Решение по дело №13083/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2675
Дата: 12 април 2019 г. (в сила от 12 април 2019 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20181100513083
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 12.04.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                    

                                              ЧЛЕНОВЕ :   ГАЛИНА ТАШЕВА                                                                                                                                    

                                                           Мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №13083 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              С решение от 23.07.2018 г. по гр.д. № 61637/16 г., СРС, ГО, 75 състав  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** против К.Б.Н.-М., ЕГН **********, с адрес: ***, че К.Б.Н.-М., дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК сумата от 2529,03 лева /две хиляди петстотин двадесет и девет лева и три стотинки/, представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2013 год. до 30.04.2015 год., за топлоснабдяван имот- апартамент №84, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, сумата от 15,64 лева /петнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща такса за отчитане на уреди за разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2016 год. до окончателното и изплащане, сумата от 15,64 лева /петнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.06.2013 год. до 19.04.2015 год., и сумата от 1,45 лева /един лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 15,64 лева за периода от 30.06.2013 год. до 19.04.2015 год..

ОСЪЖДА К.Б.Н.-М., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК общо сумата от 743,31 лева /седемстотин четиридесет и три лева и тридесет и една стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство разноски съразмерно уважената част от исковете и сумата от 389,09 лева /триста осемдесет и девет лева и девет стотинки/, представляваща разноските по гр.д. №35722/2016 год. по описа на СРС, 75 с-в

              Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата. Във въззивната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно  .Съдът  приел,че за първия отплителен сезон липсвал узаконен водомер и същевременно не бил осигурен достъп до имота.,а за втория-имало отчетен водомер, но без старо салдо.Установените обстоятелства си противоречали.Не ставало ясно как е установено,че потребителите са трима.

         Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в частта, в която са уважени предявените искове по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърлят исковете. С въззивната жалба се претендират разноски.

От въззиваемата страна  „Т.С." ЕАД не е постъпил отговор

Третото лице-помагач не взема становище по въззивната жалба.

                Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответницата оспорва исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.

Фактическите констатации и правни изводи на СРС са правилни и законосъобразни,поради което съдът препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

За пълнота следва да се отбележи следното:

             Съгласно заключението на СТЕ, която настоящият състав намира за изготвена компетентно от лице с необходимите специални знания, се установява,че за първия отоплителен сезон 2013-2014 г.в имота няма регистрирани и пломбирани водомери,което експертът е установил от писмо на ФДР до ответницата .В представения на вещото лице главен отчет за този период е отразено ,че в имота има трима ползватели,удостоверено от съседи.За отчета на този период не е осигуряван достъп ,поради което а начислена енергия за подгряване на вода, съобразно посочения брой ползватели.За слеващия отоплителен сезон е представен главен отчет на вещото лице,подписан от потребител като според този отчет има отразени показания на водомер.Този водомер е нямал старо показание,а записаното в изравнителната сметка в графа старо показание е начисленото количество енергия на база 3 ползватели .Затова и за този период е начислена служебна енергия,т.е.на база три лица.

Ответницата не спори ,че не е осигурила достъп. Съобразно чл.61 ал.1 Наредба 16-334/07 г.за топлоснабдяването при неосигуряване на достъп за отчет на уредите дати ,се прилагат разпоредбите на т.6.4.4-потребителите да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителните  сметки в срокове указани в ОУ на договорите .Такива допълнителни отчети няма доказателства да са поискани.

Посочените данни от Софийска вода АД не могат да служат за доказване стойността на изразходвана енергия.ФДР,на която е възложено по договор, е отчитала ползваната ТЕ при осигурен достъп ,а при неосигурен-начисляването е законосъборазно на база ,според брой потребители.

                 Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено ,а жалбата като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

                 Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ

        ПОТВЪРЖДАВА  решение 23.07.2018 г. по гр.д. № 61637/16 г., СРС, ГО, 75 състав.

      РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подежи: на обжалване.

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                                            

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1. 

 

 

 

                                                                                                                  2.