Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
16.07.2020 година,гр.Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на двадесет и четвърти юни , две хиляди и двадесета година,в публично
заседание в с ъ с т а в :
РАЙОНЕН СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА
СЕКРЕТАР:ВИОЛЕТА
ШАРКОВА
като
разгледа докладваното от районния съдия
НАТАША ДАСКАЛОВА а.н.х.дело № 397 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
„ИНСТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ СВ” ООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление с.Браниполе,община „Родопи” обл.
Пловдив,Машинен двор НПК 3 гр.,представлявано от управител С.С.С., е обжалвало наказателно постановление № Пз-10-ДНСК-79 от
15.08.2019г. на Заместник-началника на ДНСК, с молба същото да бъде отменено изцяло,като
незаконосъобразно,неправилно и необосновано – оспорва изцяло изложените в АУАН
обстоятелства,тъй като те не отговарят на действителното фактическо и правно
положение; в производството по налагане на адм. наказание са допуснати
съществени нарушения,свързани с
неправилно посочване на относимите разпоредби на ЗУТ.В ОСЗ представителят на
жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноски.
Представителят на ответника по
жалбата ДНСК София , счита жалбата е
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В
представената писмена защита са развити подробни съображения относно
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и че е налице безспорно доказан незаконен
строеж по смисъла на чл. 225,ал.2,т.1 от ЗУТ – безспорно е налице отклонение от
трасето,като не следва да се кредитира заключението на съдебно-техническата
експертиза.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Във връзка с принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР07 от 03.07.2015г. на
Началник РЗНСК, ЮЦР за премахване на незаконен строеж-„Съоръжение за
отводняване 1“, находящо се в УПИ ХІХ-8793, кв. 229 /дере „Власа“/ по плана на
града, на 11.03.2019г. работна група в състав инж. Р.Р.,***, инж. Н.П.
и инж. Методи Христев, и двамата на
длъжност главен инспектор в РО „НСК“, Пазарджик и инж. Минко Чукалов, главен
специалист „ИБКТ“, при Община Велинград, установили, че в границите на дерето е
положен водопровод за гореща минерална вода ø160мм. с топлоизолация,
съобразно Разрешение за строеж № 247 от 15.12.2016г. Разполагането му пречило да се извършат
изкопни работи в района на дерето за премахване на незаконния строеж, тъй като
щяло да се стигне до срутване на земни маси и подкопаване на водопровода.
От служители на РО НСК Пазарджик при РДНСК ЮЦР
на 13.03.2019 година е извършена проверка по документи и на място , на строеж
„Нов подземен водопровод за минерална вода“ от т. „А“ УПИ I в кв. 229-Сондаж № 4 „Власа“, до т. „В“- ОДЗ „Фантазия“-Велинград в УПИ VI, кв. 353 по плана на гр. Велинград, в присъствието на представителя на
„Пловдивинвест“ АД- инж. Павлина Гогова, е съставен Констативен протокол № 251/13.03.2019г. за извършена проверка на
строителна площадка на строеж. С
него е установено, че част от водопровода е изграден в нарушение на ПУП, като е
изпълнен върху „Съоръжение за отводняване 1“, намиращо се в ПИ 8793 в УПИ XIX /дере „Власа“ в кв. 229 по плана на гр. Велинград и представляващо незаконен строеж. При извършено замерване на място на
18.03.2019г. от служители на РО НСК Пазарджик при РДНСК ЮЦР, се установило, че
отклонението на водопровода от трасето /ПУП/ и навлизането в ПИ 8793-дере
„Власа“ е около
Въз основа на констатациите,
обективирани в Констативен акт № 279 от 21.03.2019г., на 15.05.2019г., е
съставен АУАН № Пз-10/15.05.2019г. ,в
който е посочено че „ИНСТАЛ ИНЖИНЕРИНГ СВ”ООД
- гр.Пловдив, в качеството си на строител
на строеж „Нов подземен водопровод за
минерална вода с дължина L-
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН
„ИНСТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ СВ”ООД е подало
възражение, в което сочи,че като
строител е изпълнило строежа съгласно одобрените инвестиционни поректи,без
да променя трасето.
С Наказателно постановление № Пз-10-ДНСК-79/15.08.2019г.
на Заместник-началника на ДНСК на „ИНСТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ СВ”ООД гр.Пловдив е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000 лв., на осн. чл. 237, ал.1, т. 1, за това, че в
качеството си на строител на строеж „Нов
подземен водопровод за минерална вода с дължина L-
Актосъставителят А.
установява обстоятелствата във връзка с осъществената проверка на място и на строителните книжа на обекта
,както и че строителя е поканен за
съставяне на акта,явил се е и в негово
присъствие е съставен акта.Освен това актосъставителят твърди,че при проверката
е съставил окомерна скица с приблизителни размери,тъй като не е геодезист,за да
вземе точките от ПУП и няма право по Закона за кадастъра да прави това. Свид. Р.
е присъствал по време на проверката и твърди,че
са открили тръба за минерална вода,която не е следвало да бъде там –
тчаст от еня е попадала в дере,като местонахождението на дерето е определено с
поставяне на колчета от геодезиста
Бучков. Същият освен това твърди,че не
са взимали точки от ПУП,но
реконструкцията на минералния водопровод съвпада със съществуващия,но на
място е имало различие – тръбата е била
на няколко метра от съществуващия минерален водопровод и се е намирала в района на дере Власа. Свид.
Х. е присъствала при съставяне на АУАН,като представителят на строителя е
заявил,че ще представи в срок писмено възражение.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза в настоящето производство, е видно че вещото
лице се е запознало с писмените доказателства,приложени по делото и с документите,които са налице при Община
Велинград, като от приложеното
геодезическо заснемане, представено от Община Велинград в цифров вид и при
направена проверка на място за описания в Констативен протокол № 251 от
11.03.2019г.на РОНСК Пазарджик, Констативен протокол № 261 от 18.03.2019г.на
РОНСК Пазарджик, Акт № 9/15.05.2019г. на РОНСК Пазарджик, Наказателно
постановление № Пз-9-ДНСК- 78/15.08.2019г. на ДНСК гр. София обект, е
констатирало,че няма отклонения от одобрения ПУП – схема за обект „Нов подземен
водопровод за минерална вода от т. А сондаж „Власа“ до т. Б при УПИ VІ-за
детско заведение“ от кв. 353 по плана на гр. Велинград. Освен това в
заключението е посочено,че трасето на изградения на място водопровод за минерална вода е нанесен в подземния
кадастър на КК на гр. Велинград обща дължина
С оглед на горното съдът счита,че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде у в а ж е н а,като се ОТМЕНИ наказателно
постановление № Пз-10-ДНСК-79/15.08.2019г. на Заместник-началника на ДНСК,с
което на „ИНСТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ СВ”ООД гр.Пловдив е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв., на осн. чл. 237,
ал.1, т. 1, за нарушение на чл. 137,ал.3
от ЗУТ ,във вр. с чл. 154,ал.2,т.1от зУТ и чл. 163,ал.2,т.1 от ЗУТ,тъй като е
издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила:
- АУАН е съставен,а наказателното
постановление е издадено в нарушение на чл.
42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно тези законови разпоредби сред задължителните
реквизити на акта за установяване на
административното нарушение и на наказателното постановление е описание на нарушението и обстоятелствата,при
които е извършено,като е безспорно че следва да е налице идентичност между
описанието на нарушението,осъществено в акта и това – в наказателното
постановление. Актът за установяване на административното нарушение формулира обвинението за извършеното
нарушение, за което лицето следва да носи отговорност. С наказателното
постановление на субекта се налага административно наказание,респ. имуществена
санкция по така формулираното
административно обвинение. С наказателното постановление не може да се наложи
наказание, респ. имуществена санкция,за нарушение, което не е включено в АУАН,
чрез посочване обективните обстоятелства от неговия състав. В процесния случая е налице несъответствие при
описанието на фактическите обстоятелства от състава на нарушението в АУАН,
където е прието, че част от строежа е
изпълнен в отклонение от разрешението за строеж и действащия ПУП-ПП и в наказателното постановление, където се
сочи, че е изпълнен при съществени отклонение от одобрения инвестиционен проект
по смисъла на чл. 154,ал.2,т.1 от ЗУТ , изразяващи се в нарушаване на
предвижданията на действащия ПУП. Освен това в АУАН е описан
само Констативния протокол,съставен на 21.03.2019 година ,а в
наказателното постановление – са посочени не само тази проверка и този констативен протокол,но
и проверките на 13.03.2019 год.;на 18.03.2019 година,както и редица книжа във връзка с осъществяване на
строежа,за които липсва описание в акта. Нещо повече - в АУАН не се сочи обстоятелството ,че
нарушението е установено на 11.03.2019
година и че е извършено от 22.06.2018 година до 17.10.2018 година – така както
е конкретизирано в наказателното постановление . В АУАН се сочи само,че е установено при в
изпълнение на влязла в сила заповед от 03.07.2019 г. за премахване на незаконен строеж,както и периода
на осъществяване на строителството,но липсва конкретизиране на датата на
установяване , и не е конкретизирано,че
периода на осъществяване на строителството се приема като такъв на осъществяване на
нарушението. Като се има предвид,че само част от строежа е предмет на акта и на
наказателното постановление ,не би могло от целия период на осъществяване на
строителството да се изведе и датата на осъществяване на нарушението.
- АУАН е съставен,а
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл.
57, ал.1, т. 6 от ЗАНН,тъй като в
тях са посочени като нарушени различни законови разпоредби. В АУАН се сочи,като
нарушена разпоредбата на чл. 154,ал.2,т.1 от ЗУТ,а в наказателното
постановление на чл. чл. 137,ал.3 от ЗУТ ,във вр. с чл. 154,ал.2,т.1от ЗУТ
и чл. 163,ал.2,т.1 от ЗУТ. Във връзка с това допълване на нови разпоредби от
ЗУТ в наказателното постановление следва да се има предвид посоченото по-горе
относно ролята на АУАН в административно-наказателното производство,което
несъмнено изисква идентичност при посочване на нарушените законови разпоредби в
акта и в наказателното постановление.
- описаните
нарушения на процесуалните правила не могат
да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Поради това наказателното постановление следва
да бъде отменено на формално основание ,като
се има предвид и следното - от значение за правото жалбоподателя да
разбере в какво нарушение е обвинен и да организира защитата си е в АУАН
обвинението да бъде формулирано ясно и недвусмислено, което в случая не е
сторено. С посочване в наказателното постановление на обстоятелството, че
строежът е изпълнен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект
по смисъла на чл. 154, ал.2, т. 1 ЗУТ, на
лицето, осъществяващо строителството, е наложено наказание за нарушение,
основано на нов факт, непосочен в АУАН, срещу което не се е защитавал. Предвид
че актът за установяване на административното нарушение поставя началото на
административнонаказателното производство и формулира обвинението, в него
фактическите обстоятелства от състава на нарушението следва да са посочени
точно и конкретно, за да може нарушителя да организира защитата си. С
наказателното постановление следва да
бъде наложено наказание за нарушението, в което нарушителят е обвинен и
срещу което се е защитавал. Наказание не може да се налага за нарушение, което
не е посочено в АУАН чрез обективните и субективни признаци от неговия състав,
както е в настоящия случай.
Нещо повече – дори и да не бъдат споделени
посочените до тук аргументи,че поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,е нарушено правото на
защита на санкционираното ЮЛ,то от събраните по делото доказателства,обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се направи обоснован извод ,че жалбоподателят е осъществил състава на адм. нарушение по чл.
237,ал.1,т.1 от ЗУТ. На първо място – от показанията на актосъставителя А. и свид. Р. е видно,че при съставяне на
Констативните протоколи и на АУАН те не са извършили съотв. измервания,а е
съставена само окомерна скица – на място е мерено на ръка с ролетка и размерите
са приблизителни. На второ място – от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективна, безпристрастна и компетентно извършена, е
видно че не е констатирано отклонение от
предвижданията на действащия ПУП и издаденото разрешение за строеж №
247/15.12.2016г. на Главния архитект на Община Велинград, допълнено със Заповед
№ 485/03.04.2017г. на Главния архитект на Община Велинград, конкретно за имоти № 8793 и №8794, публична общинска
собственост – дере „Власа“, кв. 229 по плана на гр. Велинград.. Възраженията на процесуалния представител на
административнонаказващия орган, с които
е поставена под съмнение обективността на вещото лице с твърдения, че
същият е участвал като страна в административно производство по обжалване на Заповед за премахване на
незаконен строеж, издадена по отношение на него, са неоснователни. Освен това
писмените и гласни доказателствата по
делото са еднозначни и непротиворечиви относно съответствието на осъществения
строеж с предвижданията на подробния устройствен план и одобрения проект, които
предвиждат в процесния участък изграждането на
П-образни линейни компенсатори, каквито там фактически са
изградени. Тези доказателства са в пряка
връзка с констатациите и експертните изводи, обективирани в заключение на
назначеното по делото вещо лице. В този смисъл са и мотивите,изложени в Решение
№ 959/23.12.2019 година по адм. дело № 828/2019 г. на Адм.съд
Пазарджик,постановено по повод обжалване на Заповед за премахване на незаконен строеж.
Поради обстоятелството,че жалбата
е основателна ,на основание чл. 63,ал.3
от ЗАНН , на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото – сумата 800.00 лева – адв. възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Велинград . За сторените
разноски от жалбоподателя по делото са представени писмени доказателства. Неоснователно е възражението на юрисконсулт Мъркова за прекомерност на
разноските. Съгласно чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция, се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лв. Съобразно размера на наложената санкция,
приложима се явява разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата, която определя,
че минималния размер на адвокатското възнаграждения следва да се формира на 830 лв.+ плюс 3% за горницата над 10 000 лв., с оглед на
което уговореният размер от 800,00 лв. е съобразен с минимума и няма основание
за намаляването му. Следва да се
посочи също, че по делото са проведени общо четири заседания с извършени
множество процесуално-следствени действия по събиране и проверка на
доказателства, в три от които е участвала и адв. Босев, което соче че делото е с фактическа и правна
сложност и претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в
размер, който ще възмезди реално извършените разходи, съобразно
положените от процесуалния представител
усилия по осъществяване на защита на представлявания.
Ответникът по жалбата следва да
бъде осъден да заплати и разноски по
делото на Районен съд Велинград – сумата 365.90 лева – изплатено възнаграждение
на вещото лице за изготвяне на експертизата и за явяване в ОСЗ,както и пътни и дневни.
По тези съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № Пз-10-ДНСК-79
от 15.08.2019 г. на Заместник-началника на
ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН
КОНТРОЛ СОФИЯ , с което на „ИНСТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ СВ”
ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление с.Браниполе,община „Родопи”
обл. Пловдив,Машинен двор НПК 3 гр.,представлявано от управител С.С.С., на основание чл. 237, ал.1, т. 1 от ЗУТ,
е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 / десет хиляди / лева, за нарушение на чл.137, ал. 3 ЗУТ във вр. с 154, ал.2, т. 1 ЗУТ и с чл. 163, ал.2, т. 1 ЗУТ.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ . СОФИЯ да заплати на „ИНСТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ СВ” ООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление с.Браниполе,община „Родопи” обл.
Пловдив,Машинен двор НПК 3 гр.,представлявано от управител С.С.С., сумата от 800,00
лв. /осемстотин лева/ - разноски по настоящето производството.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ . СОФИЯ да заплати
на РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД сумата 365.90 лв. / триста шестдесет и пет лева и
деветдесет стотинки/ - изплатено възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Пазарджик, в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: