РЕШЕНИЕ
№ 2402
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330111521 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2,
офис 4, представлявано от **** ***** Д. Б., чрез пълномощник **** И. Н., е предявил
против М. Б. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес в гр. П., ул. „О.” № **, ет. *, ап. **, иск
за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело №
402/ 2019 г. на РС- Омуртаг, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 986/ 04.11.2019 г., суми, както следва: 1 346, 46 лева, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит ***** от 06.06.2016 г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
приложение 1/ **** г. по договор за цесия от ***** г. и сумата от 147, 30 лева- обезщетение
за забава за периода 21.08.2018 г.- 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда- 30.10.2019 г. до окончателното й погасяване,
както и направените в заповедното производство разноски.
В исковата молба е посочено, че с приложение № 1/ ***** г. по договор за цесия от *****
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца, вземането на кредитора по
договор за потребителски кредит ****** от **** г., сключен с ответника, се прехвърлило на
ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения. До адреса на ответника било изпратено
уведомление по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с писмо,
1
върнато в цялост, което наложило в последствие и изпращане на повторно писмо с куриер.
С исковата молба също можело да бъде връчено уведомлението за цесията, като възражения
длъжникът имал право на възражения само, ако бил изпълнил на стария кредитор. Съгласно
сключения по договор за потребителски кредит ****** от ***** г., на ответника била
предоставена в заем сумата от 3 000 лева, ведно със застрахователна премия от 604, 80 лева,
такса ангажимент от 105 лева и договорна лихва от 2 609, 52 лева, при обща сума за
плащане по кредита- 5 609, 52 лева, платима на 36 равни месечни вноски в срок до
20.06.2019 г., всяка от по 155, 82 лева. На длъжника било начислено обезщетение за забава в
размер на 1 47, 30 лева за периода 21.08.2018 г.- 30.10.2019 г. Лицето погасило само
частично задължението си, като платило сумата от 4 195, 86 лева, с която се погасили, както
следва: договорна лихва- 2 542, 32 лева и главница- 1 653, 54 лева. Така останали неплатени
главница от 1 346, 46 лева, както и лихва за забава в размер на 147, 30 лева. За събирането
на тези суми било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая
частно гр. дело № 402/ 2019 г. на РС- Омуртаг, се издала заповед за изпълнение. Срещу нея
обаче длъжникът подал в срок възражение, поради което се предявявал и настоящият иск.
Моли за установяване на вземането по заповедта. Прави се искане и за разглеждане на
делото в отсъствие на ищеца. Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно
заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище по
спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си подава отговор, с който
оспорва исковете. Твърди, че договорът за потребителски кредит бил нищожен на няколко
основания от специалния ЗПК. На първо място, размерът на текстовата част бил изготвен в
шрифт, по- малък от 12, което било нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗПК. На второ място, бил
нарушен чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото в договора се посочвало, че вземанията по него се
формирали от отпуснатата в заем сума, възнаградителната лихва, таксата ангажимент и
застрахователната премия, като ГПР бил посочен в размер от 46, 03 %. В него обаче не била
включена нито таксата ангажимент, нито застрахователната премия, които също
представлявали разходи по кредита и го оскъпявали, като по този начин размерът на общата
дължима сума не бил верен и това не давало възможност на потребителя да разбере какво
точно дължи. В случая имало заблуждаваща търговска практика с посочване на невярна
информация, която въвеждала в заблуждение потребителя, а това водело до нарушаване на
добрите нрави при сключване на договора. Не била посочена и възнаградителната сума в
лева. Поради недействителността на договора, на основание чл. 23 от ЗПК потребителят
дължал единствено заемната сума. Ищецът признавал извършени плащания по кредита в
общ размер на 4 195, 86 лева, с което главницата била покрита и искът следвало да се
отхвърли. Претендира разноски, които да бъдат определени по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА. В
съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 986/ 04.11.2019 г. по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гр. дело № 402/ 2019 г. на РС- Омуртаг, е разпоредено ответникът да
2
заплати на ищеца следните суми: 1 346, 46 лева, представляваща дължима главница по
договор за потребителски кредит ******* от ***** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1/ ***** г.
по договор за цесия от ***** г. и сумата от 147, 30 лева- обезщетение за забава за периода
21.08.2018 г.- 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда- 30.10.2019 г. до окончателното й погасяване, както и
разноските в заповедното производство в общ размер на 179, 88 лева.
Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът чрез пълномощника си е подал
възражение в срок, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване
на вземането си от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен
срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С договор за потребителски кредит ****** от ***** г., сключен между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: *********, на лицето бил отпуснат кредит в размер
на 3 000 лева, при застрахователна премия от 604, 80 лева, такса ангажимент от 105 лева,
при 36 броя месечни погасителни вноски, всяка от по 155, 82 лева, с обща стойност на
плащанията- 5 609, 52 лева, ГПР- 46, 03 % и ГЛП- 35, 67 %. Към договора са представени
общите условия по кредита, погасителен план, ведно с преводно нареждане към банковата
сметка на лицето от 06.06.2016 г. за сумата от 2 895 лева, както и застрахователен
сертификат и ОУ към него.
С рамков договор за цесия от ****** г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
прехвърлило вземането по процесния кредит на ищеца, видно от Приложение № 1/ ****** г.
към договора, като в тази връзка са представени писмено потвърждение за цесията,
пълномощно и уведомление за извършената цесия, изпратено до адреса на длъжника,
върнато с отбелязване „преместен“.
Прието е заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която в. л. е посочило, че
заемната сума е предадена на ответницата на ***** г. с платежно нареждане по банковата й
сметка, като й е предоставена сумата от 2 895 лева. След цесията, имало непогасен остатък
от главницата от 1 437, 35 лева, а начислената лихва за забава била в размер на 147, 30 лева,
от която била платена сумата от 90, 89 лева и имало остатък от 56, 41 лева. В ГПР не била
включена таксата ангажимент от 105 лева, но била включена частта от застраховката. Към
заключението в табличен вид са представени справки за извършени погашения по кредита.
Прието е заключение на съдебно- техническа експертиза, според което договорът за
паричен заем бил написан със сериен шрифт serif font, подобен на семейство шрифтове
Garamond с големина 12 пункта.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Няма спор по делото, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Заемодателят
цесионер е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството
има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице,
3
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4
от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-
12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и другите разходи.
Първото възражение за недействителност на кредита е неоснователно, доколкото
формално договорът отговаря на изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК- писмена форма и
размер на шрифт, не по- малък от 12 пункта, както се установява от приетата по делото СТЕ.
Второто релевирано в отговора основание за недействителност на договора за
потребителски кредит е свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 46, 03 %, а възнаградителната лихва- 35, 67 %, но от съдържанието на договора не може да
се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР,
нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част
от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в
лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Нещо повече, изрично в ССчЕ в. л. отбелязва, че в месечната погасителна вноска не била
включена таксата ангажимент, а само застрахователната премия. При това положение
следва, че в ГПР също не включена въпросната такса ангажимент, а с нея размерът на ГПР
ще надвиши изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК за петкратния размер на законната лихва.
Както вече беше отбелязано по- горе, ГПР следва да включва всички преки и косвени
разходи, които потребителят ще направи във връзка с изпълнение на задълженията си по
кредита. В случая обаче това не е така и то води както до неправилното изчисление на ГПР,
така и до неточното посочване на общата дължима сума. В този смисъл са основателни
възраженията в отговора за въвеждане в заблуждение на потребителя и за нелоялна
търговска практика, с което е допуснато нарушение на добрите нрави при сключване на
договора.
4
Изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК е императивно и неспазването му обуславя
недействителност на договора. Когато пък такава се констатира, законодателят е предвидил
в чл. 23 от ЗПК, при обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. На ответника е била предоставена в заем сумата от 3 000 лева, които
няма спор, че са му били преведени по посочена от него банкова сметка, веднага след
подписване на договора. В исковата молба ищецът признава, че общата стойност на
платеното по кредита, както преди цесията, така и след това, е в размер на 4 195, 86 лева,
което обстоятелство се установява и от в. л. по ССчЕ. При това положение, ответникът дори
е надвнесъл размера на отпуснатата му сума, поради което искът за главница следва да се
отхвърли. Предвид недействителността на договора пък, не се дължат лихви по кредита, а
оттук- и втората претенция за мораторно обезщетение за забавено плащане се явява
неоснователна и също следва да се отхвърли.
Доколкото не се доказа да съществува присъденото вземане в полза на заявителя, следва
да се приеме, че заповедта за изпълнение е била издадена неправилно, защото предявената
претенция е неоснователна и като такава тя следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат
направените по делото разноски. Такива се претендират още с отговора, като са налице
доказателства за внесени депозити за в. л. по СТЕ и ССчЕ в общ размер на 150 лева (л. 10 и
л. 50). Ответницата е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото обаче тя не
е заплатила хонорар, а същата моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото на лист 41 от гр. дело № 347/
2020 г. на Районен съд- Омуртаг в представения договор за правна защита и съдействие е
посочено, че страната се представлява безплатно от Адвокатско дружество „Г.“, поради
затрудненото си материално положение, което обстоятелство по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2
от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено
съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в размер от 401, 47 лева с ДДС (вр. § 2а
от ДР на Наредбата, доколкото адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС), до който
следва да се възложи в тежест на ищцовата страна.
Според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство следва да се произнесе и по въпроса за направените в заповедното
производство разноски, като с оглед изхода от спора, такива се дължат на длъжника, който
надлежно ги е претендирал с изрична молба пред заповедния съд. И в приключилото
производството длъжникът е представляван безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА,
като размерът на адвокатското възнаграждение с оглед общата цена на исковете следва да се
определи на сумата от 360 лева с ДДС. В тази връзка разноските на длъжника за подаденото
възражение против заповедта за изпълнение следва също да му се присъди с изричен
осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение. Направените пък от
5
ищеца разноски за държавна такса, депозит за вещо лице по ССчЕ, както и за
възнаграждение на пълномощника му, си остават за сметка на страната, без да се възлагат в
тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от ***** ***** Д. Б., против М. Б. С., ЕГН:
**********, с настоящ адрес в гр. П., ул. „О.” № **, ет. *, ап. **, иск за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 402/ 2019 г. на Районен
съд- Омуртаг, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 986/
04.11.2019 г., суми, както следва: 1 346, 46 (хиляда триста четиридесет и шест лева и
четиридесет и шест стотинки) лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит ***** ***** от ***** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № */ ****** г. по договор
за цесия от ***** г. и сумата от 147, 30 (сто четиридесет и седем лева и тридесет стотинки)
лева- обезщетение за забава за периода 21.08.2018 г.- 30.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 30.10.2019 г. до
окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното производство в размер на
179, 88 (сто седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки) лева.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от **** ***** Д. Б., да заплати на М. Б. С., ЕГН: **********, с
настоящ адрес в гр. П., ул. „О.” № **, ет. *, ап. **, направените разноски, както следва:
сумата в размер на 360 (триста и шестдесет) лева с ДДС- адвокатско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в заповедното
производство и разноските по настоящото дело- сумата в размер на общо 150 (сто и
петдесет) лева- внесени депозити за вещи лица по съдебно- техническата и съдебно-
счетоводната експертизи и за адвокатско възнаграждение в размер на 401, 47 (четиристотин
и един лева и четиридесет и седем стотинки) лева с ДДС, определено от съда по реда на чл.
38 ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6