Решение по дело №93/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 198
Дата: 12 април 2021 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20217170700093
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

198

 

гр.Плевен, 12.04.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:     

                              

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                 ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                      Катя Арабаджиева

                    

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 93 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         С Решение № 563 от 16.12.2020 год., постановено по НАХД № 1594/2020 год., Районен съд – гр. Плевен изменил Наказателно постановление № 483172-F529434/09.12.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което по отношение на „КИБЕЛА 2010“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ц. Б.П. е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лв., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.10.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите на търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като намалил размера на имуществената санкция от 700 лв. на 500 лв.

Против горното решение постъпила касационна жалба от „КИБЕЛА 2010“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“П.Р. Славейков“ № 55 – 18 – А, вх. „Е“, ет.2, ап.4, ЕИК *********, представлявано от Ц. Б. П., в която е възпроизведено съдържанието на разпоредбите на чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.118, ал.4 от ЗДДС и е посочено, че те са различни и несъвместими една с друга. Изложени са доводи, че касаторът е санкциониран на основание чл.185, ал.1 вр. чл.118, ал. 4 от ЗДДС, за които разпоредби първостепенният съд е посочил, че нямат връзка помежду си. По отношение разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС са изложени съображения, че съдържа девет точки, но административнонаказващият орган не е конкретизирал коя от хипотезите на разпоредбата е приел за налична при определяне на санкцията в оспореното НП. Във връзка с горното се оспорват доводите на РС- Плевен за допусната техническа грешка и се твърди нарушено право на защита на касатора, което съставлява основание за отмяна на НП.

Алтернативно се излагат доводи за наличие на необсъдени от първостепенния съд предпоставки за приложение разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН.

В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение в частта му, с която е потвърдено оспореното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. За него е постъпила писмена защита, в която се повтарят доводите от касационната жалба и се прави искане да бъде отменено оспореното решение на РС- Плевен.

Ответникът се представлява от гл. юрк. М. Ж., която представя като писмени доказателства Резолюция за освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение № 350024 – 0205076/25.07.2018 г., АУАН  F 373558/16.02.2018 г., НП 321369-F373558/26.02.2018 г., за които сочи, че са издадени по отношение на касатора и във връзка със същото по вид нарушение. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане да бъде оставено в сила решението на РС- Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което решението на РС- Плевен следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Първостепенният съд е събрал всички относими към правния спор доказателства, анализирал ги е надлежно и е достигнал до правилния извод, че е налице доказано по несъмнен начин нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.10.2006 год. на МФ.

Настоящият съд е съгласен с горните мотиви, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК, а освен това с касационната жалба не се оспорва приетата от съда за установена фактическа обстановка.

Основното оплакване е свързано с обстоятелството, че като основание за налагане на санкцията са посочени разпоредбите на е санкциониран на основание чл.185, ал.1 вр. чл.118, ал. 4 от ЗДДС. Съдът намира, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на оспореното НП, тъй липсва твърдяното накърняване на правото на защита на нарушителя. Това е така, защото основанието за налагане на санкция за нарушението по чл. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.10.2006 год. на МФ е разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, в диспозитива на която е посочена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което не е налице необходимост от изрична препратка към тази разпоредба и за касаторът не е налице неяснота по отношение на юридическото и фактическото основание за налагане на имуществената санкция. Разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС съставлява правното основание за издаване на  Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ, за нарушение на разпоредба от която е санкциониран жалбоподателят и в т.1-9 всъщност е регламентирано нейното съдържание. Ето защо няма как да се приеме, че с позоваването на нея или поради неконкретизиране на точка/точки от ал.4 е допуснато нарушение на правата на въззивния жалбоподател, каквото твърдение се съдържа в подадената касациона жалба.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и оплакванията, свързани с приложимостта на чл.28, ал.1 от ЗАНН за конкретното нарушение.

Нарушението, за което е наложено административното наказание е  формално и за съставомерността му  не се изисква настъпването на вредни последици.  При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения и в конкретния случай не са налице смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по- ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид.  Освен това пред касационната инстанция ответникът е представил писмени доказателства, от които се установява, че не се касае за първо нарушение от същия вид, допуснато от касатора, което представлява отегчаващо отговорността обстоятелство, съставляващо пречка за приложение на чл.28, ал.1 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав е съгласен с доводите на първостепенния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, както и че при съставянето им не са допуснати нарушение на правилата на ЗАНН. Нарушението е доказано по несъмнен начин и не са налице доказателства в обратната насока. Правната квалификация на извършеното нарушение е правилна, приложена е относимата санкционна норма, а наложената имуществена санкция е изменена от въззивния съд в минималния предвиден от закона размер, в която част съдебният акт на РС- Плевен не се оспорва.

 При тези съображения съдът намира, че следва да остави в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 563 от 16.12.2020 год., постановено по НАХД № 1594/2020 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

         Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/                   ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/                2.    /п/