Решение по дело №14383/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 16.06.2020г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  десети юни две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №14383 по описа за 2019 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу Д.Н.П.  за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №***/06.06.2019г., издадена по ч.гр.д. №*/2019г. по описа на ВРС,  21с.   в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 700 лева /седемстотин лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем № 2422627 от ***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д.Н.П., с краен срок за изпълнение – 10.07.2016г., прехвърлен в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.06.2019г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 109,04 лева /сто и девет лева и четири стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 13.12.2015г. до 10.07.2016г. /падеж на последната погасителна вноска/, сумата от 45 лева /четиридесет и пет лева/, представляваща такса разходи, сумата от 635,92 лева /шестстотин тридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за периода от 13.12.2015г. до 10.07.2016г., сумата от 247,68 лева /двеста четиридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 14.12.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019г.

В исковата молба се твърди, че между ответникът като заемател  и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател бил сключен Договор за паричен  заем №2422627/***., съобразно който  „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставило в заем на ответника сумата от 700 лева с подписването му. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща съставлявали плащане на главницата по кредита ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, като общата стойност на плащанията по кредита била 809.04 лева. Уговорената договорна лихва по кредита била в размер на 109.04 лева.  Ответникът се задължил да върне заема на 8 равни месечни погасителни  вноски, всяка от които 101.13 лева в срок до 10.07.2016г.Падежът на първата погасителна вноска бил 13.12.2015г., а на последната 10.07.2016г.

В договора било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемателят дължи заплащане на такса за разходи/изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др./ за събирането на просрочените вземания в размер на 9 лева. Тази такса се начислявала за всеки 30 дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 дни, като всички разходи не можели да надхвърлят 45 лева. 

Твърди се, че ответникът се задължил в  тридневен срок от подписване на договора да осигури на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – две физически лица, всяко от които следвало да отговаря на определените с договора изисквания. Излага се, че заемателят не бил предоставил това обезпечение и съгласно договореното му била начислена неустойка в размер на 635.92 лева, за която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на равни вноски, всяка в размер на 79.49 лева, платими на падежните дати по погасителния план към договора.Така погасителната вноска била в размер на 180.62 лева.

 На ответника била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода 14.12.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, като общият й размер възлизал на 247.68 лева.

Твърди се, че на 01.06.2016г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., по силата на което  „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлило на „АСВ“ООД вземанията по процесния договор, за което заемателят бил уведомен.

        В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника  е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска изцяло. Твърди, че главницата, лихвите, неустойките и разноските са погасени по давност.

Оспорва  представения договор за паричен заем като твърди, че същият е подписан от лицето – Д. Н.В., което няма правомощия и пълномощия  да представлява „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като не ставало ясно в качеството на каква същата е подписала договора и дали същият поражда желаните права за страните.

Излага, че не е приложен документ, който да удостоверява, че заемната сума е била изплатена, съответно усвоена от ответницата, поради което за нея не са възникнали  насрещни задължения за връщането й. 

         Отправя възражение за нищожност на уговорената в чл.4 от договора неустойка. Счита клаузата за недействителна и противоречаща на добрите нрави. Оспорва дължимостта на неустойката и нейното основание и счита, че с нея се цели обогатяване на търговското дружество. В условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност на неустойката и моли за намаляване на нейния размер.

         Твърди нищожност на договора за цесия поради липса на предмет, тъй като същият бил сключен за бъдещо несигурно събитие и не представлявал договор за покупко-продажба на вземания, а съдържал обещание за да се сключат поредица от сделки при посочените в него условия. Сочи, че към датата на сключване на договора за цесия процесният договор за заем не е бил сключен. Оспорва двете потвърждения с оглед на това, че нямат нотариална заверка, както и датата на тяхното съставяне. Нямало доказателства да е извършено плащане на цената по договора за цесия.

         Твърди се, че сключената цесия не е произвела действие спрямо ответницата, тъй като тя не е била уведомена за нея. Уведомлението било изпратено на погрешен адрес.

         Оспорва се претенцията за разходи в размер на 45 лева с оглед на това, че не било посочено какви точно разходи са направени и в каква връзка.

         Прави се възражение за неравноправност на клаузите на договора респ. за тяхната нищожност с твърдението, че договорът не е сключен на основата на добросъвестността при спазване на добрите търговски практики и не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК и договаряне на неустоечната клауза в чл.4,ал.2 съобразно законовата разпоредба и добрите нрави. 

Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

От приложеното ч. гр.д. №*/2019 г. по описа на ВРС, 21с. е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца   е издадена Заповед за изпълнение №***/06.06.2019г. срещу ответника Д.Н.П., с която е разпоредено същата  да заплати  на „АСВ” ООД следните суми :  сумата от 700 лева /седемстотин лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем № 2422627 от ***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д.Н.П., с краен срок за изпълнение – 10.07.2016г., прехвърлен в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.06.2019г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 109,04 лева /сто и девет лева и четири стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 13.12.2015г. до 10.07.2016г. /падеж на последната погасителна вноска/, сумата от 45 лева /четиридесет и пет лева/, представляваща такса разходи, сумата от 635,92 лева /шестстотин тридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за периода от 13.12.2015г. до 10.07.2016г., сумата от 247,68 лева /двеста четиридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 14.12.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019г.

 На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК.

Съгласно Договор за паричен заем №2422627 от ***. „Изи Асет Мениджмънт“АД е предоставило на Д.Н.П.   в заем сумата от 700 лева, като последната  се е задължила да върне тази сума  в срок от 8 месеца, на 8 погасителни вноски всяка в размер от 101.13 лева, в която са включени главница и  лихва.  Датите на плащане на всяка вноска са както следва : 13.12.2015г.; 12.01.2016г.; 11.02.2016г.;12.03.2016г.;  11.04.2016г.; 11.05.2016г.; 10.06.2016г.;  10.07.2016г.. Посочен е фиксиран лихвен процент по заема в размер на 40 %. Общият размер на всички плащания е 809.04 лева. ГПР 47.70 %. Съгласно чл.3 от договора с подписването му страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя по Договор за паричен заем №2320891 в размер на 318.01 лева, като сумата се прихваща от отпуснатата сума, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по договора и договорът има силата на разписка. Съгласно чл.8 от Договора при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, ел.съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адрес и в тези случаи заемателят дължи заплащането на разходи в размер на 9 лева, които се начисляват за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не повече от 45 лева.  Съгласно чл.4 от Договора заемателят се задължава в  тридневен срок от датата на сключване на договора да предостави едно от следните  обезпечения на заемодателя :  поръчител  физическо лице или банкова гаранция. Съгласно ал.2 на същия член при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 635.92 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка вноска се добавя 79.49 лева.   

С Рамков договор за прехвърляне  на парични  вземания /цесия/ от 16.11.2010г.  „Изи Асет Мениджмънт“АД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ООД свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, като вземанията се индивидуализират в Приложение №1 към договора. Съгласно Приложение 1/01.06.2016г.  е прехвърлено вземане към Д.Н.П. по договор от ***. за главница в размер на 700 лева; общо дължима сума по кредита 1444.96  лева и остатък на дължима сума към 01.06.2016г. – 1 502.72 лева.  Представително е уведомително писмо за цесията, изпратено чрез „Български пощи“ , като видно от върнатата разписка същата не е връчена на адресата с отбелязване, че адресатът се е преместил на друг адрес. 

По делото е изготвена ССчЕ. Съгласно заключението на вещото лице няма данни ответницата да е извършвала плащания по кредита. Отчетеното задължение по договора е в общ размер на 1 737.64 лева, от които 700 лева –главница; 109.04 лева – редовна лихва за периода 13.12.2015г. до 10.07.2016г. ; 635.92 лева – неустойка; 45 лева – разходи за събиране; 12.76 лева –законна лихва за невнесена главница за периода 14.12.2015г. до 31.01.2016г, и 234.92 лева – законна лихва за периода 02.06.2016г. до 30.04.2019г. Размерът на обезщетението за забава, изчислен от вещото лице за периода  14.12.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда 02.06.2019г. е в размер на 226.85 лева.

  От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :                                

В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на  правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Съгласно твърденията на ищеца и представения договор за заем от ***.  „Изи Асет Мениджмънт“АД  е предоставило паричен заем на  Д.П.  в размер на 700 лева. С част от заемната сума е покрито съществуващо задължение на ответницата по Договор за заем №2320891 в размер на 318.01 лева, а останалата сума е била изплатена в брой, като е посочено, че договорът има силата на разписка за предоставената в заем сума. Представеният договор представлява частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията, които се  съдържат с него са направени именно от ответника, което  от своя страна установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички конкретни условия по заема  в договора. Възражението, че лицето, което е подписало договора за кредитора Д. Николаева Василева, нямало правомощия и пълномощия  да представлява „Изи Асет Мениджмънт“ АД е несъстоятелно, тъй като такива възражения може да прави само ненадлежно представлявания търговец, по арг. от чл.301 ТЗ.

Съгласно договореното заемната сума е следвало да бъде връщана от кредитополучателя чрез внасянето на 9 месечни  вноски,  всяка в размер на 809.04  лева, включваща договорна лихва и главница.  Размерът на дължимата договорна лихва според уговореното е 109.04 лева.

С Договор за покупко-продажба на вземания  от 01.12.2016г.  и Приложение №1/01.06.2016г. заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на  ищеца вземания по  договори за заем, описани в Приложение №1, в което се съдържа и вземането по договора за заем с ответника.   Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД  цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента  с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора  заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към  Д.П. по сключения договор за заем. Договорът за цесия е валиден и е произвел действие. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение  е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да  изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането. За извършената цесия ответницата е узнала най-късно с получаване на препис на исковата молба и при положение, че не са налице твърдения, че до уведомяването същата е изпълнявала на стария кредитор, възражението, че не е била уведомане за цесията в предходен период е ирелевантно. 

Претенцията на ищеца включва освен главница и договорна лихва, неустойка,  такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението и обезщетение за забавено плащане.

Съобразно заключението на вещото лице плащания по кредита не са извършвани, поради и което ответницата е задължена за заплащане на сумата от 700 лева –главница по кредита и 109.04 лева – договорна лихва. 

Задължението за заплащане на неустойка се извежда от чл.4 от договора, който предвижда такава да е дължима при неизпълнение на поетото задължение от страна на заемополучателя да осигури обезпечение на заемодателя / осигуряване на поръчители – две физически лица, които следва да отговарят на конкретни изисквания, определени от заемодателя или предоставяне на банкова гаранция/ в тридневен срок от подписване на договора. Размерът на неустойката е 635.92 лева.   Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му  създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави  обезпечение  и риска по предоставянето на заем  към датата на  сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Начинът,  по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка, което  като  резултат е несъвместимо с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

Клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение съдът намира, че е в противоречие с чл. 19 ЗПК. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на разходите. Съдът намира, че с клаузите на договора, предвиждащо неустойка за непредставяне на обезпечение  се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага се извода, че клаузата на договора противоречи на добрите нрави като илюстрирна директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.

Съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи. Така с уговарянето на такса за извънсъдебно събиране на вземането е налице  заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост в свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел. Освен това претендираните  разходи от кредитодателя – изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др., по естеството си са такива по управление на кредита, за които е налице  забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за  изискване от страна на кредитора  заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Така мотивиран, съдът намира, че претенцията е основателна за дължимата по договора главница,  договорна лихва и обезщетение за забава върху главницата  и следва да бъде уважена в тази й част и отхвърлена за задълженията претендирани по нищожни клаузи от договора за такса за експресно разглеждане на документите при отпускане на кредита,  неустойка и  такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението. По отношение на размера на претендираното обезщетение за забава същото следва да се присъди в размера, установен от вещото лице по ССчЕ за въведения с исковата молба период от 226.85 лева и да се отхвърли за разликата до 247.68 лева.

По разноските :

С оглед  изхода на делото  в полза на ищеца се следват реализираните от същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете както следва сумата от 20.71 лева – д.т. за заповедното производство ; 29.81 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство; 128.31 лева заплатена д.т. в производството по иска по чл.422 ГПК,  юрисконсултско възнаграждение  в размер на 208.64 лева, определено по чл.25 НВЗПП съгласно цената на иска и отхвърлената част от него; 208.64 лева за депозит за особен представител и 178.83 лева за депозит за ССчЕ.

 

С оглед горното, съдът :

Р Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение н. „А.з.  с.н.в.“ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, че Д.Н.П., ЕГН: ********** с адрес *** дължи заплащането на следните суми, присъдени със Заповед за изпълнение №***/06.06.2019г., издадена по ч.гр.д. №*/2019г. по описа на ВРС,  21с.   в полза на ищеца суми, а именно: сумата от 700 лева /седемстотин лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем № 2422627 от ***., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д.Н.П., с краен срок за изпълнение – 10.07.2016г., прехвърлен в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.06.2019г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 109,04 лева /сто и девет лева и четири стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 13.12.2015г. до 10.07.2016г. /падеж на последната погасителна вноска/,  сумата от 226.85 лева /двеста двадесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 14.12.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2019г., на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване дължимостта на присъдените със заповедта за изпълнение суми в размер на   45 лева /четиридесет и пет лева/, представляваща такса разходи, сумата от 635,92 лева /шестстотин тридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за периода от 13.12.2015г. до 10.07.2016г., както и иска за заплащане на обезщетение за забава за разликата от 226.85 лева до 247.68 лева,   като неоснователен.  

ОСЪЖДА  Д.Н.П., ЕГН: ********** с адрес ***  да заплати  н. „А.з.  с.н.в.“ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 50.52 /петдесет  лева и петдесет и две ст./лева, представляваща реализирани разноски в заповедното производство и сумата от 724.42/ седемстотин двадесет и четири  лева и четиридесет и две ст./ лева,  представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1  от ГПК.

 

 

Решението  подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от  получаването  му от  страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: