М О Т И В И
към
присъда № 260073 от 03.06.2021 г.
по
н.о.х.дело
№ 1076/2020 г. на Старозагорския районен съд
Обвинението против подсъдимия Б.С. Б.,
ЕГН **********, е в това, че на 11.09.2018 г.
в гр.Стара Загора, ул.„Отец Паисий" № 172,
от апартамент № 5,
в съучастие с Д.В.Б. ***, действайки
като съизвършител, чрез използване на неустановено
техническо средство е отнел чужди
движими вещи – прахосмукачка „Irobot“ на стойност 350,00 лева, часовник „Майкъл Корс“
с верижка със златист цвят на стойност 350,00 лева, часовник „Майкъл Корс“ с верижка със сребрист
цвят на стойност
300,00 лева, часовник „Фосил“
на стойност 200,00 лева, дамски маратонки „Найк хуараче“, размер
38, на стойност 75,00 лева, дамски маратонки „Найк“,
размер 36 и
2/3, на стойност 50,00 лева, дамско черно кожено яке
„Манго“, размер 8, на
стойност 50,00 лева,
детско шушляково яке „Найк“
на стойност 60,00 лева, слънчеви очила „Рей бан“,
модел „Еriка“, на стойност 90,00 лева, часовник „Смарт уоч Моторола“,
ведно със зарядно усторойство, на
стойност 200,00 лева,
черни джапанки „Найк“ с бял надпис на стойност
15,00 лева, дамски маратонки „Адидас“, размер
36 и 2/3, на стойност 75,00 лева, дамски маратонки „Адидас“,
бежови на цвят,
размер 36 и 2/3,
на стойност 75,00 лева, паричната сума от 430 евро с левова равностойност 841,00 лева и паричната сума от
250,00 лева,
всички вещи на обща стойност
2981 (две хиляди деветстотин и осемдесет и един) лева,
от владението на Т. С.Т. *** без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои,
като Д.ието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на повторност – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
Обвинението против подсъдимия Д. В. Б.,
ЕГН **********, е в това, че на 11.09.2018 г.
в гр.Стара Загора, ул.„Отец Паисий" № 172,
от апартамент № 5,
в съучастие с Б. С. Б. ***, действайки като съизвършител, чрез използване на неустановено
техническо средство е отнел чужди движими
вещи – прахосмукачка „Irobot“ на стойност 350,00 лева, часовник „Майкъл Корс“
с верижка със златист цвят на стойност 350,00 лева, часовник „Майкъл Корс“ с верижка със сребрист
цвят на стойност
300,00 лева, часовник „Фосил“
на стойност 200,00 лева, дамски маратонки „Найк хуараче“, размер
38, на стойност 75,00 лева, дамски маратонки „Найк“,
размер 36 и
2/3, на стойност 50,00 лева, дамско черно кожено яке
„Манго“, размер 8, на
стойност 50,00 лева,
детско шушляково яке „Найк“
на стойност 60,00 лева, слънчеви очила „Рей бан“,
модел „Еriка“, на стойност 90,00 лева, часовник „Смарт уоч Моторола“,
ведно със зарядно усторойство, на
стойност 200,00 лева,
черни джапанки „Найк“ с бял надпис на стойност
15,00 лева, дамски маратонки „Адидас“, размер
36 и 2/3, на стойност 75,00 лева, дамски маратонки „Адидас“,
бежови на цвят,
размер 36 и 2/3,
на стойност 75,00 лева, паричната сума от 430 евро с левова равностойност 841,00 лева и паричната сума от
250,00 лева,
всички вещи на обща стойност
2981 (две хиляди деветстотин и осемдесет и един) лева,
от владението на Т. С.Т. *** без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане предявения от
пострадалата Т.С.Т. солидарно против подсъдимите
Б.С.Б. и Д.В.Б. граждански иск за сумата от 2391,00 лева (две хиляди триста
деветдесет и един лева), представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди вследствие на отнетите й на 11.09.2018 г. в гр.Стара Загора прахосмукачка „Irobot“, часовник „Майкъл Корс“
с верижка със
сребрист цвят,
часовник „Фосил“,
дамски маратонки „Найк“, размер 36 и 2/3, дамско черно кожено
яке „Манго“,
размер 8, детско шушляково яке „Найк“,
часовник „Смарт уоч Моторола“,
ведно със зарядно усторойство, черни
джапанки „Найк“
с бял надпис,
дамски маратонки „Адидас“, бежови
на цвят, размер 36 и 2/3, и парични суми
в евро и
лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането (11.09.2018 год.) до окончателното
изплащане на сумата, а пострадалата Т.С.Т. беше конституирана като граждански
ищец в наказателното производство (вж. л.28-33 от делото).
Представителят на Районна прокуратура
Стара Загора поддържа обвиненията
и пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни, като на всеки от тях бъде наложено наказание „лишаване от свобода” към
средния размер, предвид в закона, без да взема отношение относно начина на
изтърпяване на наказанията, респективно – подсъдимите да бъдат осъдени да
заплатят направените по делото разноски. Моли гражданския иск да бъде уважен в
пълен размер. (Вж. л.199 и л.222 от делото.)
Гражданската ищца Т.С.Т. не се явява в съдебното заседание, когато беше
приключено съдебното следствие и даден ход на съдебните прения. Повереникът й адв. Н.К. моли
гражданският иск да бъде уважен, като доказан, а подсъдимите да бъдат осъдени
да заплатят на гражданската ищца направените от нея разноски по делото. (Вж.
л.199 и л.222 от делото.)
Адв. Н. К.-И. в качеството й
на служебен защитник на подсъдимия Б.С.Б. и адв. М.Т. в качеството му на упълномощен защитник на
подсъдимия Д.В.Б. оспорват обвиненията и пледират подзащитните им да бъдат
оправдани по тях, а гражданският иск – отхвърлен. Адв.
М.Т. пледира и алтернативно – в случай, че подзащитният
му бъде признат за виновен в извършването на престъпление, да му бъде наложено
минимално наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде
отложено на основание чл.66 от НК. (Вж. л.199-200 и л.222 от делото.)
Подсъдимите Б.С.Б. и Д.В.Б. не се признават
за виновни по повдигнатите им обвинения и поддържат пледоариите на защитниците
си. (Вж. л.200 и л.222 от делото.)
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и становищата на страните, намери
за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Б.С.Б. е осъждан многократно, включително на лишаване от свобода с ефективно
изтърпяване, но влияние върху квалификацията на настоящото му деяние като
извършени в условията на повторност по смисъла на
чл.28 от НК оказва осъжданието му с определение за
одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело
№ 2311/2017 г. на Районен съд Велико Търново, влязло в сила на 24.01.2018 г., за две престъпления,
сред които престъпление по чл.195, ал.1 от НК, извършени през периода
09.05.2017 г. – 27.06.2017 г., за които деяния на основание чл.23, ал.1 от НК
му е било определено и наложено едно общо наказание – „лишаване от свобода“ за
срок от една година при първоначален „общ“ режим, изтърпяно на 27.06.2018 г.
Подсъдимият Д.В.Б. е осъждан, като за някои от осъжданията му е бил
реабилитиран (за осъждането му по н.о.х.дело №
863/1991 г. – по чл.86 от НК, а за осъждането му по н.о.х.дела № 809/1995 г. и
№ 1719/1998 г. на Районен съд София – по чл.88а от НК), а останалите му осъждания не оказват влияние върху
квалификацията на настоящото му деяние, но последното е било извършено в
условията на реална съвкупност (преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда) с деянията, извършени от него през периода 13-14.11.2018
г. и предмет на осъжданията му с определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело № 40/2019 г. на
Районен съд Ямбол и с присъда по н.о.х.дело № 130/2020 г. на Районен съд
Разград, влезли в сила съответно на 17.01.2019
г. и 08.12.2020 г.
Св.Т.С.Т. ***. На 11.09.2018 г. тя излязла последна от жилището си около
08,20 часа, заключила входната врата на апартамента и отишла на работа. Около
18,00 часа св.Т. се прибрала от работа и вкарала ключа си в ключалката на
входната врата на жилището си, за да отключи, но разбрала, че тя е отключена,
влязла в апартамента и установила, че вътре е разхвърлено и липсват прахосмукачка „Irobot“, часовник „Майкъл Корс“ с верижка със
златист цвят, часовник „Майкъл Корс“
с верижка със
сребрист цвят,
часовник „Фосил“,
дамски маратонки „Найк хуараче“,
размер 38, дамски маратонки
„Найк“, размер
36 и 2/3, дамско черно кожено
яке „Манго“,
размер 8, детско шушляково яке „Найк“,
слънчеви очила „Рей бан“,
модел „Еriка“, часовник „Смарт уоч Моторола“,
ведно със зарядно усторойство, черни джапанки „Найк“
с бял надпис,
дамски маратонки „Адидас“, размер
36 и 2/3, дамски маратонки „Адидас“,
бежови на цвят,
размер 36 и 2/3,
430 евро и
250,00 лева, за което подала сигнал на тел.112. На място пристигнала дежурната
оперативна група при Второ РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора, която извършила
оглед на местопроизшествието (л.7-15 от досъдебното производство). При извършения оглед от теракота във всекидневната на апартамента била иззета
трасологична следа от стъпка от обувка (л.17 от досъдебното производство), но в хода на разследването не е установено с какво са
били обути подсъдимите към датата на извършване на кражбата от дома на
пострадалата, респективно – не са били иззети техни обувки, поради което към
момента на провеждане на съдебното следствие не би могла да бъде изготвена
експертиза, която да отговори на въпроса дали тази следа не е била оставена от
някой от подсъдимите.
С протокол от 12.09.2018 г. св.Т. предала доброволно на разследващия
полицай патрона от входната врата на жилището си (л.20 от досъдебното производство), който бил предмет на изследване от изготвената в хода
на разследването трасологическа експертиза № 511 от
25.09.2018 г. (л.22-25 от досъдебното производство). От заключението на последната и обясненията на експерта
при изслушването му (л.138 от делото) се установява, че извършителят на кражбата е отключил
входната врата на жилището на пострадалата със специално изработено за целта
техническо средство, различно от ключа, предназначен за отключване на бравата.
От заключението на изготвената в хода на разследването съдебно-оценителна
експертиза от 15.03.2019 г. (л.94-95 от досъдебното производство) се установява, че общата стойност на отнетите от дома на
св.Т. вещи към датата на отнемането им възлиза на 2981 лева, както следва: прахосмукачка „Irobot“ на стойност 350,00 лева, часовник „Майкъл Корс“
с верижка със златист цвят на стойност 350,00 лева, часовник „Майкъл Корс“ с верижка със сребрист
цвят на стойност
300,00 лева, часовник „Фосил“
на стойност 200,00 лева, дамски маратонки „Найк хуараче“, размер
38, на стойност 75,00 лева, дамски маратонки „Найк“,
размер 36 и
2/3, на стойност 50,00 лева,
дамско черно кожено яке „Манго“,
размер 8, на стойност 50,00 лева, детско шушляково яке „Найк“ на стойност 60,00 лева,
слънчеви очила „Рей бан“,
модел „Еriка“,
на стойност 90,00 лева, часовник „Смарт уоч Моторола“,
ведно със зарядно усторойство, на
стойност 200,00 лева,
черни джапанки „Найк“ с бял надпис на стойност
15,00 лева, дамски маратонки „Адидас“, размер
36 и 2/3, на стойност 75,00 лева, дамски маратонки „Адидас“,
бежови на цвят,
размер 36 и 2/3,
на стойност 75,00 лева, паричната сума от 430 евро с левова равностойност 841,00 лева и паричната сума от
250,00 лева.
На 11.09.2018 г. около обяд, т.е. по времето, когато св.Т. е била на работа
и не е била в жилището си, респективно – когато е била извършена кражбата от
дома й, подсъдимият Б. пристигнал в гр.Стара Загора с лек автомобил „Пежо 307“,
рег.№ ..., собственост на Евгения Цветанова Башева (вж. справката на л.121-123 от досъдебното производство), с която живеел на съпружески начала, където по
неустановен в хода на съдебното следствие начин се сдобил с част от вещите,
отнети от апартамента на св.Т. – часовник „Майкъл Корс“
с верижка със златист цвят на стойност 350,00 лева,
дамски маратонки „Найк хуараче“, размер 38, на
стойност 75,00
лева, слънчеви
очила „Рей бан“, модел „Еriка“, на стойност 90,00 лева и дамски маратонки „Адидас“,
размер 36 и 2/3, на стойност 75,00 лева,
всичко на обща стойност 590,00 лева, след което, ведно
със споменатите вещи, напуснал гр.Стара Загора в посока гр.София. Макар да
знаел или най-малкото да е предполагал, че описаните вещи са били придобити от
другиго чрез престъпление – кражба, подсъдимият с цел да набави за себе си
имотна облага – с цел да придобие вещите, т.е. да ги владее и да се разпорежда
с тях като със свои, ги отнесъл в дома си в гр.София, където при извършено на
14.11.2018 г. претърсване те били намерени и иззети по досъдебно производство №
700/2018 г. на РУ към ОД на МВР гр.Ямбол (л.40-43 от досъдебното производство), като протоколът за претърсване и изземване бил одобрен
по надлежния ред от Районен съд Ямбол (л.46 от досъдебното производство). С постановление от 13.12.2018 г. на Районна прокуратура Ямбол
гореописаните вещи, иззети като веществени доказателства, били отделени от
материалите по досъдебно производство № 700/2018 г. на РУ към ОД на МВР
гр.Ямбол, ведно с преписи от протокола за претърсване и изземването им,
съдебното определение за одобряването му и протокол за огледа им (последният, ведно с фотоалбума към него, е приложен на
л.48-60 от досъдебното производство), и приобщени към досъдебното производство по настоящото наказателно производство
(вж. л.37-39 и л.66 от досъдебното
производство), след което бил извършен оглед на
така приобщените към последното веществени доказателства (л.82-91 от досъдебното производство), а впоследствие същите били върнати на св.Т. с приемо-предавателен протокол от 29.11.2019 г. (л.148 от досъдебното производство).
В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които да
установяват по несъмнен начин: участието на подсъдимите Б. и Б. в извършването
на разглежданата кражба от дома на св.Т.; подсъдимият Б. да е укривал,
придобивал или спомогнал да бъдат отчуждени вещи, предмет на извършената от
дома на св.Т. кражба, извън обсъдените предходните два абзаца; подсъдимият Б.
да е укривал, придобивал или спомогнал да бъдат отчуждени вещи, предмет на
извършената от дома на св.Т. кражба, включително обсъдените в предходните два
абзаца.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства:
обясненията на подсъдимите
(л.75 от делото) и показанията на
свидетелите Т.С.Т. (л.75-76 от делото),
И.Д.Г. (л.76 от делото) и Н.Г.Т. (л.86
от делото), дадени в хода на съдебното следствие;
показанията на св. И.Д.Г.,
дадени пред органа на досъдебното производство (л.70а)
и прочетени
в хода на съдебното следствие (л.76 от делото)
на
основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2, предложение второ от НПК
(свидетелят твърди, че не си спомня нещо), т.е. непротиворечащи на показанията
му, дадени в съдебно заседание, а допълващи последните, като при това след
прочитането им свидетелят изрично заяви, че ги поддържа;
приетите като писмени
доказателства в хода на съдебното следствие (л.
77, 87, 137, 174, 198 и л.221 от делото)
справки
за съдимост на подсъдимите, преписи от бюлетините им за съдимост и справки за търпените от тях
наказания (л. 39-72, 83-85, 129-136, 151-155 и 210-214 от делото),
писмо изх.№ 4003/2018 г. от 24.11.2020 г. на РП-Стара Загора с
приложени към него писмо изх.№ 2210/2018 г. от 19.11.2020 год. на РП-Ямбол до
РП-Стара Загора и протокол за доброволно предаване от
20.11.2018 г. (л.107-109 от делото),
писмо рег.№ 433250-107819 от 26.10.2020 г. на СДВР с приложени
към него справки за регистрацията на МПС с рег.№ ... (л.121-123
от делото), писмо рег.№ 167900-4050 от 26.10.2020 г.
на РУ на МВР гр.Ямбол (л.125 от делото), справки за постоянните и настоящи адреси
на подсъдимите (л.127-128 от делото), писмо изх.№ 60698 от 28.01.2021 г. на Районен съд Ямбол с
приложени към него протокол от 17.01.2019 г. по н.о.х. дело № 40/2019 г. на
РС-Ямбол, определение № 788 от 15.11.2018 г. по ч.н.дело № 1167/2018 г. на
РС-Ямбол, протокол за обиск и изземване от 14.11.2018 г., определение № 790 от
15.11.2018 г. по ч.н. дело № 1165/2018 г. на РС-Ямбол, протокол за обиск и
изземване от 14.11.2018 г., определение № 787 от 15.11.2018 г. по ч.н.дело №
1166/2018 г. на РС-Ямбол, протокол за претърсване и изземване от 14.11.2018 г.,
определение № 786 от 15.11.2018 г. по ч.н.дело № 1168/2018 г. на РС-Ямбол,
протокол за претърсване и изземване от 14.11.2018 г., определение № 789 от
15.11.2018 г. по ч.н.дело № 1164/2018 г. на РС-Ямбол, протокол за претърсване и
изземване от 14.11.2018 г. (л.156-172 от делото),
писмо изх.№ 11-00-276 от 11.03.2021 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с приложена към него справка от 5 листа за движенията на МПС с
рег.№ ..., регистрирани от камерите на републиканската пътна мрежа през периода
05.09.2018 г. – 20.11.2018 г. (л.180-185 от делото),
писмо рег. № С-3962 от 01.05.2021 г. на Директора на Дирекция
„Сигурност“ в „БТК“ ЕАД с приложена към него 1 брой справка, писмо изх.№ 8515
от 05.05.2021 г. на „А1 България“ ЕАД и писмо изх. № 3999 от 28.04.2021 г. на „Теленор България“ ЕАД (л.215-219 от делото);
изслушаните и приети
в хода на съдебното следствие (л. 137-138 и 198-199
от делото) заключения на съдебно-трасологическата
експертиза № 511 от 25.09.2018 г. (л.22-25 от
досъдебното производство) и съдебната
видео-техническа експертиза № 238 от 19.04.2021 г. (л.188-195
от делото), както и обясненията на експертите при изслушването им;
заключението на съдебно-оценителната
експертиза от 15.03.2019 г., прочетена в хода на съдебното следствие по реда на
чл.283 от НПК (л.77 от делото) на основание чл.373,
ал.1 от НПК с оглед на изразеното от страните и одобрено от съда съгласие за
това (вж. л.34-35 от делото),
ведно с протоколите и другите документи, приложени към досъдебното
производство и имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени
по този ред – протокол за оглед на местопроизшествие от 11.09.2018 г., протокол
за доброволно предаване от 12.09.2018 г., протокол за претърсване и изземване
от 14.11.2018 г., определение № 786 от 15.11.2018 г. по ч.н.дело № 1168/2018 г.
на РС-Ямбол, протокол за оглед на веществени доказателства от 16.11.2018 г.,
разписка от 22.01.2019 г., разпореждане № 685 от 26.02.2019 г. по ч.н.дело №
545/2018 г. на РС-Стара Загора, писмо изх. № 5235 от 08.05.2019 г. на „А1
България“ ЕАД, писмо изх. № 6361 от 08.03.2019 г. на „Теленор“ ЕАД, писмо рег.
№ С-5322 от 08.03.2019 г. на „Виваком“ ЕАД, справка за изходящите и входящи
повиквания на телефон с IMEI
867025020435760, протокол за оглед на веществени доказателства от 11.03.2019
г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия Б. от 20.08.2019 г.;
вещественото доказателство, приложено на л.120 от делото – оптичен
носител DVD-R
„EMTEC“ с надпис „Взломна кражба Гр. Игн. №6 11.09.2020г. 10.30 ч.-13-30ч.“, постъпил с писмо
изх.№ 4003/2018 г. от 24.11.2020 г. на РП-Стара Загора като приложение към писмо
изх.№ 2210/2018 г. от 19.11.2020 год. на РП-Ямбол до РП-Стара Загора (вж.
л.107-108 от делото), предявено в хода на съдебното следствие по реда
на чл.284 от НПК чрез визуално възпроизвеждане на съдържанието му върху
монитора на компютъра, с който е оборудвана залата (л.175
от делото);
веществените
доказателства – секретен патрон с ключ към него, предадени доброволно от Т.С.Т.
с протокол от 12.09.2018 год. по досъдебно производство № 8245-зм-749/2018 год.
(л.20 от ДП) и намиращи се на съхранение при домакина на Второ РУ към ОД на МВР
гр.Стара Загора, предявени в хода на съдебното следствие по реда на чл.284 от НПК (л.138 от делото).
За да приеме, че на
11.09.2018 г. около обяд, т.е. по времето, когато св.Т. е била на работа и не е
била в жилището си, респективно – когато е била извършена кражбата от дома й,
подсъдимият Б. е пристигнал в гр.Стара Загора с лек автомобил „Пежо 307“, рег.№
..., съдът взе предвид: обясненията на подсъдимия Б., според които на тази дата
той е минал през гр.Стара Загора с посочения автомобил, за да вземе свой
приятел; справката от Агенция „Пътна инфраструктура“, според която (вж.
л.181 от делото) на 11.09.2018 г. лек автомобил „Пежо
307“, рег.№ ..., е бил засечен от камерите на републиканската пътна мрежа да се
движи в с.Маджерито (т.е. в близост до гр.Стара Загора)
в посока към гр.Стара Загора в 12:56:25 часа; справката от Дирекция „Сигурност“
в „БТК“ ЕАД гр.София, според която (вж. л.80 от
досъдебното производство) на 11.09.2018 г.
между 12:58 часа и 13:56 часа са били осъществени няколко повиквания от мобилен
телефон с IMEI ....(IMEI ....и IMEI
....се
отнасят за един и същ мобилен телефон според справката от Дирекция „Сигурност“
в „БТК“ ЕАД гр.София, приложена на л.215 от делото),
който е бил иззет на 14.11.2018 г. при обиск на обиск на подсъдимия Б. по
досъдебно производство № 700/2018 г. на РУ към ОД на МВР гр.Ямбол, одобрен по
надлежния ред от Районен съд Ямбол (вж. л.161-162 от
делото). Следователно изброените доказателства, а те де факто са
всички в тази насока, са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват.
За да приеме, че подсъдимият
Б. е знаел или най-малкото е предполагал, че иззетите от дома му вещи, предмет
на престъплението, за които признава, че се е сдобил на инкриминираната дата,
докато е бил в гр.Стара Загора, са били придобити от другиго чрез престъпление
– кражба, съдът взе предвид:
фактът, че версията му за това как се е сдобил с тях е
изложена от него за първи път при разпита му в съдебно заседание, а няма логика
той да прикрива от кого, как и защо е получил вещите, още повече след като му е
повдигнато обвинение за кражбата им, ако няма от какво да се притеснява – т.е.
ако не е знаел и не е предполагал, че тези вещи са били откраднати, като при
това достоверността на тази му версия не би могла да бъде потвърдена, тъй като
лицето, за което твърди, че му е дало вещите, е починало (вж.
л.146 от делото) и не би могло да бъде разпитано като
свидетел;
несъответствието
между твърденията му откъде е тръгнал и закъде е
пътувал, респективно защо е минал през гр.Стара Загора на инкриминираната дата (прибирал
се от Слънчев бряг към София, т.е. гр.Стара Загора му е бил по път, и приятелят
му, който му е дал вещите, го помолил да мине да го вземе от Стара Загора)
и данните от справката на Агенция „Пътна инфраструктура“, според която (вж.
л.181 от делото) на тази дата автомобилът, който е
управлявал, се е движил в посока от запад на изток – към морето, а не от морето
към София, стигнал е до гр.Ямбол, след което е сменил посоката си на движение и
минавайки през Стара Загора, е продължил към София,
т.е. причината, поради която подсъдимият Б. твърди, че е минал през гр.Стара
Загора на инкриминираната дата, не отговаря на истината;
изложеното означава,
че версията на подсъдимия Б. е защитна негова позиция, целяща да прикрие от как
и защо е придобил вещите, предмет на престъплението, иззети впоследствие от
дома му, техния произхода и по-всяка вероятност извършителя на кражбата, което
обуславя единствения възможен извод, че той ги е придобил, знаейки или
предполагайки, че са били откраднати, с цел да набави за себе си имотна облага
– да владее и да се разпорежда с вещие като със свои,
поради което ги е отнесъл в дома си.
Съдът прие, че липсват категорични доказателства подсъдимият Б. да е
извършил кражбата от дома на св.Т., тъй като фактът, че той е бил в гр.Стара
Загора по времето, когато тя е била извършена, и обстоятелството, че по време
на престоя си в гр.Стара Загора е придобил част от вещите, предмет на
престъплението, не изключват възможността той наистина да ги е придобил от другиго,
включително от действителния извършител на кражбата.
В случая единствените данни за някаква съпричастност на подсъдимия Б. към
разглежданото престъпно деяние се съдържат в показанията на св.И.Г., според
когото подсъдимите са били задържани на 14.11.2018 г. след извършена кражба в
гр.Ямбол и при задържането им са били с автомобила, с който подсъдимият Б. е
бил в гр.Стара Загора на 11.09.2018 г., а на самата дата 11.09.2018 г. преди
кражбата в гр.Стара Загора била извършена друга кражба в гр.Ямбол, за която
имало видеозапис на лица, приличащи на подсъдимите, които влезли във входа на
жилищния блок, от който била извършена кражбата. Последният обаче беше изискан
от съда и приет като вещественото доказателство, респективно – изследван от
назначената за целта видео-техническа експертиза (л.188-195 от делото), но от заключението й се установи, че кадрите са негодни
за провеждане на лицево-идентификационно изследване, т.е. не беше установено по
категоричен начин, че на инкриминираната дата подсъдимите са били заедно, а да
се приеме противното само въз основа на факта, че впоследствие подсъдимите са
извършвали кражби в съучастие (вж. последните им две осъждания) и на 14.11.2018 г. са били задържани, придвижвайки се с автомобила, с
който подсъдимият Б. е бил в гр.Стара Загора на 11.09.2018 г., би било необосновано
– лишено от легитимно основание предположение, още повече, че подсъдимият Б. твърди, че на 11.09.2018 г. твърди, че е
бил в гр.София, а в тази им част обясненията му кореспондират с показанията на
св.Н.Т.. Ето защо и тъй като у подсъдимия Б. или в дома му не са били намерени
или иззети вещи, предмет на престъплението, съдът намира, че не се установи
съпричастността му към последното – било като извършител на кражбата, било като
вещен укривател на отнетите или на част от отнетите вещи по смисъла на чл.215,
ал.1 от НК.
В останалата
им част (необсъдена по-горе)
между доказателствата по делото не
са налице съществени (относно съставомерните обстоятелства и факти) противоречия, поради което не
се налага да бъдат обсъждани
поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установените обстоятелства по делото съдът намира:
за недоказани обвиненията против двамата подсъдими, поради което ги призна
за невинни в извършването на кражбата, за която са обвинени, и ги оправда по повдигнатите
им обвинения;
за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на
11.09.2018 г. в гр.Стара Загора с цел да набави за себе си имотна
облага подсъдимият Б. е придобил чужди движими вещи – часовник „Майкъл Корс“
с верижка със златист цвят на стойност 350,00 лева,
дамски маратонки „Найк хуараче“, размер 38, на
стойност 75,00
лева, слънчеви
очила „Рей бан“, модел „Еriка“, на стойност 90,00 лева и дамски маратонки „Адидас“,
размер 36 и 2/3, на стойност 75,00 лева,
всичко на обща стойност 590,00 лева, собственост на Т. С.Т. ***, за които е знаел или е
предполагал, че са придобити от другиго чрез престъпление – кражба, с
което той е осъществил от
обективна страна признаците от престъпния състав на чл.215, ал.1 от НК.
Съдът прие, че подсъдимият Б. е извършил престъплението по чл.215, ал.1 от НК виновно под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния
характер на това си деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът
и начинът на извършване на деянието и обстоятелствата, при които то е било
извършено, описани в гореизложената фактическа обстановка.
За постанови осъдителна присъда за подсъдимия Б. по чл.215, ал.1 от НК
съдът взе предвид обстоятелството, че престъплението по чл.215, ал.1 от НК е
по-леко наказуемо от престъплението по чл.195, ал.1 от НК, а фактите, които го
обуславят – придобиването на вещите от подсъдимия Б. на 11.09.2018 г.
в гр.Стара Загора, са посочени в обвинителния акт, поради което не е необходимо изменение на
обвинението по реда на чл.287 от НПК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида
и размера на наказанието на подсъдимия Б. съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление по чл.215, ал.1
от НК – лишаване от свобода за срок от една до шест години;
тежкото материално положение и имотно състояние на подсъдимия Б. според
декларацията му в тази насока, приложена на л.132 от досъдебното производство, и
сравнително ниската обществена опасност на конкретното престъпление по чл.215,
ал.1 от НК с оглед стойността на вещи, явяващи се негов предмет, и
възстановяването им на пострадалата, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства;
осъжданията на подсъдимия Б., последвали извършване на деянието, които
съдът отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство.
При тези данни съдът определени и наложи на подсъдимия Б. наказание при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца.
Имайки предвид, че подсъдимият Б. е извършил настоящото си деяние в
условията на реална съвкупност с деянията, предмет на осъжданията по н.о.х.дело
№ 40/2019 г. на Районен съд Ямбол и с присъда по н.о.х.дело № 130/2020 г. на
Районен съд Разград, съдът на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК определи и наложи едно общо наказание на подсъдимия Д.В.Б. за деянията му, предмет на настоящата присъда и на осъжданията му по
н.о.х.дела № 40/2019 год. на Районен съд Ямбол и № 130/2020 год. на Районен съд
Разград, а именно най-тежкото измежду наложените му наказания за тези деяния –
наказанието, наложено му настоящото дело: „лишаване
от свобода“
за срок от една година и шест месеца.
Съдът намери, че:
не са налице основания за увеличаване на размера на определеното и наложено
на подсъдимия Б. общо най-тежко наказание, поради което не приложи чл.24 от НК;
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия Б. не се налага ефективното изтърпяване на определеното и наложено
общо най-тежко наказание, но следва да му бъде определен изпитателен срок към
максимума, предвиден в закона, предвид което на основание чл.25, ал.4 във
връзка с чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението определеното и наложено му общо най-тежко
наказание за срок от четири години и шест месеца, считано от датата на влизане
в сила на присъдата.
С оглед на постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия Б. да
заплати на Държавата направените по делото бюджетни разноски, както следва:
в полза на МВР по
сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата от
189,98 лева, представляваща направени разноски по досъдебно
производство № 8245-зм-749/2018
год. по описа
на Второ РУ към ОД МВР гр.Стара Загора;
в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора сумата от 122,55 лева, представляваща направени съдебни и деловодни разноски в хода на
настоящото съдебно производство.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният и приет за разглеждане граждански иск за имуществени вреди намира
правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената
по-горе фактическа обстановка не са налице всички елементи от състава на
непозволеното увреждане, обуславящи уважаването на иска, а именно не е налице виновно
поведение от страна на подсъдимите, в резултат на което да са причинени претендираните от пострадалата имуществени вреди, като следва изрично да се отбележи, че последните не
обхващат вредите, причинени й от отнемането на вещите, придобити от подсъдимия Б.
и иззети от дома му, а и тези вещи са били върнати на пострадалата. Ето защо
съдът отхвърли предявения от Т.С.Т. солидарно против подсъдимите
Б.С.Б. и Деян В.Б. граждански иск за сумата от 2391,00 лева, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди вследствие на отнетите й на 11.09.2018 год. в гр.Стара Загора прахосмукачка „Irobot“, часовник „Майкъл Корс“
с верижка със
сребрист цвят,
часовник „Фосил“,
дамски маратонки „Найк“, размер 36 и 2/3, дамско черно кожено
яке „Манго“,
размер 8, детско шушляково яке „Найк“,
часовник „Смарт уоч Моторола“,
ведно със зарядно усторойство, черни
джапанки „Найк“
с бял надпис,
дамски маратонки „Адидас“, бежови
на цвят, размер 36 и 2/3, и парични суми
в евро и
лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането (11.09.2018 год.) до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: