Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 06.10.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 16583 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.04.2019 г. по гр.д. №
33328/16 г., СРС, ІІ ГО, 74 с-в е отхвърлил
предявеният от Р.Т.М., ЕГН **********
и Д.Т.М., ЕГН ********** срещу А.М.М., ЕГН ********** и И.М.И., ЕГН
********** конститутивен иск с правно основание чл.42, б. „б“ от ЗН вр. чл.25,
ал.1 от ЗН за прогласяване на недействителността на саморъчното завещание от
30.03.2006 г. на Д.Т.А. ЕГН **********, бивш
жител на гр.Монтана, починала на 13.04.2011 г. като нищожно,
поради вписване на две дати на съставяне на завещанието, водещо до нарушаване
на предписаната от закона императивна форма за съставянето му. Отхвърлил е предявеният
от Р.Т.М., ЕГН ********** и Д.Т.М.,
ЕГН ********** срещу А.М.М., ЕГН ********** и И.М.И., ЕГН **********
конститувен иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС на следните недвижими имоти : 1. Поземлен
имот - нива, парцел № 447016
по плана за земеразделяне на гр.Кнежа, площ по документ - 5.167 дка, находящ се в гр.Кнежа, местност „Лисичи валог“, област
Плевен, община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и съседи: № 447015 - нива на Л.З.Н.и
др.; № 447003 - нива на наследниците на В.К.К.; № 447017 - нива на С.А.Б.и №
000571 - полски път на Община Кнежа; 2. Поземлен имот - земеделска земя, парцел № 015020 по плана за земеразделяне на
гр.Кнежа, площ по документ - 7.249 дка, находяща се в гр.Кнежа,
местност „Динкови колиби“, област Плевен, община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и
съседи - № 015021 - нива на Л.З.Н.и др., № 015018 - нива на Ю.Т.П.; № 015013 -
нива на Р.И.Ч., № 0150002 - нива на Д.П.В., № 015003 - Нива на П.Т.Б.и № 000003
- полски път на Върбишка. 3. Поземлен имот - изостав.тр.нас., парцел № 800030 по плана за земеразделяне на гр.Кнежа, площ по документ - 1.364 дка, находящ се в гр.Кнежа, местност „Върбишки
дол“, област Плевен,
община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и съседи:№ 800031
- изостав..тр.нас.на В.А.К.; № 800015 — изостав.тр.нас.на наел.на бр. Н.и К.В.Г.;
№ 800029 - изостав.тр.нас.наЛ.З.Н.и др. и № 500524 - полски път на Община
Кнежа. 4. Поземлен имот -
нива, парцел № 467018 по плана за земеразделяне на гр.Кнежа, площ по документ - 6.782 дка, находящ се в гр.Кнежа,
местност „Бренишкият път“, област Плевен, община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и
съседи: № 467017 - нива на Н.М.Я.; № 467020 - нива на П.А.Т.; № 467002 - нива
на наследниците на П.М.М.и № 000143 - полски път на Община Кнежа; 5. Поземлен имот, парцел № 651013 по плана за
земеразделяне на гр.Кнежа, площ по документ - 10.679 дка,
находящ се в гр.Кнежа, местност „Гостиля“, област Плевен, община Кнежа,
гр.Кнежа, при граници и съседи: № 651012 - нива на В.А.К.; № 000481 - полски
път на Община Кнежа; № 651014 - нива на Л.З.Н.и др. и № 000547 - полски път на
Община Кнежа. 6. Поземлен имот -
земеделска земя, парцел № 447012 по плана за земеразделяне на гр.Кнежа,
площ по документ - 1.999 дка, находящ се в гр.Кнежа, местност „Лисичи валог“,
област Плевен, община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и съседи: № 447011 - нива на
наследниците на В.И.М.И.; № 000695 - полски път на Община Кнежа; № 447013-нива
на М.В.П.№ 447002 - нива на Б.Г.П., при следните квоти:
за Р.Т.М., ЕГН ********** –
¼ ид.ч.
за Д.Т.М.,
ЕГН ********** – ¼ ид.ч.
за А.М.М., ЕГН ********** – 1/ 4 ид.ч.
за И.М.И., ЕГН ********** – ¼ ид.ч.
Осъдил е Р.Т.М., ЕГН ********** и Д.Т.М., ЕГН ********** да заплатят на А.М.М., ЕГН ********** и И.М.И., ЕГН ********** на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2370 лв., представляваща общият размер на
сторените в производството разноски за депозити за експертизи и адвокатски
възнаграждения.
С
определение от 05.05.2019 г. по гр.д. № 33 328/2016 г., поставено по реда
на чл.248 ГПК, СРС, ІІ ГО, 74 състав е изменил по реда на чл.248 от ГПК решение № 105491 от 30.04.2019 г. по гр.д. №
33328/2016 г. по описа на СРС, Второ ГО, 74 състав в частта на разноските, като
го е допълнил, в следния смисъл: Осъдил е Р.Т.М., ЕГН ********** и Д.Т.М., ЕГН ********** да заплатят по
бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата
от 100 лева за сторени разноски за
възнаграждение за СПчЕ, заплатени от бюджета на съдебната власт.
С определение от 12.07.2019 г. по гр.д. №
33 328/2016 г., поставено по реда на чл.248 ГПК, СРС, ІІ ГО, 74 състав е оставил без
уважение
като неоснователна и недоказана молбата на ищците Р.Т.М.
и Д.Т.М. инкорпорирана във въззивната им жалба с вх.№5090267/27.05.2019 г. и
уточнение към въззивната жалба с вх.№ 5107716/21.06.2019 г. за изменение на
Решение № 105491/30.04.2019 г. по гр.д.№ 33328/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 74 състав
и Определение с № 107280/05.05.2019 г. по гр.д.№ 33328/2016 г. на СРС, ІІ ГО,
74 състав в частта на разноските.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците Р.Т.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Т.М., ЕГН
**********, с адрес: *** с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че решението е неправилно
и необосновано. В него съдът неправилно е отхвърлил първоначалната съдебно-граматическа
експертиза, тъй като според съда изводите на вещото лице не са категорични, а
само вероятностни, основани на предположения и догадки. Изводите на вещото лице
са такива, защото документът в цялостта си, не позволява категорично заключение
за началото и края на времевия период на съставяне на волеизявлението.
Наличието на съмнения за точната дата е основание за приемане на завещанието за
невалидно. Според тази експертиза се установява неадекватното датиране на
документа и значението на датата по отношение автентичността на самото
завещание. Датата трябва да е посочена по начин, който не поражда съмнения
относно действителния момент, в който завещанието е изготвено. Съдът е
кредитирал съдебно-графологичната експретиза, която е основана на тезата за
прекъсване в процеса на съставяне на завещанието, защото завещателят Д.А.е
изпитвала сериозни затруднения, които се е мъчила да преодолее в рамките на това време, но
вещото лице не е дало отговор на въпроса къде точно в текста е видно, че е
налице прекъсване на процеса на писане. Съдът е приел, че с оглед заключението
на СПчЕ, че завещателят е изпитвал сериозни затруднения предвид възрастта си да
напише завещанието за един ден, при което приема за логично, датата на
съставянето му посочена в началото да не съвпада с този, в края. Остава
въпросът обаче, дали все пак лицето действително е събрало сили да изрази
волята си, без наличие на обстоятелства водещи до порок и доколко датите,
посочени в завещанието са валидни и действително правилно отразяват началото и
края на процеса на волеизявлението. Сочи се още неточно изписване ЕГН на
завещателката Д. А., като истинското ЕГН е ******, че в завещанието завещателката
е заявила, че завещава на внука си А.М., на 29 години, но нито към датата на
съставяне на завещанието, нито към предполагаемата крайна дата на завещанието
той има навършени 29 годиии. Завещателката
заявява, че „в домът си на ул.отец ******“,
но от писмените доказателства се вижда, че имотът е бил дарен на 08.09.2005 г.,
а на 24.03.2006 г. е бил продаден на трето лице, т.е. към датата 28.03.2006 г., посочена като начална в
завещанието, този дом не е бил неин, т.е. датата не е вярна. В СПчЕ вещото лице
говори за психически и физически увреждания, но съдът не е дал указания за
представяне на конкретна медицинска документация, която да докаже наличие на
увреждане, но дори и да е така изниква въпросът към коя дата следва да бъде
набавена тази медицинска документация, защото дееспособност се доказва към
точно определен момент, а в случая този момент не може да бъде определен,
поради наличие на две дати на съставяне. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени процесното и да прогласи завещанието като нищожно, поради
неустановяване на достоверна дата на съставянето му, да отмени съставения
констативен нотариален акт, легитимиращ ответника А.М.М., ЕГН ********** като
собственик на процесните 6 имота и същите да бъдат допуснати до делба при квоти
по ¼ за всеки от съделителите. Възразяват срещу присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на двамата ответници 2 пъти по 960 лв.
Въззиваемите А.М.М., ЕГН
********** и И.М.И., ЕГН
**********, чрез пълномощника по
делото АД Г., представлявано от управителя С.Г., чрез пълномощника адв. Д.С.Д.,
със съдебен адрес:*** оспорват
въззивната жалба. Претендират разноски за въззивната инстанция.
Настоящата инстанция приема че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а на
основание чл.269 ГПК, че решението е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано
по същество.
Предявени са обективно кумулативно
и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.25 ЗН от ЗС, чл.42, б.”б” ЗН, чл. 537, ал.2 ГПК и чл 34 ЗС в първа фаза
по допускане на делбата от
Р.Т.М., ЕГН ********** и Д.Т.М.,
ЕГН ********** срещу А.М.М., ЕГН ********** и И.М.И., ЕГН **********.
Ищците твърдят, че са
наследници по закон на Д.Т.А., починала на 13.04.2011 г. Същите оспорват истинността на
саморъчното завещание на наследодателя им, вписано с вх.рег.№ 2275 от
18.08.2011 г., том 4, акт № 94 на Службата по вписванията при PC
- Кнежа. Основание на предявеният иск по чл.25 от ЗН за
прогласяване на недействителността на въпросното саморъчно завещание е, че в
него са налице две дати - 28.03.2016 г. изписана словом в самото начало и
30.03.2006 г. в края на документа, на нивото на подписа, като в
самото завещание не се сочи, че едната от датите бележи началото, а другата краят
на съставянето му. Твърди се, че след първата дата е използван глаголът „написах“,
което предполагало
завършено действие. Цитира се практика на ВКС по
чл.290 от ТПК, според която саморъчното завещание е нищожно, ако в него бъдат
вписани две различни дати на съставяне, както и че такова завещание е
действително, само ако в самият му текст е посочено, че едната от тях сочи
началото на съставянето му, а другата - краят на този процес. Релевира се, че в
завещанието е сгрешено ЕГН-то на завещателя - ред 4, последната цифра е
посочена като три, а коректната е следвало да е 5. Тези обстоятелства дават основание съдът да приеме, че завещанието
е нищожно, поради съществуващи в него две дати на съставяне на същото -
28.03.2006 г. (словом в началото) и 30.03.2006 г. (цифром в края). Сочи се, че за да е редовно
завещанието подписът на завещателя следва да е след датата на съставянето му. Иска
се прогласяване на нищожността на завещанието, поради липсата на форма на
основание чл.42, б. „б“ от ЗН вр. чл.25, ал.1 от ЗН доколкото в него са вписани
две дати на съставяне на завещанието, водещо до нарушаване на предписаната от
закона императивна форма за съставяне на завещанието.
Предявен е иск за допускане до делба на наследствените
земи на наследодателя - Д.Т.А., починала на 13.04.2011 г., на
Посочените 6 броя недвижими имоти, а именно: 1. Поземлен
имот - нива, парцел № 447016
по плана за земеразделяне на гр.Кнежа, площ по документ - 5.167 дка, находящ се в гр.Кнежа, местност „Лисичи валог“, област
Плевен, община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и съседи: № 447015 - нива на Л.З.Н.и
др.; № 447003 - нива на наследниците на В.К.К.; № 447017 - нива на С.А.Б.и №
000571 - полски път на Община Кнежа; 2. Поземлен имот - земеделска земя, парцел № 015020 по плана за земеразделяне на
гр.Кнежа, площ по документ - 7.249 дка, находяща се в гр.Кнежа,
местност „Динкови колиби“, област Плевен, община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и
съседи - № 015021 - нива на Л.З.Н.и др., № 015018 - нива на Ю.Т.П.; № 015013 -
нива на Р.И.Ч., № 0150002 - нива на Д.П.В., № 015003 - Нива на П.Т.Б.и № 000003
- полски път на Върбишка. 3. Поземлен имот - изостав.тр.нас., парцел № 800030 по плана за земеразделяне на гр.Кнежа, площ по документ - 1.364 дка, находящ се в гр.Кнежа, местност „Върбишки
дол“, област Плевен,
община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и съседи:№ 800031
- изостав..тр.нас.на В.А.К.; № 800015 — изостав.тр.нас.на наел.на бр. Н.и К.В.Г.;
№ 800029 - изостав.тр.нас.наЛ.З.Н.и др. и № 500524 - полски път на Община
Кнежа. 4. Поземлен имот -
нива, парцел № 467018 по плана за земеразделяне на гр.Кнежа, площ по документ - 6.782 дка, находящ се в гр.Кнежа,
местност „Бренишкият път“, област Плевен, община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и
съседи: № 467017 - нива на Н.М.Я.; № 467020 - нива на П.А.Т.; № 467002 - нива
на наследниците на П.М.М.и № 000143 - полски път на Община Кнежа; 5. Поземлен имот, парцел № 651013 по плана за
земеразделяне на гр.Кнежа, площ по документ - 10.679 дка,
находящ се в гр.Кнежа, местност „Гостиля“, област Плевен, община Кнежа,
гр.Кнежа, при граници и съседи: № 651012 - нива на В.А.К.; № 000481 - полски
път на Община Кнежа; № 651014 - нива на Л.З.Н.и др. и № 000547 - полски път на
Община Кнежа. 6. Поземлен имот -
земеделска земя, парцел № 447012 по плана за земеразделяне на гр.Кнежа,
площ по документ - 1.999 дка, находящ се в гр.Кнежа, местност „Лисичи валог“,
област Плевен, община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и съседи: № 447011 - нива на
наследниците на В.И.М.И.; № 000695 - полски път на Община Кнежа; № 447013-нива
на М.В.П.№ 447002 - нива на Б.Г.П., при квоти по ¼ ид.ч. за всяка от страните.
В срока по чл.131 от ГПК
ответниците А.М.М. и И.М.И. са оспорили предявения иск за прогласяване
нищожността на завещанието, както и иска за делба, с твърдението, че и предвид
завещанието, собственик на посочените имоти е единствено А.М.М..
Относно конститутивния иск с правно основание чл.42, б
„б“ от ЗН вр. с чл.25, ал.1 от ЗН СГС приема следното:
По делото е безспорно, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ищците Р.Т.М. и Д.Т.М. са внуци на
общия си наследодател Д.Т.А., починала на 13.04.2011
г. и дъщери на Т.С.М.
- син на Д.Т.А., а ответниците А.М.М. и И.М.И. са внуци на
общия си наследодател Д.Т.А., починала на 13.04.2011 г. и дъщеря и син на М.С.М.
- син на Д.Т.А..
От определение № 1894/2017 г. от
24.01.2017 г. на СТС, ГО по в.гр.д. № 12277/2016 г., се установява, че ищцата Р.Т.М.
е приела по наследство чрез опис на
основание чл.61, ал.1 от ЗН наследственото имущество на своя наследодател Д.Т.А..
По делото е депозирано заверено копие на универсално саморъчно
(„олиграфическо“) завещание на наследодателя Д.Т.А., съгласно което волята на
завещателя Д.Т.А. е била в следния смисъл:
„Днес, на двадесет и осми март две хиляди и шеста
година в гр.Монтана, подписаната Д.Т.А., ЕГН: ********** от гр.Монтана, в домът
си на ул. „**** написах настоящото завещание, с което завещавам на внука си А.М.М.,
жител ***, на 29 години, целото си имущество (движимо и недвижимо, пари и
ценности), което ще оставя след моята смърт, като по този начин го обявявам за
мой единствен наследник. Това е последната ми воля, която желая да испълнят
наследниците“.
След текста на тази формирана
воля от завещателя Д.Т.А. долу в дясно на завещанието е написана с цифри дата: 30.03.2006 г.,
под нея „гр.Монтана“, като нивото на тази дата в лявата страна на завещанието
под текста е написано с текст: „Завещател:“, а под тази дума „завещател“ е
отразен подпис на завещателя, което е на нивото на мястото на съставеното
завещание - гр.Монтана.
Безспорно е, че саморъчното завещание е било предадено
на съхранение на нотариус Р.П., рег. № 601, че по искане на М.М. на 20.04.2011
г. то било обявено с протокол от същата дата на нотариус Р.П., рег. № 601.
По делото са били приети две
експертизи-съдебно-граматическа/ /СГЕ/ и съдебно-почеркова/СПчЕ/.
Според СГЕ, проследявайки логическата последователност
на изписаните думи в завещанието, изразяващо волята на завещателя, действащите
граматически правила в българския език към 30.03.2006 г., пунктуацията в
текста, може да се приеме, че първата
посочена дата 28.03.2006 г. вероятно бележи началото на процеса на съставяне на
завещанието, а втората посочена дата 30.03.2006 г., вероятно бележи края на
този процес. Настоящата инстанция също
намира, че тази експертиза е неотносима към предмета на спора, поради което не
я кредитира.
Според СПчЕ, в самото
завещание не са били открити следи от заличавания, извършени по механичен начин
или чрез използване на химикали, не са открити следи от моливи, индигови,
релефни или други водещи щрихи; следи от копиране или техническо пренасяне на
изображения. Според вещото лице, темпът
на изпълнение на текстовите думи от завещанието е неустойчив, на места много
бавен, за което свидетелстват тъпите начала и окончания, неоправданите
спирания, дорисуването на някои букви, недописването на букви в думите. Налице
са смущения и в структурните характеристики, като неравномерен размер на
буквите, различна тяхна разтегнатост, като свързаността им е ниска, а повечето
букви се изписвали разделно. Натискът е силен и слабо диференциран, наклонът е
променлив, като цяло леко изразен надясно. Налице е висока вариантност на
движенията при изпълнението на
буквите, която е по-висока от обичайната за изпълнение на ръкописния текст.
Тези признаци на изписаното завещание образуват комплекс от диагностични
признаци, наличието на които доказвали, според вещото лице смущаване
на функцията на
писмено-двигателния апарат (“следствие-юридически posterios”), поради следните възможни фактори–причини
юридически primus“), които
са обусловили възникването на този резултат - напреднала възраст, заболявания на централната нервна
система, хроничен алкохолизъм, мозъчна атеросклероза и др. Вещото лице е
констатирало, че завещателката А.се намирала в психо- физиологично състояние,
което силно я е възпрепятствало да владее и контролира двигателния си навик.
Относно причините от медицински характер следва да
бъде отбелязано обстоятелството, че по делото не са представени писмени
доказателства и каквато и да било медицинска документация за заболявания на
завещателката. Липсват и твърдения в тази насока от страна на ищците,
включително и за липсата на завещателна правоспособност. Ето защо не следва да
се прави извод, че съзнанието на Д.А.е било нарушено а от там и и волята й.
СРС е подложил на тълкуване процесното саморъчно
завещание относно двете дати, позовал се е на практика на ВКС по идентични
случаи и е стигнал до извода, че то е действително и валидно дори и в него да
са отразени две дати. Приел е и според заключението на СПчЕ, че и предвид
възрастта си завещателят е изпитвал сериозни усилия да напише завещанието за
един ден. Основавайки се на изводите на вещото лице за липса на общо приета
методика в почерковите експертизи, по които да се установи времето на
изпълнение на щрихите, изпълнени с моливни или мастилени елементи, приел, че не
е установено по категоричен начин, че подписът на завещателя е антидатиран, е
формирал извод, че подписът на завещателя срещу и под крайната дата на текста
на завещанието-30.03.2006 г., е поставен на тази дата и на тази дата е
формирана по ясен и начин и окончателната последна воля на завещателя А.по
повод разпореждането й с нейното имущество в полза на ответника А.М.. В
съответствие със съдебната практика, когато в завещанието са посочени две дати,
независимо дали същите са отдалечени по време една от друга или не, то
завещанието ще се приеме за действително въпреки наличието на две дати само ако
в самия му текст е посочено, че едната от тях сочи началото на процеса по
съставяне на завещанието, а другата края на този процес. Поначало датата на
саморъчното завещание трябва да е изрично посочена. Но тя може да бъде
извлечена от съдържанието на акта. Щом може да се установи по положителен начин
времето на съставяне на завещанието, вкл. и самият ден на съставяне на
завещанието, няма причина да не се признае действителност на саморъчното
завещание.
Настоящата инстанция намира, че процесното завещание е
недействително.
Саморъчното завещание е строго формален акт и за
действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл.25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно
от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания.
Датата на съставяне е съществен елемент от съдържанието на завещанието, тъй
като въз основа на нея се извършва преценка за поредността на няколко
последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и
за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване
на разпореждането. Ако в завещанието са посочени две дати, независимо от причината за това /умишлено или поради
пропуск/, предписаната от закона форма е опорочена и това има за последица
нищожност на саморъчното завещание, освен
ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че двете дати сочат съответно началото и края на
съставянето му. Практиката
на ВКС в тази насока е последователна и безпротиворечива-в решение № 1050
от 21.10.1991 г. по гр.д. № 853/91 г. на ВС, І
г.о.; решение № 151 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 6379/2007 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 601 от 18.11.2005 г. по гр.д. № 302/2005 г. на
на ВКС, І г.о., решение № 308 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 992/2011 г.
на ВКС, І. г.о. и най-новото решение № 23 от 05.06.2019
г. по гр.д. № 888/2018 г., ГК, І ГО на ВКС, е прието, че саморъчното завещание е нищожно, ако в него завещателят е вписал две различни дати на съставяне, освен ако е
посочил едната като начална на написването му, а втората - като край на този
процес.
Безспорно е по делото, че в началото и в края на
саморъчното завещание, оставено от завещателката А., са посочени две различни дати, което е равнозначно на липса на
датата по смисъла на чл.25, ал.1 ЗН. Не може да се приеме извършеното от СРС тълкуване,
че датата на съставяне на завещанието е именно 30.03.2006 г. Изброените от вещото лице хипотетични причини за увреждане на
двигателния апарат на завещателката, сред които съдът е избрал възрастта й, като
възрастта има различни проявления за конкретния индивид именно поради
здравословното му състояние, но в конкретния случай липсват каквито и да било
данни за здравословното състояние на завещателката, не могат да доведат до
извода, че завещателката е изпитвала сериозни усилия да напише завещанието за един
ден и съответно не го е написала за един ден. Именно във връзка с изводите на
вещото лице за липса на общо приета
методика в почерковите експертизи, по които да се установи времето на изпълнение на щрихите, изпълнени с моливни или мастилени
елементи, не може да се направи извод кога точно е написано завещанието. Такъв
извод не може да бъде изведен и от съдържанието
на самото завещание, което е доста семпло по съдържание, като в самия му текст
не е посочено, че едната от датите сочи началото на процеса по съставянето на
завещанието, а другата края на този процес. При задължително
изискване то да съдържа означение на датата, на която е съставено, вписването
на две различни дати, представлява съществен порок на
формата, който не може да бъде преодолян
чрез тълкуване. Съдът не може да предполага по какви причини завещателят е
посочил в саморъчното завещание различни дати на неговото съставяне. От значение за валидността на завещанието е
обективното му съответствие с предписаната от закона /чл.25, ал.1 ЗН/ форма, която е форма
за действителност, а не за доказване. Правната характеристика и спецификите на
саморъчното завещание налагат стриктно тълкуване и прилагане на нормата на чл.25, ал.1 ЗН, за да се обезпечи
правната сигурност и да се постигнат целите на закона.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, и тъй като делото е изяснено
от фактическа страна, следва да бъде постановено друго по същество на спора, с
което саморъчното завещание оставено от А.в полза на А.М.М. следва да бъде обявено за нищожно на основание чл.42, б „б“ във вр. с чл.25, ал.1 ЗН.
На
основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде отменен нотариален акт № 84 от 14.09.2011 г., том VІІ, рег. № 3953, н.д. 965/ 2011г. за собственост
на процесните
6 броя недвижими имоти, придобити по завещание, с който А.М.М. е признат за собственик по завещание на описаните
недвижими имоти.
Предявеният от Р.Т.М., ЕГН ********** и Д.Т.М., ЕГН ********** срещу А.М.М., ЕГН ********** и И.М.И., ЕГН **********
конститувен иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС се явява основателен и
процесните 6 имота следва да бъдат допуснати до делба при квоти по ¼ за
всяка от страните по делото.
Относно разноските
Както е посочено в
определение № 282/19.12.2016 г. по гр.д. № 2107/2016 г. на І ГО на ГК на ВКС, за производството пред районния
съд като първа инстанция, където необходимите за движението на делото по
делбата и ликвидирането на съсобствеността разноски, относно имотите, квотите в тях и
способа за извършване на делбата, се понасят от страните във втората фаза
съразмерно дела им, съобразно установеното в чл.355 ГПК. Всички останали разноски по делбения иск в първоинстанционното
производство, каквото е и това за адвокатско възнгаграждение, без разноските по
съединените искове, се понасят от всяка страна така, както ги е направила. В този смисъл направените от първата инстанция разноски остават за
съделителите, така, като са напрвени от тях.
Решението на СРС следва
да бъде отменено и в частта на присъдените разноски, както и постановените от
него определения по реда на чл.248 ГПК от 05.05.2019 г. и от 12.07.2019 г.
Както е посочено в
цитираното и от районния съд определение от 19.12.2016 г., освен по съединените с делбения
иск други искове, специфичното правило по чл.355 ГПК не важи и в следващите фази на делбеното производство -
по обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където разпределението на
разноските става по обшите правила на чл.78 ГПК.
За настоящата инстанция не
се претендират разноски от въззивниците.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение от 30.04.2019 г. по гр.д. № 33 328/16 г. на СРС, ІІ ГО, 74 с-в, както и определение от 05.05.2019 г. по гр.д. № 33 328/2016г., поставено
по реда на чл.248 ГПК и определение от 12.07.2019 г. също постановено реда на
чл.248 ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА на
основание чл.42, б“б“ във вр. с чл.25, ал.1 ЗН нищожността на саморъчното завещание, оставено от Д.Т.А., в полза на А.М.М., обявено с протокол от 20.04.2011
г. на нотариус Р.П., рег. № 601.
ОТМЕНЯ основание чл.537, ал.2 от ГПК
нотариален акт № 84 от 14.09.2011 г., том VІІ, рег. № 3953, н.д. 965/ 2011г. за
собственост на процесните 6 броя недвижими имоти, придобити по завещание, с който А.М.М. е признат за собственик по завещание на
описаните в нотариалния акт недвижими имоти.
ДОПУСКА до делба по
конститувен иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС, предявен от Р.Т.М.,
ЕГН ********** и Д.Т.М.,
ЕГН ********** срещу А.М.М., ЕГН ********** и И.М.И., ЕГН ********** следните недвижими имоти : 1. Поземлен имот - нива, парцел № 447016 по плана за
земеразделяне на гр.Кнежа, площ по документ - 5.167 дка, находящ се в гр.Кнежа, местност „Лисичи валог“, област
Плевен, община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и съседи: № 447015 - нива на Л.З.Н.и
др.; № 447003 - нива на наследниците на В.К.К.; № 447017 - нива на С.А.Б.и №
000571 - полски път на Община Кнежа; 2. Поземлен имот - земеделска земя, парцел № 015020 по плана за земеразделяне на
гр.Кнежа, площ по документ - 7.249 дка, находяща се в гр.Кнежа,
местност „Динкови колиби“, област Плевен, община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и
съседи - № 015021 - нива на Л.З.Н.и др., № 015018 - нива на Ю.Т.П.; № 015013 -
нива на Р.И.Ч., № 0150002 - нива на Д.П.В., № 015003 - Нива на П.Т.Б.и № 000003
- полски път на Върбишка. 3. Поземлен имот - изостав.тр.нас., парцел № 800030 по плана за земеразделяне на гр.Кнежа, площ по документ - 1.364 дка, находящ се в гр.Кнежа, местност „Върбишки
дол“, област Плевен,
община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и съседи:№ 800031 -
изостав..тр.нас.на В.А.К.; № 800015 — изостав.тр.нас.на наел.на бр. Н.и К.В.Г.;
№ 800029 - изостав.тр.нас.наЛ.З.Н.и др. и № 500524 - полски път на Община
Кнежа. 4. Поземлен имот -
нива, парцел № 467018 по плана за земеразделяне на гр.Кнежа, площ
по документ - 6.782 дка, находящ се в гр.Кнежа, местност „Бренишкият път“,
област Плевен, община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и съседи: № 467017 - нива на
Н.М.Я.; № 467020 - нива на П.А.Т.; № 467002 - нива на наследниците на П.М.М.и №
000143 - полски път на Община Кнежа; 5.
Поземлен
имот, парцел № 651013 по плана за земеразделяне на гр.Кнежа, площ
по документ - 10.679 дка, находящ се в гр.Кнежа, местност „Гостиля“, област
Плевен, община Кнежа, гр.Кнежа, при граници и съседи: № 651012 - нива на В.А.К.;
№ 000481 - полски път на Община Кнежа; № 651014 - нива на Л.З.Н.и др. и №
000547 - полски път на Община Кнежа. 6.
Поземлен имот - земеделска земя, парцел № 447012 по плана за земеразделяне
на гр.Кнежа, площ по документ - 1.999 дка, находящ се в гр.Кнежа, местност
„Лисичи валог“, област Плевен, община Кнежа, гр.Кнежа,
при граници и съседи: № 447011 - нива на наследниците на В.И.М.И.; № 000695 -
полски път на Община Кнежа; № 447013-нива на М.В.П.№ 447002 - нива на Б.Г.П.,
при следните квоти:
за Р.Т.М., ЕГН ********** – ¼ ид.ч.
за Д.Т.М.,
ЕГН ********** – ¼ ид.ч.
за А.М.М., ЕГН ********** – 1/ 4 ид.ч.
за И.М.И., ЕГН ********** – ¼ ид.ч.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.