№ 179
гр. Горна Оряховица , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101928 по описа за 2020 година
Предявен иск по чл.124 ал.4 от ГПК ввр. чл.3 от ЗУТОССР ввр. чл.1 ал.1 т.3 от
ЗУТОССР.
Ищецът И. Р. Д.(чрез адв.П. Ст.З. от ВТАК) твърди в исковата молба, че в периода:
01.03.1979г.-05.02.1982г. е работил като първи секретар на Общински комитет на бившия ДКМС
(преименуван впоследствие на БДМ) гр.Лясковец към Окръжен комитет на ДКМС В.Търново.
Работил при нормална 8-часова продължителност на работния ден и при петдневна работна
седмина като се е прилагало повременно заплащане на труда му - получавал е месечна работна
заплата като всички останали чиновници и служители по онова време. Конкретната длъжност е
„първи секретар на Общински комитет на бившия ДКМС(преименуван впоследствие на БДМ)
гр.Лясковец към Окръжен комитет на ДКМС В.Търново. Твърди, че е работил с М.С.К., която
изпълнявала длъжността „завеждащ сектор „ОПО“(после ОФО) при Общ.К гр.Лясковец към ОК на
ДКМС В.Търново. а след това до 01.04.1990г. е касиер-домакин и счетоводител към същото
юридическо лице. Друго лице, с което е работил ищецът бил И.С.Н., който от 01.04.1980г. до
06.12.1981г. е изпълнявал длъжността „отговорник младежки клуб при Общ.К - Лясковец към ОК
на ДКМС В.Търново“. Понастоящем молителят е пенсионер и живее в Р.Полша. Когато се е
пенсионирал била зачетена само част от трудовия му стаж за посочения период. Оказвало се, че за
периода: 01.03.1979г.-31.03.1979г. и за периода: 01.11.1979г.-30.09.1980г. бившата организация
Окръжен комитет на ДКМС В.Търново(преименувана в Българска демократична младеж - ОС на
БДМ - гр.В.Търново), представляваща осигурител с прекратена дейност без правоприемник, не
била предала разплащателни ведомости само за посочените периоди като същите не са били
съставени или са били унищожени или изгубени впоследствие без да има възможност да бъдат
възстановени понастоящем. В трудовата книжка на ищеца имало своевременно извършено
отбелязване за трудовия стаж за посочените периоди с положени подписи на съответните
1
длъжностни лица от ОК на ДКМС В.Търново, но имало непоправим пропуск - не е поставен
кръгъл печат върху щемпела на посочената организация. По тази причина при пенсионирането на
ищеца И. Р. Д. стажът за посочените периоди, за периода: 01.03.1979г.-31.03.1979г. и за периода:
01.11.1979г.-30.09.1980г. не му е признат и оттам личната му пенсия е определена в по-малък
размер. Ищецът И. Р. Д. се чувствал ощетен. През годините преди пенсионирането си, той не
подозирал за съществуването на проблема с ведомостите и не е могъл да вземе някакви мерки за
валидирането на трудовия му стаж. Смята, че някакъв човешки пропуск, свързан с неположен
печат, но при наличие на положени подписи и истински щемпел на организацията, не би следвало
безвъзвратно да отнемат осигурителните му права за действително положения от него през
годините труд. Моли съда да постанови решение, съгласно ЗУТОССР, с което да се установите, че
И. Р. Д. е работил в Окръжен комитет на ДКМС /после ОС на БДМ/ гр.В.Търново на длъжност
„първи секретар” за периода: 01.03.1979г.-31.03.1979г. и за периода: 01.11.1979г.-30.09.1980г., за
които периоди, съгласно представените удостоверения липсват писмени данни в архивното
стопанство на НОИ и трудовият му стаж за посочените периоди следва да бъде зачетен като
осигурителен такъв, съобразно разпоредбите на действащото трудово и осигурително
законодателство на Р.България, на пълен осемчасов работен ден при петдневна работна седмица и
при повременно заплащане на труда - чрез месечна работна заплата.
Ответникът ТП на НОИ-РУСО В.Търново, представлявано от Директор П.И.Й.
(Гл.юрисконсулт Н. Д.М.) оспорва предявения иск(за установяване на трудов стаж по съдебен ред
за периода: 01.03.1979г.-31.03.1979г. и от 01.11.1979г.-30.09.1980г. на длъжност „първи секретар
на Общински комитет на бившия ДКМС). По реда на ЗУТОССР се установява трудов стаж на
работници, служители; на лицата по чл.4 ал.1 от КСО на лицата, които са задължително осигурени
за пенсия за инвалидност поради общо заболяване; пенсия за старост или наследствена пенсия по
дял III от КТ и Указ№265/1953г. за взаимно осигуряване членовете на трудовопроизводителните
кооперации (отм., ДВ бр.110/1999г.) или са били членове на ТКЗС, това е регламентирано в чл.2 от
ЗУТОССР. В чл.5 ал.1 от ЗУТОССР било установено, че стаж по чл.1 ал.1 от ЗУТОССР може да се
установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени. Молителят с молбата за установяване на трудов стаж по съдебен ред представил и
удостоверение№5506-10-2547/08.12.2015г., издадено от ТП на НОИ гр.Ловеч. Видно от същото, е
че съобразно данните в представените ведомости за м.март.1979г., м.ноември.1979г. до
м.септември.1980г., съгласно Приемо-предавателен протокол№271/06.07.2007г. на ОС на БДМ
гр.В.Търново, няма предадени разплащателни ведомости. Представено е и удостоверение№Ц5511-
10-1/17.07.2020г. от ТП на НОИ гр.Ловеч, в което е удостоверено, че за периода: 01.03.1979г.-
31.03.1979г. и за периода: 01.11.1979г.-30.09.1980г. разплащателните ведомости на Общ.С
Българска демократична младеж не са приети в ТП на НОИ гр.Ловеч. Счита, че при депозиране на
исковата молба не е представено удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР, което води до
недопустимост на иска. Вместо такова удостоверение било представено удостоверение от ТП на
НОИ гр.Ловеч, видно от което, е че за периода: 01.03.1979г.-31.03.1979г. и за периода:
01.11.1979г.-30.09.1980г. няма предадени разплащателни ведомости, а не че липсват писмени
данни за претендирания стаж. В случая не било безспорно установено, че ведомостите са загубени
или унищожени, за да бъдат изпълнени предпоставките на ЗУТОССР. След като ведомостите не са
предадени в ТП на НОИ гр.Ловеч е възможно същите да се съхраняват. Именно поради тази
2
причина в съдържанието на издаденото удостоверение№5506-10-2547/08.12.2015г., издадено от
ТП на НОИ гр.Ловеч е посочено, че няма предадени разплащателни документи, а не било
посочено, че липсват писмени данни за претендирания стаж, каквото е изискването на чл.5 ал.2 от
ЗУТОССР, предопределящо допустимостта на иска. Моли да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:
Видно от представените удостоверение№5507-10-916/08.12.2015г. и
удостоверение№Ц5511-10-1/17.07.2020г., издадени от ТП на НОИ гр.Ловеч, в ТП на НОИ гр.Ловеч
не са приети за съхранение разплащателните ведомости и трудово-правни документи на Общински
съвет на Българската демократична младеж/ОС на БДМ/ гр.В.Търново, установяващи трудов и
осигурителен стаж.
Със заявление вх.№ 1019-04-224/12.02.2021г. И. Р. Д. е отправил искане към ТП на НОИ-
РУСО В.Търново за издаването на удостоверение по чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, за лицето И. Р. Д., за
периода: 01.03.1979г.-31.03.1979г. и за периода: 01.11.1979г.-30.09.1980г. В отговор на това
искане, И. Р. Д. е получил Писмо-отговор с изх.№ 1019-04-224#1/18.02.2021г., издадено от ТП на
НОИ-РУСО В.Търново. „В чл.5 ал.2 от ЗУТОССР е регламентирано, че когато осигурителят е
прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но
ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на
основание чл.5 ал.13 от КСО, се представя удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В случая такова
удостоверение е издадено от ТП на НОИ гр.Ловеч, където се намира Обединен осигурителен архив
и се съхраняват ведомостите на прекратени осигурители, чиито седалища са били регистрирани на
територията на Обл.В.Търново“.
В представената трудовата книжка на И. Р. Д. имало своевременно извършено отбелязване
за трудовия стаж за периода: 01.03.1979г.-31.03.1979г. и за периода: 01.11.1979г.-30.09.1980г. с
положени подписи на съответните длъжностни лица от ОК на ДКМС В.Търново, с отбелязването
на длъжността на работника/служителя – „първи секретар на Общ.комитет ДКМС Лясковец“, но не
е поставен кръгъл печат върху щемпела на посочената организация.
По делото с цел изясняване на фактическата обстановка са допуснати гласни доказателства.
Св.Н.Н.Г. твърди, че ищецът е бил секретар на градски комитет на ДКМС в гр.Лясковец и
организирал мероприятия. По това време свидетелката е работела като касиер-счетоводител(от
1970г.), а ищецът започнал работа след нея. Твърди, че две години работила с ищеца, като през
1980г. сменила работата си в ОК на ДКМС гр.В.Търново. Работата била организационна.
Работното време било от 08h00min. до 18h00min.(без събота и неделя). Заплащането на заплатите
на служителите(месечна заплата) било от ОК на ДКМС-В.Търново. Ведомостите за заплатите се
съхранявали във В.Търново, като всички организации се отчитали във В.Търново. Св.М.С.К.
започнала работа в Общ.Комитет на ДКМС гр.Лясковец през 1980г. - завеждащ сектор
„Организационна и финансова отчетност”, като И. Р. Д. бил първи секретар(пряк началник на
свидетелката). Той поставял задачите, които ОК на ДКМС-В.Търново поставял на първите
секретари. В ОК на ДКМС-В.Търново се оформяла цялата документация и на общинските
комитети на ДКМС, в т.ч. и досиетата на служителите. Свидетелката работила с Д. няколко
3
години, а по-късно заминал на работа в Общинския комитет на БКП гр.Лясковец. Работното време
било - петдневна работна седмица, сутрин от 08h00min. до 18h00min., като имали два часа
почивка. Получавали месечна заплата, която се определяла с трудовия договор, който се сключвал
с първия секретар на ОК на ДКМС гр.В.Търново. Всички документи се оформяли от ОК на ДКМС
гр.В.Търново. Св.И.С.Н. започнал работа в ДКМС през 1980г., като тогава И. Р. Д. работел като
първи секретар на Общ.Комитет на ДКМС гр.Лясковец. Потвърждава, че работната седмица била
петдневна, с работно време от 08h00min. до 12h00min. и от 14h00min. до 18h00min. Работещите
били на щат към ОК на ДКМС-В.Търново. Твърди, че И. Р. Д. към м.септември.1980г. бил на
работа на пълен работен ден. Ведомостите се съхранявали в ОК на ДКМС-В.Търново, а заплатите
се изплащали чрез запис. Съдът следва да кредитира показанията, като резултат на техни
непосредствени впечатления и непротиворечиви с останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е по чл.3 от ЗУТОССР ввр. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР. ЗУТОССР е
процесуален закон, който урежда едно съдебно производство по установяване на юридически
факти, свързани с възникване, изменение и прекратяване на материални трудови и осигурителни
правоотношения. Специалният закон съдържа правила относно специфичните въпроси на
съдебното исково производство по установяване на трудов и осигурителен стаж - процесуалната
легитимация, реквизитите и приложенията към исковата молба, допустимите доказателствени
средства, държавните такси и разноските в процеса. В действащата нормативна уредба са
предвидени два начина за установяване на трудов и осигурителен стаж: -с определени документи,
в които трудовият стаж се вписва от работодателя; -в нарочно съдебно производство, когато тези
документи липсват. Производството по установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред се разглежда по реда на ЗУТОССР, с който е отменен Указ№527/1961г. за установяване на
трудов стаж по съдебен ред(§.1 от ПЗР на ЗУТОССР). В чл.1 от ЗУТОССР са предвидени три
самостоятелни искови претенции, в които е допустимо установяването на трудов и осигурителен
стаж, като в чл.3 от ЗУТОССР ввр. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР е уредена хипотезата на установяване
на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до
31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби. За неуредените в специалния ЗУТОССР
въпроси относно съдебния исков процес се прилагат разпоредбите на ГПК като общ процесуален
закон, по силата на пряко препращащата норма на чл.10 от ЗУТОССР. Съгласно чл.3 ал.2 от
ЗУТОССР искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт(ТП на НОИ), а ако работодателят
е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното ТП на НОИ. Предвид
прекратената дейност на осигурителя в случая Окръжен комитет на ДКМС гр.В.Търново, пасивно
легитимиран, като страна-ответник по делото се явява ТП на НОИ гр.В.Търново.
Съгласно чл.5 ал.1 от ЗУТОССР трудов стаж може да се установява, ако пред съда се
представи удостоверение, издадено от работодателя, при който е придобит стажа, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости
за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Наличието на удостоверение по
смисъла на чл.5 ал.2 от ЗУТОССР само по себе си е предпоставка за допустимост на предявения
иск, но това следва да стане в случаите, когато работодателят не съществува, респективно е
заличен. Съгласно чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да
има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по
4
реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл.5 ал.13 oт КСО, се представя
удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж. Това изискване представлява абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска и обуславя наличието на правен интерес от иска. Цитираните разпоредби
дефинират две хипотези досежно издаването на удостоверението по чл.5 от ЗУТОССР: -
удостоверението се издава от работодателя/осигурителя или от негов правоприемник или от
юридическо/физическо лица, съхраняващо документацията; -удостоверението се издава от ТП на
НОИ при прекратена дейност на осигурителя и при иззети от него документи по реда на чл.5 ал.2
от КСО.
В настоящия случай ищецът поддържа да е полагал труд при Димитровски комунистически
младежки съюз(ДКМС) - Общински комитет гр.Лясковец(чийто правоприемник е Българската
демократична младеж, съответно Общински съвет на Българската демократична младеж
гр.Лясковец), като няма спор между страните, че посоченият работодател е прекратил дейността си
без правоприемник. Следователно са налице специалните изисквания на чл.5 ал.2 от ЗУТОССР за
ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск, респективно същият е допустим,
а възраженията на ответника в обратна насока - неоснователни. За успешното провеждане на
претенцията ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че през
процесния период/периоди е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата
молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда, който се признава за
трудов стаж и стаж при пенсиониране, т.е. ищецът да проведе пълно и главно доказване на всички
правнорелевантни факти, за които носи доказателствената тежест, определена от
материалноправната норма. Правната квалификация очертава обхвата на подлежащите на
доказване факти и разпределението на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК между страните.
Според Тълкувателно решение№59/01.06.1962г. по гр.дело№54/1962г. на ОСГК ВС,
приложимо и след приемането на ЗУТОССР(Решение№401/22.02.2016г. по гр.дело№228/2015г. -
IVг.о. ВКС) преценката, която следва да се прави на писмените доказателства, следва да бъде
конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали установяват
вероятността на претендирания стаж или не. В случая ищецът е представил трудовата си книжка.
В чл.6 ал.2 т.5 от ЗУТОССР трудовата книжка, която представлява официален свидетелстващ
документ, е посочена като годно писмено доказателствено средство, от което може да се приеме за
установен фактът на съществуването на трудовото правоотношение и полагането на трудовия
стаж. Ищецът излага доводи за нередовност на вписванията в нея, доколкото в нарушение на чл.6
ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж при прекратяване на трудовото
правоотношение, макар да имало своевременно извършено отбелязване за трудовия стаж за
посочените периоди с положени подписи на съответните длъжностни лица от ОК на ДКМС-
В.Търново, но имало непоправим пропуск – не бил поставен кръгъл печат върху щемпела на
посочената организация. Действително, в трудовата книжка липсва удостоверяване по изисквания
от наредбата начин на продължителността на стажа, с оглед на което не е могла да послужи като
документ за пенсионирате на ищеца, което пък обуславя правния интерес да установява стажа по
съдебен ред. Наличието на писмено доказателство предпоставя допустимостта на събирането по
делото на гласни доказателства - доколкото обаче е налице ограничение относно кръга на лицата,
които могат да бъдат допуснати като свидетели, а именно такива, които, от своя страна,
притежават писмени доказателства, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
5
работодател през периода, през който е положен претендирания стаж.
В настоящия случай са разпитани трима свидетели, като допустимостта на свидетелските
показания произтича от представените в съдебно заседание извлечения от трудовите книжки на
свидетелите, които удовлетворяват изискванията на чл.6 ал.1, ал.2 т.5, т.9 от ЗУТОССР.
Свидетелите са били трудово ангажирани при работодателя, при който ищецът твърди, че е
придобил трудов стаж. Разпитаните по делото свидетели безспорно установяват, че ищецът е
работил като първи секретар на Общинския комитет на ДКМС гр.Лясковец към ОК на ДКМС
гр.В.Търново. Свидетелите установяват още, че през процесните периоди ищецът не е напускал
работа, че работната седмица била петдневна(с работно време от 08h00min. до 12h00min. и от
14h00min. до 18h00min) и всеки месец е получавал заплатата си, за която от касиера е водена
ведомост и която се оставяла на съхранение в ОК на ДКМС гр.В.Търново. Съдът кредитира
посочените показания като обективни и убедителни, доколкото впечатленията на разпитаните
свидетели от работата на ищеца са лични, непосредствени и достоверни, като се потвърждават и
от приетите по делото писмени доказателства. С оглед на изложеното, съдът намира, че
упражняваната от ищеца трудова функция по своята същност е била установена - упражняване на
труд по трудово правоотношение, поради което приема за доказано, че за периода: 01.03.1979г.-
31.03.1979г. и за периода: 01.11.1979г.-30.09.1980г. ищецът е работил като „секретар“ на
Общинския комитет на ДКМС гр.Лясковец към Окръжния комитет на ДКМС гр.В.Търново, които
периоди следва да му се зачетат за трудов стаж за пенсиониране по смисъла на чл.76 б.“а“ от
ППЗП(отм.). Цитираната разпоредба предвижда, че за трудов стаж по смисъла на ЗП(отм.) се счита
времето, прекарано на работа по трудов договор от работници/служители, независимо от начина
на заплащане. Съгласно разпоредбата на §.9 ал.1 от ПЗР този стаж следва да му се признае и за
осигурителен по смисъла на КСО, тъй като за това време ищецът е бил осигурен съгласно чл.145 и
сл. КТ(1951г.-отм.), в какъвто смисъл е изискването на чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР. Освен
изложеното основание, за процесните периоди, ищецът е придобил и осигурителен стаж и поради
прякото приложение на чл.2 и чл.7 от ЗУТОССР. Съгласно чл.7 от ЗУТОССР осигурителен стаж
може да се установи само, ако в хода на съдебното производство се докаже, че ищецът е бил в
кръга на лицата по чл.2 от ЗУТОССР и за това време са били дължими или внесени осигурителни
вноски съгласно действащите разпоредби или е бил в законоустановен отпуск, който се зачита за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая, ищецът Д. е от кръга на
лицата по чл.2 от ЗУТОССР и след като е бил в трудово правоотношение с Общинския комитет на
ДКМС гр.Лясковец към Окръжния комитет на ДКМС гр.В.Търново, за процесните периоди и това
време се признава за трудов стаж по изложените по-горе съображения, то за тези времеви периоди
са били дължими осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби.
По тези съображения съдът намира за доказано, че за периода: 01.03.1979г.-
31.03.1979г. и за периода: 01.11.1979г.-30.09.1980г., И. Р. Д. е работил в Общинския комитет на
ДКМС гр.Лясковец към Окръжен комитет на ДКМС/впоследствие ОС на БДМ/ гр.В.Търново на
длъжност „първи секретар”, което време следва да се счита за трудов стаж и трудов стаж при
пенсиониране и се включва в общия му осигурителен стаж.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Национален осигурителен институт,
Териториално поделение гр.В.Търново с адрес: гр.В.Търново, пл.“Център"№2, представлявано от
Директор П.И.Й., че за периода: 01.03.1979г.-31.03.1979г. и за периода: 01.11.1979г.-30.09.1980г.,
И. Р. Д. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.С. ж.к.„**** бл.1 вх.А ет.VI ап.16 е работил по
трудово правоотношение в Общинския комитет на ДКМС гр.Лясковец към Окръжен комитет на
ДКМС/впоследствие ОС на БДМ/ гр.В.Търново на длъжност „първи секретар” на пълен работен
ден при петдневна работна седмица, което време следва да се зачита за трудов стаж и трудов стаж
при пенсиониране и се включва в общия му осигурителен стаж.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7