Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 05.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на дванадесети ноември, през две хиляди  и  двадесета година, в състав :

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Христина Цветкова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 12562 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.

            Ищцата И.Б.П., непълнолетна и действаща чрез представителя си по закон Б.Б.П., твърди, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат на телесно увреждане, което настъпило при ПТП на 26.10.2017г. в гр. София. В качеството си на пешеходец – ищцата била ударена на пътното платно на ул.„Булина ливада“ в района на спирка от градския транспорт с № 2572 от лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *******, който бил управляван от водача В.Л.С.. В хода на досъдебното производство № 11428/2017г. по описа на  СРТП-ОР-СДВР, съответно на пр. пр. № 41518/2017г. по описа на СРП било установен противоправния характер на поведението на водача на автомобила. Непосредствено след настъпване на произшествието ищцата била приета в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, с диагноза счупване на горния край на лакътната кост и травма на интраабдоминален орган. Върху фрактурата на ръката била поставена имобилизираща гипсова шина. В периода на лечение ищцата търпяла интензивни болки и разчитала на помощта на близките си при извършването на ежедневни битови дейности. Травматичното увреждане променило живота и социалната дейност на пострадалата в негативна посока, тъй като възпрепятствало развитието й като професионален алпинист. Същевременно ищцата претърпяла негативни психологически последици в резултата на инцидента, изразяващи се в изживян стрес и душевно страдание. Тъй като за процесния лек автомобил бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество З. „Л.И.“ АД - за ответника възникнало задължението да изплати на ищцата, като пострадало лице застрахователно обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ – на 19.01.2018г. ищцата предявила пред ответника писмено извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева, по която била образувана застрахователна щета №0000-1000-03-18-7046/2018г. В законоустановения тримесечен срок обаче, ответникът не се произнесъл по претенцията и изпаднал в забава на 18.04.2018г. При изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение, в размер на сумата от 35 000 лв.,като част от искова претенция в размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2018г. – датата на изтичане на срока за произнасяне по чл.496 от КЗ до деня на окончателното изплащане на претендираното застрахователно обезщетение. Предвид очаквания положителен изход от спора ищцата претендира и за осъждане на ответника, да й заплати направените съдебни и деловодни разноски.

            Ответното дружество З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове по основание и по размер. Без да оспорва твърдението на застъпване на описания в исковата молба пътен инцидент, нито твърдението, че гражданската отговорност на участвалия в инцидента водач на МПС е застрахована от него - ответникът оспорва пасивната си материална легитимация по предявения иск. Поддържа тезата, че инцидентът не бил резултат от противоправно поведение на водача на лекия автомобил, а това обстоятелство изключвало деликтната отговорност на водача и респективно не пораждало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника, в качеството на негов застраховател. При условията на евентуалност – ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца, за когото твърди, че  е допринесъл за настъпването на ПТП, навлизайки внезапно на пътното платно, пресичайки на необозначено за целта място, но без да отчита поведението на останалите участници в движението, включително и на лекия автомобил, който станал участник в инцидента. Оспорва твърдението за наличие на причинно-следствена връзка между настъпилия пътен инцидент и релевираните в исковата молба вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение. Оспорва предявените искове и по размер, като релевира становище за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Сочи, че по предявената по реда на чл. 380 от КЗ писмена претенция той се е произнесъл изрично, изразявайки готовност да изплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на сумата от 10 000 лева. Ответникът оспорва и претенциите за присъждане на законна лихва върху сумите на застрахователното обезщетение, отричайки да е изпадал в забава за изплащане на определеното застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на претенциите и във връзка с това претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски за настоящия процес.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетите като доказателства преписи от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-798, Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица на местопроизшествие (като част от досъдебно производство № 11428/2017г. по описа на  СРТП-ОР-СДВР, съответно на пр. пр. № 41518/2017г. по описа на СРП) установяват, че на 26.10.2017г. в гр. София, пътното платно на ул.„Булина ливада“ в района на спирка от градския транспорт е настъпило пътно- транспортно произшествие, с участието на  лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, който реализирал удар с пресичащия пътното платно пешеходец И.Б.П.. Съдържащите се в посочените документи описания на факти и данни за механизма на настъпване на процесното ПТП не се обсъждат подробно в мотивите на настоящото решение, тъй като са обект на анализ от допуснатата специализирана съдебна автотехническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза (което е изготвено от вещо лице Х.И., със специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт) мотивира следните изводи относно правно значимите за спора факти:

Ø  Съдържанието на изготвените от органите на МВР официални удостоверителни документи сочи, че на 26.10.2017г. около 07.30 ч. в гр.София, лек автомобил „Опел Астра" с рег.№ *******, управляван от В.Л.С. ***, с посока на движение от бул. „Царица Йоанна" към ул. „Найчо Цанов" и                 в район на спирка № 2572 - на ЦГМ, този автомобил е реализирал ПТП                      с пресичащия от ляво на дясно по посока на движение на лекия автомобил пешеходец И.Б.П.. Определяне на точното място на удара в конкретния случай е невъзможно, понеже липсват обективни находки на мястото на настъпването на пътния инцидент, а в протокола за оглед е отбелязано, че по време на огледа на място не са намерени спирачни следи. Аналитичната преценка на вещото лице мотивира извод, че най- вероятното място на удара се намира на около                2 до 3 м. Вляво, считано от десния край на пътното платно на ул. „Булина ливада" в гр. София, по посоката на движение на лекия автомобил т.е.              от бул. „Царица Йоанна" към ул. „Найчо Цанов". При това, няма обективни данни, мотивиращи възможен извод, че мястото, на което е пресичала пешеходката е било обозначено за пресичане на пешеходци. Няма данни за пречки и препятствия, които биха могли да ограничат видимостта на водача на лекия автомобил и на пешеходката един към друг. Липсата на констатирани деформации и забърсвания по корпуса на автомобила, мотивира извода, че скоростта на автомобила в момента на удара е в диапазона от 8 до 10 км/ч., а липсата на спирачни следи мотивира извод, че скоростта на автомобила по време на движение и при настъпване на процесния инцидент е останала непроменена.

Ø  Преди удара, пешеходката се придвижва по пътното платно отляво надясно, спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Липсата на данни за каквито е да било деформации и забърсвания по лекия автомобил, не може да се отговори с категоричност с коя част от автомобила е осъществен контактният удар. Възможно е ударът да е нанесен с лявото странично огледало, левия калник, или с предната част на автомобила.

Ø  Според вещото лице, причинитете за настъпване на процесното произшествие са комплексни и във всеки случай са от субективен характер – определени от поведението на участващите в инцидента лица:  Първата причина за настъпването на ПТП е несвоевременното възприемане на пешеходеца като такъв и движението му на пътното платно от страна на водача на лек автомобил „Опел Астра". Независима от първата е втората причина за настъпването на инцидента –навлизане и предприемане на несъобразено с пътната обстановка внезапно пресичане на пешеходката на нерегламентирано за целта място от платното за автомобили на ул. „Булина ливада" в района на бл.№ 61.

Ø  Според преценката на вещото лице, пострадалата И.П. е имала обективна възможност да избегне удара и да предотврати настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, ако бе достатъчно бдителна и ако беше съобразила поведението си при навлизане в платното за движение на автомобили с движението на лекия автомобил и след това бе предприела пресичане на платното за движение на ул. „Булина ливада " на разположеното в близост регламентирано за целта място. Водачът на лекия автомобил също е имал възможност да предотврати удара, ако при движението си по ул. „Булина ливада" в гр. София бе намалил още скоростта, първо се бе убедил, че на платното за движение пред управлявания от него автомобил, няма преминаващи пешеходци.

В дадените пред съда показания, свидетелят В.Л.С. заявява, че е възприел лично механизма на настъпване на процесното ПТП, тъй като е участвал в него, в качеството на водач на процесния лек автомобил „Опел Астра ” с рег. № *******. Свидетелят твърди, че пропуснал група пресичащи пътното платно пешеходци, пред спрелия на автобусната спирка автобус от масовия градски транспорт, а пострадалият се намирал в лентата за насрещно движение. Сред пресичащите било и пострадалото момиче, което не преминало с останалите. Свидетелят твърди, че по- скоро възприел не обичаен шум, но не могъл да възприеме удар с пострадалата, тъй като  видимостта била естествено ограничена от ранния сутрешен час и вниманието му било съсредоточено върху преминаващите по пътното платно минувачи – свидетелят си спомня, че автомобилите били с включени фарове, а пешеходците, които предприели пресичане на пътното платно били поне десет.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника изявление и въз основа представената справка – извлечение от  масива на ИЦ при Гаранционен фонд, съдът приема за установено, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и водача на процесния лек автомобил „Опел Астра ” с рег. № ******* е била застрахована от ответното дружество.

Като доказателство по делото са приети медицински документи,  от чието съдържание се установяват специализирани медицински данни относно диагностицираното здравословно състояние на пострадалата – както след пътния инцидент, така и след проведеното медицинско лечение. Споменатите данни, представляващи медицинска информация не се обсъждат подробно, доколкото са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Б.Б. (специалност ортопедия и травматология), мотивира следните изводи относно правно значимите факти:

Ø  В резултат от настъпване на процесното ПТП, ищцата е получила счупване на дясната лакътна кост в долната и част и контузия в областта на корема. Фрактурата е била получена вследствие на внезапно нанесен удар от твърд тъп предмет, върху външната част на дясната киткова става - в случая - твърдата пътна настилка. Полученото счупване на дясната лакътна кост е довело ищцата И.П. до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а в случая до 2 месеца, а контузията в областта на корема е причинила краткотрайни болки в продължение на около 4-5 дни.

Ø  Спешна медицинска помощ и лечение на пострадалото дете са били оказани в Спешния кабинет по детска травматалогия при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. При прегледа – лекарите са констатирали, че пострадалата е била контакста и адекватна, а освен описаните по-горе травматични увреждания -  други при пострадалото дете не са били констатирани.

Ø  Фрактурата на дясната лакътна кост е била обездвижена с гипсова лонгета за срок от 25 дни , а пострадалото дете е било освободено от болницата и лечението му е продължило амбулаторно с назначен контролен преглед при личния лекар за сваляне на гипсовата имобилизация на 20.11.2017г. Получените травматични увреждания са довели на пострадалата И.Б.П. - болки и страдания за срок от 2 месеца, чиито интензитет е бил най- висок през първите 2 седмици непосредствено след злополуката и 2 седмици в началото на проведената рехабилитация на дясната киткова става. Наред с претърпените болки, в продължение на първите 30 дни от лечението, детето не е можело да си служи пълноценно с дясната ръка при обслужването си. От деня на процесното ПТП са изминали повече от две години, през които чупената лакътна кост отдавна е зараснала, а движенията на дясната киткова става са възстановени напълно.

            В дадените пред съда показания, свидетелят Б.Б.П. заявява, че има преки впечатления от възстановителния период на ищцата, тъй като била негова дъщеря и двамата се намирали в постоянен социален контакт. Според впечатленията на свидетеля, пострадалата първоначално изпитвала битови неудобства, поради невъзможността да се грижи сам за себе си. В този период свидетелят помагал на дъщеря си Понесените неимуществени вреди повлияли негативно върху психологическото състояние на ищцата, но тя сравнително бързо преодоляла тяхното влияние. Според впечатленията на свидетеля, травмата променила способностите на дъщеря му да се служи пълноценно с контузената ръка, при практикуване на екстремен спорт- алпинизъм, с какъвто детето се занимавало от шест годишна възраст. Свидетелят имал впечатления, че пострадалата вече не спортувала волейбол и хандбал, пак поради контузията с ръката.

            Приетия като доказателство препис от претенция /на стр. 33-35 от делото/, установява, че на 19.01.2018г. ищцата, действайки чрез своя представител по закон и упълномощен представител,  е предявила пред ответника по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в размер от 50 000 лева, която съдържа уведомление за настъпване на процесното ПТП, протокол за ПТП, медицински документи, сведение за застрахователна полица и посочване на банкова сметка, ***ателното обезщетение.

С прието като доказателство писмо от 16.10.2018г. /на стр. 66 от делото/ ответното застрахователно дружество е уведомило ищцата за определения размер на застрахователното обезщетение от 10 000 лева. Не се спори, че определеното застрахователно обезщетение не е било изплатено от ответника на ищцата, до момента на приключване на съдебното дирене.

            При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими.

Претенциите на ищеца се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, за ответника се поражда задължение да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, за да компенсира неимуществените вреди, които са резултат от пътно транспортно произшествие, предизвикано от виновното противоправно поведение на водач със застрахована от ответника деликтна отговорност. 

В резултат от анализа на събраните в хода на делото доказателства, съдът намира за установени всички посочени по- горе и предвидени в закона предпоставки, за възникване на задължение за ответника (в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „Опел Астра ” с рег. № *******), да изплати на ищеца застрахователно обезщетение.

Кредитирайки изцяло заключението на съдебната авто- техническа експертиза, която впрочем не бе оспорено от страните при приемането му, съдът счита, че настъпването на сравнително простия механизъм на пътния инцидент се е осъществил, като пряка и непосредствена последица от поведението на водача на участвалия в произшествието автомобил „Опел Астра ” с рег. № *******, чието нарушение се изразява в неспазване на задължението му по чл. 20, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл. 5, ал.2 от ЗДвП. Водачът на процесния автомобил е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и поради това, при избиране скоростта на движението да се съобрази с конкретните пътни условия, така че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, включително ако възникне опасност за движението.

От друга страна, за настъпване на пътния инцидент е допринесло, макар и в много по- незначителна степен неправомерното поведение на пострадалото дете, което преди настъпването на инцидента е предприело пресичане на пътното платно, на необозначено за целта място, без да положи елементарна грижа или съобразителност на собственото си поведение, с поведението на останалите участници в движението, което обективно е могло да бъде направено.

Автомобилът е бил ясно видим за пешеходеца, защото се движил с ниска скорост, а в конкретната житейска ситуация, пешеходецът е могъл да изпълни задължението си  по чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП и свързаното с него задължение по чл. 32 от ЗДвП -  да подаде на водача сигнал с ръка, което недвусмислено би дало възможност на самия водач – своевременно да узнае за намерението на пешеходеца да пресече на мястото на удара, което не е обозначено като пешеходна пътека и да пропусне пешеходеца с предимство. Тук е уместно да се отбележи, че не би следвало незаслужено да се игнорира неспазването на задължението на пешеходците по чл. 32 от ЗДвП, особено в хипотезите, когато те пресичат на необозначени за целта места, в усложнени ситуации на натоварена с пътно движение градска среда, а при това - да се приоритизира само задължението на водачите по чл.5, ал.2 от ЗДвП.

Настоящият състав на съда убедено счита, че пътната безопасност би следвало да е един желан обективен резултат от полагане на дължимата грижа, внимание и съобразителност, както от страна на водачите на МПС, така и от страна на пешеходците, а не само на едни или други участници в движението.  Инциденти като процесния, при които пресичащи на необозначени места пешеходци са ударени от маневриращи със сравнително ниска скорост автомобили, само  илюстрира липсата на дължима грижа от всеки един участник в инцидента – пешеходеца и водача. Ето защо, приносът на пешеходците не следва да бъде игнориран, дори когато е минимален.

Изводите на съдебната- автотехническа експертиза, според която известен принос за настъпването на инцидента има е пострадалия пешеходец, съдът кредитира напълно, като отчита тяхната задълбоченост, аналитичност и практическия опит на вещото лице при анализ на подобни инциденти.

Налице е пряка причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на водача на „Опел Астра ” с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника. Релевираните от ответната страна доводи, относно механизма на настъпване на процесното ПТП и противоправното поведение на ищеца, като пешеходец, взел участие в него, бяха категорично доказана от изводите на експертното заключение, поради което съдът възприема тези доводи, но при значително по- минимално съпричиняване от страна на пешеходеца, в сравнение с водача.

По преценка на настоящия съд, относно обема на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на участниците в него, съдът счита, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е в обем от около 1/6 част.

При изложените по- горе изводи, съдът намира, че разрешаването на спора по отношение на основанието на исковете е постигнато и следва да се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение, съответно за неимуществени вреди и за имуществени вреди, който следва да бъде определен след прецизен анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.

За да направи необходимите изводи за естеството и обема на вредоносните последици, които ищеца е понесъл – съдът съобрази показанията на разпитания свидетел и заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза, но кредитирайки с приоритет експертните изводи, които се основават на данните в медицинските документи.

Съдът кредитира сравнително по- резервирано показанията на свидетеля, като отчита неговата възможна заинтересованост, предвид факта, че е възходящ на пострадалата.

По претенцията за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди:

Размерът на платимото застрахователно обезщетение е определяем, като се приложи критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.  Кредитирайки събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания за ищеца са довели до болки, страдания и неудобства за сравнително кратък период от време от два месеца,  а движението на пострадалия е било ограничено, той и е имал нужда от помощ в битовото обслужване в продължение на част от целия период т.е. за около 60 дни.

При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че освен затруднения в движението, травмата е довела и до известна психологическа травма за пострадалото непълнолетно момиче. Показанията на разпитания свидетел обаче способстват за формиране на обоснован извод, че този психологически стрес бързо и успешно е бил преодолян.

След претърпените болки и страдания, в продължение на общо 2 месеца, пострадалата се е възстановила напълно и без никакви усложнения. Твърденията на свидетеля, че пострадалата не могла добре да практикува заниманията си по алпинизъм, не биха могли да бъдат кредитирани, тъй като не се подкрепят от заключението на специализираната съдебно- медицинска експертиза. От друга страна, чисто хипотетично, заниманията с екстремен спорт, според настоящия състав на съда, не биха могли да бъдат обективен критерий за степента на възстановяване на здравословното състояние на едно непълнолетно дете.

Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства със социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за периода на 2017г.), съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева.

За разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 35 000лева обаче, претенцията следва да бъде отхвърлена, поради прекомерност.

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има и социални измерения и се определя не само от максималните лимити на покритието по застраховка „Гражданска отговорност”, но и от социално- икономическите условия и жизнения стандарт в страната, към момента, в който са се проявили вредоносните последици. Механично увеличение на размера на платимите застрахователните обезщетения, при пълно абстрахиране от размерите на останалите видове доходи и социални плащания в страната, за периода от време, в който са настъпили вредите не способства за постигане на нормативно установения критерий за справедливост. На социално- икономическият критерий при определяне на обезщетението, в контекста на принципа на справедливостта е отделено специално внимание в практиката на ВКС на РБ.

Определеното обезщетение следва да бъде редуцирано на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД с 1/6 част, съответна на приноса на пострадалия при настъпването на пътния инцидент -  до крайния размер на сумата от 10 000 лева.

Следователно, предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от 10 000 лева, а за разликата над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението за сумата от 35 000 лева, като част от претенция за сумата от 50 000 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По претенцията за заплащане на мораторна лихва върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди;

Прецизният анализ на събраните доказателства мотивира извод за основателност на претенцията за изплащане на законната лихва. Началото на срока за произнасяне на застрахователя по претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение се брои от датата на упражняване на правото по чл. 380, ал.1 от КЗ, което ответникът не оспорва, че е било осъществено с молба от 19.01.2018г.  Следователно, срокът за произнасяне е изтекъл на 19.04.2018г., а от този ден ответникът е изпаднал в забава за извършване на плащането.

Фактът, че ищцата не е могла да изпълни изискването на застрахователя и да представи всички изискани от него документи, не следва да й се вменява в отговорност– този извод се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 496, ал.3 от КЗ, особено като се има предвид че е представен минималният необходим комплект от документи и че ищцата е предприела необходимите усилия за да се снабди с изисканите от застрахователя документи, но е бил обективно възпрепятствана да стори това.

На основание чл. 497 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху присъдената сума на обезщетението/10 000 лева/, за период - считано от изтичането на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя и изпадането му в забава, до деня на окончателното плащане.

По отношение на претенциите за направени съдебни разноски:

Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.                                 Тази претенция може да бъде удовлетворена само в частта по отношение на действително направените разходи, от чието заплащане ищеца не е освободена и чието извършване е доказано. Следователно, съдът приема, че направените от ищеца разноски следва да бъдат изчислявани на база от заплатените 50 лева за държавна таса и съразмерно с уважената част от иска – ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 15 лева.

Процесуалният представител на ищеца – адвокат Я.Д.Д. е легитимиран да получи на основание чл. 38 от ЗА от ответното дружество възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в размер на сумата от 830 лева.

Ответното дружество също има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК  да получи част от претендираните съдебни разноски, за които е представило списък по чл. 80 от ГПК/ на стр. 133 от делото/ и съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая, размерът на разноските за събиране на доказателства и за процесуално представителство, описани в списъка, възлиза общо на сумата от 675 лева. От тези разходи, ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 232 лева.

Понеже ищцата беше частично освободена от задължението за заплащане на държавна такса и от задължението за предварително заплащане на съдебни разноски - фактически понесените от бюджета на съда такси и съдебни разноски, следва да бъдат възложени в тежест на ответника, но съразмерно с уважената част от иска. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 870 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК*******и със седалище ***, да заплати на И.Б.П. с ЕГН **********, действаща със съгласието на родител Б.Б.П. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адвокат Я.Д. ***, на основание чл.  432, ал.1 от КЗ– сумата от 10 000 (десет хиляди) лева,  представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие телесни увреждания при ПТП от 26.10.2017г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Астра ” с рег. № *******, заедно със законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 497 от КЗ, начислена за периода, считано от 19.04.2018г. до деня на окончателното плащане,

като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер за 35 000 лева, като част от претенция за сумата от 50 000 лева.

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК*******и със седалище ***, да заплати на И.Б.П., на основание чл.  78, ал.1 от ГПК – сумата от 15 лева (петнадесет) лева,  представляващи съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.  

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК*******и със седалище *** да заплати на адвокат Я.Д. ***, сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лева, за процесуално представителство на  И.Б.П., пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА И.Б.П. да заплати на З. „Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК- сумата от 232 (двеста тридесет и два) лева за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК *******, да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК- сумата от 870 (осемстотин и седемдесет) лева за такси и съдебни разноски, които са направени от бюджета на Софийски градски съд и от чието заплащане ищцата е освободена.

 

Изпълнението на паричното задължение към И.Б.П. може да бъде изпълнено чрез плащане по банкова сметка ***: ***, открита в „Уникредит Булбанк“ АД.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                    

СЪДИЯ: