Р Е Ш Е Н И Е
№ 3427, 15.10.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 02.10.2018 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5329 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Н.П.Ш. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат Д.Б., твърди, че въз основа на изпълнителен лист
издаден на 03.05.2011 г. по ч. гр. д. № 117 по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІІ гр. с. за 2011 г. по искане на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу него е
образувано изпълнително дело № ...по описа на ЧСИ рег.
№ .... - ........., за 2011 г. за събиране на следните вземания : за сумата от
1049.33 лева - неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2010
г. ведно със законната лихва от 06.01.2011 г. до окончателното й изплащане; за сумата
от 96.84 лева - лихва за забава за периода 01.07.2009 г. – 05.01.2011 г. и за сумата
от 125 лева - разноски по производството по ч. гр. д. № 117/2011 г. по описа на
Районен съд – Пловдив. В изпълнение на Заповед № ..........2017 г. на Министъра
на правосъдието и Заповед № ........2017 г. на Председателя на Окръжен съд -
......изп. д. № .../11 г. е продължено от ЧСИ рег. № .... - ........, при който е образувано под №
..../2017 г. С образуването на изп. д. № .../11 г. на
08.06.2011 г. е прекъснат давностният срок за процесните
вземания, като след тази дата взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, поради което изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а на
08.06.2014 г. се е погасило и правото на принудително изпълнение на ответника. Въз основа на така очертаната фактическа
обстановка ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че не дължи на ответника вземанията, правото на принудително изпълнение на
които е удостоверено в издадения в полза на последния изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 117/2011 г. по описа на Районен съд - Пловдив. Претендира присъждане
на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК.
Ответникът “ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г.
Данов” № 37, представляван от пълномощника му ..... А.Т., признава предявените
искове само за вземанията за цените на доставена топлинна енергия
Продължение на решение по гр. д. № 5329/18 г. на РСПд – стр. 2/7
за
периода от месец февруари 2010 г. до месец април 2010 г., а претенциите за
останалите вземания оспорва, като твърди, че последните са погасени чрез
извършени в хода на изпълнителното производство доброволни плащания. Претендира
присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт. Направено
е и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното :
Страните не спорят, а и се установява от изпратения от
ЧСИ рег. № .... - ........, заверен препис на изп. д. № ..../17 г., че : на 07.01.2011 г. по заявление на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД от 06.01.2011 г. е издадена Заповед № ...за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Н.Ш. да
заплати на дружеството - сумата от 1049.33 лв. – главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2010
г. за обект на потребление, находящ се в гр. ...., ул. ...... № ....., ап. ...., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 06.01.2011 г., до окончателното й изплащане; сумата от 96.84
лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.07.2009 г. -
05.01.2011 г. и сумата от 125 лв. деловодни разноски, в това число 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, срещу която в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение от длъжника, поради което и след
влизането й в сила на 03.05.2011 г. на дружеството е издаден изпълнителен лист
за присъдените с нея суми, като за принудителното събиране на вземанията по
заповедта по молба на дружеството от 08.06.2011 г. е образувано изп. д. № ...по описа на ЧСИ рег.
№ .... - ........., за 2011 г., което на основание Заповед № ........2016 г. на
Министъра на правосъдието на 31.01.2016 г. е прието от ЧСИ рег.
№ ........, при който е продължено под № ..../16 г., впоследствие, считано от
26.01.2017 г. е продължено от ЧСИ рег. № .... -
........., под стария му № .../11 г., а на основание Заповед № ..........2017
г. на Министъра на правосъдието на 08.07.2017 г. е прието от ЧСИ рег. № .... - ........, при който е продължено под №
..../17 г. Видно още от изпратения от последния препис на изпълнителното дело,
след датата на образуване на изп. д. № .../11 г. до
датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело е извършено
следното : на 08.06.2011 г. са извършени справки за семейно положение, за
постоянен и настоящ адрес, за родствени връзки на длъжника; на 21.07.2011 г. са
изпратени съобщение по ДОПК и искане за справка до НАП – ТД – ......за банкови
сметки, декларирани от длъжника МПС и недвижими имоти, адреси на търговски
обекти, електронни адреси на длъжника и дали същият фигурира в регистъра на
държавните служители, както и искане за справка до Община ....... за
декларирани от длъжника имоти, движими и недвижими вещи – лични и СИО, искане
до ОД на МВР – ....... за сведения за притежавани от длъжника ППС и наложени
запори, като на длъжника е
Продължение на решение по гр. д. № 5329/18 г. на РСПд – стр. 3/7
изпратена и покана за доброволно изпълнение; на 12.08.2011
г. е депозирана молба от длъжника до съдебния изпълнител с предложение за
разсрочване на плащанията по дълга, като в същата се съдържа и изявление на
длъжника, че поема задължение всеки месец, считано от месец август 2011 г. да
изплаща на каса или по сметка на съдебния изпълнител сумата от 100 лв. до
окончателното погасяване на дълга; на 28.09.2016 г. е депозирана молба от
ответното дружество до ЧСИ рег. № ... - ........, в
която е поискано извършването на проверка на гражданското и имущественото състояние
на длъжника и пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, в
случай, че същият притежава секвестируемо имущество;
на 02.10.2017 г. е депозирана молба от ..... А.Т. – пълномощник на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД до ЧСИ рег. № .... -
........, в която е направено искане за пристъпване към изпълнение, извършване
на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ за притежавани от
длъжника банкови сметки и сейфове и насочване на изпълнението върху тях чрез
налагане на запор.
Установява
се от неоспореното заключение на вещото лице С.К. по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че в хода на изпълнителното
производство са извършени следните доброволни плащания от страна на длъжника –
ищец в настоящото производство : на 01.11.2011 г. – 209 лв.; на 14.03.2012 г. –
96.08 лв.; на 02.07.2012 г. – 80 лв.; на 10.09.2012 г. – 170 лв.; на 18.03.2013
г. – 176 лв.; на 30.08.2013 г. – 193.06 лв.; на 21.12.2013 г. – 176 лв.; на
27.06.2014 г. – 220 лв.; на 16.01.2015 г. – 220 лв. и на 06.02.2017 г. – 19
лв., като с тях са погасени - вземанията за цените на доставена топлинна
енергия за периода месец май 2009 г. – месец февруари 2010 г. в общ размер на
697.90 лв. и законната лихва до 06.02.2017 г.; вземанията за обезщетения за
забава за периода 01.07.2009 г. – 05.01.2011 г. в общ размер на 96.84 лв. и вземането
за разноски по ч. гр. д. № 117/11 г. в размер на 125 лв.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на потребители в град Пловдив,
одобрени с Решение № ОУ-070/17.12.2007 г. на ДКЕВР /понастоящем КЕВР/,
приложими в отношенията между страните на основание чл.150, ал. 2 Закон за
енергетиката : „Купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в
30 (тридесет) дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.”, като
по силата на тази договорна клауза падежът на задължението за плащане на
стойността на консумираната топлинна енергия за месец април 2010 г. - най-късно
възникналото от процесните задължения, е настъпил на
30.05.2010 г., поради което от следващия ден то е станало изискуемо /чл. 84,
ал. 1 ЗЗД/.
Процесните вземания съставляват периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и тъй като те не са установени със съдебно
решение, то по отношение на тях не е приложим регламентираният в чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годишен давностен срок, а те се погасяват с изтичане на 3-годишна давност
съгласно чл. 111 ЗЗД /Тълкувателно решение № 3 постановено на
Продължение на решение по гр. д. № 5329/18 г. на РСПд – стр. 4/7
18.05.12 г. от ВКС на РБ по
т. д. № 3/11 г./ Съобразно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на
давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.
Според приетите задължителни по силата на чл. 130, ал.
2 Закон за съдебната власт разрешения в Тълкувателно решение № 2/13 постановено
на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. : „Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ :
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. ...
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ.
... В изпълнителния процес давността не спира. ... Когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433,ал. 1, т. 8 ГПК
... т. нар. „перемция” настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. ... Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие.” /т. 10/; „...Новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността...”/т. 14/
В действащата нормативна уредба на института на
погасителната давност плащането не е предвидено като основание, прекъсващо
давността – съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва : с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение, или на искане за
започване на помирително производство; с предприемане на действия за принудително
изпълнение, но съгласно чл. 118 ЗЗД, ако плащане е извършено след изтичането на
давността, длъжникът няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на
плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
Продължение на решение по гр. д. № 5329/18 г. на РСПд – стр. 5/7
Въз основа на установената по-горе
фактическа обстановка и цитираните договорни клаузи, правни норми и
задължителна съдебна практика могат да се направят следните изводи :
С оглед на заключението на вещото
лице, че в хода на изпълнителното производство са извършвани доброволни
плащания от длъжника, с които са
погасени : вземанията на дружеството за цените на доставена топлинна енергия за
периода от месец май 2009 г. до месец февруари 2010 г. в общ размер на 697.90
лв. и законната лихва до 06.02.2017 г.; вземанията за обезщетеният за забава за
периода 01.07.2009 г. – 05.01.2011 г. в общ размер на 96.84 лв. и присъдените
разноски по ч. гр. д. № 117/11 г. в общ размер на 125 лв., както и разпоредбата
на чл. 118 ЗЗД, то в разрез с твърденията на ищеца настоящият състав приема, че
посочените вземания са погасени не по давност, а чрез плащане, поради което
исковете за същите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Що се отнася до непогасените чрез
плащане вземания – тези за цените на доставена топлинна енергия за периода
месец февруари 2010 г. месец април 2010 г. в общ размер на 351.43 лв. съобразно
заключението на вещото лице С.К., то давността за всяко едно от тях е започнала
да тече от деня, в който съответното вземане е станало изискуемо /т. е. след
изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД на потребители в град Пловдив/, като изискуемостта на
най-късно възникналото от тях – това за заплащане на стойността на топлинната
енергия за месец април 2010 г., както бе посочено по-горе в настоящото
изложение е настъпила на 31.05.2010 г. От този момент съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнал да тече 3-годишният давностен срок за погасяването им, който е
прекъснат на 08.06.2011 г. – датата на подаване на молбата от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД до ЧСИ рег. № .... - ........., за
образуване на изпълнително дело, в която дружеството е възложило на съдебния
изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучва имущественото състояние
на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др., да определя
начина на изпълнение и да бъде пазач на описаното имущество. Впоследствие до
08.06.2014 г. по делото липсват каквито и да било данни ищецът да е предприел
действия, които да са прекъснали 3-годиншния давностен срок, като както вече бе
отбелязано, извършваните от длъжника частични плащания също нямат за резултат
прекъсване на давността. Следователно в хода на производството по изп. д. № ...по описа на ЧСИ рег.
№ .... - ........., за 2011 г., считано от 09.06.2014 г. се е погасило правото
на принудително изпълнение на дружеството за вземанията за цените на доставена
топлинна енергия за периода месец февруари 2010 г. месец април 2010 г. в общ
размер на 351.43 лв. ведно със законната лихва от 07.02.2017 г. до
окончателното им изплащане, поради което исковете за същите следва да бъдат
уважени.
Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв., тъй като
Продължение на решение по гр. д. № 5329/18 г. на РСПд – стр. 6/7
същият
е съобразен с разпоредбите на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 144.89 лв. разноски по производството съразмерно на уважените
искове /150 лв. държавна такса + 350 лв. адвокатско възнаграждение + 24 лв. такса
за издаване на препис на изисканото от ЧСИ рег. № ...
- ........изпълнително дело № ..../17 г. х 27.65 %/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 130.23 лв. разноски по производството по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза съразмерно на отхвърлените искове /180 лв. х 72.35 %/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 72.35 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на отхвърления иск, определено на база минимален размер на възнаграждението съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото не съставлява нито фактическа, нито правна сложност /100 лв. х 72.35 %/ По изложените мотиви съдът : Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.П.Ш. с ЕГН **********,***, не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните вземания по издадените в полза на последното по ч. гр. д. № 117 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2011 г. Заповед № .......2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ....по описа на ЧСИ рег. № .... - ........, за 2017 г. : сумата от 351.43 лв. – стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.02.2010 г. – 30.04.2010 г. за обект на потребление, находящ се в гр. ......, ул. ....... № ...., ведно със законната лихва от 07.02.2017 г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.П.Ш. с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 439, ал.1 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните вземания по издадените в полза на последното по ч. гр. д. № 117 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2011 г. Заповед № .......2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ....по описа на ЧСИ рег. № .... - ........, за 2017 г. : сумата от 697.90 лв. – стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2009 г. – 31.01.2010 г. за обект на потребление, находящ се в гр. ......, ул. ....... № ...., ведно със законната лихва от 06.01.2011 г. до 06.02.2017 г.; сумата от Продължение на решение по гр. д. № 5329/18 г. на РСПд – стр. 7/7
96.84 лв. – обезщетения за забава за периода 01.07.2009 г. - 05.01.2011 г. и сумата от 125 лв. разноски по ч. гр. д. № 117 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2011 г. поради погасяване на правото на принудително изпълнение за същите, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ. ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на Н.П.Ш. с ЕГН **********,***, сумата от 144.89 лв. разноски по производството съразмерно на уважените искове. ОСЪЖДА Н.П.Ш. с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 130.23 лв. разноски по производството, а също и сумата от 72.35 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на отхвърлените искове. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - ......в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА Вярно с оригинала! ММ