№ 187
гр. гр. Димитровград, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
в присъствието на прокурора В. Ив. А.
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610101596 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ- за заплащане на
обезщетение за вреди причинени от Прокуратура на Република България.
Ищецът Н. А. О. поддържа в искова молба, че сл.д.№18/2016г. по описа на ОСлО при
ОП - Хасково, било образувано по подаден сигнал от лицето ***. Производството било
образувано срещу неизвестен извършител, но от самото начало било ясно, че за престъпната
деятелност е разследвана Н. О.. Проверявана била дейността й в Съвета на директорите на
фирма „**" АД, с предмет на дейност производство и търговия в страната и чужбина на
трикотажни и шивашки изделия. Към онзи момент управител на фирмата бил вече
покойният ***. Посочва, че през 2010г. той създал своя фирма-„***“ ЕООД, която
осъществявала паралелна дейност на „**" АД. В наказателното производство било
установено, че използвайки това търговско дружество ** възлагал на ишлеме изработването
на стоки на акционерното дружество, които били предмет на договор с италианската фирма
„** С.Р.Л“. Разследващите органи установили, че ищеца била в изключително близки
отношения с ** ** и негова „дясна ръка", поради което той я упълномощил да тегли и внася
пари в брой от банковите сметки на дружеството, да осъществява митническо
представителство и др.правомощия. Освен това, на 15.02.2014г. ** сключил с О. и безсрочен
граждански договор, с който тя поела задължения във връзка с организация и ръководство
дейността на дружеството „***" ЕООД, срещу възнаграждение от 200 лева месечно. В хода
на разследване по делото било установено, че на 14.05.2014г. ищецът регистрирала
дружество „**" ЕООД, на което ** ** също възлагал поръчки. След като здравословното
състояние на последния се влошило той бил поставен под пълно запрещение. От
назначената Съдебно-психиатрична експертиза не могло да се установи точно момента, от
който не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. При тези обстоятелства наблюдаващият делото прокурор достигнал до
заключението, че О. се възползвала от влошеното здравословно състояние на управителя и
въпреки гражданския договор, сключила на 01.09.2014г. договор между „**" - ** и „**“
ЕООД. Срокът на договора бил 12 месеца, като след изтичането му бил сключен нов,
идентичен договор, за още 12 месеца. Ищецът поддържа, че в проведеното досъдебно
производство била разпитвана многoкратно, първоначално без процесуално качество, а
1
последствие и в качеството на свидетел. Тя съдействала изцяло, представяйки с Протоколи
за доброволно предаване документи, фактури, беседвала със следователя часове в
разясняване дейността на търговските дружества, като в тази връзка помагала да се изведе
поредността, действията и ангажираността на всяко едно от тях през годините. Изготвяни
били съдебно счетоводни експертизи, до заключенията по които се стигнало след часове
беседи с назначеното по делото вещо лице. През цялото време О. съдействала изцяло,
съзнавайки, че наказателното производство се води срещу нея. С Постановление от
17.07.2017г., наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство. След
обжалване на този акт Прокуратурата променила преценката си и намерила, че ищеца е
осъществила престъпния състав на чл.217, ал.2 НК, като съзнателно действала против
законните интереси на „***" ЕООД. В РС- Димитровград било внесено Постановление за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание от
18.11.2019г. По воденото съдебно производство по НАХД №576/2019г. по описа на РС
Димитровград били проведени общо 17 заседания. С Решение № 260002/06.10.2022г. по
горепосоченото дело, ищецът била призната за невинна и оправдана за престъпление по
смисъла на чл.217 ал.2 вр.ал.1 НК, а именно за това, че на 01.09.2014г., в Република **, гр.**
**, съзнателно действала против законните интереси на „***" ЕООД, когoто представлявала
по силата на граждански договор №3/15.02.2014г., според който представлявала дружеството
пред трети лица, организирайки и осигурявайки реализацията на продукцията на
дружеството, сключвайки договор между „** С.Р.А." - ** и „**“ ЕООД, въпреки наличието
на сключен идентичен договор от 01.01.2014г. между „** С.Р.А." - ** и „***" ЕООД.
Предвид изложеното счита, че така повдигнатото й обвинение по сл.д.№18/2016г. по
описа на ОСлО при ОП Хасково, е незаконосъобразно. През време на досъдебното
производство и всичките етапи на съдебното производство в Н. О. живеели страха и
опасността от постановяване на осъдителна присъда. Всички страхове и емоционални
терзания я следвали от началото до края на наказателния процес. Страхувала се за бъдещето
си. Била стресирана, притеснена и отчаяна. Всичко, в което вярвала и което планирала до
момента се сринало пред очите й. Нейният случай добил известност и на работното й място,
тъй като за това били разпитвани бивши служители на „**“ АД. Подчинените й също
коментирали постоянно, че е обвиняема по наказателно дело. Това довело до тягостна за нея
работна обстановка. Трудно вземала решения и трудно се концентрирала не само в работата,
но и за обикновени житейски задължения. Това оказало влияние върху работоспособността
й. За негативното й представяне, включително и в обществото, допринесъл и факта, че
многократно била призовавана да се явява за разпит в следствения отдел. Призовките и
съобщенията били оставяни на общо място до пощенските кутии на адреса, където живее.
Тези обстоятелства станали достояние на съседите, които също й задавали въпроси и
коментирали положението, в което е изпаднала. Това предизвикало изключително голяма
депресия и стрес, както в нея, така и в семейство й. Притеснявала се за имиджа, който се
създавал и дали хората, които я познават няма да гледат на нея, като на престъпник и опасна
личност, дори и при оправдателна присъда. Всички тези притеснения, страхове и
несигурност били съпроводени с мисли за непредсказуемостта от изхода на делото, за най-
неприятния сценарий, който може да я сполети. Това дело променило изцяло личната й
съдба. Оказало влияние и върху имиджа й на търгoвец. В допълнение посочва, че
абсолютната давност за наказателно преследване изтекла на 01.03.2022г. Наказанието за
престъплението, за което била ангажирана наказателната й отговорност било ,,Лишаване от
свобода" до 3 години. При тази санкция погасителната давност била петгодишна. Увеличена
с 1/2, възможността за наказателно преследване възлизала на 7 години и шест месеца,
изтекли на посочената пo-гope дата. Въпреки това Прокуратурата упражнила правото си на
протест и делото било пренесено за инстанционен контрол. Пред въззивната инстанция
ищецът направила искане за прекратяване на наказателното производство. Това било
сторено на 28.03.2023г., а съдебният акт бил постановен на 03.04.2023г. Т.е., ответникът
следвало да носи отговорност и за това, че една година и един месец след изтичане на
абсолютната давност е поддържал обвинението. Всички описани по-горе страдания,
емоционални и психични смущения, непредвидимост, отчаяние, тревожност, страх от
2
осъждане, от засягане честа и достойнството на ищеца сред близки и приятели, накърняване
на имиджа й в търговските отношения, били в следствие на незаконосъобразното обвинение
по наказателното производство по сл.д.№18/2016г. по описа на ОСлО при ОП-Хасково и
водените въз основа на него съдебни производства пред РС- Димитровград и ОС-Хасково.
За всичко това отговаряла Прокуратурата на Република България. Поради това за Н. О. се
породил правен интерес да предяви настоящия иск. Иска съдът да постанови решение, с
което да осъди Прокуратурата на Република България да й заплати сумата от 20000 лева,
ведно със законната лихва от 01.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение за
извършено престъпление по наказателното производство, водено по сл.д.№18/2016г. по
описа на OCлO при ОП -Хасково, представляващо преписка с вх.№946/2016г. по описа на
Районна прокуратура Димитровград, НАХД №576/2019г. по описа на РС Димитровград и
ВНАХД№ 39/2023г. по описа на ОС Хасково; Да осъди Прокуратура на Република България
да й заплати сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва от 03.04.2023г. до окончателно
изплащане на сумата, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане и на направените по
настоящото дело разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България чрез прокурор от РП-Хасково ТО-
Димитровград поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва по основание и
размер исковите претенции по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, както и претенцията за законна лихва
върху главницата. Поддържа, че тежестта на доказване лежи върху ищцата като не били
налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и
непосредствен резултат от незаконно обвинение, а това били основни елементи от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, които Н. О. трябвало да докаже. Не били
представени доказателства за претърпени морални вреди, пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение, както и такива за твърдените търпени ограничения на личната
сфера на ищцата. Липсвали доказателства органи на Прокуратурата на Република България
да са извършвали други действия, извън правно регламентираните в хода на наказателното
производство. Прекратяването на наказателното производство, а не приключването му с
влязла в сила оправдателна присъда, сочело на хипотеза извън приложното поле на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ. Както било прието и в т.8 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК при ВКС,
процесуалните действия, извършени преди изтичане на давността, не дават право на
обезщетение, защото са законни - т.е. поради липсата на елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата, не следвало да се ангажира отговорността на Прокуратура на
РБ, защото извършените действия са били законни. Освен това, в исковата молба липсвали
твърдения, не били ангажирани и доказателства, ищцата да е правила искане за
продължаване на производството и произнасяне на решение по същество, независимо от
изтеклата абсолютна давност. Оспорва и претендирания размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Според възприетото в т.2 на ППBC №4/1968г., въпрос на фактическа
преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно константната съдебна практика по аналогични дела размерът на обезщетението за
неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като
справедливостта не е абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретни
обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, aл.1 от ЗОДОВ от
3
значение било как незаконното обвинение се е отразило върху здравето, личния живот,
чувствата, честта и достойнството на увредения. Паричното обезщетение за моралните вреди
следвало да съответства на необходимото за преодоляването им. Определяне на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяването на претърпените вреди не било
проява на справедливост, а в дисхармония с последната. Във връзка с горното, претенцията
на ищцата била изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на
икономическия стандарт в България, както и на съдебната практика по аналогични случаи.
В случай, че се докажело наличието на увреждане, то същото било от най-ниска степен
поради това, че спрямо ищцата не била вземана мярка за процесуална принуда, липсвали
интензивно провеждани процесуални действия с нейно участие, характерът на делото не бил
за тежко умишлено престъпление, а е следвало да се прилага разпоредбата на чл.78а от НК,
т.е. ищцата е била „застрашена" от налагане единствено на административно наказание -
фактори, които налагали извод за степен на увреждане, която е ниска и не може да обуслови
присъждане на обезщетение в претендирания изключително висок размер. Преминаването
на производството през фазите, за което ищцата сочи в исковата си молба, е законосъобразно
и призвано от законодателя да гарантира и охранява правата на всички страни в процеса,
вкл. и на подсъдимия, като това не можело да се вмени във вина на Прокуратурата.
Неоснователни в тази връзка били и твърденията на ищцовата страна, че Н.О. търпяла вреди
във връзка с повдигнатото й обвинение още от самото образуване на досъдебното
производство. Според теорията и трайната съдебна практика фигурата на обвиняемия
възниква от момента на съставяне на постановлението за привличане на конкретно лице в
качеството на обвиняем за конкретно престъпление. Преди този момент никой от
участващите в досъдебното производство лица не можел да има процесуалното качество
„обвиняем" и съответно няма как предварително да търпи вреди от това си качество. Освен
това, ако постановлението за привличане е създавало чак такива неудобства за ищцата,
каквито многократно се твърдят в исковата молба, следвало същата да е използвала всички
възможни начини за прекратяване на тези твърдени от нея вреди, в това число и като
обжалва постановлението за привличането й към наказателна отговорност. Такова
обжалване липсвало, въпреки, че актът е подлежал на обжалване. Неоснователно се
претендирала и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
01.03.2022г. Крайният момент на евентуалното увреждане бил датата, на която
наказателното производство е прекратено с влязъл в сила надлежен съдебен или
прокурорски акт. Това е и моментът, от който при уважаване на главния иск, ще се дължи
лихва върху обезщетението според т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. В конкретния
случай това била датата, на която е влязъл в сила постановения по ВНАХД №39/2023г.
съдебен акт — 03.04.2023г. Оспорва като неоснователна и претенцията на ищцата за
присъждане на адвокатско възнаграждение във връзка с воденото срещу нея наказателно
производство. Не били ангажирани доказателства за уговорено и реално изплатено
адвокатско възнаграждение в претендирания размер, както и за обема на извършените
процесуални действия с участието на упълномощения адвокат. Същевременно следвало да
се съобразят и задължителните указания по т.1, 2 и 3 на ТР №6/06.11.2013г. на ВКС по т.д.
4
№6/2012г. на ОСГТК. Обвинението на ищцата било по чл.217, ал.2, вр. ал.1 НК, т.е. случаят
не попадал в нито една от хипотезите, изискващи задължителна защита съгл. чл.94 от НПК.
На обезщетение подлежали действително настъпилите вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Разноските за адвокатско
възнаграждение не били пряка и непосредствена последица от него, а произтичали от
договорно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна защита. Поради това,
те не представлявали имуществени вреди по чл.4 вр. чл.2 от ЗОДОВ. Принципът, че всеки
има право на защита, в това число и адвокатска, не променя горния извод. Ползването на
адвокатски услуги по наказателни производства, по които защитата не е задължителна, е по
преценка на обвиняемото лице. В този смисъл изплатено адвокатско възнаграждение не
представлявало задължителен и неизбежен разход, поради което не можело да се приеме за
пряка и непосредствена последица от твърдяното за незаконно обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите съдържащи се в приложеното по настоящото дело сл.д.
№18/2016г. по описа на ОСО-Хасково е, че същото е образувано на 03.02.2016г. срещу
Неизвестен извършител за това дали през периода от 15.02.2014г. до м.април 2015г., в
Димитровград, като представител на „***“ съзнателно действал против законните интереси
на представлявания, от което последвали значителни щети- престъппление по чл.217 ал.4
вр.ал.2 от НК.
По делото са проведени разпити на свидетели, приобщени са писмени доказателства,
изготвени са експертизи. Ищецът Н. О. е била разпитвана в качеството на свидетел четири
пъти- на 24.03.2016г., на 24.01.2017г., на 08.01.2018г. и на 03.10.2018г. Същата е била
привлечена в качеството на обвиняемо лице с Постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 30.04.2019г., с което й е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.217 ал.2 вр.ал.1 от НК и е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Обвиняемата е била разпитана по повдигнатото й обвинение на 30.04.2019г., както и на
23.07.2019г. С протокол за предявяване на разследване от 08.08.2019г. същото е предявено
на пълномощника на обв.О., като самата тя не е присъствала на това процесуално действие.
На 09.08.2019г. следовател при ОСО-Хасково е изготвил Мнение за предаване на съд, с
което се предлага Н. А. О. да се предаде на съд за престъпление по чл.217 ал.2 вр.ал.1 от
НК.
На 18.11.2019г. прокурор при РП-Димитровград изготвил и внесъл в РС-
Димитровград Постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание против Н. А. О., с което предложил на РС-Димитровград да я
освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
извършено от нея престъпление по чл.127 ал.2 вр.ал.1 от НК- за това, че на 01.09.2014г. в
Република **, гр.** **, съзнателно действала против законните интереси на „***“ЕООД,
когото представлявала по силата на Граждански договор №3/15.02.2014г., според който
договор същата представлява дружеството пред трети лица, организира и осигурява
5
реализация на продукцията на дружеството, сключвайки договор между „**. – **“ и
„**“ЕООД-Димитровград, с управител и едноличен собственик на капитала Н. А. О.,
въпреки наличието на сключен идентичен договор от 01.01.2014г. между „**. – **“ и
„***“ЕООД. Образувано било НАХД №576/2019г., по което на 29.11.2019г. съдът отменил
взетата на досъдебното производство по делото на обвиняемата мярка за неотклонение
„Подписка“. По делото са били насрочени и проведени общо 20 съдебни заседания през
периода от 19.12.2019г. до 06.10.2022г., когато с Решение №260002 съдът е признал
обвиняемата О. за невинна по обвинението за извършено престъпление по чл.217 ал.2
вр.ал.1 от НК и я оправдал. Тази присъда е била протестирана от прокурор при РП- Хасково,
ТО-Димитровград пред ОС-Хасково. С Решение №20/03.04.2023г. по ВАНД №39/2023г. ОС-
Хасково отменил Решение №260002/06.10.2022г., постановено по НАХД №576/2019г. по
описа на РС-Димитровград, като прекратил на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК
наказателното производство, водено срещу обв.Н. А. О. за извършено престъпление по
чл.217 ал.2 вр.ал.1 от НК, поради изтекла абсолютна погасителна давност.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът допусна и
разпита свидетелите ** и **. В своите показания свид.**- съпруг на ищеца, поддържа, че
знаел за делото на съпругата си, като всичко започнало през 2015г., когато полицаи
започнали да им носят призовки. Тези призовки получавал свидетелят, тъй като обвиняемата
била на работа. Твърди, че в последствие призовките били залепяни на входната врата,
където всички комшии и минувачи ги виждали. Той и жена му изпитвали срам и неудобство
от това. Съпругата му била стресирана и притеснена. От полицията й звънели рано сутрин
или късно вечер, като я викали да я разпитват за различни неща. Не можела да спи,като
спряла и да се храни. Здравословното й състояние се влошило, като започнала да ходи и по
лекари. Нощното й шкафче било пълно с приспивателни, успокоителни и антидепресанти.
Станала нервна, избухлива и разстроена. Затворила се в себе си и не искала да излиза навън.
Заявява, че не си спомня точно в какво качество е била призовавана съпругата му в
полицията.
От показанията на свид.** се установява, че той е бил адвокат на обв.О. по воденото
против нея наказателно производство, в т.ч. и по НАХД №576/2019г. по описа на РС-
Димитровград. Тя се обърнала към него, когато следвало да бъде привлечена в качеството на
обвиняемо лице. Счита, че към този момент тя била свършила цялата работа по
разследването, като изначално съдействала на разследващите органи. Няколко години преди
да бъде привлечена за обвиняема, тя била разпитвана в качеството на свидетел. По делото се
провели повече от 17 съдебни заседания, като причина за това било отправено искане за
разпит на свидетел в **. Според свидетелят, воденото срещу О. наказателно производство й
се отразило негативно на емоционалното и психическо състояние. Обстоятелството, че била
призовавана от разследващите органи, станало достояние на нейни близки, приятели и
роднини. Воденото срещу нея наказателно производство се отразило неблагоприятно и
върху нейната работа, като управител на търговско дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
6
изводи:
Безспорно установено по делото е, че ищецът Н. А. О. е била привлечена в
качеството на обвиняемо лице на 30.04.2019г. по сл.д.№18/2016г. по описа на ОСО-Хасково
за престъпление по чл.217 ал.2 вр.ал.1 от НК, като й е взета мярка за неотклонение
„Подписка“, продължила до 29.11.2019г., когато съдът е отменил същата. Няма спор и
относно това, че воденото против Н. О. наказателно производство е приключило на
26.04.2023г., когато в сила е влязло Решение №20/03.04.2023г. по ВАНД №39/2023г. ОС-
Хасково, с което съдът отменил Решение №260002/06.10.2022г., постановено по НАХД
№576/2019г. по описа на РС-Димитровград, като прекратил на основание чл.24 ал.1 т.3 от
НПК наказателното производство, срещу нея за извършено престъпление по чл.217 ал.2
вр.ал.1 от НК, поради изтекла абсолютна погасителна давност.
Спорно по делото е претърпяла ли е ищеца имуществени и неимуществени вреди от
неправомерно повдигнатото й обвинение, за което в последствие наказателното
производство против нея е било прекратено и ако да- какъв е техния размер.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В настоящият случай, ищецът претендира обезщетение за причинени й имуществени
и неимуществени вреди от Прокуратура на Република България, доколкото й е било
повдигнато обвинение за извършване на престъпление, като в последствие прокурор от РП-
Димитровград е внесъл в съда по това обвинение предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание и образуваното против
обв.О. НАХД е приключило с оправдателна присъда, с която тя е бил призната за невинна по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.217 ал.2 вр.ал.1 от НК. Същото решение е
било протестирано от Прокуратурата пред ОС-Хасково, но производството по образуваното
ВАНД е било прекратено, поради изтекла абсолютна погасителна давност.
Ищецът предявява настоящия иск само против Прокуратурата на Република
България, доколкото досъдебното производство и извършените по него процесуално
следствени действия се извършват под надзора на наблюдаващия делото прокурор.
Разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ изрично посочва, кои са правозащитните органи, за
вредите от чиито действия Държавата отговаря и това са разследващите органи,
прокуратурата или съда. Изброяването на тези органи е алтернативно, като нито в този
текст, нито в останалите разпоредби на Закона се предвижда задължително ищеца да
предяви иска си против Прокуратурата или едновременно против нея и разследващите
органи в лицето на ОД на МВР или съответния Следствен отдел. В този смисъл по исковете
7
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е допустима пасивна солидарна отговорност
между Прокуратурата и органа на разследване причинил вредите, но не е налице
задължително другарство между тях, като право на ищеца е да прецени против кой от тези
правозащитни органи или солидарно срещу тях, да насочи своя иск. Отговорността на
Държавата по исковете с правно основание чл.2 от ЗОДОВ, независимо от правозащитния
орган, който я представлява, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят
тези вреди. Тази отговорност е обективна и законодателя е предвидил Държавата да се
представлява от различни органи по искове за обезщетение за вреди, включително и от съда.
Дори само един правозащитен орган да представлява Държавата, то това не би могло по
никакъв начин да наруши принципа за пълно обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в
тази насока е ТР №5 от 15.05.2015г. на ВКС по т.д.№6/2013г. на ОСГК.
В настоящият случай, ищецът е преценила, че имуществените и неимуществени
вреди, които е претърпяла от незаконното обвинение са в следствие на действията на
Прокуратурата, поради което тя е предявила исковата си претенция само против нея.
Основанието за ангажиране на отговорността на Държавата за действия на
правозащитните органи, каквито са органите на прокуратурата, в посочената хипотеза по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е незаконно обвинено в извършване
на престъпление, а впоследствие образуваното наказателно производство е приключило с
постановена от съда оправдателна присъда, с която подсъдимия е бил признат за невиновен
по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление. Това дава основание на
законодателят да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствия със закона и
правомощията на разследващите органи. Обвинението представлява официално
уведомление на лицето от компетентния орган за извършване на наказателно
правонарушение и за провеждане поради това на наказателно производство срещу него и
това е моментът, от който наказателното производство се отразява на положението на
лицето, за вредите от което отговорността е на държавата при проявление на елементите от
фактическия й състав. В случая са налице всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника Прокуратура на Република България– спрямо Н. А.
О. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.217 ал.2 вр.ал.1 от НК,
като по отношение на нея е била взета и мярка за неотклонение „Подписка“. В последствие,
с Постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание от 18.11.2019г., изготвено от прокурор, ищецът е била
предадена на съд за горепосоченото престъпление, но наказателното производство спрямо
нея е приключило с постановено от РС-Димитровград решение за оправдаване на
обвиняемата по повдигнатото й обвинение, с което тя е призната за невинна по обвинението,
което й е било предявено. След протест против така постановеното решение от страна на
РП-Димитровград, образуваното пред ОС-Хасково ВАНД е било прекратено, поради изтекла
абсолютна погасителна давност за наказателно преследване.
8
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат. От събраните гласни доказателства безспорно се установи, че
ищецът е претърпяла неимуществени вреди от незаконно повдигнатото й обвинение и
предаването й на съд за престъпление по чл.217 ал.2 вр.ал.1 от НК. Поради липса на
специална уредба в ЗОДОВ, съдът намира, че следва да приложи субсидиарно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, определяща обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт,
при съобразяване на предвидените в чл.4 на специалния закон граници на отговорността.
При определяне на размера на неимуществените щети, причинени на ищеца, следва да се
има предвид конкретната личност на пострадалата, съдебното й минало, тежестта на
обвинението, продължителността на проведеното наказателно производство, отражението,
което незаконното обвинение е дало в последвалото протичане на живота й. В резултат на
незаконното обвинение за извършено престъпление, което е продължило от 30.04.2019г.,
когато Н. О. е била привлечена в качеството на обвиняемо лице, до 26.04.2023г., когато в
сила е влязло Решение №20/03.04.2023г. по ВАНД №39/2023г. ОС-Хасково, с което съдът
отменил Решение №260002/06.10.2022г., постановено по НАХД №576/2019г. по описа на
РС-Димитровград, като прекратил на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК наказателното
производство, срещу нея за извършено престъпление по чл.217 ал.2 вр.ал.1 от НК, поради
изтекла абсолютна погасителна давност, са изминали почти четири години, през които тя е
търпяла неблагоприятни последици върху личния си живот, както и върху психо-
емоционалното й състояние.
Видно от съдържащите се в досъдебното производство материали е, че Н. А. О. е
била привлечена в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл.217 ал.2 вр.ал.1 от
НК и разпитана в това й качество на 30.04.2019г. В проведения разпит тя не се е признала за
виновна и е отрекла да е извършвала престъплението, за което й е повдигнато обвинение.
Определена й е била мярка за неотклонение „Подписка“, която е отменена с определение на
съда от 29.11.2019г.
От останалите материали съдържащи се в досъдебното производство се установяват
данни, че обвиняемата се е явявала в РУ-Димитровград за разпит като свидетел четири пъти
- на 24.03.2016г., на 24.01.2017г., на 08.01.2018г. и на 03.10.2018г. Същата е била привлечена
в качеството на обвиняемо лице на 30.04.2019г., като е била разпитана по повдигнатото й
обвинение на същата дата, както и на 23.07.2019г. С протокол за предявяване на разследване
от 08.08.2019г. същото е предявено на пълномощника на обв.О., като самата тя не е
присъствала на това процесуално действие.
По досъдебното производство липсват данни ищецът да е била задържана в хода на
разследването, както и да са й налагани други ограничителни мерки.
Същевременно, по образуваното в РС-Димитровград НАХД №576/2019г. са били
проведени общо 20 съдебни заседания през периода от 19.12.2019г. до 06.10.2022г. Ход на
делото е бил даден в три от тези заседания. Седем заседания са били отложени по искане на
обв.О. или нейния защитник адв.**, а десет заседания са отложени, поради несвоевременно
9
изпълнение на молба за правна помощ на съда до компетентните органи на Република **.
Производството по делото е приключило с постановено от съда Решение №260002, с
което съдът е признал обвиняемата О. за невинна по обвинението за извършено
престъпление по чл.217 ал.2 вр.ал.1 от НК и я оправдал.
Това решение е било протестирано от прокурор при РП- Хасково, ТО-Димитровград
пред ОС-Хасково, като с Решение №20/03.04.2023г. по ВАНД №39/2023г. ОС-Хасково
отменил Решение №260002/06.10.2022г., постановено по НАХД №576/2019г. по описа на
РС-Димитровград и прекратил на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК наказателното
производство, водено срещу обв.Н. А. О. за извършено престъпление по чл.217 ал.2 вр.ал.1
от НК, поради изтекла абсолютна погасителна давност.
От показанията на разпитаните по делото двама свидетели- ** ** и ** ** се
установява, че през периода от привличането й в качеството на обвиняемо лице до
приключване на наказателното производство на 26.04.2023г. ищецът променила своето
поведение- била стресирана и притеснена, като изпитвала срам и неудобство от това, че е
разследвана за извършено престъпление. Не можела да спи и спряла да се храни. Започнала
да приема успокоителни лекарства и антидепресанти. Затворила се в себе си и не искала да
излиза навън. Обстоятелството, че била призовавана от разследващите органи, станало
достояние на нейни близки, приятели и роднини. Воденото срещу нея наказателно
производство се отразило неблагоприятно и върху нейната работа, като управител на
търговско дружество.
Във връзка с така направените от ищеца и ангажираните от нея двама свидетели
твърдения, съдът взе предвид, че действително през един продължителен период от време Н.
О. е била в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление от общ характер.
Преди да й бъде повдигнато обвинение обаче е било проведено досъдебно производство, по
което тя е била призовавана от органите на разследване за разпит в качеството на свидетел
четири пъти. Следва да се има предвид, че самото досъдебно производство действително е
започнало на 03.02.2016г., но същото е образувано и водено срещу Неизвестен извършител,
а не конкретно срещу О.. През времето до 30.04.2019г., когато тя е привлечена в качеството
на обвиняемо лице, ищеца е била призовавана да се яви за разпит и то като свидетел общо 4
пъти, като в изпращаните до нея призовки очевидно е било посочено това й качество, което
по никакъв начин не би следвало да уронва авторитета й и да вреди на положението й сред
съседи, близки и роднини. След привличането й в качеството на обвиняемо лице, ищецът е
била призовавана за разпит два пъти, а мярката за неотклонение „Подписка“ /най-леката
възможна такава по НПК/ е продължила до 29.11.2019г. т.е. 7 месеца.
На следващо място, за престъплението, за което на ищеца е било повдигнато
обвинение чл.217 ал.2 вр.ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 3
години или „Глоба“ от 100 до 300 лева, като същото се явява леко престъпление по смисъла
на НК. Предвид това, че в случая са били налице предпоставките за приложение на чл.78а
ал.1 от НК, обв.О. е била предадена на съд не с обвинителен акт, а с Постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
10
поради което съдът е имал възможност в случай, че я признае за виновна да й наложи
единствено административно наказание „Глоба“ в размер от 1000 до 5000 лева, като същата
не би се считала за осъждана.
Действително в хода на образуваното административно наказателно производство
ищецът е била призовавана да се явява в съда през периода от 19.12.2019г. до 06.10.2022г.,
но предвид характера на производството явяването й в съдебно заседание не е било
задължително, като при отсъствие тя не би търпяла никакви неблагоприятни последици.
Следва да се има предвид и обстоятелството ,че съдебното производство е продължило през
един сравнително дълъг период, като са били насрочени общо 20 съдебни заседания. Нито
едно от тях обаче не е било отложено по искане на ответника по настоящото дело, а от друга
страна ищецът и нейния пълномощник са станали причина за отлагането на общо 7
заседания.
На последно място, следва да се има предвид, че с Решение №260002/06.10.2022г.,
постановено по НАХД №576/2019г. по описа на РС-Димитровград, съдът е оправдал обв.Н.
О. по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.217 ал.2 вр.ал.1 от НК. След протест
на Прокуратурата в ОС-Хасково е било образувано ВАНД №№39/2023г. ОС-Хасково. По
това дело, ищецът се е позовала на изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно
преследване, като съдът е прекратил наказателното производство срещу Н. О. на основание
чл.24 ал.1 т.3 от НПК. В този смисъл, въззивния съд не се е произнесъл по правилността на
решението на РС-Димитровград, с което обвиняемата е била оправдана и призната за
невинна по обвинението за извършено престъпление по чл. 217 ал.2 вр.ал.1 от НК. Въпреки
това, видно от постановеното от ОС-Хасково решение е, че въззивния съд не е съгласен с
изводите на първата инстанция относно нищожността на сключения между Н. О. и
„***“ЕООД граждански договор от 15.02.2014г. Излага доводи, че въпросния договор е
унищожаем и следователно е породил задължения за обв.О. да се грижи за делата на
„***“ЕООД с грижата на добър търговец.
Предвид изложеното и като взе предвид горните обстоятелства, съдът счита, че за
причинените неимуществени вреди на ищеца в следствие на повдигнатото против нея
обвинение за престъпление по чл.217 ал.2 от НК, по което първоначално е оправдана, а в
последствие наказателното производство е прекратено, поради изтекла абсолютна
погасителна давност за наказателно преследване, справедливото обезщетение следва да бъде
в размер на 3000 лева, а над тази сума до пълния предявен размер от 20000 лева иска като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. При определяне на този размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът взе предвид, че наказателното производство
против обв.О. е продължило 4 години, през които тя е трябвало да се явява както в РУ-
Димитровград, така и в РС-Димитровград. От друга страна, по отношение на О. е била взета
мярка за неотклонение „Подписка“, която е била отменена след 7 месеца. През този период
ищецът е била изправена пред неяснота относно изхода от предявеното й обвинение и
невъзможност да прогнозира развитието на производството, а от тук и на личния си живот.
Търпяла е негативни емоции, свързани с очакването да й бъде наложено наказание.
11
Същевременно следва да се има предвид, че престъплението, в извършване на което е била
обвинена Н. О. е леко по смисъла на НК, като наказанието, което е предвидено за него е
такова, задължаващо съда, при наличие на предпоставките по чл.78а от НК, да я освободи от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Т.е. ищецът не е била
застрашена от налагане на наказание „Лишаване от свобода“, нито от настъпване на
неблагоприятни последици, както при осъждането й за престъпление от общ характер. Тя е
била застрашена единствено от налагане на административно наказание „Глоба“, което не
би променило статуса й на неосъждано лице. В хода на досъдебното производство, след
привличането й в качеството на обвиняемо лице, Н. О. е била призовавана от разследващите
органи само два пъти. След образуване на НАХД №576/2019г. по описа на РС-Димитровград
ищецът е била призовавана за явяване в съдебно заседание по делото общо 20 пъти. Предвид
характера на производството обаче това нейно явяване не е било задължително. Следва да се
има предвид и обстоятелството, че тя е била призована с призовка само за първото от тези
съдебни заседания, но не и за останалите, за които се е считала за редовно призована. Наред
с това, през целия период, през който е било водено процесното НАХД, по отношение на Н.
О. не е имало взета мярка за неотклонение, като правото й на придвижване в страната не е
било ограничено по никакъв начин. С оглед на изложеното съдът счита, че освен
негативните емоции от воденото против нея наказателно производство и последвалото в
следствие на това притеснение за евентуалното наказание, което в случая е могло да бъде
единствено „Глоба“, по делото не се установиха други значителни неимуществени вреди,
причинени от страна на правозащитните органи, за които се твърди в исковата молба.
Имайки предвид така изложеното, съдът прие, че справедливия размер на обезщетението за
причинени на ищеца неимуществени вреди в случая е 3000 лева.
На следващо място ищеца претендира ответника да бъде осъден да му заплати
обезщетение и за причинените имуществени вреди в размер на 2000 лева за платено
адвокатско възнаграждение по ВАНД №39/2023г. по описа на ОС-Хасково.
Видно от приложеното по ВАНД №39/2023г. по описа на ОС-Хасково пълномощно и
Договор за правна защита и съдействие от 28.02.2023г., ищецът е била представлявана от
адв.** **, като за това е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че с оглед характера на повдигнатото
обвинение, което не е за тежко престъпление, адвокатската защита на Н. О. не е била
задължителна и съответно разноски за такава не й се дължат. Право на всяко обвиняемо
лице, респ.подсъдим, е да реши дали да бъде защитаван в наказателното производство от
адвокат. Дори участието на такъв да не е задължително по закон, то обвиняемия/подсъдимия
има право да ангажира защитник, на когото заплаща съответно възнаграждение, разходите за
което следва да му бъдат възстановени при постановяване на оправдателна присъда или
прекратяване на наказателното производство.
Предвид това, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят така
платените от него разноски за адвокатско възнаграждение по ВАНД №39/2023г. по описа на
ОС-Хасково в размер на 2000 лева.
12
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от предявените искове или 409,09 лева.
В полза на Държавата, по сметка на РС-Димитровград, ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 200 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-гр.София, бул.“Витоша“
№2, ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. О., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, сумата от 3000
/три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
следствие на повдигнато й незаконно обвинение по досъдебно производство №18/2016г. по
описа на ОСО при ОХ-Хасково за престъпление по чл.217 ал.2 вр. ал.1 от НК, по което е
оправдана с Решение №260002/06.10.2022г. по НАХД №576/2019г. по описа на РС-
Димитровград, отменено с Решение №66/03.04.2023г. по ВАНД №39/2023г. по описа на ОС-
Хасково, като наказателното производство, водено срещу обв.Н. А. О. за извършено
престъпление по чл.217 ал.2 вр.ал.1 от НК е прекратено, поради изтекла абсолютна
погасителна давност, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.04.2023г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта му за
разликата над 3000 лева до пълния предявен размер от 20000 лева и за законна лихва от
01.03.2022г. до 25.04.2023г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-гр.София, бул.“Витоша“
№2, ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. О., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, сумата от 2000
/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за
заплатено адвокатско възнаграждение по ВАНД №39/2023г. по описа на ОС-Хасково, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 26.04.2023г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода от 03.04.2023г. до 25.04.2023г., като
несонователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-гр.София, бул.“Витоша“
№2, ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. О., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, направените
по делото разноски в размер на 409,09 лева /четиристотин и девет лева и девет стотинки/, а
в полза на Държавата, по сметка на РС-Димитровград и държавна такса за производството в
размер на 200 /двеста/ лева.
Решението е постановено при участието на представител на Прокуратурата на
13
Република България.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
14