РЕШЕНИЕ
№
150
гр.
Враца, 2.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.05.2020 г. /деветнадесети
май две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,
като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАД № 83 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК
и чл.285 ЗИНЗС.
Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр.София и на Н.К.
*** против РЕШЕНИЕ
№197/21.05.2018г., постановено по адм. дело
№ 92/2018г. на Административен
съд Враца. С решението ГДИН-София е
осъдена да заплати на Н.К. *** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода 28.04.2017г. до
22.12.2017г., вследствие лошите санитарно битови условия в **** „К.ф.“ към З. ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска - 08.02.2018г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен в
останалата му част до пълния претендиран
размер от 6 000 лева. Със същото решение е осъдена ГДИН да заплати на Н.К.
разноски по делото в общ размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
Касаторът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГДИН) обжалва решението в осъдителната му част, като
неправилно, незаконосъобразно, поради нарушение на материалните и процесуалните
норми. Твърди се, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените
от него условия в З. *** и не са налице предпоставките, които да ангажират
отговорността му по чл.284 ЗИНЗС. Моли се обжалваното решение да бъде отменено
в осъдителната му част, като се отхвърли изцяло предявеният иск.
Касаторът Н.К. К. обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен, с оплаквания, че размерът на присъдено обезщетение не отговаря
на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната му част и да се присъди пълният размер на претендираното
обезщетение.
Представителят на ОП-Враца
дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни.
Административен съд Враца, в настоящия касационен
състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
С
обжалваното решение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София е
осъдена да заплати
на Н. К. *** сумата от 800 /осемстотин/
лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
периода 28.04.2017г. до 22.12.2017г., вследствие лошите санитарно битови
условия в **** „К.ф.“ към З. ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска - 08.02.2018г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част
до пълния му размер от 6 000 лева.
С решението на касатора К. са присъдени
и разноски по делото в общ размер на 120
/сто и двадесет/ лева.
За да
постанови този резултат съдът е приел,
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ищецът е пребивавал
в **** „К.ф.“ към З. *** от 26.04.2017г.–22.12.2017 г. Установил е, че са
налице незаконосъобразни бездействия на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ като самостоятелно юридическо лице, което осъществява пряко
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода да
изпълнят предписаните им в нормативен акт задължения, а именно да осигурят на
ищеца условия на живот, съобразени с човешкото му достойнство. Изложил е
мотиви, че в исковия период неоснователното неизпълнение на задължението на
администрацията на З. ***, да осигури адекватни битови условия за лишените от
свобода по време на изтърпяване на наказанието им, представлява бездействие на
административните органи и последица от него са породените неприятни асоциации
у ищеца, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Лисвало постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, неосигурени адекватни условия за осъществяване на хигиенни потребности на
ищеца, липсвало е и пълноценно проветряване. Приел е за доказани претърпените
от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията в З. ***, която е в териториалната структура на ГДИН,
както и че не е опровергана презумпцията на чл.284, ал.5 ЗИНЗС и е доказано нарушение на чл.3 ЗИНЗС, довело до уронване на човешкото достойнство. За претърпените вреди съдът
е определил обезщетение съобразно чл. 52 ЗЗД в размер на 800 лв. От друга
страна е прието, че не е доказано лошото качество на водата, липсата на
непосредствена медицинска помощ и съществуването на паразити в спалното
помещение, а времето през което същото се е отоплявало е около два месеца, а по
отношение на тютюнопушенето не е отговорност да администрацията да го
ограничава.
Така постановеното решение е правилно и същото е изцяло съобразено с материалния закон и при правилно
приложение на действащите правни норми. Не са налице посочените от страните касационни основания за
неговата отмяна.
Настоящият касационен състав споделя
извода за причинена вреда и доводите, въз основа на които е формиран размера на
присъденото обезщетение, свързани с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, относими към принципа за справедливостта, въведен с чл. 52 ЗЗД. Съдът
е анализирал събраните в хода на производството доказателства, извел е правилни
правни изводи и е постановил обоснован съдебен акт. Правилно съдът е приел за
доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията в З. *** изразяващи се
в липса на достъп до санитарен възел и
течаща вода, неосигурени адекватни условия за осъществяване на хигиенни
потребности на ищеца, както и липсата на
пълноценно проветряване. Правилно е прието, че искът не е доказан по
отношение на лошото качество на водата, липсата на непосредствена медицинска
помощ и съществуването на паразити в спалното помещение, както и липсата на
определено място за тютюнопушачите.
Настоящият състав намира, че в конкретния
случай съдът, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса
доказателства, правилно е изтълкувал разпоредбите на закона, отчитайки
конкретните възражения и оплаквания на ищеца за характера на увреждането,
степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет,
както и предвид липсата на данни за настъпили вредни последици за него извън
обичайните за лицата, поставени в такива условия, въз основа на което и след
приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД е определил размер на обезщетението по
справедливост. Извода на съда за частична основателност на иска е в
съответствие с фактически установеното и със закона. При правилна преценка на
събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е приел
наличието на предпоставките за ангажирането на отговорността на ГДИН, като е
определил правилно претендираният период, през който не са осигурени нормални
хигиенно-битови условия, а при определяне на размера на обезщетение се е
ръководил от критериите по чл.52 ЗЗД. Наличието на вреди се презюмира от
закона, поради което и оборването на тази законова презумпция е в тежест на
ответника. В хода на производството пред Административен съд Враца, не са събрани категорични и безспорни
доказателства за осигуряването на нормални хигиенно-битови условия в **** „К.ф.“
към З. *** за посоченият в решението период, поради които и изводите на съда за
наличието на предпоставките за постановяването на осъдителното решение са
правилни. Решението е правилно и в частта
на присъдените разноски по делото.
Предвид изложеното решението следва да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Касационните жалби са
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
При този изход на спора не
следва да бъдат присъждани разноски на страните
по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационен състав на Административен
съд Враца,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 197 от 21.05.2018
г., постановено по исково адм. дело № 92/2018
г. по описа на Административен съд Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.