№ 19
гр. В.П., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100457 по описа за 2022 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 342 от ТЗ, вр. чл. вр. чл. 92, вр. чл. 79 от ЗЗД,
депозиран от ЙБ“ ЕАД, представлявано по закон от М.С. и Д.К.К. срещу Й. Ц. Й. за следни
суми: 646.56 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 30.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 385.00 лева, представляващи разноски по заповедното производство, за които
суми е издадена заповед № 176 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
04.07.2022 год., по ч.гр.д. № 341/2022 год. по описа на РС- В.П..
Ищецът излага, че между него и ответника били сключени 2 договора за предоставяне на
услуги: Договор за мобилни услуги № ********* от 10.01.2020 г., с който на потребителя бил
предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl и Договор за лизинг за
базови аксесоари № ********* от 01.01.2020 г., с който на потребителя бил предоставен пакет от
аксесоари, включващ 4 бр. вещи както следва: Team Group USB 3.0 flash memory 16GB, 4Smarts
slim case Black HUAWEI P30 Lite, HAMA USB 3.1 Type-C cable 1.5m black, 3MK Flexible Glass
HUAWEI P30 Lite.
Ищецът релевира, че общата цена на комплекта от аксесоари възлиза на 67.81 лв. с вкл.
ДДС, като за ползването му, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на по 2.83 лв. с вкл. ДДС.
Сочи се в исковата молба, че ответникът не изпълнил свои парични задължения, като за
дължимите суми му били издадени 4 бр. фактури, в периода м. юни 2020г. - м. октомври
2020г., както следва:
1. Фактура № **********/05.06.2020г., издадена за отчетния период 05/05/2020-
04/06/2020г. за общата сума от 102,96 лева, от които месечна абонаментна такса за мобилен
номер ********** в размер на 85.48 лв. с вкл. ДДС, такса Плати с Теленор от Google Play Store
в размер на 14.65 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари - 2.83 лв. с вкл.
ДДС. От общата сума било приспаднато надвнесено плащане на задължение от предходен
1
отчетен период в размер на 14.91 лв., и остава да се дължи сума от 88.05 лв.;
2. Фактура № **********/05.07.2020г., издадена за отчетния период 05/06/2020-
04/07/2020г. за обща сума от 54.12 лева, от които месечна абонаментна такса за мобилен
номер ********** в размер на 41.66 лева, ползвани услуги 1.08 лв., от които (такса за спиране
на номер 0.75 лв. и Кратки текстови съобщения (SMS) 0.33 лв.), или общо 42.74 лева без ДДС и
51.29 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари - 2.83 лв. с вкл. ДДС;
3. Фактура № **********/05.08.2020г., издадена за отчетния период 05/07/2020-
04/08/2020г. за обща сума от 52.82 лева, включваща месечна абонаментна такса за мобилен
номер ********** в размер на 41.66 лв. без ДДС (49.99 лв. с вкл. ДДС), лизингова вноска за
комплект от 4 бр. аксесоари - 2.83 лв. с вкл. ДДС.
Сочи се в исковата молба, че вследствие виновното поведение на ответника договорите
за мобилни услуги са били прекратени, като била издадена фактура №
**********/05.10.2020г., която включва задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното им прекратяване в общ размер на 406.29 лв., на осн. т. 11 от Договор за
мобилни услуги № ********* от 10.01.2020 г., както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за предоставения с договора за лизинг комплект от 4 бр. аксесоари в общ
размер на 45.28 лв. с вкл. ДДС.
Ищцовото дружество излага, че претендираната неустойка представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 41.66 лв. всяка), а
именно 124.98 лв., ведно с добавена разликата в размер на 281.31 лв. между стандартната
цена на HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl White без отстъпка съгласно актуалната към
01.10.2020г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на
договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги. За комплект от 4 бр. аксесоари
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер 45.28 лв. е вкл. ДДС,
равняващ се на шестнадесет неначислени лизингови вноски. Общата сума начислена във
фактурата, е 451.57 лв. Претендират се сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски.
В срока за отговор не е депозиран такъв от ответника по делото, като същият, редовно
уведомен, не изпраща представител в откритото по делото съдебно заседание и не взима
становище по депозираната искова молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител.
Преди датата да съдебното заседание на осн. чл. 143 от ГПК е депозирано становище от
редовно упълномощения му процесуален представител вх. № 161/16.01.2023 год., в което
моли с оглед липсата на депозиран от ответника отговор и в случай, че са налице останалите
предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение. По
същество заявява, че поддържа исковата молба. С оглед представените доказателства моли
исковата претенция да бъде уважена изцяло и да бъдат присъдени сторените съдебно-
деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения договор за мобилни услуги от 10.01.2020 г. се установява, че "Т.Б." ЕАД
(с ново наименование ЙБ“ ЕАД) се е задължило да предоставя чрез своята обществена
далекосъобщителна мрежа на Й. Ц. Й. мобилни услуги със стандартна месечна абонаментна
такса от 49,99 лева (41,66 лева без ДДС). Съгласно т. 7 от Договора с подписването му на
потребителя е бил предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl
White, като е отразено, че цената на мобилния апарат в брой или общата лизингова цена с
абонаментния план възлиза на 349,99 лева, а стандартната цена на устройството в брой и без
2
абонамент възлиза на 839.90 лева, т.е. отстъпката на устройството от стандартната цена
възлиза на 489,91 лева.
Потребителят е декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството за
предоставяне на мобилни услуги.
Към договора е приложена ценова листа на абонаментните планове на оператора и
декларация-съгласие, в която абонатът е удостоверил, че е получил екземпляр от Общите
условия на оператора.
Съгласно чл. 71 от представените Общи условия на "Т.Б." ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги (с последно изменение от 20.09.2018 год.)
потребителят е длъжен да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл.
27 от ОУ. В цитираната клауза е предвидено, че плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й, като при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в
размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В чл. 11 от договора е предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина или
по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на договора, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти, като месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на
неустойката е най-високият според условията на плана. Посочено е, че потребителят дължи
и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между
най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са
били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти. В случаите, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
По делото е представен и договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
10.01.2020 г., по силата на който ищцовото дружество "Т.Б."АД (с ново наименование ЙБ“
ЕАД) е предоставило за ползване на ответника пакет от аксесоари, включващ 4 бр. вещи
както следва: Team Group USB 3.0 flash memory 16GB, 4Smarts slim case Black HUAWEI P30
Lite, HAMA USB 3.1 Type-C cable 1.5m black, 3MK Flexible Glass HUAWEI P30 Lite, като
лизингополучателят се е съгласил да заплати обща лизингова цена в размер на 67,81 лева. В
договора е вписан погасителен план за сумата, която е следвало да се заплати на ежемесечни
вноски всяка в размер на 2,83 лева за срок от 23 месеца.
По делото са приложени фактури №№ ********** от 05.06.2020г., ********** от
05.07.2020г., ********** от 05.08.2020г. и ********** от 05.10.2020 год., издадени от "Т.Б."
ЕАД, от които е видно, че на ответника са начислени суми, представляващи такси за
потребени услуги, лизингови вноски и начислена неустойка за педсрочно прекратяване на
договори за услуги.
Представена е и последна покана за доброволно плащане, адресирана до ответника, без
данни същата да е била реално получена от последния, с която ищцовото дружество е
упражнило правото си да прекрати договора за мобилни услуги и договора за лизинг,
сключени с ответника и в която са отразени дължимите от потребителя на ищцовото
дружество суми в общ размер от 646,56 лева и по пера, като е посочено, че на Ц. се
предоставят 10 дни от датата на поканата (06.09.2020 год.) за доброволно плащане на
горепосочената сума.
От приложеното ч. гр. д. № 341/2022 по описа на РС- В.П. се установи, че ищецът ЙБ“
3
ЕАД (със старо наименование "Т.Б." АД) е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 176 от
04.07.2022 год. за сумата от 645,56 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на заявлението в съда, както и за разноски в общ размер 385 лв., направени по
заповедното производство. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искови
претенции с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 342 от ТЗ, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По допустимостта на исковата претенция:
Съдът констатира, че с Разпореждане № 409/ 04.07.2022 год., постановено по ч. гр. д. №
341/2022 по описа на РС- В.П. от различен съдебен състав, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е уважено до сумата от 645,56 лева (при заявена
претенция от 646,56 лева), без да е налице произнасяне с отхвърлителен диспозитив за
сумата от 1 лев (разликата между заявената и присъдената сума). Видно от материалите по
частното гражданско дело това разпореждане и заповедта за изпълнение не са били връчени
на заявителя, поради което същият не е констатирал допуснатия от съда пропуск и не е
поискал поправката му. Заявителят е останал с впечатлението, че заявлението му е уважено
в цялост, което на практика е така, тъй като видно от мотивите на цитираното по-горе
разпореждане няма изложени никакви доводи за частично отхвърляне на претенцията. Касае
се за допусната от съда очевидна фактическа грешка, която е за незначителна сума (1 лев),
като това обстоятелство ще бъде съобразено от настоящия съдебен състав по същество.
Ответникът, от друга страна, е получил лично препис от исковата молба и приложените към
нея писмени доказателства, запознал се е с претендираната сума в размер на 646,56 лева и
основанията за начисляването й от ищцовото дружество, имал е възможност да се защити
срещу претенцията, но не е релевирал възражения.
Предвид изложеното, съдът намира, че депозираните в настоящото производство
положителни установителни искове за сумата от 645,56 лева са предявени от ЙБ“ ЕАД по
реда и в срока по чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Й. Ц. Й. в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 176 от 04.07.2022 год. по ч. гр. д. № 341/2022 г. на ВПРС, и след връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното
и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които
съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
По предявения положителен установителен иск за установяване съществуване на
вземането си ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
наличието на следните предпоставки: 1. наличие на валидно сключен договор за
предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, сключен между ищеца и
ответника; 2. наличие на валидно сключен договор за лизинг със страни ищецът и
ответникът; 3. че ищецът се явява изправна страна по договорните правоотношения като е
изпълнил задълженията си по договора – предоставил е мобилни услуги на ответника и му е
предоставил вещта, предмет на договора за лизинг (мобилно устройство HUAWEI РЗО Lite
Dual Pearl и пакет от аксесоари, подробно описани в исковата молба); 4. едностранното
прекратяване на договора от страна на мобилния оператор; 5. наличието на валидна клауза
за неустойка при предсрочно прекратяване на договора; 6. размер на претендираните
4
вземания. В тежест на ответника по делото е да докаже, че е заплатил дължимите суми по
договора за мобилни услуги, както и да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици
Ищецът претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че същата е
начислена за използвани и незаплатени от ответника мобилни услуги, месечни абонаментни
такси, неизплатени лизингови вноски за предоставен от ищцовото дружество на ответника
пакет от аксесоари, както и неустойка, представляваща сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 41.66 лв. всяка), а именно 124.98 лв., ведно с
добавена разликата в размер на 281.31 лв. между стандартната цена на HUAWEI РЗО Lite
Dual Pearl White без отстъпка съгласно актуалната към 01.10.2020г. ценова листа на
оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора
за мобилни услуги.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че страните по делото
са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска
сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадена чрез сключване при условията на чл. 298 от
ТЗ (търговска сделка при общи условия) на индивидуален договор от 10.01.2020 г. за
предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същите,
ищецът, като доставчик, се е задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги
от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща
цената на тези услуги.
Не е спорно, че с подписването на договора на потребителя е предоставен мобилен
телефонен апарат HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl White на промоционална цена.
От приложения договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от 10.01.2020 г. се
установява, че ищцовото дружество "Т.Б."АД (с ново наименование ЙБ“ ЕАД) е
предоставило за ползване на ответника срещу посочената в договора сума от 67,81 лева
пакет от аксесоари, включващ 4 бр. вещи както следва: Team Group USB 3.0 flash memory
16GB, 4Smarts slim case Black HUAWEI P30 Lite, HAMA USB 3.1 Type-C cable 1.5m black,
3MK Flexible Glass HUAWEI P30 Lite.
Няма разногласия по въпроса, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по
договора като е предоставяло на потребителя договорените мобилни услуги. Установи се
още, че ищцовото дружество е изпълнило и задължението си по договора за лизинг като е
предоставило на ответника гореописания пакет от аксесоари. Според предвиденото в
договора за лизинг, а и съобразно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ, основно насрещно
задължение на лизингополучателят е да заплаща дължимите лизингови вноски.
От събраните доказателства по делото се установи, че ответникът не е изпълнявал
своевременно и точно задълженията си по договора за мобилни услуги да заплаща цената на
предоставените му услуги и по договора за лизинг за заплащане на дължимите лизингови
вноски, като не бяха ангажирани доказателства от ответника, опровергаващи тезата на
ищеца.
Предвид неизпълнението на ответника, ищецът е издал фактури, приложени по делото,
от които е видно, че ответникът не е заплатил използвани от него мобилни услуги, месечни
абонаментни такси и дължими лизингови вноски за предоставен от ищцовото дружество на
ответника пакет от аксесоари в размер на общо 194,99 лева. Тази обща сума е дължима по
процесния договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** и включва: 1. за
отчетния период 05.05.2020 год. – 04.06.2020 год. месечна абонаментна такса в размер на
85.48 лв. с вкл. ДДС, такса Плати с Теленор от Google Play Store в размер на 14.65 лв. с вкл.
ДДС, лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари - 2.83 лв. с вкл. ДДС или общо 102,96
5
лева, от които е било приспаднато надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен
период в размер на 14.91 лв., като е останало да се дължи сума от 88.05 лв.; 2. за отчетния
период 05.06.2020 год. – 04.07.2020 год. месечна абонаментна такса в размер на 41.66 лева
без ДДС, ползвани услуги 1.08 лв., от които такса за спиране на номер 0.75 лв. и Кратки
текстови съобщения (SMS) 0.33 лв., или общо 42.74 лева без ДДС и 51.29 лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари - 2.83 лв. с вкл. ДДС; 3. за отчетния период
05.07.2020 год. – 04.08.2020 год. месечна абонаментна такса в размер на 41.66 лв. без ДДС
(49.99 лв. с вкл. ДДС), лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари - 2.83 лв. с вкл. ДДС.
Доказателства за извършено плащане на потребените услуги на обща стойност 194,99
лева не са ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този факт,
претенцията за тази главница се явява доказана по основание и размер.
Претендира се още предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставения
с договора за лизинг комплект от 4 бр. аксесоари в общ размер на 45.28 лв. с вкл. ДДС,
начислени във фактура № **********/05.10.2020г. Както по-горе беше посочено, не се
спори, че страните са обвързани от представения договор за лизинг за базови аксесоари от
10.01.2020 год. По този договор лизингополучателят се е съгласил да заплати обща
лизингова цена в размер на 67,81 лева, при ежемесечни вноски всяка в размер на 2,83 лева
за срок от 23 месеца. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ОУ на Договора за лизинг за предоставяне на
базови аксесоари при разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя
последният дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите незаплатени месечни
лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг.
Претендирайки сумата от 45,28 лева ищцовото дружество твърди, че е упражнило
правото си по чл. 12, ал. 1 от ОУ на Договора за лизинг за предоставяне на базови аксесоари
едностранно да прекрати договора, като с писмено уведомление до лизингополучателя го е
уведомил, че обявява оставащите дължими лизингови вноски до края на договора за
предсрочно изискуеми. Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат
клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята на която и да е
от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните
на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само
в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Доколкото в
случая вредата на лизингодателя се съразмерява с дължимата до края на договора лизингова
цена и предвид липсващи твърдения лизинговата вещ (в случая пакет аксесоари) да е била
върната на лизингодателя, то следва да се приеме, че този вид неустойка не излиза извън
присъщата й обезщетителна функция, поради което тази клауза от ОУ е действителна.
Доколкото ответникът не ангажира доказателства за извършено плащане на посочената
сума, то претенцията се явява основателна и доказана.
На следващо място се претендира и заплащане на неустойка за предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 41.66 лв. всяка), а именно 124.98 лв.,
ведно с добавена разликата в размер на 281.31 лв. между стандартната цена на HUAWEI
РЗО Lite Dual Pearl White без отстъпка съгласно актуалната към 01.10.2020г. ценова листа на
оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора
за мобилни услуги.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД, има за цел да обезпечи изпълнението на
поетите с договора задължения и същевременно да обезщети вредите от евентуалното им
неизпълнение. Но освен тези две функции, предвид възможността размерът на неустойката
6
да надхвърля този на реално претърпените вреди неустойката има и наказателна функция, а
именно да санкционира неизправната страна по договора. Както по-горе се посочи,
включването в договора на клауза, предвиждаща неустойка, е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право, изрично уреден в чл. 9 от ЗЗД. Но разпоредбата
ограничава приложното поле на свободата на договаряне. Страните могат да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона
и на добрите нрави (чл. 26 от ЗЗД).
Предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установен фактът на
неизпълнение на поетото от ответника с договора за далекосъобщителни услуги задължение,
за което неизпълнение е предвидена и неустойката.
По отношение на неустойката за абонаментен план Тотал + 41,66 лева без ДДС (49,99
лева с включено ДДС), съдът намира, че доколкото същата е уговорена в размер на всички
стандартни абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до неговия краен
срок, но не повече от трикратния размер на месечните такси, т.е. с предвиден краен предел
на начисляването й, то тя не излиза извън обезщетителната, обезпечителната и
санкционната си функции, не е прекомерна, поради което претенцията за заплащането й е
напълно основателна.
Ищцовото дружество претендира, че в допълнение към неустойката за предсрочно
прекратяване на договорния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от
стойността на използвана отстъпка от цената на предоставеното с договора мобилно
устройство при преференциални условия, представляваща стойността на получена от
абоната отстъпка за мобилното устройство HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl White.
По отношение на тази претенция съдът намира, че на практика се касае за неустойка,
която се дължи кумулативно с неустойката в размер на трикратния размер на месечните
такси. При кумулиране на двете неустойки по договора за мобилни услуги се накърняват
добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД, при което тази
клауза се явява нищожна.
Освен това, доколкото ищецът претендира едновременно две различни санкции за едно и
също неизпълнение, съдът намира, че се надхвърля обезпечителната и обезщетителната
функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП.
Отделно от изложеното настоящият съдебен състав намира, че така както е формирана
неустойката, с която на оператора се възстановява пълният размер от стойността на
устройството при прекратяване на договора за мобилни услуги, се достига до заобикаляне на
договорения със спогодбата с КЗП максимален размер на дължимата неустойка в размер на
три стандартни месечни абонаментни такси, което противоречи на добросъвестността и
води до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по см. на чл.
143 ЗЗП.
Освен това, страните са постигнали уговорка цената на предоставеното устройство да е в
размер на 349,99 лева. Отразено е, че стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент) е 839,90 лева, т.е. отстъпката от стандартната цена е в размер на 489,91 лева.
Същевременно по делото не е представена ценовата листа, действала към момента на
сключване на договора, от която да се установи дали стандартната цена на устройството е
посочена коректно в допълнителното споразумение. Съдът намира, че посредством
претендираната неустойка ищецът се стреми да извърши едностранна промяна, без
съгласието на потребителя, на съществен елемент от договора, а именно – цената на
устройството. Подобна уговорка също противоречи на добрите нрави, като води до явна
нееквивалентност на престациите.
Предвид всичко изложено, претенцията за присъждане на неустойка в размер на 281.31
7
лева, представляваща частта от разликата между страндартната цена на устройството (в
брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от потребителя при предоставянето му, съответстваща на оставащата
част от договора, следва да се отхвърли. С присъждане на максималната неустойка по т.11,
б. "а" от договора вредите, претърпени от мобилния оператор във връзка с предсрочното
прекратяване на договорния абонамент, са компенсирани.
По делото, в последното с. з., съдът е постановил определение, че ще се произнесе с
неприсъствено решение. Съдът намира, че следва постановеното определение, да бъде
отменено по реда на чл. 253 от ГПК, поради грешка, и искането за постановяване на
неприсъствено решение бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 239, т. 2 от ГПК- искът не се явява изцяло вероятно основателен въз
основа на твърденията в исковата молба и представените с нея писмени доказателства.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК е основателен до размера на сумата от 365,25 лв. - главница,
като за разликата до пълния претендиран размер от 646,56 лева, а именно по отношение на
сумата от 281,31 лева, представляваща разликата между стандартната цена на HUAWEI РЗО
Lite Dual Pearl White без отстъпка съгласно актуалната към 01.10.2020г. ценова листа на
оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора
за мобилни услуги, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При това положение, с оглед обстоятелството, че част от исковата претенция се
отхвърля, допуснатата от заповедния съд очевидна фактическа грешка в издадената заповед
за изпълнение, констатирана от настоящия съдебен състав, няма да се отрази върху правата
на ищцовото дружество.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на
разноските, обективиран в становище вх. № 2206/30.05.2022 год. и съгласно задължителните
указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в размер на 217.50 лева, съобразно уважената част от претенцията,
както и сторените в исковото производство разноски, възлизащи на 217,50 лева и
включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковата претенция.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, поради грешка на основание чл. 253 от ГПК, протоколно определение от
16.01.2023 год., с което съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца ЙБ“ ЕАД за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника Й. Ц. Й., на основание чл. 239, ал. 3 от ГПК
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Ц. Й., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Б.С.“ № 46, вх. Б, ет. 1, ап. 2, че
същият ДЪЛЖИ на „Й.Б. България“ ЕАД, ЕИК: ******** (с предишно наименование
„Т.Б.“ ЕАД), със седалище и адрес на управление – град С., район М., ж.к. „М.“ 4, Б.П. С.,
сграда 6, представлявано по закон от Д.К.К. – изпълнителен директор, зедно с М.С. – член
на Съвета на директорите, представлявано по пълномощие от адв. З.Ц., Адвокатска колегия
8
– С., сумата от 365,25 лева, от която 194,99 лева - използвани и незаплатени мобилни
услуги, месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № ********* от
10.01.2020 г. и дължими лизингови вноски за предоставен пакет от аксесоари по Договор за
лизинг за базови аксесоари № ********* от 10.01.2020 г., начислени за отчетния период от
05.05.2020 год. до 04.08.2020 год.; 45,28 лева - предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за предоставения с договора за лизинг комплект от 4 бр. аксесоари; 124.98 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, представляваща сбор
от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 41.66 лв. всяка),
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 365,25 лева до пълния претендиран размер от
646,56 лева (по отношение на сумата от 281,31 лева, представляваща разликата между
стандартната цена на HUAWEI РЗО Lite Dual Pearl White без отстъпка съгласно актуалната
към 01.10.2020г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването
на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 176/ 04.07.2022 год. по ч. гр. д. №
341/2022 год. по описа на РС – В.П., на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 342 от
ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 92 от ЗЗД
ОСЪЖДА Й. Ц. Й., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Й.Б. България“ ЕАД, ЕИК:
******** сумата от 217,50 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
настоящото гр.д. № 457/2022 год. по описа на РС- В.П., включваща заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 217,50 лева, представляваща
сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 341/2022
год. по описа на Районен съд- В.П., съобразно уважената част от исковите претенции, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението, в частта, в която е оставено без уважение искането на ищеца ЙБ“ ЕАД за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника Й. Ц. Й., на основание чл. 239,
ал. 3 от ГПК, имащо характер на определение, не подлежи на обжалване. В останалата част
решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
9