№. 260063 / 11.3.2021 г.
РЕШЕНИЕ
Гр.Монтана, 11.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ гражданско дело №. 16 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.330 от ГПК, във вр с чл.50 от СК.
Молителите Д.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx и Ц.Г.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx са предявили пред РС-Монтана иск за развод по взаимно съгласие по реда на чл. 50 от СК. Твърдят, че имат сключен граждански брак на 28.09.1986 г. в г. о., с акт за граждански брак №. 0017/28.09.1986 г., като от него имат родени две деца, които към момента са пълнолетни. Молят съда да допусне развод между тях, поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, като утвърди постигнатото между тях споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, с което окончателно уреждат помежду си последиците на развода.
Страните в о.с.з. потвърдиха пред съда своето сериозно и непоколебимо намерение да извършат развод по взаимно съгласие, като заявиха и, че доброволно са подписали молбата за развод и споразумението и са съгласни с неговите последици. Молителката П., поради обективна невъзможност не се яви в съдебното заседание, за което същата представи писмени доказателства, като вместо нея волеизявлението бе направено от нейния упълномощен процесуален представител с пълномощно с нотариална заверка на подписа.
Съдът се убеди, че съгласието на молителите да прекратят брака си с развод е сериозно и непоколебимо, което бе потвърдено и в проведеното открито съдебно заседание. Представеното от тях споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което поддържат, урежда изцяло отношенията им след развода, не противоречи на закона и морала. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между молителите следва да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено.
Съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода от 20,00лв., която ще бъде заплатена от страните по равно.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 50 от СК
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx и Ц.Г.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сключен на 28.09.1986 г. в г. о., с акт за граждански брак №. 0017/28.09.1986 г., поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, както следва:
1.От брака си страните имат две пълнолетни деца: Г. Ц. П., родена на xxx г. и Д. Ц. П., роден на xxx г., поради което не излагат споразумение относно местоживеенето на децата, родителски права, лични контакти и издръжка на същите.
2. Семейното жилище на страните, находящо се в г. о., у. Г. №. 2., след прекратяване на брака ще се ползва от Ц.Г.П..
3. Съпрузите не си дължат издръжка.
4. При сключване на брака съпрузите не са променяли фамилните си имена, поради което след прекратяване на брака съпругата ще носи фамилното име П., а съпругът-фамилното име П..
ОСЪЖДА Д.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 10,00 лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ц.Г.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 10,00 лв. окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: