МОТИВИ ПО НОХД№363/2017г. по описа на ПОС.
Обвинението срещу Ф.А.Р. е по чл.
199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б. „б” от НК - за
това, че на 24.07.2016г. в гр.*** при условията на опасен рецидив отнел чужди
движими вещи – 1 брой мобилен телефон на стойност 35.00 лева и сим-карта на
стойност 10 лева, вещи на обща стойност 45 лева, собственост на Р.Б. ***, от
владението на М.Д.Л. от с.гр. с намерението противозаконно да го присвои като
употребил за това сила и по чл. 196, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 194,ал.1, във
връзка с чл. 29, ал.1, буква „А” и б. „Б” от НК, за това, че на неустановена
дата пред периода от 11.07. до 25.07.2016г. в гр.***. обл.Плевен, при условията
на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 брой ланец от медицинска
стомана на стойност 7.00лв. и 1 брой мобилен телефон, вид GSM, марка „***”, модел Х2 на стойност 40.00лв.– всичко на обща стойност 47лв.
от владението на собственика Б.Л.Н. ***, без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои.
Представителят на ПОП поддържа
обвиненията така както са повдигнати и иска да бъдат наложени съответно по чл.
199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б. „б” от НК наказание
лишаване от свобода за срок от петнадесет години и по чл 196, ал. 1, т.1 във
връзка с чл. 194,ал.1, във връзка с чл. 29, ал.1, буква „А” и б. „Б” от НК наказание
лишаване от свобода в размер на десет години, като се приложи чл.23 и чл.24 от НК и се определи общо най-тежко наказание в размер на двадесет години лишаване
от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимия и защитника му
изразяват становище, че следва да бъде постановена оправдателна присъда, тъй
като подсъдимия не е извършител на деянието.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Ф.А.Р. е роден на ***г***,
български гражданин, българин, живее в гр.***, няма завършено образование, неграмотен,
неженен. Многократно осъждан за престъпления от общ характер. С присъда по НОХД
№ 815/2008г. на РС-Плевен Ф.А.Р. бил
осъден на 3 години лишаване от свобода при строг режим за умишлено престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 от НК, извършено през месец декември 2005г. Това наказание
било групирано с други осъждания и увеличено на 4 години и 2 месеца лишаване от
свобода, което било ефективно изтърпяно на 04.04.2013г. С присъда по НОХД
№1732/2013г., влязла в сила на 08.07.2013г. Р. бил осъден на основание чл. 196 НК за деяние, извършено на 20.06.2013г. на една
година и десет месеца лишаване от свобода, което било изтърпяно на 23.04.2015г. С присъда по НОХД
№1677/2015г. на РС – Плевен, влязла в сила на 13.07.2015г. Р. бил осъден на основание чл.196 НК на девет месеца лишаване от свобода,
извършено на 07.05.2015г. деяние,
което наказание изтърпял ефективно на 09.03.2016г.
Ф.А.Р.
след освобождаването му от Затвора – Плевен живеел в гр.***. Не извършвал
трудова дейност за осигуряване на средства за живеене. На 24.07.2016г. М.Л. ***
и около 22.00 ч. се прибирал към дома си. Минал през центъра на града и в
района на къща музей „***” бил пресрещнат от Ф.А.Р.. Р. се опитал да заговори Л.,
тъй като двамата се познавали от преди, но последният в опит да го избегне
продължил пътя си. Л. носел в себе си мобилен телефон марка „LG“ и сим-карта на
оператор „БОП“, които му били предоставени за ползване от работодателя му Р.Б..
Р. решил да му отнеме мобилния телефон със сим-картата и да ги продаде. В
изпълнение на решението си се приближил към Л. и го повалил на земята като го
блъснал силно с ръце. Започнал да опипва дрехите му и да търси телефона. Казал
на Л. да си даде телефона. Л. не се съгласил и стиснал намиращия се в джоба на
панталона му мобилен телефон, за да попречи на Р. да го вземе. Като използвал
сила Р. преодолял съпротивата на Л., скъсал джоба на дрехата и му взел мобилен
телефон марка „LG”, модел КР502, в едно с намиращата се в телефона СИМ карта. С вещите Р. си
тръгнал от мястото и на следващия ден продал телефона, без сим-картата на Р.М.М.
сумата от 10лв. Срещу тази сума Р. си взел от магазина хранителни продукти и
цигари.
На
неустановен ден между 11 и 25 Юли 2016г.
в гр. *** Ф.А.Р. решил да извърши кражба на вещи от дома на Б.Н.. Като се
възползвал от отсъствието на Н. от дома му, находящ се на ул.“***“№1, Р. влязъл
и започнал да претърсва жилището за вещи които може лесно да продаде. Намерил в
къщата мобилен телефон марка „***”, модел Х2 и 1 бр. ланец от медицинска
стомана. С вещите напуснал къщата. Известно време след това, след като св.Н.
влязъл в разправия с него по повод вещите, Р. продал ланеца на А.М. срещу
сумата от 5 лева, а телефона запазил за себе си/не се установява да го е продал
на Ф.Д., както се сочи в предложената от прокурора фактическа обстановка/. На
25.07.2016г. Б.Л.Н. след като разбрал, че подсъдимия няма да му върне вещите
или да го обезщети за извършената кражба
уведомил органите на полицията.
Видно
от заключението на назначената в хода на разследването оценителна експертиза е,
че стойността на отнетия телефон марка LG, собственост на Р.Б. възлиза на 35,00
лева, а намиращата се в него СИМ карта е на стойност 10 лева. От заключението
на оценителната експертиза става ясно, че стойността на отнетия метален ланец
възлиза на 7 лева, а на телефон марка „НокияХ2“ възлиза на 40лв, или обща
стойност на откраднатите вещи е 47.00лв.
Горната фактическа обстановка се
установява от: частично от обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите: Р.М.М., М.Д.Л., Р.Б.Б., Б.Т.П.,
Б.Л.Н., А.К.М., Б.Т.П., А.Н., заключението
на вещото лице, веществените доказателства и писмените доказателства, както
следва: Протокол за доброволно предаване 25.07.2016 година на
л.10 от ДП; Характеристична справка на л.11 и 12, относно Ф.А.Р.; Протокол за
оглед на веществени доказателства на л.25 и се предявява приложения към него
фотоалбум; Справка за съдимост на Ф.А.Р. на л.34 – л.60 от ДП; Характеристична
справка по отношение Ф.А.Р. на л.61 и
л.62; Разписка на л.66 с дата 31.10.2016 г.; Протокол за доброволно предаване
на л.9, том 2 с дата 23.07.2016 година; Разписка на л.14, том 2 от 01.08.2016
година; Характеристична справка на л.16-17, том 2 относно Ф.А.Р.; Справка за
съдимост на л.29 – 55, том 2 от ДП по отношение
на Ф.А.Р..
Видно
е от горната фактическа обстановка, че подсъдимия Ф.А.Р. с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал.1, т.4, вр.чл.198,
ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б. „б” от НК - за това, че на 24.07.2016г. в гр.***
при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – 1 брой мобилен
телефон на стойност 35.00 лева и сим-карта на стойност 10 лева, вещи на обща
стойност 45 лева, собственост на Р.Б. ***, от владението на М.Д.Л. от с.гр. с
намерението противозаконно да го присвои като употребил за това сила и
престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 194, ал.1, във връзка с
чл. 29, ал.1, буква „А” и б. „Б” от НК, за това, че на неустановена дата пред
периода от 11.07. до 25.07.2016г. в гр.***. обл.Плевен, при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 брой ланец от медицинска стомана на
стойност 7.00лв. и 1 брой мобилен телефон, вид GSM, марка „***”,
модел Х2 на стойност 40.00лв.– всичко на обща стойност 47лв. от владението на
собственика Б.Л.Н. ***, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги
присвои.
По отношение и на двете деяния по
чл.199 и чл.196 от НК са налице признаците на определителната норма на чл.29 от НК, тъй като с присъда по НОХД № 815/2008г. на РС-Плевен Ф.А.Р. бил осъден на 3 години лишаване от свобода
при строг режим за умишлено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК, извършено
през месец декември 2005г. Това наказание било групирано с други осъждания и
увеличено на 4 години и 2 месеца лишаване от свобода, което било ефективно
изтърпяно на 04.04.2013г. С присъда
по НОХД №1732/2013г., влязла в сила на 08.07.2013г. Р. бил осъден на основание
чл. 196 НК за деяние, извършено на 20.06.2013г.
на една година и десет месеца
лишаване от свобода, което било изтърпяно на 23.04.2015г. С присъда по НОХД №1677/2015г. на РС – Плевен, влязла
в сила на 13.07.2015г. Р. бил осъден на основание чл.196 НК на девет месеца лишаване от свобода,
извършено на 07.05.2015г. деяние,
което наказание изтърпял ефективно на 09.03.2016г. Визираните осъждания
обуславят извода, че са налице и двата варианта на чл.29 ал.1 от НК. Налице са
фактически обстоятелства, които изпълват и двата варианта на определителната
норма на чл.29 от НК.
Възражение относно фактическата
обстановка и приложението на закона се правят от подсъдимия и защитника му,
както следва:
1. От материалите, събрани в досъдебното производство, е
видно че няма подадени жалби от страна и на двамата пострадали, няма приложени
огледи и протоколи, няма документи за собственост, няма свидетели очевидци и
няма дактилоскопна експертиза;
2. Вещото лице се произнася по правни въпроси, относно
уточняване на собствеността на вещите. По делото се намира документ за
собственост на един телефон, но забележете, че този документ за собственост не
е на пострадалия по делото. Оценката, направена от вещото лице е правена без
никакви документи. Вещото лице е направило оценката: „По разказ на пострадалия“, което е недопустимо да се прави
преразказ от разговори, водени между пострадал и вещо лице;
3. На съдебно следствие, не се разпитаха обективни
свидетели- очевидци, които да установят и изяснят механизма на извършване на
двете деяния, за които е повдигнато обвинението;
4. Беше разпитан М.Л., пострадало лице. Има драстични
разминавания между това, изнесено в ДП, като показания и разпита, проведен пред
съда. Възниква единствено възможния извод, че тези показания, пред разследващия орган, са натаманени с цел това
обвинение да се върже. Той е с лексика на разследващ полицай;
5. Показанията на Е.Р. и И.М. изясниха въпроса как е
придобил подсъдимия процесния телефон и ланец. Показанията, дадени от Б.Н. не
следва да се кредитират защото са много противоречиви – „Хем твърди, че някой е
влизал у тях, хем не знае дали нещо му е взето. Не е подавал сигнал около
датата, за която твърди, че е влизано в дома му.“;
По първото възражение.
Относно
липсата на жалби на двамата пострадали е необходимо да се подчертае, че на л.5
то досъдебното производство е вложен сигнал от пострадалия Б.Н., като въз
основа на този сигнал е извършена проверка и изготвена справка, приложена на
л.4 от същото дело. Това е жалбата за извършената кражба. Относно грабежа е
видно, че на л.6 от втората папка от приложеното досъдебно производство е
вложен сигнал от М.Л., како този сигнал е дал основание за извършване на
проверка и на л.4 и 5 същото дело и папка е приложена справка от извършената
проверка по сигнала. Във връзка с посоченото няма как да се приеме оплакването,
че няма жалби от пострадалите. Относно това, че няма огледи и протоколи, няма документи за собственост, няма
свидетели очевидци и няма дактилоскопна експертиза е необходимо да се посочи,
че е напълно логично да няма огледни протоколи. За кражбата е съобщено твърде
късно, за да се извършва оглед в дома на Н.. Относно грабежа, който е станал на
улицата също няма как да се извърши защото няма какво да се констатира или
оглежда, тъй като не може да се очаква да има каквито е да са следи от
престъплението. Относно документите за собственост следва да се посочи, че
предмет на деянията са движими вещи, за които няма законово изискване за форма
на придобиване. Това са вещи с минимална стойност и собствеността им се
прехвърля при просто съглашение между лица. В този смисъл свидетелските
показания са напълно достатъчно доказателство за установяване на собственика. Относно
свидетелите очевидци следва да се отбележи, че деянието грабеж се установява
точно от преки доказателства – показанията на пострадалия, който е очевидец.
Относно кражбата действително няма очевидци, но това не означава, че няма
кражба, не означава, че подсъдимия не е извършител, а означава че доказването
се базира на други принципи/то става чрез косвено доказване/. Относно това, че
няма дактилоскопна експертиза следва да се посочи, че сигнала за кражбата е
подаден около две седмици след извършването и това води до извод, че
действително е безпредметно да се търсят следи, тъй като те най-вероятно са
унищожени. Разбира се могло е да се направи опит за установяване, но така или
иначе не е направен. Това обаче, не опорочава разследването, а само затруднява
доказването на деянието.
На фона на горното оплакването е напълно неоснователно.
По второто оплакване.
Никъде в заключението си в.л. не се е произнасяло по
въпроса за собствеността на вещите предмет на деянията, както по чл.196, така и
по чл.199 от НК. Такава задача не е поставяна и отговор в тази насока не е
даван. Това, че в.л. е обсъждало обстоятелствата по делото във връзка с
експертизата не променя характера на експертизата. Относно това кой е
първоначалния собственик на една движима вещ по фактура, касова бележка или
друг документ, следва да се посочи, че форма за отчуждаване и придобиване на
движими вещи от този вид няма и собствеността са доказва и чрез свидетелски
показания. Според гаранционната карта и касовата бележка телефона LG
е закупен от Б.Б. – син на пострадалия Р.Б.Б.. Видно е,
че последния е разполагал с телефона и той го е дал на пострадалия от грабежа М.Л.,
което изяснява собствеността на телефона. На следващо място в.л. изрично и в
двете експертизи е посочило, че за
изготвянето им е ползвало данните по делото, търговските мрежи и пазарите и
данни от интернет. Не е ясно от възражението какъв документ се изисква, но ако
има такъв, който да установява пряко стойността на вещите, то тогава
експертизата би била излишна. Вещите втора употреба няма как да имат цена по
документ, тъй като след закупуването им вече влияят най-различни фактори и това
е и причината да се налага оценка от в.л. Относно оплакването, че са ползвани
показания на пострадалия е необходимо да се подчертае, че това е задължително
за правилното изготвяне на експертизата. Пострадалият, в качеството на
свидетел, знае факти относно съответната вещ, които вещото задължително следва
да изясни във връзка с оценката, а това изясняване става чрез запознаване с
показанията на пострадалия.
На фона на горното оплакването е напълно неоснователно.
По третото оплакване.
Това оплакване е частично основателно от обективна
страна, но е неоснователно от гледна точка на крайния извод относно вината на
подсъдимия. Не е вярно, че няма свидетели очевидци и за двете деяния. Относно
деянието по чл.199 от НК пострадалият е разпитан в качеството на свидетел и той
безпогрешно разпознава подсъдимия и описва деянието. В този смисъл действително
за деянието по чл.196 от НК няма очевидец, но това не игнорира възможността за
установяване на деянието с косвени доказателства. Механизма на деянието по
чл.199 от НК се установява пряко от показанията на пострадалия, а механизма на
деянието по чл.196 вр. чл.194 от НК не е толкова съществен от гледна точка на
съставомерността на деянието. Достатъчно е да се установи, че вещите предмет на
кражбата са отнети от дома на пострадалия. Как точно подсъдимия е влязъл и
какво точно е направил може да е само в негова вреда, тъй като може да свързано
с някое от квалифициращите обстоятелства по чл.195 от НК. Обвинението е за
обикновена кражба по чл.194 от НК и в този смисъл е достатъчно да се установи
отнемането. По сложна е преценката на деянието по чл.199 вр. чл.198 от НК, тъй
като става въпрос за съставно престъпление, но то се установява от пострадалия
очевидец.
На фона на горното третото оплакване не дава основание за
уважаване на крайното искане за оправдаване на подсъдимия.
По четвъртото оплакване.
Твърдението, че са налице драстични разлики в показанията
на свидетеля пред съдебния състав и на досъдебното производство не е вярно.
Описания механизъм на деянието е един и същ в двата разпита – бутане на
пострадалия от подсъдимия и отнемане на телефона от джоба на анцуга на
пострадалия насила, въпреки съпротивата и опита на пострадалия да попречи като
стиска телефона в джоба си. Разликата в двата разпита се дължи главно на това,
че на досъдебното производство не са записвани въпроси, а в съдебно заседание
се записват въпросите на страните и съда. Механизма на деянието, обаче напълно
се изяснява от показанията в съдебно заседание. Оплакването е неоснователно.
По петото оплакване.
Твърдението, че от показанията на Е.Р. и И.М. са се
изяснили въпросите относно това как е придобил подсъдимия процесния телефон и
ланец не могат да бъдат възприети. На първо място тези двама свидетели не са
очевидци на нищо, а само предават думи на подсъдимия. Това означава, че става
въпрос за производни доказателства, които са в противоречие с преки
такива/показанията на св.А.Н./. Към това като се добави и обстоятелството, че няма
логика подсъдимия след кражбата да твърди, че е откраднал вещите, а
по-логичното е да крие това обстоятелство. Освен категоричните показания на св.
А.Н., че нито телефона, нито ланчето е давала на подсъдимия следва да се
посочат и преките доказателства съдържащи се в показанията на пострадалия Б.Н..
Този свидетел категорично твърди, че нито телефона, нито ланчето са давани от
майка му на подсъдимия. Последната освен това към онзи момент на кражбата и
установяването на липсата е била в чужбина – Гърция. Това се установява както
от нейните показания, така и от показанията на св.Б.Н.. Още в тази насока
следва да се отбележи, че твърденията на подсъдимия, че месеци преди кражбата
ланчето и телефона са му дадени от св.А.Н. е несъстоятелно. Това означава, че
св.Б.Н. месеци наред е бил без телефон без да разбере и на второ място ланчето,
което е носено от съпругата му, чак след месеци е установено че липсва.
Свидетеля Б.Н. съвсем ясно посочва няма как майка ми да дава личните му вещи.
Този свидетел също посочва, че подсъдимия му е казал, че майка му му ги е дала,
но е повече от ясно, че това е защитна версия. Това е твърдял подсъдимия и пред
св.А.М., на който е продадено ланчето. И на него подсъдимия е посочил, че му е
дадено от майката на пострадалия. Очевидно подсъдимия е твърдял това, за да
може да го продаде и св.М. без притеснения е носил това ланче. В тази връзка от
показанията на Е.Р. и И.М. не се
установява нищо освен установеното от показанията на св.А.М. и Б.Н., че
подсъдимия е твърдял, че откраднатите вещи са му дадени от св. А.Н..
Относно твърденията, че показанията на св. Б.Н. не следва
да се кредитират защото са много противоречиви може да се посочи, че това
категорично не е вярно. Този свидетел ясно посочва, че е установил влизане в
дома му защото всичко е било разхвърляно. Не е установил веднага липсата на
вещите, а по-късно той е отишъл да се разправя с подсъдимия и след три-четири
дни вижда ланчето на врата на св.А.М., а освен това той е видял и телефона си у
подсъдимия. Това не се отрича и от подсъдимия, който на стр.6 от протокола от
19.06.2017г. посочва същото. Още този свидетел посочва, че се разправял с
подсъдимия и последния е обещал да му върне вещите или да му даде пари за тях.
Като не го е направил тогава е подал жалба в полицията. Няма причина тези
твърдения на свидетеля да не се приемат, а още повече не се установява причина
този свидетел без причина да иска да обвини подсъдимия. Действително е налице
противоречие относно това кога и у кого е установено ланчето. Първоначално св.Б.Н.
е твърдял, че е видяно на врата на св.А.М., но в последствие посочи, че е преди
това е видял ланчето на врата на подсъдимия. При изясняване на това
противоречие свидетелят посочи, че е мислил, че няма да се стигне до настоящата
ситуация и не е искал съпругата му да участва в това/има се предвид съдебния
процес/. Това обяснение е съвсем правдоподобно и няма пречка да не се даде вяра
на последните показания на свидетеля, които както се посочи се приемат и от
подсъдимия/относно това, че ланчето е било в него когато са се разправяли с Б.Н.
от къде го има и да му го върне/.
На фона на горното това оплакване е напълно
неоснователно.
Освен, че възраженията по отношение на фактическата обстановка не са основателни
следва да се има предвид и следното:
По отношение на обвинението по чл.199 вр. чл.198 от НК.
Това обвинение се доказва по несъмнен начин от
показанията на пострадалия и частично от обясненията на подсъдимия. Показанията
на пострадалия, в които той описва как е блъснат на земята, как подсъдимия е го
е атакувал непосредствено за телефона, как му го е издърпал от ръката и джоба и
му е скъсал джоба при дърпането, бях обсъдени по-горе. Следва да се добави
това, че в последните си обяснения подсъдимия признава, че е взел телефона от
пострадалия, но последния бил легнал на земята, а телефона бил до него. Очевидно
не се отрича противозаконното отнемане, но се твърди, че е без употреба на
сила. Това твърдение не може да се приеме не само поради пълното противоречие с
показанията на пострадалия, но и поради това, че е твърде нелогично. На първо
място няма логика пострадалия по това време да лежи на земята и освен това
телефона да е до него на земята. На второ място подсъдимият твърди, че до
пострадалия имало и едно шише вино. Пострадалият твърди, че е пил 1-2 бири и
освен това е категоричен, че той друго/друг алкохол/ не пие освен бира и освен
това рядко. На трето място пострадалия
описва как е видял подсъдимия, че си заминава, но се оказва, че го е причакал
пред музея и се бил скрил зад едно дърво. Тези показания на пострадалия напълно
игнорират полузащитната/отрича грабежа, но признава кражба/ версия на
подсъдимия. Към преките показания на пострадалия, като се добавят и прякото
признание на подсъдимия, че го е отнел и косвените – продажбата на телефона на
трето лице от подсъдимия се налага извода, че престъплението е доказано по
несъмнен начин, както от обективна, така и от субективна страна.
По отношение на авторството по чл.196 вр.чл.194 от НК не са налице преки доказателства, но комплексът от
косвени такива води до единствения възможен извод за авторството на деянието. На
първо място следва да се направи разграничение между преки доказателства
относно деянието и относно авторството. Налице са преки доказателства за
извършената кражба и те са пряко установеното от св.Б.Н., че е влизано в дома
му и че двете вещи липсват. Косвените доказателства относно авторството са
следните: Установяването на вещите у подсъдимия от самия пострадал, продажбата
на ланчето на св.А.М., което подкрепя показанията на св.Б.Н., признанието на
подсъдимия, че ланчето и телефона са били в него при конфликта му с Б.Н.
относно отнетите вещи. На практика факта, че след кражбата вещите са се
намирали у подсъдимия се установява пряко/от показанията на св.Б.Н. и
признанието на подсъдимия/. Не се установява пряко начина на придобиване на
вещите от подсъдимия. Неговото твърдение, обаче относно това, че вещите са му
дадени от св.А.Н. се опровергават от нейните показания и от показанията на св.Б.Н..
Общо от показанията на св.А.Н. и св.Б.Н. се установява, че тя към момента на
влизането в дома на сина й е била в чужбина/Гърция/ и освен това се установя,
че след влизането в дома на Н., той е установил липсата на ланчето и телефона.
Няма как да се приеме защитната версия на подсъдимия, че месеци преди това А.Н.
му е дала ланчето и телефона, защото това са вещи които са се ползвали от
семейството. Действително на пръв поглед е учудващо, че Б.Н. чак дни след
влизането в дома му е разбрал за липсата на телефона, но в показанията си този
свидетел даде съвсем логично обяснение. Той заяви, че телефона го ползва рядко
и то само, за да се обажда на майка си в Гърция. В резюме може да се посочи, че
освен, че защитната версия на подсъдимия, че е получил телефона и ланчето от
св.А.Н. е неправдоподобна, тя е в пряко противоречие с показанията на св.А.Н. и
св.Б.Н..
В аспекта на горното авторството и деянието по чл.196 вр.
чл.194 от НК се установява по несъмнен начин защото всички косвени
доказателства сочат това. На следващо място няма достоверни доказателства,
които да разколебават този извод и освен това версията на подсъдимия се
опровергава напълно.
Предвид всичко изложено по-горе
следва да се постанови присъда, с която да бъде признат подсъдимия Ф.А.Р.:
1.За виновен в това, че на 24.07.2016г. в гр.***, при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „LG”,модел КР 502 на
стойност 35.00лв. и 1 СИМ карта „Боб” на стойност 10.00лв. или всички вещи на
обща стойност 45.00лв от владението на М.Д.Л. ***, собственост на Р.Б.Б. *** с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1 т.4 във вр. с чл. 198, ал.
1 във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „А” и б. „Б” от НК му се наложи наказание пет години лишаване от свобода.
2. За виновен в това, че на неустановен ден през периода от 11.07. до 25. 07.
2016г. в гр. ***. обл. Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – 1 брой ланец от медицинска стомана на стойност 7.00лв. и 1 брой
мобилен телефон марка „***”, модел Х2 на
стойност 40.00лв.– всичко на обща стойност 47лв. от владението на собственика Б.Л.Н.
***, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.
1, т.1 във връзка с чл. 194,ал.1, във връзка с чл. 29, ал.1, буква „А” и б. „Б”
му се наложи наказание две години лишаване от свобода.
В диспозитива на присъда е допусната техническа грешка, като
е посочена дата 24.07.2016г. в пункт втори относно обвинението по чл.196 вр.
чл.194 от НК, посочването на която дата няма никакъв смисъл и следва да се чете
„на неустановен ден през периода от 11.07. до 25. 07. 2016г. в гр. ***. обл.
Плевен“.
Съдебния
състав приема, че и по отношение и на двете обвинения следва да бъде наложено
минималното наказание предвидено в закона, въпреки високата обществена опасност
на подсъдимия. Последният извод се прави на база лошите характеристични данни и
основно на база богатото съдебно минало на подсъдимия извън осъжданията, които
определят и двете деяния като извършени при опасен рецидив. При индивидуализиране
на наказанието, съгласно чл.54 от НК се вземат предвид и обществената опасност
на деянието и другите смекчаващи вината обстоятелства. Както по отношение на
деянието по чл.196 вр. чл.194 от НК, така и по отношение на деянието по чл.199
вр. чл.198 от НК може да се направи извод, че стойността на предмета на
престъплението е почти минимална/45 съответно 47лв/. Тази стойност е около 8-9
пъти по-малка от минималната работна заплата, което обстоятелство следва да се
отчете като съществено. В аспекта на чл.218б от НК стойността на предмета на
престъплението, когато е под размера на две
минимални работни заплати, е толкова съществен фактор/при определени деяния/,
че лицето се освобождава от наказателна отговорност и носи административна
такава. В случая и по двете обвинения предмета на престъплението е около 18
пъти по-малък от този очевидно съществен праг на размера на стойността на
предмета на престъплението. Няма как да не се отчете това обстоятелство като изключително смекчаващо вината и се
наложи минималното предвидено в закона наказание. Освен това по отношение на
грабежа е необходимо да се отчете и факта, че упражнената сила е минимално
необходимата за отнемане на вещта. На следващо място подсъдимия когато е
предприел грабежа е знаел какво взема – стар мобилен телефон и умисъла очевидно
не е бил да вземе вещи на висока стойност. Това важи и престъплението кражба.
От
друга страна въпреки изключително ниската стойност на предмета и на двете
престъпления, което сочи за наличие на изключително смекчаващо вината
обстоятелство, няма основание за прилагане на чл.55 от НК защото предвиденото
най-леко в закона наказание по чл.199 ал.1 и по чл.196 ал.1 т.1 от НК не е
несъразмерно тежко. Това е така защото подсъдимият е осъждан многократно за деяния
извън тези определящи деянията, като такива при опасен рецидив.
На основание чл.23 от НК следва да се наложи най-тежкото
наказание в размер на пет години лишаване от свобода по отношение на подсъдимия
Ф.А.Р.. Не са
налице условията на чл.24 от НК, като съображенията на съдебния състав са
аналогични на тези, изложени във
връзка с налагане на минималното предвидено в закона наказание. Прилагането на
чл.24 от НК би надхвърлило необходимото за постигане целите на наказанието.
Само следва да се добави и това, че изтърпяването на наказание от пет години
лишаване от свобода, за деяния със стойност на предмета на престъпленията общо
в размер на 92лв би оказало поправителен и превъзпитателен ефект дори и по
отношение на настоящия подсъдим. Варно е, че същият е доказал, че след
излизането си от затвора в съвсем кратък период отново извършва престъпление,
но следва да се има предвид, че подсъдимия до момента не е търпял толкова тежко
наказание.
На основание чл.59 ал.1 от НК
следва да се приспадне от така наложеното наказание лишаване от свобода,
времето през което подсъдимия Ф.А.Р. е бил с мярка за неотклонение задържане
под стража, считано от 06.11.2016г.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС вр. чл.301 ал.1
т.6 от НПК следва да се определи първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода от подсъдимия Ф.А.Р.. Видно е от справката за съдимост на подсъдимия,
че не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наказание
лишаване от свобода към момента на извършване на деянието.
На основание чл.301 ал.1 т.11
от НПК следва веществените доказателства ланец от медицинска стомана с дължина
40см да се върне на собственика Б.Л.Н..
Освен
това на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК подсъдимия Ф.А.Р. следва да заплати по сметка на
ОД на МВР-Плевен разноските по делото в размер на 77,28 лева, както и разноски
в полза на ПОС в размер на 86 лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Съдия
докладчик: