Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……...10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на единадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на
секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдия Карагьозова,
в.т.д.
№ 999/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№
30962/30.04.2019г., подадена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу решение №1397/04.04.2019г., постановено по гр.д. № 13725/2018г. на ВРС, с
което въззивникът е осъден да заплати на Х.К.П., ЕГН **********, сумата в
размер на 2294.36 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по договор № 440118031049159/08.08.2018 г., за „Каско +“, за
увреждане на лек автомобил марка и модел „Фолксваген голф 4“, с per. № *****, в
резултат на настъпило застрахователно събитие на 04.09.2018 г., в гр. Варна, на
ул. „Дрин“ № 53/55, на паркинга пред банка ДСК, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 405 от КЗ.
В жалбата са наведени оплаквания, че
решението е постановено при допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в
липса на произнасяне по възражението за изключен застрахователен риск съгласно
чл. 3.8., раздел II oт ОУ относно вредите, които са били налични към
сключването на застрахователния договор, описани в Протокол за оглед №99055067/
09.08.2018г. Наведени са доводи за допуснато нарушение на материалния закон при
определяне на размера на обезщетението, тъй като не е съобразена изричната
уговорка на страните за определянето му по експертна оценка. Поддържа се, че
избирайки даден застрахователен продукт, воден от неговата по-ниска цена,
застрахованият се е съгласил с прилагането на методиката на застрахователя,
поради което не е налице основание за определяне на обезщетение в по-висок
размер.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в
който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение по изложените в него съображения. Счита възражението за наличие за
изключен застрахователен риск по чл.3.8. от ОУ за неоснователно поради
противоречие на клаузата с чл.403, ал.4 и чл.408 от КЗ и за неподкрепено с
доказателства. Клаузата намира приложение единствено за увреждания, които са
обявени пред застрахователя при сключване на договора, но не и за всяко бъдещо
увреждане върху конкретния детайл, ако полученото преди сключване на договора
не е отстранено. Липсва идентичност между констатираното в момента на огледа
при застраховане на автомобила и увреждането, за което се претендира
обезщетение. Застрахователят е приел да застрахова вещта в състоянието, в което
е била при направения опис и е поел риска именно при тези условия.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Пред ВРС е бил
предявен иск с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ, изменен посредством
увеличаване размера на иска с протоколно определение от 27.03.2019г., от Х.К.П.,
ЕГН **********, срещу „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ********* за осъждане на ответника да заплати сумата
от 2297.36 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак -
боядисване, предна броня - боядисване, лайсна предна броня цяла – боядисване,
калник преден десен - боядисване, предна врата дясна - боядисване, задна врата
дясна - боядисване, калник заден десен - боядисване, капак резервоар -
боядисване, броня задна - боядисване, врата багажник - боядисване, калник заден
ляв - боядисване, задна врата лява - боядисване, предна врата лява -
боядисване, калник преден ляв - боядисване, капачка странично огледало ляво и
капачка странично огледало дясно – боядисване, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие на 04.09.2018 г., в гр. Варна, на ул. Дрин №
53/55, на паркинга пред банка ДСК, по договор № 440118031049159/08.08.2018 г.,
за „Каско +", на л.а. марка Фолксваген голф 4, с per. № *****, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 12.09.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба
ищцата твърди, че между
страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско+“,
обективиран в застрахователна
полица №
440118031049159/08.08.2018г. за л.а. „Фолксваген
Голф", per. № *****. На 04.09.2018 г., в гр. Варна, на ул. Дрин № 53/55, на
паркинга пред банка ДСК, отивайки до автомобила си установила, че същият е
увреден от неизвестно лице. За събитието уведомила Първо РУ на МВР, за което
било издадено Удостоверение с per. № 433000-15319. и застрахователя, като
същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис
- заключение по щета № 44010311807267/05.09.2018 г. В описа, като увредени
детайли били описани: преден капак, предна броня, лайсна предна броня цяла, калник
преден десен, предна врата дясна, задна врата дясна, калник заден десен, капак
резервоар, броня задна, врата багажник, калник заден ляв, задна врата лява,
предна врата лява, калник преден ляв, капачка странично огледало ляво и капачка
странично огледало дясно. Изплатено й е обезщетение в размер на 410.47 лева,
след приспадане от общия определен от застрахователя размер - 670.84 лв. на
неплатените вноски от застрахователната премия в общ размер на 260.37 лв. Заплатеното от
застрахователя обезщетение не репарира в пълна степен причинените вреди, поради
което се претендира заплащане на разликата до дължимия размер на
застрахователното обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е изразено становище за
неоснователност на иска. Процесната застрахователна полица е сключена при
условията на „Експертна оценка" на застрахователя, която клауза дава право
на застрахования собственик, при нанесени частични щети по застрахования
автомобил, да получи обезщетение при условията на т. 3.3, раздел II от ОУ.
Процесният лек автомобил е бил предоставен за оглед от застрахователя, за който
бил съставен Протокол за оглед № 99055067/09.08.2018 г. При огледа, като
увредени детайли били описани: 1/ предна броня с деформация - степен; 2/ преден
ляв калник- за боядисване; 3/ задна броня - за боядисване; 4/ заден десен
калник - за боядисване; 5/ задна дясна врата - за боядисване. По отношение на
тези детайли е налице изключен риск по смисъла на т. 3.8, раздел II от ОУ, тъй
като са били увредени към момента на сключване на застрахователния договор. За
всички останали детайли е определено и заплатено обезщетение в размер на 670,84
лв., съгласно условията на процесната полица, като е удържана неплатената
застрахователна премия в размер на 260,37 лв.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на
така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявеният иск е с правно
основание чл.405, ал.1 от КЗ, като предвидената в тази норма отговорност на
застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически
състав, който включва следните елементи: наличие на валидно учредено
застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие;
наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение,
възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията,
поети от въззиваемия в качеството му на застрахован за заплащане на дължимата
застрахователна премия; уведомяване на застрахователя за настъпило
застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото
установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно
цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования. Съгласно
процесуалното правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът - въззиваема страна в настоящото производство,
следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите от
визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си
претенция. Ответникът - сега въззивник, от своя страна, носи тежестта за
доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.
В разглеждания случай между страните е сключен договор за застраховка,
обективиран в застрахователна полица № 440118031049159 от 08.08.2018г., по силата на която
ищецът е застраховал по застраховка „Каско”, със застрахователна сума от 4519 лева
за периода 16.08.2018г. – 15.08.2019г. собственото си МПС марка „Фолксваген
Голф", per. № *****.
Сключването на
процесния договор при изготвените от застрахователя и представени по делото
Общи условия не е оспорено от ищеца, поради което следва да се приеме, че
същите са станали част от договорното съдържание и са обвързващи за
страните. Съгласно чл. 3.10., раздел II
от ОУ при сключване на застрахователния договор застрахованият задължително
предоставя автомобила за оглед, като установените по време на огледа увредени
детайли и липси на части са „невъзстановими щети“, които не подлежат на
обезщетяване по условията на договора; отстраняването на щетите се удостоверява
с нов оглед е заснемане на МПС от застрахователя. Смисълът на
цитираната клауза е да регламентира хипотезите, при които въобще няма да е
налице настъпило застрахователно събитие, т.е. същата има за цел да определи
пределите на застрахователното покритие. Дефинирането на предмета на договора
не противоречи
на императивна правна норма, за което от ищцовата страна са наведени единствено
бланкетни възражения. Същите са необосновани, тъй като се
изразяват в общо позоваване на противоречието със законовите норми на КЗ, без
конкретизация на нарушените императивни правни норми или осъществените
фактическите състави на недействителност, които ищецът счита, че опорочават
клаузата. При преценката дали е налице ощетяване на икономически по-слабата страна
следва да бъде съобразено, че застрахователното покритие има съответна цена на
пазара на застрахователни услуги, до която застрахованият е преценил, че може
да понесе съответния разход за заплащането й, съобразявайки интереса си.
Изборът на определен застрахователен продукт и предвиденото в него съотношение
между обем покрити рискове и премия, е въпрос на суверенна преценка на
застрахования, поради което оспорването само на отделни договорни клаузи не
може да бъде изолирано от цялото договорно съдържание.
При тълкуване
съдържанието на клаузата на чл. 3.10., раздел II от ОУ съдът приема, че
изключен застрахователен риск е не само констатираното към момента на огледа
конкретно увреждане, а всяка последвала щета по увредения детайл. Съдържанието
на клаузата е ясно и не следва да се тълкува стеснително. В този смисъл
неоснователно се явява възражението на въззиваемия, че клаузата намира
приложение само за констатирани при огледа конкретни увреждания, а не и за
бъдещи щети върху същия детайл, още повече, че отстраняването на увреждания от
вида на процесните, изразяващи се в нарушаване на лаковото покритие или боя,
предполага пребоядисване на целия детайл, а не само увредения участък.
От представения
пред въззивната инстанция Протокол за оглед № 99055067/09.08.2018 г., допуснат
за приемане на основание 266, ал.3 от ГПК, се установява, че към момента на
сключване на застрахователния договор са били увредени следните детайли: 1/
предна броня с деформация - степен; 2/ преден ляв калник- за боядисване; 3/
задна броня - за боядисване; 4/ заден десен калник - за боядисване; 5/ задна
дясна врата - за боядисване. По делото не се твърди и установява тези детайли
да са били отремонтирани от ищеца и документирани от застрахователя към момента
на настъпване на застрахователното събитие, каквито са изискванията на ОУ. По
изложените съображения по отношение на тези детайли е налице изключен риск, тъй
като са били увредени към момента на сключване на застрахователния договор.
За всички останали
детайли е определено и заплатено обезщетение в размер на 670,84 лв., като е
удържана неплатената застрахователна премия в размер на 260,37 лв. Видно от съдържащата се в
процесната полица клауза „Допълнителни договорености“, договорът е сключен изрично
при условията на „Експертна оценка“ на застрахователя. Параметрите, при които е
сключен процесният застрахователен договор, дават право на ищеца като
застрахован собственик при нанесени частични щети да получи обезщетение
единствено при условията на експертна оценка, т.е. съгласно действащата
Методика на застрахователя. Видно от заключението на САТЕ изплатеното
застрахователно обезщетение е правилно определено съгласно методиката на
застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие. Следователно
определеното обезщетение по полица № 440118031049159/08.08.2018 г. в размер на
670,84 лв. се явява реално дължимото и съответства на условията, при които е
сключен процесният договор.
Налага се извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.405 от КЗ за присъждане
допълнително на сумата от 2297.36 лв., поради което първоинстанционното
решение, с което същият е уважен, следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което искът бъде отхвърлен.
С оглед изхода от
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззивната страна следва да
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 887.89 лева, от
които 380 лева за първа инстанция и 507.89 лева за въззивна инстанция.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №1397/04.04.2019г., постановено по гр.д. № 13725/ 2018г.
на ВРС и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Г. Бенковски“3, иск с правно основание чл. 405 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 2294.36
лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по договор за застраховка, обективиран в полица „Каско
+“ № 440118031049159/08.08.2018 г., за увреждане на лек автомобил „Фолксваген
голф 4“, с per. № *****, в резултат на настъпило застрахователно събитие на
04.09.2018 г., в гр. Варна, на ул. „Дрин“ № 53/55, на паркинга пред банка ДСК,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.09.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Х.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г. Бенковски“3, сумата 887.89 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски, от които 380 лева за първа инстанция и 507.89 лева за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280,
ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.