Р Е Ш Е Н И Е
№ 874
гр. Варна, 25.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, X – ти състав, в публично заседание проведено на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6964 по описа за 2006г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото се развива по реда
на ГПК /1952г./ на основание § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008г.
Образувано е по повод предявени от Министерство на здравеопазването на
Република България, представлявано от министъра Таня Андреева, като процесуален
субституент на Държавата срещу „Специализирана
болница за реахабилитация – Варна” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Район „Приморски”, к.к. „Златни пясъци”, Спирка
„Журналист”, представлявано от Изпълнителния директор Цветана Ангелова Динкова
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в
отношенията между страните, че Държавата е собственик на недвижими имоти,
находящи се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, представляващ Поземлен имот с идентификатор № 10135.2569.21
по КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, целия с площ от 12760
кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ 10135.2569.20, 10135.2569.22,
10135.2569.9, 10135.2569.17 и 10135.2569.10, идентичен с УПИ-„МНЗ”, в кв. 30, с площ от 12350 кв.м. и при граници: улица,
УПИ ІІІ-32 и УПИ – „Комплекс българска роза” от кв. 30, идентичен с ПИ № 164 с
площ от 12400 кв.м. по КП, описан в АчДС № 4646/24.07.2003г. и Поземлен имот с идентификатор № 10135.2568.67
по КК, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, целия с площ от 3925
кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ 10135.2568.124, 10135.2568.92,
10135.2568.71, 10135.2568.70,
10135.2568.69, 10135.2568.120,
10135.2568.129 и 10135.2568.66, идентичен с ПИ № 67 в кв. 32 по плана на Вилна зона на к.к. „Св. Св. Константин
и Елена”, с площ от 4300 кв.м. и при граници: ПИ №№ 69, 70, 71, 72 и път,
заедно с изградената в последния едноетажна
масивна сграда – вила, с площ от 70 кв.м. с идентификатор № 1035.2568.67.1
и лятна кухня с площ от 15 кв.м.,
описан в АДС № 744/26.09.1950г., което вещно право е предоставено на
Министерство на здравеопазването за оперативно управление, както и за осъждане
на ответника да предаде на Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие, владението върху така описаните имоти.
Като последица от положителния изход на спора
е предявено искане с правно основание
чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ за отмяна на КНА № 138, том 6, рег. № 14953,
д. № 953 от 14.11.2005г. на Нотариус Жана Кирчева, рег. № 214 и КНА № 29, том
4, рег. № 8417, д. № 515 от 05.07.2005г. на Нотариус Жана Кирчева, рег. № 214.
Ищецът, действащ като процесуален субституент
на Държавата, основава твърдяното право на собственост на последната върху
спорните имоти на основание отреждане,
за първия имот със Заповед № 24/14.02.1990г. на Председателя на Комисията
по ТСУС – Варна, с която е одобрено отреждането на терена за площадка на МНЗ, а за втория имот отчуждаване по реда на чл.
9 от ЗОЕГПНС на вила и земя от 4300 кв.м., в курортно предградие „Лозята”. За
първия имот е съставен АДС № 545/21.04.1990г., като на основание ПМС № 40 от
05.12.1988г., съгласно което земи и сгради се отнемат от определени ведомства и
стопански организации и се предоставят за здравеопазване, курортна дейност и
спорт, имотът е предоставен на МНЗ. Впоследствие с преотреждането на терена
площадка на МНЗ на школа на ГУП за МЗ по ЗРП на к.к. „Дружба” със Заповед №
Р-11/11.02.1993г. на Кмета на Община Варна е съставен АДС № 4646/2003г. За
втория отчужден имот е съставен АДС № 744/26.09.1950г. на основание чл. 81 от
НДИ. На основание Постановление на МС № 548 от 23.05.1951г. и Констативен акт
от 10.01.1953г. имотът е предоставен на Санитарно-курортно управление при МНЗ.
За имотите липсват реституционни претенции съгласно Удостоверение № А9-14883 от
06.06.2003г. на Община Варна. Държавата осъществява своите правомощия върху
имотите посредством управляващите ведомства по смисъла на § 2 от ДР на ЗДС, в
настоящия случай Министерство на здравеопазването. Имотите са отразени
счетоводно в баланса на МЗ. Ответникът владее понастоящем собствените на
държавата имоти, без наличие на основание за това, доколкото при преобразуване
на лечебното здравно заведение към 2000г. в първоначалния баланс на дружеството
и в устава му не са включени спорните недвижими имоти. Ето защо моли за
постановяване на решение, с което предявените искове за собственост бъдат
уважени.
Ответникът оспорва насочените срещу него
искове за собственост, заявявайки самостоятелни права на собственост по
отношение на всеки от имотите. Оспорва съставените актове за държавна
собственост с твърдения, че същите не установяват право на собственост. Твърди,
че „СБР” ЕАД /образувано с капитал – държавна собственост/, преобразувано в АД,
е правоприемник на публично Лечебно оздравително здравно заведение - Варна
/ЛОЗ/. В това качество „СБР” АД е придобило предадените в оперативно управление
и стопанисване държавни имоти от ЛОЗ, включващи освен описаните в
приватизационния анализ имоти и процесните имоти. Последните са били предадени от
държавата за стопанисване на ЛОЗЗ – Варна, като след преобразуването му в
търговско дружество /”СБР” АД/, предадените за стопанисване имоти са преминали
в собственост на търговското дружество на основание акта на преобразуване - Заповед
№ РД-18-10/21.06.2000г. и на основание
чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ вр. чл. 89 от НДИ и Указ № 56 /УСД/ от
13.01.1989г. С чл. 17а от ЗППДОбП е предаден вещно-транслативен правен ефект на
акта на преобразуване на държавното предприятие по отношение на всички държавни
имоти, предадени за стопанисване и управление на държавните предприятия, освен
ако в акта за преобразуване не е посочено друго. Доколкото спорните
недвижимости не са изключени изрично с горната заповед, а са били предадени за
стопанисване и управление на ЛОЗЗ - Варна, чийто правоприемник е „СБР” ЕАД
/държавна собственост/, то след приватизиране на част от акциите, са останали в
собственост на дружеството. Ирелевантно в тази връзка е обстоятелството дали
имотите се заведени в баланса или не. Наред с горното, в полза на дружеството
са изтекли и сроковете на придобивната давност за своене на имотите, като по
пътя на правоприемството и присъединяване владението на праводателя си, „СБР”
АД е придобила правото на собственост върху имотите на основание дълга придобивна давност, начиная от
2000г. Моли в тази връзка за постановяване на решение, с което насочените срещу
него искове за собственост бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на проведените по делото съдебни заседания ищецът, чрез
процесуален представител поддържа предявените искове и моли за постановяване на
положително решение по делото.
Ответникът, чрез процесуален представител поддържа изразеното
становище по същество на исковете и моли за отхвърляне на същите с констатация
за неоснователността им.
Държавата, в
качеството й на контролираща страна, конституирана по реда на чл. 19, ал. 2 от ГПК /отм./, представлявана от министъра
на регионалното развитие, чрез процесуален представител изразява становище за
основателност на исковете и моли за положително произнасяне.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Съставен е Акт за държавна собственост № 744
от 26.09.1950г., на основание ПМС № 21 и чл. 9 от ЗОЕГПНС вр. § 29 от ПП на
същия закон по отношение на имот, представляващ вила – масивна едноетажна, застроена на 70 кв.м. и отделна едноетажна
постройка, застроена на 15 кв.м., служеща за лятна кухня, находящи се в гр.
Сталин, м. „Св. Константин”, при граници: път, наследници на Гюлмезов, Корнелия
Касабова и Щерю Дим. Чернев и лозе, застроено и незастроено, съставляващо
парцел ІХ от кв. 265 по плана на гр. Сталин, курортно предградие „Лозята”, с
площ от 4300 кв.м. В акта е отбелязано, че имота се счита държавен от
14.07.1950г., както и че с ПМС № 548/23.05.1951г. е даден за ползване от
Санитарно курортно управление при МНЗ.
С Протокол-опис от 06.08.1951г., на основание
ПМС № 548/23.05.1951г. е преотстъпен за безвъзмездно ползване имота на бившия
собственик Горан И. Минчев по АДС № 744/26.09.1950г., находящ се в гр. Сталин,
м. „Св. Константин” на Санаторно-курортно управление при МНЗСГ.
Установява се от Удостоверение № АУ-14883 от
04.06.2003г., издадено от Община Варна, че за земя в к.к. „Св. Св. Константин и
Елена” по АДС № 545/1990г. няма предявени реституционни претенции от бивши
собственици на отчуждени недвижими имоти по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. и § 2
от ПЗР на ЗОСОИ.
Съставен е също Акт за частна държавна
собственост № 4646 от 24.07.2003г. на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 147,
т. 5 от ПП на същия закон, обективиращ правото на собственост на държавата
върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”
и представляващ земя – УПИ „МНЗ”, в кв. 30 /част от площадката на МНЗ, одобрена
със Заповед № Р-11/11.02.1993г. на Кмета на Община Варна/, с площ от 12350
кв.м. и при граници: УПИ ІІІ-32 и УПИ Комплекс „Българска роза” от кв. 30 и
улица. Съгласно отразеното в съдържанието му е съставен предходен Акт №
545/21.03.1990г., а права върху имота са предоставени на Министерство на
здравеопазването.
От съдържанието на АДС № 545 от 21.03.1990г.
се установява, че същия е съставен на основание чл. 81 от НДИ и Заповед №
24/14.02.1990г. за земя, отредена за площадка на МНЗСГ с площ от 17983 кв.м.,
находяща се в гр. Варна, к.к. „Дружба”, площадка МНЗ, при граници: бензиностанция,
ГУП, дере и път Варна-Дружба, предоставен за оперативно управление на МНЗСГ с
ПМС № 40 от 05.12.1988г.
Съгласно чл. 3 на Постановление № 88 от
07.08.1990г. на МС, обн. ДВ бр. 67/1990г. за възстановяване правото на
стопанисване и управление на база за социален отдих и курортно лечение, за
обекти предадени с ПМС № 40/1988г. за нуждите на здравеопазването, приети,
пригодени и ползвани по предназначение от новите стопани е прието, че не се
възстановява правото на собственост и управление на бившите организации.
Със Заповед № РД-18-10 от 21.06.2000г. на
министъра на здравеопазването, на основание чл. 103, ал. 1 вр. чл. 104 и чл.
38, ал. 2 от ЗЛЗ е преобразувано съществуващото Лечебно-оздравително здравно
заведение – Варна, гр. Варна в еднолично търговско дружество с наименование
„Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД. Последното съгласно т. 1.5
от заповедта поема активите и пасивите на ЛОЗЗ по баланса към 30.09.1999г., а
правата на собственост на държавата като едноличен собственик на капитала на
лечебното заведение се упражняват от министъра на здравеопазването.
Съгласно т. 3.5 от Анализ на правното
състояние на „СБР – Варна” ЕАД със Заповед № РД-16-99/22.06.2000г. на Министерство
на здравеопазването е открита процедура за приватизация на „СБР – Варна” ЕАД,
публикувана в ДВ бр. 56/11.07.2000г. В т. 4 от същия е описано правото на
собственост на едноличното акционерно дружество с държавно имущество върху визираните
обекти - земя и сгради.
На 15.05.2001г. на основание чл. 108 от ЗЛЗ,
чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗППДОП, § 12, ал. 4 от РЗР на последния закон и Заповед
№ РД 16-99 от 2000г. на министъра на здравеопазването е сключен договор за
приватизационна продажба на 306 719 броя акции, представляващи 70% от капитала
на „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД, гр. Варна между
Министъра на здравеопазването, от една страна като продавач и „ТЕРАТРОН
ОУВЪРСИЙ ЛИМИТИД”, със седалище и управление Република Кипър, от друга, като
купувач.
Съставен е КНА № 138, т. 6, рег. № 14953, д.
№ 953/2005г. на Нотариус Жана Кирчева, с който на 14.11.2005г. и на основание
чл. 483, ал. 1 от ГПК „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД е
призната за собственик на УПИ с площ от 12 400 кв.м., находящ се в гр. Варна,
к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, представляващ УПИ „площадка на МНЗ” от кв.
30 по плана на комплекса, съгласно Заповед № Р-11/11.02.1993г., изменена със
Заповед № Р-46/19.02.2002г. на Зам. Кмета на Община Варна, при граници: УПИ №
ІІІ-32, ГУП, дере и улица по регулация.
На същото основание ответното дружество е
признато за собственик на 05.07.2005г. с КНА № 29, т. 4, рег. № 8417, д. №
515/2005г. на Нотариус Жана Кирчева на недвижим имот – ПИ, с площ от 4000
кв.м., находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, м. „Абатко”,
съставляващ ПИ № 67 по плана на ВЗ Варна, одобрен със Заповед №
РД-02014-415/28.08.1998г. на МРРБ, при граници: ПИ №№ 65, 66, 160, 69, 70, 71,
72, 9515, заедно с построената в имота двуетажна вилна сграда с площ от 160
кв.м.
В хода на делото са ангажирани специални
знания в областта на геодезията посредством проведените СТЕ. В заключението си
от 20.03.2007г., вещото лице К.К. установява, че имотът описан в АчДС №
4646/24.07.2003г. е идентичен с имота по НА № 138/14.11.2005г., а имота по АДС
№ 744/26.09.1950г. е идентичен с имота по НА № 29/05.07.2005г.
В заключението си от 28.01.2011г. вещото лице
Д.П. установява следното: със Заповед № 24/14.02.1990г. на Председателя на
комисията по ТСУС – Варна е одобрено отреждането на площадка на МНЗ по плана на
к.к. „Дружба”, така, както е показано с червен туш на скица № 68/30.01.1990г.
/скица 2 към заключението за терен с площ от 17983 кв.м., отреден за МНЗ/. Със
Заповед № Р-66/03.10.1991г. на Председателя на ВИК на ОбНС Варна е одобрено
преотреждане на площадката на МНЗ в к.к. „Дружба” за нуждите на ГУП и
възстановяване на терена, определен за ГУП в действащия ЗРП, така, както е
показано със син цвят и червен туш на скица № 533/23.07.1991г. Със Заповед №
Р-11/11.02.1993г. на Кмета на Община Варна е одобрено преотреждане на терена на
школа на ГУП на Министерство на здравеопазването по РЗП на к.к. „Дружба”, така,
както е показано със син туш на скица № 66/28.02.1993г. /скица 3 към
заключението, на която границите на площадката с площ от 17983 кв.м., отредена
за МЗ са маркирани/. Действащ план за процесния имот е ПУП-ПРЗ, одобрен със
Заповед № Р-11/11.02.1993г. и изменен със Заповед № Р-46/19.02.2002г. на Кмета
на Община Варна. Със Заповед № РП-15/16.01.2006г. на Кмета на район „Приморски”
при Община Варна в КП на к.к. „Св. Св. Константин и Елена” е попълнен имот – ПИ
№ 164 с площ от 12400 кв.м., собственост на „СБР-Варна” АД, съгласно НА №
60/2005г. Площадката на МНЗ по плана на к.к. „Дружба”, отредена за МНЗ със
Заповед № 24/14.02.1990г. е идентична на имота с площ от 17983 кв.м. по АДС №
545/21.03.1990г. и частично идентична с имота по АДС № 4646/24.07.2003г.
Съгласно заключението от 21.09.2011г. имотът отреден за МНЗ по действащата КК е
съответен на ПИ № 10135.2569.21 с площ от 12760 кв.м., а ПИ № 67 в кв. 69 по КП
на к.к. „Св. Св. Константин и Елена” е съответен на ПИ № 10135.2568.67 с площ
от 3925 кв.м.
В заключението си от 06.12.2013г. вещото лице
установява, че в ПИ № 10135.2569.21, целия с площ от 12760 кв.м. попада част от
терена отреден за МНЗ със Заповед № 24/14.02.1990г., съответно част от терена
отреден със Заповед № Р-11/11.02.1993г. Площта на тази част е 12400 кв.м. и по
местонахождение е идентична с имота описан в АДС № 4646/2003г. и представлява
част от имота по АДС № 545/1990г. Границите и площта на терена отреден по
регулация за МНЗ със заповедите от 1990г. и 1993г. се променят с ПУП-ПРЗ,
одобрен със Заповед № Р-46/19.02.2002г., съобразно който част от терена отреден
за МНЗ се включва в УПИ І-32 за балнеохотел „Сана”. Останалата част от терена
отредена за МНЗ е попълнен в КП на к.к. „Св. Св. Константин и Елена” със
Заповед № РП-15/16.01.2006г. на Кмета на Район „Приморски” при Община Варна
като ПИ № 164 с площ от 12400 кв.м., собственост на СБР Варна.
В хода на делото са ангажирани и гласни
доказателства от ответника в подкрепа на твърденията му посредством показанията
на свидетелите Дончо Даракчиев и Никола Колев.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Искът за ревандикация
предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита на правото на собственост на държавата по
отношение на процесните имоти на твърдяното придобивно основание – валидно отреждане
с административен акт и отчуждаване по реда на чл. 9 от ЗОЕГПНС.
По отношение на ПИ № 10135.2569.21 с
площ от 12760 кв.м., правото на собственост на държавата е основано на
твърдения за придобиване на основание отреждане със Заповед 24 от 14.02.1990г.
на Председателя на комисията по ТСУС – Варна за нужди на МНЗ. Факта на
отреждането на терена, както и влизането в сила на заповедта за отреждане не са
спорни по делото. На тези основания е съставен АДС № 545 от 21.03.1990г. По
реда на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от НДИ /отм., действаща към 1990г./ са се актували
новопридобити държавни имоти. В случая, имотът отреден за площадка на МНЗ с
площ от 17983 кв.м. като регулационна единица е образуван с изменението на
плана от 1990г. Установено е от кредитираното като обективно дадено заключение
на вещото лице Д.П., че площадката на МНЗ по плана на к.к. „Дружба”, отредена
за МНЗ със Заповед № 24/14.02.1990г. е идентична на имота с площ от 17983 кв.м.
по АДС № 545/1990г. и частично идентична на имота по АДС № 4646/2003г. В ПИ
10135.2569.21 с площ от 12760 кв.м. попада част от терена отреден за МНЗ със
Заповед № 24/14.02.1990г. Площта на тази част е 12400 кв.м. и по
местонахождение е идентична с имота описан в АДС № 4646/2003г. и представлява
част от имота по АДС № 545/1990г. Разликата в площта според експерта се дължи
на различното отразяване на източната граница на имота в съответните планове,
като в КК е отразена материализираната на терена граница. С изменението на
регулацията на част от кв. 30 по плана на к.к. „Св. Св. Константин и Елена” за
ПИ пл. № 32, извършено със Заповед № Р-46/19.02.2002г. е обособено УПИ І-32 за
балнеохотел „Сана”, който обхваща част от терена отреден за МНЗ. Останалата
част от терена отреден за МНЗ е попълнен в КП на к.к. „Св. Св. Константин и
Елена” със Заповед № РП-15/16.01.2006г. на Кмета като ПИ № 164 с площ от 12 400
кв.м. Въз основа на изменението на регулацията на кв. 30 е съставен АДС № 4646
от 24.07.2003г. на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 147, т. 5 от ППЗДС. Съгласно
първата норма за имотите - държавна собственост, се съставят актове за държавна
собственост. Актове се съставят съгласно чл. 147, т. 5 от
ППЗДС /отм./ и за всички недвижими имоти и вещни права - собственост на
държавата, които имат постоянен статут и се намират в границите на населеното
място, определени от действащите застроителни и регулационни планове
/околовръстния полигон/.
Въз основа на изложеното и съобразно
позицията на всяка от страните – позоваване на преобразуване на държавно
предприятие от страна на ответника, преценено като признание по реда на чл.
127, ал. 2 от ГПК /отм./ – съдът приема, че правото на собственост на държавата
по отношение на имота, отреден за площадка на МНЗ към момента на съставяне на
АчДС № 545/1990г. не е спорно в отношенията между страните. В съставения акт е
отразено, че имотът е предоставен за оперативно управление на МНЗСГ ВМИ – Варна
на основание чл. 4, ал. 1 от ПМС № 40 от 05.12.1988г. Съгласно тази норма се
прехвърлят безвъзмездно за нуждите на здравното обслужване, образованието и
почивното дело, считано от 30.06.1989г., обектите – изградени незаконно или с
отклонение от предназначението им средства, заедно с помощните сгради към тях и
с районите, които ги обслужват, съгласно Приложение № 2. В списък приложение №
2 към чл. 4, ал. 1 от ПМС № 40 не фигурира процесния недвижим имот. Съгласно
чл. 17а от ЗППДОП /отм./ при преобразуваните държавни предприятия в еднолични
търговски дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване
или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в
собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. По
въпроса за елементите от фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ и
по-специално - включва ли се в него вписването на имота в баланса на преобразуваното
държавно предприятие е налице задължителна практика обективирана в Решение №
643 от 4.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 1196/2009г., I ГО, ГК. Съгласно приетото в
него, съставът на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ включва само двата елемента,
посочени в правната норма - предоставяне на дадено имущество за стопанисване и
управление на държавно предприятие и последващо преобразуване и приватизация на
това предприятие. Нормата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ в случая не е приложима,
доколкото визираните елементи от фактическия му състав не са налице.
Следователно щом като към 1990г. имота безспорно е бил държавен и по делото
липсват доказателства това право да е изгубено към настоящия момент на някое от
основанията на чл. 99 от ЗС, то съдът приема, че Държавата е собственик на
имота и към настоящия момент на соченото основание – отреждане с влязла в сила
Заповед 24 от 14.02.1990г. на Председателя на комисията по ТСУС – Варна.
По отношение на ПИ №
10135.2568.67 и изградените в него сгради, правото на държавата е основано на
отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС. Съгласно чл. 9 от ЗОЕГПНС се отчуждават и вили
в градовете и курортните места, необходими за обществени нужди по решение на
Министерския съвет. Съгласно дадената в § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗОЕГПНС легална дефиниция
на понятието "вили", това са постройки, които са предназначени за
задоволяване на здравни нужди и не се използват от семейството на собственика
за жилище. Установено е по делото, че с Акт № 744 /л.
114/ в полза на държавата е отчуждена вила застроена на 70+15 кв.м., заедно с цялото място застроено и
незастроено от 4300 кв.м., находяща се в гр. Сталин, м. „Св. Константин” от
собственика Горан И. Минчев, на основание Постановление за отчуждение №
2118/14.07.1950г., дадена за използване на стоп. „Евксиноград”. На това
основание за отчуждения имот – вила и лозе - е съставен АДС № 744 от
26.09.1950г. С ПМС № 548 от 23.05.1951г. е одобрено разпределението на
отчуждените вили и отдаването им за безвъзмездно ползване на отделните
ведомства, считано от деня на отчуждаването им съгласно приложен списък № 1, в
който отчуждения от Горан Минчев имот фигурира под позиция 1 за гр. Сталин. С
протокол опис от 06.08.1951г. имота е предаден за безвъзмездно ползване на
Санаторно-курортно управление при МНЗСГ. За отчуждения имот няма заявени
реституционни претенции от бивши собственици. Не е спорно на следващо място, че
след ликвидацията на Санаторно-курортно управление при МНЗСГ, активите му са
били приети за стопанисване от образуваното през 1959г. Лечебно оздравително
здравно заведение на МЗ, гр. Варна. Със Заповед № РД-18-10 от 21.06.2000г. на
министъра на здравеопазването на основание чл. 103, ал. 1 от ЗЛЗ е
преобразувано съществуващото публично ЛОЗЗ-Варна в еднолично търговско
дружество с наименование „Специализирана болница за рехабилитация – Варна” ЕАД,
като активите и пасивите на ЛОЗЗ-Варна по баланса към 30.09.1999г. са приети от
„СБР” ЕАД с едноличен собственик на капитала Държавата, чието право на
собственост се упражнява от министъра на здравеопазването. Преобразуването на държавни предприятия
представлява разпределянето на имуществото, предоставено им от държавата, в
дялове и акции съгласно разпоредбите на
ТЗ /чл. 1, ал. 2 от ЗППДОП/. Съгласно
чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛЗ с преобразуването на публичните здравни заведения
по чл. 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо
имущество - държавна или общинска собственост, включено в балансите на
здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в
собственост на търговските дружества, които са правоприемници на здравните
заведения, въз основа на които са преобразувани. ЗЛЗ е специален спрямо
ЗППДОП /отм./, като последният намира субсидиарно приложение за неуредените в
първия въпроси /арг. от чл. 108, ал. 2 от ЗЛЗ /отм./. Съгласно приетото в цитираното
Решение № 643 от 4.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 1196/2009г., I ГО, ГК, заприходяването
на имуществото в баланса на държавното предприятие не е елемент от фактическия
състав на чл. 17а от ЗППДОП /отм./. Включването на имуществото в баланса на
здравното заведение обаче е елемент от приложимия в случая фактически състав на
преобразуването на публичните здравни заведения по чл. 104, ал. 1 от ЗЛЗ. В
конкретния случай не е спорен по делото въпроса за проведеното отчуждително
производство по отношение на конкретния имот. Предоставянето на имота от друга
страна на държавното предприятие СКУ при МНЗ, съответно ЛОЗЗ – Варна -
праводател на „СБР – Варна” ЕАД се установява, както от факта на отчуждаването
му за нуждите на здравеопазването /чл. 9 от ЗОЕГПНС вр. § 28 от ППЗОЕГПНС/,
така и от изричното отбелязване в АДС № 744 на предоставянето му за ползване,
както и от ПМС № 548/23.05.1951г. Факти, които сами по себе си са безспорни по
делото. Същевременно по делото липсват доказателства установяващи по
категоричен начин спорния между страните въпрос, предоставеният имот да е бил
включен в баланса на ЛОЗЗ-Варна към 30.09.1999г., активите към който момент са
поети от ЕТД с държавно имущество, съгласно акта на преобразуване /т. 1.5 от
Заповед № РД-18-10 от 21.06.2000г./. С оглед даденото разрешение относно
елементите от фактическия състав на специалната норма на чл. 104, ал. 1 от ЗЛЗ
и установеното по делото /сметки на ЛОЗ на МЗ, гр. Варна към 11.08.2000г. – л.
37; Анализ на правното състояние на „СБР – Варна” ЕАД към същия момент, от
които е видно, че имота не фигурира в изготвения предприватизационен анализ на
правното състояние на ЕАД, както и в инвентарния опис на дружеството/, съдът
приема за основателни правоизключващите възражения на ищеца, че към момента на
преобразуването му в ЕТД с държавно имущество, имотът не е бил включен в баланса
на ЛОЗЗ-Варна. Ето защо приемство по отношение правото на собственост върху
този имот в лицето на „СБР – Варна” ЕАД по смисъла на чл. 104, ал. 2 от ЗЛЗ не
е настъпило. Ответното акционерно дружество от своя страна като правоприемник
на „СБР – Варна” ЕАД не е придобило права, които праводателят му не е
притежавал. От всичко изложено следва, че държавата е собственик на процесния
имот по АДС № 744 от 1950г. на основание отчуждаване по реда на чл. 9 от
ЗОЕГПНС и така придобитото право към настоящия момент не е изгубено на някое от
основанията по чл. 99 от ЗС. Установено е от заключението на вещото лице К.К., че
този имот, съставляващ парцел ІХ, кв. 265 по плана на предградие лозята е
идентичен с имот пл. № 67, кв. 69 по действащ КП на к.к. „Св. Св. Константин и
Елена”, а по действаща КККР имотът съгласно установеното от експерта Д.П. е
съответен на ПИ № 10135.2568.67 с площ от 3925 кв.м. Следователно към настоящия
момент Държавата се легитимира като собственик на описания имот на твърдяното
основание.
Не е спорен в отношенията
между страните факта, че всеки от имотите се владее от ответното дружество.
Като основание на упражняваното
правомерно владение същият е противопоставил възражения за негово право на
собственост на основание преобразуване по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ и
дълга придобивна давност. Съгласно изложените съображения при обсъждане правото
на собственост на държавата, съдебният състав приема, че „СБР” АД, като
правоприемник на „СБР” ЕАД не е придобило право на собственост на основание
преобразуване по реда на чл. 104, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛЗ, а чл. 17а от ЗППДОП
/отм./ е неприложим спрямо този ред. Същевременно с оглед спирането на
давностния срок с нормата на § 1 от ЗД на ЗС /Обн., ДВ, бр. 46 от 2006г., в
сила от 1.06.2006г./, постановено преди той да изтече в полза на ответника,
същият не е придобил право на собственост върху имота и на твърдяното
оригинерно основание.
Ето защо и предвид установеното
право на собственост на държавата на твърдяното основание, факта на
осъществяваното от ответника владение върху спорните имоти и неустановеното
основание на това владение, обуславят изводите на решаващия състав за
основателност на предявените искове за ревандикация на всеки от имотите. Ето
защо исковете следва да бъдат уважени, а съставените актове за собственост по
реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК /отм./ в полза на ответника следва да бъдат
отменени на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./.
На основание чл. 64, ал. 5, пр. І вр. чл. 53
и чл. 54 от ГПК /отм./ и с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимите по делото държавни такси. Последните са в размер на
4% върху цената на исковете. Цената на исковете, определена по реда на чл. 55,
ал. 1, б. „б” от ГПК /отм./ е в размер на ¼ от данъчната оценка за
облагане с данък върху наследствата или в размер на 60 372.00 лева по иска за
ревандикация на ПИ № 67 и 85 483.25 лева на сградата в този имот, както и в
размер на 216 742.50 лв. по иска за ревандикация на ПИ № 21. Дължимата по всеки
от исковете държавна такса съответно е в размер на 2 414.88 лв. по първия, 3
419.33 лв. за сградата и 8 669.70 лв. за ПИ № 21.
Ищецът е сезирал съда с искане за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 64,
ал. 5, пр. ІІ от ГПК /отм./ и с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на МЗ сумата от 8 601.96 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 108 от ЗС в
отношенията между Министерство на
здравеопазването на Република България, представлявано от министъра Таня
Андреева, от една страна, като процесуален субституент на Държавата, последната
конституирана по делото като контролираща страна на основание чл. 19, ал. 2 от ГПК /отм./, представлявана от министъра на регионалното развитие и „Специализирана болница за
реахабилитация – Варна” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Район „Приморски”, к.к. „Златни пясъци”, Спирка „Журналист”,
представлявано от Изпълнителния директор Цветана Ангелова Динкова, от друга, че
Държавата е собственик на недвижими
имоти, находящи се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, първия от
които представляващ Поземлен имот с
идентификатор № 10135.2569.21 по КК, одобрена със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 12760 кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№
10135.2569.20, 10135.2569.22, 10135.2569.9, 10135.2569.17 и 10135.2569.10,
идентичен с УПИ-„МНЗ”, в кв. 30, с
площ от 12350 кв.м. и при граници: улица, УПИ ІІІ-32 и УПИ – „Комплекс
българска роза” от кв. 30 и ПИ № 164 с площ от 12400 кв.м. по КП, придобит на
основание отреждане със Заповед №
24/14.02.1990г. на Председателя на Комисията по ТСУС – Варна, с която е
одобрено отреждането на терена за площадка на МНЗ, за което е съставен АДС № 545
от 21.03.1990г. на основание чл. 81 от НДИ /отм./, а в последствие и АчДС №
4646/24.07.2003г., на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 147, т. 5 от ППЗДС
/отм./, а втория представляващ Поземлен
имот с идентификатор № 10135.2568.67 по КК, одобрена със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 3925 кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№
10135.2568.124, 10135.2568.92, 10135.2568.71, 10135.2568.70, 10135.2568.69, 10135.2568.120, 10135.2568.129 и
10135.2568.66, идентичен с ПИ № 67 в
кв. 32 по плана на Вилна зона на к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, с площ от
4300 кв.м. и при граници: ПИ №№ 69, 70, 71, 72 и път, заедно с изградената в него
едноетажна масивна сграда – вила, с
площ от 70 кв.м. с идентификатор № 1035.2568.67.1 и лятна кухня с площ от 15 кв.м., на основание отчуждаване по реда на чл. 9 от ЗОЕГПНС, за което е съставен АДС №
744/26.09.1950г., които вещни права са предоставени на Министерство на
здравеопазването за оперативно управление, като
ОСЪЖДА
„Специализирана болница за реахабилитация – Варна” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „Приморски”, к.к. „Златни
пясъци”, Спирка „Журналист”, представлявано от Изпълнителния директор Цветана
Ангелова Динкова ДА ПРЕДАДЕ на Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие ВЛАДЕНИЕТО върху така описаните имоти.
ОТМЕНЯ на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./
Нотариален акт № 138, том 6, рег. № 14953, д. № 953 от 14.11.2005г. на Нотариус
Жана Кирчева, рег. № 214 и Нотариален акт № 29, том 4, рег. № 8417, д. № 515 от
05.07.2005г. на Нотариус Жана Кирчева, рег. № 214.
ОСЪЖДА на основание чл. 64, ал. 5, пр. І вр. чл. 53 от ГПК /отм./ „Специализирана болница за реахабилитация – Варна” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „Приморски”,
к.к. „Златни пясъци”, Спирка „Журналист”, представлявано от Изпълнителния
директор Цветана Ангелова Динкова ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 14 503.91 /четиринадесет хиляди петстотин и
три лв. и деветдесет и една ст./ лева, представляваща дължима държавна
такса по предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 64,
ал. 5, пр. ІІ от ГПК /отм./
„Специализирана болница за реахабилитация – Варна” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „Приморски”, к.к. „Златни
пясъци”, Спирка „Журналист”, представлявано от Изпълнителния директор Цветана
Ангелова Динкова ДА
ЗАПЛАТИ
на Министерство на
здравеопазването на Република България, представлявано от министъра Таня
Андреева сумата от 8 601.96 /осем хиляди шестстотин и един лв. и деветдесет и шест ст./ лева,
представляваща реализирани съдебно деловодни разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено,
на основание чл. 197 от ГПК /отм./.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: