МОТИВИ
ПО НЧХД №249/2019Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - ЧЕРВЕН БРЯГ
Производството
е образувано по тъжба с вх.№466 от 17.09.2019г. на Т.С.Й.
с ЕГН **********, адрес: *** против Х.В.М. с ЕГН **********,
адрес: *** за това че на 15.08.2019г. около 06.30 часа в гр. Червен
бряг на м. „***“ приписала на Т.С.Й. с
ЕГН **********, адрес *** престъпление
по чл.194 ал.1 от НК, а именно „че й е откраднал чушките и ВиК
водомери и ток“ – престъпление по чл. 147 ал.1
от НК.
На основание чл. 84 ал.1 от НПК е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск от Т.С.Й. против подсъдимата Х.В.М.
за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени от
престъплението неимуществени вреди под формата страдания ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по
делото разноски. Тъжителят е конституиран по делото като граждански ищец.
В съдебно заседание тъжителят
и граждански ищец Т.С.Й. редовно призован се
явява лично. Представлява се от адвокат Ц.А. ***. Страната и пълномощникът й молят
съда да постанови осъдителна присъда по
посочената в тъжбата правна квалификация и уважаване на гражданския иск и излага
подробно становище по същество.
В съдебно заседание
подсъдимата Х.В.М., редовно призована се явява лично и
с пълномощник адв.Т.Т.-***.
Подсъдимата моли съда да я признае за невиновна. Пълномощникът на Л. излага
съображения за липса на предпоставките от обективна и субективна страна на
престъплението по чл.147, ал.1 НК.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимата
Х.В.М. е с ЕГН **********. Родена е на *** *** бряг, обл. Плевен, ***.
Българска е. Българска гражданка е. Със средно икономическо образование. Омъжена е. Не работи- пенсионер.
Не е осъждана за престъпления от общ характер.
Подсъдимата
Х.В.М., тъжителят Т.С.Й. и свидетелят Л.П.Х.
са съседи по имот във вилната зона на
местността „***„. Тримата се намират във влошени междуличностни отношения.
На 15.08.2019г. подсъдимата се намирала в
дворното си място и край оградата преминал с кучето си тъжителят. Между двамата
възникнала разпра.
На
17.09.2019г. Т.Й. подал частна жалба с обвинение , че на процесната
дата около 6,30 часа М. му преписала престъпление, а именно че е крал чушки, водомери и ток.
Въз основа на тъжба вх.№4646/17.09.2019г. било образувано НЧХД № 249/2019г.
по описа на Районен съд Червен бряг.
Тъжбата е подадена в 6 месечния срок по чл. 81, ал.3 НПК, поради което е процесуално
допустима.
По съществото
си тъжбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От отделните писмени доказателства разгледани по
отделно съдът установи следните факти и обстоятелства:
Видно
от справка за съдимост с рег.№
507/24.10.2019г., че Х.В.М. не е
осъждана за престъпления от общ характер.
Видно от
справка с вх.№ 5663/08.11.2019г., издадена от „***, Т.С.Й. е работил като ***в дружеството от 11.11.1998г.
до 11.02.1999г.
Установява
се справка с вх.№ 5650/07.11.2019г. , издадена от ***, заявление № Рд -17-1563 / 17.07.2019г. и Заповед №
РД-12-667/17.07.2019г. на Началника на
Регионално управление на образованието – Плевен и заверено копие на Заповед №
Рд-19-399/16.07.2019г., че инж. Л. М. Ц. заема длъжността *** както и през
месец август 2019г. е ползвала платен годишен отпуск в периода от 05.08.2019г.
до 16.08.2019г. вкл.
Видно
от справка с рег.№ 374000-5793/2019г., издадена от РУ Червен бряг, в органа на
МВР е подаден сигнал с вх.№ 374000-4300/28.08.2019г. от Х.В.М. против Т.С.Й. и Л.
П. Х., в която се съобщава за неправомерни действия от страна на последните
двама. От справката се установява, че от Й. и Х. срещу подсъдимата няма подавани
сигнали. С протоколи за полицейско предупреждение от 16.10.2019г. Т.С.Й. и Л.
Петров Х. са предупредени от служители на МВР да спазват законосъобразно поведение
по отношение на Х.В.М..
Установява
се от докладна записка с рег.№ 374р-11743/16.10.2019г. на мл.пол.инспектор Т.Л.,
че при проверката по сигнала на подсъдимата Л.П.Х. признал, че се намира в
„обтегнати съседски отношения“ с М..
Видно
от справка с вх.№ 5764/14.11.2019г. , издадена от РП-Червен бряг, няма подавани
сигнали от Х.В.М., Т.С.Й. и Л. П. Х..
По
делото са приобщени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите.
От показанията на свидетеля на
тъжителя Л. П. Х., се установява, че между тъжителя и
подсъдимата отношенията са влошени, както и че на процесната
дата чул подсъдимата да отправя обидни думи
към тъжителя, а именно „ей ***
къде водиш това куче“. Свидетелят признава, че
„тримата имат противоречия“/ с.з. от 28.10.2019г./. В тази част съдът кредитира показанията на
свидетеля с доверие, тъй като за тези обстоятелства е налице признание от страна на подсъдимата , която не оспорва, че е
отправяла такива думи, но като реакция на отправени към нея обидни думи и
реплики. В останалата част от показанията на св.Х. вкл. относно времето на
осъществяване на твърдяното деяние – около 8 часа /, а не както се твърди около
6,30 сутринта/, както и подаваните многобройни сигнали от М. срещу него и Й. /
„ в полицията тя милион пъти е сигнализирала“, „ подава жалби в полицията“. Нещо
повече едва в проведената в с.з. от
20.01.2020г. очната ставка проведена между св. Х. и св. Ц. за пръв път
свидетеля посочи в процеса, че подсъдимата е произнесла и думата „***“.
Съдът не възприема тези показания като верни и безпристрастни поради
противоречието с писменото доказателство
по делото - справка с рег.№
374000-5793/2019г., издадена от РУ Червен бряг. Поради противоречията в показанията на
свидетеля Х., съдът не приема за достоверни и изложените от него твърдения, че се намира „в еднакви
отношения“ със страните по делото. Нещо повече свидетелят признава, че са били
в приятелски отношения, но впоследствие отношенията им се променили в посока
влошаване. Показанията на свидетеля в частта относно отношенията му с
подсъдимата противоречат и на изложеното пред св.Т.Л. при извършване на проверката
по сигнал с вх.№ 374000-4300/28.08.2019г.
Ето защо съдът кредитира с доверие частично показанията на свидетеля, а
именно единствено в частта относно обстоятелството, че на 15 август 2019г. Й. е
преминал край дворното място на М., разхождайки кучето си, както и относно
отправената обидна дума „***“. Това обстоятелство не се отрича и от
подсъдимата, която в обясненията не
отрича, че често ги обижда, като
резултат от отправени към нея обиди.
Видно от показанията на свидетелката Л. М.
Ц. /***на подсъдимата/, на
посочената в тъжбата дата, час и място е
излязла на тераса на вилата, но не е видяла нито Т.Й., нито Л. Х., а в двора се
е намирала единствено нейната майка. Съдът кредитира частично с доверие показанията
на свидетелката, а именно в частта относно отношенията на подсъдимата с
тъжителя и св. Х., поради
съответствието с тази част от показанията на св. Х., както и със сигнал
с вх.№ 374000-4300/28.08.2019г. и справка с рег.№ 374000-5793/2019г., издадена
от РУ Червен бряг. Показанията на свидетелката относно влошеното здравословно състояние на родителя й
съдът приема за достоверно, тъй като в тази част показанията й кореспондират с приобщените по
делото писмени доказателства, касаещи отлагането на разглеждането на делото –
медицинско направление от 11.10.2019г. / с отбелязване хипертонична болест
и захарен диабет/, както и заверено
копие на амбулаторен лист от 15.10.2019г. В останалата
от показанията на свидетелката обаче съдът не кредитира с доверие. Съдът
констатира противоречие в показанията на свидетелката, която първоначално в
с.з. от 28.10.2019г. последната заяви, че на 15.08.2019г. следобед / петък и
последен ден от отпуската й/ е отишла на вилата на майка си вкл. сутринта на 16.08.2019г. , а при
провеждането на очната ставка на
20.01.2020г. свидетелката вече изясни, че показанията й всъщност касаят възприятията й от
15.08.2019г. сутринта. Това противоречие и наличието на роднинска връзка с
подсъдимата вкл. пряка заинтересованост от изхода на процеса обуславя извод, че показанията на
свидетелката са пристрастни и не следва
да се възприемат от състава като съответни на обективната действителност.
По делото са приобщени и обяснения от
страна на подсъдимата, част от които представляват неизгоден за страната факт,
състава приема за годни доказателства по делото. М. признава, че е отправяла
обидни думи и изрази към Й. и Л.в, но само като отговор на отправени към
нея подобни. Подсъдимата признава още, че на неустановени
дати действително Й. е разхождал кучето си край двора на вилата й. В тази част
обясненията на подсъдимата кореспондират с част от показанията на св.Л. Х.,
поради което съдът приема, че обясненията
са годно доказателство свързано с предмета на доказване. В останалата
част от обясненията, в които М. отрича
на конкретната дата и място в
тъжбата да е отправила клеветнически думи и да е приписвала престъпление на Й.,
съдът приема същите за защитна теза на лицето и не ги кредитира с доверие.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
По делото не са налице безспорни и категорични
доказателства, че подсъдимата Х.В.М. е осъществила състав
на престъплението по чл. 147 ал.1 от НК, а именно на 15.08.2019г. около 06.30 часа в
гр. Червен бряг на м. „***“да е
приписала на Т.С.Й. с ЕГН **********,
адрес *** престъпление по чл.194 ал.1 от НК, а именно „че й е откраднал чушките и ВиК водомери
и ток“
Непосредствен обект на престъплението клевета са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на
личността в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Клеветата може да се определи като умишлено разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него
престъпление, т.е. изпълнителното деяние може да бъде осъществено в две проявни форми.
Престъплението клевета е престъпление против честта и
достойнството на човека. А честта и достойнството на последния се изразява в
оценката, която обществото има за него. Задължение на всеки гражданин е да
уважава другия, като зачита неговата чест и достойнство. Един от начините, по
които може да се засегне и унижи честта и достойнството на даден гражданин е
клеветата, която се състои в разгласяване на позорно обстоятелство за него или
приписване на престъпление.
За
да е осъществен състава на престъплението по чл.147, ал.1 НК следва да са налице
доказателства за осъществени както елементите на престъплението от обективна
страна, така и тези от субективната страна на деянието.
В наказателното производство по дела
от частен характер (каквото е настоящото) частният тъжител е "dominus litis", тъй като той
преценява какво обвинение да повдигне, въз основа на какви факти и срещу кои
лица. Въпреки че в предмета на доказване по делото са включени само отделни,
откъслечни изрази, то същите следва да бъдат ценени в контекста на цялото
изказване/ в случая писмена жалба/.
В конкретния случай за наличието на съставомерните признаци на това престъпление от обективна
страна и субективна е необходимо да
бъдат изследвани по отделно инкриминираните изрази, описани в тъжба
с вх.№4646
от 17.09.2019г. на Т.С.Й., а именно твърдението, че подсъдимата е отправила думи,
с които го е обвинила в извършено престъпление
кражба на чушки, ел.енергия и водомери.
Съдът приема, че по делото липсват безспорни и
категорични доказателства за времето на осъществяване на твърдяното деяние,
мястото на което се е провела срещата между подсъдимата и тъжителя,
присъствалите на мястото други лица или липсата на такива. Липсват ясни и безспорни доказателства към
тъжителя да са отправени каквито и да е думи, с които да е преписано конкретно
престъпление. Единственият свидетел,
сочен от страна на тъжителя за очевидец на деянието, се намира във влошени
отношения с М., поради което е пристрастен. Въз основа единствено на част от показанията на св.Л. Х. съдът не
стигна до крайния извод, че М. е виновна в извършването на престъплението, за
което й е повдигнато обвинение с тъжба с
вх.№ 4646/17.09.2019г. от Т.С.Й..
Престъплението е деяние, съществуващо в обективната
действителност, а не само в нечие съзнание. Именно поради това съдът не приема
както молбата за съдействие в сигнал с
вх.№ 374000-4300/28.08.2019г., така и
обясненията на подсъдимата сами по себе си не представляват клеветнически
твърдения. Посочените от М. обстоятелства са продукт на субективен
прочит, на оценъчни съждения, на изводи и определен начин на мислене, за което
не може да се носи наказателна отговорност, тъй като са израз на човешките
интелектуални възможности на подсъдимата и не са част от обективната
действителност. Те са резултат на интелектуална дейност, която е субективна. Касае се за психически процес, който не може да се
инкриминира, тъй като резултатите от него са нееднозначни и неподлежащи на
доказване. Подсъдимата не може да бъде осъдена за вложения "смисъл"
за нейните изводи разсъждения.
Дори да се приеме, че престъплението е било осъществено от обективна
страна от подсъдимата, без съмнение по
делото липсват каквито и да е доказателства същата да е осъществила състава на престъплението от
субективна страна. За да е осъществен този елемент от престъплението по делото
следваше да се докаже, че М. е знаела
обстоятелството, че Й. не е извършил
престъплението кражба /извършено на неустановена дата и с неустановен предмет/,
но въпреки това го е обвинила в него. От
доказателствения материал по делото не се установи подсъдимата да е съзнавала обществено опасния
характер на твърдяното престъпление, да
е съзнавала и предвиждала настъпването на обществено опасните последици от него
и да ги е целяла. Умисъл липсва в
случаите, когато деецът съобщава определени факти, обективно основани на
неговата увереност за истинността им. В тази насока е и утвърдената практика на ВКС / Решение
№335/14.12.2015г. по н.д.№ 990/2015г. НК III Н.О. на ВКС; Решение № 237/1976г. по
н.д.№208/197г., II
н.о. на ВС и др./.
Дори да се приеме, а в
конкретния случая това не е така, че подсъдимата е отправила на 15.08.2019г. думи към Й. , с които го е обвинила, че е „*** и е крал от чушките й,
както и е крал водомери и ел.енергия“, предвид изключителното влошените отношения
помежду им, при което са налице взаимно отправяни подобни изрази и реплики, то
деянието следва да бъде подведено под разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, с оглед обстоятелствата
и данните по делото, свързани със степента на обществена опасност на личността на
дееца. В тази насока е и постоянната съдебна практика, изложена в решение № 114
от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 40/2011 г., I н. о., НК, Решение № 245 от
16.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 219/2009 г., III н. о. В изложения по - горе
смисъл е и постоянната съдебна практика, изразена в Тълкувателно решение № 113
от 16.XII.1982 г. по н. д. № 97/82 г., ОСНК на ВС, Решение № 79 от 19.02.2010
г. на ВКС по н. д. № 719/2009 г., II н. о., Решение № 20 от 27.01.2010 г. на
ВКС по н. д. № 655/2009 г., III н. о. , Решение № 537 от 8.12.2009 г. на ВКС по
н. д. № 621/2009 г., III н. о. Не
всяко обществено опасно деяние е
престъпление. Законодателя е предвидил в чл.9, ал.1 НК, че престъпление е това общественоопасно
деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от
закона за наказуемо. Същевременно
съгласно чл.9 ал.2 НК не е престъпно
деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Незначителността на обществената опасност,
установена в чл. 9, ал. 2 НК се извежда от съвкупната преценка на различните
елементи на деянието и тяхното специфично проявление, свързани с предмета на
посегателство и с личността на подсъдимите и неговото релевантно поведение за
изхода на делото. Ефектът на конкретното деяние се определя от начина на
извършване на същото и степента на засягане на обществените отношения. Следователно,
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, деянието осъществено от подсъдимата не е
престъпление. За същото не е оправдано и не е обществено приемливо ползването
на санкционните средства на наказателното право, защото обществените отношения
свързани с личността на гражданите в конкретния случай не са засегнати в онази правнозначима степен обуславяща наличието на състава на
престъплението чл. 147, ал. 1 НК.
Ето защо съдът приема, че не са налице
доказателства за отправени позорящи думи към тъжителя по смисъла на чл.147,
ал.1 НК, поради което за повдигнатото престъпление подсъдимата бе призната за невиновна за клевета.
Съгласно изискванията на чл.307 от НПК, съдът се произнесе по предявения граждански иск като на основание чл.301
ал.1 т.10 от НПК вр.
52 от Закона за задълженията и договорите
отхвърли изцяло предявения от Т.С.Й. граждански иск за сумата
от 2000/две хиляди/ лева - обезщетение
за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху главницата от
15.08.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
При горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
24.01.2020г. Председател
:
Гр.Червен
бряг /Виолета
Николова/