Р Е Ш Е Н И Е
№ 2046 15.08.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7180 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски” №114, етаж Мецанин, представлявано от Т. Я. К., срещу Г.И.В. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за кредит № *** от 11.02.2015 година, сключен с „***“ ЕООД, обезпечен от гарант - „***“ ЕООД, който платил на кредитора и чието вземане към длъжника е прехвърлено на заявителя, сумата 765, 07 лева, представляваща главница, сумата 42,69 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от датата на първата вноска на 13.03.2015 година до 11.06.2015 година – датата на последната вноска, сумата 340 лева, представляваща административна такса за събиране на вземането, сумата 313,60 лева, представляваща такса за гаранция, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 325.00 лв., от които - 25.00 лв. по чл. 13, т.2 от НБПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 26 от НБПП за защита по заповедно производство.
С определение от 13.11.2018 година производството по делото е прекратено частично по отношение на иска, в частта, в която ищецът е поискал да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 33,42 лева, представляваща мораторна лихва и заповедта е обезсилена за тази претенция.
Искът е основан на следните фактически
твърдения:
На 11.02.2015 г. между „***“ ЕООД, като заемодател, и Г.И.В., като заемател, е сключен договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние № ***, за което ищецът счита, че е направено при спазване
на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
Закона за задълженията и договорите. Редът и условията при които заемодателят е
отпуснал заема се уреждат от Договора и Общите условия за предоставяне на
финансови услуги от разстояние на „***“ ЕООД, които са неразделна част от
договора. По силата на договора ищецът отпуснал на ответника заем в размер на
800 лева, който следвало да бъде върнат с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 67,76 лева за срок от 120 дни.
В исковата молба е изложен довод, че
поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК кредиторът следва да оцени
кредитоспособността на кредитополучателя. От своя страна кредитополучателят, с
цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде
одобрен кредитът от „***“ ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от Гарант
- „***“ ЕООД, което дружество е одобрено от кредитора и същото фигурира под № ** в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от
ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на
Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 11 февруари 2015 г. между Г.И.В. /Кредитополучател/ и „***“ ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № ***, по
силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължава солидарно
с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, дружеството - кредитор има право да предяви
претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е
поискал удовлетворяването им от кредитополучателя.
Съгласно чл. 5 от Общи условия,
които се прилагат към Договор за
гаранция № ***, сключен между Г.И.В. и „***“ ЕООД, кредитополучателят се е задължил да
плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в
Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е
313.6 лв.
Ищецът твърди, че Г.И.В.
не е
изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „***“ ЕООД. В следствие на това, дружеството-гарант „***“
ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „***“ ЕООД, с което е
встъпило в правата на кредитор и от този момент за него възниква правен интерес
за предявяване на претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя.
Следва да се има предвид, че датата
на последна вноска по кредита е била на 11
юни 2015 г., респективно вземането е изискуемо в пълен размер
след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл. 10
(т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава
и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия
момент е в размер на 340 лв. и
представлява административна такса за
събиране на вземането.
В исковата молба е изложено още че
на 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „***“ ЕООД (цедент) с
регистрационен № ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
В исковата молба е посочено, че по
договора за кредит, ответникът е
извършвал плащания в размер на 60 лв., поради което към настоящия
момент дългът е в общ размер на 1494.78
лв., от които главница: 765.07
лв., договорна лихва: 42.69
лв. за периода от датата на първа вноска 13 март 2015 г. до 11
юни 2015 г. - датата на последната вноска, административна
такса за събиране на вземането:340 лв.,
такса за гаранция, мораторна лихва върху непогасената
главница 33.42 лв., за
периода от датата на настъпване на забавата, а именно 12 юни 2015 г. до 17 май
2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
процесуалният представител на ответника – адвокат Б,, назначен на основание
чл.47 от ГПК дава писмен отговор, в който възразява по допустимостта на иска и
счита претенцията за неоснователна. Счита, че исковете са неоснователни. Оспорва всички
изложени с исковата молба факти и обстоятелства. Твърди, че ответникът не дължи търсените от него суми на
сочените основания.
Процесуалният представител на ответника твърди, че представлявания от него Г.И.В.
не е сключвал Договор за кредит № ***/ 11.02.2015г. с „***“ЕООД и Договор за
гаранция № ***/ 11.02.2015г. с „***“ЕООД. Такива правоотношения не съществуват.
Излага довод, че дори да съществуват те са нищожни поради липса на предмет.
Оспорва твърденията на ищцовото дружество, че е
налице договор за кредит, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
и че отношението е реализирано при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД, ЗЕДЕП и
ЗЕТ. Твърди, че не са налице предпоставките
за сключването му при посочените в исковата молба условия. Излага още, че
ответникът не е получил и не се е запознал с преддоговорна
информация, не е запознат с договорите, Общите условия по тях и Тарифите. В
писмения отговор процесуалният представител на ответника излага, че „***“ЕООД не се е суброгирало
в правата на твърдяния кредитор, тъй като не са
налице предпоставките за това. Конкретизира, че за посоченото дружество не е
налице правен интерес от изпълнение. На
следващо място посочва, че дори да се приеме, че е налице сключен договор, с
него не е договаряно плащане на търсената сума в размер на 313,60лева -такса
гаранция, както и плащане на сумата в размер на 340 лева. В писмения отговор от името на ответната
страна е посочено, че от исковата молба дори не става ясно на какво основание
се претендира тази сума. Уточнено е, че от една страна се твърди, че тази такса
е в зависимост от просрочието, което по съществото си
представлява лихва за забава, каквато в търсения размер не е договаряна. В
същото време се търси и сума в различен размер с основание договорна
лихва. Процесуалният представител на
ответника счита, че на практика се търсят две различни суми на едно и също
основание. На следващо място посочва, че
от друга страна в исковата молба се твърди, че същата тази сума представлявала
административна такса за събиране на вземането, каквато не е заплащана, каквато
няма право да събира, каквато не е договаряна и която се претендира още веднъж
под формата на искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. По отношение
на представения Договор за придобиване, покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017г. твърди, че по съществото си
той не представлява договор за цесия. Дори и да се приеме, че той е такъв,
твърд,и че с него не са прехвърлени вземания. Излага също така, че вземанията
по процесните договори на сочените основания не са
предмет на цесията. Твърди още, че договора за цесия е нищожен поради липса на
предмет. На следващо място е посочено, че по отношение на ищеца не е извършено
надлежно упълномощаване за извършване уведомяване на длъжниците
за извършената цесия. При извършване на цесията и на потвърждаването цедента не е надлежно представляван. Не е извършено
надлежно уведомяване на цесията, поради което същата не може да породи правно
действие спрямо ответника по делото. Уведомяването е извършено от лице без
представителна власт. Цедента не е носител на правата
по договорите. Лицето, извършило уведомлението не е надлежно упълномощено от цедента. Не са изпълнени условията по договора за цесия, за
да се приеме, че фактическия състав на прехвърлянето е изпълнен и договора за цесия
е влязъл в сила, поради което не поражда правно действие по отношение на
ответника.
В писмения отговор е направено възражение за не дължимост
и прекомерност на юрисконсултското възнаграждения в
заповедното и в настоящото производство, както и за прекомерност на същите.
В писмения отговор са приложени доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адвокат Б.,
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В
заседание по същество на спора излага доводи за неоснователност на предявения
иск.
С определение от съдебно заседание на 17.06.2019 година като трето лице -помагач на ищеца е конституиран „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт С. Д., предвид твърдения за прехвърляне на спорното право в хода на процеса. В писмени бележки излага подробни доводи за основателност на предявения и.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 1894 от 29.05.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 3 795 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника, и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид приложимия материален закон, настоящият състав приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 74 от ЗЗД.
В конкретния случай ищецът твърди, че задължението е възникнало договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № *** от 11.02.2015 година, сключен между „***“ ЕООД и ответника.
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
По делото като писмени доказателства е приет документа – информация за заявка за кредит, който не носят подписа на ответника. Не се установява от събраните по делото доказателства, включително и чрез специални знания, че между ответника и посоченото дружество е постигнато съгласие със съдържанието, посочено в исковата молба. Не се установява също така, че кредиторът е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД.
При това положение настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява, че е сключен договора за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Изложеното е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск.
На следващо място, предвид основанието на претенцията, следва да бъде посочено, че съгласно чл. 74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чужда задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.
Като писмено доказателство са приети общи условия към договора за гаранция /поръчителство/., които се прилагат за обезпечаване на задължения, произтичащи от договор за потребителски кредит между клиента и „***“ ЕООД. От това писмено доказателство не се установява уговорка между страните за възмездност при предоставяне на обезпечението, което следва да бъде посочено предвид претенцията за сумата 313,60 лева, представляваща такса за гаранция. По делото не се установява и твърдението за изпълнение на задължението с източник договора от страна на поръчителя.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен. Доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните факти е указана с доклада по чл. 146 от ГПК, но от страна на ищеца не са посочени доказателства. Поради липсата на доказателства за възникнало задължение не следва да бъдат обсъждани и твърденията за прехвърлянето му чрез договори за цесия.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и на основание чл. 78 от ГПК в тежест на ответника не следва да бъдат възлагани разноските, направени от ищеца по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски” №114, етаж Мецанин, представлявано от Т. Я. К., срещу Г.И.В. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за кредит № *** от 11.02.2015 година, сключен с „***“ ЕООД, обезпечен от гарант - „***“ ЕООД, който платил на кредитора и чието вземане към длъжника е прехвърлено на заявителя, сумата 765, 07 лева, представляваща главница, сумата 42,69 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от датата на първата вноска на 13.03.2015 година до 11.06.2015 година – датата на последната вноска, сумата 340 лева, представляваща административна такса за събиране на вземането, сумата 313,60 лева, представляваща такса за гаранция, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, плащане на които е разпоредено със Заповед 1894 от 29.05.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 3 795 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски” №114, етаж Мецанин, представлявано от Т. Я. К., за осъждане на Г.И.В. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноските, направени по водене на делото и разноските, направени в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт С. Д., като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ