Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на четвърти юли две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 304 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл.215
ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба
на Г.К.А., ЕГН ********** и В.К.А., ЕГН **********,*** против заповед №КС-ПО-31/15.09.2021г.
на кмета на район „Аспарухово“, община Варна, с която на основание чл.57а ЗУТ е
наредено да се премахне доброволно в едноседмичен срок „Преместваем обект-
метален фургон“, находящ се в ПИ с идентификатор ****, ****, община Варна.
Жалбоподателите твърдят,
че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна. Твърдят, че съгласно
чл.25, ал.3 от допълненията към Устава на Асоциация НАПС и Решение № 5/19 от
20.10.1986 г. на УС на АПК „Д.К.“ с.Аврен, Варненска област по реда на чл.15, ал.6
от Постановление №11 на МС от 2 март 1982г. за цялостно изграждане на системата
за самозадоволяване на населението с Удостоверение №8 от 05.11.1986г. им е предоставено
безвъзмездно за безсрочно ползване с право за наследяване постоянно място от
одобрения, съгласно разпоредбите на постановлението, парцеларен план м.„****“,
с.**** към селищна система с.Аврен, Варненска област. С удостоверението са били
въведени във владение върху 600 кв.м. държавна земя в идеални части от парцел
№8/осми/ с обща площ 807 кв.м. от парцеларния план. Твърдят, че от цялата площ
на Парцел №8 около 207 кв.м. е била заета от порутени непремахнати стари
застроявания, които след влизането в сила на ЗСПЗЗ, съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ, не
представляват земеделска земя, която въпреки, че е почти по средата на парцела
не се водела съгласно ПМС № 11 за площ годна за самозадоволяване. Твърдят, че на 4
метра от западната граница на парцела и на 3 м. разстояние от южният съседен
парцел имало изоставен още от немското военното присъствие дълбок „окоп“, широк
заедно с двете диги 8 м., дълъг 15 м., с дълбочина от 1.5 до 2 м. До 1**2г.
землището на с.****, включително и м.„****“ производствено и административно се
управлявало от АПК „Д.К.“ и СО Община Аврен. По реда на действащите тогава ЗТСУ
и ППЗТС, с разрешение на АПК „Д. Кондов“ с.Аврен, съгласувано с Комисията за
земеделските земи към МЗГ през 1988г. им е било разрешено под част на новият
асмалък, между металните колове ползвани за ъгли, да изградят със стари тухли
временни- лятна кухня и баня и тоалет, както и постройки за складови нужди и
инвентар. Опитът да запълнят окопа с почвата от двете странични диги не се
получил и останал незапълнен трап. До самия окоп имало стара циментова плоча
покриваща доста дълбок разрушен тоалет. Тъй като имали закупен фургон, а и нямали
необходимите средства за строеж на нова сграда за подслон, предвидена с чл. 15,
ал.4 от МС №11, с разрешение на АПК“Д.К.“ и община Аврен към циментовите
останки на окопа трайно прикрепили шейната на фургон и го хоризонтирали към
наклона на терена. От незапълнената част на окопа, под фургона се образувала
малка маза. Като изпълнявали разпоредбите на ПМС № 11 с междинно ограждане
между фургона и западната граница със съседния парцел в почистената и
подравнена земеделска част създали заден двор с площ от около 102-***кв.м. и
поставили подвижни дървени клетки, в които да отглеждат дребни домашни животни.
След влизане в сила на ЗСПЗЗ прилежащите територии на с.**** са предадени от СО
община Аврен под юрисдикцията на община Варна и цялата документация относно
прилагането на ПМС №11 по самозадоволяването също е предадена на община Варна. През
1**3г. поради обстоятелството, че предоставената им през 1986 земя е държавна
собственост, за да добият правото на собственост върху нея по реда на §4а, ал.5
ПЗР ЗСПЗЗ се възползвали от оценителен Протокол № 168 от 30.09.1**3г., съставен
от община Варна за предоставения им през 1986г. парцел и с вносна бележка от
22.10.1**3г. платили прилежащата към ПИ №66 земя. От нот.акт №47 от 13.02.1**8г.,
вписан в том II се установява, че е сключена сделка за покупко-продажбата на
прилежащата към ПИ №** площ. От т.2.5 на съвместна Заповед на РД-46-494 на МЗГ
и Заповед № РД-02-14-454 са определени техническите изисквания и условия за
контрол по § 4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена на основание чл.28, ал.11
ППЗСПЗЗ, границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобита
собственост от ползвател, преди изработване на ПНИ, които се нанасят в плана
без изменение на местоположението им, на площта, границите и координатният им
регистър. Съгласно т.2.9 от същата съвместна Заповед на МЗГ и МРРБ имотите,
които ползвателите са заплатили запазват номерата си /идентификаторите си/.
Съгласно цитираните заповеди за новообразувани имоти, за които преди
изработването на плана са издадени нотариални актове не се издават заповеди по
т.4.2. Когато с нотариалният акт е придобита собственост върху част от имота,
предоставен за ползване в размерите по §4з, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ от разликата не се
образува нов имот, тя остава в същия имот, съгласно чл.28, ал.7 ППЗСПЗЗ. От нот.акт
№47 от 13.02.1**8г. се установява, че разликата в ПИ №** във връзка с §4з, ал.1
от ПЗР ЗСПЗЗ е по-малка от 250 кв.м., т.е. със закона законодателят е
гарантирал правото им да я заплатят. Жалбоподателите твърдят, че въпреки, че
прилежащата земя към ПИ №** са я заплатили и са снабдени с нот. акт №47 от
13.02.1**8г. гарантираното им със закона право е опорочено със Заповед №1038 от
21.09.2001г. на областния управител, с която е одобрен план за новообразувани
имоти, изменена със Заповед №РД-06-770-2233 от 23.08.2006г., в които планове ПИ
№** незаконно е преобразуван в новообразуван имот. С първата заповед от ПИ №**
е образуван НПИ №***с нова площ от 600 кв.м, а с втората заповед е изменена
първата, но е запазен идентификатор на НПИ №110, но с площ 713 кв.метра. Твърдят,
че посочените незаконосъобразни факти имат конкретно негативно влияние
създаващо впоследствие междусъседски конфликти. Твърдят и че никога не са
купували от държавата прилежащата земя към новообразувания ПИ №***от одобрен
със Заповед № 1038 от 21.09.2001г. на областния управител ПНИ, което се установява
от нот. акт №47 от 1**8г., но от Служебна бележка изх.№ ТСУ-941539, издадена от
район Аспарухово и подписана от гл.архитект на района, е видно, че изградената
постройка в м.„****” е изпълнена в съответствие с издадени строителни книжа
преди 1**8г., съгласно н.а. №47 т. II/98г. и съгласно чл.178, ал.2 от ЗУТ
постройките в ПИ №** не подлежат на приемане по реда на действащата Наредба №6
за държавно приемане. Твърдят, че от тази бележка се установява безспорно, че
строителните книжа във връзка със самозадоволяването по реда на ПМС №11 са
съществували в кметството, които обаче след 2006г. са изчезнали от архива. Поради
обстоятелството, че застрояването в ПИ №** е извършено преди 1**8г. не е
нормално да се иска от тях да представят строителни книжа за постройките в НПИ
№***от ПНИ, обнародван/ДВ бр.93 на 30.10.2001г./, тъй като при образуването на
НПИ №***в него са оставени само трайни насаждения /недвижими имоти по закон/ и
няма никакви постройки или подобрения. Видно от Скица, издадена на 11.04.2006г.,
заверена от община Варна в нарушение на т.2.5 т.2.9 от съвместна заповед на
РД-46-494 на МЗГ и Заповед № РД-02-14-454 ПИ №** е заличен, а изградени до 1**8г.
постройки без да бъдат заснети, без да бъдат конфискувани или отнети са
оставени в НПИ №108 като ДПФ. Твърдят и че тъй като няма от къде да получат
строителни книжа остава възможността да пледират, че за застроените обекти няма
строителни книжа, а съгласно хипотезата на § 127, ал.1 от ЗУТ строежите като
изградени до 31 март 2001г. са търпими и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. Относно твърденията, че липсват разрешения за строежи на
„тоалетна“ и „Г образен зид“ твърдят, че съгласно чл. 151, ал.1 от ЗУТ
законодателят е разпоредил, че не се изисква разрешение за строеж за тях/т.3,
т.4 и 5/. Във връзка с предмета на заповед №КС-ПО-31 от 15.09.2022г. сочат, че преди
години пак е издавана заповед за „Преместваем метален фургон“, за което е
налице Решение на Варненския административен съд. Молят да бъде отменен обжалваният административен акт и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна– кмета
на район „Аспарухово“ при община Варна, в писмен отговор, оспорва жалбата.
Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материални закон, при безспорно
установено, че за поставянето на преместваемия обект няма издадено разрешение
за поставяне. В с.з., чрез процесуалния си представител ю.к. К., оспорва жалбата
като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се заповед №КС-ПО-31/15.09.2021г.
на кмета на район „Аспарухово“, община Варна, с която на основание чл.57а ЗУТ е
наредено да се премахне доброволно в едноседмичен срок „Преместваем обект-
метален фургон“, находящ се в ПИ с идентификатор ****, ****, община Варна.
От нот.акт №47, том ІI, дело № 405/1**8г.
се установява, че Г.К.А. е признат за собственик на основание §4а ПЗР на ЗСПЗЗ на
недвижим имот, а именно 600/807 ид.ч. от имот, целият с площ 807 кв.м.
земеделска земя от пета категория, находящ се в землището на с.****, Варненска
област, м.“****“, представляващ пл.№** при граници: на север път, на юг –имот
пл.№ **, на изток-имот с пл.№ 101, на запад- имот с пл.№ 98. Представена е
скица от 1**7г. на имота с площ 0.600/0.807 дка. Съгласно служебна бележка изх.№ ТСУ-94-1539/29.11.2001г., издадена от Главния
архитект на район Аспарухово се установява, че е издадена в уверение на това,
че изградената от Г.А. постройка в м.“****“ с разрешение за строеж- н.а. 47,
т.ІІ от 1**8г. е изпълнена в съответствие с издадените строителни книжа. В
бележката е посочено и че съгласно чл.2 ЗСПЗЗ и чл.178, ал.2 от ЗУТ сезонните и
стопански постройки не подлежат на приемане по реда на Наредба №6 за държавно
приемане. Съгласно декларация на жалбоподателя А. е извършител на
строителството на селскостопански постройки във вр. чл.147 ЗУТ и Наредба №2 от
1**8г. с разрешение за строеж, издадено ОНС с.Аврен, находящи се в парцел по §4
от ЗСПЗЗ в м.“****“, с.****, построени през 1988г. Съгласно трасировъчна скица
жалбоподателите са вписани за съсобственици – с по ½ ид.ч. на поземлен
имот №30497.5025.***с площ от 713 кв.м., документ –нот.акт № 171/23.12.2008г.,
находящ се в с.****, ЕКАТТЕ 30497, обл.Варна по кадастрална карта, одобрена със
заповед №РД-18-17 от 06.03.2015г. на ИД на АГКК.
От
констативен акт № 4/26.02.16г. за извършена проверка от служители на Район “Аспарухово“-община
Варна се установява, че при проверка на обект- „Преместваем метален фургон“,
находящ се в ПИ 110, м.“****“, землището на с.****, в присъствието на
възложителя А., е установено, че ПИ е собственост на жалбоподателите, съгласно
нот.акт №47 от 1**8г., няма скица-предложение с указан начин на поставяне, като
при проверка на 29.07.2015г. е констатирано, че в ПИ ***е поставен „Преместваем
метален фургон“ по границата със съседен имот ПИ №247 и ПИ № 111; обектът
представлява метална конструкция с метален обков от профилирана ламарина и е с
размери около 2,50 ширина, с дължина около 7.00м.- площ около 17,50м и височина
около +2,50м., като не е представено разрешение за поставяне и
скица-предложение с указан начин на поставяне
на преместваем обект, съгласувано от Главния архитект на район
Аспарухово. В протокола е изготвена окомерна скица на разположението,
размерите в план и във височина на
обектите. Установени са нарушения по чл.56 ал.2 ЗУТ и чл.45, ал.1, р.ІІ, глава
втора от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на
чл.56, ал.1 ЗУТ.
Издадена е на основание
чл.57а, ал.З от ЗУТ Заповед №КС-16 от 09.03.2016г. на кмет на район „Аспарухово“,
с която е наредено да бъде премахнат доброволно преместваем обект „Преместваем
метален фургон“, находящ се в ПИ №***по плана на м.“****“, с.****, гр.Варна.
Заповедта
е отменена с решение №2308/16.11.2016г. по адм.д.№ 1558/2016г. на
Административен съд-Варна.
От
констативен акт № 58/14.05.21г. за извършена проверка от служители на Район “Аспарухово“-община
Варна се установява, че при проверка на място и по документи на обект- „Преместваем обект- метален фургон“, находящ се в ПИ ****-
м.“****“, с.****, община Варна, са установили, че обектът - метален фургон е
поставен от жалбоподателите - двамата собственици на равен дял от поземлен имот
с идентификатор №****; същият е с площ от около 18,75 кв.м. /7,50 дължина и
2,50 ширина/, като за поставянето му в частен имот не е издадено разрешение за
поставяне, съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ и действащата Наредба за условията и
реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал 1 от ЗУТ на община
Варна. В протокола е посочено, че след подадена жалба до РДНСК - Варна през
2015г., препратена за предприемане на действия по компетентност към кмета на
Район „Аспарухово“ е образувано административно производство на основание
чл.57а, ал.1 от ЗУТ за премахване на обект: „Преместваем метален фургон”. С
решение №2308/16.11.2016г. по административно дело 1558/2016г. на
Административен съд – Варна, влязло в сила на 08.12.2016г. е отменена
издадената на основание чл.57а, ал.З от ЗУТ Заповед №КС-16 от 09.03.2016г. на кмет
на район „Аспарухово“, с аргумент, че бетоновите фундаменти, върху които е
поставен преместваемият обект, образуват частична изба в северната му половина,
което прави фургона и избата функционално свързани, като съдът е приел и че е
допуснато нарушение на материалния закон- на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, тъй като обектът не попада в хипотезата на преместваем
такъв, защото не се ползва за нито една от изброените в нормата дейности, като
съгласно параграф 5, т. 80 от ДР на ЗУТ за определянето на един обект като „преместваем
обект“ следва да се съди по неговите характеристики, обусловени от естеството
на използваните материали и начина, по който съоръжението е свързано към
терена, а не функционалното му предназначение. За имота са извършени две
проверки на място и са съставени констативни протоколи от 15.04.2021г. - без
осигурен достъп в рамките на имота и на 22.04.2021г., в присъствието на Г.А. -
съсобственик и извършител на поставянето на обект „Преместваем обект - метален
фургон“. При първата проверка е констатирано, че имотът е поддържан в добър
вид, стопанисван е отговорно, описан е фургон, дървена и метална постройки за
инвентар. При извършената на 22.04.2021г. проверка е установен поставен
преместваем обект - метален фургон, с размери - дължина около 7.50м., ширина
около 2,50м. и височина от около 2.50м.; поставен е по западната граница на
поземлен имот с идентификатор №**** по плана на м. „****“, с. ****, община Варна,
с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, поставен е на около
0,70м. от източната граница на ПИ 30497.502.274 и на около 0,50м. от северната
граница на ПИ 30497.502.111; фургонът е изграден от метална конструкция с
обшивка от профилна ламарина, поставен е върху бетонни колонки с размери около
0,60м, като поради леката денивелация на терена не се констатира точния брой на
колонките; фургонът е снабден с „тръбна шейна“, като посредством нея и
металната си конструкция е точково захванат за колонките, като това му дава
необходимата устойчивост и правилно позициониране в пространството; по
югозападната си част е повдигнат на около 0,50м. над прилежащия терен; така
образувалото се празно пространство е покрито с подръчни материали /заковани талашитени
плоскости, части от дървен материал и др./; материалите /дюшеме, ламарина и
др./, които са вложени в направата на фургона са амортизирани под въздействието
на атмосферните условия; подовата конструкция не е нарушена, не се наблюдават
цепнатини или отвори по нея; разпределението се състои от входно антре,
разположено в централната част на фургона, което разделя две самостоятелни
помещения, от които едното е обособено като „кухненска част“, а другото за
„стая за отдих и почивка“; под северозападната част на фургона е изпълнена изба
от бетон с размери около 1,50м. дължина, 2,40м. ширина, и - 1,90м. височина,
като подхода към нея става чрез 4 /четири/ броя бетонни стъпала. Видими са
бетонните колонки, като в тази част са с максимална височина от около 0,60м.
Над изпълнените стълби, подход към избата, е изпълнен от подръчни материали зид
с „Г“ образна форма с размери 0,70м. дължина, 1,50м. ширина и 2,20м. височина и
едноскатен покрив, както и е изпълнена и тоалетна северно до входа към избата,
отново от подръчни материали с размери 1,50м/1,10м/2,20м. с едноскатен
ламаринен профил. Избата и ПО нямат функционално свързване и могат да
съществуват отделно и самостоятелно. Фургонът е електроснабден, а за
водоснабдяването няма данни; ползва се за
ваканционно обитаване. Обектът е поставен върху прилежащия терен, посредством
бетонови колонки. Фиксиран е точково върху тях и може след отделянето му от
повърхността да бъде преместен в пространството, без да губи своята
индивидуализация и да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение, предвид което същият представлява преместваем обект по смисъла
на т.80, §5 от ДР на ЗУТ, за който към момента на поверката няма издадено
актуално разрешение за поставяне на преместваем обект от кмета на район „Аспарухово“,
съгласно действащата Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми
обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Протоколът съдържа окомерна скица на
разположението, размерите в план и във височина на обектите. В протокола е
отразено и че за ПИ **** няма разработен подробен устройствен план, а за ПИ
30497.502.274 има разработен ПУП-ПЗ. Установени нарушения- няма издадено актуално
разрешение за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56 ал.1 ЗУТ, не
отговаря на изискванията на чл.169, ал.1 от т.1 до т.5 ЗУТ и отстоянието от
имотните граници, което се определя със скица-предложение с указан начин на
поставяне на преместваемия обект, съгласувана с Главния архитект на район
„Аспарухово“, съобразена с правилата за строежи по Закона за устройство на
територията и Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони, издадена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство. Не е спазено и отстоянието между общата
граница на имот ***и имот 274, отразено в ПУП-ПЗ за имот 274, одобрен със
Заповед №ГА-58/16.05.2008г. от кмет на район „Аспарухово“-нарушени са чл.57а,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУТ вр. чл.68, ал.1, т.1 раздел I, глава трета от
Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на
чл. 56, ал.1 ЗУТ.
От заповед № КС-ПО-31/15.09.2021г.
на кмета на район Аспарухово, община Варна се установява, че като е взел
предвид, че ПИ с идентификатор ****, находящ се в м.“****“,
с.****, община Варна, е собственост на жалбоподателите, съгласно нот.акт 171/2008г.,
и че обектът „Преместваем обект- метален фургон“ е поставен от жалбоподателят А.,
същият е
с площ от около 18,75 кв.м. /7,50 дължина и 2,50 ширина/, като за поставянето
му в частен имот не е издадено разрешение за поставяне, съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ и действащата Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми
обекти по смисъла на чл. 56, ал 1 от ЗУТ на община Варна; обектът представлява
поставен преместваем обект - метален фургон, с размери - дължина около 7.50м.,
ширина около 2,50м. и височина от около 2.50м.; поставен е по западната граница
на поземлен имот с идентификатор №**** по плана на м. „****“, с. ****, община
Варна, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, поставен е на
около 0,70м. от източната граница на ПИ 30497.502.274 и на около 0,50м. от
северната граница на ПИ 30497.502.111; изграден е от метална конструкция с
обшивка от профилна ламарина, поставен е върху бетонни колонки с размери около
0,60м, като поради леката денивелация на терена не се констатира точния брой на
колонките; фургонът е снабден с „тръбна шейна“, като посредством нея и
металната си конструкция е точково захванат за колонките, като това му дава
необходимата устойчивост и правилно позициониране в пространството; по
югозападната си част е повдигнат на около 0,50м. над прилежащия терен; под
северозападната част на фургона е изпълнена изба от бетон с размери около 1,50м.
дължина, 2,40м. ширина, и - 1,90м. височина, като подхода към нея става чрез 4
/четири/ броя бетонни стъпала; над изпълнените стълби, подход към избата, е
изпълнен от подръчни материали зид с „Г“ образна форма с размери 0,70м. дължина,
1,50м. ширина и 2,20м. височина и едноскатен покрив, както и е изпълнена и
тоалетна северно до входа към избата, отново от подръчни материали с размери
1,50м/1,10м/2,20м. с едноскатен ламаринен профил; избата и ПО нямат
функционално свързване и могат да съществуват отделно и самостоятелно, е приел,
че обектът представлява преместваем обект по смисъла на т.80, §5 от ДР на ЗУТ,
за който към момента на поверката няма издадено актуално разрешение за
поставяне на преместваем обект от кмета на район „Аспарухово“, съгласно действащата
Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на
чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Посочено е и че след подадена жалба до РДНСК - Варна през
2015г. е издадена заповед за премахване на обект „Преместваем метален павилион“
на основание чл.57а, ал.1 от ЗУТ, която е отменена с решение №2308/16.11.2016г.
по административно дело 1558/2016г. на Административен съд – Варна. Като е взел
предвид, че е налице безспорно установен преместваем обект поставен в нарушение
на чл.57а ал.1 ЗУТ, който не отговаря и на други изисквания на ЗУТ,
административният орган е наредил да бъде премахнат „Преместваем обект-метален фургон“, находящ се в ПИ с
идентификатор ****, м.“****“, с.****, община Варна. Заповедта е получена на 26.01.22г., видно от отбелязването на обратните
разписки.
От заповед № 2556/11.08.21г. се установява, че кметът на община Варна е
предоставил своите функции по ЗУТ на кметовете на райони за строежи от
четвърта, пета и шеста категория- правомощията по чл.223 ал.1 т.1-10 ЗУТ, както
и да издават мотивирани заповеди по чл.57а, ал.3 ЗУТ за обекти по чл.56, ал.1 и
чл.57 ал.1 ЗУТ при констатирани нарушения по чл.57а, ал.1 т.1-7 ЗУТ, както и
мотивирани заповеди по чл.225а ал.1 ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 ЗУТ,
като заповедите се издават въз основа на констативен акт, съставен от
служители, назначени по реда на чл.223 ал.2 ЗУТ, и заповедите по чл.225а, ал.1 ЗУТ се издават от районния кмет за съответния район, сред които от кмета на
район Аспарухово- за район „Аспарухово“ и териториалния обхват на селата **** и
Константиново.
От представените от жалбоподателите доказателства се установява, че
съгласно протокол №45 за разглеждане на писмените искания и възражения относно
изработения план на новообразувани имоти на територия по §4 ПЗР и ЗСПЗЗ на м.****,
с.**** е разгледана жалба на А., която не е уважена; съгласно удостоверение
№8/05.1.1986г. на председателя на АПК „Д.Кондов“ на жалбоподателя е
предоставено за постоянно място 0,6 дка в м.“****“, с.**** с посочени граници
за безвъзмездно и вечно ползване. Представена е и обяснителна записка за
разработка на основание задание на инвеститора за обект, находящ се в м. ****, както
и писмо от кмета на район „Аспарухово“ от 2014г. във връзка със жалба и молба
за извършване на огледи относно местоположение на границата между имоти пл.№274
и №110, както и друго такова от 2015г.,
съгласно което изградените постройки в ПИ № ***–монолитна постройка и 1 бр.
фургон попадат в хипотезите на §127, ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ. С нот.акт № 171/2008г.
жалбоподателите са признати за
собственици в СИО на новообразуван имот по ПНИ на м.“****“-селищно образование
по §4 ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, целият с площ от 713 кв.м., съставляващ ПИ №110,
идентификатор 020110, код ЕКАТТЕ 30497 от кадастрален район 502, начин на
трайно ползване- двор по ПНИ от СО, ведно с трайните подобрения и насаждения,
жилищна сграда с разгъната застроена площ от 22 кв.м. при посочените в акта
граници.
Съгласно представената декларация от А., нот.заверена на 25.05.2018г., е
декларирал, че е извършил строителството на селскостопански постройки във
връзка с чл.147 ЗУТ и Наредба №2 от 1**8г. с разрешение за строеж, издадено от
ОНС-с.Аврен в парцела, даден му по §4 ЗСПЗЗ и находящ се в м.“****“ в землището
на с.**** през 1988г.
В с.з. жалбоподателката А. изрично заявява, че не са подавали документи за
узаконяване по §183, 184 и по § 16 и 127 от ПЗР на ЗУТ.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, приета от съда и неоспорена от страните се установява, че съгласно
Заповед № КС-ПО-31/15.09.2021г. на кмет на район „Аспарухово”, обект на
премахване е „Преместваем обект-метален фургон”, находящ се в м. ****, с. ****,
община Варна, в ПИ с идентификатор №**** по КККР, одобрена със Заповед
№РД-18-17/06.03.2015г. на Изпълнителен директор на АГКК; територията е
урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско застрояване; площта на ПИ с
идентификатор №**** е 712 кв. м.; в югозападният ъгъл на имота, на разстояние
от 0,46 м. - 0,75 м. от западната имотна границата с ПИ с идентификатор
№30497.502.274 и на разстояние от 0,25 м.- 0,50 м. от южната имотна граница с
ПИ с идентификатор №30497.502.111 е разположен фургон с размери: ширина 2,80м,
дължина 8,00м. и светла височина от 1,90 м. до 2,20 м.; застроената му площ е
22,40 кв.м.; повдигнат е на 0,55м. до 0,75м. от терена; обектът е с метална
конструкция, с обшивка от профилирана ламарина, с изолация и вътрешна обшивка
от фазер по стени и таван; подът е от метална конструкция, дюшеме и балатум; металната
конструкция на фургона е замонолитена към стоманобетонни колонки стъпващи върху
бетонови фундаменти; по целия контур под фургона подземно, до ниво терен има
стоманобетонови стени с височина Н=1,20м.; в южната част обемът между стените е
запълнен с пръст, а в северната част под фургона е обособена частична изба с
размери 2,30/1,46 м. и светла височина 1,82 м.; над стоманобетонните стени, до
пода на фургона е изпълнено ограждане от плоскости и дървена дограма в частта
на избата; подходът към избата е посредством криволинейно стоманобетонно външно
стълбище разположено северно от фургона; процесният обект се използва за
жилищни нужди; състои се от следните помещения: предверие и две стаи; тоалетната
е извън фургона; същият не е предназначен за обслужваща дейност; процесният
обект е захранен с ток и вода; металната конструкция на фургона е замонолитена
към стоманобетонни колонки стъпващи върху бетонови фундаменти; обектът не може
бъде отделен от основата, за която е замонолитен, без да загуби своята
индивидуализация и възможността да бъде използван на друго място със същото или
подобно предназначение, тоест да бъде отделен без да се повреди или разруши; подът
на фургона е покрив на обособената изба и сама по себе си тя не може да
функционира самостоятелно; заедно с фургона съставляват общ строеж; със
замонолитването на процесния обект върху стоманобетонни колони и бетонови
основи с частична изба, е изменена трайно субстанцията и начина на ползване на
земята.
От писмо
с.д.7849/18.05.2022г. и приложените към него писмени доказателства се
установяват наличните данни в община Варна относно ПИ с идентификатор ****-собственост
на жалбоподателите, включително че със заповед
№067/23.09.2008г. е одобрена оценката на част от имот пл.№***по ПНИ на м.“****“,
с.****, със заповед №048/11.11.2008г. е наредено Г.А. да придобие правото на
собственост при условията на §4з, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот по
ПНИ на м.“****“ с идентификационен №***целият с площ от 713 кв.м., за
доплатените по реда § 4з 113 кв.м. с начин на трайно ползване- индивидуално
застрояване при посочени в заповедта граници, и че с протокол № 34/12.12.2008г.
е въведен във владение на имота.
От заповед №1038/21.09.2001г. на Областен управител на област с
административен център Варна се установява, че е одобрен плана на
новообразуваните имоти на м.“****“, с.****. Съгласно представения приемо-предавателния
протокол от 11.10.2001г. материалите са предадени на служител на община Варна,
а със заповед № РД-06-7706-233/23.08.2006г. са одобрени измененията на заповеди
за одобряване на ПНИ на селищни образувания на територията на землище с.****.
Представени са и заповеди №
РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ и № РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ.
С писмо с.д.9854/23.06.2021г. кметът на кметство **** е посочил, че съгласно КККР територията на кметство ****,
съдържа: с.**** и землището на с.****, включително селищните образувания „Под
село“, „Летището“ и „****“; кметство **** е съставна
административно-териториална единица на община Варна, по смисъла на чл.2, ал.2
от ЗАТУРБ, но е отделно землище и в този смисъл не попада в територията на град
Варна по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗТДСОГГ и съответно не е част от някои от
районите на град Варна, определени в чл.4, ал.2 от ЗТДСОГГ, а единствено
граничи с район „Аспарухово“, както е описано в чл.4, ал.2, т.5 от същия закон;
същото важи за тази част от местност „****“, която попада в землището на с.****.
В с.з. са представени
и фактура от „Енергоснабдяване“-Варна и писмо от 1**8г. във връзка с
ел.захранването на имота, както и молба и удостоверение от ОС-Варна.
С решение №2308/16.11.2016г.
по административно дело 1558/2016г. на Административен съд – Варна съдът е
отменил по жалба на Г.К.А. и В.К.А. Заповед № КС-16 от 9.03.2016г., с която на основание чл. 57а ал.3 от ЗУТ е наредено да
бъде премахнат в 14- дневен срок преместваем обект – „Преместваем метален
фургон“, находящ се в ПИ с идентификатор № 110, по плана на местност „****“,
землище на с. ****, гр. Варна. По делото е установено, че обекта предмет на
заповедта се намира в имот с идентификатор № ****, местност „****“, с площ от
712 кв.м, разположен е в югозападния ъгъл на имота, на 0.75 м. от границата с
ПИ 274, на запад на 0.55 м. до 0.5 м. от границата на ПИ 111 от юг; обектът е с
размери: ширина 2,8 м, дължина 8 м., площ от 22,4 кв.м., повдигнат на 0.55 м.
до 0.75 м. от терена чрез СТБ колони, с височина до най-високата точка на
овалният покрив 2,5 м. Обектът представлява фургон, с метална конструкция, с
обшивка от профилирана ламарина, с изолация от стиропор и вътрешна обшивка от
фазер по стени и таван. Подът е от метална конструкция, дюшеме и балатум.
Металната конструкция на фургон е в шест точки е замонолитена към СТБ колонки,
които стъпват върху бетонови фундаменти по целия контур, образуващи частична
изба в северната половина. Обекта се използва за жилищни нужди, като
представлява предверие с две стаи, санитарните помещения – WС и баня, както и
лятна кухня са в отделна постройка. Обекта е електрифициран и не може да бъде
отделен от основата, за която е замонолитен, без да загуби своята
индивидуализация и възможността да бъде използван на друго място със същото или
подобно предназначение, т.е. да бъде отделен без да се повреди или разруши. Със
замонолитването на процесния обект, върху СТБ колони и бетонови основи с
частична изба, е изменена трайно субстанцията на земната повърхност. В мотивите
съдът си е приел, че с оглед дефиницията
в §5 т.80 ДР на ЗУТ на преместваем обект, в случая обекта предмет на
заповедта не представлява преместваем обект и като е разпоредил неговото
премахване по реда на чл.57а ЗУТ административният орган е издал акт,
противоречащ на материалния закон- отменително основание по чл.146 т.4 АПК.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбоподателите са
собственици на ПИ, в който е поставен преместваемият обект, предмет на
премахване с оспорената заповед. Жалбоподателите са адресати на издадената
заповед, поради което за тях е налице правен интерес от оспорването й. Заповедта
е връчена по пощата с обратна разписка на 26.01.22г., а жалбата е подадена на 08.02.2022г.
по пощата, т.е. в преклузивния срок, визиран в чл.215 ал.4 ЗУТ. Оспорената
заповед е издадена на основание чл.225а ЗУТ и подлежи на обжалване по реда на АПК.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срок и срещу акт,
подлежащ на оспорване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден
ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
С оспореният акт- заповед №КС-ПО-31/15.09.2021г. на кмета на район „Аспарухово“,
община Варна на основание чл.57а ЗУТ е наредено да се премахне доброволно в
едноседмичен срок „Преместваем обект- метален фургон“, находящ се в ПИ с
идентификатор ****, ****, община Варна.
Постановеният акт е втори по ред, след като с влязло в сила съдебно решение
е отменена заповед с идентично съдържание -
с
решение №2308/16.11.2016г. по административно дело 1558/2016г. на
Административен съд – Варна. В мотивите на съдебното решение, съдът е
установил, че с оглед дефиницията в §5
т.80 ДР на ЗУТ на преместваем обект, обектът предмет на заповедта не
представлява преместваем обект. Обекта предмет на заповедта / № КС-16 от
9.03.2016г./, се намира в имот с идентификатор № ****, местност „****“, с площ
от 712 кв.м, разположен е в югозападния ъгъл на имота, на 0.75 м. от границата
с ПИ 274, на запад на 0.55 м. до 0.5 м. от границата на ПИ 111 от юг; обектът е
с размери: ширина 2,8 м, дължина 8 м., площ от 22,4 кв.м., повдигнат на 0.55 м.
до 0.75 м. от терена чрез СТБ колони, с височина до най-високата точка на
овалният покрив 2,5 м.; обектът представлява фургон, с метална конструкция, с
обшивка от профилирана ламарина, с изолация от стиропор и вътрешна обшивка от
фазер по стени и таван. Подът е от метална конструкция, дюшеме и балатум.
Металната конструкция на фургон е в шест точки е замонолитена към СТБ колонки,
които стъпват върху бетонови фундаменти по целия контур, образуващи частична
изба в северната половина; обектът се използва за жилищни нужди, като
представлява предверие с две стаи, санитарните помещения – WС и баня, както и
лятна кухня са в отделна постройка. Обектът е електрифициран и не може да бъде
отделен от основата, за която е замонолитен, без да загуби своята
индивидуализация и възможността да бъде използван на друго място със същото или
подобно предназначение, т.е. да бъде отделен без да се повреди или разруши. Със
замонолитването на процесния обект, върху СТБ колони и бетонови основи с
частична изба, е изменена трайно субстанцията на земната повърхност.
Това решение се ползва със сила на присъдено нещо между страните и неговото
конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган.
Вместо това, органът без да съобрази влязлото в сила съдебно решение е
постановил повторна заповед за премахване на преместваем обект- метален
павилион, извършвайки преценка, че е налице преместваем обект, въпреки, че
съдът вече се е произнесъл, че обектът не представлява преместваем обект по
смисъла на §5
т.80 ДР на ЗУТ. Вместо това е счел в издадената заповед №КС-ПО-31/15.09.2021г.,
че изводите на съда са неправилни.
От събраните по делото
писмени доказателства и заключението не вещото лице се установи по безспорен и
категоричен начин, че съгласно Заповед № КС-ПО-31/15.09.2021г. на кмет на район
„Аспарухово”, обект на премахване е „Преместваем обект-метален фургон”, находящ
се в м. ****, с. ****, община Варна, в ПИ с идентификатор №**** по КККР,
одобрена със Заповед №РД-18-17/06.03.2015г. на Изпълнителен директор на АГКК; територията
е урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско застрояване; площта на ПИ с
идентификатор №**** е 712 кв. м.; в югозападният ъгъл на имота, на разстояние
от 0,46 м. - 0,75 м. от западната имотна границата с ПИ с идентификатор
№30497.502.274 и на разстояние от 0,25 м.- 0,50 м. от южната имотна граница с
ПИ с идентификатор №30497.502.111 е разположен фургон с размери: ширина 2,80м,
дължина 8,00м. и светла височина от 1,90 м. до 2,20 м.. Застроената му площ е
22,40 кв.м.; повдигнат е на 0,55м. до 0,75м. от терена; обектът е с метална
конструкция, с обшивка от профилирана ламарина, с изолация и вътрешна обшивка
от фазер по стени и таван; подът е от метална конструкция, дюшеме и балатум; металната
конструкция на фургона е замонолитена към стоманобетонни колонки стъпващи върху
бетонови фундаменти; по целия контур под фургона подземно, до ниво терен има
стоманобетонови стени с височина Н=1,20м.; в южната част обемът между стените е
запълнен с пръст, а в северната част под фургона е обособена частична изба с
размери 2,30/1,46 м. и светла височина 1,82 м.; над стоманобетонните стени, до
пода на фургона е изпълнено ограждане от плоскости и дървена дограма в частта
на избата; подходът към избата е посредством криволинейно стоманобетонно външно
стълбище разположено северно от фургона; процесният обект се използва за
жилищни нужди; състои се от следните помещения: предверие и две стаи; тоалетната
е извън фургона; същият не е предназначен за обслужваща дейност; процесният
обект е захранен с ток и вода; металната конструкция на фургона е замонолитена
към стоманобетонни колонки стъпващи върху бетонови фундаменти; обектът не може
бъде отделен от основата, за която е замонолитен, без да загуби своята
индивидуализация и възможността да бъде използван на друго място със същото или
подобно предназначение, тоест да бъде отделен без да се повреди или разруши; подът
на фургона е покрив на обособената изба и сама по себе си тя не може да
функционира самостоятелно; заедно с фургона съставляват общ строеж; със
замонолитването на процесния обект върху стоманобетонни колони и бетонови
основи с частична изба, е изменена трайно субстанцията и начина на ползване на
земята. Безспорно се установи и в настоящото производство, че обектът, предмет
на премахване с оспорената заповед не е преместваем обект по смисъла на §5 т.80
ДР на ЗУТ.
Съгласно чл.177 ал.2 АПК
актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло
в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се
позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. За да е налице тази
хипотеза следва да е налице пълно съответствие-оспорваният административен акт,
чиято нищожност се претендира, следва да е повторно издаден акт от
административния орган със същото съдържание, като отменения, т.е. да е налице
административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения на същите
фактически основания, както и да е налице идентичност на страните. В конкретния
случай е налице пълна идентичност, с оспорения акт е разпоредено премахването
на същия обект, предмет на заповедта за премахване, по която се е произнесъл
съдът с решение №2308/16.11.2016г. по
административно дело 1558/2016г. на Административен съд – Варна. Характеристиките на обекта, предмет на заповедта от 2016г. и оспорената заповед
са идентични. С оспорения акт са разпоредени същите права и задължения на
същите фактически основания, като с отменения
от съда. Идентични са и страните. Издаването на предходния административен акт
и неговата отмяна от съда изрично е коментирано в оспорената заповед.
Предвид горното,
обжалваната заповед е нищожна, тъй като е постановена в противоречие с влязло в
сила съдебно решение и съдът следва да обяви нейната нищожност.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на
заповед №КС-ПО-31/15.09.2021г. на кмета на район
„Аспарухово“, община Варна, с която на основание чл.57а ЗУТ е наредено да се
премахне доброволно в едноседмичен срок „Преместваем обект- метален фургон“,
находящ се в ПИ с идентификатор ****, ****, община Варна.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: