№ 318
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20215001000918 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл. 129, ал.3
ГПК вр. с чл. 621 ТЗ.
Постъпила е частна жалба от Й.Ф. Ф.П. ЕГН **********,
представлявана от адв. В.В. САК против определение № 94 от 04.11.2021г.,
постановено по т.д. № 126 по описа за 2021 г. на ОС Хасково , с което е
прекратено производството по несъстоятелност, образувано по като т.д. №
126/2021г. на ХОС и е върната молбата на жалбоподателя за откриване
производство по несъстоятелност на „А.“ ООД, ЕИК ***. Оспорени са
изводите на решаващия първоинстанционен съд, че е невъзможно молителя
да съчетава и двете качества – на длъжник и на кредитор, като сочи, че е
следвало производството да бъде разделено, като по молбата на Й.Ф.П. в
качеството й на кредитор на вземане с произход трудово възнаграждение,
производството е следвало да бъде прекратено, а същото да бъде разгледано
по молбата й, подадена в качеството на длъжник. Твърди, че в уточняващата
молба е направила доказателствени искания, които ако бяха уважени от
първостепенния съд биха довели до отстраняване на констатираните
нередовности. Сочи, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност,
за което свидетелстват извършените разпореждания с търговското му
предприятие, а като се има предвид и факта, че е задължен по договор за
кредит, то най – вероятно е и свръхзадлъжняло. Оспорва изводите на
първостепенния съд, че не може да представлява длъжника, тъй като е
уговорено съвместно представителство, като твърди, че бездействието й е
основание за ангажиране наказателната й отговорност по чл. 227 б НК.
1
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото,
намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Хасково с вх. №
4667 на 17.11.2021г., като е изпратена по пощата с клеймо на изпращането –
16.11.2021г., а актът, който е подложен на проверка с постъпилата жалба е
връчен на жалбоподателя на 10.11.2021г.. Казаното, съобразено с
разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК, налага извод за депозиране на частната
жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в
производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за
който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага
извод за процесуална допустимост на частната жалбата.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Повод за образуване на т.д. № 126/2021г. пред ОС Хасково е молба на
Й.Ф. Ф. – П. за откриване на производство по несъстоятелност на „А.“ ЕИК
***. Твърденията в молбата се свеждат до следното: молителката, заедно с
А.П. са управители на „А.“ ЕИК ***, като четири дни преди да стане
съдружник и управител, търговското предприятие на дружеството е било
прехвърлено на друго собствено на д-р П. дружество. Като твърди, че цената
е платена частично чрез прихващане на насрещни задължения на продавача
към купувача, а вещнопрехвърлителния ефект е настъпил едва на 25.01.2021г.
при извършване окончателното плащане на цената, по който начин е намален
актива на дружеството и се увреждат кредиторите му – банки и фиска, вкл. и
молителя, лишавайки го от възможността да получи ликвидационен дял,
поради което и счита, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност и
свръхзадлъжнялост, настоява съдът да открие производство по
несъстоятелност, а като начална дата на несъстоятелността сочи – настъпване
на вещно прехвърлителния ефект на продажбата на търговското предприятие
на същото.
С разпореждане № 181 от 01.10.2021г. съдът е указал на молителя, че са
налице нередовности на сезирането, които следва да се отстранят, като е
оставил без движение молбата и е определил едноседмичен срок за
отстраняването им. Конкретно е указано молителя да уточни
правноорганизационната форма на сочения ответник; да изясни в какво
качество предявява молбата, както и да приложи изискваните, съгласно чл.
628, ал.1, т.1-4 ТЗ документи и да представи доказателства по чл. 78, ал.2
ДОПК.
С уточнителна молба Й.Ф.П. е заявила, че предявява молбата в
качеството й на управител на дружеството ответник, но доколкото е лишена
от достъп до търговските книги на дружеството, подава същата и като
кредитор; сочи, че правноорганизационната форма на дружеството е ООД;
представя последния обявен ГФО за 2019г.; сочи активите на дружеството и
твърди, че същото дължи на молителя сумата от 10 000 лв., представляваща
дължими трудови възнаграждения за периода от м.02.2021г. до датата на
2
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Молителят уточнява, че не може да посочи останалите задължения на
дружеството, тъй като няма достъп до търговските му книги и прави
доказателствени искания, посредством които да отстрани указаните му
нередовности. Представя доказателства по чл. 78, ал.2 ДОПК и уточнява, че
неплатежоспособността е настъпила на 20.02.2021г., от който момент не са
изплащани дължимите трудови възнаграждения.
С обжалвания съдебен акт сезираният Окръжен съд Хасково е приел, че
молителя не е отстранил констатираните и указани му нередовности, поради
което и молбата следва да бъде върната, а производството образувано като
т.д. № 126/2021г. пред ОС Хасково прекратено. Мотив да стори това съдът е
намерил като е приел, че е недопустимо молителя да заявява искане за
откриване производство по несъстоятелност, както в качеството си на
представляващ длъжника, така и в качеството си на кредитор, като е посочил,
че „А.“ ООД се представлява съвместно от двамата управители и затова е
невъзможно единия от тях да сезира валидно съда, а по отношения
твърдяното качество кредитор е посочено, че такова не е обосновано от
молителката.
Жалбата е неоснователна.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за това, че за съда е
съществувало задължение, след като констатира, че твърденията на молителя
не обосновават качеството му на кредитор по търговска сделка да разгледа
молбата му като такава подадена от длъжника. Твърденията на сезиращия
съда следва да са ясно посочени, а те биха били такива, ако от тях може да се
формира еднозначен извод по отношение на качеството на страната, която
заявява искането, което ще обуслови различни изисквания досежно
редовността й, а и различия досежно реда за разглеждането й – чл. 629 ТЗ.
Конкуренцията между делата, образувани по молба на длъжника и на
кредитор е разрешена с приетата с ДВ, бр. 101 от 2010г. разпоредба на чл.
629, ал.3 ТЗ и тя предвижда, че делото за откриване на производство по
несъстоятелност образувано по молба на длъжника се спира ако до
постановяване на решението по него е подадена молба от кредитор. С
приложение на последно посочената разпоредба и ако в аванс за
жалбоподателя се приеме за основателно неговото предложение молбата му
да бъде разгледана като такава подадена от длъжника ще се посочи, че
същата не би могла да се приеме за валидно сезиране на съда, тъй като
дружеството длъжник се представлява заедно от двамата управители – Й.Ф.П.
и А.П., видно от общодостъпните данни обявени по партидата на дружеството
в ТРРЮЛНЦ. Касае се до органно представителство на колективен орган,
осъществяващ управление на търговец, правно и структурно обособен като
ООД, което означава, че правото на управителите да действат поотделно или
самостоятелно е отнето по волята на съдружниците. Затова и доколкото
колективното управление се осъществява чрез съставни волеизявления, които
3
следва да са еднакви по съдържание и насочени към постигане на определи
правни последици, то отсъствието им води до извод за липса на надлежно
сезиране на съда за откриване производство по несъстоятелност на „А.“
ООД. Такова би могло да бъде упражнено само от представляващите
дружеството заедно управители, в който смисъл е чл. 626, ал.2 ТЗ.
След като се прие, че депозираната молба от Й. Ф.П. не може валидно
да сезира съда, без никакво практическо значение за повдигнатия спор са
твърденията на жалбоподателя за това, че съдът не се е произнесъл по
направени от него доказателствени искания за отстраняване на указани му
нередовности на молбата.
Във връзка с наведените от жалбоподателката твърдения за това, че
същата в качеството й на управител е наказателно отговорна за престъпление
по чл. 227 б НК ще се маркира, че Й. Ф.П. е изпълнила това свое задължение
като е инициирала настоящото производство, макар и по недопустим начин.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първостепенен съд,
поради което и оспорения негов съдебен акт, като съобразен с материалния и
процесуален закон, следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 94 от 04.11.2021г., постановено по т.д.
№ 126 по описа за 2021г. на ОС Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4