Р Е Ш Е Н И Е № 2715
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
30.07.2020г.,
гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен
състав в открито съдебно заседание на
16.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена. Стефанова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7473 по описа за 2019г. на
съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са
субективно съединени положителни установителни искове
за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищците И.Г.В. чрез адв. Ел.Т. и Ц.Г.А. чрез адв.
Св.К. твърдят, че:
М. Х. К. /тяхна баба/ и И. М. Б. – тяхна *** купуват
на *** поравно ½ ид.част за всяка от тях
правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор № ***по
действащата КК и КР на гр. Пловдив, който представлява апартамент № ***, находящ се в *** с площ от 80.01 кв.м., ведно с 1.109% ид.части от общите части на сградата.
На ***И. М. Б.продава
своята ½ ид.част от правото на собственост
върху гореописания апартамент в полза на М. Х. К. за което е оформен ****
На 01.11.2006г. И. Х.
Т. / *** на М. Х. К. и *** на И. М. Б./ продава на З.Г.Г.
¼ ид.част от правото на собственост върху процесния апартамент. При продажбата И. Т. се позовава на обсотятелството, че е наследник на *** си И. М. Б.наред със
*** си М. К. и се легитимира като собственик на ¼ ид.част
/ половината на ½ ид.част притежавана от И.
Б./.
На 26.06.2009г. З.Г.Г. дарява на ответник Г.П.Г. ¼ ид.част
от процесния имот.
Ищцата
И.Г.В. поддържа, че е приела като дарение от *** си Г. А. ¾ ид.части от правото на собственост върху процесния имот / получени по наследяване от М. Х. К./ за
което бил оформен ***., които впоследствие прехвърлила на *** си – другата ищца
Ц.Г.А. за което бил оформен ****. И двете ищци заявяват, че покойният им *** Г.
А. е наследил *** си М. Х. К., която пък е била изключителен собственик на процесния апартамент поради това че купува ½ ид.част от него по силата на нот.акт
****., а другата ½ ид.част придобива по силата
на нот. акт № ***Ето и защо двете ищци посочват, че
притежават /освен дарените ¾ ид.части от Г.
А./ и общо 1/4 ид.част по наследяване от *** си,
която идеална част неправилно е била отнесена като притежание на ответника Г.Г., тъй като И. Т. никога не е придобила по наследяване
¼ ид.част от имота предвид обстоятелството, че
И. Б. към момента на смъртта си вече е била прехвърлила притежаваната от нея
½ ид.част от жилището в полза на другата си
*** М. Х. К..
Ищците посочват още,
че жилището изцяло се е владяло от Г. А. до неговата смърт, като ответникът не
е бил във владението, нито неговия праводателя –
З.Г., нито пък във владение е била И. Т.. Независимо от това обаче ответникът
предявил претенции, че желае да прекрати съсобствеността.
Ето защо се иска от
съда да се установи по отношение на ищците, че притежават ¼ ид.част от правото на собственост върху процесния
апартамент или по 1/8 ид.част за всяка от тях по
отношение на ответника въз основа на наследствено правоприемство
от *** си Г. А.. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Г.Г. чрез адв. Г.М. оспорва
предявения иск. Заявява, че дори И. Т. да не е наследила ¼ ид.част от *** си И. Б., то след нейната смърт през *** Т.
е започнала да владее тази ¼ ид.част като своя
до прехвърлянето й през 2006г., към който момент вече е придобила собствеността
и валидно е можела да я прехвърли на З.Г., който пък да я дари на ответника.
Възразява се, че дори
И. Т. да не е придобила по давност процесната
¼ ид.част, то З.Г. е придобил тази ¼
въз основа на добросъвестно кратко 5-годишно давностно
владение, респ. ответника я е придобил собствеността.
Посочва се, че И. Т. е
спазила процедурата на чл. 33 ЗС и надлежно и законосъобразно е продала процесната ¼ ид.част на
З.Г..
Освен това се изтъкват съображения затова, че имотът е
бил изнесен на публична продан, по обявена за нищожна делба, тъй като М. К.
била в брак с Х. К. считано от ***, т.е към момента на придобиването на нейната
½ ид.част от правото на собственост, тя е била
в режим на СИО и след прекратяване на брака *** общността е прекратена и е
възникнала обикновена съсобственост между бившите съпрузи, при което Х. К. е
собственик на ¼ ид.част от там и М. К. към
момента на смъртта си е притежавал ¾ ид.части,
който е Г. А. е наследил, респ. впоследствие дарил на И.В., при което ищците не
могат да се легитимират като собственици на процесната
¼ ид.част.
Ето защо и се иска отхвърлянето на предявения иск.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна със становищата на страните
и събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
По делото се установява от нот.
акт № ***., че И. М. Б.и М. Х. К. придобиват съвместно чрез покупко-продажба
правото на собственост върху процесния апартамент ***
с площ от 80.01 кв.м., ведно с 1.109% ид.части от
общите части на сградата понастоящем самостоялен
обект с идентификатор **** по
действащата КК и КР на гр. Пловдив. Предвид обстоятелството, че в нотариалния
акт не са фиксирани квотите в съсобствеността, всяка от купувачките придобива
по ½ ид.част от жилището по аргумент от
презумпцията на чл. 30, ал.2 ЗС за което и обстоятелство няма спор по делото
между страните. Установено е видно от влязлото в сила решение № 56/07.01.2010г.
постановено по гр.д. № 8755/2009г. на РС – Пловдив между праводателите
на страните З.Г.Г. / за ответника/ и Г. А. / за ищец
И.В./, че М. Х. К. е била в граждански брак с Х. Р. К. сключен на ****. спрямо
който на основание чл. 103 ПЗР на СК от 1968г. /отм./ е приложим чл. 13, ал.1 с
който за пръв път към онзи момент е въведен института на съпружеската
имуществена общност включително и досежно имуществата
придобити преди влизането в сила на кодекса. Следователно, притежаваната от М.
К. ½ ид.част е била в режим на СИО като след
прекратяването на брака и с Х. К. считано от ****. / което обстоятелство също е
установено решение № 56/07.01.2010г. и за което обстоятелство страните не
спорят/ общността се е трансформирала в обикновена съсобственост при което М. К.
е получила ¼ ид.част от апартамента, а Х. К.
другата ¼ ид.част.
На ***т.е след прекратяване на брака на М. и Х. К., И.
М. Б.е прехвърлила на съсобственика си – *** си М. К. собствената си ½ ид.част от имота чрез договор за покупко-продажба сключен с
нот. акт № **** на Пловдивски ***
И. Б. е починала на ****. и е била наследена от двете
си дъщери М. Х. К. и И. Х. Т. – видно от удостоверение за наследници изх. №
**** По отношение на процесния апартамент И. Х. Т. не
е наследила нищо тъй като приживе нейната *** Б. се е разпоредила в полза на
другата си *** К. с ½ ид.част.
М. Х. К. е починала на **** като е оставила за
наследник Г. И.А. –видно от удостоверение за наследници изх. № ***, който е
наследил ¾ ид.части от процесния
апартамент.
Г. А. с нот. акт № ***
дарява собствените си придобити по наследяване от *** си М. К. ¾ ид.части от процесния апартамент
на ищец И.Г.А., която впоследствие ги продава на Л. Д. П. с нот.
акт № ***
Следователно, нито ищец И.В., нито ищец Ц.А. дъщери на
Г. А. не наследяват процесната ¼ ид.част, тъй като А. не я е наследил от *** си М. К. защото
тази ¼ ид.част е собственост на Х. К. /
евентуално на неговите наследници/. Последното обстоятелство индиректно е
констатирано с решение № 56/07.01.2010г. на ПРС като неучастието на Х. К. е
станало и причина за прогласяване нищожноста на
решението за извършване на делба на процесния
апартамент и изнасянето му на публична продан.
Предвид на гореизложеното ищците не могат да се
легитимират като собственици общо на ¼ ид.част
от правото на собственост по отношение на ответник Г.Г.
въз основа на наследяването от Г. А.. В тази връзка нот.
акт № ***легитимира З.Г., а от там и ответника – негов частен правоприемник и
по същество оспорва собствеността на ищците, но причината затова ищците да не
могат да придобият процесната ¼ ид.част по наследяване от Г. А. не е сделката извършена от
И. Т..
Предвид на гореизложеното безпредметно е разглеждането
на възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна
давност, тъй като това възражение би имало смисъл да се обследва единствено в
случай на положително установяване принадлежността на процесните
¼ ид.части от правото на собственост върху
жилището за ищците при което давността на която ответника се позовава да бъде
противопоставена на собствениците и така
да изключи тяхното придобивно основание за
сметка твърдяното основание от ответника.
Предвид на гореизложеното исковете за признаване за
установено, че ищците са собственици на общо ¼ ид.част
от процесния апартамент /всяка по 1/8 ид.част/ по отношение на ответника се отхвърлят като неоснователени и недоказани.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника се
присъждат разноски в размер на сумата от 830 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от И.Г.В. с ЕГН
********** с адрес: *** и Ц. Г. А. с ЕГН
********** за признаване за установено по отношение на Г.П.Г. с ЕГН **********
с адрес: ***, че ищците са собственици общо на ¼ ид.част
/или всяка на 1/8 ид.част/ от правото на собственост
върху върху самостоятелен обект с идентификатор № ***
по действащата КК и КР на гр. Пловдив, който представлява *** с площ от 80.01
кв.м., ведно с 1.109% ид.части от общите части на
сградата като неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА И.Г.В. с ЕГН ********** с адрес: *** и Ц. Г. А. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ общо в полза на Г.П.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 830
лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.