Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 412 Година 2020,
13.02. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,
VІІ състав
на 13.01.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 3554 по описа за 2019 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано
е по жалба на Медицинска комисия при ТП на НОИ – Пловдив чрез Председателя и - Д.И.срещу
Експертно решение/ЕР/ № 1330 от заседание № 078 от 16.10.2019г. на Национална
експертна лекарска комисия /НЕЛК/ Специализиран състав по психични, вътрешни и
сърдечно-съдови заболявания, с искане да бъде прогласено за нищожно,
алтернативно отменено като неправилно, постановено при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.
Аргументите
в тази насока са, че ЕР е издадено от Специализиран състав по психични,
вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, като съставът на комисията е от един
лекар специалист по вътрешни болести и двама психиатри, т.е. липсва лекар
специалист по сърдечно-съдови заболявания при положение, че в оспореното ЕР има
определена оценка за сърдечно-съдово заболяване – 30% ТНР по част IV , раздел VI, точка
3а и във връзка с част IV, раздел VI, точка
2/ред 6-7 от Допълнителен лист №2/ и тази оценка е инкорпорирана в крайния %
ТНР. Възражения са изложени и в насока, че НЕЛК е променила водещата диагноза
спрямо обжалваното ЕР на ТЕЛК №2665/ 12.07.2017г., без това да е отразено в ЕР
на НЕЛК, като това на практика се сочи, че е направено от нелегитимен състав на
НЕЛК.
Алтернативно
се твърди, че решението на НЕЛК е неправилно и немотивирано, тъй като НЕЛК
определя по ч.9, р.9 – 50 %ТНР за затлъстяване 4-та степен, а в същото време в
т.17.1 е записано Затлъстяване 3-та степен, като оценката на НЕЛК почива на
база единствено на вписаните в обжалваното ЕР на ТЕЛК – ръст, тегло и ИТМ, при
положение, че оценката, определена от ТЕЛК, съгласно чл.62 НМЕ/2010 би следвало
да почива на насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от
наличната медицинска документация. Все в тази насока се твърди, че видно от
приложената в медицинското експертно досие на лицето документация, са налице
два амбулаторни листа, издадени от ендокринолог, непосредствено преди
освидетелстването в ТЕЛК, в които липсва диагноза – затлъстяване, липсват данни
за ръст, тегло и ИТМ. Посочва се, че за да бъде определена оценка по ч.9, р.9
НМЕ/2010 в МЕД на лицето трябва да има достатъчно и недвусмислени данни за
затлъстяване с ИТМ над 55кг/кв.м. и за целта са необходими минимум консултации
от ендокринолог с установено затлъстяване, данни за вид, степен, етимология,
провеждано лечение и ефект, измерени стойности на ръст, телесно тегло и
изчислен ИТМ, каквито в случая не са налични.
Ответникът
– Национална експертна лекарска комисия – София оспорва жалбата, счита същата
за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения излага в
нарочно писмено становище, приложено по делото.
Контролиращата
страна – Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не встъпва в
процеса.
Заинтересованата
страна В.Х.Ю. не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата
страна ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД, V-ти състав не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата
страна – Агенция за хора с увреждания, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата
страна - Регионална дирекция „Социално подпомага-не“ - Пловдив, не изразява
становище по жалбата.
Пловдивският
административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното.
Жалбата
е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок,
поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна, поради следните съображения.
С
експертно решение № 2665 от заседание № 122/12.07.2017г. на Пети състав на ТЕЛК
при УМБАЛ „Пловдив“АД, при преосвидетелстване на В.Х.Ю., е извършена оценка на
работоспособността, като е определена 74% трайно намалена работоспособност
/ТНР/ за срок от две години (до 01.07.2019г.) с дата на инвалидизирането
21.01.2004г.
С
Решение № 09480 от заседание № 474/28.07.2017г. Медицинска комисия при ТП на
НОИ – Пловдив, на основание чл.98 КСО, е разгледала посоченото по-горе ЕР на
ТЕЛК и е приела, че същото следва да бъде обжалвано с мотива, че ТЕЛК оценява с
50% ТНР Обезитет IV ст. с БМИ – 60,45кг/кв.м., а видно от приложените в МЕД на лицето два
амбулаторни листа №002512/27.06. 2017г. и №002633/05.07.2017г., издадени от
невролог, непосредствено преди освидетелстването в ТЕЛК, липсва диагноза – Обезитас, липсват и измерени ръст, тегло и БМИ.
По
жалбата на ТП на НОИ – Пловдив в НЕЛК – София е образувано административно
производство, приключило с ЕР № 0010 от заседание № 003/ 03.10.2018г. на
Специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, с което е потвърдено
оспореното ЕР на ТЕЛК.
Това
решение на НЕЛК е обжалвано пред Административен съд Пловдив от Председателя на
Медицинската комисия по чл.98 ал.4 КСО към ТП на НОИ - Пловдив, по повод на
което е образувано адм. дело № 3848/2018г. С оглед
депозирано от НЕЛК оттегляне на оспорения административен акт по реда на чл.156
ал.1 АПК, с протоколно определение № 158/23.01.2019г. жалбата е оставена без
разглеждане, а производството – прекратено.
Издадено
е ново ЕР № 1330 от заседание № 078/16.10.2019г. от Специализиран състав по
психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е отменено оспореното
ЕР на ТЕЛК по срока на инвалидност, като е определен нов срок от три години до
01.07.2020г. и е потвърдено по останалите поводи, с водеща диагноза
„затлъстяване”.
Общата
оценка на степента ТНР от 74 % е определена, както следва.
НЕЛК по
психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания: Видно от приложените в МЕД
медицински документи, лицето е със затлъстяване, последно преценено 4-та
степен. В ЕР на ТЕЛК в обективния статус е отразен – ръст 175 см и тегло 185,1
кг, изчислен е ИТМ 60,45кг/м2, като за това състояние по ч.9, р.9 се следват 50
% ТНР, съгласно НМЕ/10г.
В МЕД
има данни за диагностициран ЗД тип 2 от 2016г. На
перорално лечение с Метфогама – по схема. На фона на
това лечение има отразен КЗП – 5, 6:5,8:7,1 ммол/л и
ХбА1с-6,5%. Няма изследване на МАУ. Налице е едно усложнение от ЗД – полиневропатия, която се потвърждава и от Неврологичен
състав в НЕЛК.
В
заключение: Захарен диабет тип 2, на перорално лечение, усложнен с полиневропатия, без доказани други усложнения от страна на
останалите прицелни органи от типа на КДС – 30%ТНР по ч.9, р.1, т.1.2 от
НМЕ/10г.
Хипотиреоидизъм, диагностициран
2003г., компенсиран по клинични и хормонални данни/ТСХ-3,1-норма/ от
27.06.2017г., на фона на заместително лечение с Л.Тироксин по схема/100 гами към датата на прегледа в ТЕЛК/ -
по ч.9, р.2, т.2.1 – 0% ТНР.
През
м.01.2015г. е извършена ЕКЛТ на конкремент в левия уретер. Няма данни за усложнения в следващите години,
поради което не се следва % ТНР.
2004г.
и 2015г. е лекуван за Еризепел, без данни за рецидив
в следващите години – не се следва ТНР.
Сърдечно-съдови
заболявания: В МЕД са отразени данни за лекостепенна
към умерена Артериална хипертония. Рискови фактори затлъстяване и захарен
диабет у лице от мъжки пол. ЕКГ в синусов ритъм, хор. позиция, ЛПХБ и ДББ. Ехок с критерии за хипертонично сърце с лекостепенни
митрална, аортна и трикуспидална регургитация.
Влошена систолна и диастолна
ЛК функция. През м.06.2017г. проведено болнично лечение по повод синдром на
сърдечна недостатъчност – дехоспитализиран в стабилна
хемодинамика. По т.3а, Раздел VI, Част IV и във връзка с т.2, Раздел VI, Част IV – 30% ТНР, предвид проводните
нарушения и рисковите фактори.
Диагноза:
Артериална хипертония II-III стадий, лека към умерена степен, сърдечна форма. Хипертонично сърце с лекостепенна митрална, аортна и трикуспидална регургитация. ЛПХМ и ДББ.
НЕЛК по
нервни и очни болести: В МЕД са приложени: неврологична консултация от 06.06.2017г. и ЕМГ от 27.06.2016г. с клинични и ЕМГ данни за
Диабетна полиневропатия, която се приема от НЕЛК като
усложнение от Захарен диабет.
В ЕР на
ТЕЛК № 2665/12.07.2017г. няма вписана очна диагноза. Не са вписани статус и
функция на очите. Няма постановени проценти за очна неработоспособност по
ч.5/очни болести. В медицинското досие на освидетелстваното лице след
предпоследното ЕР на ТЕЛК са представени следните очни медицински документи: 1.
Амбулаторен лист № 938/19.06.2017г. с диагноза: Фонова ретинопатия
и ретинални съдови изменения, Ангиосклерозис
ретине хипертоника. Статус – ПОС – б.о. Заден очен
сегмент – папили витални, съдове – Гън+Функция на очите – 1, Т-20/18мм 2 Рефрактометрия
– смесен астигматизъм. Очната експертиза на НЕЛК не приема наличие на изменения
в очите от диабет, респ. наличие на диабетна ретинопатия
без представяне на данни и обективни очни изследвания.
НЕЛК по
хирургични и ортопедични болести: В ЕР на НЕЛК № 10/03.10. 2018г. е отразена
следната консултация от Хир. състав: „Въз основа на
наличната документация приемаме, че се касае за Дг. Лимфедем на лява подбедрица с мекотъканен оток след прекаран рецидивиращ Еризипел на ляв долен крайник, на фона на Обезитас с обемна разлика от 7см“ – по т.2.1., р.3, част 8
от НМЕ/2017г. се следват 30%ТНР.
НЕЛК по
вътрешни и белодробни болести: Касае се за болен, при който на базата на
тютюнопушене и преболедувани пневмонии е диагностицирана БА с 2-3 год. давност, за която провежда
контролиращо лечение с Фостер и Салбутамол
с добър контрол и запазени дихателни функции, която е основание да се приеме БА
– лека, персистираща, добре контролирана с 30 % ТНР
по ч.VI, р.IV, т.1.
Решението
на НЕЛК е взето по документи на основание чл.50 ал.1 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/.
Това
решение на НЕЛК е обжалвано пред настоящата инстанция и по този повод е образувано
настоящото съдебно производство.
В хода
на съдебното производство към делото е приобщено медицинс-кото
експертно досие на В.Х.Ю., както и представени със становището на ответника
заверено ксерокопие на писмена консултация на д-р Кабакчиева – специалист по
сърдечно-съдови болести – член на специализирания състав по психични, вътрешни
и сърдечно-съдови болести, ведно с ксерокопие на трудов договор и допълнително
споразумение към трудов договор на специалист по сърдечно-съдови заболявания и
заверени ксерокопия от диплома за завършено висше образование и 2 бр.
свидетелства за специалността на д-р Кабакчиева; заверени ксерокопия от 3 бр.
свидетелства за специалност и 3 бр. дипломи за завършено висше образование на
лекарите – членове на специализирания състав, постановили оспореното ЕР на
НЕЛК; 3 бр. заверени ксерокопия на трудови договори и 3 бр. допълнителни
споразумения към трудовите договори на лекарите – членове на специализирания
състав на НЕЛК, постановили оспореното ЕР.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Съобразно
разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК, съдът преценява законо-съобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.
Съгласно
чл.142 ал.1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
устните състезания.
На
първо място, съдът намира за неоснователни наведените възражения за нищожност
на оспореното решение. Това е така, защото оспореният административен акт е
издаден в установената от чл.59 ал.2 АПК писмена форма, въз основа на
нормативно установени, предшестващи издаването му действия от компетентен по
смисъла на чл.103 ал.4 от Закона за здравето/ЗЗ/, във връзка с чл.3 ал.2 от
Наредбата да медицинската експертиза/НМЕ/ колективен административен орган в
кръга на неговите правомощия - решението е взето от специализиран състав по
психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести, определен съобразно водещата
диагноза – „Затлъстяване“, в изпълнение на чл.49 ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ. Спазено е
изискването и на чл.49 ал.2 от същия Правилник като в ЕР на НЕЛК е вписана
консултация от лекар – специалист по сърдечно-съдови заболявания, като
екземпляр от изразеното становище е обективирано в
приложеното по делото Направление за консултации/л.55/.
Във
връзка с наведените в жалбата възражения досежно
промяна на водещата диагноза, следва да се посочи, че допуснатата техническа
грешка по отношение посочването в ЕР на ТЕЛК, че водещата диагноза е „Хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност“, вместо правилното „Затлъстяване“ по никакъв начин не се отразява върху
волеизявлението на административния орган, защото в решението недвусмислено е
посочено, че: „ЗА ОБЕЗИТЕТА IV СТ С БМИ 60,45КГ КВ
/РЪСТ 175СМ ТЕГЛО 185,1 КГ/ ПО Ч IX P IX се следват 50 %“, това е и най-големият даден процент ТНР, касаещ
именно това заболяване, ето защо и това е водещото в случая заболяване.
Не е
нарушено и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко
от трима лекари заедно с неговия председател (чл.18 ал.3 ПУОРОМЕРКМЕ), като
доказателства за придобитата специалност по съответния профил и стажа на всеки
един от специалистите, в т.ч. и консултиращия лекар, са представени със
становището на ответния административен орган /л.33 и сл./.
Обжалваното
решение е постановено и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила.
Съгласно
разпоредбата на чл.101 ал.7 от ЗЗ, принципите и критериите на медицинската
експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и
степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност,
потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване
на медицинска експертиза по чл.103 ал.3 се определят с наредба на Министерския
съвет.
В
случая приложима е Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС № 87 от
5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.,
отм., бр. 51 от 27.06. 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.), съгласно чийто чл.3
ал.1, експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия
лекар/лекар по дентална
медицина, от лекарските консултативни комисии (ЛКК), от териториалните
експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия
(НЕЛК), като относимите материалноправни
разпоредби и административнопроизводствени правила са
регламентирани в Глава Четвърта „Експертиза на трайно намалена работоспособност
и на вида и степента на увреждане“.
Спорът
по делото се концентрира относно оценката на трайно намалена
работоспособност/ТНР/, като единствените възражения на жалбоподателя са във
връзка с определените 50% ТНР за Затлъстяване 4-та степен.
Ответникът
пък, в своето писмено становище твърди, че установените увреждания, стадият на
тяхното развитие и обусловеният функционален дефицит са съобразени със
съответните отправни точки, съгласно приложение № 1 от НМЕ, като в спорния
случай за затлъстяване IV степен са определени 50 % ТНР, по част IX, раздел IX.
Ето
защо, следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно разпоредбата на
чл.62 НМЕ/в относимата редакция - ДВ, бр. 51 от
2017г., предвид разпоредбата на §13 ПЗР към Постановление №152 на Министерския
съвет от 26 юли 2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската
експертиза (ДВ, бр. 64 от 2018г., в сила от 3.08.2018г.)/ видът и степента на увреждането/степента
на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед,
насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната
медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на
заболелия орган и организма като цяло.
Съгласно
чл.63 ал.1 НМЕ/в същата редакция/ установеното увреждане, стадият на неговото
развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната
отправна точка съгласно Приложение №1.Ако приетата точка предвижда диапазон „от
... до“, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на
увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит. Предвидено е в
ал.2 на същата разпоредба, че когато установеното увреждане не е посочено като
отправна точка в Приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит,
за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното
решение се вписва „във връзка с точка ...“ и се прави подробна обосновка. И
най-сетне, съгласно ал.3, при наличие на множествени увреждания, посочени като
отправни точки в Приложение № 1, крайният процент на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за
прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност
(вида и степента на увреждане) в проценти съгласно Приложение № 2.
Съгласно
т.III от Приложение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ, когато са налице няколко увреждания,
за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация
от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя,
като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и
ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20% от сбора на процентите на
останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние
на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент
за останалите увреждания.
При
тази нормативна база е бил определен и установеният % ТНР на В.Ю., а именно 74%
ТНР, при което за водещата диагноза „Затлъстяване“ в Приложение №1 към чл.63
ал.1 НМЕ е регламентирано следното: Адипозитас пермагна (индекс на телесна маса) (ИТМ) над 55 kg/m2) – 50 % в Част IX, Раздел IX.
От
приложените по делото доказателства, се установява, че НЕЛК в съответствие
именно с посочените специални изисквания на НМЕ, е определил 50 % ТНР по Част IX, Раздел IX от Приложение № 1 към чл.63 ал.1 от НМЕ за Адипозитас пермагна (индекс на
телесна маса) (ИТМ) над 55 kg/m2). Това е така,
защото дори и при допусната техническа грешка в т.17.1 от ЕР, където е посочено
„Затлъстяване гр. III“, при
ръст 175 см и тегло 185,1 кг, ИТМ е 60,45 кг/кв.м,
което съответства не на затлъстяване III степен, а на затлъстяване IV степен. Не е спорно също така, че ИТМ представлява отношение на телесното
тегло (kg) към ръста (m)2, както и че ИТМ=телесна
маса (kg)/ръст (m)2 и изчислението му изисква
единствено измерване на телесното тегло с точност до 0,1 kg
и ръста на пациента без обувки и с леко облекло, т.е. не са необходими каквито
и да било други изследвания, а и видно от ЕР на ТЕЛК, същото е взето след
извършен преглед на лицето. При това положение, съдът намира, че ответникът в
пълна мяра е отчел нормите на чл.50 ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ и чл.62 НМЕ и се е
произнесъл въз основа на данните от наличната медицинска документация, даващи
представа за ИТМ, който в конкретния случай е единственото относимо
обстоятелство. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените
констатации и основаните на тях правни изводи, не са ангажирани от страна на
жалбоподателя в хода на съдебното производство.
За
пълнота е необходимо да се посочи също така, че принципите на обективната
истина и служебното начало в съдебния административен процес налагат съдът да
основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има
значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената
тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък
са издирени служебно от съда.
При
това положение, въпросът за доказателствената тежест
се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената
тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази
правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Казано с други думи, доказателствената тежест е свързана със задължението на
съда да реши във всеки случай правния спор даже при пълна липса на доказателства
дали релевантните за правото факти са се осъществили, или не. Изходът от това
задължение при недоказване, каквото е налице в конкретния случай, е да се
приеме, че недоказаното не се е осъществило.
При
това положение, твърдението на жалбоподателя за оценка на ТНР на В.Ю. за
конкретното заболяване, различна от тази, определена с оспореното ЕР на НЕЛК,
остана недоказано в съдебното производство.
По
отношение на останалите факти, които са от значение за законосъобразността на
ЕР на НЕЛК, спор не се формира между страните, като конкретни възражения в тази
посока нито се заявиха, нито се установиха по делото. Няма причина при това
положение да не се приеме, че тези факти са точно установени от
административния орган.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че правилно в обжалваното решение
е прието, че са налице всички предпоставки за определяне именно на 50% ТНР на В.Ю.
за конкретното заболяване, както и че „Затлъстяване“, а не „Хипертонично сърце
без /застойна/ сърдечна недостатъчност, е водещата
диагноза, поради което жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Ето защо и поради мотивите, изложени по
– горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Медицинска комисия при ТП на НОИ – Пловдив чрез Председателя и Д.И.срещу Експертно
решение на Национална експертна лекарска комисия №1330 от заседание №078 от
16.10.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването на страните
за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: