№ 162
гр. Варна, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20253001000055 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Грийн Планет“ ЕООД,
представляван от управител С.А.Д., срещу решение № 122/11.12.2024 година
по търг. дело № 90/2024 година по описа на ДОС, с което дружеството е
осъдено да заплати на Г. Д. И. следните суми:
7 596.90 лв. неизплатен остатък от арендно плащане в общ размер на
27000 лева дължимо за стопанската 2021/2022г. по договор за аренда на
земеделска земя от 07.06.2019г. за имот № 107002, парцел 1 от масив 107, вид:
земеделска земя, трета категория, с площ от 200,00 дка, находящ се в
землището на с. Петлешково, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
17.06.2024г. до окончателно изплащане на задължението;
19 000 лв. арендно плащане за стопанската 2022/2023г. по Договор за
аренда на земеделска земя от 07.06.2019г. за имот № 107002, парцел 1 от масив
107, вид: земеделска земя, трета категория, с площ от 200,00 дка, находящ се в
землището на с. Петлешково, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич, ведно със
1
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
17.06.2024г. до окончателно изплащане на задължението;
1 832.54 лв. мораторна лихва върху дължимото арендно плащане за
стопанската 2021/2022г., от които 512.41 лева мораторна лихва върху общия
размер от 21599.07 лева на дължимото арендно плащане за стопанската
2021/2022г. за периода от 01.05.2023г. до 12.07.2023г. (датата на частично
плащане на сумата от 14002.17 лева), 970.78 лева мораторна лихва върху
неизплатения остатък в размер на 7596.90 лева на арендното плащане за
стопанската 2021/2022г. за периода от 12.07.2023г. до 17.06.2024г. и 349.35 лв.
мораторна лихва върху дължимото арендно плащане в размер на 19000 лева за
стопанската 2022/2023г. за периода от 01.05.2024 година до 17.06.2024 година.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно поради това, че
по основния спорен между страните въпрос, свързан с тълкуването на
сключения анекс към процесния договор за аренда в частта му, отнасяща се
до размера на арендното плащане и по-конкретно – как следва да се определи
средната годишна арендна цена за района – според данните на НСИ, както
твърди ищцата или по правилата на пар.2е от ДР на ЗСПЗЗ,
първоинстанционният съд е направил извод, че единсвеният достъпен за
страните и изчислен въз основа на максимално обективни критерии начин за
определяне на „средна арендна цена за района“ е по данните на НСИ. Счита,
че този извод на съда е направен в нарушение на логическите правила и на
материалния закон. Излага подробни аргументи за това. Релевира и оплакване,
че съдът не се е произнесъл по направеното от него в отговора на исковата
молба възражение за прихващане с надвнесени за стопанската 2020/2021г.
суми по арендни плащания. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявения
срещу него иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, както и да потвърди обжалвания съдебен акт като
правилен и законосъобразен. Изразява становище, че според практиката в
земеделската сфера размерът на арендното плащане следва да се определи по
средната пазарна рента за региона по данни от НСИ. Поддържа
неприложимост на реда за определяне на арендното плащане по § 2е от ДР на
ЗСПЗЗ предвид отсъствието на конкретно предвидените за неговото
2
приложение хипотези на чл. 37в ЗСПЗЗ в процесния случай.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявените искове са с правно основание чл.2 ал.1 от Закона за
арендата в земеделието и чл.86 ал.1 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че на 07.06.2019г. между страните по спора е сключен
Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите, по
силата на който ищцата Г. И. предоставила на ответника „Грийн Планет“
ЕООД за временно и възмездно ползване за срок от 5 стопански години,
считано от стопанската 2019/2020г., собствения си недвижим имот,
представляващ ПИ № 107002, парцел 1 от масив 107, вид земя – земеделска,
категория – трета, находящ се в землището на с. Петлешково, община Генерал
Тошево, община Добрич с площ от 200,00 дка. Размерът на дължимото
арендно плащане страните договорили в сключения на същата дата Анекс към
договора, като за стопанската 2019/2020г. го определили в размер на 120 лева
за декар, а за следващите 4 години приели да се определя година за година,
като се взема средната цена на района за годината + 10 лева за всяка стопанска
година до края на валидността на договора. За стопанската 2019/2020 година
арендателят заплатил аренда в размер на 21 000лв; за стопанската 2020/2021
година – 23 999,88лв и за стопанската 2021/2022 година – 20 003,10лв. За
стопанската 2022/2023г. арендно плащане не е извършено, тъй като
ответникът извършил прихващане за сумата от 14 000лв с надвнесените през
2022 и 2023 години според него суми в размер на 18 402,98лв. А с остатъка
след прихващането от 4 402,98лв извършва прихващане на дължимата за
забавено плащане лихва в случай, че се установи такава.
Основният спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата
инстанция, се свежда до размера на дължимото арендно плащане за
стопанските 2021/2022 и 2022/2023 години при така приетата от тях
формулировка за неговото определяне в Анекса към договора - като се взема
средната цена на района за годината + 10 лева за всяка стопанска година.
Спорът е за съдържанието на понятието „район“, като според ищцата това е
Североизточният район като един от шестте района, на които е разделена
страната за статистически цели, където средната арендна цена следва да се
3
определи съобразно данните от Национален статистически институт –
Териториално статистическо бюро Североизток, „Статистически изследвания
– Добрич“ за района на община Генерал Тошево. Според ответника средното
годишно рентно плащане за района следва да се определи по реда на § 2е от
ДР на ЗСПЗЗ и съвпада с размера на средното годишно рентно плащане за
съответното землище, определено от общината в левове за декар от комисия,
назначена със заповед на Директора на Областната дирекция "Земеделие", въз
основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по
земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база повече
от половината договори, вписани в службата по вписванията и регистрирани в
общинската служба по земеделие. Изчислени по тези два различни начина
разликата в размера на дължимите арендни плащания е съществена, като за
стопанската 2021/2022 година този размер според ищцата е 138 лв /дка, а
според ответника – 60лв/дка; за стопанската 2022/2023година според ищцата е
95в/дка, а според ответника – 109лв/дка. В съответствие с различното си
разбиране за размера на дължимите арендни вноски страните изчисляват
задължението за плащането им от ответника.
Това налага и настоящият състав да извърши тълкуване на волята на
страните за определяне на понятието „район“ съгласно Анекса от 07.06.2019г.
В тази връзка съдът съобрази следното :
На първо място определянето на средното годишно плащане по § 2е от
ДР на ЗСПЗЗ, извършено по административен ред, намира приложение в
конкретно предвидени в закона хипотези – чл.37в, ал.4, ал.7, ал.16 ЗСПЗЗ,
каквато процесната не е. Този размер е приложим за съответното землище към
което страните по арендното правоотношение не реферират. Определя се на
база повече от половината договори, вписани в службата по вписванията и
регистрирани в общинската служба по земеделие.
Средното арендно плащане, изчислено по данни от НСИ, се определя
въз основа на годишните отчети на всички икономически субекти в този
отрасъл и не е ограничено до конкретно приложими хипотези. Размерът му за
2019/2020 стопанска година, определен от страните от 120лв/дка е много по –
близък до размерите, определени по данни от НСИ, отколкото тези,
определени по реда на § 2е от ДР на ЗСПЗЗ.
При това положение съдът намира, че дължимото от арендателя средно
4
годишно арендно плащане се определя по данни от НСИ и за стопанската
2021/2022 година е в размер на 27 600лв, а за стопанската 2022/2023година –
19 000лв. При заплатени за стопанската 2021/2022година 20 003,10лв остават
дължими 7 596,90лв. Поради липсата на плащане за стопанската 2022/2023
година задължението за тази година е в размер на 19 000лв. Предвид на това
исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.
Доколкото арендаторът сочи много по-нисък размер на дължимото от
него арендно плащане, то и твърдението му за наличието на надвнесени суми
за процесните стопански години, което според него следва да бъде зачетено от
въззивния съд, се явява неоснователно.
Основателността на главния иск предпоставя и основателност на
акцесорната претенция за лихва за забава, както следва :
За стопанската 21/22г. се дължат 27 600лв. На 25.04.23г. са платени 6
000,93лв, като остават 21 599,07лв. На 12.07.23г. са платени 14 002,17лв.
Мораторната лихва за периода 01.05.23г. – 12.07.23г. върху главница от
21 599,07лв е в размер на 512,41лв. За периода 12.07.23г. – 17.06.24г. /датата
на подаване на исковата молба/ м.л. върху остатъка от 7 596,90лв /27 600 –
20 003,10/ е в размер на 970,78лв. Мораторната лихва върху дължимото
арендно плащане от 19 000 лева за стопанската 2022/2023г. за периода от
01.05.2024г. до 17.06.2024г. е 349,35лв.
Общо дължимата лихва за забава е в размер на 1 832,54лв.
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни
изводи на двете инстанции обжалваното решение се потвърждава като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата
страна се присъждат сторените от нея разноски в размер на 3 000лв –
адв.възнаграждение на процесуалния й представител, съобразно направеното
искане по чл.80 ГПК и представените към него доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122/11.12.2024 година по търг. дело №
90/2024 година по описа на ДОС.
5
ОСЪЖДА „Грийн Планет“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Балчик, ул.Дунав,
№ 40 да заплати на Г. Д. И., ЕГН **********, от ***** с.д. разноски за
настоящата инстанция в размер на 3 000лв
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6