Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 81 25.01.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри
административен състав,
На
единадесети януари
две хиляди и двадесет и първа година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията
Колева административно дело № 2145 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.
225а, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Х.Й.Х. и
„Синева 2001“ ООД - в ликвидация ЕИК *********, представлявано от ликвидатора Х.Й.Х.,
двамата със съдебен адрес ***, против заповед № РД-01-78/01.03.2018г. на кмета
на Община Царево, с която на „Оренда 777“ ЕООД е наредено да премахне незаконен
строеж „Бунгала“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 48619.64.37 по КК
на гр. Царево. В заповедта е разпоредено предварително изпълнение, като при
неизпълнение на срока за доброволно изпълнение е указано да се извърши
принудително премахване на незаконния строеж по възлагане от Община Царево, за
сметка на „Оренда 777“ ЕООД.
Делото е за повторно разглеждане след отмяна на решението
постановено по адм.д. №658 по описа за 2018г. на Административен съд-Бургас, с
решение на ВАС по адм.д. №8615 по описа 2019г.. В решението на ВАС се посочва,
че изложените аргументи в отмененото съдебно решение касаят незаконосъобразност
на оспорената заповед поради неясен предмет на премахване и допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
който извод е
неправилен,
като в същото време не са разгледани останалите основания по
чл. 146 АПК,
включително липсват
мотиви по
отношение
на материалната
законосъобразност на административния акт. Указано е при
новото
разглеждане на
делото да
се изложат фактически и правни съображения относно законосъобразността на
заповедта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на останалите основания, визирани в
чл. 146 АПК, вкл. да се извърши преценка на обстоятелствата, касаещи
търпимостта на разпоредените за премахване бунгала.
С решението
постановено по адм.д. №658 по описа за 2018г. на Административен
съд-Бургас е оставена без разглеждане жалбата на „Синева 2001“ ООД -
в ликвидация, ЕИК *********, представлявано от ликвидатора Х.Й.Х. със съдебен
адрес *** против заповед № РД-01-78/01.03.2018г. на кмета на Община Царево и е
прекратено производството по адм.д.№ 658/2018г. по описа на Административен съд
Бургас В ТАЗИ ЧАСТ. С решение на ВАС по адм.д.
№8615 по описа 2019г., цитираното по-горе определение е оставено в сила, поради
което производството по делото продължава без участието на „Синева 2001“ ООД - в
ликвидация.
В жалбата се иска отмяна на посочената заповед, като се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- липсва пълна индивидуалицация и конкретизация на обекта на премахване, не е спазен реда на съобщаване на заповедта в хипотезата против „неизвестен извършител“, нарушени са правилата за събиране на доказателства в административното производство, не е установен момента на изграждане на бунгалата, неправилно изпълнението е възложено на собственика на терана, не е посочен срок за доброволно изпълнение, оспорват извода, че процесните бунгала са строеж.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на жалбоподателката, поддържа жалбата. В подробни писмени бележки
излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
допуснати съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, на
материалния закон и при неспазване целите на закона. Излага съображения, че в
констативния протокол и заповедта липсва конкретно описание на обекта, в
частност – конструкция, начин на закрепване, материали, брой, височина и
плътност на стените. Изразява становище, че обектът представлява елемент от
парковата мебел на дворното място, поради което за неговото изграждане не се
изисква издаване на разрешение за строеж. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът
- кмет на Община Царево, представя административната преписка по издаване на
оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата
като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Заинтересованото лице-„Оренда 777“ ЕООД
представя писмено становище, с което иска жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат
присъдени направените по делото разноски при първоначалното разглеждане на
делото. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията
му, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от
лице което има правен интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Бургаският
административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
представен договор за продажба от 30.10.2002г. сключен между „Светлина“ АД, в
качеството на продавач и ЕТ „С. П.“, представляван от Х. Й.Х., в качеството на
купувач (л.126-127 от адм.д. № 658/2018г.), по силата на който продавачът се
задължил да прехвърли на купувача собствеността върху собственото си имущество,
включено в баланса на дружеството, а именно бунгала и намиращото се в тях
обзавеждане, описано подробно по видове и количества в опис – Приложение № 1,
представляващ неразделна част от договора, а купувачът се е задължил да плати
сумата от 15 000лв. без ДДС. В приложение № 1 към този договор се съдържат
9 броя бунгала, от които четири броя с площ 56 кв.м, три броя с площ 36 кв.м,
един брой с площ 30 кв.м и едно бунгало, чиято площ не е посочена. Приложение №
1 към договора представлява опис на активите в почивна база къмпинг
„Нестинарка“ гр. Царево (л.128-129 от адм.д. № 658/2018г.). За заплащане на
дължимата сума по договора е представена фактура № 4629/01.11.2002г., издадена
от „Светлина“ АД на ЕТ „С. П.“ за платената сума от 15 000лв. (л.130 от
адм.д. № 658/2018г.). Последвал е договор за продажба, сключен на 30.01.2004г.
между ЕТ „С. П.“, представляван от Х. Й.Х., в качеството на продавач и „Синева
– 2001“ ООД, в качеството на купувач, с който са продадени бунгала и намиращото се в тях
обзавеждане, описано подробно по видове и количество в опис – Приложение №1,
представляващо неразделна част от договора и напълно съответстващ на описа,
приложен към договора от 2002г. Вещите са заплатени, видно от представена
фактура № 51/30.01.2004г. издадена от ЕТ „С. П.“ на „Синева 2001“ ООД за сумата
от 28 200лв., каквато е продажната цена по договора от 2004г.
Видно от
представения нотариален акт № 158/18.08.2015г. (л.74 и 75 от адм.д. №
658/2018г.) жалбоподателката Х.Й.Х., заедно с Е. Н. Х.е собственик на поземлен
имот с идентификатор 48619.64.129 по КК на гр. Царево, който е съседен на
поземлен имот с идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Царево. Според
приложеният от органа в преписката чертеж „Геодезическо заснемане“ (л.27 от
адм.д. № 658/2018г.) бунгала 1 и 2 почти изцяло попадат в имот с идентификатор
48619.64.129.
Административното производство е
започнало по повод постъпило в Община Царево писмо с вх.№ 24-00-391 от
22.06.2017г. от ДНСК Бургас, където е депозиран сигнал с вх. № ОЦ-217-00-183 от
21.02.2017 г. от „Оренда 777” ЕООД относно незаконно изградени четири броя
бунгала в собствения им поземлен имот № 48619.64.37, местност „Нестинарка”,
които навлизат в посочения имот и ползват. Посочено е, че кметът на Община
Царево като компетентен орган следва да разпореди извършването на проверка.
С оглед
извършването на проверка кметът на Община Царево е издал Заповед № РД-01-493 от
16.08.2017г., с която е възложил контрол по спазване разпоредбите по ЗУТ на
служители от Община Царево.
На 18.09.2017г. е съставен
констативен протокол №9 са извършена проверка в поземлени имоти с № 48619.64.37, № 48619.64.129, №
48619.64.43, № 48619.64.131, №
48619.64.120. В хода на проверката са констатирана процесните бунгала.
С писмо с рег. №
94-01-3636/04.10.2017 г., рег. № 94-01-3638/04.10.2017 г., с рег. № 94-01-3639/04.10.2017 г., и писмо с
рег. № 94-01-3640/04.10.2017 г.
жалбоподателката е уведомена по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, че е
образувано производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за издаване на
заповед за премахване на незаконен строеж, като е предоставен и срок да
представи документ за собственост и документ, удостоверяващ законността на
извършеното строителство. Видно от представената обратна разписка, писмата са
връчени на Х.Х. и Енчо Христов/чрез упълномощено лице/ на 05.10.2017 г.
На 05.01.2018г.,
служители при Община Царево, сред които гл.архитект и ст.специалист „Неаконно
строителство” са изготвили констативен акт № 1 от 05.01.2018г. след извършена
проверка на строеж наречен „бунгала”, намиращ се в поземлен имот с
идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Царево, в местността „Нестинарка”, който
е собственост на „Оренда 777” ЕООД. В констативния акт е посочено, че строежът
е с неустановена собственост и към момента на проверката се стопанисва от
„Синева 2001” ООД, който е представил документите, представени и по настоящето
дело, с които цели да се легитимира като собственик на бунгалата. В
констативният акт е отразено, че в източната част на поземлен имот с
идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Царево, в непосредствена близост до
границата със съдения с идентификатор 48619.64.129 по КК на гр. Царево, са изградени
две самостоятелни бунгала, които са едноетажни, масивни, с носещи колони и
греди на бетонова основа, с ограждащи панелни стени и двускатни покриви от
ламарина. Пред входовете са изградени веранди, които са продължение на
основата, с метален парапет, изпълнена е външна гладка мазилка. Към постройката
с пореден № 4 от геодезическото заснемане е построено масивно помещение за
санитарен възел с размери 150/170 см. Бунгало № 4 е с размери 7,90/4,10м и
високо 3,50м. Застроената площ на другото бунгало № 3 е 57 кв.м. Двете
постройки са завършени, електрифицирани и водоснабдени, с алуминиева дограма по
вратата и прозорците. Според констативният акт тези бунгала се използват за
летен туризъм, като част от почивната база, намираща се в поземлен имот с
идентификатор 48619.64.129, която включва други бунгала и столова. Според
описанието на строежа, съдържащо се в констативния акт, част от тази почивна
база са и още две самостоятелни бунгала, попадащи частично в поземлен имот с
идентификатор 48619.64.37 и поземлен имот с идентификатор 48619.64.129 със
същото фактическо състояние, които са с поредни номера от геодезическото
заснемане съответно 1 и 2. Според описанието четирите бунгала представляват
постройки, трайно свързани с терена посредством бетонови фундаменти и
представляват строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които на основание
чл. 137, ал.1, т.5 от ЗУТ са квалифицирани като строеж от V категория.
Констативният
акт е връчен на „Оренда-777” ЕООД, Х.Й.Х. и „Синева-2001” ООД. С вх.№53-01-2018г.
в Община Царево е депозирано възражение от „Синева-2001” ООД, представлявано от
Х.Х. и от Х.Й.Х. с идентично съдържание. Жалбоподателката Х. посочва, че са й
връчени два констативни акта с идентично съдържание, в тях не е установено кой
стопанисва определения като незаконен строеж и чия собственост е, проверката е
извършена в отсъствие на възразилите се лица, посочва че за бунгалата са
издадени строителни книжа, като при първоначалното им изграждане е издадено
разрешение за строеж №43 от 16.09.1986г., което е за 11бр. бунгала, 4 от които
са предмет на заповедта. В заключение прави извод, че бунгалата са търпим
строеж.
Въз основа на
съставения констативен акт е издадена оспорената заповед № № РД-01-78/01.03.2018г.
на кмета на Община Царево, с която на предвид липсата на данни на извършителя
на строежа или носителят на вещни права върху имота, административният орган е
наредил премахването да се извърши от собственика на поземлен имот с
идентификатор 48619.64.37 – „Оренда 777” ЕООД.
В заповедта е
разпоредено предварително изпълнение, като при неизпълнение на срока за
доброволно изпълнение е указано да се извърши принудително премахване на
незаконния строеж по възлагане от Община Царево, за сметка на „Оренда 777“
ЕООД.
В хода на
съдебното производство е изготвена съдебно-техническа експертиза от
заключението по която се установява, че от четирите бунгала предмет на
заповедта, някои вече са премахнати. От извършения от вещото лице оглед на
частично останалите открити части на основите на бившето процесно бунгало №3 и
остатъците от елементите на двете съборени бунгала № 3 и № 4, се установило, че
те са били изградени от стоманена носеща конструкция, и стени от еструдирани
панели, свързани трайно помежду си и към ивичните бетонови основи тези бунгала
са представлявали строежи по смисъла на ЗУТ. Според вещото лице видът на
конструкцията, трайните връзки и замонолитване в ивичните бетонови основи с
електрозаварки на носещата конструкция, фаянсовите облицовки в бани, тоалетни,
настилка от мрамор и теракота по подовете не дават възможност тези бунгала да
се демонтират със запазване на обема и целостта им така, че да могат да бъдат
преместени и монтирани на друго място, където да се ползват със същото
предназначение. Според вещото лице в описанието на Разрешение за строеж № 43 от
16.09.1986г. на ОбНС-Мичурин няма данни къде, с какви параметри са разрешени
бунгала в пространството на местност „Нестинарка”, единствено че касае 11 бр.
бунгала. Посочил е, че процесните строежи съответстват на описаните в
Констативен акт №1 от 05.01.2018г. и на
изготвеното геодезическо заснемане с леки разминавания по отношение на площите
на двете съборени бунгала с № 3 и 4.
В съдебно
заседание при предходното разглеждане на делото, вещото лице е заявило, че
заповедта според него засяга четири бунгала, които е описал в заключението си.
Две от тези бунгала № 3 и №4 според Приложение 1 от заключението (л.168 от адм.д.
№658/2018г.), попадат изцяло в имота на „Оренда 777“ ЕООД, а именно ПИ с
идентификатор 48619.64.37 от КК на гр. Царево. Другите две бунгала – 1 и 2,
попадат почти изцяло в ПИ с идентификатор 48619.64.129 от КК на гр. Царево,
който не е собственост на „Оренда 777“ ЕООД, а на жалбоподателката Х..*** не са
му представили картен материал, на който да са отразени тези бунгала, а
разрешението за строеж е издадено на комбинат „Светлина” гр.Сливен и касае 11 бр.бунгала
и 30 легла, поради което го приема за „уклончиво”.
При
първоначалното разглеждане на делото е разпитан свидетеля И. Р. А., който
посочва че в местността „Нестинарка” е имало дървени бунгала още през 1970г.,
които през 1984г. или 1986г. заменили с масивни бунгала и оттогава бунгалата не
са променяни. Около базата на завод „Светлина” имало и други бази на „Цочо”
гр.Сливен, на Механотехникума, АПК-гр.Елхово и на Горско стопанство- Сливен,
като между тях нямало огради. На предявената му схема на л.27 от адм. д. №658/2018г.
свидетелят посочва имот 64.129, който бил наследен от майка му и 8-те бунгала в
него били на „Светлина”, построени от едни и същи работници. Помни Е. Х.и Х. Х.
от 2001г., откогато са започнали да стопанисват бунгалата, на тях продали
наследствения им имот, където била единствената база на завод „Светлина” в
района и 8 бунгала, останалите 3 бунгала били в друг имот .
При извършената проверка за законосъобразност
на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за неговото издаване. Този извод се налага във връзка
със следните мотиви:
Нормата
на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания за оспорване на административните
актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Процесната
заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от
закона форма и при спазване на административно-производствените правила за
нейното издаване. Съгласно чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Оспорената заповед е
постановена Кмета на Община Царево, следователно от компетентен орган в кръга
на правомощията му.
Заповедта е в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съдът намира, че в заповедта, както и в
констативния акт, се съдържат достатъчно данни във връзка с индивидуализацията
на обекта, по отношение на който е постановено премахване. От друга страна в
преписката се съдържат достатъчно данни, от които да се установят характерът на
изградените обекти, както и материалите с които е извършен, а според
разясненията, дадени с тълкувателно решение №
16/31.03.1975 г. на ОСГК, мотивите на административния акт могат да се съдържат
и в други документи, приложени в административната преписка, които предхождат
издаването на акта.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. Жалбоподателката
е уведомена на основание чл.26, ал.1 от АПК за започване на административното
производство. Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта
по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от лицата по чл.
223, ал. 2 от ЗУТ. От приложения констативен акт № 1 от 05.01.2018г., изготвен
от съответните специалисти в Община Царево се установява, че така указаният ред
е спазен. С връчването на констативния акт е предоставена възможност на
жалбоподателката да направи своите възражения, от което право същата се е
възползвала. Въз основа на така съставения констативен акт е постановена и
оспорената заповед. Съдът намира, че констативният акт е съставен в
съответствие с административно производствените правила от компетентните за
това длъжностни лица.
Съдът намира, че оспорената
заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Според нормата на §5,
т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на
чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Настоящият
обект безспорно представлява „строеж”. От данните по делото се
установява, че четирите бунгала представляват постройки, трайно свързани с
терена посредством бетонови фундаменти, изградени от стоманена носеща
конструкция, и стени от еструдирани панели, свързани трайно помежду си и към
ивичните бетонови основи. Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло,
видът на конструкцията, трайните връзки и замонолитване в ивичните бетонови
основи с електрозаварки на носещата конструкция, фаянсовите облицовки в бани,
тоалетни, настилка от мрамор и теракота по подовете не дават възможност тези
бунгала да се демонтират със запазване на обема и целостта им така, че да могат
да бъдат преместени и монтирани на друго място, където да се ползват със същото
предназначение.
С
оглед характеристиките на обекта, съдът приема за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че процесният обект представлява преместваем обект. В §5 т.80 от
ДР на ЗУТ е уточнено, че преместваем е обект, който може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. От описанието
на обектите се налага извод, че не могат да се отделят от повърхността, поради
трайното им закрепване към терена посредством бетонови фундаменти, изградени от
стоманена носеща конструкция.
По посочените съображения процесните
обекти представляват „строеж” по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ
и чл.10 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи.
Съгласно нормата на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон, а в чл. 137, ал.3 от ЗУТ е предвидено, че строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и
по реда на този закон. Следователно за изграждане на строеж от типа на
процесния е необходимо строително разрешение и инвестиционен проект. По делото е представено разрешение за строеж № 43/16.09.1986
година, издадено от Управление „Архитектура и благоустройство“ към ОбНС – Мичурин,
с което на комбинат „Светлина“ – град Сливен се разрешава изграждането на „база
от 11 бунгала за 30 души“. От представеното разрешение се установява, че е
разрешено изграждането на „база от 11 бунгала за 30 души на основание писмо
VІІІ-1784 от ОС на БНС“, като бунгалата са с временен характер; следва да се
запази определения капацитет от 30 души; да се изградят от леки материали и да
се демонтират в срок, указан от ОбНС – Мичурин. Представено е и Разрешение за
строеж № 63 от 27.05.1988г., издадено на „Цочо-Сливен” за подмяна 4 бр.
бунгала, които също в срок упоменат от ОбНС-Мичурин следва да бъдат демонтирани
и терена освободен. В разрешенията не е посочен имота, в който тези бунгала
следва да бъдат поставени, посочено е единствено местност „Нестинарка”. По
делото не се установи, че процесните бунгала са предмет на посоченото
разрешение и да са част от общо разрешените 11 бр. бунгала. Видно от
представеното геодезическо заснемане /л.27 от адм.д. 658/2018г./ в местност
„Нестинарка” са се намирали значителен брой бунгала, като само в поземлен имот 48619.64.37 са 17бр., което надвишава
определения брой по разрешение за строеж
№ 43/16.09.1986 година. Представено е и Разрешение за строеж №
57/29.08.1983 г. на ОбНС гр. Мичурин за обект:
„Възстановяване и модернизация на столова и кухня в къмпинг
"Нестинарка", гр. Мичурин" на ДИП „Цочо", гр. Сливен, което
предвид посочения в него обект категорично не се отнася за процесните строежи. Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя практиката на ВАС, която е посочил в
писмената си защита процесуалният представител на жалбоподателя по отношение на
стабилитета на влязлото в сила разрешение на строеж и законността на обектите,
изградени въз основа на разрешение на строеж. В настоящия случай обаче
посочените разрешения за строеж не могат да бъдат отнесени към процесните
обекти, поради което не обосновават извода за тяхната законност.
Съобразно
установеното по делото време на извършване на строителството – 1984г.-1986г., във връзка
с неговото разрешаване следва да се разгледат и строителните правила действащи
към този момент. От данните по делото се установява, че процесният строеж е
извършен в имоти, които представляват земеделска земя. Промяната на
предназначението на земята към момента на изграждането е свързано с надлежно
регламентирана процедура в чл.18 от ППЗООП /отм.1996г./, но по делото не се
установява да е била проведена и приключила. Представено е становище от
ответника по делото, по което не се спори, че за процесната територия, местност
„Нестинарка” е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър със Заповед
№РД-18-56 от 24.08.2006г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра
кадастрална карта и кадастрален регистър. Към момента на построяване на
процесните обекти и към настоящия момент ПУП за местността не е одобряван,
посочения имот представлява земеделска територия с начин на трайно
ползване-нива. По делото е представена Заповед № РД-113 от 11.02.2014г., с
която е спряна реализацията на ОУП на Община Царево, одобрен със Заповед
№РД-02-14-776 от 13.08.2008г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, т.е. действащ ОУП на Община Царево не се установява, както и
други подробни устройствени планове. Съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ в територии, невключени в
строителни граници, строителство за туристически цели може да се извършва само
въз основа на застроителни решения, съгласувани с Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието,
горите и аграрната реформа и с Министерството на околната среда и водите. По
делото е представена част от застроително решение, от което не се установява за
кой обект се отнася, съгласувано ли е със съответните органи или е останало на
етап проект, като следва да се отбележи, че посочената година в него е 1987г.
след реализирането на строежите. От изложеното следва, че по делото липсват
данни за промяна предназначението на поземлените имоти, попадащи в земеделска територия.
Съгласно чл. 55 от ЗТСУ /отм./ строежи могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение. Отделно от
това в чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ в относимата към строежа редакция, е
предвидено, че извън строителните граници на населените места могат да се
извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за
задоволяване на специфични нужди на народното стопанство съгласно строителните
правила, норми и нормативи, които строежи се разрешават въз основа на
застроително решение съобразно съответните териториалноустройствени планове и
действащите разпоредби по проектирането и строителството. В настоящия случай не
се установява по отношение на проверявания обект да е налице издадено разрешение
за строеж по цитираните разпоредби.
Отделно
от изложеното, дори да се приеме, че процесните бунгала са част от посочените
общо постройки в разрешението за строеж №43 от 1986г., то те се явяват
незаконни, тъй като са построени на земя, общинска собственост, поради което е
приложима разпоредбата на § 50а, ал. 1 и ал. 2 /ДВ, бр. 124/1998 г./ от ЗТСУ
/отм./. Съгласно тази разпоредба, разрешенията за строеж и одобрени проекти за
постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени в
действащите подробни градоустройствени планове /ПУП/, но допустими като
временно строителство по реда на отменената с ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ /с
Постановление № 500 на МС от 1997 година /ДВ, бр. 6/1998 г./, към момента на
разрешаването им, губят действие по право с изтичане на срока, за който са
разрешени, но не по-късно от три години от влизане в сила на изменението и
допълнението на ППЗТСУ /ДВ, бр. 6/1998 г./ и подлежат на премахване по реда на
чл. 160 от ЗТСУ/отм./. Разпоредбата е обнародвана на 16.01.1998 г. и е влязла в
сила на 20.01.1998 г., от което следва, че след изтичане на цитирания гратисен
период, процесният строеж, дори да разполага със строителни книжа по този ред,
е подлежал на премахване като незаконен. За процесните строежи не са а установени
и предпоставките по § 17 от ПР на ЗУТ, тъй като е извършен в земеделска земя,
без предназначението й да е било променено и не му е придаден градоустройствен
статут. /Решение по адм. дело № 1877/2020г. на ВАС /.
От
изложеното следва, че са налице множество предпоставки да се счете, че
процесният строеж е осъществен без надлежно одобрени строителни
книжа, необходими съгласно разпоредбата на чл.148 от ЗУТ,
респективно същият се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Не се установява по делото
наличието на хипотезата по чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ, която определя строежът
като незаконен, когато е изграден в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Както
многократно беше посочено за процесната територия не се установи действащ
подробен устройствен план, поради което не може да се приеме, че е налице
несъответствие с несъществуващ ПУП. Независимо от това обстоятелство строежите
са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Не може да се приеме и, че
строежът отговаря на предпоставките §16 от ПР на ЗУТ, за да бъде прието, че е
търпим. В
хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ е предвидено, че търпими са строежите, които са
изградени до 7 април 1987 г. (ал. 1), започнати в периода 8 април 1987 г. - 30
юни 1998 г. (ал. 2) и започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до
обнародването на този закон (ал. 3), за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. С
хипотезата на § 127 по същество единствено е предоставен нов четвърти период за
определяне търпимост на строежите, а именно е посочено, че търпими са и
строежите, изградени от 01.07.1998 г. до 31 март 2001 г. (влизането в сила на
ЗУТ), за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон. С изключение на §16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ за останалите хипотези е необходимо деклариране на строежите
в съответни срокове, което не се установи по делото, а и не се твърди от страна
на жалбоподателите.
Съобразно
установеното по делото време на извършване на строителство 1984г.-1986г.,
изведено от показанията на разпитания по делото свидетел Иван Арнаудов,
неоспорено от страните, относима се явява разпоредбата на §16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ, съгласно която търпими са строежи, които са изградени до 7 април 1987
г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон. От събраните по делото
доказателства се установява, че по отношение на имотите, в които са изградени
процесните строежи, няма одобрени подробен устройствен план или подробен
градоустройствен план или застроително решение. По делото е представено
становище от ответника, по което не се спори, че за процесната територия,
местност „Нестинарка” е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър със
Заповед №РД-18-56 от 24.08.2006г. на изпълнителния директор на Агенция по
кадастъра кадастрална карта и кадастрален регистър. Към момента на построяване
на процесните обекти и към настоящия момент ПУП за местността не е одобряван,
посочения имот представлява земеделска територия с начин на трайно
ползване-нива. По делото е представена Заповед № РД-113 от 11.02.2014г., с
която е спряна реализацията на ОУП на Община Царево, одобрен със Заповед
№РД-02-14-776 от 13.08.2008г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, т.е. действащ ОУП на Община Царево не се установява. При тези доказателства не е налице възможност
да се прецени дали извършеното строителство е било допустимо по действащите
градоустройствени планове към момента на неговото извършване, поради липса на
такива. Не са ангажирани и доказателства, които да установят, че строежът
отговаря на действащите към момента на извършването му правила и нормативи,
както и, че територията върху която е изграден строежът е с променено
предназначение. Напротив и към настоящия момент тази територия попада в земеделска
територия, начин на ползване -нива.
Следва
да се отбележи, че предвид характера на имотите, промяната на тяхното предназначение
е предпоставка за извършване на строителство в тях, както по сега действащите
нормативи, така и по действащите към момента на изграждането на строежа.
Липсата на данни за завършена процедура по промяна предназначението на имотите
и наличните данни, че същите все още се водят земеделска територия представлява
самостоятелно основание да се приеме, че извършеният строеж в тези имоти не
отговаря на изискванията и правилата за строителство (в този смисъл решение №
14531/24.11.2020 г., постановено по адм.д. № 1850/2020 г. по описа на ВАС). От
изложеното следва извод, че по отношение на процесния незаконен строеж не са
налице всички кумулативно предвидени предпоставки в §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ –
налице е единствено съответствие с годината на извършване на строителството.
Ето защо не може да се приеме, че строежът, предмет на оспорената заповед се
явява търпим.
Жалбоподателят оспорва, че
неправилно със заповедта изпълнението е възложено на собственика на терена.
Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, принудителното премахване на
незаконен строеж, е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа, или
собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, като незаконните строежи
подлежат на премахване независимо от тяхната собственост. В тази хипотеза
административният орган действа при оперативна самостоятелност и е негова преценката
срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване
на незаконния строеж В случая, „Оренда 777” ЕООД е собственик на ПИ с
идентификатор 48619.64.37, а следователно и на описания в заповедта незаконен
строеж, попадащ в тези имоти. Следователно, като собственик на терена,
посоченото в заповедта лице отговаря за неговото премахване на
основание §3 от ДР на НАРЕДБА за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория или на
части от тях от Община Царево.
Жалбоподателката възразява, че
в заповедта не е посочен срокът за доброволно изпълнение. По делото е приложена
покана за доброволно изпълнение до адресата на заповедта, на основание чл.277
от АПК, в която е указано, че при неизпълнение на заповедта в 14-дневен срок от
получаване на поканата ще бъдат предприети действия по принудително изпълнение.
Съдът счита, че непосочването на срока за доброволно изпълнение не съществено
нарушение и не води до незаконосъобразност на заповедта, още по-малко са
нарушени правата на жалбоподателката. В нарочна покана за доброволно изпълнение
е посочен 14-дневния законовоопределен, в чл.277, ал.1 от АПК, срок и
последиците от неизпълнението, която е връчена на адресата на 02.03.2018г., с
което е изпълнена процедурата и в този смисъл не е допуснато нарушение.
Не е налице и основание за оспорване на основание чл.146, т.5 от АПК. Оспореният акт e издаден в съответствие с целта на закона, тъй
като премахването на незаконни строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл.
225а от ЗУТ. /Решение № 14820/04.11.2019 г. по адм. д. № 696/2019 г./
По изложените съображения,
съдът намира оспорената заповед № РД-01-78/01.03.2018г. на кмета
на Община Царево, с която на „Оренда 777“ ЕООД е наредено да премахне незаконен
строеж „Бунгала“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 48619.64.37 по КК
на гр. Царево за законосъобразна, а жалбата срещу нея
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода от спора на основание чл.143, ал.3 от АПК, право на
разноски в настоящото производство има ответната страна, на която следва да се
присъди сумата от 1000 лева адвокатско възнаграждение по адм.д. 658/2018г., 200лв.
възнаграждение на вещо лице, 1200лв. по 2бр. договори за правна помощ пред ВАС
и 900лв.-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
настоящото дело или общо 3300лв., които са заплатени от ответника. По отношение
на заинтересованата страна „ОРЕНДА 777”
ЕООД от процесуалния им представител при първоначалното разглеждане на делото
са представани 2 бр. договори за правна помощ, всеки от които на стойност от
1600лв. По отношение на Договор за правна помощ № 148735 без дата /л.131б от
адм.д. №658/2018г./ не се установява реално плащане на възнаграждението, поради
което жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати направените разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ
№20366 от 28.01.2019г. за сумата от 1600лв., заплатени в брой.
Предвид
гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, двадесет и втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Й.Х., ЕГН ***********, с постоянен
адрес: *** против заповед № РД-01-78/01.03.2018г. на кмета на Община Царево, с
която на „Оренда 777“ ЕООД е наредено да премахне незаконен строеж „Бунгала“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Царево.
ОСЪЖДА Х.Й.Х., ЕГН
***********, с постоянен адрес: *** да заплати в
полза на Община Царево сумата от 3300 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.Й.Х.,
ЕГН ***********, с постоянен адрес: *** да заплати в
полза на „Оренда 777“ ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 1600 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: