Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./25.02.2016г.,
гр. В
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХL състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при участието на секретаря В.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7173 по
описа за 2015 година на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Д.Д., ЕГН **********,
и И.Й. С, ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. З.,
срещу „Ш.и Ж.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с
която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 14000,00 лева, предявена
като част от сумата в общ размер 160379,70 лв., представляваща неустойка за
забавено изпълнение по договор за строителство от 25.02.2011г. за периода от
01.01.2012г. до 18.06.2015г.
В
исковата молба се твърди, че на 25.02.2011г. между ищците като купувачи и
ответника като продавач бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
20,9605 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.3515.1833 по КК и КР на гр. В, ведно с
правото на строеж в него на самостоятелен обект в сграда - апартамент № 12 на
ет. 5 с площ 80,91 кв.м. и паркомясто № 7 в сутерена
на бъдещата сграда. С т. 6.8 от същия договор продавачът поел задължение да
построи сградата и да се снабди с акт обр. 16 за нея
в срок до 16.07.2011г. Съобразно т.2 от договора част от цената - 78234 лева
била платена предварително от купувачите. В случай на неизпълнение строителя
поел задължение за заплащане на неустойка в размер на 5% месечно върху
платената цена или 3911,70 лв., считано от 01.01.2012г. Задължението на строителя да се снабди с
разрешение за ползване - акт обр. 16, не било
изпълнено по негова вина към момента на подаване на исковата молба. С оглед
изложеното се моли за уважаване на предявените частични искове и присъждане на
направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва дължимостта на претендираната
сума. Признава наличието на сключен между страните договор и уговорената
неустойка по него, както и че за построената сграда към момента не е налице
разрешение за ползване - акт обр. 16. Сочи обаче, че
това е документ който се издава от компетентен орган на власт и липсата му към
момента не е по вина на изпълнителя на строежа. Твърди, че причина за
неиздаденото разрешение за ползване е забавата от страна на Община В и
водоснабдителното дружество в гр. В да присъединят новопостроената сграда към водоснабдителната и
канализационна мрежа. Сочи, че имал сключен предварителен договор с "ВиК В" ООД за присъединяване към водопроводната и
канализационна система още от 21.12.2007г. Тъй като уличната канализационна
мрежа не е била изградена, строителят извършил цялостна дейност по
проектирането и изграждането й, въпреки че това не било негово задължение, а на
Община В, с която сключил на 09.05.2011г. договор за изграждане на
инфраструктурни обекти от частни лица. Разрешение за строеж "водопроводно
и канализационно отклонение" му издали едва на 27.03.2012г., като той бил
завършен на 26.09.2012г., а окончателния договор с "ВиК
В" ООД бил сключен на 19.11.2012г. За въвеждането в експлоатация на
сградата, същата следвало да бъде свързана към уличната канализация, каквато
към 2011г. не е имало, а понастоящем вече е изградена със средства на
ответника, но не по негова вина не е издадено разрешение за ползването й от
Общината. Възразява се за погасяване на вземането с изтичане на тригодишен давностен срок. Претендира се отхвърляне на исковете и
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото предварителен договор
от 25.02.2011г. се установява, че са постигнали съгласие ответното дружество да
построи сграда и да прехвърли на ищците собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент №12, находящ се на ет. 5, с
площ от 80,91кв.м. ведно с избено помещение към него, в жилищна сграда на
адрес: в гр. В, ул. , срещу обща продажна цена на имота в размер на
92 734,00лв.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора продавачът се
задължил да приключи строителството на имота до 16.04.2011г., а в ал. 8 е уговорено,
че продавачът е длъжен да снабди купувачите с акт 16 /разрешение за ползване/
до 16.07.2011г., като при неспазване на срока по вина на продавача, същият
дължи на купувачите неустойка в размер на 5 % върху вече платената сума на
месец, считано от 01.01.2012г.
От договор за покупко – продажба и право на строеж, оформен в НА № 36,
том І, рег. № 1998, дело №32 от 2011г. на нот. Гонова с район на действие ВРС, се установява, че на
02.03.2011г. ответникът е продал на ищците 20 9605 кв.м. ид.ч.
от ПИ, върху който ще се построи жилищна сграда, находящ
се в гр. В, ул. „, представляващ по КК и КР поземлен имот с идентификатор № 10135.3515.1833, както и правото
на строеж за апартамент №12, находящ се на ет. 5, със
застроена площ 80,91кв.м. срещу цена 92 734,00лв.
Не се спори по делото, че ищците са заплатили на
ответника дължимата към настоящия етап продажна цена в размер на сумата
78234,00лв.
Представени са по делото инвестиционен проект за
ВиК инсталация от 21.12.2007г., както и сключени
между Община В и „Ш.и Ж.” ООД предварителен договор за присъединяване към
водопроводната и/или канализационната система от 21.12.2007г., окончателен
договор от 19.11.2012г., договор за изграждане на инфраструктурни обекти за
сметка на частни лица от 09.05.2011г. и договор за гаранция и контрол на
строителство на елементи на техническата инфраструктура в имоти, публична
общинска собственост.
С Разрешение за строеж №103/ГИ/27.03.2012г.,
влязло в сила на 17.04.2012г. е разрешено на Община В да изгради улична
канализация за жилищна сграда по ул. „, находяща се в
ПИ 10135.3515.622 пред ПИ 10135.3515.1833, кв. 57 по плана на 16-ти м.р. гр. В.
По искане вх.№АУ002520ВН/16.03.2012г. на „Ш.и Ж.”
ООД е издадена Заповед
№116/30.03.2012г., с която му е предоставено право на прокарване на водопроводно
и канализационно отклонение, съгласно одобрен инвестиционен проект, изготвен от
„Строй Контрол Сервиз” ООД.
С разрешение за строеж №139/ГИ/10.04.2012г. на Община
В и „Ш.Ж.” ООД е разрешено да извършат водопроводно и канализационно отклонение
за жилищна сграда в УПИ XIX-500,501, кв. 57, по плана на 16-ти м.р., ул. „, гр.
В.
С акт за установяване годността за приемане на
строеж от 26.09.2012г. е прието, че проектът „Водопроводно и канализационно
отклонение за жилищна сграда на ул. „, гр. В, е изпълнен съгласно одобрения
инвестиционен проект и нормативните изисквания.
С окончателен доклад от 11.11.2013г.,
от „Строй Контрол Сервиз” ООД – лицето, упражнило строителен надзор на строежа,
е прието, че строежът може да изпълнява предназначението си и да се издаде
Разрешение за ползване.
С писмо изх.№ДК-06-907-00-995/02.07.2013г. ДНСК
уведомява Община В и „Строй Контрол Сервиз” ООД по постъпилото искане
вх.№ДК-06-907-02-645/14.06.2013г., че към документите не е представено
Разрешение за ползване за канализация, към което се присъединява строеж:
„Улична канализация за жилищна сграда”, находяща се в
ПИ с ид.№10135.3515.622
пред УПИ XIX-500,501, кв. 57, по плана на 16-ти м.р., ул. „, гр. В.
Видно от писмо изх.№
ДК-06-52-00-648/17.04.2013г. от ДНСК до представляващия ответното дружество,
че при извършена справка в регистъра на
издадените разрешения за ползване не е установено наличие на данни за издадено
Разрешение за ползване от ДНСК.
От заключението на СТЕ на в.л. Г., изготвено въз
основа на материалите по делото и оглед на място, се установява, че към момента
на огледите всички СМР по сградата са изпълнени, всички действия във връзка с
присъединяването на жилищната сграда към уличната водопроводна и канализационна
система от страна на строителя – „Ш.и Ж.” ООД *** са извършени, вентилационната
система на сградата и гръмоотводната инсталация са изпълнени в началото на
2015г. Вещото лице посочва, че не е довършен единствено монтажът на асансьорната уредба – не са поставени стъкла на асансьора и
самата уредба не е монтирана. По документи сградните
водопроводни и канализационни отклонения не са били изпълнени към 16.04.2011г.,
като сградата е свързана с уличната и канализационна система с договор за присъединяване
от 19.11.2012г. На вещото лице не е представен образец 15 и не е издадено
разрешение за ползване. Посочва, че причината да бъдат отхвърлени двете
искания, правени от ответника /от 02.07.2013г. и 19.11.2013г./ е, че точката на
присъединяване на ново изградената канализация е била въведена в експлоатация
като сградно канализационно отклонение. В даденото
заключение и в съдебно заседание вещото лице посочва, че за да бъде въведена
сградата в експлоатация е необходимо да се довърши монтажът, да се сключи
договор за поддръжка с лицензирана фирма и да се регистрира асансьорната
уредба в регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” – Северна
България към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени искове е с
правно основание чл. 92 ЗЗД.
От съдържанието на приетия по делото
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдът приема, че
страните са постигнали съгласие ответникът да построи жилищна сграда и прехвърли
собствеността върху самостоятелен обект в сградата, с описаните в договора
характеристики, ведно с избено помещение
и съответните ид.ч. от общите части на сградата и
парцела на ищците, както и да ги снабди с разрешение за ползване в срок до
16.04.2011г.
От съдържанието на клаузата на чл. 6, ал. 8, изр.
2 от договора, съгласно което при неспазване на срока по вина на продавача,
същият дължи на купувачите неустойка в размер на 5% върху вече изплатената сума
на месец, считано от 01.01.2012г., съдът прави извод, че между страните е налице
валидна уговорка за неустойка за забавено изпълнение на посоченото задължение
на продавача.
Не се спори между страните, че ищците са
изпълнили задължението си за плащане на продажната цена в размер на сумата
78234,00лв., както и че в уговорения срок сградата не е снабдена с разрешение
за ползване.
С оглед наведените от ответника възражения, в
негова тежест е установяването на обстоятелствата, че е изправна страна по
договора, респ. че е налице обстоятелство, изключващо отговорността му.
От заключението на вещото лице се установява, че
по документи към дата 16.04.2011г. сградните
водопроводни и канализационни отклонения не са били изпълнени. При направените
огледи вещото лице е установило, че вентилационната и гръмоотводната инсталация
са извършени в началото на 2015г., а асансьорната
уредба и към момента на огледите не е била монтирана и не са поставени стъкла
на асансьора. Същевременно, от даденото заключение и заявеното от вещото лице в
съдебно заседание се установява, че за да се въведе сградата в експлоатация е
необходимо да се довърщи
монтажът, да се сключи договор за поддръжка с лицензирана фирма и да се
регистрира асансьоранта уредба, което ответникът не
установява да е изпълнил. При така изложеното съдът приема, че ответникът в
качеството му на изпълнител не е осъществил всички необходими действия по
изграждане на вентилационната система на сградата, гръмоотводната инсталация и асансьорно – техническото съоръжение, така както е
уговорено това му задължение в договора.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че неизпълнението на задължението му за снабдяване на сградата с
разрешение за ползване се дължи на действие на трето лице – Община В като
собственик на уличната канализация, по следните съображения:
На първо място, следва да се отбележи, че
соченото обстоятелство не представлява непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал.2 ТЗ и чл. 7 от договора, според тя е непреодолимо препятствие, което
длъжникът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, настъпващо след сключване
на договора. Доколкото ответникът е търговец, който осъществява по занятие
строителна дейност, спрямо него се изисква полагането на квалифицирана грижа за
изпълнение на задълженията му, а именно на добрия търговец-строител. Полагайки
тази грижа, той е могъл да предвиди, че изграждането на обект, годен за
експлоатация, е немислимо без ВиК система. Последното
е неразделна част от строителния процес, включено е в дейностите, които
изпълнителят е длъжен да извърши и е предпоставка за издаване от компетентните
органи на разрешение за ползване. С оглед изложеното, при договарянето на
времевите предели на дължимата престация, търговецът
бил длъжен и е могъл да съобрази законовите изисквания по отношение основните
инфраструктурни мрежи и инсталации към сградата / Определение № 32 от
21.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 308/2010 г., II т. о./ В този смисъл, дори да е
налице забавяне поради необходимост от изграждане на инфраструктурен обект, собственост
на общината, по естеството си това не представлява непредвидимо и неочаквано
събитие по смисъла на законовата разпоредба и догвореното
между страните.
На следващо място, доколкото изграждането на
присъединителната ВиК система не се явява единствена
причина за забавата на изпълнителя, дори същото да е породеното от независещи
от изпълнителя причини, то не може да го освободи от отговорност, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.306, ал.1 от ТЗ, ако е бил изпаднал вече в забава,
длъжникът не може да се позовава на непреодолима сила.
Предвид изложените мотиви, съдът намира, че е
налице забава в изпълнението на задължението на ответника за снабдяване на
купувачите с разрешение за ползване, за което същият отговаря.
При този извод, съдът приема, че основанието за плащане
на дължимата по чл. 6, ал. 8, изр. 2 от договора неустойка е доказано.
Не се спори, ищците са заплатили на ответника продажна
цена в размер на сумата 78234,00лв. С оглед изложеното, размерът на неустойката
5% от сумата 78234,00лв. се равнява на сумата 3911,70лв. на месец.
Видно от уговорения в клаузата на чл. 6, ал. 8,
изр. 2 падеж неустойката се дължи за всеки месец, считано от 01.01.2012г.
Следователно, налице е изискуемо задължение на ответника за заплащане на
неустойка за месеците от 2012г., 2013г. и 2014г., 5 месеца от 2015г., както и 18
дни от месец юни 2015г. Общият размер на неустойката за този период възлиза,
както следва (41*3911,70) + (18*130,39)=160379,70+2347,02= 162726,72лв.
Предвид
своевременно заявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
давност, съдът намира следното:
Съгласно чл. 111, б „б” вземането за неустойка се погасява с тригодишна
давност, като давностният срок започва да тече от
последния ден, за който се начислява неустойката (чл. 114, ал. 4 от ЗЗД). С
оглед изложеното, вземането за неустойка за период по-стар от три години преди
депозиране на исковата молба /подадена на 19.06.2015г./, а именно за периода
01.01.2012г. до 18.06.2012г., е погасено с изтичане на тригодишен давностен срок. Следователно вземането е погасено по
давност за сумата 2347,02лв., дължима за периода 01.01.2012г. до 18.06.2012г.
За периода от 19.06.2012г. до 18.06.2015г.,
обхващащ 36 месеца, вземането за неустойка възлиза в общ размер на сумата 160379,70лв.
С оглед изложеното, предявените частични искове за
сумата 14 000лв., дължима неустойка за забавено изпълнение по договор за
строителство от 25.02.2011г. за периода от 19.06.2012г. до 18.06.2015г., представляваща част от сумата в общ размер
160379,70 лв., следва да бъдат уважени, и да бъдат отхвърлени за периода
01.01.2012г. до 18.06.2012г., като погасени по давност.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищците следва
да бъдат присъдени сторените разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК: 560,00лв. – държава такса, 700,00лв. – платен в брой адвокатски хонорар, и
сумата 300,00лв.- за СТЕ, или общо сумата 1560,00 лева, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Ш.и Ж.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на
С.Д.Д., ЕГН **********, и И.Й. С, ЕГН **********,***,
сумата 14 000,00 лв. /четиринадесет
хиляди лева/, представляваща част от сумата 160379,70 лв., дължима неустойка
за забавено изпълнение по договор за строителство от 25.02.2011г. за периода от
19.06.2012г. до 18.06.2015г., на
основание чл. 92 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за периода 01.01.2012г. до 18.06.2012г.
ОСЪЖДА „Ш.и Ж.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на С.Д.Д., ЕГН **********, и И.Й. С, ЕГН **********,***,
сумата
1560,00лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски за произовдството, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: