О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 02.07.2019 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II А въззивен състав, в
закрито заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 8499 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на “Л.” ЕООД – трето за
изпълнението лице, срещу следните действия по изпълнително дело №
20157860400144 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786 на КЧСИ и район на действие
СГС, а именно: изпращане на покана за доброволно изпълнение с изх. №
4388/17.04.2019г., налагане на възбрана върху недвижим имот № 1031, № от
дв.вх.рег. 10298, том IV, акт 46 от 27.02.2015г. и насрочване на публична
продан на недвижим имот за периода от 20.05.2019г. до 20.06.2019г.
В жалбата се твърди, че дружество “Л.”
ЕООД е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда,
с идентификатор 68134.302.316.1.4, с адрес на имота гр. София, ул. “********, с
площ от 96, 12 кв.м., като собствеността е придобил въз основа на продажба чрез
пряко договаряне по реда на чл. 718, ал. 1 от ТЗ от “Е.И.БГ” ЕООД /в
несъстоятелност/. За извършената продажба бил съставен нотариален акт № 84, том
I, рег. № 2267, дело № 77 от 19.02.2019г. на нотариус Ц.С., с рег. № 030 от
регистъра на Нотариалната камара. Жалбоподателят поддържа, че продажбата,
извършена по реда на гл. 46 “Осребряване на имущество” от ТЗ, има последиците
на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК, а съгласно чл. 175, ал.
1 от ЗЗД, с извършване на публична продан на имота всички ипотеки върху него,
както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. В
жалбата се твърди още, че договорната ипотека върху имота, учредена от длъжника
Б.И. в полза на взискателя “Ю.Б.” АД, е заличена на 06.03.2019г., поради което
счита, че съдебният изпълнител няма основание да насочва изпълнението върху
недвижим имот, който не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело, а на
трето за спора лице. Поддържа се, че “Л.” ЕООД не е длъжник в изпълнителното
производство, а издаденият изпълнителен лист не разпростира действието си
спрямо него. Твърди се също, че към деня на връчване на поканата за доброволно
изпълнение, недвижимият имот се е намирал във владение на жалбоподателя, поради
което счита, че е налице правен интерес да атакува посочените действия по
изпълнителното производство. По тези съображения се прави искане за отмяна на
посочените действия на органа по принудително изпълнение. Направено е и искане
по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението по отношение на недвижимия имот,
собственост на жалбоподателя.
Взискателят “Ю.Б.”
АД е подал възражения срещу жалбата, в която са изложени подробни съображения
за нейната неоснователност. Сочи, че върху спорния имот е наложена на
27.02.2015г. възбрана по изпълнителното дело, а жалбоподателят е придобил
собствеността след вписване на възбраната. Ето защо счита, че собственикът е
отговорен до размера на пазарната стойност на придобития от него недвижим имот.
Наведени са съображения, че продажбата по реда на чл. 718 от ТЗ е деривативен
способ за прехвърляне на права, поради което купувачът е придобил само правата,
притежавани от длъжника в несъстоятелност. По тези съображения счита, че по
отношение на наложените ипотеки и възбрани като обезпечение на иска преди
вписване на предприетото от синдика пристъпване към изпълнение по реда на ТЗ,
не намира приложение нормата на чл. 175 от ЗЗД, т.е. нито учредената договорна
ипотека, нито вписаните обезпечителни възбрани върху имота се погасяват. По
отношение на жалбата, в частта, в която се обжалва поканата за доброволно
изпълнение, са развити съображения за нейната недопустимост, тъй като това
действие на ЧСИ не е от кръга на подлежащите на обжалване действия.
Длъжниците по
изпълнителното дело – СД “М.И. И С.”, И.Н.И.и Б.И.И., не са подали възражения
против жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
В мотивите си по чл. 436, ал.
3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата, тъй
като според разпоредбата на чл. 432, ал. 2 от ГПК, разпорежданията с недвижим
имот, извършени след вписване на възбрана, са недействителни спрямо взискателя.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12
от ГПК във връзка с наведените в жалбите пороци на обжалваното действие и
мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Настоящият съдебен състав
счита, че с оглед наведените твърдения жалбата е НЕДОПУСТИМА по следните съображения:
Независимо, че в процесната
жалба по чл.
435 ГПК е посочено, че неин предмет са действия по налагане на възбрана и
по насрочване на публична продан на имот, то тълкуването на нейното цялостно
съдържание сочи, че тя е насочена срещу самото насочване на изпълнението върху
недвижимия имот, за който
съдебният изпълнител е приел, че е
ипотекиран чрез договорна
ипотека в полза на взискателя.
Производството по изпълнително дело № 20157860400144 по описа на ЧСИ М.М.,
с рег. № 786 на КЧСИ и район на действие СГС е било образувано по молба от 12.02.2015г. на взискателя „Ю.Б.” АД въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу солидарните длъжници СД “М.И. И С.”, И.Н.И.и Б.И.И.,
за дължими в полза на банката парични суми. Поискано е изпълнението да се насочи по отношение на
процесното жилище, предмет на учредената в полза на банката от Б.И. с
нотариален акт № 139, том I, рег. № 3564, дело № 114 от 03.11.2009г. договорна ипотека. С постановление от 23.02.2015г. на ЧСИ върху
имота е наложена възбрана, която по искане изх. № 03140/23.02.2015г. на съдебния
изпълнител е вписана от Службата по вписвания с вх. рег. № 10301, том IV, акт 46 от
27.02.2015г. На 21.04.2015г. е съставен протокол за опис на недвижимия имот, като при извършването на
изпълнителното действие в имота е намерен длъжникът Б.И..
С договор за
покупко-продажба от 18.11.2016г., обективиран в нотариален акт № 78, том VI,
рег. № 37077, дело № 983/2016г., Б.И.И. е продал на “Е.И.БГ” ЕООД процесния недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68134.302.316.1.4, с адрес на имота гр. София, ул. “********, с площ от 96, 12
кв.м.
На 19.02.2019г. бил
сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 84, том I,
рег. № 2267, дело № 77 от 2019г., по силата на който синдикът на “Е.И.БГ” ЕООД
/в несъстоятелност/ е продал на основание чл. 718, ал. 1 от ТЗ на жалбоподателя
“Л.” ЕООД имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68134.302.316.1.4, с адрес на имота гр. София, ул. “********, с площ от 96, 12
кв.м.
С молба от
18.03.2019г. взискателят “Ю.Б.” АД е поискал от съдебния изпълнител да продължи
изпълнителните действия по изпълнително дело № 20157860400144, като се насрочи
публична продан върху процесния недвижим имот. Искането е обосновано с
обстоятелството, че “Л.” ЕООД е придобило собствеността върху имота след
наложената по изпълнителното дело възбрана, поради което следва да бъде отговорно
до размера на пазарната стойност на недвижимия имот.
На 17.04.2019г.
съдебният изпълнител изпратил на “Л.” ЕООД покана за доброволно изпълнение в
качеството му на лице, придобило имот с учредена ипотека и вписана възбрана.
Била насрочена и публична продан на имота в периода от 20.05.2019г. до
20.06.2019г.
Жалбата с оглед изложеното в
нея е с предмет насочване на изпълнението върху
недвижим имот, за който съдебният изпълнител е приел, че е ипотекиран в полза
на взискателя. Настоящият
съдебен състав споделя изводите на съдебните състави на САС, намерили израз в
определение № 3526/30.10.2017г., постановено по в.ч.гр.д. № 5327/2017г. по
описа на САС, ТО, както и в определение № 3810/15.11.2016г., постановено по
ч.гр.д. № 5370/2016г. по описа на САС, ГО. В тях е прието, че насочването на изпълнението за парично
вземане може да бъде допустим предмет на обжалване в две от хипотезите по чл. 435 ГПК: от длъжника - ако твърди несеквестируемост на обекта на изпълнението /чл.
435, ал. 2 ГПК/, и от трето лице - ако твърди, че не е длъжник по
изпълнението и владее имота /чл.
435, ал. 4 ГПК/. За допустимостта на жалбата в първата хипотеза е
необходимо лицето действително да има качеството на длъжник по изпълнението.
Допустимостта на жалбата във втората хипотеза /по чл. 435, ал. 4 от ГПК/ е предпоставена само от твърдението на
лицето, че не е длъжник и че владее вещта. Лице, което твърди, че не е длъжник
по изпълнението, но е третирано от съдебния изпълнител като такъв, може да
обжалва действията като трето лице в допустимите от закона
случаи /чл.
435, ал. 4 и 5 ГПК/. Настоящият
съдебен състав споделя и разрешението относно предпоставките за допустимост на
жалба по чл. 435, ал. 4 от ГПК, дадено в определение № 3494/18.10.2016г. по ч. гр.
дело № 4383/2016г. по описа на САС, ТО, в което е прието следното: Когато лицето въобще отрича, че е длъжник
по изпълнението, но е третирано от съдебния изпълнител като такъв, то може да
обжалва като трето лице и в хипотезата на чл.
435, ал. 4 ГПК. Такова отричане е налице винаги, когато от твърденията в
жалбата се извлича оспорване на субективното действие на изпълнителния титул
спрямо жалбоподателя /стига други твърдения в жалбата да не опровергават това/
- напр. ако жалбоподателят твърди, че той е различен правен субект от
фигуриращия в изпълнителния лист, или, че не е универсален правоприемник на
длъжника по изпълнителния
лист в хипотезата на чл.
429, ал. 2 ГПК, или пък, че не е заложен или ипотекарен гарант или
правоприемник на такъв за задължението по изпълнителния лист в хипотезата на чл.
429, ал. 3 ГПК. В подобни случаи верността на твърденията е относима към
основателността, а не към допустимостта на жалбата, тъй като това е централният
спорен въпрос по жалбата по чл.
435, ал. 4 ГПК - ако жалбоподателят действително не е длъжник по
изпълнението, то всяко насочване на принудителното изпълнение върху негово
имущество е незаконно и подлежи на отмяна по този ред. Не е налице оспорване на
субективното действие на изпълнителния титул ако се отрича отговорността за
задълженията по изпълнителния
лист на основания, различни от
процесуалните - наличието на правоприемство или на заложно или ипотечно право
за изпълняваното вземане обаче обосновава процесуално хипотезите на чл.
429, ал. 2 и 3 ГПК.
В конкретния случай
жалбоподателят се позовава на хипотезата по чл.
435, ал. 4 ГПК, като изрично оспорва качеството си на длъжник в
изпълнителното производство /оспорвайки субективното действие на издадения
изпълнителен лист спрямо него/, съответно – оспорва и качеството на ипотекарен длъжник в
производството, позовавайки се
на заличената на 06.03.2019г. договорна ипотека върху процесния недвижим имот.
Тези фактически твърдения са достатъчни за да се обоснове извод, че
жалбоподателят е трето за изпълнението лице и в това качество може да обжалва
действията по изпълнение в хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато
изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася до движима вещ, се намират във владение на това
лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на
длъжника при налагане на запора или възбраната. Съпоставянето на посочената
норма с ал. 5 налага извод, че ако се касае за недвижим имот, приложното поле
на ал. 4 е ограничено до изпълнението на парични вземания чред насочване на
изпълнението върху недвижим имот. В този случай право на жалба има само това
трето лице, което владее възбранения имот, като жалбата може да се основава
само на това, че вещта не принадлежи на длъжника.
Такава жалба може да подаде владелецът на вещта, включително и собственикът,
ако я владее, като владелецът не е нужно да твърди, че вещта му принадлежи.
Следователно, предмет на производството по обжалването
по чл. 435, ал. 4 от ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за
собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се
разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на
обжалваното действие – т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2015г. на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2015г., ОСГТК.
В производството по реда на чл.
435, ал. 4 от ГПК се защитава владението като фактическо отношение, което се
изразява в упражняване на фактическа власт върху имота от третото лице, като се
има предвид легалната дефиниция на понятието, дадена в
чл. 68, ал. 1 от ЗС. За да бъде допустима защитата по чл. 435, ал. 4 от ГПК
чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител е необходимо да се установи,
че третото спрямо изпълнението лице е притежавало фактическа власт върху вещта
в деня на изпълнителния способ, чиято процесуална законосъобразност се обжалва.
Установяването на осъществявано от третото лице владение върху имота към
момента на обжалваното изпълнително действие е процесуална предпоставка за
възникване на правото му на жалба и липсата на такова установяване обуславя
извод за недопустимостта й. Следователноу
активно процесуално легитимиран да обжалва насочването на изпълнението по чл.
435, ал. 4 от ГПК е само това трето за изпълнението лице, което към момента на
възбраната владее имота.
В случая възбраната върху
недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението, е вписана на 27.02.2015г.
Жалбоподателят е придобил правото на собственост върху този имот на
19.02.2019г. В жалбата не се твърди, нито от представените доказателства се
установява, че към момента на вписване на възбраната, жалбоподателят е
осъществявал владение върху този имот. По тези съображения се налага извод, че
жалбоподателят не е процесуално легитимирано лице в производството по чл. 435,
ал. 4 от ГПК, поради което депозираната от него жалба като недопустима следва да
се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Не съставлява действие,
подлежащо на съдебен контрол сред предвидените в чл. 435 от ГПК, изпращането на
покана за доброволно изпълнение, което е самостоятелно основание за
недопустимост на жалбата в тази част.
Предвид изложеното подадената жалба е
недопустима, поради
което следва да бъде оставена без
разглеждане.
При извод за недопустимост на
жалбата, и доколкото спирането на действията по изпълнението по реда на чл. 438
от ГПК цели да обезпечи изпълнението на съдебния акт, постановен във връзка с
обжалване действията на съдебния изпълнител, молбата за спиране на изпълнението
по чл. 438 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран Софийският
градски съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. 4775/30.04.2019г.
на “Л.” ЕООД срещу насочването
на изпълнение по
изпълнително дело № 20157860400144 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786 на КЧСИ и
район на действие СГС, изразяващо се изпращане на покана за доброволно
изпълнение с изх. № 4388/17.04.2019г., налагане на възбрана върху недвижим имот
№ 1031, № от дв.вх.рег. 10298, том IV, акт 46 от 27.02.2015г. и насрочване на
публична продан на същия недвижим имот за периода от 20.05.2019г. до
20.06.2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 8499/2019
год. по описа на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя по чл. 438 от ГПК за
спиране на действията по изпълнението.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.