топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
приложимите за този период Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат сумите
за съответните отчетни периоди, формирани след изготвяне на изравнителната
сметка, в 30 дневен срок от публикуването им на интернет-страницата на
продавача. По делото обаче липсват доказателства на коя дата сметките на
ответника са били публикувани, поради което настоящата инстанция намира, че не
е доказан фактът на изпадане на ответника в забава по отношение на дължимите
суми за периода м.07.2014 г.- м.04.2015 г..
Неоснователни са
възраженията на ответника С.М.
за недължимост на сумата, представляваща цена на услугата дялово
разпределение. Претенцията е заявена своевременно от
ищеца "Т.С." ЕАД, част е от предмета на спора. Касае се за вземане на
ищцовото дружество в качеството на продавач на топлинна енергия, което
първоинстанционният съд е разгледал, като е изложил съответните фактически и
правни мотиви във връзка със същото. По
силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца "Т.С." ЕАД от 2008 г. и
2014 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Предвид
горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който е активно
материално-правно легитимиран да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, като предвид данните от изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена в процеса, за процесния период плащане на същата не е
налице извършвано. За да се произнесе по въпроса относно размера на това
вземане за времето от м.05.2013 г. - м.04.2015 г., настоящата инстанция съобрази
неоспореното в тази част заключение на изслушаната съдебна експертиза на вещото
лице, съгласно което приспадащата се на ответника стойност за дялово
разпределение е в размер на 60,72 лева, формирана като сбор от 3 бр. фактури, една от
които - фактура № 7002415026 на стойност от 18,36 лева за времето: 05.2012 г. -
м.04.2013 г., е извън исковия период. Въз основа на тези данни дължимото се от
ответника задължение на това основание за исковия период: м.05.2013 г. -
м.04.2015
г. вкл. възлиза на сумата 42,36 лева. До визираната стойност искът по чл. 422, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД относно това главно вземане подлежи на
уважаване. В останалата му част - до пълния му предявен размер от 60,72 лева, последният не е
доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде отхвърлен, с оглед на
което първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде отменено, като
неправилно и за посочената разлика претенцията на разглежданото основание - да
се отхвърли.
По
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок в Общите условия на топлоснабдителното
дружество за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер на 17,49 лв. се явява
неоснователна.
По изложените съображения
първоинстанционното решение се явява частично неправилно
и следва да бъде отменено в частта,
с която е признато за установено, че С.Г.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД суми, както следва: сумата от 1735.52 лева, представляваща доставена топлинна енергия за период
05.2013 г. - м. 06.2014 г. /отразени в обща фактура № 00561655531/31.07.2014
г. и №
**********/31.07.2015 г./
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № 345682, ведно със законната лихва за периода
от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането;
сумата от 890,86
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2014 г. - 30.06.2017 г.; сумата от 18.36 лв. главница за дялово
разпределение за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ***, аб. № 345682, ведно със законната лихва за периода от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането; сумата от 17,49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. - 30.06.2017 г., респективно
вместо него да бъде постановено решение, с което претенциите на ищеца за
горепосочените суми бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
С оглед
изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на страните съобразно
уважената част от исковете. Пред първоинстанционния съд ищецът претендира разноски
в общ размер от 807,95 лв. Ответникът дължи разноски на ищеца съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска, като
в случая същите са явяват в размер на 371,66 лева, а в останалата част
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Ищецът дължи
на ответника разноски пред СРС за адвокатски хонорар, за който са представени
доказателства, че е заплатен, съобразно отхвърлената част от исковете, а именно
в размер на 1026 лева.
При този изход на спора право на
разноски пред въззивната инстанция имат и двете страни, като такива се претендират само от въззивницата, като същата е
направила искане за присъждането на такива и са
представили доказателства за тяхното извършване, а именно за заплатена държавна
такса за разглеждане на настоящото производство, в размер на 105,19 лева, както и адвокатско възнаграждение за един адвокат, което
се претендира в размер
на 1700 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, следва да бъде осъдено да заплати
в полза на С.Г.М. сумата от 974,80 лева, представляваща разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 530347 от 09.11.2018
г., постановено по гр. д. № 72681/2017 г. по описа на СРС, ГО, 32
състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че С.Г.М., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“
ЕАД ЕИК *******суми, както следва: сумата над 2213,14 лева до пълния предявен размер от 3948,66 лева, в размер на 1735,52 лева - представляваща доставена топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. - м. 06.2014
г. /отразени в обща фактура № 0056165551/31.07.2014 г./ и № **********/31.07.2015
г./ за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, ж.к. *******, аб. № , ведно със законната лихва за периода
от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането;
сумата от 890,86
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2014 г. - 30.06.2017
г.; сумата над 42.36 лева до пълния предявен размер от 60,72 лева, в размер на 18,36 лева - представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.05.2012 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането; сумата от 17,49 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2014 г. - 30.06.2017 г. както и в
частта за разноските, с която С.Г.М. е осъдена
да заплати на „Т.С.“ ЕАД суми за разноски в заповедното и исково производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК над
сумата от 371,66 лева,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С."
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** против С.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
кумулативно съединени установителни искове на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено, че С.Г.М. дължи на "Т.С."
ЕАД, ЕИК *******сумата над 2213,14
лева до пълния предявен размер от 3948,66 лева,
в размер на 1735,52 лева -,
представляваща доставена топлинна енергия за периода 05.2013 г. - м. 06.2014
г. /отразени в обща фактура № 0056165551/31.07.2014 г./ и № **********/31.07.2015
г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, ж.к. "*******
аб. № 345682, ведно със законната лихва за периода
от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането;
сумата от 890,86
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2014 г. - 30.06.2017
г.; сумата над 42.36 лева до пълния предявен размер от 60,72 лева, в размер на 18,36 лева -представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.05.2012 г. до м.04.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането; сумата от 17,49 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово
разпределение, за периода 15.09.2014 г. - 30.06.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д.
№ 49602/2017 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 530347 от 09.11.2018 г., постановено по гр. д. № 72681/2017 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. "******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1026 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. "******* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 974,80 лева, представляваща разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.