Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Д.А.С. от гр. ***, срещу Решение № 192 от 02.06.2023 год., постановено по АНД № 720/2023 год. по описа на Районен съд Шумен. С обжалваното решение съдът е потвърдил НП № 22-0869-001803 от 11.08.2022 год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Шумен в частта, с която на касационният жалбоподател е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. Делото е изпратено за разглеждане от Административен съд Разград с определение № 9712 от 16.10.2023 год. по адм.д. № 9712 та ВАС – Седмо отделение.

В жалбата се твърди че оспореното решение е постановено от районния съд при нарушение на закона и при липса на мотиви за определени обстоятелства, касаещи прилагането на материалния закон. Твърди се, че районният съд не е отговорил на възраженията на касатора, че не е налице повторност, както е приел АНО, тъй като предходното наказание било за нарушение - движение с превишение на разрешената скорост с над 10 км., а настоящото нарушение е за превишение на разрешената скорост с над 50 км. От съда се иска да отмени решението на Шуменския районен съд и да постанови друго, с което да отмени обжалваното НП в обжалваната му част.

Ответникът по касационната жалба - Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Шумен в писмено становище, чрез главен юрисконсулт И. И., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди въззивното решение.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си, районният съд приел, че с Определение №194 от 03.04.2023 г., влязло в законна сила на 26.04.2023г., производството по АНД №720/2023г. по описа на Районен съд гр.Шумен било частично прекратено по отношение депозираната от Д.С. жалба в частта, с която се обжалва НП №22 – 0869 - 001803/11.08.2022г. на Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.4, във вр. с ал.1 т.6 от ЗДвП на С. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1400 лева, тъй като жалбоподателят се е възползвал от право си по чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН и е заплатил глобата с 20% отстъпка в 14- дневния срок от връчване на НП и същото е влязло в сила в тази част от датата на плащането.

С разпореждане № 860 от 27.06.2023г. съдът е насрочил производство по разглеждане на жалбата, в частта относно размера на наложеното кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 08.06.2022г. в 10:02 часа на ул. „Бургаско шосе“ до №5 в с. Радко Димитриево с АТСС - СПУКС „ARH CAM S 1“, при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч, била засечена скорост на движение на МПС - л.а. “Фолксваген Голф“ с рег. № ** **** **  - 104 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е касационният жалбоподател С.. На 23.06.2022 г. жалбоподателят С. в качеството си на собственик на автомобила декларирал, че на 08.06.2022г. в 10.02 часа л.а. “Фолксваген Голф“ с рег. № ** **** **  е бил управляван от него. На 11.07.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН №1803 за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, в отсъствие на С., тъй като последния след връчена покана не се явил за съставяне на акта. При предявяване и връчване на акта не били отразени възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка Шуменският районен съд приел от правна страна, че производството по делото е по реда на чл. 79б ал. 3 от ЗАНН, поради което съдът следва да се произнесе само относно размера на наложеното кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Според районния съд доколкото в процесното НП е описано административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, а разпоредбата на чл.182 ал.4 от ЗДвП предвижда в случаите на извършено повторно нарушение по чл.182 ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6, налагане на предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца и с оглед на това, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182 ал.4, във вр. с ал.1 т.6 от ЗДвП, то АНО е определил наказанието в рамките на предвидения от закона размер, който е строго фиксиран от закона, поради което не подлежи на промяна.

Разградският административен съд счита, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Според разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата, а според ал. 2 в случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г.

Съгласно ал. 3 на чл. 79б от ЗАНН когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, или са отнети вещи в полза на държавата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание, разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и присъденото обезщетение по реда на чл. 63б.

В настоящия случай обжалваното НП е връчено на касационния жалбоподател С. на 30.09.2022 год. На 07.10.2022 год. същият се е възползвал от правото си по чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН и е заплатил 80 % от наложената му на основание чл. чл.182 ал.4, във вр. с ал.1 т.6 от ЗДвП глоба от 1400 лв., като е внесъл по съответната сметка сумата от 1120 лв.

На 13.10.2022 год. С. депозирал жалба срещу процесното НП. С Определение №194 от 03.04.2023 г., производството по АНД №720/2023г. по описа на Районен съд гр.Шумен било частично прекратено на основание чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН в частта, с която се обжалва НП №22 – 0869 - 001803/11.08.2022г. на Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, за наложеното на основание чл.182 ал.4, във вр. с ал.1 т.6 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер на 1400 лева. Определението е връчено лично на С. на 07.04.2023 год. и тъй като в срока за обжалване 18.04.2023 год.- първият присъствен ден след 14.04.2023 г. – неприсъствен ден, не е постъпила жалба срещу него, то е вляло в сила на 19.04.2023 год.

Производството по делото е продължило по жалбата на С. само по отношение на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, предвидено кумулативно в чл.182 ал.4, във вр. с ал.1 т.6 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 63б, ал.1, т. 2 от ЗАНН районният съд може да проведе съкратено производство в случаите на чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН, а според ал. 4 в случаите по ал. 1, т. 2 съдът с определение обявява, че при постановяване на решението ще приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление. Съдът в мотивите на решението приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като се позовава на доказателствата, които го подкрепят.

Шуменският районен съд се е произнесъл именно само в частта относно размера на наложеното с процесното НП на жалбоподателя наказание лишаване от право да управлява МПС. Доколкото този размер е определен от закона в абсолютна стойност, както и с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, то не може да бъде определено в по-нисък размер, тъй като в ЗДвП не е предвидена такава възможност. Ето защо АНО правилно е приложил закона относно размерът на наложеното на С. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182 ал.4, във вр. с ал.1 т.6 от ЗДвП. Следва да се посочи, че плащането на наложеното наказание глоба в намален размер в хипотезата на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН има за правна последица своеобразно признаване от страна на наказаното лице на фактите, изложени в наказателното постановление. Съгласно чл. 79б, ал. 2, изречение първо от ЗАН, наказателното постановление влиза в сила в частта на наложената глоба от датата на плащането, което означава че влиза в сила както относно фактите, така и относно правната квалификация на деянието, въз основа на която е наложено наказанието глоба.

Ето защо Шуменският районен съд не дължи произнасяне по възраженията на С. за липса на повторност на деянието, както е приел АНО. След като е платил на основание чл. 79б, ал. 1 глобата , наложена му именно за деяние в условията на повторност, то С. се е съгласил и е признал тази правна квалификация на деянието си и НП е влязло в сила в тази си част.

За пълнота на изложението съдът ще обсъди и възражението на касационният жалбоподател, че процесното нарушение не е повторно.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Законодателят изрично е посочил „за същото по вид нарушение”, а не за „едно и също нарушение”. В настоящият казус касационният жалбоподател и в двата случая е наказан за нарушение на чл. 21, ал. 1, т.е. за движение със скорост над разрешената – еднакви по вид нарушения, и тъй като второто нарушение е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на електронния фиш, с който е наказан за първото нарушение, то се явява повторно извършено.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 80 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 192 от 02.06.2023 год., постановено по АНД № 720/2023 год. по описа на Районен съд Шумен.

ОСЪЖДА Д.А.С. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** № ** да заплати на Областна дирекция на МВР – Шумен разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:	/п/
Членове:	/п/ /п/