Р Е Ш Е Н И Е
№ 260134/1.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5018 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.С.Г. срещу
Наказателно постановление № 20-0819-002715 от 16.09.2020 г., издадено от
началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по
чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят И.С.Г., редовно призован,
не се явява, не се представлява. До даване ход на делото пред въззивната
инстанция е постъпило допълнително изложение за допълване на доводите, посочени
в жалбата. Поддържа се искането за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Варна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. Преди съдебното заседание са представени писмени бележки, в които
са изложени възражения срещу подадената жалба и доводи за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Отправено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
01.07.2020 г. около 15,15 часа жалбоподателят И.С.Г.
управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № СА 1269 СХ в гр. Варна, на ул.
„Петър Парчевич“, до № 15.
По същото
време и на същото място се намирала св. Д.В., която била на тротоара, но тъй
като имало стара сграда, заградена с мрежа, се огледала и видяла идващия
автомобил, управляван от жалбоподателя. Последният й направил знак, че ще я
изчака, поради което тя слязла на пътното платно. В този момент жалбоподателят
взел решение да паркира автомобила в близост до намиращата се на пътното платно
пешеходка. Въпреки че пешеходката все още била на пътното платно,
жалбоподателят предприел маневра, свързана с влизане в реда на паркираните
превозни средства. Маневрата се изразявала в успоредно паркиране на заден ход.
При предприетото движение на заден ход блъснал св. В. и минал с предната дясна
част на автомобила през десния й крак. Св. В. паднала върху мрежата на
намиращата се в близост сграда, след което автомобилът, управляван от
жалбоподателя повторно минал през крака й.
Мястото на
произшествието било посетено от полицейските служители св. Р.Г.К. (мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна), който съставил
АУАН, и Красимир Йорданов Димитров, който съставил констативен протокол за ПТП
с пострадали лица.
Св. К.
приел, че жалбоподателят И.С.Г. на 01.07.2020 г. в 15,15
часа в гр. Варна, ул. „Петър Парчевич“ до № 15 управлявал собствения си лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № СА 1269 СХ, като при успоредно паркиране на
заден ход е блъснал с предна дясна част на автомобила намиращата се на платното
за движение пешеходка Д.К.В., като с поведението си е поставил в опасност
живота и здравето й. В АУАН било посочено още, че от ПТП св. В. е получила
контузия на дясно ходило и дясна подбедрица,
прегледана и освободена от МБАЛ „Св. Анна Варна“. Жалбоподателят подписал АУАН без
възражения.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е депозирано
писмено възражение срещу съставения АУАН.
На
16.09.2020 г. началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. Р.Г.К. и св. Д.К.В., и писмени
доказателства и доказателствено средство: 2 бр. заповеди на министъра на
вътрешните работи, протокол за ПТП, справка за нарушител/водач и АУАН.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. Р.Г.К. и св. Д.К.В., като обективни и
достоверни, доколкото същите са последователни, логични и непротиворечиви, а
освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна
доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат
за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив съставеният протокол за ПТП като официален свидетелстващ документ
подкрепя и затвърждава удостовереното в АУАН,
последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира посочените
по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, поради което въз основа на тях, АУАН и
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в
рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължава всеки водач на МПС, който ще
предприема каквато и да е маневра, като например да влезе в между паркирани
превозни средства, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. В ал. 1, т. 5, пр. 4 от същата разпоредба
е предвидена административнонаказателна отговорност за лице, което не спази
правилата за разминаване, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението.
Дефиницията за пътно-траспортно
произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която
"пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети“.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че
въззивникът на процесната дата и място като водач на МПС е предприел маневра
„влизане между паркирани превозни средства“, но не се е убедил, че няма да
създаде опасност за участника в движението – пешеходец, който се е намирал на
пътното платно – пред него. В резултат на неспазването на правилата за
разминаване и по-конкретно на задължението на жалбоподателя да влезе в реда на
паркираните МПС едва след като се убеди, че намиращата се пешеходка е в
безопасност, като съобрази нейното положение, посока и скорост на движение,
настъпило ПТП, при което с двукратното преминаване върху крака на св. В. й било
причинено нараняване, изразяващо се в контузия на дясно ходило и дясна подбедрица.
Следователно правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника на основание
чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
По възраженията на въззивника:
Неправилното
квалифициране на нарушението от актосъставителя по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП
вместо по чл. 25, ал. 1 ЗДвП е нарушение на материалния закон, но не обуславя
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление предвид
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В този смисъл наказващият орган е приел, че жалбоподателят е
извършил фактически описаното в АУАН нарушение, поради което в изпълнение на
разпоредбата чл. 53, ал. 2 ЗАНН е издал обжалваното наказателно постановление,
в което приел идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, но
различна правна квалификация, а именно квалифицирал нарушението по чл. 25, ал.
1 ЗДвП.
Следва да се
има предвид и че наказаното лице се защитава срещу фактите, а не срещу
приложимото право. Нещо повече - няма процесуална пречка на основание чл. 337,
ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът да постанови съдебен акт по
фактически извършеното нарушение, когато се налага приложение на закон за
по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, и като преквалифицира
извършеното нарушение, да измени НП - чл. 63, ал.1 от ЗАНН, включително да
приложи правилната санкционна норма.
Не е
нарушено и правото на защита поради липса на описание на извършеното нарушение,
доколкото както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че на процесната дата и
място жалбоподателят е предприел успоредно паркиране на заден ход, при което е
блъснал с предната дясна част на управлявания от него автомобил с рег. № СА
1249 СХ намиращата се на платното за движение пешеходка Д.К.В., при което
същата е получила контузия на дясно ходило и дясна подбедрица.
Успоредното паркиране на заден ход е една от хипотезите на чл. 25, ал. 1 ЗДвП
(влизане между паркираните превозни средства), при която маневра за водача
възниква задължение да не създава опасност за участниците в движението, които
се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. По този
начин законът въвежда правила за разминаване (съобразяване на поведението на
водача на МПС с намиращите се наоколо други участници в движението и тяхното
положение, посока и скорост на движение), които са били нарушени, в резултат на
което е възникнало ПТП. Следователно актосъставителят и наказващият орган са
посочили всички съставомерни обстоятелства, които са от значение за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на водача по чл. 179, ал. 2 вр.
179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП.
Наличието на
много хипотези в нарушената и санкционната законови разпоредби не нарушава
правото на защита на наказаното лице, нито пък препятства възможността му да
разбере за какво точно нарушение е санкциониран предвид наличието на пълно,
точно и ясно описание на фактически извършеното нарушение.
Не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е довело до
пътно-транспортно произшествие и причиняване на нараняване на друго физическо
лице. Следователно обществената опасност на деянието се отличава с достатъчен
интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява
маловажен случай.
По наказанието:
За
посоченото нарушение законодателят е предвидил в чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв. Поради
това, че размерът на предвиденото административно наказание е фиксиран, пред
съда не е поставен въпросът за неговата евентуална завишеност,
респ. несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна – сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед
разпоредбите на чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ и предвид провеждането на само едно съдебно
заседание по делото съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на 80,00 лв., което следва да
бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с
бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на
второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0819-002715 от 16.09.2020 г., издадено от началник на група
към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на И.С.Г. на основание чл.
179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА И.С.Г., ЕГН **********,
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв.
(осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 27е, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: