Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София 10.01.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 ти състав,
в публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12309/2017 г. по описа на СГС , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.
2,ал.1,т.1 и т.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди в ИМ, че на 20.10.2004
г. й е било образувано ДП за престъпление
по чл. 212 НК и след проведени следствени
действия повече от 3г. на 04.10.2007 г. й е повдигнато обвинение за престъпление по чл.212, ал.4,
пр.1 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.3 вр.с ал.1, вр.с чл.18, ал.1, пр.2 НК. Към
датата на обвинението й е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“ и било
образувано НОХД №5861/2008 г.по описа на СРС НО 112 с/в. Поради противоречия в ОА и допуснати нарушения по ДП
председателят на 112 с/в е прекратил и върнал делото на СРП за отстраняването
им. С нов обвинителен акт е образувано НОХД 650/2009г. по описа на СРС
112-състав. Поради здравословни причини
ищцата - подсъдима не е могла да се яви в съдебно заседание на
19.06.2009 г., поради което съдът е
изменил мярката за неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“,
изпълнена от 15.09.2009 г. до 12.10.2009 г. С повторно определение от
11.12.2009 г. СРС отново е прекратил делото и го върнал на досъдебна фаза за отстраняване
на новооткрити процесуални нарушения.На 14.01.2010 г.
е образувано ново дело по описа на 112-с/в и след три проведени с.з. на
28.02.2011г. е постановена присъда, с която всички подсъдими лица са били
признати за невиновни по повдигнатото обвинение. СГС по протест е отменил
постановената присъда и върнал делото за ново разглеждане в СРС. С разпореждане
от 28.05.2012 г. е образувано ново дело по описа на 23 с/в НО, като съдът
прекратява същото и го връща на СРП за отстраняване на допуснатите нарушения. С
постановление на СРП от 22.10.2012г. наказателното производство е било прекратено
поради изтекла абсолютна давност по чл. 81,
ал.3, вр. с чл. 80, ал.4 НК.Ищцата е претърпяла морални вреди, голямо унижение
и злепоставяне в обществото, както и влошено физическо и психическо
здравословно състояние. В продължение на 5 г. тя и семейството са й живели в
страх за осъждане и раздяла с близките. Претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на исковата сума, ведно със законната лихва от дата на
прекратяване на разследването /22.10.12г./
и направените по делото разноски.
Ответникът в писмен отговор в срока по чл.131 ГПК
оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че няма доказателства,
установяващи действително търпени вреди в резултат от обвинението.Липсват данни
държавното обвинение да е разпространило официална информация за обвиняемата.Липсват
данни за здравословното състояние на
ищцата преди, по време на и след прекратяване на увреждането. На ищцата е била
наложена най-леката мярка за неотклонение, което не е довело до затруднения в
обичайното й ежедневие. Мярката за неотклонение е била заменена с друга
по-тежка „задържане под стража“ единствено заради процесуалното й поведение. Сочи
изтекла погасителна давност за лихвата, която следва да бъде дължима от 27.09.2014
г. Възразява срещу присъждане на
разноски тъй като по делото не са приложени доказателства като договор за
правна помощ, адвокатско пълномощно.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Безпорна е дългата
продължителност на наказателното производство, многократно прекратявано и
връщано на П. поради допуснати нарушения. За първи път обвинителен акт срещу
подсъдимата е внесен в СРС през м. декември
2007г.и образувано НОХД №5861/2008 г.
112 с/в, прекратено и върнато на СРП
за отстраняване на допуснати нарушения. През 2009г. е внесен нов обвинителен
акт в СРС и образувано второ НОХД №650/2009г. 112 с/в. На ищцата е
била наложена най-леката мярка за неотклонение, която не е довела до съществено
затруднение в изпълнение на ежедневните задължения и дейности. Поради
неизпълнение с оглед процесуалното поведение на ищцата мярката за неотклонение е
била изменена в „задържане под стража“, което е изпълнено в затвора в гр.Сливен от
15.09.2009г. до 12.10.2009г. НОХД 650/2009г. е било прекратено и върнато за
отстраняване на новооткрити процесуални нарушения. На 14.01.2010г. е било
образувано трето НОХД 10/2010г., с
проведени три съдебни заседания и завършило с оправдателна присъда. Срещу
постановената присъда е бил подаден протест от СРП и въззивната инстанция отменя
оправдателната присъда и връща делото за ново разглеждане на друг състав на
СРС. На 28.05.2012 г. е било образувано отново четвърто НОХД № 4044/2012 г.23 с/в, който в с.з. на 15.10.2012 г. отново прекратява делото и го връща на СРП.
От приложеното постановление
от 22.10.2012 г. на СРП по ДП №56/2004 г. по описа на ССлС, пр.пр.№ НСН 709/2008г.
/15501/2004г./ по описа на СРП е видно, че процесуалното основание за
прекратяване на воденото срещу ищцата наказателно производство се явява
изтеклата абсолютна погасителна давност.
Свидетелят А. - съпруг на ищцата, посочва,
че жена му е била арестувана и закарана в Софийски централен затвор, а на
следващия ден е била преместена в затвора в гр. Сливен, където е била най-малко
30 дни. Твърди, че случилото се е повлияло много тежко на съпругата му и тя е
преживяла силен стрес, станала е нервна, напрегната, не може да спи и е
започнала да взема лекарства за нерви и кръвно налягане. Тежко са преживели
случилото се и двете им момчета.Твърди, че не му е било известно срещу
съпругата му да е имало наказателно дело и да е била подсъдима. СвидетелятС.-
брат на ищцата, твърди, че сестра му е била задържана в затвора в гр. Сливен за
около един месец. След задържането била
променена, споделяла, че не може да спи, постоянно реве, пие хапчета и е
започнала да вдига кръвно налягане.
По делото не е представена медицинска
документация или други доказателства, имащи отношение към характера на
претърпените неимуществени вреди.
Предвид
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 2 ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите
причинени на гражданите от органите на дознанието, следствието, П. и съда при
посочените в нормата условия. Исковете по чл. 2 ЗОДОВ се
предявят срещу П. на Р.Б., която е единно и централизирано юридическо лице (чл.
7 ЗОДОВ). Ето защо съдът намира иска за предявен срещу надлежна страна и допустим.
В тежест на ищцата е провеждане на главно и пълно доказване наличието
на твърдяните предпоставки на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т.2 ЗОДОВ, посочени в ИМ – задържане под стража, включително
като мярка за неотклонение, когато тя бъде отменена (чл.2, ал., т.1) и
нарушаване на правата,защитени от чл.5, §2 – 4 на КЗПЧ (т.2). В нейна тежест
е доказване неимуществените
вреди,претърпени от повдигнатото обвинение.
Безпорно е установено, че
срещу ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.4,
пр.1 вр.с ал.1 вр. с чл.20 ал.3вр. с ал.1вр с чл.18 ал.1, пр.2 НК и
наказателното производство многократно е било прекратявано и връщано на СРП за
отстраняване на процесуални нарушения и
е постановена оправдателна присъда.По протест от СРП присъдата е отменена и делото върнато на СРС за нов
състав. При новото разглеждане, делото отново е прекратено и върнато на
СРП. С издаденото на 22.10.2012г. постановление от СРП наказателното
производство срещу ищцата е прекратено поради изтекла абсолютна давност по 81, ал.3, вр. с чл.80,
ал.1, т.4 НК. Признава се факта, че това постановление е връчено на
ищцата на 06.11.2012 г. не е обжалвано и не е правила искане за продължаване
следствените действия и приключване на делото с присъда.
Спорни между страните
са въпросите за: вида и характера на твърдените неимуществени вреди, наличието на
причинната връзка между тях, законността на действията на СРП и размера на
обезщетението.
В Р-е № 480/23.04.2013 г., по гр.85/2012 г. ВКС, ГК, IV Г.О. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права и интереси, защитени от правото.Вредите се изразяват в нравствени, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнената
чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице. Нормално е, да се приеме, че по време на цялото наказателно производство обвиненото лице, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от
формалните, външни доказателства.
За установяване на преживените
от ищцата негативни емоции съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели преценени по реда на чл. 172 ГПК , като
възприема показанията им в частта, в която изнасят данни за факти, базиращи се
на непосредствените им впечатления и не противоречат на останалите, приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички доказателства.
Показанията на свидетелите –единия съпруг и другия брат на ищцата, показват връзка
между воденото срещу нея наказателно дело и психическото й състояние, но не доказват
дълбочината и насоката която то се е проявило. Конкретно са посочени само
факти, че ищцата е станала нервна, стресирана, не е можела да спи и е започнала
да приема медикаменти против високо кръвно наляга.
Безспорно е, че престъплението,
за което ищцата е привлечена като обвиняем е тежко и би могло да се отрази на
степента и тежестта на претърпените от нея негативни емоции, тъй като се
създава възможност да бъде лишена от свобода за продължителен период от време.
Безпорно е, че по това
наказателно производство няма влязла в сила оправдателна присъда, по силата на
която ищцата е призната за невиновна, няма влязъл в сила съдебен акт по силата
на който наказателното производство да е
прекратено поради това че деянието не е извършено от нея или такъв
по силата на който да е признато, че извършеното деяние не е престъпление. Основание за
възникване на отговорност на
държавата за вреди от незаконно обвинение поддържано срещу ищцата в
случаите, когато давността е изтекла е налице само когато наказателното производство е образувано след
изтичане определения в закона срок, а случая не е такъв.Когато давността е настъпила в хода на вече
образувано наказателно производство и подсъдимият
е направил искане по реда на чл. 21,ал.2 във вр. с чл.21,т.2 и 3 НПК и
чл.288,ал.2 НПК то да продължи и лицето бъде признато за невиновно или
прокурорът го прекрати за това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление
тогава ще е налице основание за търсене
отговорност. В случая обаче, ищцата не е направила такова искане. Ето защо
съдът приема, че за периода от образуването на ДП през 2004 г. до прекратяването на НП – Постановление от
22.10.2012 г. връчено на 06.11.2012 г. действията на П. са били в рамките и въз
основа правомощията й предвидени в закона.Наред с това по делото няма данни да
са нарушени правата на ищцата от воденото срещу нея наказателно
производство.Относно разумната продължителност на производството, съдът отчете
неговата сложност, поведението на органите и поведението на ищцата.
Поради изложеното съдът намира
предявеният иск за неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло ведно със
законните последици.
По изложените съображения съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от А.Б.А. с ЕГН: **********,***, офис 4 против П. НА Р.Б. иск по
чл.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОДОВ за сумата 50 000 лв. представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди, причинени
от несъставомерното обвинение и наложената й мярка за
неотклонение“задържане под стража“ в хода на пр.пр. № НСН 709/08 г.(15501/04г)
по описа на СРП като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: