Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 109 08.04.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
пети април две
хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с
участието на секретаря Светла Кърлова
и
в присъствието на прокурора Йордан Георгиев от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
административно
дело
№ 144 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.284 и
сл. от ЗИНЗС.
Я.М.К., ЕГН ********** с настоящ
адрес *** /вж. л.120/ е предявил срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА“ иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНС за заплащане на
обезщетение в размер на 50 000лв. за причинени неимуществени вреди /психически
и физически дискомфорт/ в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС поради
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ в затворите в гр.София и гр.Бобов дол. Ищецът твърди, че поради
лоша храна и мръсна вода оперативно е премахната жлъчката по време на
пребиваването му в затвора в гр.София през 2010г. и че в продължение на
следващите 10 години е претърпял вредите от предоставяне на лоша храна и
консумиране на мръсна вода в затворите. По отделни периоди вредите са заявени,
както следва:
1/през периода 24.10.2007г. – 16.12.2011г.
в затвора в гр.София от лоша храна,
2/през периода 16.12.2011г. –
30.05.2012г.,
3/през периода 06.07.2012г. –
17.07.2016г.,
4/през периода 26.03.2019г. –
08.07.2019г. и
5/през периода 04.09.2019г. –
04.03.2020г. /подаване на исковата молба/ в затвора в гр.Бобов дол от лоша
храна и мръсна вода.
В с.з. ищецът поддържа иска.
В писмен отговор и с.з.
пълномощникът на ответника намира иска за частично недопустим и неоснователен.
Прави възражение за изтекла давност и моли за неговото отхвърляне. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на КОП дава
заключение за недоказаност на иска поради водено предходно адм.д.№270/2014г. на
КАС и липса на промяна в обстоятелствата, като моли за отхвърляне на иска.
Кюстендилският административен съд, след запознаване със
становищата на страните и събраните по делото доказателствата, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа
обстановка:
Ищецът е постъпил в затвора в гр.Плевен на 25.04.2001г. На
23.02.2004г. е преведен в затвора в гр.София, преведен на 25.03.2004г. в
затвора в гр.Бобов дол, преведен на 11.07.2007г. в затвора в гр.Ловеч, преведен
на 24.10.2007г. в затвора в гр.София, преведен на 16.12.2011г. в затвора в гр.Бобов
дол. По време на пребиваването си в затвора в гр.София на 16.09.2010г. е
претърпял оперативна интервенция холецистектомия /премахване на жлъчен мехур/ и
е бил на лечение последователно в МИ – София към МВР и СБАЛЛС – София през
периода 16.09.2010г. – 24.09.2010г., видно от Етапна епикриза и Епикриза на
л.103 и л.104 от делото. На 30.05.2012г. в преведен в затвора в гр.Ловеч, след
което е преведен на 06.07.2012г. в затвора в гр.Бобов дол. На 20.11.2012г. с
Постановление на окръжния прокурор на основание чл.447, ал.1, т.3 от НПК е пуснат
в прекъсване от изпълнение на наказанието за лечение на тежко заболяване за
срок от 2 месеца. На 20.01.2013г. не се е завърнал от прекъсването и е обявен
за общодържавно издирване, като на 17.12.2013г. е задържан от органите на МВР и
върнат в затвора в гр.Бобов дол. Последвало е преместване в затвора в гр.Ловеч
на 21.02.2019г., преместване на 26.03.2019г. в затвора в гр.Бобов дол, преместване
на 08.07.2019г. в затвора в гр.Ловеч, с последно превеждане в затвора в
гр.Бобов дол на 04.09.2019г. Освободен е от затвора по изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ на 15.07.2020г.
Към момента на подаване на исковата молба ищецът е с поставена
диагноза ХОББ, ТБК с получаване на предписаната терапия. Диспансеризиран е в
затвора в гр.Бобов дол с парамедианна дискова херния на Л4-Л5 /2008 година/ и
ХОББ /хронично-обструктивна белодробна болест/. Преболедувал от белодробна
туберкулоза /2007г., 2010-2011г./. Освидетелстван е от ТЕЛК за белодробни
заболявания към „МЦ за ПФЗ“ ЕООД – София град с решение №1948/01.12.2011г. за
срок от 1 година с 84% т.н.р. по повод редицив на заболяването /вж. л.18 и
л.70/. Последната Епикриза от болнично лечение в затвора в гр.Ловеч е през
периода 22.11.2019г. – 10.02.2020г. с поставена диагноза „ХОББ – ремисия. Късни
последици от туберкулоза на дихателните органи. Варикозни вени на долните
крайници. Хипертонична болест II стадий.
Умерена степен. Сърдечна форма. ДПХ“. В раздел „Минали заболявания“ от
Епикризата е отбелязана извършената през 2010г. холецистектомия /вж. л.7/.
Съгласно справка от началник сектор „ФЛКР“ Ц. Х. в затвора в
гр.Бобов дол, затворът няма собствен водоизточник, а е свързан с градската
водопроводна мрежа и се захранва с питейна вода с две отклонения на
магистралния водопровод, захранващ работническа болница, Младежки дом и
жилищните блокове около него, РУ на МВР – Бобов дол, „Български пощи“ ЕАД и
жилищните блокове в съседство с офиса на „Кюстендилска вода“ ЕООД – район Бобов
дол. Затворът ползва услугите по водоснабдяване и канализация на „Кюстендилска
вода“ ЕООД, което дружество отговаря за качеството и контрола на питейната вода
и разполага с протоколи за извършен мониторинг върху качеството на питейната
вода и резултати от извършени изследвания на параметрите на контролните проби,
взети от РЗИ – Кюстендил. Като доказателства за тези твърдения на л.71-99 от
делото са приложени Сертификати за контрол с Протоколи за контрол на води от
РЗИ – Кюстендил през периода 2011-2018г. по един за всяка година за
съответствие на контролираните параметри с изискванията в Наредба №9/2001г. на
МЗ, Приложение №1, таблици А, Б и В.
Видно от посочената по-горе справка, храната на лишените от
свобода в затвора се приготвя по предварително съставени от готвача в
затворническата кухня седмични менюта, съгласувани със стоковеда, медицинския
фелдшер, началник сектор ФЛКР и утвърдени от началника на затвора. Менютата са
съобразени с хранителните стойности, химичен и калориен състав на храната,
диети и полагаеми количества /дажби/. Начинът на формиране на хранителната дажба
за един ден на един лишен от свобода е по утвърдена от министъра на
правосъдието Таблица №1, която се ползва от 08.03.2007г. Диетичните режими на
лишените от свобода се определят от медицинско лице към МЦ на затвора след
преглед и представяне на медицинска експертиза за съответното заболяване.
Храните за диетичните режими са съобразени с Указанията от главния директор на
ГДИН относно примерни менюта за организация на диетичното хранене в местата за
лишаване от свобода от 27.05.2015г. и Сборник с рецепти за диетично хранене. За
всяка диета има разработени и утвърдени от началника на затвора отделни
седмични менюта, като примерно такова за диета №11 е приложено на л.58-60 от
делото. Съгласно посочените Указания, категорията болни, които следва да бъдат
хранени диетично са страдащите от хронични възпаления на стомаха и
дванадесетопръстника, чернодробно-жлъчни и бъбречни заболявания, захарен диабет
и болести на сърдечно-съдовата система. Ищецът поради прекараното в миналото
туберкулозно заболяване е бил с назначена диета №11, включваща прием на обща
храна и като добавка кисело мляко веднъж дневно за стимулиране възстановяването
на организма и повишаване на защитните сили. Диетата е с повишена калорийност,
която увеличава съдържанието на животински протеини, основно млечни. При
престоя в затвора ищецът не е спазвал диетичен режим за останалите заболявания
и не е подавал оплаквания, свързани със смущения в жлъчката. Посочените в
справката документи във вид на Таблица №1, Указания за диетичните режими,
видовете диети за отделните заболявания и справка за организацията на
приготвяне на храната в затвора, изготвена от главния готвач В.П. са приложени
на л.61-66 и л.100-101 от делото.
От показанията на св.П. /ИСДВР на ищеца по време на престоя
му в затвора в гр.Бобов дол от 2018г./ се установява, че ищецът е имал
оплаквания от дихателни проблеми, за което е изпращан на лечение в
затворническата болница в гр.Ловеч и за което заболяване е получавал добавка от
кисело мляко. Не е лекуван от стомашно проблеми. Показанията на свидетеля съдът
намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на писмените доказателства
по делото.
Във връзка с възражението на ответника за недопустим иск в
частта преди 2014г., съдът е приложил копия от решение №65/12.06.2015г. на КАС
по адм.д.№270/2014г. и Протокол от 09.05.2016г. на ВАС по адм.д.№8609/2015г. С
решението по делото на КАС съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от
ищеца срещу ГДИН искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, между които по т.3 е иск за
обезщетение в размер на 1500лв. за неимуществени вреди през периода 2000г. - 2014г.
от лоши условия в затвора в гр.Бобов дол – съжителство с 10-12 души в килия с
размери 4-5кв.м. и при лоши хигиенни условия – мухъл и влага в помещението,
мръсни и тесни санитарни помещения, лошо качество на водата, лошо качество и
ниска калоричност на храната. В съдебния протокол по делото на ВАС е
обективирано определение, с което поради отказ на ищеца от исковете на
основание чл.233 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК решението на КАС е обезсилено и
е прекратено производството по делото на ВАС /вж. л.106-113/.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе писмени и гласни доказателствени средства.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира
иска за частично недопустим. Ищецът е легимиран от закона правен субект с право
да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо
наказание „лишаване от свобода“ през исковите периоди. Исковата защита е по
чл.284, ал.1 от ЗИНС. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е юридическо
лице, а затворите са нейни териториални служби /вж. чл.12, ал.3 от закона/,
като работещите там служители имат качеството на специализирани органи по
изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и
местно компетентен да разгледа спора. За периодите 24.10.2007г. – 16.12.2011г.,
16.12.2011г. – 30.05.2012г. и 06.07.2012г. – 31.12.2014г. обаче искът е
недопустим по правилото на чл.233, изр.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и
чл.285, ал.1 от ЗИНЗС. Видно от решението по адм.д.№270/2014г. на КАС и Протокола от 09.05.2016г. по
адм.д.№8609/2015г. на ВАС ищецът е предявил идентична искова претенция с тази
по настоящето дело, като в касационното производство пред ВАС е направил отказ
от иска. Обезсилването на решението на КАС е заличило с обратна сила неговото
постановяване и правно действие между страните, но отказът е лишил ищецът от
правото да предяви повторно иска, което е сторено по настоящето дело за
посочените по-горе спорни периоди. Забраната за повторно предявяване на същия
иск по см. на чл.233, изр.2 от ГПК представлява абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за допустимост на иска. Това налага прекратяване на
производството по делото в частта на предявения иск за посочените по-горе
периоди без да е необходимо неговото разглеждане по същество, включително не е
дължимо обсъждане на възражението на ответника за изтекла давност за тези
периоди.
Разгледан по същество, искът в допустимата негова част за
периодите 01.01.2015г. – 17.07.2016г., 26.03.2019г. – 08.07.2019г. и
04.09.2019г. – 04.03.2020г. е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Неоснователно е възражението на ответника по чл.120 от ЗЗД за
изтекла давност по иска за допустимите периоди. Освен от отстранената жлъчка
поради консумиране на лоша храна и мръсна вода през 2010г., вредите по иска се
претендират от предоставяне на лоша храна и мръсна вода и през посочените
периоди от 2015г., 2016г., 2019г. и 2020г. в затвора в гр.Бобов дол. Т.е.
предмет на иска през посочените години е твърдението за поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието поради посочените
противоправни действия на затворническата администрация. Съгласно
задължителните указания в т.4 от ТР №3/22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004г,
ОСГК началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
заплащане на обезщетението при незаконни действия или бездействия на
административни органи е момента на тяхното преустановяване. През периода
01.01.2015г. – 17.07.2016г. ищецът е бил в затвора в гр.Бобов дол и
незаконосъобразните действия не са преустановени, а от датата 17.07.2016г. до датата
на подаване на исковата молба 04.03.2020г. не е изтекла 5-годишата давност по
чл.110 от ЗДД. През периода 26.03.2019г. – 08.07.2019г. ищецът е бил в затвора
в гр.Бобов дол и преместването му в друг затвор в края на периода 08.07.2019г.
е преустановило незаконосъобразните действия, но от тази дата до предявяване на
иска също не е изтекла давността. През периода 04.09.2019г. – 04.03.2020г.
отново не е изтекла давността, т.к. ищецът е бил в затвора, незаконосъобразните
действия на администрацията не са прекратени, а крайната дата съвпада с датата
на предявяване на иска. Под делото няма основания за прекъсване или спиране на
давността.
Искът в допустимата негова част за посочените периоди на
пребиваване на ищеца в затвора в гр.Бобов дол е неоснователен като недоказан.
Фактическият състав на обезвредата включва три кумулативни
елемента: 1/нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и
непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на
първият елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага
принципът за кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал
лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на
установено нарушение, съгласно чл.284, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размерът
на неимуществените вреди се определя по справедливост по общото правило на
чл.52 от ЗЗД.
В случая по делото, ищецът не доказа твърдяните нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС. Доказателствата по делото сочат за отсъствие на поставяне в
неблагоприятни условия от затворническата администрация.
Посредством представените от ответника справка на началник
сектор „ФЛКР“ в затвора в гр.Бобов дол, Таблица №1 за състава и дневната дажба
и полагаемите се хранителни продукти на 1 /един/ лишен от свобода – възрастен
/утвърдени от министъра на правосъдието от 08.03.2007г./, Указания за примерни
менюта за организация на диетичното хранене в местата за лишаване от свобода
/на ВПД главен директор на ГДИН от 01.06.2015г./, видовете диети в затвора и
справката от главния готвач в затвора се установи спазване на изискванията по
чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС. По време на пребиваването в затвора ищецът е
разполагал с безплатна храна, която е била достатъчна по химически и калориен
състав, съгласно утвърдената от министъра на правосъдието Таблица №1. Спазено е
и правилото на чл.84, ал.3, изр.последно от ЗИНЗС. Поради прекараното в
миналото туберкулозно заболяването ищецът е получавал диетична храна, включена
в диета №11. От показанията на св.П. се установи отсъствие на други
здравословни оплаквания на ищеца, налагащи поставянето на друг диетичен режим,
включително свързан с извършената през 2010г. холецистектомия. Такива
оплаквания не са надлежно регистрирани и в изготвените от затвора медицински
справки /л.18, л.69 и л.70/ във връзка с регистрираната диспансеризация и
провеждана медикаментозна терапия. Следователно, липсват основания да се счита,
че при престоя на ищеца в затвора предоставената храна не е отговаряла на нормативно
установените правила. Твърдението на К., че храната е била лоша е субективно
без доказателствена стойност по делото.
Ищецът не доказа твърдението си за предоставяне на мръсна
вода в затвора. Ответникът е спазил нормативно установеното задължение за
осигуряване на лишените от свобода на постоянен достъп до течаща вода по см. на
чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС. Водата е имала нормативно установеното качество по
правилата на Наредба №9/16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за
питейно-битови цели /обн. ДВ, бр.30/28.03.2001г., изм. и доп./. Видно от
приложените Сертификати за контрол на качеството през периода 2011-2018г. с
протоколите за контрол, водата е била безопасна и чиста по см. на чл.3, ал.2 от
Наредбата – не е съдържала микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и
други вещества с опасност за човешкото здраве и е отговаряла на минималните
изисквания в Приложение №1, таблици А, Б и В от Наредбата. Посочените писмени
доказателства са официални писмени документи с необорена в съдебното
производство материална доказателствена сила. Отделно от това, задължението за
доставяне на качествена вода не може да се вмени в тежест на ответника, т.к.
затворът няма собствен водоизточник, а ползва питейната вода, доставяна от
градската водопроводна мрежа, за чието качество и контрол отговаря
„Кюстендилска вода“ ЕООД.
Поради липсата на първият елемент от отговорността, съдът не
е длъжен да изследва наличието на останалите два. Въпреки това ще посочи, че
липсва засягане в душевен аспект, което да е идентично с твърдяното такова по
иска.
Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, т.к. нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги
предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо нормата
на чл.143, ал.3 от АПК, поради което последната е неприложима.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Я.М.К. срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНС за заплащане на обезщетение в размер на 50
000лв. /петдесет хиляди лева/ за неимуществени вреди поради нарушение на чл.3
от ЗИНЗС - поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ В ЧАСТТА на иска за претендирано обезщетение по време на
престоя на К. в затвора в гр.Бобов дол през периодите 01.01.2015г. –
17.07.2016г., 26.03.2019г. – 08.07.2019г. и 04.09.2019г. – 04.03.2020г.
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по
предявения, посочен по-горе иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС В
ЧАСТТА на иска за претендирано обезщетение за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС по
време на пребиваването на К. в затворите в гр.София и гр.Бобов дол през
периодите 24.10.2007г. – 16.12.2011г., 16.12.2011г. – 30.05.2012г. и
06.07.2012г. – 31.12.2014г.
Решението в прекратителната част с характер на определение подлежи
на обжалване и протестиране от страните пред тричленен състав на КАС в 7-дневен
срок от получаване на съобщенията за изготвянето му, а в останалата част
подлежи на касационно оспорване и протестиране в 14-дневен срок от неговото
съобщаване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: