Присъда по дело №250/2023 на Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 7/19.05.2025 г.
по НЧХД № 250 от 2023 год.

Подсъдимият Е. Д. Т., роден на *******, живущ в ****, ********, с ЕГН
**********, е предаден на съд с тъжба от А. Б. Р. за това, че на 01.10.2022 г. в
землището между селата Зарица и Звенимир, при организиран ловен излет за
фазани, е причинил на А. Б. Р. от *** огнестрелна рана на бедрото, в долна
трета медиално, с входна рана с диаметър около 1 см., представляваща
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК.
Повереникът на частния тъжител намира за безспорно доказано, че
подсъдимият е нанесъл телесното увреждане на пострадалия. Последното
според повереника обуславя наличието на трайно разстройство на здравето по
смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Поради това прави искане, при положение че
подсъдимият бъде оправдан, материалите от делото да бъдат изпратени на РП
– Силистра за образуване на наказателно производство за престъпление от
общ характер. Претендира сторените в хода на производството разноски.
Защитникът на подсъдимия излага доводи за оправдаването на
подзащитния му, тъй като не е доказано по безспорен начин, че именно
последният е нанесъл телесното увреждане на пострадалия и че дори и да го е
нанесъл, то се касае за несъставомерно деяние – причиняване на лека телесна
повреда по непредпазливост. Претендира сторените в хода на производството
разноски.
Подсъдимият пледира да бъде оправдан.

Съдът, след като анализира събраните по наказателното производство
доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е. Д. Т. е роден на *******, живущ в ****, ********.
Подсъдимият и частният тъжител са ***, поддържали добри отношения преди
процесния случай, като отскоро били ловци.
В сутрешните часове на 01.10.2022 г. подс. Т. и постр. Р., като част от
ловна дружина, съставена от деветима души, част от която свидетелите Д. К.
(ръководител на лова) и С. И., били на лов за фазани в землището между
селата Зарица и Звенимир. Подс. Т. бил със законно притежаваното си
гладкоцевно ловно оръжие марка Ата Армс, модел: Venza, кал. 12. Св. К.
определил подс. Т. и ч. тъж. Р., като нови ловци, да бъдат разпределени един
до друг, на разстояние от около 100-120 м., като ч. тъж. Р. се намирал от
лявата страна подсъдимия, а помежду им останало земно възвишение
/гърбица/, от която двамата нямали видимост един към друг.
Скоро след като ловът започнал, подсъдимият възпроизвел няколко
последователни изстрела по приближаващ се към него фазан. Непосредствено
след това пострадалият се приближил към подсъдимия и му споделил, че бил
прострелян в левия крак. Вследствие на инцидента ловът бил преустановен,
1

като пострадалият бил откаран във ФЦСМП – Главиница за оказване на
медицинска помощ, а след това – в МБАЛ – Силистра, където му била
извършена хирургическа интервенция с оглед екстракцията на част от
проектила, заседнал в меките тъкани на лявото му бедро. След операцията на
ч. тъж. му бил издаден болничен лист за срок от 40 дни (от 01.10.2022 г. до
09.11.2022 г.), а впоследствие от „ДКЦ1 – Силистра“ ЕООД му били издадени
4 бр. болнични листи за времето от 10.11.2022 г. до 27.02.2023 г. вкл. (110 дни)
с поставена диагноза „Остатъчно чуждо тяло в меките тъкани“.
По случая било образувано ДП № 362ЗМ – 268/2022 г. по описа на РУ –
Тутракан, което било спряно с Постановление № 3486/22 от 25.07.2023 г. по
описа на РП – Силистра на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. С
Постановление от 13.02.2024 г. ДП било прекратено, тъй като било образувано
настоящото производство.
На ч. тъж. били причинени следните увреждания: сляпо огнестрелно
нараняване във вътрешната част /медиално/ на долна трета от ляво бедро с
входно отверстие с диаметър 1 см. и рентгенологично верифициран проектил
в меките тъкани на външен /латерален/ сегмент на ляво бедро на граница
средна-долна трета, обуславящо временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.

Изложената фактическа обстановка съдът извежда от показанията на
свидетелите, обясненията на подсъдимия и следните писмени доказателства:
з. к. на Съдебномедицинско освидетелстване № 3453/2022 г. на А. Р.; Епикриза
на А. Р., издадена от „Ортопедично-травматологично отделение“ при МБАЛ –
Силистра на 10.10.2022 г.; Образно изследване от 20.12.2022 г.; Болнични
листи за временна неработоспособност, издадени на А. Р., с № Е 20222221378;
№ Е 20223825307; № Е 20223825606; № Е 20223825920 и Е 20230780359;
Постановление за спиране на ДП № 362 ЗМ – 268/2022 г. по описа на РУ –
Тутракан; материалите по ДП № 362 ЗМ – 268/2022 г.; История на
заболяването № 199/2022/363 на А. Р.; Устав на ЛРД Дулово; писмо изх. №
58/17.10.2022 г. до Е. Т.; писмо изх. № 59/17.10.2022 г. и изх. № 62/23.10.2022
г. до директора на ДЛС „Каракуз“ гр. Дулово; Пртокол № 4/12.10.2022 г. и №
5/14.10.2022 г. от разширено заседание на УС на ЛРД Дулово; Обяснения от Д.
К. и от Е. Т..
Съдът кредитира безпрекословно заключенията по назначените в хода на
производството Съдебно-балистична експертиза, СМЕ и двете допълнителни
СМЕ, като им дава вяра, тъй като същите се основават на събраните по делото
доказателства и няма никакво основание да бъдат пренебрегвани. Следва да се
отбележи, че СМЕ и двете ДСМЕ кореспондират напълно с изготвените в хода
на ДП СМЕ и тройна СМЕ, което е още един довод първите да бъдат
кредитирани от настоящия съдебен състав.
Съдът кредитира с най-висока доказателствена стойност показанията на
свидетелите Д. К. и С. И., тъй като, от една страна, не са налице предпоставки
те да са заинтересовани от изхода на делото, а от друга – те са взаимно
допълващи се и логични. Чрез тях се установяват важни обстоятелства от
2

предмета на доказване като местоположението на подсъдимия и пострадалия
към момента на получаване на травмите на последния, наличието на земно
възвишение помежду им, както и че двамата свидетели не са били очевидци на
възпроизвеждането на изстрелите от страна на подсъдимия, а само са чули, че
звукът от тях е дошъл от страната, където са били пострадалият и
подсъдимият.
На показанията на свидетелите Г.Р., Т.Ю. и С. И. съдът придава ниска
доказателствена стойност, тъй като първите двама са близки родственици на
пострадалия (майка и леля) и в този смисъл са предубедени от изхода на
делото, а последният дава противоречиви показания по отношение
оздравителния процес на пострадалия (посетил го два пъти, а пък по негови
наблюдения бил на легло четири месеца). Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че описаната от тази група свидетели картина по отношение
дълговременните страдания на пострадалия след инцидента не се подплатява
от обективните находки по делото – приложените медицински документи,
отразяващи реалното състояние на ч. тъж. и липсата на медицинска обосновка
на продължителния болничен, ползван от същия. Съдът кредитира като
достоверни показанията на изброените свидетели единствено в частта, в която
свидетелстват, че пострадалият е бил в болничен поради временна
неработоспособност за период около 5 месеца – обстоятелство, което и
бездруго се доказва от приложените болнични листи.
Обясненията на подсъдимия съдът възприема двояко. От една страна, те
са надлежно доказателствено средство, доколкото се подкрепят от
кредитираните свидетелски показания на св. К. и св. И. по отношение на това,
че пострадалият се е намирал от лявата му страна, че между тях е имало земна
гърбица и че е възпроизвел изстрел по фазан. В останалата им част, в която не
се подкрепят от кредитирания доказателствен материал, съдът ги приема за
защитна теза (напр. че по време на инцидента е имало множество изстрели, че
до подсъдимия паднали сачми и че поради това се бил развикал и слязъл при
другите ловци).

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира за
установено от правна страна следното:
Подсъдимият Е. Т. е наказателно отговорно лице и като такъв
представлява надлежен субект на престъплението, в извършването на което е
обвинен.
От обективна страна, за да е осъществено престъпно увреждане на
телесния интегритет на пострадалото лице, е необходимо подсъдимият, чрез
действия (в редки случаи – чрез противоправни бездействия), да увреди
здравето на пострадалия – т.е. необходимо е да е осъществено изпълнително
деяние, да е настъпил престъпен резултат и да е налице причинно-следствена
връзка помежду им.
Видно от събраната медицинска документация и уповаващите се на нея
СМЕ и две ДСМЕ на пострадалия Р. е причинено сляпо огнестрелно
нараняване във вътрешната част /медиално/ на долна трета от ляво бедро с
3

входно отверстие с диаметър 1 см. и рентгенологично верифициран проектил
в меките тъкани на външен /латерален/ сегмент на ляво бедро на граница
средна-долна трета, обуславящо временно разстройство на здравето, неопасно
за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът се
солидаризира с експертното заключение на вещото лице, че
продължителността на ползвания от пострадалия болничен за временна
неработоспособност сам по себе си не обуславя наличието на средна телесна
повреда, доколкото по делото не са представени обективни доказателства,
обосноваващи съществуването на трайно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Това е и причината съдът да не удовлетвори искането на
повереника на тъжителя (което и бездруго е закъсняло – едва в етапа на
съдебните прения) да упражни правомощията си по чл. 287, ал. 7 от НПК.
Съдът намира, че в хода на производството не се събраха достатъчно
доказателства, които да водят до единствения извод, че именно подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние, което му се вменява от тъжителя. На
първо място, още в тъжбата се посочва, че „вероятно“ Е. Т. е улучил
пострадалия. На второ място, кредитираните от съда свидетелски показания
също не са достатъчно категорични в тази насока – и двамата свидетели са
чули, че изстрелите са възпроизведени от мястото, на което са били
разположени пострадалият и подсъдимият, предполагайки че именно
последният е улучил тъжителя, което не е достатъчно, за да се направи твърдо
заключение в този смисъл. На трето място, Съдебно-балистичната експертиза
сочи, първо, че не може да се отговори на въпроса от кое оръжие е изстрелян
изваденият от бедрото на пострадалия проектил, и второ – не може да се
отговори на въпроса дали нараняването е възможно да бъде причинено от
подсъдимия. Извънсъдебните „признания“ на подсъдимия, послужили за
наказването му по Устава на ЛРД Дулово, като направени не по реда на НПК,
не следва да се включват в доказателствената съвкупност и в този смисъл не
следва да влияят върху преценката на съда за осъществеността на
изпълнителното деяние. От изложеното, доколкото присъдата не може да
почива на предположения, а и тъй като обвинението не е доказано по
несъмнен начин (чл. 303, ал. 1 и ал 2 от НПК), съдът намира, че подсъдимият
следва да бъде оправдан.
Въпреки горното, дори и хипотетично да се приеме, че проектилът,
попаднал в тялото на пострадалия, е бил изстрелян именно от подсъдимия, то
от наличните доказателства не може по никакъв начин да се заключи нещо
различно от това, че същият е действал по небрежност. На това сочат както
добрите взаимоотношения между пострадалия и подсъдимия преди процесния
случай (т. е. липсата на какъвто и да е мотив), така и обективните находки по
делото – земното възвишение, стоящо помежду им, което е препятствало
видимостта на подсъдимия към пострадалия, и обстоятелството, че първият е
стрелял по фазан, а не по пострадалия. Тези обстоятелства изключват
възможността деянието да е осъществено при каквато и да било форма на
умисъла (без значение дали пряк или евентуален), тъй като е видно, че липсва
интелектуалният момент и при двете му разновидности – деецът да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и да е предвиждал неговите
4

общественоопасни последици. Изложеното по отношение субективната
страна на деянието (което, следва да се подчертае още веднъж, в настоящия
случай не е доказано по несъмнен начин) води на извода, че ако се приеме
хипотезата за осъществено изпълнително деяние, то следва, че същото е
несъставомерно, доколкото липсва състав по НК, предвиждащ наказването на
причинена лека телесна повреда по непредпазливост. Следва да се обърне
внимание, че след като тези обстоятелства са били известни още при
провеждането на ДП, то спирането му на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК
се явява незаконосъобразно и необосновано, както правилно подчертава
повереникът на тъжителя. Друг е въпросът защо това постановление не е
обжалвано по надлежния ред, а се излага (едва ли не) като оправдателна
причина за воденето на настоящото производство и единствена възможност за
защита правата на пострадалия.

Водим от горното съдът призна подсъдимия Е. Д. Т. за невиновен в това,
че на 01.10.2022 г. в землището между **** и с. Звенимир, обл. Силистра, при
организиран ловен излет за фазани е причинил на А. Б. Р. от **** огнестрелна
рана на бедрото, в долна трета медиално, с входна рана с диаметър около 1 см.,
представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК.
Предвид изхода на делото и искането на защитника на подсъдимия, на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъди частния тъжител да заплати
сторените от подсъдимия разноски за адвокатски хонорар в размер на 4 140,00
лв. (1 500,00 лв. по Договор за правна защита и съдействие №
021706/24.11.2023 г., 2 250,00 лв. по Договор за правна защита и съдействие №
032830/24.03.2025 г. и 390,00 лв. внесен депозит за изготвяне на СБЕ).
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд - Тутракан:
5

Номер на акта:	7
Дата:	19 май 2025 г.
Съдия:	Спас Маринов Стефанов

Дело:	20233430200250
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	6 ноември 2023 г.

Присъда по дело №250/2023 на Районен съд - Тутракан

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите