НЧХД
№ 355/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е от частен характер.
Частният тъжител А.Б.Щ., ЕГН ********** обвинява
подсъдимия А.Г.Т., ЕГН ********** в извършването на престъпление по
чл.130 ал.1 от НК, а именно в това, че на
21.08.2018 г. година, в гр.Пазарджик, му е причинила лека телесна повреда, изразяваща се
в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител се
явява лично и с повереник, който поддържа обвинението и пледира за осъждане на
подсъдимия.
Подсъдимият се явява
лично в съдебно заседание и със защитник. Не се признава за виновен и дава
подробни обяснения по обвинението. В последното съдебно заседание подсъдимият
не се явява и не упражнява правото си на лична защита. Защитникът на подсъдимия
пледира да бъде оправдан.
Районният съд съобрази и прецени
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, съобразявайки закона и по вътрешно
убеждение, като прие за установено от
фактическа страна следното:
До инкриминираната дата подсъдимият и
частният тъжител не се познавали.
На 21.08.2018 год., около 13.30 часа,
двамата се намирали в строймаркет „Крез”, находящ се в гр.Пазарджик на
ул.”Стоян Ангелов”. Тъжителят бил с лек автомобил, който паркирал на паркинга в
близост до входа на магазина. Подсъдимият пък бил придружаван от св.Ф.Д., като
пристигнали с бял микробус с рег. № ***, управляван от А.Т.. Целта на тяхното
посещение била да закупят строителни материали. Когато материалите били заявени
и платени, по указание на служители в обекта, подс.Т. паркирал микробуса със
задната му част към складовата част на магазина, за да бъде натоварен със
закупеното. Понеже паркингът на посочения магазин не бил особено голям, след
като паркирал микробуса, подсъдимият практически препятставл възможността
тъжителят да излезе с лекия си автомобил, т.к. нямало достатъчно разстояние да
премине между микробуса и други паркирани автомобили.
Служители на магазина започнали да
товарят закупените материали в микробуса на подсъдимия, но в един момент до
него дошъл тъжителят и настоял микробусът незабавно да бъде преместен, за да
може той веднага да напусне паркинга с автомобила си.
Подсъдимият отвърнал, че той също искал
да си тръгне възможно най-бързо, но не зависело от него, т.к. служителите от
магазина все още товарели материалите в буса. Казал му, че все пак става въпрос
за няколко минути до приключване на товаренето и продължил да стои до буса си.
Това подразнило тъжителя Щ., който тръгнал да се саморазправя с Т., налитайки
към него с ускорена крачка, търсейки физически контакт. Намесил се св.Д., който
казала на тъжителя, че няма смисъл от разправии, че на всички им е топло и са изнервени.
Тъжителят обаче не престанал с агресивното си поведение, дори събул джапанките,
с които бил обут и заканително се насочил към подсъдимия. Св.Ф.Д. застанал в
профил между двамата, дори в един момент протегнал двете си ръце към всеки от тях
с цел да препятства възможността за сбиване. Подсъдимият Т. се отдръпна още
по-настрани, а св.Д. продължил да увещава тъжителя, че няма смисъл от кавги. В
един момент тъжителят Щ. се изплюл по посока на подс.А.Т., но изплютото не попаднало
върху тялото му, а на земята. Подс.Т. не видял това, т.к. в този момент бил с
гръб, но попитал св.Д. какво става, а
последният му казала, че тъжителят се бил изплюл. Афектиран от това
оскърбително отношение подс.Т. тръгнал към тъжителя, който в този момент влязъл
в автомобила си на шофьорското място. А.Т. опитал да отвори шофьорската врата,
за да поиска обяснение от тъжителя за обидното му поведение. Виждайки това,
тъжителят отворил рязко вратата на автомобила, след което, при излизане от
колата, нанесъл удар с дясната си ръка в областта на гърдите на Т.. Последният
протегнал двете си ръце и хванал тъжителя в областта на раменете и гърдите, с
което се стремял да препятства възможността да му нанесе още удари. Това обаче
не било резултатно, т.к. тъжителят, макар и по-нисък от Т., продължил да
замахва е успял да нанесе още няколко юмручни удара в главата на подсъдимия.
Той продължавал да бъде в пасивно-отбранителна позиция, като държал тъжителя
около гърдите и правел опит да избута главата му назад. В момент, когато двамата
били захванати с ръце един срещу друг, подсъдимият сполитнал напред и нанесъл
удара с челото си, който попаднал в лицето на тъжителя. Веднага след това
подсъдимият с ръцете си успял да захвърли тъжителя отдясно на себе си и той
паднал за секунда на земята. Мигом след това обаче се изправил и продължил да
замахва с юмручни удари към подсъдимия и основно към главата му. Подсъдимият Т.
все така правел опити единствено да се брани, като привеждал главата си,
стремял се с ръце да отблъсква ударите на тъжителя и едновременно с това
отстъпвал назад.
В крайна сметка боят бил преустановен,
като тъжителят Щ. започнал да крещи да се вика полиция. Подсъдимият и св.Д. се
качили в микробуса и потеглили към изхода на паркинга на магазина. Движели се
бавна и изчаквали да се включат в движението по главната улица ”Стоян Ангелов”.
Тъжителят последва пеш микробуса и започнал да нанася удари по него. След като
подсъдимият се отдалечил с микробуса той се насочили към сградата на РУ
МВР-Пазарджик, за да сигнализира за случилото се. Там обаче разбрал, че за
инцидента вече бил подаден сигнал на тел. 112 от страна на тъжителя.
Междувременно на местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП-Пазарджик, който
извършил преглед на тъжителя. След прегледа тъжителят отказал да бъде
транспортиран в болнично заведение.
На 23.08.2018г. тъжителят посетил МЦДП
„Вива” ЕООД-гр.Пазарджик, където бил прегледан от лекари-специалисти /очен
лекар и ортопед/, които издали съответните амбулаторни листове.
На 24.08.2018
год. тъжителят посетил кабинета на съдебния лекар д-р Б.П.в „МБАЛ Пазарджик” АД, който го
освидетелствал и му издал СМУ № 58/24.08.2018 година.
Видно
от приетото като писмено доказателство СМУ при освидетелстването на тъжителя Щ.
били констатирани следните травматични увреждания: Контузия на главата;
Сътресение на мозъка; Изкълчване на интерфалангеалната става на първи пръст
/палец/ на дясното ходило; Разкъсно-контузни рани по веждата и устната;
Кравонасядания и травматични отоци по главата, лицето и крайниците, подробно
описани в удостоверението. Констатирано било, че част от тези увреждания
/подробно посочени/ съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1
от НК, т.к. са довели да разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, а останалите са причинили болка и страдание по смисъла на чл.130
ал.2 от НК.
На
28.09.2018г. тъжителят Щ. подал сигнал във връзка с инцидента в РП-Пазарджик,
като бил образувана преписка вх. № 3245/18г., по която било разпоредено
извършването на полицейска проверка. С постановление на РП-Пазарджик от
09.11.2018г., влязло в сила на 28.11.2018г., след потвърждаването му с
постановление на ОП-Пазарджик, било отказано образуване на досъдебно
производство против А.Т. поради липса на данни за извършено престъпление от ОХ.
На 21.02.2019г.,
т.е. в последния ден на срока по чл.81, ал.1, предл.1 от НПК, тъжителят Щ. инициирал
настоящото наказателно производство от частен характер против подс.Т. с
подаването на тъжба в РС-Пазарджик.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе
изцяло от обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетеля Ф.Д., както и от писмените
доказателства, приети по делото, а също и от вещественото
доказателство – 1 бр. компакт диск,
съдържащ запис от охранителна камера в процесния магазин за
строителни материали към инкриминираната дата.
Още тук е мястото да се посочи, че съдът не намира за необходимо да
обсъжда подробно показанията на свидетелите А.К. и К. Ш.– служители в
строймаркет „Крез” към инкриминираната дата, т.к. те не допринасят с нищо за
изясняване на фактите, включени в предмета на доказване. Двамата сочат, че на
посочената в тъжбата дата не са бил свидетели на скандал и побой между клиенти
в магазина.
Съдът изцяло дава вяра на гласните доказателства, събрани посредством
обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д., т.к. тези доказателства са
абсолютно непротиворечиви, хронологично точни и взаимно допълващи се. Отделно
от това тези доказателства не се опровергаха от никое друго събрано по делото
доказателство. Напротив, категорично бяха подкрепени от събраните писмени
доказателства и ней-вече вещественото такова - 1 бр. компакт диск, съдържащ запис от
охранителна камера.
Подсъдимият
Т. не се признава за виновен, като подробно пояснява по какъв повод е започнал
конфликтът, че негов провокатор е бил единствено и само тъжителят, който
проявил към него с нищо непровокирана агресия и имал оскърбително отношение.
Сочи, че не тъжителят бил бит по описания в тъжбата начин, а той самият бил
пострадал от побой, който му нанесъл тъжителя посредством множество юмручни
удари в главата. Признава, че наистина със своята глава е нанесъл удар в
главата на тъжителя, който причинил аркада на веждата му и кръвотечение.
Пояснява обаче, че това станало в момент, когато тъжителят му нанасял побой и
се дърпали, при което се препънал и сполитнал напред, като ударът с главата бил
неволен. Извън това категорично отрича да е нанасял какъвто и да било друг удар
над тъжителя. В унисон със заявеното от подсъдимия показания депозира и св.Ф.Д..
Както
вече се посочи и по-горе, съдът изцяло даде вяра на тези гласни доказателства,
т.к. ги намери за обективни и най-вече неопровергани от никое друго събрано по
делото доказателство. Обобщено казано, частното обвинение, съобразно
разпределението на доказателствената тежест,
по никакъв начин не доказа недостоверност, нито успя да внесе съмнение
относно достоверността на горекоментираните гласни доказателства.
Отделно
от това, посочените свидетелски показания и обясненията на подсъдимия напълно
кореспондират на фактите, установени посредством приобщеното по делото
веществено доказателство - 1 бр. компакт диск,
съдържащ видеозапис от охранителна камера,
разположена на процесните дата и място.
Тук следва да се отвори една скоба и да се каже, че в
най-новата и актуална съдебна практика, ВКС на Р България налага разбирането,
че няма никаква процесуална пречка снимките и записите от видеокамерите, респ.
аудиозаписите, обективирани на съответни носители, да се третират като веществени доказателства
по смисъла на чл.109, ал.1
от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от
престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват, а съмненията за
достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи,
включително и експертиза. „Неправилно е случайно създадените фотоснимки,
диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК,
да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл. 125, ал.
1 НПК”. В този смисъл е Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. №
393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС.
В Решение № 418 от 7.12.2015 г. на ВКС
по н. д. № 1367/2015 г., III н. о. пък е казано, че: „Случайно създадените
фотоси, снимки и записи чрез видеокамери не са доказателствени средства по
смисъла на чл. 125
и чл. 127 от НПК, и спрямо тях не следва да се прилагат предписанията на
визираните разпоредби. Същите обаче удовлетворяват изцяло изискванията на
очертаните в чл.109 ал.1
от НПК характеристики на веществени доказателства, поради
съдържащите се в тях следи от престъпление и възможността да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото, като след проверка с предвидените в
закона процесуални способи на достоверността на съхранената информация, могат
да се ползват за нуждите на наказателното производство и да допринесат за
разкриване обективната истина в процеса.
В Решение № 112 от 25.06.2015 г. на ВКС
по н. д. № 71/2015 г., II н.о. е посочено, че: „Записите от охранителните
камери по естеството си представляват предмети, които могат да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото и като такива подлежат на събиране и
проверка като веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК.
В случая е установено със сигурност кога, откъде, по какъв начин и от кого е
бил предаден изследваният диск, а тези обстоятелства, на свой ред, позволяват
от съдържанието му да се извеждат изводи за авторството и фактите на деянието.
Щом съгласно заключението на техническата експертиза изследваният предмет е
запазен в първоначалния му вид, без каквито и да е данни за евентуална
манипулация/намеса, той е необходим за разкриването на истината и правилно е
бил ценен от съдилищата като част от доказателствената съвкупност”.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло горепосоченото
веществено доказателство и в същото време не намери за необходимо да го подлага
на експертна проверка за автентичност на записа, т.к. никоя от страните в
процеса не поиска това, защото не изрази съмнение за евентуална манипулация на
записа. Напротив, изрично бе заявено, както от страна на частното обвинение,
така и от тази на защитата, че не съществува съмнение за автентичност на
видеозаписа.
От огледа на вещественото доказателство, посредством
възпроизвеждането на съдържащия се в него файл с видеозапис, категорично се
установиха релевантните за делото факти.
Установи се на първо място категорично това, че на
процесните и описани по-горе дата, час и място, тъжителят Щ. е бил облечен с
черна блуза с къси ръкави, тъмни на цвят къси панталони и е обут с джапанки.
Подс.Т. е бил облечен с черна тениска с бял хоризонтален кант на гърба, къси
черни панталони с бял хоризонтален кант в края на крачолите и е обут с чехли.
Св.Д. пък е бил облечен със светла тениска с черни къси ръкави, светли къси
панталони, носи светла шапка с козирка на главата си и е обут с маратонки.
В началото на записа се вижда как подсъдимият и св.Д. са до задната част на
микробуса, чиято дясна задна врата на товарното помещение е отворена, като
служител на магазина поставя там строителни материали. Вижда се, че тъжителят Щ.
е при лек автомобил, паркиран на около 5-6 м отдясно спрямо задната част на
микробуса. След това тъжителят се насочва към микробуса, спира на около 3-4 м
от подс.Т. и започва с него някакъв разговор, като поставя двете си ръце на
кръста, след което периодично ръкомаха.
В следващия момент Щ. тръгва с решителна крачка към Т.,
но Д. опира лавата си ръка към гърдите му, за да го спре. В този момент подс.Т.
стои неподвижно на мястото си зад микробуса. Веднага след това тъжителят Щ.
изблъсква ръката на Д. и отново тръгва напористо към подсъдимия, демонстрирайки
намерение да се бие с него, като успоредно с това събува джапанките си с
изтръскване от краката. Д. обаче застава с тялото си между тъжителя и
подсъдимия, като с внимателни движения на ръцете се опитва да избута Щ. леко
назад. В един момент застава странично
между тъжителя и подсъдимия, като разперва ръцете си към всеки от тях.
Тъжителят видимо се отказва от по-нататъшна физическа агресия и обува
джапанките си, но продължава да репликира нещо към подс. Т., който продължава
да стои на мястото си. Св.Д. продължава да стои пред тъжителя, като в един
момент го насочва към колата му. Подсъдимият пък се обръща с гръб и започва да
затваря задната дясна врата на микробуса, който междувременно е бил натоварен.
В този момент тъжителят е на около 2 м от Т., а Д. е още с лице пред него.
Докато Т. е с гръб, на записа не се вижда изплюване от
страна на Щ. по посока на първия, но след като тръгва към колата си се вижда
как тъжителят доближава лявата си ръка до устните за кратко, който жест бе
обяснен от св.Д. с избърсване след изплюването по посока на Т..
Веднага след това се вижда как тъжителят отива и сяда
на шофьорското място в колата, а подсъдимият тръгва от буса си към колата.
Тъжителят затваря шофьорската врата, а подсъдимият прави опит да я отвори. След
това тъжителят отваря рязко вратата и със ставането от шофьорското място пръв
нанася юмручен удар с дясната си ръка,
който попада в гърдите на подсъдимия. Паралелно с това подсъдимият се протяга с
две ръце и започва да държи тъжителя в областта на раменете и врата, прави опит
да избута лицето му назад. Двамата се захващат около вратовете с ръце, а след
кратко боричкане тъжителят е обхванал с лявата си ръка врата на тъжителя откъм
гърба, като с дясната ръка започва да му нанася удари в лицето и успява да
нанесе около 4-5 удара. След това подсъдимият се освобождава от захвата на
лявата ръка на тъжителя зад врата и се опитва с две ръце да държи Щ. в областта
на раменете. Тъжителят обаче успява да му нанесе още няколко юмручни удара в
главата, замахвайки с двете си ръце.
Отново следва боричкане между двамата, като са
застанали в непосредствена близост, лице в лице и се държат с двете си ръце в
областта на гърдите и раменете. В този момент подсъдимият сполита напред и с
глава удря главата на тъжителя, след което го захвърля надясно и той пада за
секунда на земята. Веднага след това обаче се изправя и с две ръце продължава
да замахва с юмруци към подсъдимия. Последният прави опит с ръцете си
единствено да отбива ударите на тъжителя и едновременно с това отстъпва назад.
В тази ситуация двамата минават отстрани на микробуса и се закриват от него,
като не са в полезрението на камерата.
След около десетина секунди се вижда как подсъдимият
минава покрай шофьорското място на микробуса, отива до колата на тъжителя,
обува си чехлите, след което двамата с тъжителя се разминават гърди в гърди, но
без да се закачат. Тъжителят се качва в колата си, а подсъдимият в микробуса.
Подсъдимият потегля с буса към изхода на паркинга. Тъжителят маневрира за кратко
с колата си на заден ход и спира пред изхода на паркинга. Слиза от колата и
отива пеш до микробуса, който чака се включи в движението по улицата и се движи
бавно. На бърз ход тъжителят следва буса, след което всички излизат от
полезрението на камерата.
Доколкото вещественото доказателство е безусловно
обективен и незаинтересован доказателствен източник и доколкото съдържащите се
в него информация за обективната действителност напълно съвпада с гласните
доказателства, извлечени от показанията на св.Д. и обясненията на подс.Т., то
съдът прие, че последният не е извършил вмененото му с тъжбата престъпление.
Твърденията в частната тъжба в смисъл, че: - подсъдимият
единствен е имал агресивно поведение спрямо тъжителя, като първоначално го
напсувал и заплюл в лицето; - подсъдимият отворил шофьорската врата и изкарал
насилствено тъжителят от колата; - подсъдимият нанесъл удар в лицето на
тъжителя, като последвала схватка, след което му нанесъл още един умишлен удар
с глава; - тъжителят само опитвал да се защитава, като замахвал няколко пъти с
ръце, но не успял да докосне дори подсъдимия; - след ударите краката на
тъжителя се подкосили, той паднал на земята, като му се губели моменти /т.е.
твърдения за загуба на съзнание, каквито са правени и при прегледа пред
съдебния лекар/, не само че не се доказаха, но напълно се опровергаха от
подробно коментираните по-горе гласни и веществено доказателство. От цялата
доказателствена съвкупност стана ясно, че в крайна сметка подс.Т. е бил жертва,
т.е. пострадал от престъпление - лека телесна повреда, извършено спрямо него от
страна на тъжителя.
Да, установи се категорично и това, че подс.Т. е
нанесъл един единствен удар с главата си, който попаднал в главата на тъжителя Щ..
В същото време обаче, пак така категорично се установи, че този удар е бил
неволен. Той е нанесен в момент, когато подсъдимия и тъжителя са застанали в
непосредствена близост, лице в лице и се държат взаимно с ръце си в областта на
гърдите и раменете. В този момент подсъдимият сполита напред, т.к. по неопроверганите
му обяснения и показания на св.Д., първият се препънал и с
глава удря главата на тъжителя. Казано с други думи, подсъдимият не е действал
с престъпен умисъл, т.е. ударът с главата не е бил негов съзнателно-волеви акт,
целящ нанасяне на телесно увреждане на тъжителя, а случайно деяние.
Тук веднага следва да се отвори една скоба, като се
каже и това, че дори хипотетично безспорно да беше доказано, че Т. умишлено е
ударил с главата си тази на Щ., то горният пак не би бил наказателно отговорен
за този свой увреждащ акт. Това е така, защото когато е нанесен ударът с
главата, подсъдимият е бил в хипотезата на неизбежна отбрана по смисъла на
чл.12 ал.1 от НК. Няма съмнение, че преди удара с главата спрямо Т. е било започнато едно непосредствено
противоправно нападение от страна на Щ., който пръв е започнал да му нанася
удари с юмруци основно в главата. Това нападение е било реално, а не
предполагаемо. То не е било преустановено и когато Т. е ударил с глава
нападателят си, а след това го е хвърлил на земята. То не е било прекратено и
след този момент, т.к. тъжителят мигновено се е изправил от земята и продължил
да замахва с юмруци към Т., а последният е бил само в пасивно-отбранителна
позиция, отбивал ударите с ръце, предпазвал главата си и отстъпвал назад. В
цялата хронология на установените събития подс.Т. е бил поставен от нападателя
си в условията на необходимост да защити личността си, т.е. правото си на
телесен интегритет, а както е известно институтът на неизбежната отбрана не
изисква защита да се изразява само в избягване на нападението или отклоняване
на удара. Допустимо е защитата да се изрази и в контранападение, причиняващо
вреди на нападателя, но в рамките на необходимите предели, т.е. за
преустановяване на започналото противоправно нападение, но без причиняване на
излишни или абсолютно ненужни вреди на нападащия. Поведението на подс.Т. и то
само ако се приеме, че ударът с глава е бил нанесен умишлено, за което съдът
изложи вече своите резерви, в конкретния казус е било абсолютно съответно на
института на неизбежната отбрана.
В заключение съдът намира за нужно да коментира и
това, че според представеното СМУ на тъжителят, освен аркадата на дясната вежда
има констатирани и синкаво-морави кръвонасядания по горните и долни клепачи на
двете очи, тъмночервено кръвонасядане по склерата на лявото око, синкаво
кръвонасядане и оточност на носната пирамида, оточност и разкъсване по
лигавицата на горната устна, синкаво кръвонасядане и оток по лявата буза,
срединно с размери 3х4 см, травматичен оток с размери 2х2 см над лявото ухо, в
окосмената част на главата, както и изкълчване на интерфалангеалната става на
първи пръст /палец/ на дясното ходило. Част от тези увреждания, особено
аркадата на веждата и проявените кръвонасядания и оточност по очите и носната
пирамида биха могли да се получат в резултата на удара нанесен от Т. с глава в
главата на тъжителя. Другите увреждания обаче, като това на лявата буза, по
горната устна, зад ухото и на десния палец на крака, не би могло да се получат
от удара с главата, който е бил единственият удар нанесен от Т. над Щ., което
безспорно се установи от вещественото доказателство и намиращия се в него
видеозапис. При това положение може да се заключи, че тези увреждания Щ. е
получил докато са се боричкали с Т., респ. докато последният го е държал в
областта на раменете или избутнвл лицето му, или пък, когато Т. след удара с
глава е хвърлил с ръцете си Щ. и той е паднал на земята. Специално за
увреждането на Щ. по палеца е възможно да е получено и при самонаряняване от
негова страна, когато например е събул джапанките си с изтръскване от краката.
В крайна сметка обаче, дори да се приеме безрезервно, че всички останали
увреждания, извън тези от удара с главата, са били причинени на Щ. от страна на
Т., то последният пак не следва да носи наказателна отговорност за тях, т.к. ги
е причинил в условията на неизбежна отбрана, при започнало вече непосредствено
противоправно поведение, за което подробни съображения се развиха по-горе.
С оглед на всичко казано до тук съдът заключи,
че не само, че не бе доказано описаното в тъжбата престъпно поведение от страна
на подс.Т., но бе доказано точно обратното, че той не е извършил никакво
престъпление, а сам е бил жертва на такова, извършено от тъжителя.
С оглед на всичко
казано по-горе подс.А.Т. беше признат за невиновен в това на 21.08.2018 год. в
гр. Пазарджик, да е причинил на А.Б.Щ., ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК беше оправдан по обвинението
за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Предвид факта, че подсъдимият беше оправдан и на основание
чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди тъжителя А.Щ. да заплати на А.Т. сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/ - платен
адвокатски хонорар.
По
изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: