Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Русе, 11.10.2019
година,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДМИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ДИМИТРОВА
при
участието на секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ гражданско дело № 841 по описа за 2019 г. на РРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба от „Овергаз Мрежи” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София
/универсален правоприемник на „Овергаз Север" ЕАД/, чрез адв. Б.Д. ***, с
която са предявени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК срещу
„Жити" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Русе, представлявано от Григор
Статев – Прокурист, за вземания в общ размер от 3536.60 лв., по Договор за
разпределение и снабдяване с природен газ № 223/01.01.2010 г., сключен между
ответника и „Овергаз Север'' ЕАД, от които: 1/ сумата 3503.98 лв. за разпределение
на природен газ за периода от 01.04.2018 г. до 31.10.2018 г. за газоснабден
имот в гр. Русе, ул. „3-ти Март" № 30, с абонатен № **********; 2/ сумата 2.35 лв. за достъп до газопреносна
мрежа и пренос през газопреносна мрежа за периода от 01.01.2018 г. до
31.03.2018 г.; 3/ сумата 13.19 лв. за
достъп до газопреносна мрежа и пренос през газопреносна мрежа за периода от
01.10.2017 г. до 31.12.2017 г.; 4/ сумата 17,08
лв. годишна неустойка за заявен, но непотребен природен газ през 2017 г. и
5/ сумата 126.28 лв. мораторна лихва за забава, изчислена
върху всяка една от издадените фактури /описани в исковата молба/, считано от
датата, следваща датата на падежа на всяка една фактура до 13.12.2018 г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, издадена за същите вземания по ч.гр.д. № 8370/2018 г. на Районен
съд - Русе.
Препис от исковата молба е редовно връчен
на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор, чрез юрк. Д.М., с
който се оспорват исковете като неоснователни. Оспорва се наличието на
договорни отношения между страните, които били прекратени с изтичане срока на
Договор № 223/01.01.2010 г. поради прекратяване на лицензията на ГЗПр „Овергаз
Север" ЕАД, ЕИК *********. Оспорва се наличието на обвързващи Общи условия
за разпределение и снабдяване с природен газ по прекратения договор и дължими
неустойки. Оспорва се наличието на заявени количества с Годишен акт и Спецификации
на количествените показатели за 2018 г., като не се спори, че е имало заявени
такива за 2017 г. Оспорва се изобщо доставката на природен газ, считано от
22.03.2018 г., когато ищецът спрял като потребител ответника с абонатен №
**********, за което издал и Протокол, въз основа на Заповед №
ОМ-Взд-24/21.03.18 г.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори и това се доказва от
приложените писмени доказателства, че ответното дружество е било клиент на
ищцовото дружеството по силата на Договор за разпределение и снабдяване с
природен газ № 223 от 01.01.2010г. и приложени Общи условия към него, с адрес
на обект на потребление гр. Русе, бул. „Трети Март“ № 30. Не се спори и това се
доказва от приложеното ч.гр.д.№ 8370/2018г. на РРС, че между тях има
проведено заповедно производство по цитираното дело и в полза на ищеца –
„Овергаз Мрежи” АД гр. София, има издадена Заповед № 4491 от 18.12.2018г. на
осн. чл. 410 от ГПК за сумата от 3503.98 лв. главница, ведно със законната
лихва, считано от 14.12.2018г., лихва за забава в размер на 126,28 лв., както и
за сумата от 73,26 лв., разноски за държавна такса и 358 лв. за адвокатски
хонорар, срещу която е постъпило възражение от ответното дружество в указания
срок.
Към исковата молба по делото са приложени
спецификациите за 2016 г., които са неразделна част от договора, както и лицензия
за осъществяване на дейността разпределение и дейността снабдяване с природен
газ № Л-441-08 от 30.03.2015 г. и № Л-441-12 от 30.03.2015 г. Представени са
още и Протокол за спиране на потребител въз основа на Заповед №
ОМ-Взд-24/21.03.2018 г., с която е спряно газоподаването на ответното дружество;
Решение № Л-438 от 30.03.2015 г. на КЕВР, с което се прекратява Лицензия на
осъществяване на дейността „разпределение на природен газ“ № Л-223-08 от
08.03.2007 г. и лицензия № Л-223-12 от 27.04.2009 г. за дейността „снабдяване с
природен газ“ на „Овергаз Север” ЕАД поради преобразуване на лицензианта чрез
вливане в дружеството „Софиягаз“ЕАД с ново наименование „Овергаз Мрежи“АД; Годишен
акт от 01.01.2010 г. за доставка на природен газ от „Овергаз Мрежи“АД.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че по данни от счетоводството на „Овергаз Мрежи“АД
размерът на задължението на „Жити“АД по договора за разпределение и снабдяване
на природен газ за периода 01.04.18 г.-31.10.18 г. и годишен акт за 2017 г.
възлиза на 3 506,33 лв. главница
и 124,17 лв. лихви за забава по
отделните фактури до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 13.12.18 г. Фактурите, които са посочени в исковата молба и с
които е фактурирано единствено „разпределение на природен газ“ от доставчика
„Овергаз Мрежи“АД на „Жити“АД за периода от 01.04.18 г. до 31.10.18 г. в
счетоводството на „Жити“АД не са осчетоводени и не е ползван данъчен кредит по
тях. В счетоводството на „Жити“АД са отразени като задължения за периода от
01.01.17 г. до 22.03.18 г. /датата на спирането като потребител/ по издадените
от „Овергаз Мрежи“АД фактури и след извършените от „Жити“АД плащания остатък от
19,43 лв. за годишна неустойка по ф-ри от 10.01.18 г. и от 10.04.18 г.
Основанието, посочено в издадените от ищеца фактури за периода 01.01.17 г. до
22.03.18 г., по които ответникът е извършвал плащания се състои от следното: за
разпределение на природен газ по договор; за снабдяване с природен газ по
договор; за доставка на природен газ по договор; пренос през газопреносната
мрежа; резервиран капацитет за достъп до газопреносната мрежа.
Съдът, след преценка на доводите на
страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
С договор за разпределение и снабдяване с
природен газ № 223/01.01.2010г. ищецът се задължил да доставя срещу заплащане
на ответника природен газ, като съгласно чл.1, т.4 от подписаните и
следователно приети от самия потребител Общи условия, купувачът следва да
заплаща цена за пренос на 90% от заявеното минимално месечно количество,
независимо от това дали е успял да го потреби. Със Заповед №
ОМ-Взд-24/21.03.2018 г., на изпълнителния директор на ищцовото дружество газоподаването
за ответника е спряно, поради неплащане, а с фактури №№ **********/30.04.2018
г., **********/31.05.2018 г., **********/30.06.2018 г., **********/31.07.2018
г., **********/31.08.2018 г., **********/30.09.2018 г. и **********/31.10.2018
г. му е начислена цена за разпределение в размер на 3503,98 лв. Ответникът не е
осчетоводил издадените фактури не е ползвал данъчен кредит по тях и не е заплатил
посочената сума.
Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2,
т.3 и т.10 от ЗЕ, дейностите по пренос, по разпределение и снабдяване с
природен газ от краен потребител са разграничени и с оглед на тази
диференциация, за всяка една от посочените дейности се изисква отделна
лицензия. В конкретния случай, ищцовото дружество разполага с лицензия по
чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ за разпределение на природен газ № Л-441-08 от
30.03.2015 г. и с лицензия по чл.39,
ал.1, т.10 от ЗЕ № Л-441-12 от 30.03.2015 г. за снабдяване с природен газ от
краен потребител. Лицензиите са издадени в необходимата писмена форма, от
компетентния за това орган ДКЕВР и в кръга на правомощията му, поради което не
могат да се приемат за невалидни в рамките на възможността за преценка по
чл.17, ал.2 от ГПК от гражданския съд. Ищецът не притежава лицензия по чл.39,
ал.1, т.2 от ЗЕ за осъществяване на дейността по пренос на природен газ и няма
как да е лицензиран, поради императивната норма на чл.44, ал.4 от ЗЕ, въвеждаща
забрана на лицата, притежаващи лицензия за разпределение на природен газ, да
бъдат издавани лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по този
закон, освен лицензия за обществено снабдяване с природен газ или за снабдяване
с природен газ от краен потребител. От друга страна, притежаващите лицензия за
пренос, не могат да извършват друга лицензирана дейност, освен съхраняване и транзитен
пренос, а лицензираният за пренос субект не може да извършва търговия с
приро-ден газ. Довод за това е и самото наименование на сключения между
страните договор-” за разпределение и снабдяване”, но не и за пренос
на природен газ. В тази насока, терминът ”пренос” в чл.1.4 от Общите
условия не е достатъчно прецизен, но с оглед на останалите обстоятелства следва
да се възприема не като дейност на преносно предприятие по преносни
газопроводи, а като пренос по газо-разпределителната мрежа до потребителя, т.е.
т.нар. разпределение, за която дейност ищецът е лицензиран и клаузата не е
нищожна. Или претенцията на ищцовото дружество е за цена на разпределение на
природния газ, като компонент от общата цена на природния газ, поради което
следва да се прецени дали договорът е имал действие между страните през периода
01.04.18 г.-31.10.18 г. и дали цената за разпределение е дължима при спряно
газоподаване.
Съдът намира, че действието на Договор №
223/01.01.2010 г. сключен с ответника не е прекратено с факта на преобразуването
на „Овъргаз Север“ЕАД, тъй като Овъргаз Мрежи АД е негов универсален
правоприемник считано от 23.04.15 г.
Съобразно клаузите по чл.7.2.1 и чл.11.1,
б.”в” от Общите условия, развалянето на договора и спирането на газоподаването
са две различни хипотези, като във втория случай договорът продължава да има
действие и след заплащане на дължимите суми газоподаването се възстановява,
приложимо и в отношенията между страните по настоящия спор. Тълкуването на
условията по чл.1.4 и по чл.7.2.1, обаче, налага извода, че при спряно от
доставчика газоподаване цена за разпределение на природния газ не се дължи. Задължението
по чл.1.4 от Общите условия предполага реално осъществяване на пренос на
природен газ по разпределителната мрежа и извършване на разходи от доставчика
във връзка с тази конкретна дейност, а купувачът да не я консумира по причина
вън от поведението на доставчика. Но при едностранно преустановяване на
газоподаването от самия доставчик, пренос до крайния потребител липсва, няма и
разходи за доставчика по разпределение до този потребител, поради което и
плащане на цена за неосъществена дейност не се следва, а при възобновяването й
потребителят дължи разходи на доставчика за спирането и възстановяването на
газоподаването-чл.7.2.1 от Общите условия. Противното разбиране би означавало,
че е налице неравностойна клауза и нищожна, по силата на която купувачът е
принуден да заплаща за неизвършена услуга, която клауза би била нищожна по см.
на чл. 26 ЗЗД, т.е. непораждаща предвидените в закона и целените с нея правни
последици.
Предвид горното, посоченото в заявлението
от 14.12.2018 г., въз основа на което е издадена Заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК вземане относно цена за достъп и пренос по договор за
разпределение и снабдяване с природен газ № 223/01.01.2010г. не съществува,
предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло, а издадената срещу ответника заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК да бъде напълно обезсилена. Видно от разясненията на вещото лице в
с.з. „Жити“АД няма задължения за плащане към „Овъргаз Мрежи“АД за лихви и
неустойки по издадените фактури, поради което и предвид недължимостта на
главницата като недоказани и акцесорните искове следва да бъдат отхвърлени за
лихви от 126.28 лв. и неустойки от 17,08 лв.
Ищцовата страна следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените по делото в първата инстанция разноски в
размер на 400 лв.
Въз основа на изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Овергаз
Мрежи” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София /универсален правоприемник на
„Овергаз Север" ЕАД/, чрез адв. Б.Д. ***, установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК срещу „Жити" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Русе, представлявано от Григор Статев – Прокурист, за вземания в общ размер от
3536.60 лв., по Договор за разпределение и снабдяване с природен газ №
223/01.01.2010 г., сключен между ответника и „Овергаз Север'' ЕАД, от които: 1/
сумата 3503.98 лв. за разпределение на природен газ за периода от 01.04.2018 г.
до 31.10.2018 г. за газоснабден имот в гр. Русе, ул. „3-ти Март" № 30, с
абонатен № **********; 2/ сумата 2.35 лв. за достъп до газопреносна мрежа и
пренос през газопреносна мрежа за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г.; 3/
сумата 13.19 лв. за достъп до газопреносна мрежа и пренос през газопреносна
мрежа за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г.; 4/ сумата 17,08 лв. годишна
неустойка за заявен, но непотребен природен газ през 2017 г. и 5/ сумата 126.28
лв. мораторна лихва за забава, изчислена върху всяка една от издадените фактури
/описани в исковата молба/, считано от датата, следваща датата на падежа на
всяка една фактура до 13.12.2018 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена за същите вземания
по ч.гр.д. № 8370/2018 г. на Районен съд – Русе, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Овергаз Мрежи” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София /универсален правоприемник на „Овергаз
Север" ЕАД/, чрез адв. Б.Д. ***, да заплати на „Жити" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. Русе, представлявано от Григор Статев – Прокурист,
направените по делото в първата инстанция разноски в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/