Р Е Ш Е Н И Е
№ 19/16.01.2020
г. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Перник ІII-ти състав
В публичното заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
секретаря
Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско
дело № 563 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 894 от 30.05.2019 г., постановено по гр.д. № 599, по описа Районен съд Перник за 2019
г. е осъдил „Мини открит въгледобив” ЕАД – гр. Перник, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски”, № 1, да заплати на В.Г.П.-Т., с ЕГН: **********
и В.Ю.Т., с ЕГН: ********** и двете ищци с постоянен адрес:***, както
следва: на В.Г.П.-Т. сума в размер на 28680 лв. неимуществени вреди и сумата от 192.08 лв. имуществени
вреди за разходи за погребение и на В.Ю.Т. сума в размер на 20680 лв., неимуществени вреди, които вреди са в следствие от
смъртта на техния наследодател Ю.Е.Т. в резултат на трудова злополука, станала
на ***, ведно със законната лихва от деня на злополуката – *** до окончателното
изплащане на сумите, като за разликата до пълния предявен размер от
100000 лв. неимуществени вреди и 480.20 лв. за имуществени вреди, за първата
ищца и 70000 лв. неимуществени вреди за втората ищца отхвърлил исковете, като
неоснователни и недоказани.
Осъдил „Мини открит въгледобив” ЕАД да
заплати по сметка на Районен съд Перник, сумата 2291.08 лева, представляваща
дължима държавна такса и разноски за вещо лице, заедно със законната лихва
върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
Осъдил В.Г.П.-Т.
и В.Ю.Т. да заплатят на „Мини открит въгледобив” ЕАД сумата от 300.00 лв.,
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковите
претенции.
Осъдил „Мини открит въгледобив” ЕАД да
заплати на адв. Е.Л., процесуален представител на ищците адв. разноски в размер
2016.56 лв. спрямо изхода на спора.
Недоволни от така
постановеното решение останали ищците В.Г.П.-Т.
и В.Ю.Т.
и ответникът „Мини открит въгледобив” ЕАД, които обжалват същото.
С въззивната жалба В.Г.П.-Т. и В.Ю.Т., обжалват решението в
частта, в която предявените искови претенции срещу „Мини открит
въгледобив” ЕАД за присъждане на неимуществени вреди в резултат смъртта на техния наследодател Ю.Е.Т. в резултат на трудова
злополука са отхвърлена до пълния им размер, в частта, в
която РС е определил намаляване на отговорността на ответника и е уважил
възражението му по чл. 201 ал. 2 от КТ, както и в частта с която е уважил
възражението на ответника за намаляване на отговорността му с размера на
платено застрахователно обезщетение. В жалбата се поддържа, че
решението в частта, в която се обжалва е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необосновано. Твърди се, че решението е
постановено при неизяснен механизъм на злополуката, като
Районният съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните по
делото доказателства, като е подходил спрямо доказателствения материал
избирателно. Заявява се в жалбата, че обжалваното
решение, в частта с която присъдените вреди са намалени с полученото от ищците
застрахователно обезщетение е постановено при непълно доказване от страна на
ответника.
Срещу посоченото Решение в срок е постъпила и въззивна
жалба от „Мини
открит въгледобив” ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Т., в
частта на същото, с която
претенциите на ищците са уважени при приет процент на съпричиняване 60 %, както
и в частта за разноските. В жалбата се поддържа, че с
оглед събраните по делото доказателства процента на съпричиняване следва да
бъде 90 %. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да присъди размер на обезщетение за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 201 ал. 2 от КТ
и при 90 % съпричиняване.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Мини
открит въгледобив” ЕАД е постъпил отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения е изразено становище за нейната
неоснователност.
В законоустановения срок В.Г.П.-Т. и В.Ю.Т. са подали отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения
изразява становище за нейната неоснователност и оставянето и без уважение.
Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на
обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по
делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:
Жалбите са подадени в законоустановения
срок от легитимирани лица – страни в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същите са
процесуално допустими.
Пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на исканата съдебна защита.
За да се произнесе относно
правилността и законосъобразността на обжалваното решение, Окръжният съд
съобрази следното:
Първоинстанционното
производство по гр.д. № 599 по описа на Районен съд Перник за 2019
г. е образувано по предявени от В.Г.П.-Т.
и В.Ю.Т. искове, срещу „Мини открит въгледобив” ЕАД като ищците, са поискали да бъде осъдено ответното
дружество да им заплати на основание чл. 200, ал. 1
от КТ сумата в размер на 100000 лв.
неимуществени вреди за първата ищца и в размер на 70000 лв. неимуществени вреди
за втората ищца, както и ответника да заплати на първата ищца сумата от 480.20
лв. имуществени вреди представляващи разходи за погребение, които вреди са в
следствие от смъртта на техния наследодател Ю.Е.Т. в резултат на трудова
злополука, станала на ***, ведно със законната лихва от деня на злополуката – ***
до окончателното изплащане на сумите, както и направени по делото
разноски.
Въззивният съд, като
прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От събраните в хода на процеса
доказателства се установява, че наследодателя на ищците и ответното дружество
са били в трудови правоотношения, въз основа на сключен трудов договор. На *** Ю.Т. бил на работа дневна смяна заедно с
колегите си В.И.Л., И.Д.Н. и И.Д.Т.. Около 7,30 сутринта след проведен
инструктаж от П.Н.И. – ***, четиримата отишли на 6-ти коловоз за да разтоварят
седлови вагони пълни с въглища от рудник „Република“. Свидетеля В.Л., в
качеството си на бригадир разпределил работата, като самия той отишъл откъм
стената, Ю.Т. останал откъм площадка на първи вагон, а И.Н. и И.Т. отишли на
втори вагон. Механизмът за отваряне на вагона, който се отварял с въздух под
налягане бил откъм страната на Ю.. Свидетеля Л., разкачил куките, които се
слагат на капака да не се отвори по време на движение и казал на Т., ако е
разкачил и той, може да се предприеме отварянето на вагона. Механизмът за
отваряне се задействал чрез кран, който имал три положения – отворено,
затворено и средно положение. Този кран се намирал на самия вагон, по
средата. Вагона бил разделен на две. От
една страна имало два капака, като и двата се отваряли. След като Т. поставил
крана в положение „отворено“, долния край на вагона се отворил на около 60 см.
от вагона и през този отвор започнали да падат въглищата. На пода имало скари,
в които се изсипват въглищата. Ако във вагона останели въглища, неизпаднали при
изсипването ги разтоварвали на ръка с ръчни инструменти. От към страната на Л. скарите
били по-широки и въглищата изпаднали. Свидетеля бил вече на втория капак като
между него и Т. имало материал и той не го виждал. Внезапно свидетеля усетил,
че от дясната му страна капака започнал да се затваря. Л. клекнал ниско под
капака и извикал „Ю., пази се, вагона се затваря, клякай долу ниско, капака се
притваря“. Не чул отговор от негова страна и се показвал отстрани като видял,
че Ю.Т. е прав. Изтичал веднага, качил се на площадката и директно отишъл при
крана, който бил в положение „затворен“. Тъй като капакът притиснал Ю.Т. към вагона,
Л. веднага сложил крана в положение „отворен“, при което капака освободил
тялото на Т. и той се свлякъл на земята. Свидетеля веднага викнал колегите, за
помощ донесъл вода да го намокри. Не след дълго наследодателя на ищците
починал, което било констатирано при идването на медицинския екип от ЦСМП Перник.
В последствие е установено, че в резултат на
притискането към вагона, Т. получил телесни повреди от механичен фактор -
механична травма на торса, която е резултат от силен и широк натиск от тежък
твърд тъп предмет в областта на гърдите, корема и поясната област. Причината за
смъртта е установена с аутопсия - остра кръвозагуба, разкъсвания на аортата,
черния дроб и десния бъбрек, както и счупвания на ребра в дясно. Констатирани
са датата и часа на смъртта – ***, 08:00 ч. Приблизителният период от време
между началото на патологичния процес и смъртта е 5 минути.
Между страните не се спори относно
наличието на трудово правоотношение, както и факта на настъпване на трудова
злополука по време на съществуване на правоотношението. С Разпореждане № *** на НОИ-ТП-Перник е прието, че се касае за
трудова злополука. Установяването на трудовата злополука и професионалната
болест става по реда на специални, административни по своя характер
производства по чл.
57 – 63 КСО. След влизане в сила на КСО на 01.01.2000 г., трудовата злополука може
да се установява само по административен ред, от изключителна компетентност е
на съответните административни органи, не може да бъде установявана в исковото
производство по чл.
200 КТ и гражданският съд е длъжен да зачете издадения индивидуален
административен акт. Според чл.
17, ал. 2 ГПК, съдът, който разглежда гражданскоправния спор, се произнася
инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали
те подлежат на съдебен контрол. Съдът обаче, не може да се произнася инцидентно
по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му.
Административните актове за установяване на професионални рискове - трудова
злополука и професионална болест, се издават при участието на страните по
трудовото правоотношение в съответните административни производства. В
настоящия казус, страните по настоящото гражданско дело са били участници в
административното производство, поради което не следва да се извършва контрол
за законосъобразност на акта за трудова злополука относно това доколко такава
действително е настъпила.
В настоящия случай
безспорно се установи, че в резултат на злополуката, ищецът е претърпял телесни
увреждания, довели до летален изход, поради което настоящият състав на съда
намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на имуществената
отговорност на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука.
Безспорно е и че
ищците В.Г.П.-Т. и В.Ю.Т. са законни наследници на починалия Ю.Е.Т. и са от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
Размерът на
обезщетението следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост и съдебната практика при аналогични случаи, като
същевременно се съобразят конкретните и относими обстоятелства досежно
действителните болки и страдания на ищците. От събраните гласни доказателства
се установи, че съпрузите са имали дългогодишен семеен живот, живели са
съвместно с детето си в едно семейно жилище, бащата се е гордеел със своето
дете. Ищцата В.Г.П.-Т. е загубила своя партньор в живота, моралната и
материалната подкрепа на най-близкия си човек. Установено е, че същата към
страда от *** и ***, като заболяванията са установени след преживян остър
психоемоционален стрес – внезапната смърт на съпруга й при трудова злополука,
станала на *** Установено, е, че и към момента на изготвяне на приетата и
неоспорена пред Районният съд СМЕ В.Т. е на медикаментозно лечение, като
тежестта на заболяването, продължителността и честотата на депресивните епизоди
варират в широки граници и това налага системно и продължително наблюдение и
лечение. С оглед характера на претърпените неимуществени вреди, които ищцата В.Г.П.-Т.
е претърпяла, търпи и ще търпи и в бъдеще предвид необратимостта на загубата,
съдът счита, че същите следва да бъдат репарирани с обезщетение в размера,
които претендира В.Т., а именно сумата от 100000 лв.
Безспорно е, че
вреди от смъртта на Ю.Е.Т. е претърпяла и неговата дъщеря В.Ю.Т.. Отношенията
между бащата и дъщеря му също са се характеризирали с привързаност, уважение и
любов, като дъщерята е разчитала на подкрепата на баща си. Несъмнено В.Т. е
претърпяла силни душевни болки и страдания от внезапната загуба на своя
родител. Смъртта на баща й е настъпила в момент от живота й когато е следвало
да се дипломира и да заживее свой живот, но след смъртта му, тя е останала при
майка си за да се грижи за нея, с оглед влошеното й здравословно състояние.
Предвид изложеното съдът намира, че обезщетение в размер на 70000 лв. е
адекватно на претърпените от В.Ю.Т. неимуществени вреди.
С писмения отговор
по така предявените искове от страна на работодателя, е направено и поддържано
и в настоящото въззивно производство главното възражение за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия работник по смисъла на чл.
201, ал. 2 КТ, като същият допринесъл за трудовата злополука поради
проявена груба небрежност, неспазвайки правилата за безопасност, при което
същият е пренебрегнал основни правила за безопасна работа. Въз основа на това
възражение и на основание чл.
201, ал. 2 КТ се иска намаляване отговорността на работодателя с 90 %. По
юридическото си съдържание грубата небрежност по чл.
201, ал. 2 КТ съответства на самонадеяността по терминологията на наказателното
право, при което този, който действа с груба небрежност, е предвиждал
настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той
няма да настъпи или, че ще успее да предотврати неговото настъпване.
Съобразно
задължителната съдебна практика при трудовата злополука обезщетението може да
се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал
груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата
грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването
вследствие на причинени груба небрежност (но не и обикновена такава) като
юридически факт, който има значение за отговорността на работодателя, следва да
бъде установена в производството при условията на пълно и главно доказване от
страна на работодателя, който е релевирал възраженията, за което му е указана
доказателствената тежест и за същите факти не се съдържат задължителни
констатации в протокола или разпореждането, част от досието по трудовата
злополука с пострадало лице – наследодателя на ищците.
Предвид
доказателствата по делото относно настъпване на злополуката, настоящият състав намира,
че не се установява по категоричен и несъмнен начин ищецът да е проявил груба
небрежност. Всички осъществени от пострадалия действия са били обичайно
извършваните такива при разтоварване на вагони. По делото не се установи, а и
липсват такива твърдения, наследодателя на ищците да е въздействал по някакъв
начин на крана отварящ и затварящ капаците на вагона след като ги е отворил за
разтоварване. Действително след като са започнали разтоварните дейности Ю.Т. се
е намирал между вагона и капака и това е сторил в нарушение на разписаното в т. 9 от
Инструкция за безопасна работа при разтоварване на ж.п. вагони тип „седлови“ и
тип „гондола“ с подови клапи на приемни ями и чл. 18,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 16.12.1997 г. за общи правила за управление
на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите
в мините. Последното е видно от Протокол № 6 от
26.03.2018 г. на НОИ-ТП-Перник. Както
вече се посочи, преценката за съпричиняване изисква да е установено конкретно
поведение на работника и то такова, което да бъде определено като пренебрегващо
основни технологични правила и правила за безопасност и което да не съответства
на дължимата грижа, каквото и най-небрежният би положил в подобна ситуация. В
случая, дори и да се приеме, че Т. е нарушил правилата за безопасност на труда,
то това не води до автоматичен извод за наличие на проявена от негова страна
груба небрежност. За да е налице груба небрежност следва пострадалият да е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е
надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Това не се
установява по делото. От показанията на свидетеля В.Л. – бригадир на
пострадалия Ю. Т., се установява, че до деня на злополуката начина за
разтоварване на вагона е бил при всички смени, работниците да влизат между
вагона и капака, защото така се разтоварва по лесно. Заявил е, че предвид
инструктажа за безопасност не е следвало така да разтоварват, но тъй като са
работници на норма всеки гледал по-бързо да разтовари и постъпвали по този начин. Тези негови показания не са опровергани от ответното
дружество по никакъв начин.
Следователно установено е, че в
ответното дружество е имало установена практика за разтоваране на вагоните като
работниците влизат между капака и вагона, като няма данни работодателят да се е
противопоставил на това. След като работодателят е допуснал практика,
нарушаваща правилата за безопасна работа, то при настъпила трудова злополука не
може да се приеме наличие на груба небрежност и да се приложи чл.
201, ал. 2 КТ, защото работниците и служителите действат в интерес на
работата. В същия смисъл е и приетото в Решение № 157 от 24.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 6210/2013 г. и в Решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
298/2009 г. В този смисъл съдът счита, че не е налице
хипотезата на чл.
201 от КТ и приемайки противното, районния съд е направил незаконосъобразен
и необоснован извод, който не може да бъде споделен от настоящата инстанция. В
тази връзка оплакванията в жалбата на ищците в първоинстанционното производство
за липса на предпоставки за приложение на чл. 201
от КТ се явяват основателни.
Съгласно трайно
установената съдебна практика и законодателната уредба в чл.
200, ал. 4 КТ, от дължимото обезщетение се приспадат всички плащания и
получени суми по застраховка, поддържана от работодателя в полза на работника.
Установи се, че застрахователни обезщетения са изплатени на ищците В.Г.П.-Т. и В.Ю.Т.,
поради което присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали
с получената сума. Настоящият състав на въззивния съд не приема за основателно
възражението на процесуалния представител на ищците в първоинстанционното
производство, че не доказано, че сумите получени от нейните доверителки са въз
основа на застрахователно обезщетение по сключен договор за задължително застраховане
на работници за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя.
Видно от Удостоверение, изх. № 16-229 от 20.02.2019 г., ОЗК
„Застраховане“", е изплатило на В.Г.П.-Т. и В.Ю.Т. общо 38640 лв., т.е. по
19320
лв. за всяка от тях. Този документ не е оспорен от В. и В. Т., като същите не
са отрекли да са получавали сумите посочени в удостоверението.
В предвид на това,
от дължимото обезщетение на В.Г.П.-Т. в размер на 100000 лв., се приспадне
полученото застрахователно обезщетение от 19320 лв., като дължимото обезщетение
за В.Г.П.-Т. възлиза на 80680 лв., а за В.Ю.Т.
възлиза на (70000 лв. – 19320 лв.) 50680 лв. Върху присъдените обезщетения се
дължи и законна лихва, считано от датата на злополуката, а именно от ***
По изложените съображения, въззивният съд приема, че
обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени исковете за сумите над 28680 лв.
до 80680 лв. и над 20680 лв., до 50680 лв. неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от *** до окончателното
изплащане на сумата, е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което да бъде уважени исковете до размерите посочени
по-горе. В останала част, над посочените размери, исковете за
неимуществени вреди са правилно отхвърлени, поради което и обжалваното Решение
в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на
претендираните от В.Г.П.-Т. имуществени вреди на основание чл. 200, ал. 3 от КТ, настоящата инстанция изцяло споделя изложените правни мотиви от Районния
съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Съобразно приетото от
настоящата инстанция, за липса на съпричиняване от наследодателя на ищците в
първоинстанционното производство, искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен за цялата претендирана сума от 480.20 лв., поради което и обжалваното
Решение в тази част следва да бъде отменено.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото,
въззивният съд намира, че „Мини открит въгледобив” ЕАД следва да бъде осъдено
да заплати 1640 лв. държавна такса по сметка на Окръжен съд Перник, с оглед уважената
част от исковете за неимуществени вреди, както и 50 лв. държавна такса с оглед
уважения иск за имуществени вреди.
На
процесуалния представител на В. и В. Т. – адв. Л., „Мини открит въгледобив” ЕАД
следва да заплати сумата в размер на 2990 лева, определено възнаграждение по
реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съответно ищците в първоинстанционното производство ще следва да бъдат осъдени
да заплатят на „Мини открит въгледобив” ЕАД, предвид направеното искане в тази
насока, направените разноски съобразно отхвърлената част на исковите претенции
в размер на 84.20 лева.
По изложените съображения, Окръжен съд П., на основание чл. 271 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 894
от 30.05.2019 г., постановено по гр.д. № 599, по описа Районен съд Перник за 2019
г. В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от В.Г.П.-Т., с ЕГН: ********** и В.Ю.Т., с ЕГН: **********
и двете с постоянен адрес: ***, против „Мини
открит въгледобив” ЕАД – гр. Перник, с ЕИК: *********, искове с правно основание чл. 200 от КТ, както следва: на В.Г.П.-Т. сума в размер на 28680
лв. неимуществени вреди и сумата от 192.08 лв. имуществени вреди за разходи за
погребение и на В.Ю.Т. сума в размер на 20680 лв., неимуществени вреди, които
вреди са в следствие от смъртта на техния наследодател Ю.Е.Т. в резултат на
трудова злополука, станала на ***, ведно със законната лихва от деня на
злополуката – *** до окончателното изплащане на сумите, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Мини открит
въгледобив” ЕАД – гр. Перник, с ЕИК: ********* да заплати на В.Г.П.-Т., с ЕГН: **********
и В.Ю.Т., с ЕГН: ********** и двете с постоянен адрес: ***, на основание чл.
200
от КТ, както следва: на В.Г.П.-Т. сума в размер на още 52000 лв.
неимуществени вреди и сумата от още 288.12 лв. имуществени вреди за разходи за
погребение и на В.Ю.Т. сума в размер на още 30000 лв., неимуществени вреди,
които вреди са в следствие от смъртта на техния наследодател Ю.Е.Т. в резултат
на трудова злополука, станала на ***, ведно със законната лихва от деня на
злополуката – *** до окончателното изплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Мини
открит въгледобив” ЕАД – гр. Перник, с ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Е.Л., процесуален представител на В.Г.П.-Т. и В.Ю.Т.,
адвокатско възнаграждение в размер на
2990 лева.
ОСЪЖДА „Мини открит
въгледобив” ЕАД – гр. Перник, с ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ
сумата от 1690 лв. за държавна такса по сметка на Окръжен съд Перник.
ОСЪЖДА В.Г.П.-Т., с ЕГН: ********** и В.Ю.Т., с ЕГН: ********** и
двете с постоянен адрес: ***, да заплатят на „Мини открит въгледобив”
ЕАД - гр. Перник, сумата в размер на 84.20 лева, направени разноски във
въззивното производство, съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.