№ 86
гр. Плевен , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ана И. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана И. Илиева Гражданско дело №
20204430104563 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж рег. №*********, чрез “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от зам. Управителя *** срещу Г. В. В., ЕГН **********,
с адрес в село Горна Митрополия съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1145,55 лева,
от които: 999.53 лева - главница по договора за кредит от 22.01.2019 г., влязъл
в сила на 18.02.2019 г./датата на активиране на кредитната карта/; сума от
91.94 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
01.04.2019 г. до 07.05.2019г.; сума от 54.08 лева - мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 01 май 2019 г. до 19.01.2020 г. ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен
предявеният иск, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД да му заплати обща сума от
1145,55 лева, от които: 999.53 лева - главница по договора за кредит №
CARD-16760800; сума от 91.94 лева възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 01.04.2019 г. до 07.05.2019г.; сума от 54.08 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01 май 2019 г. до
19.01.2020 г. ведно със законната лихва ведно със законната лихва върху
1
главницата считано от датата на подаване на исковата молба.
Сочи се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е
предявил настоящия иск Твърди се, че вземането на ищеца се основава на
договор за револвиращ потребителски кредит CARD-16760800, сключен на
18.02.2019 г. Излага се, че на 22 януари 2019 г. между „БНП Паиба Пърсънъл
Файненс“ като кредитор и Г. В. В. като кредитополучател е сключен договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-16726149. Сочи се,
че с договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00
лева, като е уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и
свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за
кредитополучателя след активирането й. Твърди се, че доколкото с договора е
уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като
длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от кредитора
начин, то настъпването на последиците от сключения договор са поставени в
зависимост от едно бъдещо несигурно събитие -използване на издадения от
кредитора платежен инструмент. Излага се, че се касае за отлагателно
условие, при сбъдването на което възникват задължения за
кредитополучателя да извършва плащания по картата. Сочи се, че
усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлява сбъдване
на уговореното между страните условие, което води до възникване на
задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми респективно
плащане на минимална погасителна вноска. Поради изложеното счита, че
процесния договор за револвиращ потребителски кредит CARD -16760800 е
сключен на 18.02.2019 г. с първата трансакция по кредитната карта. Твърди се,
че след усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е
възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Сочи се, че месечните погасителни вноски се
правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-
малко в размера, посочен в тарифата, както следва:При усвоен кредитен
лимит в размер от 0.00 лева до 1000.00 лева минималната погасителна вноска
е 60.00 лева; при усвоен кредитен лимит в размер от 1000.01 лева до 2000.00
лева минималната погасителна вноска е 120.00 лева; При усвоен кредитен
лимит в размер от 2000.01 лева до 3000.00 лева минималната погасителна
вноска е 180.00 лева; при усвоен кредитен лимит в размер от 3000.01 лева до
4000.00 лева минималната погасителна вноска е 240.00 лева; при усвоен
кредитен лимит в размер от 4000.01 лева до 6000.00 лева минималната
погасителна вноска е 360.00 лева; при усвоен кредитен лимит в размер от
6000.01 лева до 8000.01 лева минималната погасителна вноска е 480.00 лева.
Твърди се, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит
2
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. Сочи се, че ГПР е изчислен
при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до
края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. Твърди се,
че за използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и
таксите предвидени в тарифата. Излага се, че не се изготвя погасителен план
за договорите от отворен тип, какъвто е и револвиращят кредит. Твърди се, че
при настъпване на договорения от страните падеж задължението по
кредитната карта е изискуемо, предвид правилото, закрепено в чл. 84, ал. 1 от
ЗЗД, че длъжникът изпада в забава и без покана, като въпреки това
кредиторът е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на
длъжника на 05.07.2019 г. При условие, че установителният иск бъде
отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ищецът моли съда да уважи предявения от него осъдителен иск.
Претендира присъждането на сторените по делото разноски. Моли съда в
случай, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК да постанови
неприсъствено решение.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът,
редовно уведомен, чрез лице живеещо на неговия адрес, задължило се да му
предаде съобщението, не е депозирал отговор на ИМ
В проведеното по делото о.с.з. ответникът редовно уведомен не се
явява и не се представлява.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: сключен на 22 януари 2019 г. между „БНП Паиба Пърсънъл
Файненс“ като кредитор и Г. В. В. като кредитополучател договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-16726149, който
договор за револвиращ потребителски кредит CARD -16760800 е влязъл в
сила на 18.02.2019 г. /датата на активиране на кредитната карта/; че кредита е
следвало да бъде върнат на 36 месечни вноски; че съгласно договора ГПР е
23,86% и ГЛП - 18,97%.; че длъжникът е преустановил плащането на
вноските по кредита на 01.04.2019 г., което е довело до блокиране на
кредитната му карта; че вземането на ищеца е изискуемо в пълен размер; че
ответникът не е изпълнил задължението си да върне сумата по процесния
заем.
3
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в разпореждане № 8058/17.09.2020 г. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил
становище по изготвеният с определение № 3174/30.11.2020 г., проекто-
доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по
делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 225,00 лв, от които 125,00 лв. заплатени
държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно
разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото
производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от
2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че Г. В.
4
В., ЕГН **********, с адрес в село Горна Митрополия дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж рег. №*********, чрез “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от зам. управителя ***, обща сума в размер на 1145,55
лева, от които: сума от 999.53 лева - главница по договора за кредит от
22.01.2019 г., влязъл в сила на 18.02.2019 г./датата на активиране на
кредитната карта/; сума от 91.94 лева възнаградителна лихва, начислена
върху главницата за периода от 01.04.2019 г. до 07.05.2019г.; сума от 54.08
лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01 май
2019 г. до 19.01.2020 г. ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 521 по описа за 2020 г. на Плевенски районен съд до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. В. В., ЕГН **********, с адрес в село Горна Митрополия
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж рег.
№*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от зам. управителя ***,
сумата от 75,00 лева представляваща сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 521 по описа за 2020 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. В. В., ЕГН **********, с адрес в село Горна Митрополия
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж рег.
№*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от зам. управителя ***,
сумата от 225,00 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5