Р
Е Ш Е Н И Е № 14
гр.Стара Загора 27.02.2012 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на втори февруари
през две хиляди и дванадесета година в
състав:
Председател:
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
Членове: БОЙКА ТАБАКОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря А.А.
и
в присъствието на прокурора
Румен Арабаджиков,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА к.н.а.х.дело № 429 по описа за 2011 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на „ДЖУНИЪР 1998” ООД гр.София против решение № 683/ 19.10.2011г.,
постановено по АНД № 479/ 2011г. по описа
на районен съд Стара Загора. С обжалваното решение е изменено наказателно
постановление /НП/ № 24/2401658 от 10.05.2010г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора, с което на „ДЖУНИЪР 1998” ООД гр.София в качеството му на работодател, на основание
чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от Кодекса
на труда /КТ/, е наложено административно наказание „имуществена
санкция”
в размер на 11 000лв, в частта за наказанието
като е намалено на 1 500лв.
В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, необосновано и при явна
несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1-3
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се направените от съда
изводи за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на НП и за несъответствие на съдържанието на същото с
императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Касационният жалбоподател
обосновава и неправилност на извода на въззивния съд относно приетото за
доказано извършване на нарушение на трудовото законодателство. Според него не е
отчетена възможността за налагане на наказание по привилегирования състав на
чл.415в от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното
решение на Районен съд – Стара Загора и вместо него да постанови друго по
съществото на спора, с което да отмени изцяло наказателно постановление № 24/2401658
от
10.05.2010г. на
Директора на Дирекция “ИТ” – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по
труда” Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гонева оспорва
подадената жалба като неоснователна. Счита постановеното от Старозагорския
районен съд решение за правилно и законосъобразно, поради което моли жалбата да
бъде отхвърлена, а решението – оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава
заключение за неоснователност на жалбата като счита, че съдебното решение е правилно
и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след
служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №
479/ 2011г на Районен съд Стара Загора, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
постановеното решение е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Районен съд – Стара Загора е изменил НП № 24/2401658
от
10.05.2010г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ 24/ 2401658/ 06.04.2010г., с което на „ДЖУНИЪР
1998” ООД гр.София в качеството му на работодател, на основание
чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от Кодекса
на труда /КТ/, е наложено административно наказание „имуществена
санкция”
в размер на 11 000лв за нарушение на чл.264 от КТ вр.чл.128, т.1 от КТ като размерът на санкцията е намален на 1 500лв.
Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че „ДЖУНИЪР
1998” ООД гр.София към датата на проверката във фотоателие-Парк Мол Стара
Загора на 19.03.2010г, на 24.03.2010г и по документи на 06.04.2010г не е начислил във ведомостите за заплати за
м.декември 2009г и не е заплатил най-малко удвоения размер на трудовото
възнаграждение за работа през дните на официалните празници 24.12. и 26.12
2009г на Кристина Милкова Генова. Тези правнорелевантни
факти съдът
е установил въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и на база заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед тази фактическа обстановка
районният съд приема, че нарушението „ДЖУНИЪР 1998”
ООД гр.София като работодател е установено по несъмнен начин. Не споделя доводите
на касатора, че служителката е била на работа само през един от дните на
официални празници и че е изплатил пълния размер на дължимото възнаграждение. Посочва, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Обсъдени са всички оплаквания в тази насока и са приети
за неоснователни.
При съвкупна преценка на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства счита, че
касаторът следва да понесе санкция в минималния размер, предвиден в закона, с
оглед на което изменя НП в частта за наложеното наказание.
Тези изводи на районния съд са
законосъобразни като съответстващи на приложимите правни норми и
доказателствата по делото.
Правилно е установено от въззвиния съд, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.
42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН.
Обсъдени са всички възражения на касатора относно
допуснати съществени процесуални нарушения и са приети за неоснователни. Същите
доводи са изложени в касационната жалба, но тъй като Административен съд Стара
Загора в настоящия състав споделя правните изводи на районния съд в тази
насока, намира касационните оплаквания за несъстоятелни.
Отговорността на касатора е ангажирана в качеството му на
работодател, който не е изпълнил задължението си по чл.264 от КТ вр.чл.128, т.1
от КТ да начисли и изплати на служителката Генова най-малко удвоения размер на
трудовото възнаграждение за положения от нея труд по време на два
официални празника – 24-ти и 26-ти
декември 2009г. Съставомерното деяние представлява продължено нарушение на
задължението за начисляване и изплащане на месечно
трудово възнаграждение и е индивидуализирано с всички реквизити, необходими за
разбиране на обвинението и организиране на защитата срещу него. Предвид
специфичната му правна природа в случая не е допуснато противоречие с чл.18 от ЗАНН. В тази връзка законосъобразни са
изводите на районния съд за липса на пороци в съдържанието на НП предвид
категоричното установяване на времето на извършване на нарушението и
ирелевантността на конкретния размер на дължимите суми.
Неоснователно е и оплакването, че касаторът е
санкциониран неправомерно, защото нарушение на КТ не е допуснато. Събраните
и прецизно анализирани от районния съд
доказателства с убедителни аргументи за тяхното приемане или отхвърляне –
отчетна форма за м.декември 2009г, протокол за изплатена заплата от
21.01.2010г, заключение на съдебно-счетоводната експертиза и показанията на
свидетелката Генова, недвусмислено сочат, че на служителката Генова нито е
начислено, нито е заплатено трудово възнаграждение за м.декември 2009г,
съответстващо по размер на положения от нея труд и правилата на КТ. Действително
служителката заявява, че е получила заплатата си за м.декември 2009г, но категорично
е установено, че в нейния размер не е включено дължимото увеличение за работа в
празнични дни.
Върху законосъобразността на НП не влияе неизтеклия срок
на даденото предписание от контролните органи във връзка с начисляването и
изплащането на трудовите възнаграждения на служителите на „Джуниър 1998” ООД
гр.София – 30.04.2010г, доколкото касаторът не е привлечен към отговорност като
работодател за неизпълнение на задължителни предписания по чл.415, ал.1 от КТ, а и липсват доказателства дори
след изтичане на срока да е изпълнил законовото си задължение към Генова.
При определяне на размера на санкцията районният съд е
съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН като е редуцирал имуществената санкция
до законовия минимум, прилагайки чл.3, ал.2 от ЗАНН предвид последвалата
по-благоприятна за дееца нормативна уредба. В случая не са налице
предпоставките за приложение на чл.415в от КТ, тъй като не само, че от
нарушението са произтекли вредни последици за служителката, но и те не са
отстранени към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната
инстанция.
С оглед изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, не са налице сочените
касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 683/ 19.10.2011г.,
постановено по АНД № 479/ 2011г. по описа
на районен съд Стара Загора, с което е изменено наказателно
постановление № 24/2401658 от 10.05.2010г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.