Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ ......... 09.09.2021 г.
Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На
9 септември
2021 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 192 по описа за 2021 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Ищецът Г.Г. твърди в исковата си молба, че се
запознал с ответника Е. Й.в края на 2018г., на коледно празненство,
организирано за служителите на Детска градина № 26 „Лилия“ - с. Хрищени, общ.
Стара Загора, в което заведение като директор работела съпругата на ищеца - М.И.Г.. Тя се познавала с ответника от месец
август 2018 г., тъй като тогава започнала работа в детското заведение, а
ответникът Й. бил дистрибутор на фирма, която снабдявала детската градина с
хранителни продукти. По време на коледния банкет през 2018 г. ищецът и жена му
се запознали и с приятелката на ответника по това време - А.К.. След това им
запознанство изградили приятелски отношения между двете семейства, в следствие
на което, веднъж или два пъти в седмицата се събирали вечер семейно, а също
така започнали и да си помагат взаимно, с каквото могат, включително финансово.
Покрай приятелските отношения между семейството на ищеца и ответника и
приятелката му, ищецът и съпругата му разбрали, че ответникът Й. притежавал
краварник в с. ****************.
Твърди, че на 12.05.2019г. ответникът му поискал
заем в размер на 700 лв. под претекст, че му трябвали за ремонт на краварника.
Сумата от 700 лв. била предадена от ищеца Г.Г. на ответника Е.Й., пред входа на
дома на ищеца, в присъствието на съпругата му М.И.Г.. Получената сума от 700
лв. ответникът Й. обещал да върне в срок до 1 месец, най-късно до 12.06.2019 г.
През месец юни 2019 г. ответникът Е.Й. отново поискал още пари на заем от ищеца
Г., защото му се налагало да бетонира пода на краварника си. Ответникът казал
на ищеца, че ще изпрати приятелката си Ани Христова Карагьозова да получи
сумата, вместо него, защото той бил ангажиран с ремонта. На 07.06.2019 г. ищецът
Г.Г. предал пред Магазин „Сибиес“ в гр. Стара Загора, кв. Железник сумата от 2200
лв. в заем на ответника, като парите получила лично приятелката на ответника - А.К..
В знак на благодарност ищецът дори получил снимка от излятият бетон на пода в
краварника. Ответникът се задължил да върне на ищеца дължимата сума по договора
за заем в размер на 2200 лв. на 07.09.2019 г. заедно със сумата получена на
12.05.2019 г. През месец септември 2019 г. ответникът отново поискал от ищеца
още един последен паричен заем в размер на 600 лв., като се съгласил, че общата
дължима заемна сума по устният договор за паричен заем ставала в общ размер на
3500лв. Сумата от 600лв. ищецът предал лично на ответника на 02.09.2019 г. в
присъствието на съпругата си М.И., пред дома им, находящ се в гр. Стара Загора,
кв. „Железник“. Ответникът се задължил да върне на ищеца общо сумата от 3500лв.
най-късно до 31.03.2020 г. и ищецът се съгласил.
Твърди, че общо предадените от него пари в заем на
ответника Е.Й. възлизали на сумата от 3500 лв. При всяко едно отделно предаване
на пари в заем между страните не били изготвяни и сключвани писмени договори
или каквито и да било други писмени документи, удостоверяващи предаването на
парите, тъй като ищецът имал доверие на ответника. Договорките между ищеца и
ответника били изцяло устни. При всеки един от устните договори за заем Й.
твърдял, че парите са му необходими за ремонта на неговия краварник. Дори
изпращал снимки на ищеца след ремонтите. След като ответникът получил в заем
сумата в общ размер от 3500 лв., уговорката между страните била ответникът да
върне парите на ищеца най-късно до 31.03.2020 г., след като получел субсидии за
краварника си. Преди да предаде на ответника в заем гореописаните суми, ищецът Г.Г.
нямал никакво съмнение, че последният ще му ги върне, тъй като между тях вече
били изградени приятелство и отношения на взаимопомощ.
Твърди, че до 31.03.2020 г., ответникът Й. не му е върнал
дадената му в заем сума от общо 3500 лв., каквато била уговорката между
страните. Вместо това обещал, че ще върне парите на ищеца най-късно до
31.08.2020 г., тъй като имал финансови затруднения, но и след края на месец август
отново не изпълнил и тази уговорка. В началото на месец май 2020 г. ответникът
прекратил взаимоотношенията си със своята приятелка А.К.. В проведени през
месец юни 2020 г. разговори между ищеца Г. и ответника Й. по Вайбър и Месинджър
последният не отричал, че дължи на ищеца общият размер на заемните суми от 3500
лв., по договори за заем от 12.05.2019 г., 07.06.2019 г. и 02.09.2019 г. и че
ще върне сумата, но се оправдавал с липса на средства. След това ответникът Е.Й.
прекратил взаимоотношенията си с ищеца и съпругата му, като и до настоящия
момент не е върнал нищо от получената в заем сума в общ размер от 3500 лв.
Във връзка със случилото се, съпругата на
ищеца - М.Г., била подала сигнал до 02 РУ - Стара Загора, като са образувани
преписка № УРИ: 824500-15909/2020 г. по описа на 02 РУ - Стара Загора и пр.пр.
№ 5697/2020 г. по описа на РП - Стара Загора. С Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство по пр.пр. № 5697/2020 г. по описа на РП - Стара
Загора от 09.11.2020 г. наблюдаващият прокурор е прекратил производството, тъй
като от събраните доказателства не били налице данни за извършено от страна на
ответника Е.Й. престъпление от общ характер, а се касаело за граждански
правоотношения по договори за заем.
От изложеното било видно, че между страните в
устна форма са били сключени 3 отделни договора за заем (чл.240 от ЗЗД). При
всеки един от тях заемодателят - ищецът Г.Г., е предавал в собственост на
заемателя - ответника Е.Й., пари - сумата от 700 лв. на 12. 05. 2019 г., сумата
от 2200 лв. на 07.06.2019 г. и сумата от 600 лв. на 02.09.2019 г. , като
заемателят се е задължил да върне общо заетите суми най-късно до края на месец
август 2020 г. С устно съглашение между страните отделните задължения на
ответника по трите договора за заем, сключени с ищеца, били обединени в едно
общо такова в размер на 3500 лв., като последната уговорка между страните е
била тази сума да бъде върната от ответника Й. на ищеца Г. до края на месец
август 2020 г.
Счита,
че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Налице било пълно неизпълнение на
задълженията на ответникът, тъй като и до настоящия момент не е върнал на ищеца
получената в заем сума в общ размер на 3500 лв., което давало на ищеца правно
основание да претендира на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.240, ал.1 вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да върне на ищеца получената в заем сума в общ размер на 3 500 лв., както и
да заплати на ищеца обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху
сумата, считано от 11.01.2021 г. (датата на подаване на исковата молба в съда)
до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди Е.П.Й., с ЕГН: **********,
с адрес: *** да върне на Г.М.Г., с ЕГН: **********,***,
на основание чл. 240 от ЗЗД, сумата в размер общо на 3 500 лв. (три
хиляди и петстотин лева), представляваща сбора на предадените от ищеца на
ответника суми по договор за заем от 12.05.2019 г., 07.06.2019 г. и 02.09.2019
г., (сумата от 700 лв. предадена на 12. 05. 2019 г., сумата от 2200 лв. на
07.06.2019 г. и сумата от 600 лв. на 02.09.2019 г.), която сума ответникът не е
върнал в срок на ищеца Г.Г., ведно със законната лихва за забава, считано
от 11.01.2021 г. - датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на горната сума.
Моли
съда да осъди Е.П.Й. да заплати на Г.М.Г. направените съдебни и деловодни разноски
по настоящото производство, както и възнаграждението за един адвокат.
Представя
служебна банкова сметка ***. 39 от Закона за адвокатурата, по която присъдените
на ищеца суми да бъдат изплатени: „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр
адв. Ж.С.З..
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Е.П.Й. чрез назначения за особен представител адв. Д.
Грозев, в който заявява, че оспорва изцяло предявения иск. Оспорва
твърдението, че между ищеца и ответника бил сключен договор за заем (както
устен така и писмен), твърдението за реално предаване на парични суми от ищеца
на ответника, а при доказване на евентуално предаване на такива, оспорва
основанието, на което ищецът твърди, че са предадени.
Счита, че изложената фактическа обстановка не отговаряла
на действителната такава, както и че не са били налице никакви доказателства,
приложени към исковата молба, които да я подкрепят.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД от ЗЗД. Съгласно чл. 240 ал.1 от ЗЗД с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество.
В това производство съдът приема, че ищецът следва да докаже
твърдените от него обстоятелства в исковата молба, а ответникът следва да
докаже обстоятелството, че в качеството си на
заемател е върнал заетата сума изцяло.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин
размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме приложените към исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са
допустими и относими към предмета на спора. Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Разпечатки от проведени между страните
разговори във Вайбър и Месинджър през м.05.2019 г., м.06.2019 г., м.11.2019 г.,
м.06.2020 г. и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по
пр.пр. № 5697/2020 г. по описа на РП – Стара Загора от 09.11.2020 г.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на
страните да сочат гласни доказателства при режим на довеждане.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 20.10.2021
г. от 11 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните, а препис от отговора да се връчи на ищеца.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: